Истината за калориите

| от |

slide-1

Ако не може да си спомните времената, в които думата “калории” не е била част от ежедневието ви, в това няма нищо случайно.

И то не само защото, накъдето и да погледнем, виждаме надписи “без калории” и “ниско калорично”. Американците са обсебени с количеството им от повече от сто години, откакто “научното хранене” излиза на мода в края на 19 век. Оттогава способността да измерваме количествено свойствата на храната, която ядем, се превръща в мания.

Кой не иска проста формула за изчисление на това дали една диета е “добра”? През 1923 г. даже се публикува романтичен роман, в който е наблегнато на броенето на калории. Да, точно така – двама влюбени, които разгорещено си говорят за… калории.

Ако ви се е случвало да станете жертва на строга диета с броене на калории, то вие най-вероятно гледате на калориите като на нещо много по-престъпно от това, което всъщност са – единица за измерване на количеството енергия, която тялото ви може да извлече от дадена храна (всъщност, “истинските калории” са мярка за енергия; единицата за измерване, която присъства най-често на етикетите на храните е килокалории, или 1000 калории). За съжаление, определянето на това какво и колко да ядем не е толкова просто, тъй като, както всички знаем, не всички калории са еднакви.

По правило различните видове храни съдържат различно количество калории. В един грам мазнина има девет калории, а в един грам протеин има четири. Така че, ако искате да намалите калориите просто трябва да се намалят мазнините, нали? Не бързайте със заключенията.

През последните години се вижда промяна в мисленето, като се отдалечаваме от просто “приети калории/загубени калории”. През 2011 излиза проучване, проследяващо над 120 хиляди индивида без проблеми с теглото, които над 20 години записват теглото и диетите си. Това е най-изчерпателното изследване по рода си досега и против на общоприетото мнение резултатите показват, че вида на храните, които ядем е от огромно значение. Водещият изследването д-р Дариуш Мозафарян от Харвард казва, че “Много е важно какъв тип храна ядете. Само броенето на калории няма да ви помогне особено ако не се вглеждате в това какъв вид калории са”.

“Тялото разгражда веществата по различен начин”, казва Ейми Шапиро от Real Nutrition NYC. “Въглехидратите например се разграждат бързо и се превръщат в захар в системата ни, за разлика от мазнините и протеините. Въглехидратите покачват нивото на инсулина и на кръвната захар, което кара тялото ни да съхранява мазнините, които не се използват за енергия. Мазнините и протеините се разграждат по-бавно и ни карат да се чувстваме сити по-дълго с по-малко калории. Важно е да се претеглят всички свойства на храните, които приемаме, включително тяхната фибрена композиция, калоричен състав и хранителни свойства”.

“Една от най-големите заблуди, която съм срещала, е практиката на хората да намалят драстично калориите с цел да отслабнат.”, споделя Мариса Липърт, диетоложка и собственик на ресторант. “Но за жените например е недопустимо да се спада под 1,100 калории на ден”. Тялото ви се нуждае от калории, за да функционира. Всъщност средностатистическата 25-годишна жена изразходва около 1300 калории на ден ако просто седи и не прави нищо. Ако добавим упражнения, или просто ходене, са нужни повече калории.

Когато нивото на калории в тялото ви намалее твърде много, мозъкът ви изпраща сигнал, че огладнявате – едва ли това е целта ви. В отговор на това метаболизма ви се забавя и тялото ви започва да складира мазнини, приготвяйки се за метафоричната зима. Така че, ако целта ви е да отслабнете – няма да стане само със следене на калориите, които консумирате.

Важно е също така да се отбележи, че самият факт, че в храните които приемате има калории не означава, че тялото ви ще ги абсорбира. Представете си, че храносмилателната ви система е касичка, като трябва да я счупите, за да вземете парите (калориите). Понякога колкото и силно да я клатите, не изпада нищо. Нещо подобно се случва с калориите в суровите и съответно готвените храни.

Когато готвим нещо, ние де факто го чупим още преди да е влязло в системата ни – клетките се разцепват, което позволява на тялото да ги абсорбира по-лесно. Когато се даде готвено месо и картофи на мишки, те нарастват много повече, отколкото когато се хранят със сурово месо. Затова е важно да се помни, че броят на калориите, които тялото ви ще приеме, варира.

А какво да кажем по въпроса за епичната битка между преработените и пълнозърнестите храни? При направен експеримент, в който на едните участващи е даден пълнозърнест хляб и сирене чедар, а на другите бял хляб и “кашкавален продукт”, участниците изяли непреработените продукти, изразходвали двойно повече калории от другите.

Следенето на калориите, които приемаме, вероятно е полезно – то ни дава приблизителна представа за това дали приемаме достатъчно храна всеки ден. Но здравословното хранене е много по-сложно от това да използваме калкулатор, чудейки се дали да изядем две филии хляб. Какво ядем е не по-малко важно от колко ядем.

 
 

Най-обещаващите сериали на 2017-а

| от chronicle.bg |

Докато филмовата индустрия все повече залага на блокбастъри, талантливи актьори и режисьори обръщат все по-голямо внимание на телевизията. В повечето случаи –зрителите печелят.

По информация на FX оригиналните сериали през 2017 година ще станат 500, а година по-рано те са били 455. Затова е невъзможно повечето от нас да следят всичко, което излиза по телевизията.

Затова ви предлагаме кратък списък с епизодите, които задължително да гледаме през новата година. Повечето от тях са нови, но включваме и няколко заглавия, които очакваме с нетърпение.

