Италианският отговор на кризата

| от |

Тези дни италианският премиер Ренци със самочувствие написа в туитър, че Италия очаква от Европа не поучения, а милиардните инвестиции, обещани от президента на ЕК Юнкер. Иде ли наистина краят на „голямото пестене“? Анализ на Дойче веле.

През 2011 година, в разгара на финансовата криза, италианският скулптор Маурицио Кателан разположи на площада пред борсата в Милано инсталация, представляваща гигантска ръка, показваща среден пръст. Скулптурата все още е на площада пред борсата и напомня, че банковата и финансовата кризи далеч не се отминали. Банките трудно отпускат кредити на фирмите. В балансите си те държат и много лоши кредити. Италианците изливаха яростта си срещу цялата система. Те протестираха дълго и накрая избраха един социалист за премиер, който да задвижи нещата напред – харизматичният Матео Ренци, бивш кмет на Флоренция.

Болникът на Европа

Италианският премиер Матео Ренци иска реформи и ново начало. Той е на власт от половин година и непрекъснато се опитва да обнови правосъдната система, икономиката, образованието и държавната администрация. Въпреки това през лятото Италия отново изпадна в лека рецесия. Безработицата в страната е над 12 процента. Трудещите се и фирмите страдат от високите данъци, които отиват главно за погасяване на държавните дългове. Икономистът Тито Бьори не е оптимист като премиера Ренци. Бьори е преподавател в университета в Милано и следи отблизо реформаторския плам на премиера Ренци и реакциите на ЕС. „В момента Италия е болникът на Европа. Трудно е да се каже дали това ще бъде дълъг процес на свиване на икономиката или само кратка рецесия. Сегашните годишни доходи на италианците отговарят на годишните доходи от 1989 година. Тоест ние загубихме 25 години, през които други страни увеличаваха благосъстоянието си“, казва Тито Бьори.

Прекомерен реформаторски плам

Всички реформи, които иска да проведе Матео Ренци, са принципно правилни, твърди професор Бьори. Години наред Италия все отлагаше решаването на проблемите. Закостенелият трудов пазар например трябва да бъде реформиран. Ренци обаче иска да извърши много реформи наведнъж. Преди няколко дни премиерът предложи план за действия за 1 000 дни и реформи на образователната и правосъдната системи. „В известен смисъл намеренията на Ренци са прекалено обхватни. Той се заема с много неща наведнъж, но не довършва нещо докрай“, казва още икономистът Тито Бьори. До края на годината Матео Ренци е и ротационен председател на ЕС. Той иска да използва ротационното председателство, за да смекчи политиката на икономии в еврозоната. Тито Бьори смята, че ЕС трябва да помага на закъсалите държави с повече инвестиции и по-големи разходи. „Германия трябва да е наясно, че все някога проблемите на периферните страни от еврозоната ще окажат въздействие и върху Германия. Затова проблемите на Италия са проблеми и на цялата еврозона“, казва Тито Бьори.

Италианският премиер Матео Ренци иска, подобно на френския президент Франсоа Оланд, да смекчи отрицателното отношение на Германия и другите стабилни страни в еврозоната спрямо отпускането на повече държавни инвестиции за съживяване на конюнктурата. Ренци смята, че е не прав път. От друга страна общите дългове на страната са вторите по големина в цялата Еврозона. Те съставляват 132 процента. За момента финансовите пазари отпускат пари на Италия на поносими лихви. Никой не знае обаче, колко дълго ще се задържи това доверие.

Италия поне отпочна реформите

ЕЦБ, която се ръководи от италианеца Марио Драги трябва да смекчат до известна степен натиска над задлъжнелите икономики чрез политика на „евтини пари“, смята Тито Бьори. „Италия е в рецесия, а същевременно банките трябва да увеличат собствения си капитал. По тази причина фирмите все по-трудно получават кредити.

Много по-трудно, отколкото фирмите в Германия. Този въпрос трябва да бъде решен на европейско ниво, казва професор Бьори. В последно време ЕЦБ показа известна промяна в досегашния си стратегически курс на желязна бюджетна дисциплина. Марио Драги дори апелира за повече държавни програми за инвестиции, съживяващи конюнктурата. Професор Тито Бьори намира тази линия за правилна.

