Искра Ангелова: Десет човека, от които се възхищавам днес

| от | |

Продължаваме с нашата любима рубрика „Десет човека, от които се възхищавам днес“. Дойде реда и на водещата на „Нощни птици“ по БНТ 1 Искра Ангелова.

10425759_10152156588686149_1637069909_n

Отец Иван, но и Отец Николай. Първият е вече национален герой – канила съм го в предаването и преди да стане любимец на медиите, и след това. И в двата случая ме удиви колко е непосредствен и как Прави, вместо да Говори. Мисля, че ако тук имаше повече подобни хора, ние много бързо щяхме да си стъпим на краката… Харесвам го, защото е скромен и е непукист, а междувременно отглежда сам – на ръба на закона и напук на зложелателите – над 200 изгубени души… Но пример за истински свещеник и проповедник в смисъла, който толкова ни липсва у нас, ми е Отец Николай от църквата „Свети Николай Мирликийски чудотворец” – изключително интелигентен, ерудиран и завладяващ, млад и образован свещеник, който винаги е на разположение за беседа, да те успокои или вдъхнови.

JRA_ELIF_SHAFAK_010.jpg

Елиф Шафак – Не защото я познавам или съм направила филм за нея, който беше излъчен по БНТ – „Въображението е моят куфар”. А защото нейното присъствие на литературната сцена ми дава надежда, че – независимо от предразсъдъците към този край на света, към религия и патриархалност, към пол и националност – е възможно една жена, туркиня, от покрайнините на Европа, израснала във възможно най-несвободна среда, сред бурки и клишета, да стане световно известна с… красивия си ум. Макар да не харесвам еднакво книгите й. В този ред се възхищавам на още двама: Дубравка Угрешич и Милорад Павич. Изключителни писатели. Гордея се, че съм им съседка!

"Blue Jasmine" Australian Premiere - Arrivals

 

Кейт Бланшет. Няма такава актриса. Последното й превъплъщение в „Трамвай желание” на Уди Алън, пардон – в „Син жасмин”, е поредно доказателство, че е великолепна. Не мога да спра да я гледам и да се уча от нея, да я преоткривам с всяка нова нейна роля. Харесва ми колко е фина, интелигентна и същевременно луда. Как успява леко и ефирно да се променя според персонажа, но да е толкова дръзка, че да достига места в себе си и в нас, за които не сме подозирали, че съществуват. Много ме вълнува. Разбира се, харесвам много и Пенелопе Круз, и Лив Улман, и Мерил Стрийп, и Ема Томпсън, и Тилда Суинтън, и Натали Портман, и Гуинет Полтроу… Много са.  

Маргарита Младенова – не я бях познавала достатъчно, но сега имах радостта да попадна на нейно театрално ателие и пак се удивих от ерудицията и задълбочеността й… Тя е истински учител – от онези, които никога няма да се умориш да слушаш. Позициите й по повечето въпроси са аболютно и безкомпромисно верни, тя е човек, който напълно и изцяло се е отдал на кауза. Помня как ходех и треперех от вълнение на първите им представления – „Играем Петрушевска”, „PS”, „Вуйчо Ваньо” и „Три сестри”, „Грехът Златил” и „Грехът Куцар” – Сфумато беше единственият остров, на който можеше да се случи такова театрално чудо. Изключително се вълнувах на ателието им и днес, 20 години по-късно, играх на сцената с огромния си корем, измислях етюди, опити, реквизит и костюм към прелестните стихотворения на Борис Христов и бях отново на 18, щастлива и полетяла – това се случи благодарение на нея. Това е театър – в абсолютно чист вид. Удивлявам се как е съхранила идеализма и надеждата си през всичките тези тъмни за изкуството ни години…

georgi-lozanov

 

Георги Лозанов – винаги страховито интелигентен и на елегантно ниво, Георги Лозанов е като камертон. Аз се хващам, че следя позицията му по важни обществено-политически проблеми и най-често тя е правилната. Задълбочен и философстващ, той ми е пример, че не е нужно да си на „ти” с простолюдието и да се превеждаш непрестанно, за да успееш да имаш обществен авторитет, да запазиш самоиронията си, че и да ти поверяват управления на важни организации! Понякога е по-либерален, отколкото мога да разбера, по отношение на телевизионното съдържание, но никога не е крил, че е десен и е един от най-завладяващите събеседници, които съм имала.

