История за найлонови цици, мравки робовладелци и елементарни частици

| от | |

Тихомир Петров*

През последните години ставаме свидетели на доста отявлен социален паразитизъм. Също като мравките, хората в България могат да бъдат причислени към семейство насекоми от разред Ципокрили. Неуморни и целенасочени работници, борещи се за благото на колонията. И така, картинката започва все повече да напомня на света на така познатите „мравки робовладелци“. Те от своя страна, извършват периодични набези срещу гнездата на по-слабите от своя вид и ги превръщат в роби. Поробените служат на господарите си като събират храна, отглеждат яйцата и ларвите им, и биват ограничени откъм своето собствено развитие и благо. Ден след ден поробените приемат модела на своите поробители и се превръщат в също толкова властни и злобни създания. Порочно или не, по подобие на поробените мравки, и ние живеем в един свят на контрасти, в който всеки се бори за своята независимост и иска да бъде монарх в своя собствен свят. Именно тук започва моята история, в която ще ви разкажа само част за това как утопичният ми свят се превърна в жалка реалност. Защо си позволих да обидя цялата система и какво ме накара да се възмутя до болка.

Точно след една година се завърнах в България. Попътните северни ветрове бяха побутнали моята ладия, която прекоси отново цяла Европа, за да се прибера у дома. Бях решил да отида както всяка година на родното Черноморие, а след това да прекарам месецът си у дома с приятели и близки. И така, натоварихме се на синята и компактна шкода, която по ирония на съдбата наричахме „Синият лебед“, и потеглихме към южните брегове на Черно море. Пътувахме на изток по единствената полу-завършена магистрала, докато покрай нас прелитаха сравнително ниско някакви обекти с тъмни стъкла и високо вдигнати светлини. От прозорците им надничаха, с по едно червено око, опулени шаржове, които наричахме още Орки. Със своите стари, но привидно лъскави коли, джипове, джетове и всякакви други немски возила, те се опитваха в неистова битка да подобрят пернишкия рекорд от 2 часа по дестинацията София-Бургас. Така, автомагистрала Тракия се превръщаше в най-дългият ускорител на елементарни частици у нас, а защо не и в света, който спокойно можеше да се конкурира с Големият адронен колайдер в Церн.

Едва след три часа и половина вече бяхме акостирали в Бургас. Докато подминавахме спрелите на първата бензиностанция победители и победени, които поне от два часа пиеха кафе и показваха снимки на изпълнени километражи, събрали минимум по 60-70 хиляди лайка във Фейсбук, се отправихме към рибарското селище Лозенец. Познато още като светско място събирало артисти и актьори в недалечното минало. Още с влизането си в хотела разбираме, че няма кой да ни настани, но за щастие убиваме малко време като се опитваме да съживим с вода полу-умрелия санбернар, който е оставен на произвола на съдбата и 36 градусовата жега да оцелява както може. Не след дълго се появява и симпатична възрастна лелка с огромни очила и розов комбинезон, която записвайки ни в системата, а това е тетрадка с тесни и широки редове, ни съобщава, че две от стаите ни не са свободни. Почивката ни едва сега започва и решаваме да приемем да се настаним в други стаи. Тя веднага прави промени в софтуера като нежно задрасква някакви редове, пуска две стрелки към другата страница и огражда с кръгчета някакви написани суми с капаро.

Вече сме се оправили и готови да излизаме. Отправяме се към плажа. Преценяваме да не рискуваме с централния и се насочваме към плаж Корал. Още с появата ни там картинката придобива доста кисел привкус. Сравнително възрастни лелки, без сутиен, на които карантията им се влачи по пясъка оставяйки след себе си двойна диря, се опитват да впечатлят местните спасители разказвайки им за изминалата вечер в голямо и лъскаво заведение. В същото време техните мъже набиват морски чипс (цаца) и отпиват от своята бира, която разбира се е вносна и скъпа. Настанявайки се малко зад чадърите за 15 лева на ден започваме да се опитваме да се отпуснем и забравим за всичко, което сме видели.

