Исторически анализ на тенденциите на миграция в Румъния

| от |

romania

Ищван Хорват е професор по социология в Университета Babeş-Bolyai, Клуж, и директор на Румънския институт за из- следване на националните малцинства (ISPMN). От 2002 г. участва активно в редица научноизследователски проекти, свързани с международната миграция.

С въвеждането на комунистическия режим през 1947 г. румънските власти налагат строг контрол на международната мобилност на гражданите. Основната цел е да се контролира, а не блокира изцяло външната миграция: властите са се опитвали да получат редица икономически и политически ползи,

позволявайки на определени категории от населението да емигрират.

По този начин по времето на комунистическия период (до 1989 г.) около 750 000 – 800
000 души емигрират, повечето от които с еврейски и немски произход. Със задълбочаване на кризата на комунистическия режим опитите за бягство на запад се увеличават. Броят на молбите за убежище от румънски граждани в страните от ОССЕ* през периода 1985 – 1990 г. нараства двойно в сравнение с
първата половина на десетилетието.

Към тези данни следва да се добави и броят на румънските граждани (повечето етнически унгарци), които от 1987 г. започват да бягат в Унгария. Една от първите стъпки, предприети от властите след падането на комунистическия режим, е либерализиране на паспортния режим посредством према-
хване на основните административни пречки за желаещите да напуснат страната. При тези условия между 1990 и 1994 г. румънските граждани подават повече от 400 000 молби за убежище в индустриализираните западни страни.

Сблъсквайки се с тази вълна от търсещи убежище румънски граждани от 1992 г., западноевропейските страни въвеждат по-строга политика и по-строг визов режим. Част от търсещите работа в чужбина се насочват към Израел, Турция или Унгария, докато други обмислят възможността да станат нелегални имигранти в различни западноевропейски държави.

От втората половина на 1990 г. в рамките на двустранни споразумения редица страни от Западна Европа правят опит да регулират потока от румънска работна сила. Спрямо броя на потенциалните
емигранти хората, обхванати от тези схеми за мобилност, са доста малко. След премахване на визовите ограничения в европейските страни през 2002 г., броят на румънците се увеличава от
250 – 300 хиляди на повече от един милион само за една година.

Друго значително нарастване на румънските емигранти е регистрирано след присъединяването на Румъния към ЕС през 2007 година. В момента броят на румънските граждани, пребиваващи в
чужбина, по груби оценки е три милиона души, като след 2000 г. основни дестинации са Италия и Испания. В резултат на глобалната икономическа и финансова криза броят на румънските
емигранти в Испания значително намалява, но се увеличава в други страни като Обединеното кралство, Германия или Австрия.

През последните две и половина десетилетия румънските емигранти се характеризират с комплексност и динамизъм. Ако през 90-те години те са предимно мъже, във времето делът на жените нараства значително. По отношение на възрастта – докато през 90-те години и началото на новото хилядоле-
тие мигрират хора на възраст до 40 – 45 години, то след 2007 г. цели семейства променят своето местоживеене: броят на децата емигранти и дори този на по-възрастните (най-често родителите на
емигрантите) се увеличава.

През 90-те години и в началото на новото хилядолетие огромна част от участващите в миграцията са квалифицирани работници, останали без работа в процеса на деиндустриализация в Румъния. През
последното десетилетие нараства броят на емигриращите висококвалифицирани специалисти (особено лекари), но също и на много млади хора без почти никакъв трудов опит.

Бързото увеличение на обема на румънската диаспора и възможността й за адаптация към реалностите на променящия се пазар на труда в ЕС поставят началото на сериозна загриженост от страна на някои държави членки. От една страна, част от тях не желаят безусловно да отварят своя пазар на труда за румънските граждани, а от друга – средносрочните и дългосрочните демографски и социално-икономически последствия и политическото въвличане на продължителното отсъствие на значителен сегмент от румънското активно население все още не са сериозно оценени.

