Историческите (не)истини, които разделят Балканите

| от |

Да помири балканските народи чрез пречистване на учебниците им по история от едностранчиви интерпретации, които пораждат агресии – тази амбициозна цел си е поставил Центърът за демокрация и помирение в Югоизточна Европа.

0,,15728029_303,00

Тази седмица Центърът за демокрация и помирение в Югоизточна Европа със седалище в Солун получи Наградата за опазване на човешките права на германската фондация „Фридрих Еберт”.

„Учебниците по история са нещо като предвоенна подготовка” – това изречение на белградската историчка Дубравка Стоянович важи с драматична сила в немалко региони на света. И особено на Балканите. В тази част от Европа учебниците по история служат не само за обясняване на миналото – те се използват и за легитимиране на националистическата политика и нейните цели. Тъкмо по тази причина в няколко балкански страни държавата със закон натоварва определени научни институции да пишат „националната история”. На Балканите е всекидневие политици, църковни деятели и медии да обругават онези историци, които поставят под съмнение националните митове – например най-разпространения мит на Балканите, където всяка отделна нация представя себе си за жертва, а съседите – за агресори и окупатори, посочва Панайотис Купаранис от гръцката редакция на Дойче веле.

Българският му колега Александър Андреев дава конкретен пример – метафората „турско робство”, която мнозина в региона все още възприемат буквално. „Където и да живееш в Европа, все някога си бил под някакво „робство” – римско, испанско, холандско, френско или австроунгарско. Лично аз не съм забелязал германците, сред които живея, да се гневят много на „римското робство”, например“, казва Андреев пред „Светът е седем“ на БНТ.

Разрушителната сила на историческите (не)истини

Професор Улф Брунбауер от университета в Регенсбург смята, че най-прекият път към разбирателството минава през трансграничното сътрудничество между историците и авторите на учебници. Точно с това се занимава и Центърът за демокрация и помирение в Югоизточна Европа, който тази седмица бе отличен с Наградата за защита на човешките права на германската фондация „Фридрих Еберт”.

Центърът със седалище в Солун се финансира със средства, отпускани от общо 27 правителства, институции и фирми, сред които са Еврокомисията и правителствата на Германия и Швеция. Организацията е създадена преди 15 години в Солун – като един вид отговор на югославските войни, които болезнено припомниха каква разрушителна сила притежават интерпретациите на историята, загнездили се в съзнанието на милиони хора. В тези войни всеки от враждуващите етноси използваше своята версия на общата им история, за да оправдае кръвопролитията.

0,,17189610_401,00

Най-забележителният проект на Центъра в Солун са четирите тома исторически материали, пригодени за преподаване в училище. Повече от 60 историци от цяла Югоизточна Европа в продължение на години разработват теми като Османската империя, нации и държави в Югоизточна Европа, Балканските войни и Втората световна война. Те са натрупали огромно количество материали, включително карикатури, вестникарски статии и речи на политици.

Разни страни, разни интерпретации

Въз основа на тези исторически материали учениците могат сами да сравнят как в отделните балкански страни се интерпретират събития като Междусъюзническата война, например, как всяка страна оправдава своите действия във войната и как тълкува действията на съседите, които обикновено остро осъжда и дори окарикатурява. Изданията на Центъра вече са преведени на всички езици в региона – с изключение на румънски и словенски, а в Албания, Хърватия, Сърбия и Кипър са официално сертифицирани като подходящи за преподаване.

Центърът провежда съвместни семинари за учители по история от балканските страни и организира международни ученически лагери. Независимо от всичко това ръководителят на Центъра Ненад Шебек не си прави илюзии: тази работа предизвиква и много отрицателни емоции в отделните страни. Мнозина привърженици на етноцентристките исторически интерпретации, които смятат себе си за големи патриоти, наричат участниците в проекта „предатели” и „пета колона”, казва Шебек в интервю за Дойче веле.

„Такива „патриоти“ има предостатъчно и в България, но никой от тях досега не е успял да отговори на един елементарен въпрос: дали е по-добре съседите да живеят в омраза и войни – или пък в мир и сътрудничество“, коментира на свой ред Александър Андреев.

 
 

Как да кажем „Наздраве!“ на 50 езика

| от chronicle.bg |

Все по-лесно е да стигнем до другия край на света и да създадем нови приятелства. А думичката „Наздраве“, докато вдигате тост с традиционна местна напитка отваря много врати.

На много места по света можете да използвате английската дума “Cheers!”. Ето как да кажете „Наздраве“ на други 49 езика.