 
 

Ще видим нещо ново от LG

| от chronicle.bg |

Моделът G5 на LG – колкото и интересен да беше – се оказа провал. Сега компанията се опитва да се съвземе с друг емблематичен за марката телефон, който най-вероятно ще бъде показан на 26 февруари, ден преди Mobile World Congress в Барселона.

LG вече изпрати покани за събитието. Те не съдържат много информация – само дата и място. Но няколко неща сочат, че става въпрос за новия G6.

Поканата е с формата на телефон и на нея можем да прочетем мотото „See More, Play More“ (Виж повече, играй повече), което най-вероятно се отнася до новия дисплей на G6 – 18:9.

Освен дисплея, който официално беше потвърден от LG, G6 може да има Snapdragon 835 и 6GB RAM.

Носят се слухове, че LG ще пусне нов смарт часовник в Барселона, който ще бъде по-луксозен от стария LG G Watch R.

На Mobile World Congress изглежда ще бъде много интересен. Huawei, Motorola и Nokia също изпратиха покани за събития около тази дата, а се твърди, че  Samsung, HTC и няколко други компании ще покажат нови продукти.

 
 

Женските неща, които мъжете искат

| от chronicle.bg |

Да бъдеш възприет като „нежен“, „женствен“ или „чувствителен“, когато си мъж, е върховна обида, ругатня и унижение. Преди няколко дни потребител в сайта Reddit задава уместния въпрос: „Мъже, какво „женско“ нещо бихте правили, ако никой нямаше да ви съди?“ И се оказва, че въпросът има много отговори.

Някои мъже казват, че би им било приятно те да са „малката лъжичка“, когато спят с приятелките си (има се предвид позата, в която и двамата сте легнали на една страна и единият е гушнал другия – гушнатият е „малката лъжичка“, а гушкащият – „голямата“).

Друг от отговорилите казва: „Ако нямах пенис, щях да нося клинове.“

Прави впечатление, че много от мъжете са объркани по въпроса със срамното си окосмение – хем искат да го махнат, хем се тревожат дали няма да им се подиграват. Същевременно други са сигурни какво ще правят: „Ще си счупя ръцете от плетене, братле“

Никой не споменава цветните коктейли в чаша за Мартини със захар по ръба, но… да, цветните коктейли.

Много от марките се възползват от крехката мъжественост на някои хора, за да брандират продуктите си така, че те да вдъхват сила и увереност.

 

This absolutely necessary product:

„Забравих, че мъжете и жените имат различен вид зъби“

 
 

Една ябълка на ден…

| от |

Едно време на софийските психоаналитични семинари идваха големи имена от лаканианската школа във Франция. Неистово умни хора изнасяха лекции от трибуната, докато една шепа жадни за знания студенти и формиращи се аналитици стояха и ги слушаха. На всеки семинар обаче неизбежно се случваше нещо интересно. Горе-долу по средата пристигаше една жена с раница и по пет торби във всяка ръка, сядаше най-отзад и започваше да шушка с пликовете, вадейки от тях пластмасови бутилки с жълта течност, различни по големина чаши и кило ябълки, които започваше да реже с джобно ножче и да похапва с шумно дъвчене.

Оттогава ябълките винаги са ми били червена лампичка за опасност, а откакто журналистката Илиана Беновска превърна ябълката в символ на българската журналистика, положението не се подобри.

По време на последната пресконференция на Росен Плевнелиев като президент на България, тя опита да приложи любимия си журналистически прийом – да замери политика с ябълка. Вместо всичко да мине с ахване и шеги, както при изпращането на френския посланик Ксавие дьо Кабан или при победната пресконференция на Румен Радев, този път НСО се намеси веднага. Беновска бе изведена от залата за пресконференции под съпровода на развеселените погледи на другите журналисти и мрачната физиономия на президента Плевнелиев.

Не е фатално, че си имаме персонаж, който смесва цирк и журналистика, вдигайки посещенията в родните онлайн медии и рейтинга на телевизионни емисии. Всеки има изконното право да се направи за посмешище. Но никой няма право да сгромолясва и без това не особено високото ниво на българската журналистика, превръщайки сериозни събития в нелепа смесица между лош театър и епизод на „Съдби на кръстопът“.

Довечера малцина ще са разбрали какво е казал Плевнелиев по време не прощалната си реч, но всички ще са разбрали, че Беновска отново е вилняла и много хора ще кажат, че това е „истинската“ журналистика – да задаваш „неудобни“ въпроси, да наричаш нещата „с истинските им имена“ и да караш политиците „да се чувстват неудобно“.

В социалните мрежи вече се заговори за цензура, а някои дори поставиха въпрос дали е трябвало от НСО да извеждат Беновска.

Да, естествено, че е трябвало. И именно това щеше да се случи във всяка държава, която наричате нормална.

В задаването на смислени, неудобни въпроси има достойнство и смисъл. Но в опитите за унижаване на президентската институция и клоунизирането на едно събитие от сериозно политическо естество няма нищо достойно.

Беновска се държеше като Мел Гибсън в „Смело сърце“, когато героят му крещи „СВОБОДА“, докато го бесят, и така угаждаше на нарцистичната си потребност да вижда в себе си лицето на българската журналистика. Лошото е, че има опасност някой погрешка да привиди в нея „истински журналист“, „отдаден професионалист“ или „смел човек“.

Секс закачките, които си разменяше Беновска с ген. Радев и Слави Трифонов през ноември, бяха смешни. Помните – отново ябълки, полюции, кой е мъж и кой не е.  Само че една шега, повторена повече от веднъж, спира да бъде смешна и става в най-добрия случай досадна.

Една от мерите за успешна кариера е да знаеш кога да се оттеглиш. Беновска, време е. Политическата сцена и без това си има достатъчно клоунади.