Испанците не искат да пестят повече

| от |

По коледните пазари в Испания се наблюдава раздвижване – хората са готови да пръснат и повече пари за празника, предава Дойче веле. Но дали това означава, че икономическият срив и беднотията са отминали?

meat_market

„Хората вече пестят твърде дълго. Покупателната сила спада с всяка следваща година, но сега за Коледа хората очевидно са готови да похарчат и повече пари, макар да внимават за цените“, разказват търговците от пазара в мадридския квартал Пуенте де Валекас. От пушените свински бутове дори вече не е останал нито един – макар да струват по 160 евро.

Наблюденията на продавачите са в пълно съответствие с едно пазарно проучване, което сочи, че през тази година испанците за първи път са готови отново да бръкнат по-надълбоко в джобовете си, отколкото през предишната година. После обаче ще настъпи януари и не е изключено да завари хората и без грош.

Продавачката Тамара обяснява, че за мнозина е въпрос на престиж да осигурят традиционната коледна шунка – по-скоро биха спестили от плодовете и зеленчуците. Според Тамара кризата все още се усеща съвсем отчетливо: „Трудно може да се прецени колко купуват хората. По-рано знаехме точно какви количества ще продадем за деня, докато сега нерядко се случва да ни останат излишни домати, например. Надвечер пък се отбиват хора, които питат дали не са ми останали презрели плодове и зеленчуци. Подарявам им ги, но това естествено е загуба за мен, която почти не мога да си позволя при тези толкова ниски цени. Планирането трябва да се прави много внимателно, за да не се налага след това да се изхвърля стока“.

Пенсионерите са си добре

Има клиенти, които купуват само един картоф или един лимон, разказва 18-годишната продавачка. Още дядо ѝ и баба ѝ са продавали навремето на тази сергия, поета след това от родителите ѝ. Най-верните клиенти са пенсионерите, защото те са в относително по-добро положение, обяснява Тамара: „Те разполагат със своите пенсии, което все пак представлява сигурен доход. Докато много от младите семейства не получават дори и помощи за безработни. Затова се стига дотам, че много пенсионери пазаруват за децата или дори за внуците си“.

Пенсионерите имат на какво да разчитат, за разлика от безработните в квартала, които не получават никаква държавна подкрепа. А безработицата в Пуенте де Валекас е 22 процента – най-високата в цял Мадрид. Търговецът на птици Педро разказва, че току-що е продъл на една по-възрастна двойка три килограма пилешки бутчета. Но пуйките почти не се търсели – получил само 15 поръчки, докато в предишни години са били поне двойно повече. И тъй като на все повече клиенти им се налага да пазаруват на вересия, касата е пълна с неплатени разписки. „Познавам тези клиенти от години. Някои открито си признават, че нямат пари. Други се срамуват и казват, че банкоматът бил повреден. Знам много добре за какво става дума, но не мога да кажа „не“. Как да го направя, като си давам сметка, че тези хора наистина са зле?“.

Положението на самия Педро също не е никак цветущо – двама от зетьовете му са безработни и се налага той да им помага, за да могат поне да плащат наема си. И решително не вярва на обещанията на управляващите за 2014-та: „Правителството казва, че ще стане по-добре. Но ще стане по-добре само за управляващите. Нима някой от властващите политици има безрабтни в семейството си? Икономическата ситуация може и да се подобрява, но докато усетим това подобрение, несъмнено ще мине доста време“.

 
 

Рецепта за Агнес хапки

| от Росица Гърджелийска |

Росица работи във филмовата индустрия, но обича да готви и да пътува. Живее няколко години във Великобритания, преди да се завърне в България. Обича да посещава интересни места по света. В блога на Роси www.primalyum.co.uk може да намерите рецепти за интересна и здравословна храна, както и истории за пътешествия.

Днес ви предлагаме рецептата й за Агнес хапки.

Нужни продукти:

за блата:

100 гр масло – на стайна температура
100 гр кокосова/кафява захар
50 гр смлени лешници
50 гр смлени бадеми
50 гр оризово брашно
3 белтъка
ванилия

за глазурата:

3 жълтъка
80гр кокосова/кафява захар
ванилия

За тази рецепта може да пробвате кокосовата захар, тъй като тя се разтваря по-бързо от кафявата.

Начин на приготвяне:

Разбивате маслото и захарта, докато получите пухкав, светъл на цвят крем.

Прибавяте към него ядките и брашното и разбърквате. Ще стане много гъсто.

В друг съд, с чисти и подсушени бъркалки на миксер, започвате да разбивате белтъците на сняг.

Бавно прибавете белтъците към тестото и разбъркайте внимателно.

Изсипете в намазнена силиконова форма и печете около 25 мин на 170 градуса.

Оставете да изстине и през това време направете глазурата.

Разбийте жълтъците със захарта и ванилията до получаване на много гъста и лепкава смес.

Изсипете върху блата и печете още около 5-10 мин на 150 градуса.

Оставете да изстине напълно и след това нарежете на малки квадратчета.

