Историята на Добринище събира в книга 88-годишен съвременен будител и краевед

| от |

Историята, миналото и настоящето на Добринище от възникването на селището до ден днешен събира и разказва в книга съвременният будител и краевед д-р Тодор Петлов. Хората от Добринище с право нареждат своя съгражданин – 88-годишния лекар-педиатър и краевед д-р Петлов сред съвременните будители. Докторът е лекувал деца повече от 30 години преди да се пенсионира. Но освен като уважаван медик, той е познат сред земляците и приятелите си и като краевед, мъдър човек с енциклопедични познания, отколешен почитател на книгата и знанието, с домашна библиотека от 7000 тома, побрала цялата българска, европейска и световна класика.

Казва, че всяка книга, която е прочел, е негово лично притежание. Жертвал е какво ли не, за да притежава всяко едно томче от това безценно богатство, което му е помогнало да изгради своята здрава житейска философия, подчинена на изконни български добродетели и на почит към труда, науката и знанието. Написал е историята на църквата „Св. Св. Петър и Павел” в Добринище.

Последната му книга, от която в навечерието на Деня на народните будители са излезли от печат първите екземпляри, е побрала историята на Добринище със забележителностите на селището, с неговите хора, с техния бит, обичаи и традиции, с най-заслужилите местни жители, работили на полза роду през годините и вековете. Създал е книгата на базата на записките, които си е водил през годините, на живите разкази на свои земляци, които търпеливо е записвал още от ученическите години.

Това е историята, миналото и настоящето на Добринище

Това е историята, миналото и настоящето на Добринище от възникването на селището, разказва д-р Петлов. Сега това е компактно селище, но в миналото е било разположено в няколко махали, включително и сред канарите на местността „Свети Никола”, където е имало древно поселение. Отразени са и резултатите от археологически разкопки и откритите при тях многобройни находки и свидетелства за древното селище.

Историята на църквата „Св. Св. Петър и Павел”, на още по-стария храм „Успение на Пресвета Богородица”, също може да се прочете в книгата, защото това е духовният живот на Добринище, казва авторът. Тук могат да се видят икони на Тома Молеров – изключителни произведения на религиозното изкуство, както ги определя д-р Петлов, и на други видни представители на Банската художествена школа като иконата на Свети Теодор, рисувана от сина на Тома Молеров. Показан е и старобългарски календар, и други ценни свидетелства за миналото и живота на хората от Добринище.

Тодор Петлов разказва, че от възрастните хора е научил най-много неща. От разговори с тях, които е записвал още в ученическите си тетрадки, е събирал ценна информация не само за живота и бита, но и много интересни истории за изяви на жени и мъже, които с поведението си са правели впечатление на всеотдайно отношение към труда, на всеотдайност към другите.

Самият той произхожда от обикновено селско семейство. Баща му бил много трудолюбив, инициативен човек. Тогава е било нормално като види човек свободна земя да започне да я обработва, за да произведе нещо. Майка му била също обикновена селянка, неграмотна жена. Израснали в това семейство трима сина и една дъщеря. Отдавна ги няма братята и родителите. Баща му си мечтаел единият син да бъде лекар, другият – съдия, третият – инженер. Тодор решил да завърши медицина. Сега почти цялата му фамилия е от тази гилдия. И двете му дъщери са наследили лекарската професия – едната е педиатър, другата – стоматолог. Зетьовете му са също лекари. Има трима внуци и едно правнуче, едната внучка е юрист и живее в Париж със семейството си.

В днешно време като че ли е намалял интересът към книгите

Докторът-пенсионер се тревожи, че в днешно време като че ли е понамалял интересът към книгите. „Индивидуално трябва да се подхожда към днешните деца, за да се захранят с любов към книгата, счита той. При нашето битуване трябваше, ако искаш да научиш нещо, да го прочетеш в книгата. Сега има такъв информационен поток, който е технически, електронен. Прави не толкова добро впечатление, че когато децата застанат пред компютъра и не остава в съзнанието им прочетеното. Когато човек е прочел нещо от книгата или гледа произведение на изкуството, остават по-трайни следи в неговото съзнание. А сега преминава просто тангенциално през неговото съзнание, вижда това, което иска да научи, но ако го питате след един-два часа много малко е останало от прочетеното в неговото съзнание”, споделя наблюденията си 88-годишният пенсиониран педиатър.

Духовността на българина не е изчезнала

Д-р Петлов обаче е убеден, че духовността на българина не е изчезнала. Не може да изчезне в съзнанието на един народ духовността, която той определя като степенно състояние. Един сеотдава повече на живота, друг обича други занимания.

