Историята на Добринище събира в книга 88-годишен съвременен будител и краевед

| от |

Историята, миналото и настоящето на Добринище от възникването на селището до ден днешен събира и разказва в книга съвременният будител и краевед д-р Тодор Петлов. Хората от Добринище с право нареждат своя съгражданин – 88-годишния лекар-педиатър и краевед д-р Петлов сред съвременните будители. Докторът е лекувал деца повече от 30 години преди да се пенсионира. Но освен като уважаван медик, той е познат сред земляците и приятелите си и като краевед, мъдър човек с енциклопедични познания, отколешен почитател на книгата и знанието, с домашна библиотека от 7000 тома, побрала цялата българска, европейска и световна класика.

Казва, че всяка книга, която е прочел, е негово лично притежание. Жертвал е какво ли не, за да притежава всяко едно томче от това безценно богатство, което му е помогнало да изгради своята здрава житейска философия, подчинена на изконни български добродетели и на почит към труда, науката и знанието. Написал е историята на църквата „Св. Св. Петър и Павел” в Добринище.

Последната му книга, от която в навечерието на Деня на народните будители са излезли от печат първите екземпляри, е побрала историята на Добринище със забележителностите на селището, с неговите хора, с техния бит, обичаи и традиции, с най-заслужилите местни жители, работили на полза роду през годините и вековете. Създал е книгата на базата на записките, които си е водил през годините, на живите разкази на свои земляци, които търпеливо е записвал още от ученическите години.

Това е историята, миналото и настоящето на Добринище

Това е историята, миналото и настоящето на Добринище от възникването на селището, разказва д-р Петлов. Сега това е компактно селище, но в миналото е било разположено в няколко махали, включително и сред канарите на местността „Свети Никола”, където е имало древно поселение. Отразени са и резултатите от археологически разкопки и откритите при тях многобройни находки и свидетелства за древното селище.

Историята на църквата „Св. Св. Петър и Павел”, на още по-стария храм „Успение на Пресвета Богородица”, също може да се прочете в книгата, защото това е духовният живот на Добринище, казва авторът. Тук могат да се видят икони на Тома Молеров – изключителни произведения на религиозното изкуство, както ги определя д-р Петлов, и на други видни представители на Банската художествена школа като иконата на Свети Теодор, рисувана от сина на Тома Молеров. Показан е и старобългарски календар, и други ценни свидетелства за миналото и живота на хората от Добринище.

Тодор Петлов разказва, че от възрастните хора е научил най-много неща. От разговори с тях, които е записвал още в ученическите си тетрадки, е събирал ценна информация не само за живота и бита, но и много интересни истории за изяви на жени и мъже, които с поведението си са правели впечатление на всеотдайно отношение към труда, на всеотдайност към другите.

Самият той произхожда от обикновено селско семейство. Баща му бил много трудолюбив, инициативен човек. Тогава е било нормално като види човек свободна земя да започне да я обработва, за да произведе нещо. Майка му била също обикновена селянка, неграмотна жена. Израснали в това семейство трима сина и една дъщеря. Отдавна ги няма братята и родителите. Баща му си мечтаел единият син да бъде лекар, другият – съдия, третият – инженер. Тодор решил да завърши медицина. Сега почти цялата му фамилия е от тази гилдия. И двете му дъщери са наследили лекарската професия – едната е педиатър, другата – стоматолог. Зетьовете му са също лекари. Има трима внуци и едно правнуче, едната внучка е юрист и живее в Париж със семейството си.

В днешно време като че ли е намалял интересът към книгите

Докторът-пенсионер се тревожи, че в днешно време като че ли е понамалял интересът към книгите. „Индивидуално трябва да се подхожда към днешните деца, за да се захранят с любов към книгата, счита той. При нашето битуване трябваше, ако искаш да научиш нещо, да го прочетеш в книгата. Сега има такъв информационен поток, който е технически, електронен. Прави не толкова добро впечатление, че когато децата застанат пред компютъра и не остава в съзнанието им прочетеното. Когато човек е прочел нещо от книгата или гледа произведение на изкуството, остават по-трайни следи в неговото съзнание. А сега преминава просто тангенциално през неговото съзнание, вижда това, което иска да научи, но ако го питате след един-два часа много малко е останало от прочетеното в неговото съзнание”, споделя наблюденията си 88-годишният пенсиониран педиатър.

Духовността на българина не е изчезнала

Д-р Петлов обаче е убеден, че духовността на българина не е изчезнала. Не може да изчезне в съзнанието на един народ духовността, която той определя като степенно състояние. Един сеотдава повече на живота, друг обича други занимания.