Идва вечерта. Решаваме да потърсим хубаво местенце за хапване, а след това да се отправим към местния бар. С пристигането си на входа на първото заведение потни чичковци надигащи шльокавица ни гледат озлобено, а техните половинки раздрусват любовните си дръжки по импровизирания дансинг. Любезната сервитьорка пристига при нас и ни посреща с думите: „Ко? Не. Нема места. Утре по-рано да дойдете.“ След повторение на епизода още няколко пъти решаваме да похапнем палачинки и да отидем направо към бара на плажа. Докато консумираме своите катми с шоколад и сирене, покрай нас вече дефилират стройни кобили с високи токчета. Чудя се само дали с тях се закрепят по-здраво на плажа, та да не ги отвее вятъра, докато духа(т). Те разбира се, ни поглеждат с погнуса и наместват найлоновите си цици посредством свободните си все още ръце. Погнусата достига своя връх след като на финалната права се появява мадама с високи кожени ботуши, които със сигурност ще накарат не само краката на нейния партньор да омекнат, но и очите на всеки слепец да се насълзят.

Става късно и решаваме да изпием по едно в бара. Стигайки до заведението и виждайки какво се случва в него се присещам за това, че в Древна Елада сградите са имали подхуявници, а жените не са имали право да влизат в тях. В сградите става въпрос. В този случай обаче жените влизаха и успяваха доста успешно да омагьосат своите Дон Кихотовци, защото „свободата беше на върха на копието“. Успяваме да се намъкнем трудно и мъчно сред тълпата и да докопаме един малък бар. Само бира и половина по-късно усещам, че никой около нас не се смее, танцува, забавлява и наслаждава на вечерта. Достигаме до заключение, че изпълнителки като Галена, Алисия, Азис, Малина, Капина и други прими на българската естрада биха разкършили обстановката, но за съжаление стилът е друг. Не след дълго до болка отегчените силиконови кегли, намерили своите топки, успяват да се изнесат и обстановката става малко по-поносима и човечна. Вечерта е млада, а ние най-накрая сме успели да намерим душевен покой.

Моята история можеше да звучи много по-различно. Всичко, което ви разказвам е истина и е едва 5% от всичко пошло, което видях за тези три седмици. Аз живея в Дания. От три години се прибирам всяко лято и зима в България. Това, което виждам обаче не ми харесва. Винаги съм искал да се върна, искам и сега, и ще се върна. Болно ми е обаче, че всичко е една гротеска. Също като „мравките робовладелци“ нас ни управляват и мачкат, но не политици, президенти и министри. Нашите поробители сме самите ние. Без да се обиждате, като включвам в това число и себе си, всички ние бълваме злоба, простотия и невежество. Говорим за това как трябва да сме добри, културни и възпитани, а това става все по-голям мираж и се превръща в химера. Моята молба е: Бъдете по-добри един към друг. Не парадирайте и не изпростявайте. Злобата е порок, а гневът храна за него. Направете нещо добро за семейството си, за приятелите си, за обикновените и непознатите, за природата, за света, за себе си. Тогава ще видите, че всичко, което има смисъл е пред нас и само чака да го забележим.

1148762_10151688978128495_506088515_n

*текста е от лятото на 2013, но не е загубил и частица от актуалността си. Напротив.

 
 

Новата песен на Лана дел Рей е това, от което имаме нужда днес

| от chronicle.bg |

Минаха цели две години, откакто Лана дел Рей представи последния си албум Honeymoon. Сега обаче певицата се завръща със съвсем нова музика.

От няколко дни по улиците на Лос Анджелис могат да се видят промоционални пана с нейния образ, напомнящи на филмови постери, върху които стои заглавието на новата й песен – „Love“.

Днес парчето вече беше официално представено – меланхолична любовна песен с винтидж звучене и красивите емблематични вокали на Лана.

„Love“ може да се слуша както през YouTube, така и през Apple Music. До момента няма информация за евентуален нов албум, но Rolling Stone съобщава, че парчето ще се сдобие с клип под режисурата на Ричард Лий.

Дотогава – можете да се насладите на любовно послание на Лана дел Рей.

 
 

Знаете ли какво прави Дженифър Лав Хюит?

| от chronicle.bg |

Предполагаме, че свързвате Дженифър Лав Хюит най-вече с тийн хоръра „Знам какво направи миналото лято“ и със сериала „Шепот от отвъдното“.

Това са най-известните продукции с нейно участие, макар че има и други, които ще ви покажем в галерията. Ще ви излъжем, ако кажем, че се възхищаваме на актьорските й качества и гледаме всички филми с нейно участие, но трябва да признаем едно: Лав Хюит има прекрасно лице и чифт невероятни, естествени гърди, които напълно си заслужават да й отдадем заслуженото с галерия по случай 38-мия й рожден ден.

