История на женския презерватив

| от |

Едно от големите открития в сферата на безопасния секс е женският презерватив, който е често подигравателно наричан „найлонова торбичка“.

През 1987 американски изпълнителен директор на Wisconsin Pharmacal – Mary Ann Leeper пътува до Копенхаген, за да одобри няколно иновационни здравни техонологии, като не очаква да го открие дамското изобретение в стара кутия от цигари.

lx28im02nii8mcto6trm

Официално презервативът е въведен от Wisconsin Pharmacal в САЩ през 1993 г. Направен от полиуретан, той се слага във вагината преди секс и защитава жените от полово предавани инфекции, ако партньорите им не желят да ги предпазят.

Технически, женския презерватив е ефективен. Когато се използва правилно, той намалява риска от заразяване с ХИВ с около 94-97%. Проучванията показват, че чрез използването на женски и обикновен презервативи, се увеличава процентът на безопасен сексуален акт и се намалява разпространението на полово предавани инфекции.

И все пак, две десетилетия след въведението на женският презерватив, той все още не използва потенциала си. По-малко разпространен и непознат от мъжкия, откритието не влиза в употреба. Журналистите го подиграват, гинеколозите игнорират, а жените го отбягват, защото твърдят, че е естетически непривлекателен и технически труден за поставяне. Днес, само 1,6 на сто от всички презервативи в света са женски.

Какъв път извървява дамското откритие и защо не се налага?

Още в началото се е знаело, че това е труден проект – много по-труден, отколкото Wisconsin Pharmacal са предполагали. След промени, той е достигнал до вид – тънък полиуретанов калъф с гъвкав пръстен от всеки край. Жената поставя устройството чрез натискане на пръстена, който седи в затворения край на торбичката и го поставя в нейната вагина. След като се разшири във вътрешността на вагината, вътрешния пръстен запазва презерватива на мястото му. По-големият пръстен в отворения край на торбичката, ще остане извън влагалището, покриващо външните му гениталии. Когато мъжът еякулира, вътрешния презерватив-торбичка представлява капан за спермата му, предотвратява бременност и полово предавани инфекции.

WOMAN'SCONDOM

Wisconsin Pharmacal са били готови да пуснат презерватива за тестване върху жени в САЩ (както и в последствие в други страни), също така и да го промотират и дистрибутират чрез търговски представители, посещаващи медицински центрове и въвеждащи го в експлоатация, благодарение на голями рекламни агенции. “ Изпълнхме всички необходими неща, които трябваше да се направят“, казва Leeper.

Предизвикателството, отчасти, е епохата и гнусливостта на обществото за даден нов продукт, свързан с секса. „В онези дни, не се споменаваше думата „презерватив“ на глас“, припомня Leeper. „Те бяха наричани „гума“. Можеше да ги купуваш шепнейки и се държаха отзад зад фармацевта.“ И въпреки, че епидемията със СПИН бушуваше, за много американски жени, рискът от заразяване с ХИВ е абстрактно нещо, което би се случило на други хора, но не и на тях. Докато жените във опитните групи казваха, че харесват идеята за този проект, според Leeper : „В момента за използването му в нечия спалня, той е бил на масата в хола“.

Една от бариерите е също и финансовата. Ако традиционния презeрватив в Америка е струвал 1$, този – 5$. И също използването му е честно казано, странно. За разлика от мъжкия, който се продава навит и сплескан, женския е напълно отворен. Жените и мъжете се стряскат от непознатото, голямо, пластмасово и торбообразно устройство, което намират, когато отварят пакета. Въпреки, че някои жени в крайна сметка харесват презервативите, така и една трета от тях са имали трудност при поставянето му. След като се сложи във вагината, презервативът има склонност да издава звук, подобен на скърцане по време на секс.

