„Истинската история на Видинското княжество“ : защото историята не е математика

| от | |

Новата книга на Петър Николов – Зиков „Истинската история на Видинското княжество“ вече се намира в печатницата на издателство Сиела и я очакваме във всички книжарници до края на януари. Понеже историята е любима материя на екипа ни, потърсихме автора да ни разкаже малко повече. Дано ви е интересно, а ние вече знаем какво ще си подарим този месец. 

1533967_10151898442143034_1954213645_n

Г-н Николов, откъде идва интересът ви към Видинското княжество?

В предговора се опитвам да обясня. От една страна, днес Видин в уникален град. В него времето сякаш не просто е спряло, а тече наобратно. Когато съм бил там, винаги ме е обхващала една очарователна мелахнолия и носталгия по миналото. От друга страна, въпреки нерадостното си положение днес, Видин е най-западната част от България, не само в географски, а и в културен смисъл. Исторически той е бил част от Унгария, от австрийската империя… Не е било много отдавна времето, когато богатите видинчани са пазарували покъщнината си във Виена и са летували в австрийските Алпи. И най-накрая, във Видин (с изключение може би само на Търново) най-пълноценно се чувства континуитетът между средновековната и модерната българска история. Тук говоря и за фамилията Шишманоглу, претендираща, че произхожда от последните средновековни български царе, която през 19 век играе изключителна роля в живота на цяла северозападна България.

Кое е новото във вашето изследване от гледна точка на историографията?

Много неща. Предлагам напълно нова интерпретация на изворовите данни за произхода на цар Александър… Като казвам нова, имам предвид и нова спрямо собствените ми по-стари хипотези. Предлагам нова хронология в управленията на владетелите, която преодолява наложилата се в историографията теза, че след княз Белаур, княжеството е унищожено, а по времето на цар Срацимир изградено отново. Всъщност в развитието му е имало пълна последователност и до унгарското нашествие – непрекъснатост. Предлагам и много малко известни или напълно неизвестни любопитни факти като например този, че царица Анна Неда е била канонизирана от сръбската православна църква за светица, че един неаполитански авантюрист, претендиращ, че е син на цар Михаил III е станал за кратко видински княз и пр. и пр. Приемам и предложената от други теза, че Видинското царство е окончателно покорено от турците не в края на 14-ти, а в началото на 15-ти век.

Защо пълната история на Видинското княжество не е изучавана досега в училищата?

Защото фокусът на българската историография е национален, а не регионален. Със същото основание може да се зададе и въпрос за Карвунското или Велбъждското княжество например. А защо не и за Влашкото княжество – първообразът на днешна Румъния. Всъщност един по-прецизен поглед показва, че Видин и Влахия възникват като самостоятелни държави едновременно и по идентичен начин. Начело на български територии застават кумански авантюристи и ги отцепват. Прочее, повечето видински князе са имали по-обширни владения на север, отколкото на юг от Дунава. Цялата днешна румънска област Олтения в продължение на десетилетия е била част от Видинското княжество. В княжеската църква в старата влашка столица Куртя де Арджеш е запазен портрет, който може да се окаже на цар Срацимир и съпругата му царица Анна.

Какво е значението на Видинското княжество във войните на европейските държави срещу османското нашествие?

То е било буфер. Буфер между силната Унгария и още по-силната Османска империя. За видинските господари е било много трудно да маневрират между двете държави. Ако днес пред портите ти застане голяма кръстоносна армия и поиска да й предадеш града, няма гаранция, че утре няма да се появи още по-голяма османска, която да ти подири сметка защо си го направил.

Защо „истинската“? Кое не е било истинско в досегашните истории на Видинското княжество?

Да кажем, че това заглавие е по-скоро резултат от един по-маркетингов подход. Не очаквайте да попаднете на някакво сензационно четиво. Общо взето в цялата книга съм се придържал към академичния стил, опитвайки се същевременно да не превръщам текста в сух и нечетивен.

Вие не сте историк, а политолог, а е известно, че историците не обичат политолозите. Как се справяте в тази ситуация?

Спорно е какъв съм. Завършил съм политология, но докторската ми степен е по история. След това отново се върнах към политическите науки започвайки работа в Нов български университет, но пък и трите ми книги досега са на историческа тематика. Истината е, че просто ми е интересно да стоя в разкрачена позиция между двете науки (доколкото политологията въобще е наука), защото това дава редица предимства. Мога да пиша например далеч по-свободно, отколкото един стопроцентов историк. Мога да си позволя по-свободни интерпретации и по-неортодоксален подход, тъй като не завися от определена научна йерархия, от някаква групова сплотеност породена от кариеристични подбуди. Образно казано, когато някой ме упрекне, че не се подчинявма на авторитетите, тъй като съм политолог, мога извинително да отговоря: „Да, вярно е, простете, но аз съм политолог.“

Така не рискувате ли тезите ви да останат неприети от професионалната общност?

