Искра Ангелова: Десет човека, от които се възхищавам днес

| от | |

Продължаваме с нашата любима рубрика „Десет човека, от които се възхищавам днес“. Дойде реда и на водещата на „Нощни птици“ по БНТ 1 Искра Ангелова.

10425759_10152156588686149_1637069909_n

Отец Иван, но и Отец Николай. Първият е вече национален герой – канила съм го в предаването и преди да стане любимец на медиите, и след това. И в двата случая ме удиви колко е непосредствен и как Прави, вместо да Говори. Мисля, че ако тук имаше повече подобни хора, ние много бързо щяхме да си стъпим на краката… Харесвам го, защото е скромен и е непукист, а междувременно отглежда сам – на ръба на закона и напук на зложелателите – над 200 изгубени души… Но пример за истински свещеник и проповедник в смисъла, който толкова ни липсва у нас, ми е Отец Николай от църквата „Свети Николай Мирликийски чудотворец” – изключително интелигентен, ерудиран и завладяващ, млад и образован свещеник, който винаги е на разположение за беседа, да те успокои или вдъхнови.

JRA_ELIF_SHAFAK_010.jpg

Елиф Шафак – Не защото я познавам или съм направила филм за нея, който беше излъчен по БНТ – „Въображението е моят куфар”. А защото нейното присъствие на литературната сцена ми дава надежда, че – независимо от предразсъдъците към този край на света, към религия и патриархалност, към пол и националност – е възможно една жена, туркиня, от покрайнините на Европа, израснала във възможно най-несвободна среда, сред бурки и клишета, да стане световно известна с… красивия си ум. Макар да не харесвам еднакво книгите й. В този ред се възхищавам на още двама: Дубравка Угрешич и Милорад Павич. Изключителни писатели. Гордея се, че съм им съседка!

"Blue Jasmine" Australian Premiere - Arrivals

 

Кейт Бланшет. Няма такава актриса. Последното й превъплъщение в „Трамвай желание” на Уди Алън, пардон – в „Син жасмин”, е поредно доказателство, че е великолепна. Не мога да спра да я гледам и да се уча от нея, да я преоткривам с всяка нова нейна роля. Харесва ми колко е фина, интелигентна и същевременно луда. Как успява леко и ефирно да се променя според персонажа, но да е толкова дръзка, че да достига места в себе си и в нас, за които не сме подозирали, че съществуват. Много ме вълнува. Разбира се, харесвам много и Пенелопе Круз, и Лив Улман, и Мерил Стрийп, и Ема Томпсън, и Тилда Суинтън, и Натали Портман, и Гуинет Полтроу… Много са.  

Маргарита Младенова – не я бях познавала достатъчно, но сега имах радостта да попадна на нейно театрално ателие и пак се удивих от ерудицията и задълбочеността й… Тя е истински учител – от онези, които никога няма да се умориш да слушаш. Позициите й по повечето въпроси са аболютно и безкомпромисно верни, тя е човек, който напълно и изцяло се е отдал на кауза. Помня как ходех и треперех от вълнение на първите им представления – „Играем Петрушевска”, „PS”, „Вуйчо Ваньо” и „Три сестри”, „Грехът Златил” и „Грехът Куцар” – Сфумато беше единственият остров, на който можеше да се случи такова театрално чудо. Изключително се вълнувах на ателието им и днес, 20 години по-късно, играх на сцената с огромния си корем, измислях етюди, опити, реквизит и костюм към прелестните стихотворения на Борис Христов и бях отново на 18, щастлива и полетяла – това се случи благодарение на нея. Това е театър – в абсолютно чист вид. Удивлявам се как е съхранила идеализма и надеждата си през всичките тези тъмни за изкуството ни години…

georgi-lozanov

 

Георги Лозанов – винаги страховито интелигентен и на елегантно ниво, Георги Лозанов е като камертон. Аз се хващам, че следя позицията му по важни обществено-политически проблеми и най-често тя е правилната. Задълбочен и философстващ, той ми е пример, че не е нужно да си на „ти” с простолюдието и да се превеждаш непрестанно, за да успееш да имаш обществен авторитет, да запазиш самоиронията си, че и да ти поверяват управления на важни организации! Понякога е по-либерален, отколкото мога да разбера, по отношение на телевизионното съдържание, но никога не е крил, че е десен и е един от най-завладяващите събеседници, които съм имала.