Медиите се нахвърлят върху тези недостатъци. Подиграват се на естетиката му с привидно вдъхновение. Социологът Emmy Kaler разказва в книгата си, че журналистите са сравнили продукта с: „медуза, ветропоказател, пожарникарски маркуч, чанта, торбичка, гумен ботуш, пластмасова хладилна чанта, нещо, като кръстоска между епруветка и гумена ръкавица, нещо, предназначено за женска слоница, пособие извадено от научнофантастичен анимационен филм или „измишльотина използвана, за наказание на недевствени „девици“ преди векове.“

Female-Condom

През 1995 г., две години след представянето на презерватива на пазара, Leeper получава обаждане от служител от Министерство на здравеопазването в Зимбабве. Здравен работник получил петиция с искане от правителството на Зимбабве за внасяне на женски презерватив в страната. Тя била подписана от 30 000 жени.

Обаждането от Зимбабве, в съчетание с не налагането на пазара на презерватива в САЩ, кара компанията да смени посоката.

Международни групи и организации с нестопанска цел, от край време са големите клиенти на мъжките презервативи. Организацията на обединените нации (UNFPA), Американската агенция за международно развитие, глобални здравни организациии и др. редовно закупуват презервативи на едро, след което ги даряват – или ги продават на по-висока цена – клиники и програми, които служат на високо-рискови групи от населението.

През 1996 г., Wisconsin Pharmacal променя името си на Health Company Woman и се съсредоточава глобално върху публичния сектор, в който работят световните правителствени здравни организации и агенции за хуманитарна помощ, с цел получаване на презервативите директно в ръце на изложените на риск жени в страните с ниски доходи. Женският презерватив става особено важен инструмент в няколко държави в Африка на юг от Сахара, където в началото на 2000 г., 60 на сто от новите случаи на HIV диагнози са направени при жени, които често са изложени на рискове от вируса и чрез дългогодишните си партньори.

Пациент на име Kunaka, преподавател на студенти – акушери в Зимбабве коментирa: „Когато за първи път чух за женските презервативи, знаех за рисковете на правенето на небезопасен секс твърде добре.“ Две от нейните братовчеди са починали от СПИН и трима други членове на семейството са били заразени с HIV. Подобно на много други жени, първоначално не е била впечатлена от женския презерватив. „Когато за първи път го видях незабавната ми реакция беше:“ Уау! Как остава вътре, въпреки движението на пениса? „. Мислех, че ще се изхлузи, ще влиза и излиза и създава бъркотии! А също така и че пластмасата ще се разпадне вътре и ще ми причини дискомфорт.“

Имало момент, когато Kunaka подозирала партньора си и по нейни думи била „обсебена от сексуалната хигиена“. Точно в този момент тя решила да даде възможност на женския презерватив. Но дебютът не бил успешен. „Имах проблеми с поставянето и чувствах дискомфорт от вътрешния пръстен,“ казва тя. Бавно, след малко практика, тя свикнала с него. „Факт е, че не е нужно да молиш партньора си да използва презерватив“.

Женският презерватив има по-добър успех в Африка, отколкото в САЩ и Женското здравно Дружество иска да разшири глобалния му обхват, като променя продуктът, от полиуретанов към нитрилов – материал, използван за медицински ръкавици. Презерватив от нитрил, наречен FC2 е значително по-евтин от своя предшественик и по-малко шумен при секс. През 2007 г. UNFPA „преквалифицира“  FC2, което го прави допустим и за покупки на дребно и така между 2007 и 2010 г., броят на продажбите на този продукт се удвоява в световен мащаб от 25000000 до 50000000 броя.

Не е зле като за контрацептив, но това все още е капка в морето в сравнение с продажбите на обикновените презервативи. За всеки женски се закупуват 71 мъжки. И въпреки, че цената му е доста свалена, тя все още си остава ограничаващ фактор. Ако една организация закупува FC2 на дребно и той струва около от $ 0,55 до 0,88 $ на презерватив, то обикновен може да получите за по-малко $ 0.02 за брой.

В много клиники в страните с ниски доходи, предоставянето на женски презервативи може да бъде в противоречие със ситуацията извън тях. Докато рафтове в аптеката са препълнени с мъжки презервативи от всеки възможен вид – оребрени, с шипове, ултратънки, охлаждащи, с алое –  неоново розово, светещи в тъмното, с вкус на дъвка и др. – трудно е да се намерят женски такъв на пазара.