рецепти, агнес хапки

 
 

DIXON ще разлюлее Yalta

| от Спонсорирано съдържание |

Новият сезон на TAKEOVER стартира с естетския сет на Apollonia миналия уикенд.

Заедно с първокласната музика на френското трио, организаторите зарадваха феновете и с името на следващия си голям гост, диджей номер едно в света според класацията на Resident Advisor – DIXON. Нощта е на 24 февруари, а мястото е реновираната голяма зала на YALTA CLUB.

За четвърта поредна година берлинското динамо не остъпва челното място в годишното подреждане на стоте най-добри електронни артисти в света.

Никой друг диджей до този момент не е доминирал върха на Resident Advisor толкова дълго в последователни години. Мястото му там е съвсем логично за феновете на електронната музика от Лондон до Ел Ей, а сетовете му са непредсказуеми, кинематографски и с безупречна техника. Самият той притежава съвършена интуиция за точния момент, в който да промени посоката и настроението им. Музиката му, както и всеки проект, до който се докосне, от лейбъла Innervisions до партитата Lost In A Moment, имат свой уникален характер. Паралелно с рулирането на електронната сценa, Steffen Berkhahn печели сърцата на феновете и с непринуденото си присъствие в социалните мрежи, с което прави „своите хора“ част от гиговете му в различни точки на света.

16196636_10155683971283572_1481854169_o

В последния февруарски уикенд DIXON за втори път става част от TAKEOVER, след като разтанцува софийските си фенове и записа една от най-силните нощи във втория сезон на поредицата.

Междувременно организаторите стартираха MEMBERS CLUB (достъпен само с парола) за феновете, които споделят ценностите на TAKEOVER. Членовете му ще бъдат тези, които преди всички ще имат информация кой е следващият TAKEOVER гост, както и ще разполагат с ексклузивно съдържание. На jointhetakeover.com има още новини, събития, седмични плейлисти, както и достъп до всеки GIVEAWAY с мърчандайз на бранда и артистите.

За две години TAKEOVER успя да създаде общност от хора, които търсят актуален и качествен звук и споделят общи ценности що се отнася до атмосферата, изживяването и начина, по който се забавляват. Respect the vibe.

 
 

„The OA“ е sci-fi приказка. А вие гледате ли го?

| от |

На 16 декември, докато хората са в трескава подготовка на истерията покрай предстоящите коледни празници и само чакат, за да изпратят 2016-а година на майната й, Netfix – новатори в правенето и пускането на добре телевизия – бълват цял сезон на най-новото си шоу – The OA.

The OA минава някак незабелязано за много хора. Дали е от идването на Коледа, или от голямата истерия, която другото шоу на канала Stranger Things предизвика, не е ясно. Но The OA остава леко в сянка. По-умните телевизионни маниаци обаче надушват като хрътки, когато нещо ще бъде добро, не просто защото е гледаемо, а защото съдържа в себе си онези бисери на телевизионния разказ, които някои сериали и поредици могат да донесат, и съответно The OA започва да набира своята малка, но вярна аудитория.

Близо месец след премиерата си шоуто, дело на Netflix и американската кукувица Брит Марлинг, която е създател, продуцент и основна актриса в него, бива подновено за втори сезон. Продължение, което всеки, който веднъж е дал шанс на The OA очаква с леко нетърпение, равносилно на сърбеж там, където не можеш да се почешеш в момента.

Историята в шоуто проследява младата откачалка Прери, която се завръща като някакво ненормално чудо в родния си дом, от който е изчезнала преди точно 7 години. При завръщането й се променят две неща – от сляпо момиче, тя се е превърнала напълно зряща жена и ако преди е изглеждала просто затворена в себе си, то сега е леко луда девойка, бълваща небивалици и сентенеции, която няма търпение да се освободи от емоционалната и физическа обвързаност към семейството, което не е виждала отдавна, но което си я иска обратно.

Така започва историята на Прери, която малко след като се прибира на мястото, което чувства като чуждо тяло, удобно наместило се в нея, събира група от аутсайдери и откачалки, на които да разкаже историята си и съответно те да й помогнат да се върне там, откъдето е дошла, за да намери единственото нещо, което я интересува – нейният приятел Хоумър.

Епизод след епизод, подредени в строг, динамичен и ярък разказ, зрителят започва да се запознава с историята на Прери. Нейната вярна секта, изградена от счупени франкенщайнове, всеки със своите проблеми, и да потъва бавно, но сигурно в полу-фантазната вселена на The OA. Тя пък, от своя страна, е като лудост, пълна с капани и женска хистерия, каквито рядко се появяват по телевизията. Да не кажем никога.

Самата Брит Марлинг е известна с това, че конвенционалните неща не й пасват добре. При нея всяко нещо трябва да е обърнато наопаки, добре изтупано и превърнато в нещо друго. Такова е и киното, което прави – за справка вижте „Другата Земя“ – както и телевизията.

