Италианският отговор на кризата

| от |

Тези дни италианският премиер Ренци със самочувствие написа в туитър, че Италия очаква от Европа не поучения, а милиардните инвестиции, обещани от президента на ЕК Юнкер. Иде ли наистина краят на „голямото пестене“? Анализ на Дойче веле.

През 2011 година, в разгара на финансовата криза, италианският скулптор Маурицио Кателан разположи на площада пред борсата в Милано инсталация, представляваща гигантска ръка, показваща среден пръст. Скулптурата все още е на площада пред борсата и напомня, че банковата и финансовата кризи далеч не се отминали. Банките трудно отпускат кредити на фирмите. В балансите си те държат и много лоши кредити. Италианците изливаха яростта си срещу цялата система. Те протестираха дълго и накрая избраха един социалист за премиер, който да задвижи нещата напред – харизматичният Матео Ренци, бивш кмет на Флоренция.

Болникът на Европа

Италианският премиер Матео Ренци иска реформи и ново начало. Той е на власт от половин година и непрекъснато се опитва да обнови правосъдната система, икономиката, образованието и държавната администрация. Въпреки това през лятото Италия отново изпадна в лека рецесия. Безработицата в страната е над 12 процента. Трудещите се и фирмите страдат от високите данъци, които отиват главно за погасяване на държавните дългове. Икономистът Тито Бьори не е оптимист като премиера Ренци. Бьори е преподавател в университета в Милано и следи отблизо реформаторския плам на премиера Ренци и реакциите на ЕС. „В момента Италия е болникът на Европа. Трудно е да се каже дали това ще бъде дълъг процес на свиване на икономиката или само кратка рецесия. Сегашните годишни доходи на италианците отговарят на годишните доходи от 1989 година. Тоест ние загубихме 25 години, през които други страни увеличаваха благосъстоянието си“, казва Тито Бьори.

Прекомерен реформаторски плам

Всички реформи, които иска да проведе Матео Ренци, са принципно правилни, твърди професор Бьори. Години наред Италия все отлагаше решаването на проблемите. Закостенелият трудов пазар например трябва да бъде реформиран. Ренци обаче иска да извърши много реформи наведнъж. Преди няколко дни премиерът предложи план за действия за 1 000 дни и реформи на образователната и правосъдната системи. „В известен смисъл намеренията на Ренци са прекалено обхватни. Той се заема с много неща наведнъж, но не довършва нещо докрай“, казва още икономистът Тито Бьори. До края на годината Матео Ренци е и ротационен председател на ЕС. Той иска да използва ротационното председателство, за да смекчи политиката на икономии в еврозоната. Тито Бьори смята, че ЕС трябва да помага на закъсалите държави с повече инвестиции и по-големи разходи. „Германия трябва да е наясно, че все някога проблемите на периферните страни от еврозоната ще окажат въздействие и върху Германия. Затова проблемите на Италия са проблеми и на цялата еврозона“, казва Тито Бьори.

Италианският премиер Матео Ренци иска, подобно на френския президент Франсоа Оланд, да смекчи отрицателното отношение на Германия и другите стабилни страни в еврозоната спрямо отпускането на повече държавни инвестиции за съживяване на конюнктурата. Ренци смята, че е не прав път. От друга страна общите дългове на страната са вторите по големина в цялата Еврозона. Те съставляват 132 процента. За момента финансовите пазари отпускат пари на Италия на поносими лихви. Никой не знае обаче, колко дълго ще се задържи това доверие.

Италия поне отпочна реформите

ЕЦБ, която се ръководи от италианеца Марио Драги трябва да смекчат до известна степен натиска над задлъжнелите икономики чрез политика на „евтини пари“, смята Тито Бьори. „Италия е в рецесия, а същевременно банките трябва да увеличат собствения си капитал. По тази причина фирмите все по-трудно получават кредити.

Много по-трудно, отколкото фирмите в Германия. Този въпрос трябва да бъде решен на европейско ниво, казва професор Бьори. В последно време ЕЦБ показа известна промяна в досегашния си стратегически курс на желязна бюджетна дисциплина. Марио Драги дори апелира за повече държавни програми за инвестиции, съживяващи конюнктурата. Професор Тито Бьори намира тази линия за правилна.

Той не може да прогнозира дали премиерът Ренци ще прокара амбициозните си реформи и дали ще остане на власт още 1 000 дни. Вътрешнополитическите разпри в Италия може да доведат до предсрочни парламентарни избори. Икономистът обаче посочва, че Италия все пак е започнала с реформите на пенсионната система, докато във Франция, например, само се говори за нея. А реакцията на Германия? Тя сщо е известна. Както канцлерката Меркел, така и финансовият министър Шойбле повториха, че Европа трябва да продължи курса си на икономии. Крайната цел е балансирането на държавните бюджети.