Език            Пише се        Произнася се

Африканс  Gesondheid  Ge-sund-hate
Албански   Gëzuar          Geh-zoo-ah
Арабски(Египет) فى صحتك:  Fe sahetek
Aрменски Կէնաձդ  Genatzt
Азербайджански Nuş olsun Nush ohlsun
Босненски Živjeli Zhee-vi-lee
Бирмански Aung myin par say Au-ng my-in par say
Каталунски Salut Sah-lut
Chamorro (Гуам) Biba Bih-bah
Китайски (Mandarin) 干杯 gān bēi Gan bay
Хърватски Živjeli / Nazdravlje Zhee-ve-lee / Naz-dra-vlee
Чешки Na zdravi Naz-drah vi
Датски Skål Skoal
Нидерлански Proost Prohst
Естонски Terviseks Ter-vih-sex
Филипински Mabuhay Mah-boo-hay
Финландски Kippis Kip-piss
Френски Santé / A la votre Sahn-tay / Ah la vo-tre
Галисийски Salud Saw-lood
Немски Prost / Zum wohl Prohst / Tsum vohl
Гръцки ΥΓΕΙΑ Yamas
Хавайски Å’kålè ma’luna Okole maluna
Иврит לחיים L’chaim
Исландски Skál Sk-owl
Ирландски Sláinte Slawn-cha
Италиански Salute / Cin cin Saw-lutay / Chin chin
Японски 乾杯 Kanpai  Kan-pie
Корейски 건배 Gun bae
Латвийски Priekā / Prosit Pree-eh-ka / Proh-sit
Литовски į sveikatą Ee sweh-kata
Македонски На здравје Na zdravye
Монголски Эрүүл мэндийн төлөө / Tulgatsgaaya ErUHl mehdiin toloo / Tul-gats-gAH-ya
Норвежки Skål Skawl
Полски Na zdrowie Naz-droh-vee-ay
Португалски Saúde Saw-OO-de
Румънски Noroc / Sanatate No-rock / Sahn-atate
Руски Будем здоровы / На здоровье Budem zdorovi/ Na zdorovie
Сръбски živeli Zhee-ve-lee
Словашки Na zdravie Naz-drah-vee-ay
Словенски Na zdravje  Naz-drah-vee
Испански Salud Sah-lud
Шведски Skål Skawl
Тайландски Chok dee Chok dee
Турски Şerefe Sher-i-feh
Украински будьмо Boodmo
Виетнамски Dô / Vô / Một hai ba, yo  Jou / Dzo/ Moat hi bah, yo
Уелски Iechyd da Yeh-chid dah
Идиш Sei gesund Say geh-sund

Унгарски Egészségedre или Fenékig  Egg-esh ay-ged-reh Fehn-eh-keg

 
 

Delta airlines възобновява полетите си до Москва

| от chronicle.bg |

Американската авиокомпания Delta airlines отново ще лети от Ню Йорк до летище Шереметиево в Москва, предаде ТАСС, цитирайки летищните власти.

Delta ще възобнови полетите от 27 май с честота пет пъти седмично. Te ще се изпълняват от самолет Boeing-767-300-ER, посочват от московското летище.

Превозвачът спря да лети до Русия през ноември миналата година. Тогава представител на авиокомпанията поясни, че полетите до тази дестинация са сезонни и се прекратяват всяка зима, припомня БТА.

През 2015 година редица авиопревозвачи напуснаха руския пазар и досега не са възстановили в пълен обем услугите си. Преките полети от Москва закриха германските Air Berlin и Eurowings, както и нискотарифният британски превозвач Easyjet. Lufthansa, тайландската Thai Airways International и Finnair пък значително свиха маршрутната си мрежа, припомня ТАСС.

 
 

Патриоти от всички магазини! На хорото!

| от |

Хората са страдали от всякакви моди – като започнем с мъжките чарлстони, през тамагочитата, до айфоните и Ледената кофа.

Днес на мода е да си патриот и съответно всички вече са патриоти. „Била“ организират уроци по хоро пред магазините си. Това няма да е един път, усещам.

Скоро всички магазини ще имат свои патриотични ивенти и хепънинги. Ние дори подозираме как ще изглеждат те. То е лесно.

Била

Безплатно хоро. Понеделник – право, вторник – дунавско, сряда пайдушко, четвъртък – лютеница „Хорце“ от Първомай и така до понеделник.

Също така има идеи и планове за ММА турнир – нещо като Мъжко хоро, без да е Йордановден и без ледени води. Победителят печели наденица. Сега заради наденицата ще се утрепат!

Фантастико

Фантастико преоткриват и модернизират застоялите тропи на патриотизма. Те превръщат „бащино ми огнище“ в „топлата ми витрина“. Продуктите има вкус на детство – компот, лютеница, бой, хляб със сирене. Две праскови и две кюфтета.

Лидл 

Когато си толкова беден, че си стигнал до просешка тояга, Лидл е мястото, откъдето си купуваш въпросната тояга. От тях ще може да си купите и двата края на цената на един. Ако си правите сметката обаче, че новата „Родна стряха“ ще ви подслони, объркали сте адреса. Там положението е Блажиш ли, блажиш ли, дядо Попе, просто с друго име. Междувременно точно в духа на едно време в Лидл „пуснаха“ крем „Каро“, бонбони „Амфора“ и лимонови резенки. А дори не е Коледа.

Кауфланд

Кауфланд се опитаха се да направят нещо вносно ексклузивно и премиум, но не му е сега моментът. За съжаление цените на продуктите, които българите консумират най-много, са фиксирани на бандерола. Остава само Графа да се погрижи за настроението.

Икеа

В Икеа се появява нов продукт – той се казва Дървö. Този продукт служи, за да го ‘земете, когато някой ви ядоса и искате „да ‘земете едно дърво. При покупка на повече дървета, получавате безплатно камъни.

И докато другите се занимават с глупости, в кварталното магазинче бай Иван дава на борч хлябове и кисели млека на бабите. Бай Иван знае, че бабите гласуват за хора, които после позволяват на големите вериги магазини да си правят каквото искат и това влияе на бизнеса му, но въпреки това бай Иван дава на бабите безплатно неща и ги записва на едно картонче.

 
 

Ох, стари сме… защото те правят 10!

| от |

Едно десетилетие измина като мигване с единия клепач и ние си мислим, че сме си същите, ама не сме… Защото сме с 10 години по-големи. И уж поумнели. Минаването на безгрижните лета се отразява, както на човешкото тяло и съзнание, така и на любимите guilty pleasure удоволствия, каквито са сериалите.

Вярвате или не, но много от любимите ви шоута направиха 10 години от старта си и дори след толкова време, за част от тях си спомняме с умиление. И с леко насълзяване на очите.

Ние сме избрали пет добри, вкусни, провокативни и да, КУЛТОВИ, сериала, които правят 10 тази година. А ние сме стари, но все така ги харесваме. Цък, в галерията горе са.