Мирзакарим Норбеков, Берт Хелингер и Геше Майкъл Роуч – всъщност – издателката им Жана Иванова. Тази жена съумя да доведе в една единствена година тези трима великани,а аз успях да се срещна с тях и, въпреки началния ми скептицизъм, да науча много. Първият – азиатски тип гуру, мистик и магьосник, изключително пленителен и екзотичен, провежда семинари за самолечение. Вторият – легенда в немскоезичния свят, психоаналитик – последовател на Юнг и Фройд, създател на т.н. „констелации” – завладяващ човек на 86 години в светъл костюм. Завладяващ с жестокостта и безпощадността си. Третият – монахът-милионер. Прекарал живота си в Тибетски манастир, днес ни учи да даваме, за да получим. Проповедник от западен тип, но много мощен. Личности, които тази дама омагьоса и доведе тук. Със силата на намерението си. Всъщност, подозирам, че гуруто е Тя. 

Приятели на бежанците – в една страна, в която хората се настървяват като видят бременна жена и започват да искат да я уязвят; в една страна, в която пенсионерите ровят по кофите и никой не ги забелязва; в една страна, в която те псуват на майка и ти размахват среден пръст всеки път, когато се качиш в колата си; в една страна, в чийто парламент се говорят простащини и се използват вулгаризми; в една страна, изпълнена със самоненавист, злоба, завист и простотия… има една общност, която лека полека и съвсем доброволно се опитва да помогне на най-нежеланите, най-бедните и най-нуждаещите се – на бежанците. Нямам никакви думи, с които да изразя възхищението си от тях. Но искам да им кажа, че те са от хората, които ме карат да не се срамувам толкова много от произхода си! Браво!

Чок (Бали) и Лама Дауа (Тибет) – двама истински учители, които съм срещнала. Чок е един от онези философи на остров Бали, за които твърдят, че помагали с промени в климата – можел да мести облаци и да предизвика буря (което демонстрира лично на нас, защото май се ядоса на моя любим). Чок е син на местния цар и има висше образование – архитект е. Учител е по безконтактните им бойни изкуства – на една такава демонстрация една вечер се опита да ме убеди, че трябва да се сетя за хората, които наистина мразя и искам да убия. Невъзможността ми да измисля подобни хора много го разсмя – той казва, че трябва да поддържаме баланс между лошото и доброто, между гнева и спокойствието, между омразата и любовта, за да сме в хармония със света. Лама Дауа пък идва вече няколко лета в България и всъщност е едно 25 годишно момче, което успява да ти предаде (чрез самото си присъствие и пример) доброта, яснота, покой и тишина. И двамата са живи гуру-та. Хора, от които можеш да научиш много.

Фитотерапевтът д-р Желязков – лечител и билкар, той е почти сляп. Прилича на вълшебник, всъщност е лекар и може да лекува всевъзможни болести. Само че… чрез странни и уханни смеси от билки. Напук на повечето шарлатани в тези неизследвани области, той не иска да печели от дарбата си, прегледът му е невъзможно евтин! Той поставя правилни диагнози без да те докосне и ти предписва правилното лечение, но винаги остава на земята, скромен и даващ. Струва ми се изключително интересно, че дори на мен – заклета рационалистка по отношение на наука и медицина – ми се случват подобни чудеса. Д-р Желязков, да сте жив и здрав!

gospodinov

 

Георги Господинов – блестящ писател, който твърдо застана начело на личната ми класация след словото му по случай 24 май миналата година (в просташкия контекст на тогава!). Интровертен и често меланхоличен, Георги Господинов просто го може, и наистина е явление в съвременната ни литература. Разбира се, че има още много прекрасни пера – на Калин Терзийски, на Алек Попов, на Радослав Парушев, на Васил Георгиев и мн.др… Българската литература излезе от ступора си, писателите се надпреварват да пишат и да говорят, и това е толкова прекрасно! Но Георги винаги е успявал да постави акцента там, където ми се струва важно – той говори за чудесата, за чудото на езика, за красотата на четящия човек, за творенето на смисъл – за важните неща без патос! Той ежедневно изтупва от прахта ценности, които са съвсем забравени днес.

 
 

Амбър Хърд замени Джони Деп с Илън Мъск

| от chronicle.bg |

Бившата съпруга на Джони Деп вече е продължила напред след развода им. Поне така изглежда от снимка, публикувана в профила на Амбър Хърд в Инстаграм, на която тя седи до създателя на Tesla Илън Мъск.