Първо, малко за нея:

Хюит е родена в Тексас в семейството на Патриша Мей и Хърбърт Даниел Хюит. Израства в Ноланвил, Тексас. След развода на родителите й Дженифър и единственият й брат, Тод Хюит, са отгледани от майка им.

Като малко момиче, Хюит е привлечена от музиката, която е и първият й допир с шоу-бизнеса. На десет години, след като е забелязана от скаути, търсещи млади таланти, и след като спечелва състезание за млади таланти в Тексас, тя се премества в Лос Анджелис, заедно с майка си, за да преследва музикална и филмова кариера.

След пристигането си в Лос Анджелис, Хюит се появява в повече от двадесет телевизионни реклами.

Първата й роля е в детското вариете-шоу на Дисни  – „Детско обединение“ (1989 – 1991). През това време тя танцува и пее всички песни в предаването на живо, наречено „Танцувай! Тренировки с Барби“, продукция на Буена Виста. Следват няколко роли в телевизията.

В киното дебютира с филма „Мунчи“ (1992). Дженифър Лав Хюит става известна с главната си роля във филма „Знам какво направи миналото лято“ , като си партнира с Фреди Принц Джуниър, Райън Филип и Сара Мишел Гелар.

Може би много от вас не знаят, но Дженифър е и певица. Тя подписва с Атлантик рекърдс и Джайв рекърдс. До днес най-известният сингъл на Дженифър Лав Хюит е „BareNaked“  към едноименния й албум, реализиран през 2002 година. Изпълнява някои от саундтраците към филми, в които участва.

В галерията горе ще видите снимки на Лав Хюит от различни нейни моменти. Като във всеки един, тя е безупречно секси.

 
 

Сексът и прегръдките могат да навредят на съня

| от chronicle.bg, по БТА |

Не можете да спите? Колкото и невероятно да Ви се струва, причина за проблемите със съня могат да се окажат сексът и прегръдките в късна доба, пише в. „Дейли експрес“, позовавайки се на резултатите от проучване, направено във Великобритания от Атомик рисърч.

Авторите му предупреждават, че интимните страсти и гушкането по вечерно време могат да предизвикат смущения в добрата нощна почивка. Причината е, че тренировките под каквато и да е форма в късните часове ускоряват сърдечния ритъм и водят до загряване на тялото, което на свой ред вреди на заспиването.

Въпреки че след секс се освобождават хормони с релаксиращ ефект, изтощителните креватни тренировки могат да разсънят практикуващите ги. Прегръдките след полов акт действат по същия начин.

Така че ако половинката Ви иска да се гушкате, мило му/й кажете да държи ръцете си настрана от Вашето тяло, търкулнете се към хладната част на леглото и се отпуснете в обятията единствено на бога на сънищата Морфей, препоръчват експертите.

 
 

Саундтракът към „Петдесет нюанса по-тъмно“ оглави Топ 200 на „Билборд“

| от chronicle.bg |

Саундтракът към квазиеротичната лента „Петдесет нюанса по-тъмно“ оглави престижната класация Топ 200 на „Билборд“ за албуми, съобщи сайтът на изданието.

По данни на Нилсен Мюзик от тавата, включваща изпълнения на Тейлър Суифт и Зейн Малик, Сия, Холзи, Ник Джонас и Ники Минаж, през първата седмица от излизането й на музикалния пазар са продадени 123 000 албумни единици.

Саундтрак не е оглавявал класацията на „Билборд“ за албуми от август миналата година, когато музиката към комиксовата лента „Отряд самоубийци“ се позиционира на върха и запази първенството в продължение на две седмици, припомня изданието.

Второ място в албумния чарт на „Билборд“ заема певецът Бруно Марс с 66 000 продадени единици от тавата „24K Magic“. Първенецът от миналата седмица, рапърът Биг Шон, е отстъпил на трета позиция с 62 000 продадени единици от албума „I Decided“.

Челната петица в класацията Топ 200 на „Билборд“ за албуми се допълва от хип-хоп триото „Мигос“ с тавата „Culture“ и ритъм енд блус певеца Уикенд със „Starboy“.

Източник: БТА