 
 

Заслужават ли студентите да празнуват на 8 декември?

| от |

Осми декември е – денят, в който всеки уважаващ себе си студент празнува факта, че тройката по история/литература/химия му е осигурила 4 години празници.  

Заслужават ли обаче студентите да имат свой празник? Свети Георги уби цяла ламя, за да заслужи 6 май. Христос загина на кръста за своя. Е, студентите съчетават тези две геройства, като спят с ламята, пияни на талпа.

Все пак какво оправдава 8 декември? Всъщност няколко неща.

Били ли сте на лекция скоро? Имате ли представа какво безбожно изтезание е това! Вярно, студентите сами си избират специалностите, които са им интересни, но това далеч (много далеч) не означава, че материалът не се преподава с отегчение, монотонност, безразличие и неприязън. Допълнителна емоция влива моментът, в който самият ти знаеш, че материалът е стар и невалиден. Ти, който си дошъл да учиш.

Едновременно ти идва да питаш преподавателите как самите те са приложили тази информация и изпитваш срам да не изложиш някого. Един въпрос сега. Този въпрос за образователната система е дъвкан хиляди пъти, нали.? Бихте ли седели 2 часа да ме слушате да ви го говоря? Не?. Добре дошли на лекция…

Младите се забавляват, голяма работа. Нека празнуваме и ние, че те все още нямат практиката да усещат колко са пияни и мъдростта да видят колко нелепо се държат. Това всъщност е хубаво и кажи-речи безболезнено. Оставете ги да слушат гадна музика, да счупят нещо, да безобразничат. Сладко е. Оставете ги да не могат да пишат правилно. Като им дойде до главата, ще се научат. Един ден ще одъртеят емоционално и ще се кротнат. След това ще одъртеят и физически и ще започнат да хулят следващата „днешна младеж“.

Осми декември не е кой знае какво. Осми декември – когато четвъртък не е достатъчен повод за пиене.

 
 

Ние тая песен сме я слушали

| от |

Стига сме се възмущавали от Гери-Никол и нейните турбохитове. Тая песен сме я слушали и не само сме я слушали, ами и сме й трошили пръсти, пили сме на нея и сме били с юмрук по масата. Гери-Никол повтаря титани на поп-шока. Титани, които не се стесняват. Къде е тръгнала 18-годишната дива с едни задни части само! Това е скромност граничеща с немотия. Отмести се, мила Гери-Никол, и направи място на хората, които откриха топлата вода.

Започваме силно с една песен на 100 кила преди с Криско да запеят че са „на хип хопа дрийм тийма, шмъркаме кока в Джим Бийма“ (Из Криско и 100 Кила – Остани за обяд). Става въпрос за песента П**ки по масата, в която можем да чуем:

„Раста крий се в храс, скришум пишим фас,
с жан тонко фас, п**ката кваз
занимавам се с п**ки мънички,
мажа се с крем против гъбички.
А ти лекувай си трипера шото тука почва припева.“

И след това наистина започва припева, където става познатото и предполагано мазало.

Рапът е ясен, нека заорем надълбоко в грешното творчество. Кой е слушал Изумруд? Емблематични мъже. Веднъж празнуваха рожден ден на своя приятелка в едно караоке в Студентки град и изпяха няколко парчета. Незабравима вечер. Една от техните песни директно минава покрай Гери-Николовата:

„В сладкарница Малинка

с тебе бяхме дваминка,

а навънка дъждът ромоли.

Аз си пия кафето,

тя ме бара за дупето

и се прави на „яж ми гъза“.

Красиво е.


Така нареченият Светльо от Хиподил с така наречените Легенди също имат хубава песен за маса. За маса, а аз бих добавил и за креват. Хайде всички заедно:

„Гъза ме боли,

боли ме гъза.

Повече няма да пия, защото

боли ме гъза.“

 


Няма да има откъс от текста на следващата песен, защото е прекалена. Става въпрос за Стоян, който докарва беля, барайки в стопанството.

 


С какво помним 1998 година? С песента на Румяна – Чук-Чук, нали.