 

Cheeky

Публикация, споделена от Amber Heard (@amberheard) на

Двамата бяха забелязани заедно в Австралия, където Хърд снима филма „Аквамен“. Слуховете, че двамата имат връзка, се появиха още около развода й с Джони Деп през 2016 година. Първоначално списание Е! съобщи, че двамата са засечени заедно в Маями.

В неделя и двамата качиха в Инстаграм общата си снимка, на която червилото на Хърд се вижда отбелязано върху бузата на Илън Мъск.

Коментарите в профила на Хърд обаче не са особено положителни. „Най-важното нещо в живота е любовта, не са парите“, пише потребител, възмутен от новата връзка на Хърд. „Златотърсачка“, гласи друг коментар. „Пари, пари, пари“, пише трети. Покрай скоростния им развод с Джони Деп след кратък и интензивен брак, актрисата беше обвинявана, че просто иска да вземе парите му. Хърд обвини Джони Деп в побой, като дори се появи с насинено лице. Бившата му съпруга Ванеса Паради и дъщеря му Лили-Роуз излязоха в защита на актьора, настоявайки, че той не би ударил жена.

 
 

Дъщерята на Еминем порасна

| от chronicle.bg |

За първи път чухме за Хейли Скот през 2002 година, когато татко й пусна „Hailie’s Song“. В нея Еминем обяснява как тя е дала смисъл и стойност на живота му и колко се гордее, че е неин баща. Тогава тя беше едва на 7.

В песента осен любовта към дъщеря си, Еминем изразява и омразата към майка й – Кимбърли Ан Скот или накратко Ким.

Въпреки, че знаем за Хейли още от началото на рап кариерата на баща й, тя води изключително личен живот. До скоро – когато реши да се появи в социалните мрежи.

Еминем и майката на Хейли – Ким, се запознават в гимназията. През 1999 година се женят, 4 години след като се ражда дъщеричката им. През 2001 обаче семейството се развежда. Горе-долу по това време Маршал получава обвинения, че текстовете на песните му са агресивни към жените, и в частност към Ким, която той твърди, че ще убие. Да не говорим, че по същото време рапърът трябва да се справя и със зависимостта си.

През 2006 година Еминем и Ким се женят отново, но и се развеждат отново само след няколко месеца. До 2010 година успяват да се помирят, а 4 години по-късно в песента си „Headlights“ той й се извинява публично и казва, че я обича. В момента двамата продължават да са разделени.

Това идва да ни покаже колко трудно детство е имала Хейли. Днес тя е на 21 години и най-накрая е смятана за възрастен от законите на САЩ. Акаунтът й в Instagram е на около 6 месеца, но напоследък тя започна да поства в него все повече и повече снимки.

Какво знаем за нея можете да видите в галерията ни.

 
 

RIP, авторско право

| от |

Днес е Световният ден на авторското право. Ура! По принцип, на световния ден на СПИН раздават презервативи. На Св. Валентин се раздават презервативи. На световния ден на авторското право съответно трябва да се раздават авторски договори. Искаме авторски договори. Презервативите не са като бананите по комунизма – има ги целогодишно. Тоест са като бананите по демокрацията. Авторското право обаче не е.

Скоро ми подариха грамофон. Лошото на грамофона е, че не можеш да дърпаш нелегално плочи. Можеш да дърпаш нелегално чанти и да си купуваш плочи, но това не е елегантно. Тоест, в последно време плащам за музика. Хубаво ли ми е? Не. Ще отида ли тази събота на битака на лов за грамофонни плочи? Да. Хайде, съдете ме!

Чувството отново да се допреш до този най-екзотичен елемент в света на музиката – авторското право, е приятно. Дали заради ретро тръпката, която някои хора, най-често млади, наивни момичета, изпитват, когато вдишат завладяващия аромат на плесента в старите книги. Или заради латентна хипстърия. Няма значение – кеф цена няма, нали? Затова ставаме рано-рано сутрин за работа. Със сигурност не се чувствам по-добре, когато плащам за музика, все едно съм спасил дърво или съм бил веган 10 минути, пощадявайки половин кокошка, или съм изключил водата, докато си мия зъбите, за да не вземе да остане планетата без вода, не. Просто има нещо приключенско в самия процес на търсене, а и звукът е готин. Нали знаете приказката „Ако отидете в дома на някого и там няма книги, не правете секс с него“. Позволете да парафразирам: „Ако отидете в дома на някого и там има грамофон, вижте за книги и ако няма книги, подхвърлете му няколко и след това правете секс“. Разбира се, това не означава, че всичко, което слушам, е от грамофон. Къде ще намеря плоча на Ку-ку бенд и Слави Трифонов?