На някои места, презервативите са отричани, а благодарение на проучвания и програми в клиниките, първоначално са фокусирани върху проституиращите. Другаде, причината е не успешно въвеждане на продукта. През март 2013 г., например, писателката Езавел в популярен женски блог и новинарски сайт, публикува пост, озаглавен „Спрете да се опитвате да налагате женските презервативи“. Тя изразява скептицизъм, че жените не ще променят мнението си, относно вагините им да се използват като кош за отпадъци“, и заключи че „женските презервативи са създадени да воюват срещу мъжките“.

Повече от две десетилетия след като първият женски презерватив се появява на рафта в магазина, не претърпява същинската революция, за която експертите по общественото здраве са имат предвид.

Междувременно, мъжките презервативи също претърпяват редизайн. През ноември 2013 г., Фондация the Gates награждава с 11 стипендии от по 100,000 $ на дизайнери, инженери и учени с идеи за „следващото поколение презерватив“. Печелившите предложения са опакован презерватив с вграден апликатор, което му позволява да бъде отстранен от алуминиевата опаковка лесно и сложен с плавно движение и такъв с универсален размер, проектиран да не се изхлузват по време на секс.

Разбира се, повишаването на продажбите на даден продукт е само първата стъпка. Недостатъците, не са единствената причина, че женските презервативи не се налагат. „Някои технологии са по-трудни, за налагане от други“, казва Laura Frost, партньор в Insights Health Associates. „В сравнение с други продукти, където има само един проблем, като достъпност или осъзнаване, тук има бариери на всеки етап. “

Ето защо, за да пробие наистина женският презерватив, застъпниците ще трябва да инвестират в цялостни маркетингови и образователни кампании, на местно, национално и глобално ниво. „Това отнема многа повече от това, просто да го поставят на рафта“, казва Сузи Хофман, доцент по епидемиология в Колумбийския университет в Ню Йорк.

Но и до днес женските презервативи остават по-непопулярни, отколкото мъжките, както и една от най-важните задачи от последните две десетилетия е, че жените просто се нуждаят от обучение, за да ги използват правилно. Това означава, че трябва да се направи повече, да се даде възможност на жените да практикуват поставянето му в себе си.

670px-Use-a-Female-Condom-Step-15

Също така стои въпросът как жените да повдигнат този въпрос пред своите партньори. Въпреки, че презервативите спечелиха похвала, жени трябва да инициират ползването им, зъщото те не са невидими и повечето мъже ще забележат,  когато техните партньорки ги използват. „В много случаи, тя най-вероятно ще иска да споменете на партньора си, преди да правят секс, че това е нов продукт, който тя възнамерява да опита“, казва Хофман.

Представителите на мъжкият пол също са потенциални купувачи. „Мъжете вероятно ще си мислят, по името „женски презервативи“, че това е нещо, което не е за тях“, казва Mags Beksinska . “Но няма причина,  той да не купи един и да го занесе в къщи, за да го представи на партньорката си „. В действителност, това би могло да се случи, след като мъжът свикне с женският презерватив и го предпочете пред мъжката му версия. Той дори повишава удоволствието в секса, като външният пръстен стимулира клитора, а вътрешният върха на пениса.

Женският презерватив може да остане трудно продаваем, но добрата новина, казват експерти, е че сега има повече организации, които се опитват да го наложат. „В момента виждаме много по-голяма коалиция от застъпници, от която точно се нуждаем“, казва Frost. Някои съществуващи агенции, най-вече на UNFPA, засилиха подкрепата си, като създадоха редица нови застъпнически и групи за осведомяване, включително National Female Condom Coalition и Universal Access to Female Condoms Joint Programme със седалище в Холандия.

Наред с това, поддръжниците на презерватива са все по-креативни в техните усилия за насърчаване – създават се Световен ден на Женският презерватив – първият се провежда на 12 септември 2012 г., тематични модни ревюта и филмови фестивали. Няколко организации са се обърнали  и към фризьорски салони в Зимбабве, Малави, Камерун и на други места молове, места за обучение на фризьори, с цел рекламиране и продаване на продукта, както на мъже така и на жени. В Африка – презервативите се рекламират на билбордове, телевизионни и радио програми – рязко увеличава търсенето.

