Историята не свърши през 1989 г.

| от |

Анализ на сп. Икономист

След 1789 г. късчета от Бастилията са желана декорация за полиците над камините във Франция. Два века по-късно късчета от Берлинската стена обиколиха земното кълбо.

Това е „единственият паметник, който съществува на всички континенти“, вероятно без Антарктика, казва Аксел Каусмейер, директор на берлинската фондация, съхраняваща спомена за Берлинската стена. Това говори много за „мирната революция“, както я наричат германците, чиято кулминация е разбиването на стената на 9 ноември 1989 г. Този уикенд германците отбелязват нейната 25-годишнина с тържества.

Като първата успешна либерална революция в германската история 1989 г. е сравнима по значение с 1789 г., казва Райнер Епелман, ръководител на фондация, изследваща източногерманската диктатура. Дори още по-добре, за разлика от Френската революция 200 години по-рано, германската премина без насилие. Тъй като Берлинската стена раздели не само един град, а също и една страна, един континент и света, падането й носи глобално обещание за свобода. В геополитиката „краят на историята“ изглеждаше възможен, въпреки че по-късно отстъпи на „сблъсък на цивилизациите“, както отбелязват конкуриращи се заглавия на книги от 90-те години на миналия век.

Очакванията на германците бяха най-големи. „Сега това, което е неразделимо, ще расте заедно“, предсказа Вили Бранд, бившият канцлер и кмет на разделения Берлин в деня след падането на стената. Предвиждайки екологичното и икономическо изоставане след 45-годишно комунистическо управление, тогавашният канцлер Хелмут Кол прогнозира „процъфтяващи пейзажи“ на изток.

Едно поколение по-късно германците продължават да спорят дали са се обединили и до каква степен изтокът е процъфтял. От гледна точка на магистрали и друга инфраструктура изтокът днес блести. По някои социални показатели като участие на жените в работната сила или записването на деца в ясли той дори води на запада. Но като цяло според социологически изследвания източногерманците продължават да са по-недоволни от западногерманците.

След години на нетна миграция от изток на запад (която едва наскоро намаля) части от изтока са обезлюдени, особено селските райони. БВП на Източна Германия на глава от населението продължава да е едва 67% от този на Западна Германия. Производителността й е 76% от западната, а броят на заявените патенти – само 29%. Безработицата й е 9,7% спрямо 5,9% на запад. С изключение на няколко промишлени клъстъра, изтокът почти няма големи компании.

Но по-внимателно вглеждане показва, че различията в рамките на Източна и на Западна Германия сега са по-големи, отколкото тези помежду им. Саксония на изток, особено около Дрезден и Лайпциг, е сравнима с Бавария и Баден-Вюртемберг, две жизнени области в Западна Германия. Части от Долна Саксония и Вестфалия на запад са точно толкова западнали, колкото Бранденбург и Мекленбург на изток.

Така че разликите вече не вървят така отчетливо по границите между двете Германии, а между отделни области. Останалото разделение между изтока и запада не е по-силно изразено от социално-икономическите разломи, които разделят Белгия, Италия или Испания. Когато Хелмут Шмид, друг бивш канцлер, определи през 2005 г. Източна Германия като „Южна Италия без мафията“, той всъщност определяше нормалното състояние в Европа. Поради това „пактът за солидарност“, пакетът от германски субсидии за изтока, който трябва да изтече през 2019 г., вероятно ще бъде заменен с помощ за затруднените области, от която и страна на разрушената стена да се намират.

Това трябва да се приеме като успех, казва Карл-Хайнц Паке, бивш финансов министър на източната област Саксония-Анхалт: „Резултатите са по-добри, отколкото обикновено се смята, но по-лоши от очакваното в началото на 90-те години“, казва той. Двете Кореи биха били щастливи, ако някога получат шанс.