„Ние в медицината даже казваме, че всеки човек си има принадлежност”, обяснява той. Човек, който пише примерно, е скрибанте, когато обича да говори – парланте, всеки си има своя слабост, предназначение, свое вътрешно его, което го реализира в живота. Аз например, макар че ми е селски произходът, имам отношение към книгата. Такова обожаване към книгата изпитвам, че винаги съм предпочитал чужда книга да не чета. Тя трябва да бъде лично моя. Правих извънредни усилия да я намеря, ако е рядкост, и винаги съм я намирал. Това беше едно духовно присъствие, едно желание да чета, да събирам. Което ми направеше по-голямо впечатление при четенето, или си го отбелязвах, или си записвах и така се запазваше в съзнанието ми това, което си заслужава. В миналото издаваха томовете на един автор изцяло. И цялата българска класика я имам, както и европейската. Величия като Толстой, Ерих Мария Ремарк или други европейски автори ги имам в пълни издания. Да не говорим за наши автори, за Иван Вазов или други представители на нашата духовност. Така че библиотеката ми е пълна и имам доста редки издания, които представляват литературен интерес”.

Според д-р Петлов съвременните будители са определено хора на творческия труд

Съвременните будители са хора, които трябва да дават пример. Те не работят, за да станат будители, те във всяко отношение искат да приложат знанието в практиката, в живота. Затова тези хора са по-редки, допълва пенсионираният медик. И се чуди защо от Добринище номинирали сега него за ежегодния приз „Будител на годината” в община Банско. Не се приема за съвременен будител и допълва, че пише за Добринище с едничката цел да остане за поколенията спомена за това място.

„Добринище е населено място, едно кътче в географията на България, което си има своите представители, тук има хора и родове, които заслужават да бъдат отбелязани и със своето трудолюбие, и със своята организация, и със своето успяване в живота, и със своята родова памет. Неслучайно в миналото, когато България, не е била така свободна, ние сме имали църковни настоятелства, в които влизат най-заинтересованите, най-просветените хора, които са били за пример с поведението си, с отношението си, и те съставляват една такава общност и стават ръководители на населеното място. Макар, че е имало османска администрация, те са съществували паралелно с официалната власт. Ето, това са хората, които са духовно издигнати, които и с поведението са правили впечатление”, обяснява д-р Петлов.

Образованият човек се ориентира по-добре и взема по-правилни решения в живота

Тодор Петлов е категоричен, че младите хора трябва да са образовани. Основно е знанието, когато човек се интересува повече, е по-доволен, ориентира се по-добре в живота, взема по-правилни решения и за устройване на собствения си живот, разсъждава той. И това не е за някакво битуване за определено време, това е за цял живот. Философията на доктора включва също разбирането, че човек трябва да бъде във всичко умерен, да води един умерен живот, като работи и върху своето нравствено възпитание и израстване.

За мен цветята и децата са всичко в живота

Дворът и домът на семейство в Петлови в Добринище са пълни с цветя. „За мен цветята и децата са всичко в живота, казва по този повод 88-годишният домакин. По отношение на природата и цветята съм не само голям любител, но и търсач. Което ми направи впечатление, искам да го имам. И няма цвете, което съм пожелал, да го нямам. Водя се още от ученически години от философията на Конфуций, който казва в молитвата си: „Господи, за да бъда доволен напълно, искам от теб две неща – една къща, пълна с книги, и една къща – пълна с цветя”. Това в живота си съм го реализирал и съм изключително доволен от себе си. Защото това ми създаваше грижи – отглеждането и на децата, и на цветята. Затова станах и педиатър. Грижите за децата са положителни, децата, когато се възпитават правилно, когато се грижим за тяхното здраве, изпълняваме нашата социална функция. Фактически създаваме нацията“, казва 88-годишният доктор, който се радва на трима внуци и едно правнуче. И отново подчертава, че е доволен от себе си, защото, което е желал, го е реализирал, сцената на много знания и с цената на много труд.

 

С Дарик 

 
 

Повече плодове и зеленчуци – по-дълъг живот

| от chronicle.bg |

Хапването на повече плодове и зеленчуци може да удължи значително живота ви, сочи изследване, проведено от Imperial College в Лондон. Според тях промяната в хранителнитeлния режим може да предотврати преждевременната смърт на 7.8 милиона души годишно.

Екипът на университета е идентифицирал и конкретни плодове и зеленчуци, които могат да намалят риска от рак и сърдечни болести, съобщава Би Би Си.

Анализите показват, че дори и в малки количества, плодовете и зеленчуците имат положителен ефект върху здравето. Колкото повече, толкова по-добре. Малък банан, круша или три препълнени лъжици спанак например.

Изводите са направени от 95 отделни проучвания за хранителните навици на 2 млн. души.

С по-нисък риск от рак е свързана консумацията на зелени зеленчуци – като спанака, на жълти зеленчуци – като чушките и на кръстоцветни зеленчуци (например карфиол).