„Мисля, че хората не харесвят на вид женският презерватив“ казва Bet Skorochod, старши технически съветник в People Service International. „Но сега хората са OK и проявяват по-голям интерес, за което си заслужава друг поглед върху продукта“.

Може да се каже, че вече има надежда и за проникване в най-трудния – частният сектор в страните с по-висок стандарт. След като FC2 спечели одобрението на FDA през 2009 г., на National Female Condom Coalition поднови кампаниите си и програвите си в САЩ, в Ню Йорк, Сан Франциско и Вашингтон.

Резултати са тези, че глобалната борба срещу ХИВ и други полово предавани инфекции, е малко вероятно да бъде спечелена с каквато и да е технология, без значение колко елегантно е проектирана тя. Вместо това, се изискват колкото се може повече продукти, които позволяват на жените и мъжете, да се защитават сами. Женският презерватив никога не може да бъде толкова евтин, популярен и достъпен, колкото мъжкия, но това не означава, че той няма да изиграе своя собствена роля.

 
 

Супергероите, които харесваме

| от |

Знаем, че всички харесват Спайдърмен, Супермен и Батман. Супергероите са guilty pleasure за момчетата, заради мрачната си натура, драматичното си минало и онзи леко прокрадващ се тестостеронен момент на хора, които могат всичко. Жените пък просто харесват мъже в тесни костюми. Изобщо във всякакви костюми.

Супергероите комбинират в себе си осанката на аутсайдера, лошото момче или съответно момиче, с уникална съдба и възможности, и възможността да ти направят чай и да натупат лошите едновременно.

Вселените на DC и Marvel – най-големите производители на силни и смели момчета и момичета на глава от населението, е пълна с истински интересни и готини персонажи. Независимо, колко стереотипни ви се струват.

Ние сме избрали точно пет броя от най-новите им тв и филмови попълнения, които гледаме винаги с удоволствие.

 
 

Късометражна програма за първи път на „София филм фест за учещи“

| от chronicle.bg, По БТА |

Късометражна програма ще има за първи път в Дискусионния клуб за българско и европейско кино „София филм фест за учещи“ – в пролетното издание, което започва днес в Дома на киното и ще продължи до 26 юни, съобщават организаторите.

Прожекциите са всеки понеделник от 18.00 ч. Входът е безплатен за ученици и студенти. Лектори са кинокритикът Антония Ковачева, директор на Филмотеката, и режисьорът проф. Георги Дюлгеров.

Българското кино отново е важен акцент в пролетната селекция. Традиционно ще има срещи с творческите екипи на филмите. Българска е и първата късометражна програма – от три заглавия – носителите на наградата „Джеймисън“ /Jameson/ за най-добър български късометражен филм за 2017 и 2016 г. – „Дрехи“ на Веселин Бойдев и „На червено“ на Тома Вашаров, както и „Любов“ на Боя Харизанова.

Пълнометражните родни продукции са „Пеещите обувки“ на Радослав Спасов, вдъхновен от съдбата на певицата Леа Иванова, предизвикалият огромен зрителски интерес „Воевода“ на Зорница София – по спомени на очевидци и разказа „Румена войвода“ от Николай Хайтов, „Слава“ на Кристина Грозева и Петър Вълчанов – с наградата за най-добър балкански филм и наградата на гилдията на българските кинокритици на 21-вия СФФ и още много отличия, „Семейни реликви“ на Иван Черкелов, интригуваща мозайка от три истории за разрушеното човешко общуване между героите – съпрузи, братя, родители и деца.

Пролетната програма започва с един от най-обсъжданите филми на 2016 г. – носителя на шест „Оскар“-а „La La Land“ на младия режисьор Деймиън Шазел с Райън Гослинг и Ема Стоун. Финалът е с „Т2 Трейнспотинг“ на Дани Бойл, в който рамо до рамо с Юън Макгрегър и Джони Лий Милър блести талантливата млада българска актриса Анжела Недялкова.
Останалите заглавия са „Патерсън“ на Джим Джармуш, номиниран за „Златна палма“, „Хулиета“ на Педро Алмодовар, „Панама“ на младия сръбски режисьор Павле Вучкович, номиниран за „Златна камера“ в Кан.