Не толкова ясни са паневропейските последици от падането на стената. Обединението, което последва по-малко от една година по-късно, отново постави стария „Германски въпрос“ в европейската история – ще доминира ли обединена Германия на континента? По онова време Великобритания и Франция се страхуваха, че ще го направи. Днес, на петата година от кризата с еврото мнозина в южни страни от еврозоната, подложени на строги икономии, усещат, че тя вече го прави.

Други, най-вече Америка, искат Германия да прави повече. „Германия не е Швейцария, въпреки че някои германци биха искали да вярват, че е така“, казва Робърт Зелик, бивш американски дипломат, който помогна за договарянето на обединението. Самите германци са точно толкова разделени, колкото всички други. Повечето от тях според социологическите изследвания продължават да се придържат към радикалния пацифизъм и дипломатическо сдържане, възприети след Втората световна война. Но елитът заяви, че Германия трябва да поеме повече отговорност. Историята не свърши през 1989 г. Както показва кризата в Украйна днес Европа се нуждае от лидерството на Германия. /БГНЕС

 
 

Джеймс Макавой: Добър британски вкус

| от |

Джеймс Макавой е британското секси чудо на модерното кино. Той е различен и по един начин хашлашки приятен не само за гледане, но и за опитване във всякакви форми. Макавой е от тези актьори, които ти се струва, че са изключително специфични, но когато го изгледаш в пет различни роли, разбираш, че този иначе дребен мъж с добри обноски, може да изиграе всичко. И той наистина го прави.

От влюбен мъж, през професор, до настървен до пръсване его маниак Макавой може да се похвали с многообразна и пъстра филмография в британското и американското кино.

От комерсиални блокбастъри до адаптации по Ървин Уелш той се раздава на екран и винаги е удоволствие да бъде гледан.

Роден в Глазгоу, Шотландия, кариерата на Джеймс Макавой започва през 1995-а с британския трилър The Near Room, след като се запознава с актьора Дейвид Хаймън. Тогава Джеймс е на 16 и кариера в актьорството не му се струва чак толкова атрактивна. Вместо това, кандидатства в Кралските военоморски сили и бива приет веднага. В крайна сметка някъде там се включва и Кралската консерватория на Шотландия и Макавой избира нея. Докато завърши образованието си през 2000 година британецът е направил няколко участия в сериали и дори работи по cheese хоръра „Басейнът“.

След това кариерата му поема лек и плавен подем, може би заради таланта му, и той снима сериалите „Децата на Дюн“ и „Играта“ за ВВС, който по-късно е адаптиран и на филм с Бен Афлек и Ръсел Кроу. Участва и в британската версия на Shameless в цели два сезона. Някъде там се запознава с бившата си вече съпруга Анн-Мари Дъф и продължава бавния си и приятен поход из британското кино.

Големият пробив на Макавой идва през 2007-а, когато играе главната роля във великолепния „Изкупление“, адаптация по романа на Иън Маккелън. Ролята му носи номинации за БАФТА и Златен глобус и купчина други награди. Печели му и приятел в лицето на Бенедикт Къмбърбач и му отваря вратите към необятното кино на Холивуд.

От там насетне Макавой подбира ролите си внимателно. Играе в нискобюджетния секси шедьовър „Транс“ на Дани Бойл и същевременно приема ролята на младия професор X в новите версии на X-men. Той играе доктор и активист в „Последният крал на Шотландия“, редом до Форест Уитакър, което му носи БАФТА за изгряваща звезда и същевременно е циничен и арогантен комарджия в романтичния „Пенелопе“.

И всички тези роли му стоят чудесно.

Макавой е единственият актьор, който е обмислян да изиграе мистър Дарси в адаптацията на „Гордост и предрасъдъци“, но в крайна сметка играе първообраза на персонажа – единствената любов на Джейн Остин – Том Лефрой – в „Да бъдеш Джейн“.

Джеймс Макавой е вкусен за пробване във всичко – от романтика до трилър.