The OA е първият телевизионен проект на Марлинг в компанията на верния й приятел и партньор Зал Батманглидж, който режисира много голяма част от сценариите й. Музиката в сериала също е дело на член на тяхната малка група – братът на Зал – Ростам Батманглидж, който в ежедневието си е и част от бандата Vampire Weekend, пише мелодиите.

The OA е сериал, който напомня на сън. И подобно на сънуването е пълен с хиперболи, неща, които изглеждат нелогични, но намират своя път постепенно, с тъмни кътчета, задъхващи моменти и един Торбалан, който се крие в мрака.

Хубаво е, че и гледането му е подобно на сънуване, „бързо постепенно, а после изведнъж“, както пише Джон Грийн. Така и The OA те хваща за гушата и не те пуска. Цели 8 епизода.

Втория сезон, начело с Брит Марлинг и групата й от фрикове, може да очаквате в края на тази година. Netflix подновиха The OA в същата седмица, в която направиха същото и със Stranger Things, макар тогава малко хора да го разбраха.

Но е хубаво да го знаете, когато The OA завладее съзнанието ви с плътната си и ненормална атмосфера и се чудите какво ще стане после.

Към вкусната и различна Брит Марлинг и нейната циркова трупа, които са основното звено на сериала, добавяме и Риз Ахмет, Джейсън Айзък и Паз Вега, които участват. В случай, че някой има нужда от още причини, за да види сериала. На нас лично не ни трябваха.

 
 

Джеймс Макавой: Добър британски вкус

| от |

Джеймс Макавой е британското секси чудо на модерното кино. Той е различен и по един начин хашлашки приятен не само за гледане, но и за опитване във всякакви форми. Макавой е от тези актьори, които ти се струва, че са изключително специфични, но когато го изгледаш в пет различни роли, разбираш, че този иначе дребен мъж с добри обноски, може да изиграе всичко. И той наистина го прави.

От влюбен мъж, през професор, до настървен до пръсване его маниак Макавой може да се похвали с многообразна и пъстра филмография в британското и американското кино.

От комерсиални блокбастъри до адаптации по Ървин Уелш той се раздава на екран и винаги е удоволствие да бъде гледан.

Роден в Глазгоу, Шотландия, кариерата на Джеймс Макавой започва през 1995-а с британския трилър The Near Room, след като се запознава с актьора Дейвид Хаймън. Тогава Джеймс е на 16 и кариера в актьорството не му се струва чак толкова атрактивна. Вместо това, кандидатства в Кралските военоморски сили и бива приет веднага. В крайна сметка някъде там се включва и Кралската консерватория на Шотландия и Макавой избира нея. Докато завърши образованието си през 2000 година британецът е направил няколко участия в сериали и дори работи по cheese хоръра „Басейнът“.

След това кариерата му поема лек и плавен подем, може би заради таланта му, и той снима сериалите „Децата на Дюн“ и „Играта“ за ВВС, който по-късно е адаптиран и на филм с Бен Афлек и Ръсел Кроу. Участва и в британската версия на Shameless в цели два сезона. Някъде там се запознава с бившата си вече съпруга Анн-Мари Дъф и продължава бавния си и приятен поход из британското кино.

Големият пробив на Макавой идва през 2007-а, когато играе главната роля във великолепния „Изкупление“, адаптация по романа на Иън Маккелън. Ролята му носи номинации за БАФТА и Златен глобус и купчина други награди. Печели му и приятел в лицето на Бенедикт Къмбърбач и му отваря вратите към необятното кино на Холивуд.

От там насетне Макавой подбира ролите си внимателно. Играе в нискобюджетния секси шедьовър „Транс“ на Дани Бойл и същевременно приема ролята на младия професор X в новите версии на X-men. Той играе доктор и активист в „Последният крал на Шотландия“, редом до Форест Уитакър, което му носи БАФТА за изгряваща звезда и същевременно е циничен и арогантен комарджия в романтичния „Пенелопе“.

И всички тези роли му стоят чудесно.

Макавой е единственият актьор, който е обмислян да изиграе мистър Дарси в адаптацията на „Гордост и предрасъдъци“, но в крайна сметка играе първообраза на персонажа – единствената любов на Джейн Остин – Том Лефрой – в „Да бъдеш Джейн“.

Джеймс Макавой е вкусен за пробване във всичко – от романтика до трилър.

А дори и за тези, които нямат чак толкова големи изисквания към диапазона на актьорите на голям екран, могат да си отдъхнат – Джеймс Макавой е просто адски секси. Освен че може да изиграе всичко, може да ти поднесе чай гол и да го направи с финеса на джентълмен и вида на арогантен и възбуждащ коцкар. Малко са като него, затова се радваме, че той съществува.

От тази седмица може отново да го гледате на кино. Този път в трилъра на М. Найт Шамалан „На парчета“. Там Макавой отново се раздава и играе цели четири образа и го прави забележително. Не, че някога сме се съмнявали.

И докато се подготвяте за трилъра на М. Найт, в който Джеймс може и малко ще ви стресне, ви предлагаме част от чудесните му роли. Защото няма нищо по-добро от атрактивен британец в хубаво кино.   

Вижте ги в галерията горе.