 
 

23 филма, обвинени в расизъм заради кастинга

| от |

Холивуд се побърква по какво ли не. Но един от най-големите проблеми е предимството на белите актьори пред останалите – дори когато ролята не е на бял човек.

През 1965 година легендата Лорънс Оливие се боядисва в черно, за да играе в „Отело“. Джон Уейн пък, който е по-американец от Белия дом, играе монголеца Чингис Хан. Днес имаме Скарлет Йохансон в „Дух в броня“, както и доста други – Мат Деймън и целия каст на „Изход: Богове и Царе“.Официалният термин е „whitewashing“ и буквално се превежда като „промиване“.

Режисьорите твърдят, че не могат да намерят актьори със съответния произход и цвят на кожата, които да успеят да изнесат целия филм. Казват, че всичко е измислица и затова няма значение кой какъв човек играе или пък просто се примиряват с това, че имат някой да играе ролята там.

В зенита на политическата коректнос, ще ви покажем 23 филма, в които актьорите играят освен роля, и раса. Прощавайте, но Ема Стоун играе полуазиатка!

 
 

Кой е Алекс Клер и какви ги свърши в България

| от chronicle.bg |

Алекс Клер – това име говори на мнозина в България нещо, единствено ако към него добавим и „Too Close“. Извън хитовото си парче обаче рижият британец, приел юдаизма, има три албума, страхотен плътен глас и невероятно поведение на сцената. Всичко това могат да потвърдят онези, успели да го видят на живо в Sofia Live Club на 24 април.

Алекс Клер е  роден в лондонския район Саутуорк. Израства, слушайки джаз записите на баща си и отрано бива привлечен към блуса и соул музиката. Като дете взима уроци по тромпет и китара, но с времето поставя основен акцент върху свиренето на китара. Постепенно проявява интерес и към стилове като дръм-енд-бейс и дъпстеп.

Всичко това се усеща в музиката, която прави – на сцената застава с шапка и микрофон в ръка, а от двете му страни има барабанист и басист. Музиката, която се получава в комбинация с мощния му, плътен глас, е смес между всички стилове, които са го вдъхновявали.

В свое интервю казва, че е разбрал, че трябва да се занимава с музика, когато бил на 17 години. Тогава свирел на барабани в група, но гласът му като беквокал заглушавал всички. „Не че имам по-добър глас, а че е по-силен“, казва Алекс Клер.

Ако го слушате на живо, ще разберете, че е взел правилното решение за бъдещето си. Мощният му глас преминава като ударна вълна из цялата зала.

Изненадващо, на живо звучи дори по-добре, отколкото на запис. Ако на моменти вокалът оставя баса и барабаните да водят, то в следващите силният глас на Алекс Клер се откроява ярко. През цялото време, докато е на сцената, той общува с публиката. Алекс Клер е от онези изпълнители, които не просто гледат, но и виждат различните лица пред себе си и сякаш това ни най-малко не го притеснява, точно напротив. В края на концерта вече се чувстваш свързан с изпълнителя на сцената, сякаш преживяването заедно е било сближаващо – като начало на приятелство.

Преди да изпълни хита си Too Close, Алекс Клер моли всеки от публиката да остави телефона си и да изслуша парчето, без да снима. Всички без двама-трима се подчиняват. Изпълнението кара цялата публика да пее и да се движи като общ организъм.

След като басистът, барабанистът и Алекс напускат сцената, всичко утихва. След това на бис излиза само Алекс с китара и започва акустична игра с публиката, която се превръща в негов беквокал и му помага с припевите. Казва, че от години не е имал толкова шумен концерт и на няколко пъти повтаря, че би се върнал отново с концерт тук. Затова и след като сцената угасва зад гърба му, всички са спокойни, че тази среща не е била последна.

За съжаление, няма видео, което да улови онова, което се случи на сцената на Sofia Live Club – непрофесионалната техника не може да се справи с магията на това изпълнение. Вижте няколко снимки от концерта в галерията.