Скептичен съм по въпроса доколко въобще е възможно в българската историческа гилдия да се проведе реален научен дебат. Достатъчен е примерът с тезата на Пламен Павлов и Иван Тютюнджиев, лансирана преди 20 години за края на средновековната българска държавност. Според мен тя беше развита блестящо, с много и сериозни аргументи. Но нито някой я прие, нито някой я обори. Едни и същи автори си я преповтарят, а останалите се правят, че не са я чули. За жалост история днес се пише много повече за читателите, отколкото за научната общност.

Това не обрича ли един автор на интелектуална самота? Ако не намираш кръг, в който да можеш да дебатираш собствените си тези…

Предполагам, че всеки който се занимава с история си намира някакъв кръг. Моята собствена референтна група например са участниците в Младежкия консервативен клуб – една повече от вдъхновяваща интелектуална общност от млади хора с ценностно разбиране за света и предимно хуманитарна насоченост.

14965_10151273392353034_294584729_n

Доколко политическите ви убеждения влияят на историческите прегледи, които правите?

Няма как да не оказват влияние. Аз съм човек с доста категорични консервативни разбирания. Докторската ми дисертация беше посветена на генезиса на българския консерватизъм. Опитах се, а мисля и успях да докажа, че историята на десницата в България започва не на Учредителното събрание в Търново през 1879 г., а значително по-рано. Първата ми книга („Раждането на българския консерватизъм“ Парадигма, 2011 г.) беше посветена на същата тема. Втората („Династията на Срацимировци“, НБУ, 2012 г.), макар на пръв поглед да е много далече от съвременната политика трябваше да даде отговор на един въпрос – има ли някакъв континуитет между късното българско средновековие и модерната епоха. Ако успеем да дадем утвърдителен отговор на този въпрос, това би означавало, че българската национална идентичност не е напълно лишена от исторически корени отпреди епохата на Просвещението. А това от своя страна би означавало, че опитът за структуриране на дясна политика днес би могъл да стъпи не само на голото подражателство на един или друг европейски образец, но и на собствено българска традиция свързана с местното самоуправление, с Православието, с византийското наследство и т.н.

Редно ли е историята на една епоха или държава да се пренаписва?

Историята не е математика. Колкото и на някои да не им се иска да го признаят, тя е колкото наука, толкова и идеология. Целта на всеки един исторически разказ е да легитимира един или друг политически феномен. Да аргументира например политическите претенции на една нация. Или да легитимира елитите, които я управляват. Или примерно един или друг геополитически избор. По тази причина всяко поколение пренаписва историята от своята собствена гледна точка. Когато за дълго време се задържи определена интерпретация, тя се превръща в национален наратив. В голям исторически разказ, който определя идентичността на цялото общество.

Интересно е, през погледа на един политолог, каква аналогия може да направите между днешната епоха и периода, за който пишете…

На мен лично правенето на такива аналогии не ми е интересно. Ако това да си едновременно политолог и историк ти дава някакво предимство, то е, че не страдаш от заболяването на повечето историци да фетишизират миналото. Да си представят предците ни като някакви свръхчовеци със свръхморал и свръхпостижения, а нас, техните наследници – като джуджета седнали на раменете на великани. Всъщност след като участниците в една политическа битка си отидат, битката не свършва, а се пренася на полето на историческата интерпретация. Пред очите на днешните българи например един политик като Стефан Стамболов беше реабилитиран, век след смъртта му. Може да се даде и обратния пример – безспорен положителен герой в историята до преди двайсет години като Александър Стамболийски беше повече или по-малко свален от своя пиедестала. Да не говорим за комунистическите лидери като Георги Димитров и пр. В момента например тече процес на бавна реабилитация на цар Фердинанд, процес на който лично аз силно симпатизирам.

В момента работите ли върху следваща книга?

Да. Амбицията ми е да се върна към политологията и да направя цялостно изследване на развитието и разпада на т.нар. автентична десница в България от 2001 до 2013 г. За добро или лошо съм ставал пряк свидетел на много от събитията в дясното пространство през тези години и ми се иска да се опитам да ги разгледам през призмата на политическата наука. На това ще посветя 2014 г.

 
 

Поемете дъх! Том Харди е в „Табу“

| от |

Том Харди е един от чудесните британски екземпляри, които Обединеното кралство е внесло в редиците на Холивуд за последните няколко години. До него гордо стоят Том Хидълстън, Бенедикт Къмбърбач, великолепният Хю Лори, Джак О`Конъл и още, и още, и още… Том Харди обаче е единственият сред тях, който може да предизвика у теб възбуда и страх едновременно. Той е като заешката дупка от Алиса – искаш да скочиш, защото знаеш, че ще е вълнуващо и същевременно се притесняваш какво ще намериш на дъното.

След година на мълчание, номинация за „Оскар“ – за „Завръщането“ – и поява само в два епизода на третия сезон на Peaky Blinders Харди прави мрачно завръщане в калния и свръхестествен сериал “Табу“.

Какво е „Табу“? Сериал, продуциран от Ридли Скот, самият Харди и сценаристът на Peaky Blinders Стивън Найт. Той е мрачна и мърлява история за отмъщението, примесена с древни африкански магии, подмолни британски чиновници и Уна Чаплин за разкош. Всички те позиционирани в стар Лондон.

Историята проследява Джеймс Дилейни – буквално завърнал се от мъртвите мъж, където са го пратили злите езици преди 10 години, чийто баща умира внезапно, а Джеймс се оказва единственият наследник на парче каменна земя, което група британски чиновници и политици желаят силно, за да решат набързо лека неуредица с правителството на САЩ и Канада.

Дилейни, изглеждащ точно толкова смахнат за хората, колкото и баща му приживе, не планира нито да дава, нито да продава купчината камъни, които му се падат по право. Към този основен казус и очевидно основен конфликт в сериала, който се точи и разточва във всичките 56 минути в началото, се добавят бързата смърт на бащата, за която синът вярва, че не е случайна и любовта към полу-сестра му, в чиято роля е грациозната Уна Чаплин.

„Табу“ има великолепна атмосфера. Лондон в началото на IXX век е мърляв, кален, пълен с курви, бардаци и отхвърлени деца. Кучетата ядат трупове, а хората се отдават на низки страсти с дебелани. Между всички тях Том Харди крачи класно, потънал в кал до колене, в компанията на хрътка и сложил на главата си голям цилиндър.

Към тази среда се добавят и африкански митове и легенди, тъй като персонажът на Харди е прекарал последните 10 години в Африка под опеката на вуду магьосници и страшни жени с боядисани лица, които го преследват в сънищата му в късните доби на нощта, и неговата химия с останалите персонажи – от Уна Чаплин до Франка Потенте, която е похотлива и долна съдържателка на публичен дом, наместил се удобно в един от имотите му.

Първи епизод на „Табу“ обаче не ти казва нищо повече. Той само те въвежда в мрачната магическа обстановка, която смята да разгърне пред зрителите си впоследствие. Той създава среда, която да те възбуди или поне да ти стане любопитно, поставя възлите на всички връзки, които смята да развърже нататък и ти казва да чакаш. Седмица след седмица той, в компанията на Харди, ще ти разкрива нови и нови тайни от мрачния свят, в който живи и мъртви се срещат, а британецът, като блюстител на правдата, ще раздаде правосъдие накрая.

„Табу“ е един от вълнуващите сериали този януари, спор няма. Той носи големи очаквания и дава големи заявки. Дали без участието на Том Харди – като продуцент, актьор и един от създателите на шоуто – щеше да е толкова любопитен? Едва ли. Но Харди е класната британска чаша чай, която всеки е редно да изпие в един момент. А осем мрачни и възбуждащи епизода, звучат като добра идея да го направите именно сега.   

 
 

Колко струва откраднатата ви самоличност в интернет

| от chronicle.bg |

Към 20 долара. Десетки милиони хора губят личната си информация през последните години. Но какво се случва след това? Голяма част от тази информация излиза за продан по тъмните кътчета на интернет, по-известни като dark web.

Според това дали към информацията за човека има и данни за кредитната му карта, цените могат да варират от под 1 долар до около 459 долара. Средната цена е 21,35 долара. Както и в стандартния легален интернет пазар, цената на стоката зависи от фактори като качество, надеждност и репутацията на продавача.

Един от продавачите, който предлага открадната информация за 454,05 долара, обяснява цената с думите: „Това са данни изключително на личности с добро кредитно досие (над 720 точки). Можете да ги ползвате, за да си купите кола, къща или каквото си искате. Профилите идват с пълно име, адрес, цялата информация за кредитната карта. Можете да ги ползвате за колкото си време искате.“ Друга скъпа информация (248, 22 долара) е на карта с 10 000 долара лимит.

Евтини карти (2 долара) се продават, когато информацията им може да е оскъдна или невалидна по някакъв начин. „Те са за хора, които имат допълнителен вътрешен достъп до банкова информация“, споделя един от продавачите.

Сайтовете за продажба на самоличности си имат система за навигация и опции като нормален сайт. Трудно е обаче да се прецени качеството на стоката. Понякога продавачите казват откъде са вземи акаунтите, на коя банка са и т.н. Това в никакъв случай не означава, че няма да ви измамят с невалидна или измислена информация.

„Бизнесът с откраднати самоличности може да е много печеливш“, казва Хю Мин Го от Виетнам, който беше осъден през 2015 година на 13 години затвор за подобна измама с 200 милиона открадната профила. Обвинението твърди, че така той е спечелил над 1 900 000 долара.

Дори когато сайтовете за продажба на подобна информация се закрият, на тяхно място се появяват нови.

 

 
 

Зимен гайд за четене

| от |

Докато се подготвяме за по-топлите дни и чакаме част от вълнуващия филмов и телевизионен сезон, се отдаваме на нещо също толкова полезно и приятно, като споменатите преди малко неща, а именно четенето.

Зимното четене, подобно на зимното киснене на дивана и на топло, се консумира по-добре в компанията на трилъри, приказки и Лора Палмър. Поне в нашия случай. Всичко това и още нещо, като щипка Белгия и малко Ървин Уелш, се съдържа в нашия зимен гайд за четене, съставен от пет многовкусови и качествени заглавия.

Ето ги и тях:

„Тайната история на Туин Пийкс“, Марк Фрост

Който не чака новия сезон на Туин Пийкс да вдигне ръка? Такъв човек не съществува. И докато се готвите да си направите тв маратон с двата безобразни сезона на този шедьовър на Дейвид Линч, което ще ви отнеме близо седмица, казваме го от опит, а след това решите да погълнете бързо и мощно филмовата предистория „Огън, следвай ме“, ви препоръчваме да видите и книгата Марк Фрост. Сценаристът на сериала пише книга, която да бъде свързващото звено между онзи полюционен хит от 90-те и онова, което предстои да се случи този май. Така че, книгата излиза много скоро, нека се озове на рафта ви.

„Големите малки лъжи“, Лиан Мориарти

Нещо и за отбраната женска публика, което също очакваме много скоро на малък екран. Най-известният роман на американката Лиан Мориарти – и шести в нейната кариера – беше закупен от НВО, които приключиха със снимките на мини-сериала по него. Той разказва за група от три жени в малък град, които биват замесени в убийство. Никол Кидман, Лора Дърн, Шайлийн Ууди и Рийз Уидърспуун се наместват удобно в костюмите на дамите и ни водят през мистерията. Трейлърът на сериала вече е наличен и изглежда като едно от заглавията, които ще искате да видите. Ние препоръчваме и да го прочетете преди това.

„Детски и домашни приказки“, Братя Грим

Нали помните времето, когато майка ви ви е казвала, че трябва да четете приказки и самата тя го е правила за вас? Е, както казва и писателят К.С. Луис: „Един ден ще сте достатъчно големи, за да искате да четете приказки отново“. Това време, можем да кажем, е настъпило. Особено с това издание на нецензурираната и доста по-мрачна версия на приказките на Якоб и Вилхелм Грим. От Баба Хола през Рапунцел до Синята брада, ще искате да видите този страшен свят през очите и мрачното въображение на двамата братя.

„Ваещият с ножове“, Ървин Уелш

Докато чакаме „Трейнспотинг 2“, който излиза през февруари, се подготвяме за истеричния хипер свят на Ървин Уелш с първата част на филма и малко книжни източници. Ако не сте чели „Порно“ – направете го. Веднага след това се заемете с „Ваещият ножове“ – последният роман на Уелш, който проследява живота на един от персонажите му в „Трейнспотинг“ Франк Бегби.  Като цяло препоръчваме гнусния, но пъстър свят на този ирландец, както и хашлашкия му език. Освен „Трейнспотинг 2“, може да си причините и бруталния „Гавра“ или Filth, отново по роман на Уелш, с Джеймс Макавой.

„Петрония“, Амели Нотомб

Лошото момиче на белгийската литература предизвиква много чувства в онези, които са опитали вкуса й. Някои се влюбват в нея, други я намразват. Ние сме от първите и затова препоръчваме поредния й роман на роден език. Този път историята проследява още един от големите грехове и наслади в света на Нотомб – пиенето. „Пиенето е сериозна работа, изкуство, което изисква талант и старание. Небрежното пиене не води доникъде. Години наред пиех като всички останали, по купони, силни или по-слаби напитки, с надеждата да постигна опиянението, което би направило живота приемлив, но единственият резултат бе махмурлукът.“, както пише самата тя.

А в галерията горе може да видите кориците и цените на книгите. Наздраве и приятно четене!

 
 

50 нюанса сиво за всеки от вас

| от chronicle.bg |

Съвсем скоро, на 9 февруари, ще можем да се изсипем в киносалоните, за да се насладим на втората част на любовната BDSM сага „Петдесет нюанса по-тъмно“.

Някои хора може и да се подиграват с предстоящото значимо киносъбитие, но истината е, че милиони романтични сърца и жадуващи за палави изживявания тела ще трептят с еротична честота по седалките на салоните, поглъщайки лакомо всяка капка сексуални гледки, които ни осигурят Джейми Дорнан, Дакота Джонсън и авторката на популярния роман – Е.Л.Джеймс.

Вместо само да гледаме обаче, можем и да действаме. Откакто съмнителната с литературните си заложби авторка откри пред света тъмните перспективи на BDSM секса, по-смелите се окрилиха да извадят под слънцето (нощната лампа, офис лампата, луната или друго) своите отколешни стремежи към съвкупление с елемент на насилие. И в това няма нищо лошо. Стига да имате брак и да не го правите в грях.

Ако се чудите обаче как точно да посегнете към забранения залък на различните полови отношения, ние ще ви помогнем. Със съвети за оригинален, възбуждащ и страстен SM секс, според вашата личност, наклонности и типаж.

Интелектуалци

Ако гледате само независимо кино и презирате Паулу Коелю, но искате да пробвате да адаптирате романа на Джеймс у дома, за вас няма нищо по-лесно. Не е нужно да предупреждавате партньора си, че имате намерение да правите нещо извън обичайния ви сексуален стереотип: изчакайте момента, в който той/тя започне да забелва очи в приятно усещане за предстоящия край на акта, вземете една книга с твърди корици и започнете да го налагате по главата. Изчакайте да колабира, след което влезте в ролята на добрия/добрата господар/господарка и положете на челото му/й влажна кърпа с отвара от ментово етерично масло и чай от коледна звезда. Като му размине, ще ви бъде благодарен/благодарна.

Коледно-новогодишни махмурлии

Вече е средата на януари, но още ви държи новогодишната искра, а алкохолните изпарения все още карат събеседниците ви деликатно да се извръщат настрана, когато им говорите. Не е късно да си спретнете New Year SM party: кажете на партньора, че ще го сурвакате и замрежете поглед закачливо (така че сякаш сте на ръба на епилептичен припадък, но всъщност е секси). Вземете предварително накичен с пуканки камшик и го накарайте да легне върху раздробени коледни играчки, за да го сурвакате. Забавлението е гарантирано.

Хипстъри

Вероятно е да сте хипстър, без да знаете това. Ако не харесвате секса като цяло, това е симптом. Сексът от „Петдесет нюанса“ обаче не е точно секс и може и да се окаже достоен за вас. Първо, намерете с кого да го реализирате. Ако сте мъж, гледайте жената да няма брада. Ако сте жена, гледайте да нямате брада, но мъжът да има. Много е важно да свалите жилетките. Желателно е дори в даден момент да останете голи. След това правете, каквото правите, но не забравяйте да го постнете в Instagram с филтър.

Работохолици

На вас се крепи светът. Ако не работехме по 28 часа в денонощието, глобалното затопляне досега да е унищожило планетата. Но дори и вие трябва да намирате време за любов. Искате любов ала Крисчън и Анастейжа? Просто правете секс, докато и двамата бачкате с лаптопите си. От това по-ефективно насилие, няма накъде.

Романтични души

Досега сте правили секс единствено на мека, лунна светлина или на запалена свещи с аромат на пачули и ванилия. Искате да направите нещо различно? Начини има. Камшиците и аналните топчета не са за вас, но може да се забавлявате посредством галене с паунови пера и китайски мъчения с капки сметана. Вземете от магазина бита сметана на Danone, шепа ягоди и дразнете любовния си партньор, тичайки из стаите с ягодите, докато той се опитва да ви настигне, за да ги изяде. Ако не може да намерите ягоди и сметана, може да процедирате по идентичен начин с тенджера с гювеч.