„Чук – чука, чук, чук, чук!

Хайде, скъпи, идвай тук!

Чук – чука, чук, чук, чук!

Да не ида аз при друг!“

Между другото, Гери-Никол е родена през 1998.

 


Дано четете тази статия в прилично време, защото сега ще ви се допие.

„Що не си свалиш фланелката моряшка,

а аз ще ти покажа мойта синя прашка.

Ти и без това със поглед ми събличаш,

но да знаеш, че след мене гол ще тичаш.“

 


Последната песен е логическо продължение на предната. В нея лирическият герой задава въпрос.

 

 

Искате ли бис? Добре – последната песен в плейлиста ни „1000 песни като новата на Гери-Никол“ е авторство на най-добрия аренби изпълнител в България Върбан Тодоров – Бичето. Както би казал Тома Спространов: „Следващата песен е Ай кам фром дъ вилидж, Идем от село“

 

 
 

Мексиканската Доби покани целия свят на рождения си ден

| от chronicle.bg |

Спомняте ли си рождения ден на Доби от „Дружба” през 2011 година, на който всички бяхме поканени (погрешка) с призив да носим салфетки? Е, и Мексико се сдоби със своята Доби. По тази причина в мексикански град беше осигурено засилено полицейско присъствие, след като 1.2 милиона души потвърдиха присъствието си на партито.

Поканата включва видео, на което бащата на момичето казва, че „всички са добре дошли” на партито, в което е се изявяват местни банди. Въпреки че мъжът е искал да покани приятели и съседи, събитието е било публично, съответно – всеки човек по света може да се чувства поканен. Мъжът обаче заяви, че все пак не би върнал никого.

Видеото показва Крестенцио Ибара, застанал до дъщеря си Руби и съпругата си Анаелда Гарсия.

„Здравейте, как сте? Каним ви на този 26 декември на 15-ия рожден ден на дъщеря ни Руби Ибара Гарсия”, казва той. След това изброява трите групи, които ще свирят на събитието, което ще бъде придружено и от конна надпревара. Победителят е спечели 10 000 песос (490 долара). Клипът завършва с уточнението, че всички са поканени.

15-ият рожден ден на момичето е голямо събитие в Мексико, защото отбелязва превръщането на детето в жена.  Не е необичайно то да бъде съпроводено с голямо шумно парти. Не е ясно обаче защо точно това парти става вайръл и е споделено над 800 000 пъти.

След като разбрал колко е голям интересът към рождения ден на дъщеря му, Ибара се почувствал натъжен за два дни, но днес със семейството му са се примирили с идеята.

Вижте част от шегите, които се появиха по темата:

доби руби гарсия
Руби и семейството й в компанията на Кардашияните.

доби руби гарсия
А вие готови ли сте за рождения ден на Руби?

доби руби гарсия
Качете се на влакчето с гости за рождения ден.

 
 

Най-вероятният ден да бъдете зарязани от партньора наближава

| от chronicle.bg, по БТА |

Най-вероятният ден, в който може да бъдете зарязани от партньора наближава и той е 11 декември.

Тази неделя е набедена за най-фатална от статистиците, които внимателно анализирали думата „раздяла“ в постовете и статусите във Фейсбук. Съществуват различни теории относно това на какво се дължат тези разлъки.

По-стиснатите люде си дават сметка, че не си заслужава да се хвърлят пари на вятъра за подаръци за човека, с когото не са сигурни, че ще продължат. Други пък предпочитат скъсването на отношенията пред това да представят човека до себе си на семейството. Но не трябва да изключваме и влиянието на стреса – периодът около коледните и новогодишните празници е особено напрегнат и на мнозина не им издържат нервите.

Много тлеещи конфликти излизат наяве и от това страда любовната връзка. Ако все пак двойките преодолеят фаталния 11 декември, да не мислят, че всичко им се е разминало. Разлъките на Коледа и на Нова година намаляват, но рязко скачат през пролетта, предупреждава таблоидът.