Историята на Добринище събира в книга 88-годишен съвременен будител и краевед

| от |

Историята, миналото и настоящето на Добринище от възникването на селището до ден днешен събира и разказва в книга съвременният будител и краевед д-р Тодор Петлов. Хората от Добринище с право нареждат своя съгражданин – 88-годишния лекар-педиатър и краевед д-р Петлов сред съвременните будители. Докторът е лекувал деца повече от 30 години преди да се пенсионира. Но освен като уважаван медик, той е познат сред земляците и приятелите си и като краевед, мъдър човек с енциклопедични познания, отколешен почитател на книгата и знанието, с домашна библиотека от 7000 тома, побрала цялата българска, европейска и световна класика.

Казва, че всяка книга, която е прочел, е негово лично притежание. Жертвал е какво ли не, за да притежава всяко едно томче от това безценно богатство, което му е помогнало да изгради своята здрава житейска философия, подчинена на изконни български добродетели и на почит към труда, науката и знанието. Написал е историята на църквата „Св. Св. Петър и Павел” в Добринище.

Последната му книга, от която в навечерието на Деня на народните будители са излезли от печат първите екземпляри, е побрала историята на Добринище със забележителностите на селището, с неговите хора, с техния бит, обичаи и традиции, с най-заслужилите местни жители, работили на полза роду през годините и вековете. Създал е книгата на базата на записките, които си е водил през годините, на живите разкази на свои земляци, които търпеливо е записвал още от ученическите години.

Това е историята, миналото и настоящето на Добринище

Това е историята, миналото и настоящето на Добринище от възникването на селището, разказва д-р Петлов. Сега това е компактно селище, но в миналото е било разположено в няколко махали, включително и сред канарите на местността „Свети Никола”, където е имало древно поселение. Отразени са и резултатите от археологически разкопки и откритите при тях многобройни находки и свидетелства за древното селище.

Историята на църквата „Св. Св. Петър и Павел”, на още по-стария храм „Успение на Пресвета Богородица”, също може да се прочете в книгата, защото това е духовният живот на Добринище, казва авторът. Тук могат да се видят икони на Тома Молеров – изключителни произведения на религиозното изкуство, както ги определя д-р Петлов, и на други видни представители на Банската художествена школа като иконата на Свети Теодор, рисувана от сина на Тома Молеров. Показан е и старобългарски календар, и други ценни свидетелства за миналото и живота на хората от Добринище.

Тодор Петлов разказва, че от възрастните хора е научил най-много неща. От разговори с тях, които е записвал още в ученическите си тетрадки, е събирал ценна информация не само за живота и бита, но и много интересни истории за изяви на жени и мъже, които с поведението си са правели впечатление на всеотдайно отношение към труда, на всеотдайност към другите.

Самият той произхожда от обикновено селско семейство. Баща му бил много трудолюбив, инициативен човек. Тогава е било нормално като види човек свободна земя да започне да я обработва, за да произведе нещо. Майка му била също обикновена селянка, неграмотна жена. Израснали в това семейство трима сина и една дъщеря. Отдавна ги няма братята и родителите. Баща му си мечтаел единият син да бъде лекар, другият – съдия, третият – инженер. Тодор решил да завърши медицина. Сега почти цялата му фамилия е от тази гилдия. И двете му дъщери са наследили лекарската професия – едната е педиатър, другата – стоматолог. Зетьовете му са също лекари. Има трима внуци и едно правнуче, едната внучка е юрист и живее в Париж със семейството си.

В днешно време като че ли е намалял интересът към книгите

Докторът-пенсионер се тревожи, че в днешно време като че ли е понамалял интересът към книгите. „Индивидуално трябва да се подхожда към днешните деца, за да се захранят с любов към книгата, счита той. При нашето битуване трябваше, ако искаш да научиш нещо, да го прочетеш в книгата. Сега има такъв информационен поток, който е технически, електронен. Прави не толкова добро впечатление, че когато децата застанат пред компютъра и не остава в съзнанието им прочетеното. Когато човек е прочел нещо от книгата или гледа произведение на изкуството, остават по-трайни следи в неговото съзнание. А сега преминава просто тангенциално през неговото съзнание, вижда това, което иска да научи, но ако го питате след един-два часа много малко е останало от прочетеното в неговото съзнание”, споделя наблюденията си 88-годишният пенсиониран педиатър.

Духовността на българина не е изчезнала

Д-р Петлов обаче е убеден, че духовността на българина не е изчезнала. Не може да изчезне в съзнанието на един народ духовността, която той определя като степенно състояние. Един сеотдава повече на живота, друг обича други занимания.