Мирзакарим Норбеков, Берт Хелингер и Геше Майкъл Роуч – всъщност – издателката им Жана Иванова. Тази жена съумя да доведе в една единствена година тези трима великани,а аз успях да се срещна с тях и, въпреки началния ми скептицизъм, да науча много. Първият – азиатски тип гуру, мистик и магьосник, изключително пленителен и екзотичен, провежда семинари за самолечение. Вторият – легенда в немскоезичния свят, психоаналитик – последовател на Юнг и Фройд, създател на т.н. „констелации” – завладяващ човек на 86 години в светъл костюм. Завладяващ с жестокостта и безпощадността си. Третият – монахът-милионер. Прекарал живота си в Тибетски манастир, днес ни учи да даваме, за да получим. Проповедник от западен тип, но много мощен. Личности, които тази дама омагьоса и доведе тук. Със силата на намерението си. Всъщност, подозирам, че гуруто е Тя. 

Приятели на бежанците – в една страна, в която хората се настървяват като видят бременна жена и започват да искат да я уязвят; в една страна, в която пенсионерите ровят по кофите и никой не ги забелязва; в една страна, в която те псуват на майка и ти размахват среден пръст всеки път, когато се качиш в колата си; в една страна, в чийто парламент се говорят простащини и се използват вулгаризми; в една страна, изпълнена със самоненавист, злоба, завист и простотия… има една общност, която лека полека и съвсем доброволно се опитва да помогне на най-нежеланите, най-бедните и най-нуждаещите се – на бежанците. Нямам никакви думи, с които да изразя възхищението си от тях. Но искам да им кажа, че те са от хората, които ме карат да не се срамувам толкова много от произхода си! Браво!

Чок (Бали) и Лама Дауа (Тибет) – двама истински учители, които съм срещнала. Чок е един от онези философи на остров Бали, за които твърдят, че помагали с промени в климата – можел да мести облаци и да предизвика буря (което демонстрира лично на нас, защото май се ядоса на моя любим). Чок е син на местния цар и има висше образование – архитект е. Учител е по безконтактните им бойни изкуства – на една такава демонстрация една вечер се опита да ме убеди, че трябва да се сетя за хората, които наистина мразя и искам да убия. Невъзможността ми да измисля подобни хора много го разсмя – той казва, че трябва да поддържаме баланс между лошото и доброто, между гнева и спокойствието, между омразата и любовта, за да сме в хармония със света. Лама Дауа пък идва вече няколко лета в България и всъщност е едно 25 годишно момче, което успява да ти предаде (чрез самото си присъствие и пример) доброта, яснота, покой и тишина. И двамата са живи гуру-та. Хора, от които можеш да научиш много.

Фитотерапевтът д-р Желязков – лечител и билкар, той е почти сляп. Прилича на вълшебник, всъщност е лекар и може да лекува всевъзможни болести. Само че… чрез странни и уханни смеси от билки. Напук на повечето шарлатани в тези неизследвани области, той не иска да печели от дарбата си, прегледът му е невъзможно евтин! Той поставя правилни диагнози без да те докосне и ти предписва правилното лечение, но винаги остава на земята, скромен и даващ. Струва ми се изключително интересно, че дори на мен – заклета рационалистка по отношение на наука и медицина – ми се случват подобни чудеса. Д-р Желязков, да сте жив и здрав!

gospodinov

 