А дори и за тези, които нямат чак толкова големи изисквания към диапазона на актьорите на голям екран, могат да си отдъхнат – Джеймс Макавой е просто адски секси. Освен че може да изиграе всичко, може да ти поднесе чай гол и да го направи с финеса на джентълмен и вида на арогантен и възбуждащ коцкар. Малко са като него, затова се радваме, че той съществува.

От тази седмица може отново да го гледате на кино. Този път в трилъра на М. Найт Шамалан „На парчета“. Там Макавой отново се раздава и играе цели четири образа и го прави забележително. Не, че някога сме се съмнявали.

И докато се подготвяте за трилъра на М. Найт, в който Джеймс може и малко ще ви стресне, ви предлагаме част от чудесните му роли. Защото няма нищо по-добро от атрактивен британец в хубаво кино.   

Вижте ги в галерията горе.

 
 

„The OA“ е sci-fi приказка. А вие гледате ли го?

| от |

На 16 декември, докато хората са в трескава подготовка на истерията покрай предстоящите коледни празници и само чакат, за да изпратят 2016-а година на майната й, Netfix – новатори в правенето и пускането на добре телевизия – бълват цял сезон на най-новото си шоу – The OA.

The OA минава някак незабелязано за много хора. Дали е от идването на Коледа, или от голямата истерия, която другото шоу на канала Stranger Things предизвика, не е ясно. Но The OA остава леко в сянка. По-умните телевизионни маниаци обаче надушват като хрътки, когато нещо ще бъде добро, не просто защото е гледаемо, а защото съдържа в себе си онези бисери на телевизионния разказ, които някои сериали и поредици могат да донесат, и съответно The OA започва да набира своята малка, но вярна аудитория.

Близо месец след премиерата си шоуто, дело на Netflix и американската кукувица Брит Марлинг, която е създател, продуцент и основна актриса в него, бива подновено за втори сезон. Продължение, което всеки, който веднъж е дал шанс на The OA очаква с леко нетърпение, равносилно на сърбеж там, където не можеш да се почешеш в момента.

Историята в шоуто проследява младата откачалка Прери, която се завръща като някакво ненормално чудо в родния си дом, от който е изчезнала преди точно 7 години. При завръщането й се променят две неща – от сляпо момиче, тя се е превърнала напълно зряща жена и ако преди е изглеждала просто затворена в себе си, то сега е леко луда девойка, бълваща небивалици и сентенеции, която няма търпение да се освободи от емоционалната и физическа обвързаност към семейството, което не е виждала отдавна, но което си я иска обратно.

Така започва историята на Прери, която малко след като се прибира на мястото, което чувства като чуждо тяло, удобно наместило се в нея, събира група от аутсайдери и откачалки, на които да разкаже историята си и съответно те да й помогнат да се върне там, откъдето е дошла, за да намери единственото нещо, което я интересува – нейният приятел Хоумър.

Епизод след епизод, подредени в строг, динамичен и ярък разказ, зрителят започва да се запознава с историята на Прери. Нейната вярна секта, изградена от счупени франкенщайнове, всеки със своите проблеми, и да потъва бавно, но сигурно в полу-фантазната вселена на The OA. Тя пък, от своя страна, е като лудост, пълна с капани и женска хистерия, каквито рядко се появяват по телевизията. Да не кажем никога.

Самата Брит Марлинг е известна с това, че конвенционалните неща не й пасват добре. При нея всяко нещо трябва да е обърнато наопаки, добре изтупано и превърнато в нещо друго. Такова е и киното, което прави – за справка вижте „Другата Земя“ – както и телевизията.

The OA е първият телевизионен проект на Марлинг в компанията на верния й приятел и партньор Зал Батманглидж, който режисира много голяма част от сценариите й. Музиката в сериала също е дело на член на тяхната малка група – братът на Зал – Ростам Батманглидж, който в ежедневието си е и част от бандата Vampire Weekend, пише мелодиите.