„Ние в медицината даже казваме, че всеки човек си има принадлежност”, обяснява той. Човек, който пише примерно, е скрибанте, когато обича да говори – парланте, всеки си има своя слабост, предназначение, свое вътрешно его, което го реализира в живота. Аз например, макар че ми е селски произходът, имам отношение към книгата. Такова обожаване към книгата изпитвам, че винаги съм предпочитал чужда книга да не чета. Тя трябва да бъде лично моя. Правих извънредни усилия да я намеря, ако е рядкост, и винаги съм я намирал. Това беше едно духовно присъствие, едно желание да чета, да събирам. Което ми направеше по-голямо впечатление при четенето, или си го отбелязвах, или си записвах и така се запазваше в съзнанието ми това, което си заслужава. В миналото издаваха томовете на един автор изцяло. И цялата българска класика я имам, както и европейската. Величия като Толстой, Ерих Мария Ремарк или други европейски автори ги имам в пълни издания. Да не говорим за наши автори, за Иван Вазов или други представители на нашата духовност. Така че библиотеката ми е пълна и имам доста редки издания, които представляват литературен интерес”.

Според д-р Петлов съвременните будители са определено хора на творческия труд

Съвременните будители са хора, които трябва да дават пример. Те не работят, за да станат будители, те във всяко отношение искат да приложат знанието в практиката, в живота. Затова тези хора са по-редки, допълва пенсионираният медик. И се чуди защо от Добринище номинирали сега него за ежегодния приз „Будител на годината” в община Банско. Не се приема за съвременен будител и допълва, че пише за Добринище с едничката цел да остане за поколенията спомена за това място.

„Добринище е населено място, едно кътче в географията на България, което си има своите представители, тук има хора и родове, които заслужават да бъдат отбелязани и със своето трудолюбие, и със своята организация, и със своето успяване в живота, и със своята родова памет. Неслучайно в миналото, когато България, не е била така свободна, ние сме имали църковни настоятелства, в които влизат най-заинтересованите, най-просветените хора, които са били за пример с поведението си, с отношението си, и те съставляват една такава общност и стават ръководители на населеното място. Макар, че е имало османска администрация, те са съществували паралелно с официалната власт. Ето, това са хората, които са духовно издигнати, които и с поведението са правили впечатление”, обяснява д-р Петлов.

Образованият човек се ориентира по-добре и взема по-правилни решения в живота

Тодор Петлов е категоричен, че младите хора трябва да са образовани. Основно е знанието, когато човек се интересува повече, е по-доволен, ориентира се по-добре в живота, взема по-правилни решения и за устройване на собствения си живот, разсъждава той. И това не е за някакво битуване за определено време, това е за цял живот. Философията на доктора включва също разбирането, че човек трябва да бъде във всичко умерен, да води един умерен живот, като работи и върху своето нравствено възпитание и израстване.

За мен цветята и децата са всичко в живота

Дворът и домът на семейство в Петлови в Добринище са пълни с цветя. „За мен цветята и децата са всичко в живота, казва по този повод 88-годишният домакин. По отношение на природата и цветята съм не само голям любител, но и търсач. Което ми направи впечатление, искам да го имам. И няма цвете, което съм пожелал, да го нямам. Водя се още от ученически години от философията на Конфуций, който казва в молитвата си: „Господи, за да бъда доволен напълно, искам от теб две неща – една къща, пълна с книги, и една къща – пълна с цветя”. Това в живота си съм го реализирал и съм изключително доволен от себе си. Защото това ми създаваше грижи – отглеждането и на децата, и на цветята. Затова станах и педиатър. Грижите за децата са положителни, децата, когато се възпитават правилно, когато се грижим за тяхното здраве, изпълняваме нашата социална функция. Фактически създаваме нацията“, казва 88-годишният доктор, който се радва на трима внуци и едно правнуче. И отново подчертава, че е доволен от себе си, защото, което е желал, го е реализирал, сцената на много знания и с цената на много труд.

 

С Дарик 

 
 

Технологиите са чудо: само прекомпилирай ядрото и ще видиш

| от леля Ц. |

Снощи се случи нещо съвсем обикновено.

Прясно зарибена от сериала на BBC „Шерлок“, изпитах желание да си дръпна саундтрака и да си сложа една от мелодиите като рингтон на телефона. Знам, че сега е модерно телефоните на хората да звънят с противните вградени мелодии на марката и само назадничавите хора си свалят нашумели поп парчета, с които да стряскат хората в трамвая, но получих импулс и реших да го реализирам.

Колко трудно може да бъде? Преди десет години исках телефонът ми да звъни с интрото на „Сексът и градът“, влязох в Data.bg, дръпнах мелодията и десеткилограмовата Motorola, която ползвах, звънеше с този тон цялото лято на 2005г.

Тъй като обаче за десет години технологиите са напреднали значително, свалянето на мелодия за рингтон се оказа адска борба между неравностойни противници.