Той не може да прогнозира дали премиерът Ренци ще прокара амбициозните си реформи и дали ще остане на власт още 1 000 дни. Вътрешнополитическите разпри в Италия може да доведат до предсрочни парламентарни избори. Икономистът обаче посочва, че Италия все пак е започнала с реформите на пенсионната система, докато във Франция, например, само се говори за нея. А реакцията на Германия? Тя сщо е известна. Както канцлерката Меркел, така и финансовият министър Шойбле повториха, че Европа трябва да продължи курса си на икономии. Крайната цел е балансирането на държавните бюджети.

 
 

Суетата на Оскарите: снимки от червения килим

| от chronicle.bg |

Тези Оскари вероятно ще останат в историята с небивалия гаф по време на връчването на наградата за най-добър филм.

A може би все пак и с победителите. Тук няма да разсъждаваме по въпросите за изборите на Академията, качеството на воденето на Джими Кемъл и справедливостта на наградите -а ще се фокусираме върху блясъка и външния вид на звездите.

Вижте в галерията най-интересно, стилно или скандално облечените звезди.

 
 

Новият ни любим сериал: „Големите малки лъжи“

| от |

Известният слоган, превърнал се в нарицателно и съответно лека форма на клише, на един от най-големите тв канали в момента, гласи, че „това не е телевизия, това е НВО“. Много самодоволно биха казали някои и може би щяха да са прави, ако не бяха гледали нищо от това, което каналът е произвел в последните години.

Да, това не е телевизия. Поне не в смисъла, в който повечето хора, включително и у нас, възприемат малката синя кутия, излъчваща съдържание 24/7. HBO правят нещо тотално различно и най-новото им амбициозно шоу, натъпкано до горе със звезди, красиви гледки и адаптиращо модерен криминален, но – О, ужас – женски роман, е поредното доказателство за това.

„Големите малки лъжи“ е онова, което ще ви държи влажно тази пролет. Едносезонният сериал е скъпа, красива и рискова продукция, която заради лъскавата пудра, която си е сложила, под формата на много звезди и комерсиално успешна книга, може да се провали с гръм и трясък.

Но не го прави, спокойно. Защото това не е телевизия, това е… сещате се.

„Големите малки лъжи“ е предпоследен роман в кариерата на австралийката Лиан Мориарти. Той излиза през 2014-а и става хит на родния й континент, а впоследствие и по света. Самата Мориарти специализира в писането на така наречените „женски кримки“. Основните й персонажи винаги са семейни двойки или хора с деца, като действието се върти предимно около жените, които често се забъркват в интриги, лъжи и строго пазени тайни. Защото всички имаме такива и в повече случаи те са доста срамни.

Лиан Мориарти е специалист във „ваденето на мръсно бельо“ ала модерна сапунена сага на хартия. Преди „Големите малки лъжи“ тя има още 5 романа, като най-известният сред тях е „Тайната на моя съпруг“.

„Лъжите“ обаче са онова, което я изстрелва към Холивуд и привлича вниманието на Рийз Уидърспуун.

Актрисата решава, че иска да адаптира книгата първо на филм, впоследствие на сериал и кани Никол Кидман да се присъедини. Двете стават продуценти на проекта, заедно със самата Мориарти, а Дейвид Е. Кели – сценаристът и създател на „Али Макбийл“ – се връща в редиците на телевизията, за да адаптира романа за екран.

Комбинацията между всички тези свръхсили дава желания резултат – „Големите малки лъжи“ е доза качествена телевизия, която всеки заслужава да си причини от време на време, за да си почине от плетките и уринотерапията сутрин, обед и вечер.

Към суперотбора на Кидман и Уидърспуун, които правят тв шоу за първи път в кариерата си, се присъединяват Александър Скарсгард, Шайлийн Удли, Лора Дърн и екзотичната, като екстравагантна русалка, Зоуи Кравиц. Към групата на тези толкова различни жени и един изключително здрав, сексапилен и разгонен през повечето време мъж, се присъединяват и още куп великолепни актьори, залези с цвят на мед и няколко деца, точно толкова уникални, колкото и техните родители.