Георги Господинов – блестящ писател, който твърдо застана начело на личната ми класация след словото му по случай 24 май миналата година (в просташкия контекст на тогава!). Интровертен и често меланхоличен, Георги Господинов просто го може, и наистина е явление в съвременната ни литература. Разбира се, че има още много прекрасни пера – на Калин Терзийски, на Алек Попов, на Радослав Парушев, на Васил Георгиев и мн.др… Българската литература излезе от ступора си, писателите се надпреварват да пишат и да говорят, и това е толкова прекрасно! Но Георги винаги е успявал да постави акцента там, където ми се струва важно – той говори за чудесата, за чудото на езика, за красотата на четящия човек, за творенето на смисъл – за важните неща без патос! Той ежедневно изтупва от прахта ценности, които са съвсем забравени днес.

 
 

Хайде да идва новият „Шерлок“!

| от |

След няма и година и един месец, минали в тегаво чакане, на малкия екран ще се появи новият, четвърти поред сезон на, нека си признаем честно, един от най-добрите сериали за последните години – „Шерлок“.

Шоуто, което направи Бенедикт Къмбърбач мега звезда, при това за няма и месец, се завръща за четвърти и засега, последен път на екран.

„Кометата на ВВС“, както феновете иронично наричат най-смелия проект на канала, стартира през 2010 година. По онова време модерна версия на най-известния книжен детектив, създаван някога, звучи като лоша научна-фантастика. Та какво може да прави Шерлок Холмс в XXI век и да е все така уникален, като мъжа създаден преди близо два века от сър Артър Конан Дойл? Хората са скептични и по-скоро негативно настроени към проекта, но накрая се оказва, че не са прави.

„Шерлок“ е шоу, в което или се влюбваш веднага или започваш да не понасяш още от първия му епизод. „Study in Pink“, базиран на един от кратките разкази на Дойл, излиза официално на 25 юли 2010 година. Месец по-рано ВВС пускат първата версия на същия епизод онлайн. Гледанията и свалянията са в хиляди. Епизодът по-късно е леко редактиран, променен и премонтиран и излиза официално на екран.

Взависимост от това коя версия сте гледали, може и да не сте харесали сериала още от първите му минути. Неофициалната версия, каквато се води неизлъчения епизод, е по-дълга, по-бавна и да, една идея по-различна.

Ще се учудите, но има хора, които рязко намразват сериала именно заради този епизод и така и не му дават повече шанс. Тяхна грешка. „Шерлок“ е поп-културно явление за телевизионния бизнес и е новаторство във времето, в което зрителят трудно успява да бъде изненадан.

Модерният „Шерлок“ няма време за губене. Сериалът базира първите си два сезона, излезли в рамките на шест месеца един от друг, на най-известните произведения на Конан Дойл и набързо вкарва вътре най-известните персонажи от света на детектива – Айрийн Адлър, професор Мориарти, инспектор Лестрейд, Майкрофт Холмс и разбира се, доктор Уотсън. Ще се учудите, но дори и второстепенните персонажи в сериала са базирани на такива, измислени от британеца и присъстващи в оригиналните му истории.

„Шерлок“ е феномен. На пръв поглед в него няма нищо уникално – та той адаптира произведия написани през 1800 година, не измисля нито един нов случай или персонаж за своя герой – и същевременно е най-новаторското хрумване на модерния развлекателен бизнес. Пълен е със случки и неща, които телевизията сякаш открива чак сега. И най-важното, успява да запали искрата по известния детектив отново.

Всеки век има свой Шерлок, казват различни експерти. Толкова уникално е творението на Артър Конан Дойл. За XXI век този Шерлок се нарича Бенедикт Къмбърбач. Независимо доколко това се харесва на някои или не. Независимо колко пълнометражни филма се направят за този детектив. Независимо колко нови книги излязат, се напишат, адаптират и прочие.

