Историческите (не)истини, които разделят Балканите

| от |

Да помири балканските народи чрез пречистване на учебниците им по история от едностранчиви интерпретации, които пораждат агресии – тази амбициозна цел си е поставил Центърът за демокрация и помирение в Югоизточна Европа.

0,,15728029_303,00

Тази седмица Центърът за демокрация и помирение в Югоизточна Европа със седалище в Солун получи Наградата за опазване на човешките права на германската фондация „Фридрих Еберт”.

„Учебниците по история са нещо като предвоенна подготовка” – това изречение на белградската историчка Дубравка Стоянович важи с драматична сила в немалко региони на света. И особено на Балканите. В тази част от Европа учебниците по история служат не само за обясняване на миналото – те се използват и за легитимиране на националистическата политика и нейните цели. Тъкмо по тази причина в няколко балкански страни държавата със закон натоварва определени научни институции да пишат „националната история”. На Балканите е всекидневие политици, църковни деятели и медии да обругават онези историци, които поставят под съмнение националните митове – например най-разпространения мит на Балканите, където всяка отделна нация представя себе си за жертва, а съседите – за агресори и окупатори, посочва Панайотис Купаранис от гръцката редакция на Дойче веле.

Българският му колега Александър Андреев дава конкретен пример – метафората „турско робство”, която мнозина в региона все още възприемат буквално. „Където и да живееш в Европа, все някога си бил под някакво „робство” – римско, испанско, холандско, френско или австроунгарско. Лично аз не съм забелязал германците, сред които живея, да се гневят много на „римското робство”, например“, казва Андреев пред „Светът е седем“ на БНТ.

Разрушителната сила на историческите (не)истини

Професор Улф Брунбауер от университета в Регенсбург смята, че най-прекият път към разбирателството минава през трансграничното сътрудничество между историците и авторите на учебници. Точно с това се занимава и Центърът за демокрация и помирение в Югоизточна Европа, който тази седмица бе отличен с Наградата за защита на човешките права на германската фондация „Фридрих Еберт”.

Центърът със седалище в Солун се финансира със средства, отпускани от общо 27 правителства, институции и фирми, сред които са Еврокомисията и правителствата на Германия и Швеция. Организацията е създадена преди 15 години в Солун – като един вид отговор на югославските войни, които болезнено припомниха каква разрушителна сила притежават интерпретациите на историята, загнездили се в съзнанието на милиони хора. В тези войни всеки от враждуващите етноси използваше своята версия на общата им история, за да оправдае кръвопролитията.

0,,17189610_401,00

Най-забележителният проект на Центъра в Солун са четирите тома исторически материали, пригодени за преподаване в училище. Повече от 60 историци от цяла Югоизточна Европа в продължение на години разработват теми като Османската империя, нации и държави в Югоизточна Европа, Балканските войни и Втората световна война. Те са натрупали огромно количество материали, включително карикатури, вестникарски статии и речи на политици.

Разни страни, разни интерпретации

Въз основа на тези исторически материали учениците могат сами да сравнят как в отделните балкански страни се интерпретират събития като Междусъюзническата война, например, как всяка страна оправдава своите действия във войната и как тълкува действията на съседите, които обикновено остро осъжда и дори окарикатурява. Изданията на Центъра вече са преведени на всички езици в региона – с изключение на румънски и словенски, а в Албания, Хърватия, Сърбия и Кипър са официално сертифицирани като подходящи за преподаване.

Центърът провежда съвместни семинари за учители по история от балканските страни и организира международни ученически лагери. Независимо от всичко това ръководителят на Центъра Ненад Шебек не си прави илюзии: тази работа предизвиква и много отрицателни емоции в отделните страни. Мнозина привърженици на етноцентристките исторически интерпретации, които смятат себе си за големи патриоти, наричат участниците в проекта „предатели” и „пета колона”, казва Шебек в интервю за Дойче веле.

„Такива „патриоти“ има предостатъчно и в България, но никой от тях досега не е успял да отговори на един елементарен въпрос: дали е по-добре съседите да живеят в омраза и войни – или пък в мир и сътрудничество“, коментира на свой ред Александър Андреев.

 
 

„The OA“ е sci-fi приказка. А вие гледате ли го?

| от |

На 16 декември, докато хората са в трескава подготовка на истерията покрай предстоящите коледни празници и само чакат, за да изпратят 2016-а година на майната й, Netfix – новатори в правенето и пускането на добре телевизия – бълват цял сезон на най-новото си шоу – The OA.

The OA минава някак незабелязано за много хора. Дали е от идването на Коледа, или от голямата истерия, която другото шоу на канала Stranger Things предизвика, не е ясно. Но The OA остава леко в сянка. По-умните телевизионни маниаци обаче надушват като хрътки, когато нещо ще бъде добро, не просто защото е гледаемо, а защото съдържа в себе си онези бисери на телевизионния разказ, които някои сериали и поредици могат да донесат, и съответно The OA започва да набира своята малка, но вярна аудитория.

Близо месец след премиерата си шоуто, дело на Netflix и американската кукувица Брит Марлинг, която е създател, продуцент и основна актриса в него, бива подновено за втори сезон. Продължение, което всеки, който веднъж е дал шанс на The OA очаква с леко нетърпение, равносилно на сърбеж там, където не можеш да се почешеш в момента.

Историята в шоуто проследява младата откачалка Прери, която се завръща като някакво ненормално чудо в родния си дом, от който е изчезнала преди точно 7 години. При завръщането й се променят две неща – от сляпо момиче, тя се е превърнала напълно зряща жена и ако преди е изглеждала просто затворена в себе си, то сега е леко луда девойка, бълваща небивалици и сентенеции, която няма търпение да се освободи от емоционалната и физическа обвързаност към семейството, което не е виждала отдавна, но което си я иска обратно.