The OA е сериал, който напомня на сън. И подобно на сънуването е пълен с хиперболи, неща, които изглеждат нелогични, но намират своя път постепенно, с тъмни кътчета, задъхващи моменти и един Торбалан, който се крие в мрака.

Хубаво е, че и гледането му е подобно на сънуване, „бързо постепенно, а после изведнъж“, както пише Джон Грийн. Така и The OA те хваща за гушата и не те пуска. Цели 8 епизода.

Втория сезон, начело с Брит Марлинг и групата й от фрикове, може да очаквате в края на тази година. Netflix подновиха The OA в същата седмица, в която направиха същото и със Stranger Things, макар тогава малко хора да го разбраха.

Но е хубаво да го знаете, когато The OA завладее съзнанието ви с плътната си и ненормална атмосфера и се чудите какво ще стане после.

Към вкусната и различна Брит Марлинг и нейната циркова трупа, които са основното звено на сериала, добавяме и Риз Ахмет, Джейсън Айзък и Паз Вега, които участват. В случай, че някой има нужда от още причини, за да види сериала. На нас лично не ни трябваха.

 
 

Трейлър за втория сезон на новия „Voltron“

| от chronicle.bg |

Хайде малко носталгия.

Netflix и DreamWorks Animation обявиха премиерната дата на „Voltron Legendary Defender“. Всички серии от втория сезон излизат на 20 януари тази година.

DreamWorks Animation пресъздават легендарния анимационен сериал за онлайн дистрибутора Netflix. Продуценти на класическото и любимо на милиони предаване са Жаким Дос Сантос и Лорън Монтгомъри – и двамата от „Легендата за Кора“.

Ролите ще се озвучават от: Кимбърли Брукс като принцеса Алура, Рийс Дарби като Коран, Джош Кийтън като Широ и черния лъв, Тайлър Лабайн като Хънк и жълтия лъв, Джереми Шада като Ланс и синия лъв, Бекс Тайлър-Клаус като Пич и зеления лъв и Стивън Юн като Кейт и червения лъв.

Оригиналното „детско“ дебютира в САЩ през 1984 и става поп-културен феномен. През 1986 година излиза Voltron: Fleet of Doom. Следват два неуспешни опита сериалът да бъде възобновен – през 1998 и 2011.

 

 
 

Рецепта за Агнес хапки

| от Росица Гърджелийска |

Росица работи във филмовата индустрия, но обича да готви и да пътува. Живее няколко години във Великобритания, преди да се завърне в България. Обича да посещава интересни места по света. В блога на Роси www.primalyum.co.uk може да намерите рецепти за интересна и здравословна храна, както и истории за пътешествия.

Днес ви предлагаме рецептата й за Агнес хапки.

Нужни продукти:

за блата:

100 гр масло – на стайна температура
100 гр кокосова/кафява захар
50 гр смлени лешници
50 гр смлени бадеми
50 гр оризово брашно
3 белтъка
ванилия

за глазурата:

3 жълтъка
80гр кокосова/кафява захар
ванилия

За тази рецепта може да пробвате кокосовата захар, тъй като тя се разтваря по-бързо от кафявата.

Начин на приготвяне:

Разбивате маслото и захарта, докато получите пухкав, светъл на цвят крем.

Прибавяте към него ядките и брашното и разбърквате. Ще стане много гъсто.

В друг съд, с чисти и подсушени бъркалки на миксер, започвате да разбивате белтъците на сняг.

Бавно прибавете белтъците към тестото и разбъркайте внимателно.

Изсипете в намазнена силиконова форма и печете около 25 мин на 170 градуса.

Оставете да изстине и през това време направете глазурата.

Разбийте жълтъците със захарта и ванилията до получаване на много гъста и лепкава смес.

Изсипете върху блата и печете още около 5-10 мин на 150 градуса.

Оставете да изстине напълно и след това нарежете на малки квадратчета.

рецепти, агнес хапки