Истерията сега е вредна, позитивизмът – още повече

| от | |

Автор: Бисер Манолов, http://www.bissermanolov.com/

Истерия

Спомням си, че по времето на социализма имаше един анекдот, в който се разказваше за един японски журналист изпратен в България да направи кратък репортаж за живота в страната. След като в продължение на седмици в редакцията не получават нито ред обезпокоен главният редактор решава да провери на място какво става. Пристигайки в хотела той намира журналиста съсипан, изнемощял и потънал в недоумение. Главният редактор с безпокойство попитал какво става и получил следния отговор:“За голямо съжаление абсолютно нищо не мога да разбера от това какво става в тази държава. Аз ще ви разкажа какво видях, а вие сам преценете. И така, в тази държава никой не работи, а плановете се преизпълняват. Плановете се преизпълняват, а магазините са празни. Магазините са празни, а къщите – пълни. Къщите са пълни, а хората – недоволни. Хората са недоволни, а винаги гласуват „за“. Как да опиша ситуацията?“. Ще се опитатам да адаптирам този анекдот към днешната ситуация в страната. И така: „Хората в България са бедни, а в банките е пълно с пари. В банките е пълно с пари, а те не кредитират. Банките не кредитират, а икономиката расте. Икономиката расте, а безработицата не пада. Безработицата не пада, а ресторантите са пълни. Ресторантите са пълни, а хората са недоволни. Хората са недоволни, а изобщо не искат да гласуват.“

Нарочно започвам коментара си по този начин поради една единствена причина и тя е, за да подчертая абсурдните противоречия на социално-икономическите процеси в страната. Не мога да си представя как частните предприемачи възприемат коментарите от страна на политическите партии за състоянието на финансите на държавата, но съм сигурен, че ако възприемат думите на политиците буквално, то те са на прага на истерията. Само в рамките на няколко дни коментарите бяха от тотален фалит до рози и шампанско. Целта ми обаче е да се опитам да запазя обективния тон по отношение състоянието на публичните финанси, защото е видно, че всяка крайна позиция може да има разрушителни последствия, от които никой няма полза.

Първо, България в краткосрочен план няма да фалира.

Това го показва нивото на застраховката срещу фалит на страната, които се търгуват на международните пазари, от една страна, и нивото на валутните резерви на централната банка, от друга. Второ, дебело искам да подчертая обаче, че за прекомерен позитивизъм и дума не може да става. Това е само безпристрастна констатация. Аз лично, винаги съм бил краен противник на всяка форма на бюджетен дефицит, било той структурен или цикличен. За първото тримесечие дефицит от 845 милиона не е добра новина за състоянието публичните финанси . Проблемът възниква от продължаване на „дефицитната“ тенденция, която изглежда непреодолима към настоящия момент.

Горещо препоръчвам на правителството да не пренебрегва препоръките от Брюксел относно Конвергентната програма на България за 2014 година.

Многократно съм повтарял, че поради международната икономическа среда ръст на брутния продукт от 2.1% на страната за 2014 годна е твърде оптмистичен. От незначтелния икономически ръст, спрените европейски средства и безконтролните харчове може да се окаже, че бюджетния дефицит ще се отвори проблемно. Говоря даже и за нива близки до 3% таван на база брутния продукт. За първото тримесечие се отчита растеж на брутния продукт от 1.1%. Не мога да видя откъде ще дойде наваксването. Да, през летния период имаме традиционното сезонно оживление на икономиката, но като цяло потреблението ще остане депресирано, което играе съществена роля за икономическия растеж. Прогнозите на ЕК са, че през 2014 година стопанството на България ще реализира 1.7% растеж. В прав текст Комисията говори, че отклонението е по-голямо от допустимото, което последната класифицира като „риск“.

Нисък икономически растеж в комбинация със спряната реформа в пенсионната система, пак според констатацията на ЕК, се очертават като неизбежни главоболия за финансовия министър.