„Ние в медицината даже казваме, че всеки човек си има принадлежност”, обяснява той. Човек, който пише примерно, е скрибанте, когато обича да говори – парланте, всеки си има своя слабост, предназначение, свое вътрешно его, което го реализира в живота. Аз например, макар че ми е селски произходът, имам отношение към книгата. Такова обожаване към книгата изпитвам, че винаги съм предпочитал чужда книга да не чета. Тя трябва да бъде лично моя. Правих извънредни усилия да я намеря, ако е рядкост, и винаги съм я намирал. Това беше едно духовно присъствие, едно желание да чета, да събирам. Което ми направеше по-голямо впечатление при четенето, или си го отбелязвах, или си записвах и така се запазваше в съзнанието ми това, което си заслужава. В миналото издаваха томовете на един автор изцяло. И цялата българска класика я имам, както и европейската. Величия като Толстой, Ерих Мария Ремарк или други европейски автори ги имам в пълни издания. Да не говорим за наши автори, за Иван Вазов или други представители на нашата духовност. Така че библиотеката ми е пълна и имам доста редки издания, които представляват литературен интерес”.

Според д-р Петлов съвременните будители са определено хора на творческия труд

Съвременните будители са хора, които трябва да дават пример. Те не работят, за да станат будители, те във всяко отношение искат да приложат знанието в практиката, в живота. Затова тези хора са по-редки, допълва пенсионираният медик. И се чуди защо от Добринище номинирали сега него за ежегодния приз „Будител на годината” в община Банско. Не се приема за съвременен будител и допълва, че пише за Добринище с едничката цел да остане за поколенията спомена за това място.

„Добринище е населено място, едно кътче в географията на България, което си има своите представители, тук има хора и родове, които заслужават да бъдат отбелязани и със своето трудолюбие, и със своята организация, и със своето успяване в живота, и със своята родова памет. Неслучайно в миналото, когато България, не е била така свободна, ние сме имали църковни настоятелства, в които влизат най-заинтересованите, най-просветените хора, които са били за пример с поведението си, с отношението си, и те съставляват една такава общност и стават ръководители на населеното място. Макар, че е имало османска администрация, те са съществували паралелно с официалната власт. Ето, това са хората, които са духовно издигнати, които и с поведението са правили впечатление”, обяснява д-р Петлов.

Образованият човек се ориентира по-добре и взема по-правилни решения в живота

Тодор Петлов е категоричен, че младите хора трябва да са образовани. Основно е знанието, когато човек се интересува повече, е по-доволен, ориентира се по-добре в живота, взема по-правилни решения и за устройване на собствения си живот, разсъждава той. И това не е за някакво битуване за определено време, това е за цял живот. Философията на доктора включва също разбирането, че човек трябва да бъде във всичко умерен, да води един умерен живот, като работи и върху своето нравствено възпитание и израстване.

За мен цветята и децата са всичко в живота

Дворът и домът на семейство в Петлови в Добринище са пълни с цветя. „За мен цветята и децата са всичко в живота, казва по този повод 88-годишният домакин. По отношение на природата и цветята съм не само голям любител, но и търсач. Което ми направи впечатление, искам да го имам. И няма цвете, което съм пожелал, да го нямам. Водя се още от ученически години от философията на Конфуций, който казва в молитвата си: „Господи, за да бъда доволен напълно, искам от теб две неща – една къща, пълна с книги, и една къща – пълна с цветя”. Това в живота си съм го реализирал и съм изключително доволен от себе си. Защото това ми създаваше грижи – отглеждането и на децата, и на цветята. Затова станах и педиатър. Грижите за децата са положителни, децата, когато се възпитават правилно, когато се грижим за тяхното здраве, изпълняваме нашата социална функция. Фактически създаваме нацията“, казва 88-годишният доктор, който се радва на трима внуци и едно правнуче. И отново подчертава, че е доволен от себе си, защото, което е желал, го е реализирал, сцената на много знания и с цената на много труд.

 

С Дарик 

 
 

И Тя е със сини очи

| от Кристина Димитрова |

Тя и той са телата, които линеят за една изгубена любов.

Те са със сини очи и черни коси. Знаят, че когато настъпи последната нощ, ще последва раздялата. Той й разказва една и съща история отново и отново. В стаята времето е спряло и сякаш героите са попаднали във вакуума на живота.

Тази типична любовна история на френската писателка Маргьорит Дюрас ще оживее на сцената на театър „Възраждане“, за да ви разкаже историята на двама души, сключили договор за обичане за 23 нощи.

„Очи сини, коси черни“ е театралната адаптация на едноименния роман на Дюрас, която е направена от писателката Ирена Иванова, вече позната като момичето с няколко спечелени престижни награди за ролята си във филма „Безбог“.

Освен че самата тя е със сини очи, е силно повлияна от Дюрас през последните няколко години от живота си.

Франция се стича като Рейн в творчеството на Ирена, а да посегне към адаптацията на „Очи сини, коси черни“ е едно от най-смелите й предизвикателства през последните месеци. Една от концепциите, които самата Дюрас залага в пиесата, е отчуждението на героите не само помежду им, а и от самите себе си.

Тя и Той са затворени в стаята на миналото, но търсят една друга стая, в която любовта е възможна. В тази стая може да влезете и вие на 31-ви март и 3-ти април и да станете свидетели на раждането на една повече-от-любов.