Така започва историята на Прери, която малко след като се прибира на мястото, което чувства като чуждо тяло, удобно наместило се в нея, събира група от аутсайдери и откачалки, на които да разкаже историята си и съответно те да й помогнат да се върне там, откъдето е дошла, за да намери единственото нещо, което я интересува – нейният приятел Хоумър.

Епизод след епизод, подредени в строг, динамичен и ярък разказ, зрителят започва да се запознава с историята на Прери. Нейната вярна секта, изградена от счупени франкенщайнове, всеки със своите проблеми, и да потъва бавно, но сигурно в полу-фантазната вселена на The OA. Тя пък, от своя страна, е като лудост, пълна с капани и женска хистерия, каквито рядко се появяват по телевизията. Да не кажем никога.

Самата Брит Марлинг е известна с това, че конвенционалните неща не й пасват добре. При нея всяко нещо трябва да е обърнато наопаки, добре изтупано и превърнато в нещо друго. Такова е и киното, което прави – за справка вижте „Другата Земя“ – както и телевизията.

The OA е първият телевизионен проект на Марлинг в компанията на верния й приятел и партньор Зал Батманглидж, който режисира много голяма част от сценариите й. Музиката в сериала също е дело на член на тяхната малка група – братът на Зал – Ростам Батманглидж, който в ежедневието си е и част от бандата Vampire Weekend, пише мелодиите.

The OA е сериал, който напомня на сън. И подобно на сънуването е пълен с хиперболи, неща, които изглеждат нелогични, но намират своя път постепенно, с тъмни кътчета, задъхващи моменти и един Торбалан, който се крие в мрака.

Хубаво е, че и гледането му е подобно на сънуване, „бързо постепенно, а после изведнъж“, както пише Джон Грийн. Така и The OA те хваща за гушата и не те пуска. Цели 8 епизода.

Втория сезон, начело с Брит Марлинг и групата й от фрикове, може да очаквате в края на тази година. Netflix подновиха The OA в същата седмица, в която направиха същото и със Stranger Things, макар тогава малко хора да го разбраха.

Но е хубаво да го знаете, когато The OA завладее съзнанието ви с плътната си и ненормална атмосфера и се чудите какво ще стане после.

Към вкусната и различна Брит Марлинг и нейната циркова трупа, които са основното звено на сериала, добавяме и Риз Ахмет, Джейсън Айзък и Паз Вега, които участват. В случай, че някой има нужда от още причини, за да види сериала. На нас лично не ни трябваха.

 
 

Усмихващите инструкции за безопасен полет – Част 1: Qantas

| от chronicle.bg |

Инструктажът за безопасност преди полет често е досаден за пътниците. Много авиокомпании се опитват да разчупят рутинната процедура със свежи включвания и различни идеи, за да задържат вниманието на пътниците. Такова е и видеото на австралийците от Qantas.

Превозвачът пуска клипа през февруари 2016 г. и представя далечна Австралия като едно уникално място за посещение.

Приятелски настроени жители на Долната Земя и зашеметяващи гледки са част от демонстарациите за безопасност:

 
 

Анжела Недялкова, Юън Макгрегър и премиерата на „Т2 Трейнспотинг“

| от chronicle.bg |

„Трейнспотинг“ се завръща на големия екран 21 години след излъчването на оригиналния филм. Втория филм на режисьора Дани Бойл направи световната си премиера на 22 януари, а на събитието присъстваха звездите от оригиналния състав на филма.

Продължението проследява живота на героите 20 години по-късно и е вдъхновен от продължението на „Трейнспотинг“от Ървин Уелш – „Порно“.
„Това е като среща на класа“, каза актрисата Кели Макдоналд, пристигайки на събитието. Стотици фенове посрещнаха актьорите пред Cineworld, въпреки студа, вятъра и дъжда.

Режисьорът Дани Бойл се извини на присъстващите за „типичното шотландско време“, добавяйки, че продължението на култовия филм не само е снимано, но и ще направи премиерата си там, където всичко е започнало.

Филмът на Бойл започва с Рентън, изигран от Юън Макгрегър, който се завръща в Шотландия. Той е прекъснал връзката си с всички и е много променен.

Сред новите имена във филма е това на Анжела Недялкова. Българската актриса, позната от „Аве“ и „Източни пиеси“, играе ролята на Вероника – източноевропейското гадже на Сик Бой, значително по-млада от него, с която планира да създаде публичен дом.

В България филмът ще се появи на екран от 17 февруари.

 
 

НТС ще помага на планетата с виртуална реалност

| от chronicle.bg |

НТС основа фонд за виртуална реалност, чиято работа ще е създаването на съдържание и технологии.

Бюджетът е 10 милиона долара, които ще служат за стимулиране на устойчивото развитие по цял свят, предава Venture Beat.

Новият проект на компанията се казва VR for Impact и беше обявен на Световния икономически форум в Давос, Швейцария. Според HTC, VR бизнесът предстои да стане индустрия за 25 милиарда долара към 2021 г. и може да се използва за осигуряване на растеж и стабилност в сфери, които силно се нуждаят от това.

Фондът ще работи в партньорство с инициативата “Цели за устойчиво развитие” на ООН за разработването на идеи, които могат да доведат до промяна и трансформации в области, където такива са жизнено необходими.

Програмата на ООН работи за справяне с крайната бедност, опазване екологичното равновесие на планетата и осигуряване на мир и просперитет. НТС вече стартира кампания за най-добрите идеи за това, как виртуалната реалност може да се използва за постигане на тези цели и първият награден проект ще бъде съобщен в Деня на Земята (22 април).

Източник: Venture Beat