Първо установих, че не мога просто да дам download, а се нуждая от програма, която да ми позволи да вкарам нещо в телефона си. След това, тази програма трябва да се „pair-не“ с друга. Двете да се рестартират. За всяка една да си измисля парола. Паролата нямаше как да е „password4″, нито дори „password123″. Трябваше да съдържа една малка буква, една голяма, един символ и поне 8 знака. След като се спрях на „487skromnipingvinaotzimbabve_*“ и проклетата машина реши, че паролата е достатъчно сигурна, вярвах, че съм на крачка от изпълнение на задачата.

И наистина, оставаше само да отворя SSH терминала през криптирания VPN тунел, да прекомпилирам ядрото и да пусна цялата система да се рендира.

Въведох още една парола за „back-up-ване“, потвърдих я на три имейла и написах в Google „download sherlock soundtrack“. Мъжът ми, който разбира от компютри, е сигурен, че да напишеш в Google „download нещо си“ е сигурен начин да хванеш остър вирус на горните дихателни пътища. Аз обаче поех риска и четири часа по-късно бях готова да открия проклетата мелодия в „Ringtones“ на телефона. Докато на някой от стоте екрана, които ползвах за висшата си IT цел, не се появи изискване да въведа номер на банковата си карта.

Затова затворих лаптопа и аз, като Кари Брадшоу, се замислих:

„Улесниха ли напредналите технологии живота ни“?

или

„Защо се борим като прасета с тикви да ползваме компютрите, при положение че те трябва да ни служат?“

Умелото използване на всички джаджи (като под тази дума обединявам компютри, телевизори, миялни машини, вентилатори и изобщо всякакви уреди, които работят с ток и са сложни) е необходимо, за да може човек да си проправя път в модерния живот. Дори служителите на Център за градска мобилност се разхождат с дяволски джаджи, по които отчитат кой автомобил заслужава скоба, а всички знаем, че те не пишат дипломна работа, за да започнат да работят това. Защо обаче боравенето с технологиите трябва да изисква такива усилия?

За телевизора у дома има три дистанционни, всяко от което изисква да го познаваш персонално. Подът се чисти от прахосмукачка с изкуствен интелект, която е достатъчно умна, за да обиколи къщата и да събере боклуците, но не и достатъчно самостоятелна, за да не се залее с няколко литра вода, когато бутне ваза. Телефонът ми показва мръсните си тайни, само когато го открехна с моя пръстов отпечатък. Вентилаторът в офиса се опъва на десет човека, които по цял ден невротично натискат копчетата му, само за да стане ясно, че половината персонал загива от студ, а другата половина лее пот и се попива с кърпички.

Поклон пред всички Шерлок-умове, които мислят в посока развитие на технологиите, но все пак времето, в което пералнята не рецитираше Е.Е.Къмингс, а телефоните служеха, за да се обадиш по телефона, бяха чудесни и винаги ще ми липсват.

С трепереща ръка и носталгичен почерк,

Леля Ц.

 
 

Варненска компания за изкуствени рифове се бори за 1 млн. долара

| от chronicle.bg |

Варненската компания Sea Harmony, която е разработила свой патент за изкуствени рифове, е българският финалист в надпреварата за част от наградния фонд от 1 млн. долара в конкурса Chivas The Venture.

Компанията започва работа по развиването на вертикални ферми за миди Pisa Reef. За разлика от съществуващите, тяхната разработка дава възможност за инсталиране и извън заливите. Pisa Reef е цяла подводна къща, която бързо се заселва с екологична система – миди, скариди и риби. Хранейки се със свръхпопулациите от зелени водорасли, развили се вследствие на битово замърсяване на водата, ерозия и използване на химикали, новите обитатели на вертикалните ферми пречистват водата. Освен това, създават и добър добив.

Sea Harmony е избрана да продължи към световния финал след няколко етапа, като в последния се състезаваше с още отличени стартиращи бизнеси с кауза. Компаниите-полуфиналисти в Chivas The Venture са три.

Stackport се класираха със системата за незрящи VAST, която използва очила с камера и приложение за смартфон, за да ориентира хората с нарушено зрение във всекидневни ситуации. Създателите на идеята очакват продуктът им да върне на работните места 15% от незрящите. VAST ще им дава възможност да се ориентират по-добре в непознати пространства, да подобрят възможностите си за четене, пазаруване, придвижване.

Cupffee е компания, създател на вафлена чашка за кафе – тя е вкусна, ядлива, биоразградима и не променя вкуса на кафето. Замърсяването с опаковки за еднократна употреба е огромен световен проблем. Cupffee е много добро решение както за любителите на бисквитката към кафето, така и за околната среда – дори и да изхвърлите чашката, тя се разгражда за няколко дни.