Предстоящото емитиране на близо 1.5 млрд. евров дълг бе другата тема, която насъска политиците. Това определено не е нещо ново, защото темата бе обсъждана в края на 2013 година по време на дебатите за бюджет 2014 година. По голяма част от новата емисия ще бъде използвана за рефинансиране на падежиращите доларови облигации през 2015 година, а останалите ще покрият дефицитите в бюджета. Лихвените проценти на международните пазари са подходящи в момента за такава емисия. Европейската централна банка по всяка вероятност през тази седмица за първи път в своята история ще направи лихвите по депозитите на търговските банки при нея отрицателни. Това допълнително ще повиши търсенето на държавни облигации. Трябва обаче да спомена и факта, че България може да се раздели с една степен от своя кредитен рейтинг през предстоящите месеци, заради спрените европейски средства и перманентните бюджетни дефицита. Ако новата емисия бъде пласирана след такова събитие, Министерство на финансите може да бъде неприятно сюрпризирано. Разбира се, че до голяма степен върху успеха на емисията ще повлияе и политическата ситуация в страната. Така или иначе такава емисия ще има. Най-удачното време за пласирането й е юни-юли месец. При политическа криза обаче ще станем свидетели на значително по-високи нива на финансиране. Ако правителството пласира 15-годишни облигации, евентуално финансовите пазари ще заемат тези средства на нива около 3%. При политическа криза обаче е твърде вероятно нивата да се повишат над 3.5%. По традиция българските банки ще бъдат основните инвеститори.

Когато политиците коментират числа, винаги трябва да се има едно наум. Това, от което има нужда бизнеса е обективен анализ и точни сметки. Истерията е вредна, необоснования позитивизъм още повече. Европа ни размаха мощно пръст. Политиците от ляво видяха в това маловажен жест, от дясно го определиха като „фалит“. Истината за пореден път бе „отмита“ от изсипалите се дъждове.

 
 

Намерената фотография на Жан-Мари Дона пристига в България

| от chronicle.bg |

Френският колекционер, издател и автор на фотокниги с „намерена фотография“ – Жан-Мари Дона, ще бъде специален гост на третата среща на платформата за фотокниги “ПУК!”.

Той ще представи част от колекцията си, наброяваща над 20 000 фотографии, които събира в продължение на близо 30 години, като ги изнамира по архиви, антикварни магазини и битаци по време на своите пътувания. В неговите проекти, тези анонимни наглед обикновени фотографии, придобиват нов артистичен смисъл.

По време на срещата, озаглавена „Photo Vernaculaire”, Жан-Мари Дона ще разкаже повече за намерената фотография, начина си на работа и фотокнигите си, публикувани в лимитиран тираж.

В една от тях озаглавена „Teddybär”, той поглежда към историята на Германия по едновременно особен, смущаващ и закачлив начин. Тя включва над 200 снимки на жени, деца и войници от Вермахта, позиращи до хора облечени като полярни мечки. Друга негова книга „Rorschach”, представя серия от банални природни пейзажи, отразяващи се във вода, обърнати на 90 градуса. Показани по такъв начин, тези кадри, заснети от различни фотографи между 1890 г. и 1950 г., изглеждат като концептуална работа на един и същ автор. Освен тях Жан-Мари Дона ще представи останалите свои книги „Blackface”, „Predator” и „Affreux Noël”.

Жан Мари Дона е роден в Париж през 1962 г. След повече от 30 години в издателския бизнес, през 2005 г. създава „Innocences” – свое издателство за фотокниги (www.innocences.net). Част от неговата колекция с намерена фотография е показвана по време на фестивала Rencontres d’Arles през 2015 и публикувана в някои от най-престижните издания като „The Guardian”, „Der Spiegel”, „Le Monde”, „Huffington Post”, „Vice” и „Vogue”.

„ПУК!“ е платформа за представяне на фотокниги с библиотека и поп-ъп книжарница, основана от Никола Михов, Тихомир Стоянов и Росен Кузманов. Целта на платформата е да създаде среда за популяризиране и издаване на фотокниги в България, като си сътрудничи с автори, издателства и фестивали в областта на фотографските и независимите издания.

Възползвахме се от случая, за да вземем блиц интервю от Жан-Мари Дона. Все пак на хората, които вадят части от миналото и ги показват в светлината на настоящето, създавайки изкуство, трябва да се дава път и гласност.

Ето какво ни разказа той:

За непросветените: що е то „намерена фотография“?

Най-общо казано това са снимки от неизвестни автори. Могат да бъдат семейни, студийни, паспортни и като цяло снимки за спомен. Освен любителски могат да бъдат професионални, които нямат естетически качества и са извадени от оригиналния им контекст. Да речем, аз колекционирам снимки от каталози на фризьорски салони, от застрахователни компании, на частни детективи, също и снимки от полицейски радари.

Къде най-често ги откриваш?