Разбъркан, като приятна модерна гурме кухня, „Големите малки лъжи“ има всичко, което искате да чуете и видите от едно, на пръв поглед, мирно и красиво общество. Перфектните двойки се пребиват, децата се хапят, мирните жени са в покой с природата, но са жестоки с близките си, тихите брюнетки носят пистолети в чантата си, а добрите и верни мъже не могат да го вдигнат.

И в периферията на всичко това, като набъбващ балон, който ще се спука всеки момент, стои едно убийство. Кой е убит и защо, никой не казва, но всички малки катастрофи, които се разтилят пред очите на зрителя в рамките на 7 епизода, водят към финалното гръмване на пушката, след което връщане няма.

Сериалът скача назад и напред във времето – преди и след убийството – за да те кара да си гризеш ноктите в чудене на „какво, по дяволите, се случва“. А каймакът на Уидърспуун, Кидман, Удли, Скарскгард, Кравиц и Дърн само допринасят за по-добрия вкус на този телевизионен бонбон и води след себе си нуждата да искаш да поглъщаш епизод след епизод.

Маскировката от лъскаво женско шоу е само привидна. Животът е еднакво скапан за всички ни понякога, като и полът, и възрастта не променят отношението ни към фунтаменталните неща в живота. Напротив, само го обострят.

„Големите малки лъжи“ е телевизионен свят, в който може да се потопите с удоволствие, дори и само за да се уверите, че нито един от нас не е това, което показва на света. А е чудовището, което умело крие под пластове от хубави костюми, красиви снимки и добри дела.  

 
 

Кошниците за номинираните за „Оскар“ струват 100 000 щатски долара

| от chronicle.bg |

Номинираните за награди „Оскар“ тази година получиха кошници с подаръци на стойност 100 000 щатски долара, съобщи Контактмюзик.

Фирмата „Distinctive Assets“, която осигурява подаръците, предвиди пътешествия, СПА процедури и безплатни престои в хотели за звездите.

В кошниците бяха включени 3-дневен престой в „Лост коуст ранч“ и едноседмична ваканция в „Голдън дор спа“ в Калифорния, 10 тренировки с треньора на знаменитостите Алексис Селецки, подложки за сядане срещу целулит. Звездите получиха също тоалети, шоколадови бонбони, персонализиран комплект пастели, дамски чанти и лични сомелиерски принадлежности за дома.

Кошниците, предназначени за Ема Стоун, Никол Кидман, Райън Гослинг, Дензъл Уошингтън, Вайола Дейвис и Дев Пател, съдържат още комплекти за поддържане на ходилата, орехи, кленов сироп и диамантени огърлици.

Най-странният от подаръците, но вероятно най-полезният, е обучение по кардио реанимация, която ще помогне номинираните знаменитости да спасят човешки живот, ако попаднат в критична ситуация.

 
 

#Bookclub: Да мислиш шантаво като Туве Янсон

| от chronicle.bg |

Кой е измислил мумините?
Една жена – Туве Янсон.
А кой е измислил Филифьонката, Мисата, Малката Мю…? – пръстът се разхожда по листа.
Пак тя.
Е! И аз искам да мисля така шантаво!

Гого тъкмо е прочел комикса „Прислужницата на мама Муминка“. Книжката продължава да ни разкрива фрагменти от живота на мумините, допълнени със страхотните изображения на Туве Янсон. Заглавието звучи странно, защото „прислужница“ някак не се вписва в света на мумините. Това представлява и ситуацията – един неуспешен и не много желан опит за промяна във всекидневието.

Всъщност причината за всичко е новата съседка на мумините – Филифьонката, която е образцова домакиня и майка. Шокирана от състоянието на дома на своите съседи, тя ги засрамва толкова много, че те си наемат домашна помощница. Още с пристигането на Мисата, става ясно, е тя се нуждае от разведряване. Прислужницата е самото олицетворение на тъгата, дълга и страха. Междувременно Филифьонката мистериозно изчезва, а в отсъствието й мумините започват да учат Мисата как да се радва на живота.

Това е четвъртата книжка от поредицата с комикси на Туве Янсон, издавани за първи път в България от издателство „Пурко“. Целта е почитателите на Туве в България да могат да се докоснат и до тази по-малко известна част от творчеството на финландската писателка. Тук можете да видите и как изглежда комиксът.