Изкуствената фотосинтеза е в основата на проекта на Wasabi Innovations – третият полуфиналист. Чрез специални сапунени молекули и сапунен мехур, се преработва въглероден двуокис във възобновима енергия с помощта на слънчевата светлина. В резултат на това бизнес начинание може да бъде революционизирана световната енергийна практика и предоставена възможност за обръщане на климатичните промени в света.

Sea Harmony, заедно с финалистите от другите 31 страни, ще участват и в едноседмично обучение за управление на бизнес в Оксфорд. През юли финалистът ни ще представи България на глобалния финал на Chivas The Venture в Лос Анжелис и ще се състезава за дял от милионния награден фонд. Sea Harmony ще презентира идеята си пред световни бизнес лидери и международното жури на Chivas The Venture.

Наградният фонд от 1 000 000 долара ще бъде разпределен на два етапа – 250 000 долара чрез 5-седмично онлайн гласуване, 750 000 долара – от глобално жури между един или повече екипи.

Състезанието за стартиращи компании с кауза Chivas The Venture вече трета година дава възможност на български участници да представят своя бизнес пред общност от инвеститори и да се състезават за част от наградния фонд от 1 млн долара. Тази година в The Venture се включват бизнеси с кауза от 32 държави на шест континента.

 
 

HP ZBook 15u със значително подобрение на процесора

| от chronicle.bg |

 

HP обяви подобрение преносимата си работна станция HP ZBook 15u.

Тези, които сте имали досег до HP ZBook 15u, знаете, че със своя 15.6“ дисплей станцията е една добра комбинация от мобилност и стойност. С тегло от от 1.9кг. (4.18lbs)3 и 19.9 мм. дебелина, работната станция може да се похвали с висока производителност. Захранва се с новите седмо поколение Intel® Core™ i5 и i7 процесори4, с да 32 GB DDR4 памет5, професионална графична карта AMD FirePro™, 2TB2 дисково пространство, включително и по избор HP Z Turbo Drive G25, и FHD touch или UHD дисплей.

Батерията е с дълъг живот и се поддържа от HP Fast Charge, осигуряваща бързо презареждане до 50% от батерията само за 30 минути.

Мобилната работна станция ZBook 15u има обща системна надеждност, гарантирана от 120 000 часа тестване в HP’s Total Test Process и е проектирана да отговори на MIL-STD 810G стандартите. Потребителите могат да се възползват от Windows 10 Pro1 и богатите функции на ISV сертифицираната видео карта AMD FirePro™ 3D с 2GB видео памет, проектирана да работи с всички професионални приложения на преносимата работна станция ZBook 15u.

HP ZBook15u_Touch_G4_with_Hand_Solidworks

Тази мобилна работна станция е оборудвана с конфигурация, подсигуряваща висока сигурност и лесна управляемост, включително водещата в индустрията BIOS функция за защита – HP Sure Start Gen8, която следи състоянието на BIOS, възстановява платформата без намеса, връща BIOS до обичайното му състояние и предлага функционалност за централизирано управление.

Интегрираните Trusted Platform Module (TPM), Smart Card Reader и по избор Finger Print Reader5 осигуряват защита на данни, имейл и потребителски документи. HP ZBook 15u има множество портове включително USB 3.1 Gen 1 port, DisplayPort™ 1.2 и други.

Мобилната работна станция HP ZBook също така идва и с предварително инсталираната HP Remote Graphics Software за отдалечени работни групи, HP Performance Advisor за оптимална производителност и HP Velocity за по–надеждно и бързо сърфиране мрежата.

HP ZBook 15u е достъпно сега със стартова цена от €1,090 без ДДС.

 

 
 

Рон Уизли в трейлъра на сериалa „Гепи“

| от chronicle.bg |

Култовият филм „Гепи“ на режисьора Гай Ричи, с Брад Пит и Джейсън Стейтъм, ще бъде адаптиран в сериал. Дистрибутор е сайтът Crackle.

Мнозина са скептични по въпроса дали филмът би могъл да стане на сериал и действително – новите актьори не са коравите мъже, които бихме очаквали.

В ролите ще видим Люк Паскуалино от „Скинс“ и „Снежен снаряд“, Ед Уестуик от „Клюкарката“ и… Рупърт Гринт, който разбира се играе Рон Уизли във филмите за Хари Потър. Сериалът има 10 епизода, създадени от Алекс Де Раков, който обещава да запази хумористичното настроение на оригиналния филм от началото на века.

Гринт играе Чарли, двадесет-и-нещо-годишен лидер на банда от малки натегачи. Можем да очакваме бус пълен със златни кюлчета, уговорени боксови мачове и неадекватна престрелка с мъж в халат на цветя.

Трейлърът ни дава достатъчно, за да се закачим, въпреки че по-радикалните фенове може и да не са доволни от променения актьорски колектив и сюжет.

Сериалът излиза на 16 март.