Най-много подобни снимки се намират по битаците и антикварните магазини. Понякога участвам и в търгове, където една фотография може да стигне до хиляди евро, но подобни интересни и скъпи кадри намирам на боклука, където са си безплатни.

Има ли хора, които ти дават свои снимки, за да ги включи във фотокнигите?

Да, изпращали са ми, но по-скоро вече след като хората са видели книгата и тогава ми изпращат подобни фоторафии.

Коя е най-старата фотография от колекцията? 

Най-старата фотография е от 1885 година, снимката е на забулени жени от Египет. А най-новата е панорамна рентгенова снимка на зъбите ми.

Коя ти е любимата фотография от твоята колекция?

Те са две! Първата ми любима снимка е на 6 годишно момче във военноморска униформа от 1920г., а втората е от 1945г. на 6 годишно момиче, която държи в ръка първата снимка.

Колко снимки наброява вашата колекция и колко време ви отне да я съберете?

Започнах колекцията преди 30 години и в момента наброява над 20 000 снимки. От тогава отделям по два часа всеки ден на архива си.

Откъде може да се купят фотокнигите?

Книгите и всичко около работата ми може да бъде открито тук,  а на предстоящата среща този четвъртък във Френски институт от 19:00 часа ще представя 5 от книгите ми и ще имате възможност да ги закупите на място.

В галерията може да видите част от снимките, които колекционира Жан-Мари Дона.

 
 

Ford Mustang GT с кожа от истински мустанг и кобри

| от chronicle.bg |

Ford Mustang е легенда. Историята на този култов автомобил се припомня от време на време, но никога не е излишно да се спомене отново.

Или поне накратко, защото колата го заслужава.

Представен на изложението в Ню Йорк на 17 април 1964 г., два месеца и девет дни след като „Бийтълс“ за пръв път свирят в САЩ, Mustang буквално смайва публиката и всички искат да го имат.

кола, форд мустанг

Ford стартира официалните продажби още същия ден, като те са рекордни – до края на 64-та марката реализира 97 705 автомобила в изпълнение ‘Notchback’ купе и още 28 833 открити коли. На следващата година пуска Mustang Fastback с елегантно спускащ се към задницата покрив, форма която се запечатва завинаги в съзнанието на хората и с която повечето асоциират името Mustang.

кола, форд мустанг

Форма в която Ford предлага и най-новото шесто поколение на модела (макар, че наскоро излезе фейслифт), първият Mustang създаден и с мисъл за Европа, както и първият с наистина независимо задно окачване.

кола, форд мустанг

И първият с 2,3-литров 4-цилиндров двигател, чиито показатели са стабилни. Конкретната кола обаче е в изпълнение GT с масивния атмосферен 5-литров V8 и 422 коня, идващ с подобаващия за един ‘Stang’ тътен. И макар интериорът на Mustang MkVI да е огромен качествен скок, собственикът на този автомобил иска седалките му не само да са от истинска кожа, а въпросната кожа да е от съответната порода – мустанг. Заедно с косъма.

кола, форд мустанг

Представителството на Vilner в Пекин се заема с педантичното изпълнение на този донякъде противоречив проект.

Клиентът е категоричен: „Това е истински Mustang, искам и кожата да е от мустанг…“ . Vilner решават, че най-удачно е да използват естествения материал с косъм за страниците на седалките, останалата им площ обвиват в същия материал, но обработен и на ръка. Ателието борави с респект и влага огромно количество ръчен труд в изработката. Обърнете внимание на перфорациите, всички те са нанесени педантично на ръка. Конците са червени, в контраст с екстериора на колата. В същото бордо са изпълнени и предпазните колани, както и шевовете около лоста на ръчната спирачка, също облицована с конска кожа.

кола, форд мустанг

Почти всички останали повърхности са облагородени с фина алкантара: корите на вратите, корите при задните седалки, таблото, воланът, който е комбинация кожа от мустанг/алкантара и таванът на Mustang GT, изпълнен според изискванията на клиента. Алкантареното платно над главите на шофьора и пасажера е ръчно изрисувано с две кобри, препратка към по-мощните Shelby изпълнения на колата, но изпълнено в традиционен китайски стил. Детайл завършващ този изключително автентичен и персонализиран интериор е металната табелка срещу пътника, на която е гравирано изображение с първото поколение Mustang и номер 01, идентфициращ уникалността на проекта.

