Искра Ангелова: Десет човека, от които се възхищавам днес

| от | |

Продължаваме с нашата любима рубрика „Десет човека, от които се възхищавам днес“. Дойде реда и на водещата на „Нощни птици“ по БНТ 1 Искра Ангелова.

10425759_10152156588686149_1637069909_n

Отец Иван, но и Отец Николай. Първият е вече национален герой – канила съм го в предаването и преди да стане любимец на медиите, и след това. И в двата случая ме удиви колко е непосредствен и как Прави, вместо да Говори. Мисля, че ако тук имаше повече подобни хора, ние много бързо щяхме да си стъпим на краката… Харесвам го, защото е скромен и е непукист, а междувременно отглежда сам – на ръба на закона и напук на зложелателите – над 200 изгубени души… Но пример за истински свещеник и проповедник в смисъла, който толкова ни липсва у нас, ми е Отец Николай от църквата „Свети Николай Мирликийски чудотворец” – изключително интелигентен, ерудиран и завладяващ, млад и образован свещеник, който винаги е на разположение за беседа, да те успокои или вдъхнови.

JRA_ELIF_SHAFAK_010.jpg

Елиф Шафак – Не защото я познавам или съм направила филм за нея, който беше излъчен по БНТ – „Въображението е моят куфар”. А защото нейното присъствие на литературната сцена ми дава надежда, че – независимо от предразсъдъците към този край на света, към религия и патриархалност, към пол и националност – е възможно една жена, туркиня, от покрайнините на Европа, израснала във възможно най-несвободна среда, сред бурки и клишета, да стане световно известна с… красивия си ум. Макар да не харесвам еднакво книгите й. В този ред се възхищавам на още двама: Дубравка Угрешич и Милорад Павич. Изключителни писатели. Гордея се, че съм им съседка!

"Blue Jasmine" Australian Premiere - Arrivals

 

Кейт Бланшет. Няма такава актриса. Последното й превъплъщение в „Трамвай желание” на Уди Алън, пардон – в „Син жасмин”, е поредно доказателство, че е великолепна. Не мога да спра да я гледам и да се уча от нея, да я преоткривам с всяка нова нейна роля. Харесва ми колко е фина, интелигентна и същевременно луда. Как успява леко и ефирно да се променя според персонажа, но да е толкова дръзка, че да достига места в себе си и в нас, за които не сме подозирали, че съществуват. Много ме вълнува. Разбира се, харесвам много и Пенелопе Круз, и Лив Улман, и Мерил Стрийп, и Ема Томпсън, и Тилда Суинтън, и Натали Портман, и Гуинет Полтроу… Много са.  

Маргарита Младенова – не я бях познавала достатъчно, но сега имах радостта да попадна на нейно театрално ателие и пак се удивих от ерудицията и задълбочеността й… Тя е истински учител – от онези, които никога няма да се умориш да слушаш. Позициите й по повечето въпроси са аболютно и безкомпромисно верни, тя е човек, който напълно и изцяло се е отдал на кауза. Помня как ходех и треперех от вълнение на първите им представления – „Играем Петрушевска”, „PS”, „Вуйчо Ваньо” и „Три сестри”, „Грехът Златил” и „Грехът Куцар” – Сфумато беше единственият остров, на който можеше да се случи такова театрално чудо. Изключително се вълнувах на ателието им и днес, 20 години по-късно, играх на сцената с огромния си корем, измислях етюди, опити, реквизит и костюм към прелестните стихотворения на Борис Христов и бях отново на 18, щастлива и полетяла – това се случи благодарение на нея. Това е театър – в абсолютно чист вид. Удивлявам се как е съхранила идеализма и надеждата си през всичките тези тъмни за изкуството ни години…

georgi-lozanov

 

Георги Лозанов – винаги страховито интелигентен и на елегантно ниво, Георги Лозанов е като камертон. Аз се хващам, че следя позицията му по важни обществено-политически проблеми и най-често тя е правилната. Задълбочен и философстващ, той ми е пример, че не е нужно да си на „ти” с простолюдието и да се превеждаш непрестанно, за да успееш да имаш обществен авторитет, да запазиш самоиронията си, че и да ти поверяват управления на важни организации! Понякога е по-либерален, отколкото мога да разбера, по отношение на телевизионното съдържание, но никога не е крил, че е десен и е един от най-завладяващите събеседници, които съм имала.

Мирзакарим Норбеков, Берт Хелингер и Геше Майкъл Роуч – всъщност – издателката им Жана Иванова. Тази жена съумя да доведе в една единствена година тези трима великани,а аз успях да се срещна с тях и, въпреки началния ми скептицизъм, да науча много. Първият – азиатски тип гуру, мистик и магьосник, изключително пленителен и екзотичен, провежда семинари за самолечение. Вторият – легенда в немскоезичния свят, психоаналитик – последовател на Юнг и Фройд, създател на т.н. „констелации” – завладяващ човек на 86 години в светъл костюм. Завладяващ с жестокостта и безпощадността си. Третият – монахът-милионер. Прекарал живота си в Тибетски манастир, днес ни учи да даваме, за да получим. Проповедник от западен тип, но много мощен. Личности, които тази дама омагьоса и доведе тук. Със силата на намерението си. Всъщност, подозирам, че гуруто е Тя. 

Приятели на бежанците – в една страна, в която хората се настървяват като видят бременна жена и започват да искат да я уязвят; в една страна, в която пенсионерите ровят по кофите и никой не ги забелязва; в една страна, в която те псуват на майка и ти размахват среден пръст всеки път, когато се качиш в колата си; в една страна, в чийто парламент се говорят простащини и се използват вулгаризми; в една страна, изпълнена със самоненавист, злоба, завист и простотия… има една общност, която лека полека и съвсем доброволно се опитва да помогне на най-нежеланите, най-бедните и най-нуждаещите се – на бежанците. Нямам никакви думи, с които да изразя възхищението си от тях. Но искам да им кажа, че те са от хората, които ме карат да не се срамувам толкова много от произхода си! Браво!

Чок (Бали) и Лама Дауа (Тибет) – двама истински учители, които съм срещнала. Чок е един от онези философи на остров Бали, за които твърдят, че помагали с промени в климата – можел да мести облаци и да предизвика буря (което демонстрира лично на нас, защото май се ядоса на моя любим). Чок е син на местния цар и има висше образование – архитект е. Учител е по безконтактните им бойни изкуства – на една такава демонстрация една вечер се опита да ме убеди, че трябва да се сетя за хората, които наистина мразя и искам да убия. Невъзможността ми да измисля подобни хора много го разсмя – той казва, че трябва да поддържаме баланс между лошото и доброто, между гнева и спокойствието, между омразата и любовта, за да сме в хармония със света. Лама Дауа пък идва вече няколко лета в България и всъщност е едно 25 годишно момче, което успява да ти предаде (чрез самото си присъствие и пример) доброта, яснота, покой и тишина. И двамата са живи гуру-та. Хора, от които можеш да научиш много.

Фитотерапевтът д-р Желязков – лечител и билкар, той е почти сляп. Прилича на вълшебник, всъщност е лекар и може да лекува всевъзможни болести. Само че… чрез странни и уханни смеси от билки. Напук на повечето шарлатани в тези неизследвани области, той не иска да печели от дарбата си, прегледът му е невъзможно евтин! Той поставя правилни диагнози без да те докосне и ти предписва правилното лечение, но винаги остава на земята, скромен и даващ. Струва ми се изключително интересно, че дори на мен – заклета рационалистка по отношение на наука и медицина – ми се случват подобни чудеса. Д-р Желязков, да сте жив и здрав!

gospodinov

 

Георги Господинов – блестящ писател, който твърдо застана начело на личната ми класация след словото му по случай 24 май миналата година (в просташкия контекст на тогава!). Интровертен и често меланхоличен, Георги Господинов просто го може, и наистина е явление в съвременната ни литература. Разбира се, че има още много прекрасни пера – на Калин Терзийски, на Алек Попов, на Радослав Парушев, на Васил Георгиев и мн.др… Българската литература излезе от ступора си, писателите се надпреварват да пишат и да говорят, и това е толкова прекрасно! Но Георги винаги е успявал да постави акцента там, където ми се струва важно – той говори за чудесата, за чудото на езика, за красотата на четящия човек, за творенето на смисъл – за важните неща без патос! Той ежедневно изтупва от прахта ценности, които са съвсем забравени днес.

 
 

H&M промотира албум на поп сензацията Зара Ларсон с нова колекция

| от Спонсорирано съдържание |

H&M започна колаборация с поп звездата Зара Ларсон по случай първия й албум. Зара е сред 30-те най-влиятелни тийнейджъри в света според класацията на списание Time.

H&M ще промотира предстоящото излизане на албума “So Good” на дигиталните екрани във всички магазини на марката по света от днес до официалното му представяне на 17 март. Онлайн клиентите на H&M имат възможността да запазят предварително албума на hm.com, което ще гарантира автоматичното му добавяне в Spotify профилите на почитателите на Зара Ларсон в деня на световната премиера.

„Изключително щастлива съм, че ще осъществим този проект заедно с H&M. Винаги съм била сред почитателите на марката, защото тя е точно толкова забавна и привлекателна, колкото и достъпна за младите момичета, а това са основни неща за мен. Също така, екипът е толкова приятен за работа, че нямам търпение да споделя какво успяхме да сътворим заедно!”

Колаборацията също включва ексклузивна капсулна колекция, разработена в колаборация между Зара Ларсон и дизайнерския екип на H&M. Колекцията е отражение на личния стил на звездата – съчетава успешно елементи от стрийт облеклото с препратки към сценичните й костюми.

Капсулната колекция Zara Larsson><H&M ще откриете в избрани магазини и онлайн от 18 май. В България ще я откриете в магазин H&M на бул. Витоша 6, както и онлайн.


 

 
 

Матю Макконъхи: Златното момче от Тексас

| от |

Повечето хора откриват магията на Матю Макконъхи едва когато го открива и Академията и му връчва заслужен „Оскар“ за безспорно най-доброто му изпълнение до момента в „Клубът на купувачите от Далас“.

Възходът на Макконъхи обаче започва малко по-рано. Дори още преди „Истински детектив“, където той печели адмирации и фенове.

Още преди да се впусне в аферата на „Клубът на купувачите от Далас“, която му отнема години, заради намирането на финанси и свалянето на безброй килограми, Макконъхи вече се е заявил като мъж, който може да играе почти всичко, в продукциите „Адвокатът с Линкълна“, „Кал“ и „Весникарчето“.

Този тексаски рейнджър сменя рязко кино имижда си някъде през 2009-а, когато прави и последната романтична комедия във филмографията си до момента. И това са „Призраци на бивши гаджета“. Но ако сте почитатели на захаросания жанр, ще успеете да оцените чудесния Макконъхи и химията му с Дженифър Гарднър и Ема Стоун в този guilty pleasure филм, който може да ви донесе удоволствие, ако се освободите от предразсъдъците си.

През 2010-а Макконъхи поема към света на сериозното кино, като първо влиза в ролята на Мик Халър, персонаж написан и измислен от писателя Майкъл Конъли, който го поставя в центъра на своята книжна спин-офф поредица, която да подкрепи най-известните му книги – тези за детектив Хари Бош. Почитателите на Конъли харесват Макконъхи в ролята на адвоката аутсайдер и така възходът на чудото, което днес познаваме като Матю Макконъхи „един от любимите ми актьори“, започва.

Следват независимите „Кал“, „Вестникарчето“ и сериалът Eastbound & Down. Във всички тях тексасецът е различен и адски добър, което по някакъв необясним начин учудва публиката. Може би не са го очаквали от мъж, наречен „мистър тяло“ преди няколко години.

И да, Матю Макконъхи е и „мистър тяло“ и безобразен актьор с потенциал на лъв на голям екран. Той смело поема роли и се гмурка в тях с ожесточеност на олимпийски шампион. И това му носи само положителни неща.

Краткото му появяване във „Вълкът от Уолстрийт“ остава един от многото адски добри моменти във филма. Разбира се, че шоуто там принадлежи на Ди Каприо, но Макконъхи е мини бог в своята мини пет минутна вселена, дадена му от Скорсезе.

Оттам насетне следват „Интерстелар“ и „Истински детектив“, а от другата седмица ще може да го гледате и в чудесния Gold, който някак минава незабелязано от повечето хора. А не трябва. Матю Макконъхи е титаничен в него.

След рязката промяна в актьорския си имидж и кариерното си развитие, Макконъхи става малко по-избирателен в ролите си. Той подбира внимателно сценариите, които да чете и режисьорите, с които да снима. Затова някак нямаме търпение да го гледаме в „Тъмната кула“ по Стивън Кинг, където това златно момче играе Мъжът в черно. Иначе ви го препоръчваме в Gold, от другата седмица обаче.

Междувременно ви черпим с най-добрите му роли. Някои сте гледали, а някои сигурно сте пропуснали, но ние сме тук за да ви ги покажем. В галерията горе. 

 
 

„Дракон“ на SpaceX се скачи с международната космическа станция

| от chronicle.bg |

Товарният космически кораб „Дракон“ на частната американска компания SpaceX се скачи с Международната космическа станция ден след неуспешния си опит, предадоха Асошиейтед прес и ТАСС.

За скачването помогнаха астронавтите Шейн Кимброу от САЩ и Тома Песке от Франция, като прихванаха капсулата с помощта на автоматичната ръка-манипулатор „Канадарм“.

Вчера възникна проблем с GPS системата на кораба, който възпрепятства приближаването му към станцията. Грешката в навигацията беше бързо отстранена и всичко мина гладко при втория опит.

„Дракон“, зареден с близо 2,5 тона товари и оборудване, излетя в неделя от космическия център „Джон Кенеди“ близо до Кейп Канаверал в щата Флорида. Оттук тръгнаха мисиите на Аполо към Луната, както и космическите совалки в периода 1981-2011 година.

Шестчленният екипаж на станцията ще приеме нова пратка в петък, този път от Русия.

След закъснялото пристигане на „Дракон“, астронавтите трябва да го отворят колкото е възможно по-скоро, за да разтоварят 40 мишки от борда му. Животните са част от експеримент за зарастване на рани.

Източник: БТА

 
 

Как да не бъдем идиоти, когато ходим на лекар

| от |

След като великите мислители от Националната здравно-осигурителна каса заложиха в проекта за Националния рамков договор за 2017 г. идеята лекарите да бъдат глобявани, в случай че 6 месеца след изписване на лечение, пациентът не е постигнал идеалните стойности в изследванията си, концепцията за това що е то лекар и има ли почва у нас, тотално помътня.

Бруталните неуредици в здравната реформа, започнала през 2000 г., доведоха до масово стопяване на доверието между пациенти и лекари и до заклеймяване на лекарското съсловие като черната овца на обществото. Участие в тази упорита деградация взеха и политиците, докоснали се до здравната реформа, и недобросъвестните и некомпетентни лекари, и процъфтяването на самодиагностиката и самолечението, и други неща.

Резултатът в крайна сметка е ясен: много недоволни лекари, много млади медици, заминаващи зад граница и много разочаровани пациенти.

За да подпомогнем поне леко изтупването на мръсотията от лекарската професия, ви предлагаме кратък наръчник за нормално поведение при посещение на лекар. В случая ще говорим за семейните лекари или т.нар. джипита, но повечето правила се отнасят със същата сила и до специалистите.

Не вдигаме скандали пред кабинета

Някои лекари приемат със записани часове, други – не. Във всички случаи е възможно да почакате малко пред лекарския кабинет. Да, наясно сме, че си имате друга работа – трябва да подписвате договори, да пишете проекти, да спите, да гледате в една точка или да управлявате японските финансови пазари. Но каквато и да е работата ви, вие сте там, защото имате нужда. И както са открили учени от Занзибар, никой за нищо не ви е длъжен. Ако се появи спешен случай, той ще влезе преди вас, дори да сте с час. Ако се появи лекар – колега на вашия лекар – също. Ако дъщерята или майката на вашия лекар намине за „здрасти“, тя вероятно също ще се вмъкне преди вас. Не правете от това грандиозен проблем, а се възползвайте от времето да си поцъкате малко на телефона.

Не нахълтваме в кабинета с искания

Сега, това трябва да е ясно. Ако имате симптом, да кажем гадене, и сте проверили в Google на какво може да се дължи този симптом, след което сте решили, че имате нужда от ядрено-магнитен резонанс, то е препоръчително да пропуснете личния си лекар и да отидете в някоя частна болница. Там срещу необходимата сума, ще ви направят ЯМР. Вие не казвате на лекаря си от какви изследвания и от какви медикаменти имате нужда. Той преценява това и назначава изследвания или предписва лекарства, ако сметне, че е необходимо. Ако желаете да разчитате на самодиагностика и самолечение, никой не може да ви спре, но и никой не е задължен да удовлетворява исканията ви и да поема отговорност за решенията ви. Особено когато става дума за отговорност за живота и здравето ви. Искате доплерово изследване, защото имате обрив на петата? ОК. Намерете медицинско лице, което да ви го направи, платете си и си го разчитайте. В противен случай се доверете на лекаря си и неговата преценка.

Внимаваме с думата „направление“

Е, да. Лекарите са твърде чувствителни, когато опре до направления. Знаете ли защо? Направленията за специалисти са чекове на стойност 15 лв. И са лимитирани от НЗОК. Когато личният лекар надвиши лимита, го глобяват. И това се случва често, тъй като понякога много пациенти наистина се нуждаят от направления, а те не стигат. А човеколюбието и професионалното отношение, присъщи на добрите лекари, не им позволяват да отказват направление на хора, които действително имат нужда от тях. Това е причината лекарите да реагират малко агресивно на изказването „Искам направление“. Особено когато не е придружено от оплакване и обяснение.

Не спорим с лекаря на медицинска тематика

Ако обичате да водите спорове на разнородна тематика – имате Facebook и кварталната кръчма. В лекарския кабинет може да се водят спорове (стига случайно „джипито“ да има време да си говори с вас за предстоящите избори, Григор Димитров, нивото на телевизионната журналистика и у нас и каквото друго ви вълнува), но не и на медицинска тематика. Ако вие разчитате на „интуиция“, „познаване на собствения организъм“, „Google“, „група във Facebook“, статия в „Трета възраст“ и „вуйна ми е имала същото и каза…“, човекът срещу вас разчита на 7+ години медицинско образование, тежки колоквиуми и зубрене на учебници, с тежестта на хипопотам единия и пълни с думи, които вероятно не можете да произнесете, камо ли да разберете. Затова по-добре стойте спокойно и слушайте. Ако нещо ви притеснява в преценката на лекаря, винаги може да потърсите второ мнение при друг медицински специалист. И това е съвсем в реда на нещата.

Не занимаваме лекаря със странични неща

Със сигурност имате и други проблеми, освен здравословните. Всички имаме. И искате да ги споделите. Почти всички искаме. Възможно е близките да не ви обръщат внимание, колегите да пренебрегват страданията ви, а психотерапевтът ви да е в отпуск. Уви, лекарят не е човекът, който трябва да изслуша скръбната ви тирада за това как дъщерята от Щатите не се обажда, бащата е започнал да изкуфява, гаджето се държи кофти, шефът пак не е вдигнал заплата (скапан задник) т.н. Не е честно да превръщате лекаря си в психотерапевт или приятел. Дори той да е така добър да ви изчака „да си кажете“, пропиляването на времето му не е справедливо към онези, които висят пред кабинета и също чакат за неговото внимание. Ако толкова искате да говорите точно на този човек за живота си, поканете го на кафе.

Не задаваме въпроса „Ама ти как никога не се разболяваш, някаква тайна ли имаш?“

В този въпрос има зловредна завист, която дразни. Освен това, съдържа невярно твърдение. Лекарите не само че се разболяват, но и умират. И поради високо стресовото естество на работата им, всъщност смъртността при тях е на много високо ниво. Ако се удивлявате на това, че при лекарите непрекъснато ходят болни хора, някои от тях заразноболни, а те си стоят все здрави, успокойте се. Това може да се дължи на имунитет или на ползване на маска, но със сигурност не е вследствие на някакво тайно хапче, което всички медици пият всяка сутрин, за да пребъдат, докато пациентите им тънат в болести и дезинформация.

Не навираме здравното си осигуряване в лицето на лекаря

Това, че сте здравно осигурени, не е похвално, а нормално. Някакви ваши пари всеки месец отиват някъде, за да имате спокойствието, че ако/когато ви се наложи да ползвате медицински услуги, няма да се налага да теглите бърз кредит. Здравното осигуряване обаче не покрива всичко. НЗОК отпуска определени пари за определени неща и лекарят ви е безсилен пред системата, която е дефинирала какво ви се полага срещу сумата, която внасяте. Затова не се дръжте надменно и изискващо поради факта, че си плащате здравните осигуровки. Когато сте в лекарския кабинет, вие не сте клиент, а пациент. Клиент сте във фризьорския салон. Нали? Има разлика.