„Шерлок“ изстрелва Къмбърбач и Фрийман в стратосферата на мега-звездите. До момента, близо 40-годишните британци, са играли в телевизията, киното, при това във висококласни продукции, театъра и грандиозният успех все някак им се изплъзва. „Шерлок“ е game changer за тях. Той дава ударен ход на кариерите им и влива свежа кръв в леко скучния пейзаж на новите имена и еднотипни актьори, които се появяват ежегодно в Холивуд.

След грандиозния успех на първите си два сезона „Шерлок“ си взима почивка от цели 2 години. В днешно време, пък и в което и да е време, няма телевизионна продукция, която може да си позволи такава пауза. Това е лукс. Но ето, че „Шерлок“ го прави и това по никакъв начин не намалява фен-базата му. На 24 декември 2013 година, когато Шерлок Холмс трябва да се завърне от мъртвите, Twitter прегрява от тагове, хаштагове и прочие модерни версии на онлайн ентусиазма, заради старта на шоуто. Страницата на ВВС блокира от фенове, решени да гледат новия епизод онлайн.

Сезон 3 минава точно като комета – веднъж на 100 години – и отново отива в почивка, за да се завърне на 1 януари 2015-а (времевите паузи в „Шерлок“ са толкова огромни и различни, че могат да се мерят само с начина, по който Градска мобилност отчита времето между отделните трамваи – тоест, то граничи от сега до плюс безкрайност).

Стивън Мофат и Марк Гатис – сценарист и актьор по професия и създатели на сериала, в едно свое интервю казват, че когато им хрумнала идеята за модерен Шерлок, просто се молели ВВС да кажат „да“ на проекта. Защото телевизията се дърпа в продължение на няколко години. А какво и как ще правят те, за да го осъществят, си е тяхна работа.

В момента екипът на „Шерлок“ – от актьорите през режисьорите и сценаристите – е толкова зает с ангажименти по други проекти, че нямат време да направят нови епизоди за продукта, който ги направи толкова известни и желани. И това е жалко. Защото „Шерлок“ заслужава много сезони.

Сезон 4 обаче е на път. Той вече е изсниман, под строги мерки за сигурност и зоркия поглед на телевизията, в студения Кардиф. „Шерлок“ отдавна не се снима в Лондон. Всъщност от първия си епизод насам, защото вероятността там нещо да остане в тайна и някой да не види някоя сцена, е абсолютно невъзможно.

Ето ви един любопитен факт: първи епизод е сниман на реалната „Бейкър Стрийт“ 221В. Това не се е случвало никога след това. По онова време улицата е затворена и снимките текат, начело с Бенедикт Къмбърбач и Мартин Фрийман на сета, и никой не забелязва или дори и да го прави, не го вълнува какво се случва. Днес този вариант е мираж.

Сезон 4 на „Шерлок“, след един тотално страничен епизод, тръгва на 1 януари 2017 година. След него, в три поредни седмици, следват още 3 епизода. The Six Thatchers, The Lying Detective и The Final Problem, чиято първа снимка показва завръщането на Мориарти, ще бъдат излъчени съответно на 1-ви, 8-ми и 15-ти януари. И оттам-нататък не се знае накъде.

Sherlock Шерлок

Засега „Шерлок“ е в пауза. Но пък е като оргазъм или комета… зависи от гледната точка. Случва се рядко, но пък как!        

 
 

Рецепта за тортиля

| от Росица Гърджелийска |

Готвенето през седмицата често минава през битовия дискурс на „Трябва да има нещо за ядене“. Но през уикенда имаме време за нещо по-гурме. Представяме ви рецепта на Росица Гърджелийска, която работи във филмовата индустрия, но обича да готви и да пътува. Живее няколко години във Великобритания, преди да се завърне в България. Обича да пътува до интересни места по света. В блога на Росица www.primalyum.co.uk може да намерите рецепти за интересна и здравословна храна, както и истории за пътешествия.