кола, форд мустанг

2015 Ford Mustang GT, 4951 куб. см, V8, 422 к.с., 524 Нм, 6 ст. автоматична, задно предаване, 1732 кг.

 
 

Никол Кидман е „Кралицата на пустинята“

| от chronicle.bg |

В последните седмици гледаме Никол Кидман предимно на малкия екран.

Тя играе Селест в сериала на HBO “Големите малки лъжи” – сексапилна юристка, зарязала кариерата заради семейството си, жертва на домашно насилие.

Предстои обаче скоро да я видим и на големия екран в друга роля, която несъмнено също и подхожда – на британската журналистка и пътешественичка Гертруд Бел в биографичния филм на Вернер Херцог „Кралицата на пустинята“. Официално премиерата на филма се състоя през 2015 на Международния филмов фестивал в Берлин, където продукцията беше посрещната с негативни отзиви и слаб рейтинг. Той дори беше определен като голямото разочарование на фестивала.

Въпреки че вече може да бъде гледан в България, той най-накрая ще бъде разпространен по кината в САЩ и на видео на 14 април.

Наскоро беше пуснат и нов трейлър, който да популяризира филма.

В главната роля влиза Никол Кидман, а поддържащи роли имат Джеймс Франко, Робърт Патинсън и Деймиън Люис.

Във филма виждаме носителката на Оскар Кидман в ролята на новаторката Гертруд Бел, която се отправя от Англия към Техеран, в търсене на своята свобода. Това е история за една велика жена, която не се вписва в обществените рамки на Викторианска Англия, и която разбива стереотипите на епохата си, ставайки първата жена, пътуваща сама из Близкия Изток.

Пътешествието й донася романтична среща с Британски офицер (Джеймс Франко), заплахи от строги култури, белязани от брутално потисничество над жените, и запознанство с известния Т. Е. Лорънс, известен като Лорънс Арабски (Робърт Патинсън).

Забележителна фигура за епохата си (1868-1926), агент на Британското разузнаване по време на Първата световна война и една от най-важните политически фигури, тя участва в начертаването на границите на Ирак, в началото на 20-те години на ХХ в. „Колкото по-дълбоко се потапяме в пустинята, толкова повече всичко заприличва на сън. На всяка стъпка в пустинята, животът и огънят ме притежават. Сърцето ми не принадлежи на никого, само на пустинята.“, заявява героинята на Кидман в трейлъра.

„Мисля, че съм добър в подбора на актьори и това е важна част от професията ми“, разказва Херцог пред „IndieWire” за избора си на актьори.

„А Никол Кидман е идеална за ролята. Превъплъщението й няма аналог. Не съм виждал подобно нещо почти от десетилетие от нито една актриса в нито един филм. Феноменално е. Лесно е да вземеш звезда с голяма пазарна стойност… Не, случаят не е такъв. Трябва да има химия. Ако липсва спойката между актьорите, накрая ще имаш едно мъртвородено бебе. Знаех, че спойката между нея и Джеймс Франко и химията й с Деймиън Люис ще проработят. Така и стана. Това е ключът към кастинга“, азва още той.

Херцог е режисьор и сценарист на продукцията, заснета в Мароко и Йордания.

 
 

Илон Мъск основа нова компания, която ще сближава човешкия мозък с компютрите

| от chronicle.bg |

Очевидно на Илон Мъск му остава твърде много време покрай Tesla, SpaceX и Hyperloop, защото основа още една компания.

Според информация на The Wall Street Journal (WSJ) новият проект на Мъск се казва Neuralink и целта му е да създаде технология, която може да направи пряка връзка между човешкия мозък и компютрите.

Neuralink цели създаването на чипове, които могат да се имплантират в мозъка. Идеята е да се лекуват заболявания, а може би и да се създаде  по-силна връзка между човек и компютър. Така може да се стигне до директна комуникация между нас и компютрите, а командите ще стават само чрез мисълта ни.

Neuralink е регистрирана в Калифорния като медицинска изследователска компания и според слухове вече е наела няколко академици с висок профил в областта на неврологията и гъвкави електроди, сред които експерта по нано технологии д-р Венеса Толоса, професора от UCSF Филип Сабес и професора от Бостънския университет Тимъти Гарднър, който изучава невронните пътеки и мозъците на пойните птици.

Прототипът вероятно ще бъде под формата на мозъчен имплант, който ще може да лекува заболявания като епилепсия, Паркинсон или депресия.