Което ни довежда до: Денят на влюбените си има Св. Валентин, а денят на авторското право си има Св. Сиромахов. Да, ще засегнем и това, няма как. Нека разясним с две думи казуса „Народа срещу Иво Сиромахов“ – нашата теза е, че той ни краде статусите, неговата теза е, че веднъж щом си изложил нещо в социалната мрежа, то става народно творчество и е свободно от права.

И все пак… Когато някой напише например шега във фейсбук, отгоре седи името му, отдолу шегата му. Когато Иво вземе тази шега – отгоре седи името, отдолу шегата на човека. Едно е да препечаташ „Дракула“ от Брам Стокър, която няма авторски, и да я продаваш в книжарниците си. Съвсем друго е да я препечаташ и вместо Брам Стокър да пише „Автор: Сиромаха“. Иначе всички мебели, които имам от Икеа, ще са марка „Мартин“.

Не ви карам, очевидно, да спазвате на хората авторското право. Ако бях взел някакви пари по някаква програма – да, но иначе би било глупаво и наивно. Но това, което бих поискал от вас е: идете днес след работа в някой бар, поръчайте си едно уиски и го ударете на екс за правото хората да защитават интелектуалния си труд. После идете в друг бар, където уискито е менте, ударете отново едно на екс и избягайте. Така пазите алкохола оригинален и подпомагате творците по най-добрия начин.

 
 

Първият филм в България, адаптиран за хора с ограничено зрение

| от chronicle.bg, по БТА |

„Белгийският крал“ е първият филм в България, адаптиран за хора с ограничено зрение. Първата прожекция у нас за незряща публика е днес от 17.00 ч. в Дома на киното.

„Кино за незрящи“ е проект на „София филм фест“ /“Арт фест“, с перспектива да стане постоянна инициатива, за да могат хората с ограничено зрение да припознаят киното в своя живот. Тревожно е, че много малко от незрящите хора са влизали някога в киносалон. Това е на път да се промени – благодарение на усилията на организаторите все повече филми ще бъдат технически адаптирани.

През март, по време на 21-ия СФФ, за първи път бяха показани два филма, тематично свързани с живота на хора, които са загубили зрението си. Прожекциите бяха експериментални, като в реализирането им се включиха актьори, четящи на живо в залата диалога между героите, както и обяснителния текст между репликите, за да могат незрящите да си представят сцените и детайлите в тях възможно най-добре, припомнят инициаторите.

„Белгийският крал“ е първият филм в България, който е дублиран по специален начин, чрез което става достъпен за хора с нарушено зрение. Озвучаването на филма е осъществено в партньорство с „Доли медия студио“.

Филмът е пародия на документален роуд муви, в който един крал се събужда за реалния свят – в ролята е белгийският актьор Петер Ван ден Бегин. Сред актьорите са и Брюно Жорис, Титус де Воогт, Люси Дебе. Нина Николина влиза в ролята на българската фолклорна певица Ана, която спечелва сърцето на белгийския крал, а Валентин Ганев е заместник-шефът на турските тайни служби. Холандският режисьор Питер ван дер Хауен е в ролята на документалиста Дънкан Лойд, а сръбският актьор Горан Радакович е снайперист от Сараево и любител на птиците.

„Белгийският крал“ е заснет почти изцяло в България, в него участва истински български фолклорен ансамбъл с певици от най-известните български хорове – „Мистерията на българските гласове“, „Филип Кутев“, квартет „Славей“, както и двама ученици от Училището за деца с нарушено зрение „Луи Брайл“ в София. Именно ученици от това училище ще бъдат в Дома на киното днес, за да се срещнат с филма, събрал най-много зрители по време на 21-ия СФФ. Тяхното присъствие е осигурено с любезното съдействие на г-жа Мария Константинова, оперативен директор на „ИзиПей“ и председател на организация „Право на зрение“.
Билетите за незрящи са на преференциална цена от 5 лв., за всички останали – по 7 лв.