 
 

Ери де Лука спечели антинаградата за най-лошо описание на секс

| от chronicle.bg, БТА |

Известният италианският писател Ери де Лука добави съмнително отличие към колекцията си с награди – приза за най-лошо описание на секс в литературно произведение, съобщи АP.

Романът, който донесе на Де Лука наградата, е „Денят преди щастието“. В него се разказва историята на един неаполитански сирак след Втората световна война.

Членовете на журито казаха, че решаващо за присъждането на наградата е било описанието на двама любовници „като балерини, носещи се на палци“. Те допълниха, че победата на Де Лука „напомня, че дори във времето на Брекзит няма граници за лошото описание на секс“.

Ери де Лука е 24-ият лауреат на антинаградата. Тя се присъжда от сп. Literary Review от 1993 г., за да отличи „грубото, безвкусно и често небрежно“ описание на секса в съвременните романи и така да обезкуражи тази практика.

Сред досегашните й лауреати са Норман Мейлър, Том Улф, Себастиан Фолкс. Покойният Джон Ъпдайк е единственият писател, удостоен с „награда за цялостни постижения“.

Наградата не обхваща порнографски романи.

 
 

Хайде да идва новият „Шерлок“!

| от |

След няма и година и един месец, минали в тегаво чакане, на малкия екран ще се появи новият, четвърти поред сезон на, нека си признаем честно, един от най-добрите сериали за последните години – „Шерлок“.

Шоуто, което направи Бенедикт Къмбърбач мега звезда, при това за няма и месец, се завръща за четвърти и засега, последен път на екран.

„Кометата на ВВС“, както феновете иронично наричат най-смелия проект на канала, стартира през 2010 година. По онова време модерна версия на най-известния книжен детектив, създаван някога, звучи като лоша научна-фантастика. Та какво може да прави Шерлок Холмс в XXI век и да е все така уникален, като мъжа създаден преди близо два века от сър Артър Конан Дойл? Хората са скептични и по-скоро негативно настроени към проекта, но накрая се оказва, че не са прави.

„Шерлок“ е шоу, в което или се влюбваш веднага или започваш да не понасяш още от първия му епизод. „Study in Pink“, базиран на един от кратките разкази на Дойл, излиза официално на 25 юли 2010 година. Месец по-рано ВВС пускат първата версия на същия епизод онлайн. Гледанията и свалянията са в хиляди. Епизодът по-късно е леко редактиран, променен и премонтиран и излиза официално на екран.

Взависимост от това коя версия сте гледали, може и да не сте харесали сериала още от първите му минути. Неофициалната версия, каквато се води неизлъчения епизод, е по-дълга, по-бавна и да, една идея по-различна.

Ще се учудите, но има хора, които рязко намразват сериала именно заради този епизод и така и не му дават повече шанс. Тяхна грешка. „Шерлок“ е поп-културно явление за телевизионния бизнес и е новаторство във времето, в което зрителят трудно успява да бъде изненадан.

Модерният „Шерлок“ няма време за губене. Сериалът базира първите си два сезона, излезли в рамките на шест месеца един от друг, на най-известните произведения на Конан Дойл и набързо вкарва вътре най-известните персонажи от света на детектива – Айрийн Адлър, професор Мориарти, инспектор Лестрейд, Майкрофт Холмс и разбира се, доктор Уотсън. Ще се учудите, но дори и второстепенните персонажи в сериала са базирани на такива, измислени от британеца и присъстващи в оригиналните му истории.

„Шерлок“ е феномен. На пръв поглед в него няма нищо уникално – та той адаптира произведия написани през 1800 година, не измисля нито един нов случай или персонаж за своя герой – и същевременно е най-новаторското хрумване на модерния развлекателен бизнес. Пълен е със случки и неща, които телевизията сякаш открива чак сега. И най-важното, успява да запали искрата по известния детектив отново.

Всеки век има свой Шерлок, казват различни експерти. Толкова уникално е творението на Артър Конан Дойл. За XXI век този Шерлок се нарича Бенедикт Къмбърбач. Независимо доколко това се харесва на някои или не. Независимо колко пълнометражни филма се направят за този детектив. Независимо колко нови книги излязат, се напишат, адаптират и прочие.

„Шерлок“ изстрелва Къмбърбач и Фрийман в стратосферата на мега-звездите. До момента, близо 40-годишните британци, са играли в телевизията, киното, при това във висококласни продукции, театъра и грандиозният успех все някак им се изплъзва. „Шерлок“ е game changer за тях. Той дава ударен ход на кариерите им и влива свежа кръв в леко скучния пейзаж на новите имена и еднотипни актьори, които се появяват ежегодно в Холивуд.