По-малък риск от удар и сърдечни заболявания носи хапването на ябълки, круши, цитрусови плодове, салати, кръстоцветни зеленчуци.

Резултатите от изследването, публикувани в Международния журнал по епидемиология, сочат, че повече плодове и зеленчуци в диетата предотвратяват и ранната смърт.

Ако всеки ден консумирате по 200 грама, намалявате риска от сърдечно-съдови заболявани с 13%, а ако изяждате по 800 грама – с 28%. Същите количества могат да намлят риска от рак с по съответно – 4% и 13%.

200 грама плодове или зеленчуци на ден намаляват риска от преждевременна смърт с 15%, а по 800 грама – с до 31%. Все още обаче няма доказателства, които да покажат по-големи ефекти при още по-голяма консумация на плодове и зеленчуци.

Ясно е обаче, че те намаляват нивата на холестерола, кръвното налягане и помагат на кръвоносните съдове и имунната система.

 
 

Началото на „La La Land“ през iPhone-a на Деймиън Шазел

| от chronicle.bg |

„La La Land“ обира награди като стой и гледай, а в събота предстоят и Оскарите.

Филмът, естествено, получи и известно количество критики. Лайтмотивът в тях е, че Райън Гослинг и Ема Стоун не танцуват и пеят като истински актьори в мюзикъл. Разбира се, възможно е играта на Гослинг и Стоун нарочно да е такава. Със сигурност обаче режисьорът Деймиън Шазел не е подценил мюзикъл мотивите във филма си.

Появи се видео от репетициите на началната сцена на филма, което Шазел заснема със своя iPhone. То показва усърдната репетиционна работа по парчето на магистралата в Лос Анджелис. На пресъздадена снимачна площадка актьорите изиграват сцената, а ние можем я да видим редом с оригинала.

 

 
 

Продадени са 15 хиляди билета за „Евровизия – 2017″

| от chronicle.bg, по БТА |

Досега са продадени 15 хиляди от общо 70 хиляди билета за телевизионния конкурс „Евровизия – 2017″,, който ще се състои в Киев през месец май, предаде ТАСС.

Агенцията цитира съобщение на вицепремиера на Украйна Вячеслав Кириленко. „На 14 февруари започна официалната продажба на билети, като първият беше закупен от победителката на „Евровизия 2004″, нашата Руслана“, заяви Кириленко. По неговите думи досега са били продадени около 15 хиляди пропуска от 52 страни в света.

Петдесет и два процента от билетите са били пласирани в Украйна, а останилите четиридесет и осем – в чужбина. Най-много продажби са били реализирани във Великобритания, Германия и Русия.

 
 

Как да не бъдем идиоти, когато ходим на лекар

| от |

След като великите мислители от Националната здравно-осигурителна каса заложиха в проекта за Националния рамков договор за 2017 г. идеята лекарите да бъдат глобявани, в случай че 6 месеца след изписване на лечение, пациентът не е постигнал идеалните стойности в изследванията си, концепцията за това що е то лекар и има ли почва у нас, тотално помътня.

Бруталните неуредици в здравната реформа, започнала през 2000 г., доведоха до масово стопяване на доверието между пациенти и лекари и до заклеймяване на лекарското съсловие като черната овца на обществото. Участие в тази упорита деградация взеха и политиците, докоснали се до здравната реформа, и недобросъвестните и некомпетентни лекари, и процъфтяването на самодиагностиката и самолечението, и други неща.

Резултатът в крайна сметка е ясен: много недоволни лекари, много млади медици, заминаващи зад граница и много разочаровани пациенти.

За да подпомогнем поне леко изтупването на мръсотията от лекарската професия, ви предлагаме кратък наръчник за нормално поведение при посещение на лекар. В случая ще говорим за семейните лекари или т.нар. джипита, но повечето правила се отнасят със същата сила и до специалистите.

Не вдигаме скандали пред кабинета

Някои лекари приемат със записани часове, други – не. Във всички случаи е възможно да почакате малко пред лекарския кабинет. Да, наясно сме, че си имате друга работа – трябва да подписвате договори, да пишете проекти, да спите, да гледате в една точка или да управлявате японските финансови пазари. Но каквато и да е работата ви, вие сте там, защото имате нужда. И както са открили учени от Занзибар, никой за нищо не ви е длъжен. Ако се появи спешен случай, той ще влезе преди вас, дори да сте с час. Ако се появи лекар – колега на вашия лекар – също. Ако дъщерята или майката на вашия лекар намине за „здрасти“, тя вероятно също ще се вмъкне преди вас. Не правете от това грандиозен проблем, а се възползвайте от времето да си поцъкате малко на телефона.