Тортилята е лесна за приготвяне, вкусна, че даже и диетична! Това е бърз начин да приготвите специална уикенд закуска или дори да вземете с вас за обяд в офиса.

Нужни продукти:

За царевичната тортиля:

2 ч.ч. царевично брашно

2 ч.ч. вода

2 яйца

сол и пипер

малко олио за тигана
За домашната майонеза:

1 жълтък

250гр олио (от гроздови семки ако имате възможност)

1 ч.л. висококачествена дижонска горчица

1 с.л. ябълков оцет

сока на 1 лимон

сол и пипер
Допълнително:

1 омлет

маруля

маслини

+ всичко останало, за което сърцето ви жадува!

Начин на приготвяне:

Разбийте яйцата и добавете към тях водата, брашното, сол и пипер. Разбъркайте, докато се получи хомогенна смес и оставете настрана да набъбне.

През това време може да направите майонезата като разбиете жълтъка и горчицата, използвайки миксер.
Бавно започнете да добавяте олиото, буквално капка по капка. Дайте си време и не бързайте. Сместа ще започне да се сгъстява.

Като стигнете средата на олиото, добавете оцета, който ще разреди и избели сместа.

Продължете бавно да добавяте олио, докато то свърши.

Добавете бавно лимоновия сок и продължете да разбивате. Сместа вече трябва да е почти напълно бяла и гъста точно толкова, колкото купешката.

Добавете сол и черен пипер по вкус.

Заемете се със тортилите. Загрейте няколко капки олио в незалепващ тиган. 

Разбъркайте сместа добре и когато тиганът се е нагрял, добавете 1 черпак и с кръгови движения направете палачинка. След 2 минутки обърнете палачинката и продължете да готвите още малко. Прехвърлете в чиния и захлупете с капак или покрийте с готварска хартия.

От сместа ще успеете да направите около 8-10 тортили.

Поставете 1 в чиния, намажете с майонезата, сложете марула, омлета, маслини и каквото още искате.

Завийте тортилята като дюнер и воала!

тортия

 
 

Москва не разглежда алтернатива за провеждане на „Евровизия 2017″

| от |

Организаторите на конкурса „Евровизия 2017″ опровергаха информацията, че Москва разглежда възможността за алтернативен град за провеждането му. Това се се съобщава на руската версия на сайта на „Дойче веле“.

„Европейският съюз за радио и телевизия, който е организатор на конкурса „Евровизия“, опроверга информацията за възможното му пренасяне от Киев в Москва. Организаторите нямат подобни планове“, се казва в информацията.

Позовавайки се на организационния комитет на конкурса, германският в. „Билд“ вчера писа, че финалът на „Евровизия 2017″ може да се състои в Москва заради проблеми с финансирането му от украинска страна.

Окончателно решение дали Украйна ще получи право за провеждане на „Евровизия“ Европейският съюз за радио и телевизия трябва да вземе на генерална асамблея на 8 декември.

 
 

#Bookclub: Оригиналните приказки на Братя Грим – за първи път на български

| от chronicle.bg |

Всички сме чели като деца приказките на Братя Грим. Десетки статии обаче говорят за „оригиналните“ приказки – онези, в които има много повече ужас и страх, отколкото в тези, които сме разлиствали като деца.

Зa пpъв път нa бългapcĸи eзиĸ излиза превод по opигинaлнитe нeмcĸи тeĸcтoвe нa пpocлoвyтитe пpиĸaзĸи, cъбpaни и paзĸaзaни oт Яĸoб и Bилxeлм Гpим. Издaниeтo вĸлючвa cтoтици пoяcнитeлни бeлeжĸи, илюcтpaции, биoгpaфични и poдocлoвни cпpaвĸи, ĸaĸтo и пoдpoбeн пpeдгoвop.

„Детски и домашни приказки“ излиза благодарение на издателство „Deja Book“.

Откъс от книгата можете да прочетете тук.