След грандиозния успех на първите си два сезона „Шерлок“ си взима почивка от цели 2 години. В днешно време, пък и в което и да е време, няма телевизионна продукция, която може да си позволи такава пауза. Това е лукс. Но ето, че „Шерлок“ го прави и това по никакъв начин не намалява фен-базата му. На 24 декември 2013 година, когато Шерлок Холмс трябва да се завърне от мъртвите, Twitter прегрява от тагове, хаштагове и прочие модерни версии на онлайн ентусиазма, заради старта на шоуто. Страницата на ВВС блокира от фенове, решени да гледат новия епизод онлайн.

Сезон 3 минава точно като комета – веднъж на 100 години – и отново отива в почивка, за да се завърне на 1 януари 2015-а (времевите паузи в „Шерлок“ са толкова огромни и различни, че могат да се мерят само с начина, по който Градска мобилност отчита времето между отделните трамваи – тоест, то граничи от сега до плюс безкрайност).

Стивън Мофат и Марк Гатис – сценарист и актьор по професия и създатели на сериала, в едно свое интервю казват, че когато им хрумнала идеята за модерен Шерлок, просто се молели ВВС да кажат „да“ на проекта. Защото телевизията се дърпа в продължение на няколко години. А какво и как ще правят те, за да го осъществят, си е тяхна работа.

В момента екипът на „Шерлок“ – от актьорите през режисьорите и сценаристите – е толкова зает с ангажименти по други проекти, че нямат време да направят нови епизоди за продукта, който ги направи толкова известни и желани. И това е жалко. Защото „Шерлок“ заслужава много сезони.

Сезон 4 обаче е на път. Той вече е изсниман, под строги мерки за сигурност и зоркия поглед на телевизията, в студения Кардиф. „Шерлок“ отдавна не се снима в Лондон. Всъщност от първия си епизод насам, защото вероятността там нещо да остане в тайна и някой да не види някоя сцена, е абсолютно невъзможно.

Ето ви един любопитен факт: първи епизод е сниман на реалната „Бейкър Стрийт“ 221В. Това не се е случвало никога след това. По онова време улицата е затворена и снимките текат, начело с Бенедикт Къмбърбач и Мартин Фрийман на сета, и никой не забелязва или дори и да го прави, не го вълнува какво се случва. Днес този вариант е мираж.

Сезон 4 на „Шерлок“, след един тотално страничен епизод, тръгва на 1 януари 2017 година. След него, в три поредни седмици, следват още 3 епизода. The Six Thatchers, The Lying Detective и The Final Problem, чиято първа снимка показва завръщането на Мориарти, ще бъдат излъчени съответно на 1-ви, 8-ми и 15-ти януари. И оттам-нататък не се знае накъде.

Sherlock Шерлок

Засега „Шерлок“ е в пауза. Но пък е като оргазъм или комета… зависи от гледната точка. Случва се рядко, но пък как!        

 
 

6 лоши кино римейка

| от |

Този месец, преди точно 15 години, на голям екран излиза великолепната криминална комедия „Бандата на Оушън“. Джордж Клуни, Брад Пит, Мат Деймън, Кейси Афлек, Джулия Робъртс и Анди Гарсия, под режисурата на Стивън Содърбърг и майсторския сценарий на Тед Грифин, създават едно истинско удоволствие за гледане в този кино пъзел.

„Бандата на Оушън“ сам по себе си е римейк на известен филм от 1960-а година с Франк Синатра и Дийн Мартин. Но за разлика от нашата класация тук, е един от добрите примери в киното.

Петнайсет години след модерната си версия филмът вече е нещо като класика, която може да бъде гледана отново и отново, при това винаги да ви носи удовоствие и кеф, макар да знаете отговора на загадката в него. Може би, заради това или поради липсата на свежи идеи, но Холивуд вече прави повторен римейк на този филм, при това с жени.

След „Ловци на духове“ „Бандата на Оушън“ ще е следващия филм, който ще пострада от феминистичния удар, разстлал се като сив похлупак над меката на киното. Разбира се, това са само предположения, за които всеки гледал и двете версии на филма, се надява да не е прав.

Междувременно, докато чакаме женската версия на „Бандата на Оушън“ ние си припомняме шест ужасни римейка, с които киното е сбъркало. Много.

В галерията горе.

 
 

Бременната Ирина Шейк в сцената с грънчарство от филма „Призрак“

| от chronicle.bg, по boredomtherapy.com |

Един от най-лесните начини да направиш една реклама гледаема е да включиш малко плът. Никой няма против малко плът. Във видеото на Шейк има много.

То е реклама на списание Love. Всеки декември списанието прави секси видеа като рекламен подход. На 1 декември те показаха видео с модела на Victoria’s Secret Бела Хадид, която играе фитнес инструктор.

 

На 2 декември е ред на друго ангелче на фирмата за бельо – бременната Ирина Шейк. Тя преви римейк на сцената от филма „Призрак“, Деми Мур върти грънчарско колело заедно с духа на покойният си приятел Патрик Суейзи.