Не нахълтваме в кабинета с искания

Сега, това трябва да е ясно. Ако имате симптом, да кажем гадене, и сте проверили в Google на какво може да се дължи този симптом, след което сте решили, че имате нужда от ядрено-магнитен резонанс, то е препоръчително да пропуснете личния си лекар и да отидете в някоя частна болница. Там срещу необходимата сума, ще ви направят ЯМР. Вие не казвате на лекаря си от какви изследвания и от какви медикаменти имате нужда. Той преценява това и назначава изследвания или предписва лекарства, ако сметне, че е необходимо. Ако желаете да разчитате на самодиагностика и самолечение, никой не може да ви спре, но и никой не е задължен да удовлетворява исканията ви и да поема отговорност за решенията ви. Особено когато става дума за отговорност за живота и здравето ви. Искате доплерово изследване, защото имате обрив на петата? ОК. Намерете медицинско лице, което да ви го направи, платете си и си го разчитайте. В противен случай се доверете на лекаря си и неговата преценка.

Внимаваме с думата „направление“

Е, да. Лекарите са твърде чувствителни, когато опре до направления. Знаете ли защо? Направленията за специалисти са чекове на стойност 15 лв. И са лимитирани от НЗОК. Когато личният лекар надвиши лимита, го глобяват. И това се случва често, тъй като понякога много пациенти наистина се нуждаят от направления, а те не стигат. А човеколюбието и професионалното отношение, присъщи на добрите лекари, не им позволяват да отказват направление на хора, които действително имат нужда от тях. Това е причината лекарите да реагират малко агресивно на изказването „Искам направление“. Особено когато не е придружено от оплакване и обяснение.

Не спорим с лекаря на медицинска тематика

Ако обичате да водите спорове на разнородна тематика – имате Facebook и кварталната кръчма. В лекарския кабинет може да се водят спорове (стига случайно „джипито“ да има време да си говори с вас за предстоящите избори, Григор Димитров, нивото на телевизионната журналистика и у нас и каквото друго ви вълнува), но не и на медицинска тематика. Ако вие разчитате на „интуиция“, „познаване на собствения организъм“, „Google“, „група във Facebook“, статия в „Трета възраст“ и „вуйна ми е имала същото и каза…“, човекът срещу вас разчита на 7+ години медицинско образование, тежки колоквиуми и зубрене на учебници, с тежестта на хипопотам единия и пълни с думи, които вероятно не можете да произнесете, камо ли да разберете. Затова по-добре стойте спокойно и слушайте. Ако нещо ви притеснява в преценката на лекаря, винаги може да потърсите второ мнение при друг медицински специалист. И това е съвсем в реда на нещата.

Не занимаваме лекаря със странични неща

Със сигурност имате и други проблеми, освен здравословните. Всички имаме. И искате да ги споделите. Почти всички искаме. Възможно е близките да не ви обръщат внимание, колегите да пренебрегват страданията ви, а психотерапевтът ви да е в отпуск. Уви, лекарят не е човекът, който трябва да изслуша скръбната ви тирада за това как дъщерята от Щатите не се обажда, бащата е започнал да изкуфява, гаджето се държи кофти, шефът пак не е вдигнал заплата (скапан задник) т.н. Не е честно да превръщате лекаря си в психотерапевт или приятел. Дори той да е така добър да ви изчака „да си кажете“, пропиляването на времето му не е справедливо към онези, които висят пред кабинета и също чакат за неговото внимание. Ако толкова искате да говорите точно на този човек за живота си, поканете го на кафе.

Не задаваме въпроса „Ама ти как никога не се разболяваш, някаква тайна ли имаш?“

В този въпрос има зловредна завист, която дразни. Освен това, съдържа невярно твърдение. Лекарите не само че се разболяват, но и умират. И поради високо стресовото естество на работата им, всъщност смъртността при тях е на много високо ниво. Ако се удивлявате на това, че при лекарите непрекъснато ходят болни хора, някои от тях заразноболни, а те си стоят все здрави, успокойте се. Това може да се дължи на имунитет или на ползване на маска, но със сигурност не е вследствие на някакво тайно хапче, което всички медици пият всяка сутрин, за да пребъдат, докато пациентите им тънат в болести и дезинформация.

Не навираме здравното си осигуряване в лицето на лекаря

Това, че сте здравно осигурени, не е похвално, а нормално. Някакви ваши пари всеки месец отиват някъде, за да имате спокойствието, че ако/когато ви се наложи да ползвате медицински услуги, няма да се налага да теглите бърз кредит. Здравното осигуряване обаче не покрива всичко. НЗОК отпуска определени пари за определени неща и лекарят ви е безсилен пред системата, която е дефинирала какво ви се полага срещу сумата, която внасяте. Затова не се дръжте надменно и изискващо поради факта, че си плащате здравните осигуровки. Когато сте в лекарския кабинет, вие не сте клиент, а пациент. Клиент сте във фризьорския салон. Нали? Има разлика.