Всичко започва във фоайето на хотел Рош във френска морска провинция.

Никой в историята няма име. Мъжът от историята се приближава до прозорците на фоайето и вижда Странник с черна коса и сини очи, чиито очи не може да забрави и изгубва завинаги. Появява се жената от историята и отвежда Странника. Мъжът обикаля плажа с надеждата го срещне отново. Среща същата жена в кафене на брега на морето, но не я разпознава като жената отвела странника. Предлага й да прекара следващите вечери с него срещу заплащане, защото много прилича на изгубения Странник. Тя приема. Следват двадесет и три безсънни нощи…

Адаптацията на Ирена Иванова запазва характерната за Дюрас символика, залегнала в романа, а това е морето, корабът и стаята – интимното място за срещи, където се ражда невъзможната-възможна любов.

Прочитът на романа, на Ирена Иванова е многопластов и може да бъде разбран на повече от едно ниво.

Той се гмурка в дълбокото, после изплува, за да си поеме въздух и пак се гмурка. Залата на театър „Възраждане“ ще бъде озвучена от дълбокия и запомнящ се глас на актьора Велизар Бинев, за който това е завръщане на сцената след дългогодишните му актьорски появи на големия екран в над 80 чужди продукции. Зрителите ще чуят и въздействащия текст на поета Владислав Христов – „Писма до Лазар“.

Именно тази негова творба отразява историята по поетичен и абстрактен начин, прорязвайки я по цялото й протежение до края. Постановката е в характерния експериментален стил на Ирена Иванова, а на сцената ще излязат актрисата Дария Митушева в ролята на Жената и Николай Марков в ролята на Мъжа. Под звуците на традиционна индонезийска музика актьорите ще разкажат историята, чрез своите телата. Ирена очевидно не изневерява на Дюрасовия любовник, който често е с Азиатски произход.

Спектакълът е проект на Театрално ателие „Експериментика“ и е реализиран с подкрепата на Френския културен институт, Посолството на Република Индонезия, Нов български университет и Voice Academy.

 
 

Причината жените да напускат мъжете

| от chronicle.bg, по БТА |

Първата причина, поради която жените напускат мъжете си, са политическите различия, незадоволителният секс идва едва на второ място, разкри проучване.

Изследването е проведено през 2016 година сред потребители на апликация за запознанства и е обхванало 6 842 души. Жените от Великобритания най-често зарязват любимия заради споровете, свързани с Брекзита, а американките – заради бъдещия тогава президент Тръмп.

Третата причина, поради която дамите показват червен картон на партньора, са финансовата му несъстоятелност. На четвърто и пето място идват съответно ревността и липсата на доверие в половинката.

Мъжете изтъкват от своя страна по-земни неща за напускане на избраницата. На първо място те поставят нейното затлъстяване. Едва по-нататък те посочват като причини ревността й, лошия секс и изневярата.

 
 

Gorillaz пускат нов албум през април

| от chronicle.bg |

Виртуалната група Gorillaz обяви, че новият им албум „Humanz“ ще излезе на 28 април, съобщава БТА.

 Те вече пуснаха клип и сингъл към него.

Бандата е експериментален проект на Деймън Олбърн, бивш певец на Blur, един от емблематичните състави на движението „брит поп“. Това ще бъде първи албум на Gorillaz  след 2011 година.

Групата също обяви, че днес ще изнесе концерт в Лондон за всички фенове, които предварително си бяха поръчали новия й албум. Тя направи дарение за „Белите каски“, които провеждат хуманитарни дейности в Сирия.

Gorillaz  представиха „Saturnz Barz“ – новия сингъл от предстоящата тава, в който има микс от рок, хип-хоп и реге. Клипът, както обичайно, бе с характерните им анимационни герои, които се озовават в къща, населена с духове.

В новия албум на Gorillaz са включени 14 парчета.

|

Gorillaz – Andromeda

 
 

Emirates и Дженифър Анистън срещу забраната за лаптопи

| от chronicle.bg |

Американското правителство забрани преноса на лаптопи и друга електроника в ръчния багаж в самолет. Emirates отговарят на това с рекламен клип с Дженифър Анистън.

В рекламата, озаглавена „Let us Entertain You“ („Нека ви забавляваме“ – от англ. ез.), Дженифър Анистън пътува в икономична класа в Airbus A380. Със спота Emirates напомня за системата си за забавление, която включва над 2500 канала за филми, телевизия и музика. Тя е предостатъчна, за да не забележим липсата на лаптопи, заради забраната им.

Клипът всъщност е от реклама, която Анистън снима за авио компанията миналата година. Президентът на Emirates сър Тим Кларк уверява, че забраната ще се спази в срок. Освен Emirates забраната усещат и 8 други компании от Близкия Изток и северна Африка.

Клипът не разкрива нищо изненадващо, имайки предвид, че през 2016 компанията печели титлата „Най-добра авио компания на света“. Състемата им пък печели „Най-добрата система за забавление на пътници в света“.

Следва клипът: