Истерията сега е вредна, позитивизмът – още повече

| от | |

Автор: Бисер Манолов, http://www.bissermanolov.com/

Истерия

Спомням си, че по времето на социализма имаше един анекдот, в който се разказваше за един японски журналист изпратен в България да направи кратък репортаж за живота в страната. След като в продължение на седмици в редакцията не получават нито ред обезпокоен главният редактор решава да провери на място какво става. Пристигайки в хотела той намира журналиста съсипан, изнемощял и потънал в недоумение. Главният редактор с безпокойство попитал какво става и получил следния отговор:“За голямо съжаление абсолютно нищо не мога да разбера от това какво става в тази държава. Аз ще ви разкажа какво видях, а вие сам преценете. И така, в тази държава никой не работи, а плановете се преизпълняват. Плановете се преизпълняват, а магазините са празни. Магазините са празни, а къщите – пълни. Къщите са пълни, а хората – недоволни. Хората са недоволни, а винаги гласуват „за“. Как да опиша ситуацията?“. Ще се опитатам да адаптирам този анекдот към днешната ситуация в страната. И така: „Хората в България са бедни, а в банките е пълно с пари. В банките е пълно с пари, а те не кредитират. Банките не кредитират, а икономиката расте. Икономиката расте, а безработицата не пада. Безработицата не пада, а ресторантите са пълни. Ресторантите са пълни, а хората са недоволни. Хората са недоволни, а изобщо не искат да гласуват.“

Нарочно започвам коментара си по този начин поради една единствена причина и тя е, за да подчертая абсурдните противоречия на социално-икономическите процеси в страната. Не мога да си представя как частните предприемачи възприемат коментарите от страна на политическите партии за състоянието на финансите на държавата, но съм сигурен, че ако възприемат думите на политиците буквално, то те са на прага на истерията. Само в рамките на няколко дни коментарите бяха от тотален фалит до рози и шампанско. Целта ми обаче е да се опитам да запазя обективния тон по отношение състоянието на публичните финанси, защото е видно, че всяка крайна позиция може да има разрушителни последствия, от които никой няма полза.

Първо, България в краткосрочен план няма да фалира.

Това го показва нивото на застраховката срещу фалит на страната, които се търгуват на международните пазари, от една страна, и нивото на валутните резерви на централната банка, от друга. Второ, дебело искам да подчертая обаче, че за прекомерен позитивизъм и дума не може да става. Това е само безпристрастна констатация. Аз лично, винаги съм бил краен противник на всяка форма на бюджетен дефицит, било той структурен или цикличен. За първото тримесечие дефицит от 845 милиона не е добра новина за състоянието публичните финанси . Проблемът възниква от продължаване на „дефицитната“ тенденция, която изглежда непреодолима към настоящия момент.

Горещо препоръчвам на правителството да не пренебрегва препоръките от Брюксел относно Конвергентната програма на България за 2014 година.

Многократно съм повтарял, че поради международната икономическа среда ръст на брутния продукт от 2.1% на страната за 2014 годна е твърде оптмистичен. От незначтелния икономически ръст, спрените европейски средства и безконтролните харчове може да се окаже, че бюджетния дефицит ще се отвори проблемно. Говоря даже и за нива близки до 3% таван на база брутния продукт. За първото тримесечие се отчита растеж на брутния продукт от 1.1%. Не мога да видя откъде ще дойде наваксването. Да, през летния период имаме традиционното сезонно оживление на икономиката, но като цяло потреблението ще остане депресирано, което играе съществена роля за икономическия растеж. Прогнозите на ЕК са, че през 2014 година стопанството на България ще реализира 1.7% растеж. В прав текст Комисията говори, че отклонението е по-голямо от допустимото, което последната класифицира като „риск“.

Нисък икономически растеж в комбинация със спряната реформа в пенсионната система, пак според констатацията на ЕК, се очертават като неизбежни главоболия за финансовия министър.

Предстоящото емитиране на близо 1.5 млрд. евров дълг бе другата тема, която насъска политиците. Това определено не е нещо ново, защото темата бе обсъждана в края на 2013 година по време на дебатите за бюджет 2014 година. По голяма част от новата емисия ще бъде използвана за рефинансиране на падежиращите доларови облигации през 2015 година, а останалите ще покрият дефицитите в бюджета. Лихвените проценти на международните пазари са подходящи в момента за такава емисия. Европейската централна банка по всяка вероятност през тази седмица за първи път в своята история ще направи лихвите по депозитите на търговските банки при нея отрицателни. Това допълнително ще повиши търсенето на държавни облигации. Трябва обаче да спомена и факта, че България може да се раздели с една степен от своя кредитен рейтинг през предстоящите месеци, заради спрените европейски средства и перманентните бюджетни дефицита. Ако новата емисия бъде пласирана след такова събитие, Министерство на финансите може да бъде неприятно сюрпризирано. Разбира се, че до голяма степен върху успеха на емисията ще повлияе и политическата ситуация в страната. Така или иначе такава емисия ще има. Най-удачното време за пласирането й е юни-юли месец. При политическа криза обаче ще станем свидетели на значително по-високи нива на финансиране. Ако правителството пласира 15-годишни облигации, евентуално финансовите пазари ще заемат тези средства на нива около 3%. При политическа криза обаче е твърде вероятно нивата да се повишат над 3.5%. По традиция българските банки ще бъдат основните инвеститори.

Когато политиците коментират числа, винаги трябва да се има едно наум. Това, от което има нужда бизнеса е обективен анализ и точни сметки. Истерията е вредна, необоснования позитивизъм още повече. Европа ни размаха мощно пръст. Политиците от ляво видяха в това маловажен жест, от дясно го определиха като „фалит“. Истината за пореден път бе „отмита“ от изсипалите се дъждове.

 
 

Анимираната симфония на живота

| от chronicle.bg |

Кратката форма в киното е обект на внимание от хиляди режисьори и аниматори по света.

Днес пък е петък – ден като никой друг. Затова ще ви покажем „Symphony no. 42″ – една късометражка, която ни представя 47 нерационални сцени за връзката между човек и природа.

 

Symphony no. 42 from Reka Bucsi on Vimeo.

 
 

Изследване: Kои професии са най-склонни да изневеряват?

| от chronicle.bg, по БТА |

Много хора свързват професията на медицинската сестра с дълги работни часове и грижа за пациентите. В мъжките представи униформената дама е обект на сексуални фантазии. Резултатите от ново проучване, направено във Великобритания, показват, че жените с тази професия са сред най-големите кръшкачки сред трудещите се дами, пише в. „Дейли експрес“.

Допитването, обхванало над 5000 потребителки на сайта за извънбрачни запознанства Victoria Milan показва, че жените, упражняващи определени професии, са по-склонни да изневеряват. Най-често рога на съпрузите или приятелите си слагат дамите, заети във финансовата сфера – банкерки, брокерки, анализаторки. На второ място са дамите, изявяващи се в сферата на авиацията – жени пилоти и стюардеси. На трето място са медицинските сестри и останалите професионалистки, работещи в здравеопазването.

В Топ 10 на кръшкачките намират място също служителките в сферите на бизнеса (изпълнителни директорки, мениджърки, секретарки), спорта (атлетки, инструкторки, служебни лица), изкуствата (музикантки, модели, актриси, фотографки), нощния живот (жени диджеи, танцьорки, сервитьорки), правото (адвокатки, секретарки, прокурорки, съдийки), комуникациите (журналистки, пиарки) и в други сектори.

Анкетата показва също, че две трети от неверните дами се възползват от възможностите, които им се предоставят на работното място, за да слагат рога на партньорите си.

 
 

14 кинодейци на косъм от „голям шлем“

| от chronicle.bg |

Няма по-голямо постижение в Холивуд от това да получиш статуетка на четирите най-големи церемонии. Става въпрос за Еми, Грами, Оскар и Тони (EGOT).

С такава висота могат да се похвалят хора като Лайза Минели, Упи Голдбърг, Барбара Стрейзънд, „Магьосникът от Оз“ и други.

Ние събрахме 14 личности, които са на косъм, само на една награда разстояние от постигането на „голям шлем“ в кино индустрията.

 
 

Матю Макконъхи: Златното момче от Тексас

| от |

Повечето хора откриват магията на Матю Макконъхи едва когато го открива и Академията и му връчва заслужен „Оскар“ за безспорно най-доброто му изпълнение до момента в „Клубът на купувачите от Далас“.

Възходът на Макконъхи обаче започва малко по-рано. Дори още преди „Истински детектив“, където той печели адмирации и фенове.

Още преди да се впусне в аферата на „Клубът на купувачите от Далас“, която му отнема години, заради намирането на финанси и свалянето на безброй килограми, Макконъхи вече се е заявил като мъж, който може да играе почти всичко, в продукциите „Адвокатът с Линкълна“, „Кал“ и „Весникарчето“.

Този тексаски рейнджър сменя рязко кино имижда си някъде през 2009-а, когато прави и последната романтична комедия във филмографията си до момента. И това са „Призраци на бивши гаджета“. Но ако сте почитатели на захаросания жанр, ще успеете да оцените чудесния Макконъхи и химията му с Дженифър Гарднър и Ема Стоун в този guilty pleasure филм, който може да ви донесе удоволствие, ако се освободите от предразсъдъците си.

През 2010-а Макконъхи поема към света на сериозното кино, като първо влиза в ролята на Мик Халър, персонаж написан и измислен от писателя Майкъл Конъли, който го поставя в центъра на своята книжна спин-офф поредица, която да подкрепи най-известните му книги – тези за детектив Хари Бош. Почитателите на Конъли харесват Макконъхи в ролята на адвоката аутсайдер и така възходът на чудото, което днес познаваме като Матю Макконъхи „един от любимите ми актьори“, започва.

Следват независимите „Кал“, „Вестникарчето“ и сериалът Eastbound & Down. Във всички тях тексасецът е различен и адски добър, което по някакъв необясним начин учудва публиката. Може би не са го очаквали от мъж, наречен „мистър тяло“ преди няколко години.

И да, Матю Макконъхи е и „мистър тяло“ и безобразен актьор с потенциал на лъв на голям екран. Той смело поема роли и се гмурка в тях с ожесточеност на олимпийски шампион. И това му носи само положителни неща.

Краткото му появяване във „Вълкът от Уолстрийт“ остава един от многото адски добри моменти във филма. Разбира се, че шоуто там принадлежи на Ди Каприо, но Макконъхи е мини бог в своята мини пет минутна вселена, дадена му от Скорсезе.

Оттам насетне следват „Интерстелар“ и „Истински детектив“, а от другата седмица ще може да го гледате и в чудесния Gold, който някак минава незабелязано от повечето хора. А не трябва. Матю Макконъхи е титаничен в него.

След рязката промяна в актьорския си имидж и кариерното си развитие, Макконъхи става малко по-избирателен в ролите си. Той подбира внимателно сценариите, които да чете и режисьорите, с които да снима. Затова някак нямаме търпение да го гледаме в „Тъмната кула“ по Стивън Кинг, където това златно момче играе Мъжът в черно. Иначе ви го препоръчваме в Gold, от другата седмица обаче.

Междувременно ви черпим с най-добрите му роли. Някои сте гледали, а някои сигурно сте пропуснали, но ние сме тук за да ви ги покажем. В галерията горе.