Иска ли Швейцария имигранти?

| от |

Ще ограничи ли Швейцария достъпа на имигранти? Това ще се решава на референдум в неделя (09.02.). Швейцарската народна партия твърди, че има масов наплив на чужденци, който трябва да се спре, предава Дойче веле. А какво мислят швейцарците?

0,,17415692_303,00

Само индийското население расте с по-бързи темпове от швейцарското – с тази аритметика популистите в страната се опитват да си осигурят липсващите проценти. Няма съмнение, че Швейцария е привлекателна за имигрантите, които в момента са 24 процента от населението. Повече има само в Люксембург – 40 на сто. За сравнение – в Германия те са само 8 процента. Швейцарската народна партия бие тревога, че годишно в страната се заселват 80 000 чужденци, тоест – възниква по един малък град. В резултат от това, твърдят привържениците на ограниченията, влаковете в Швейцария са претъпкани, пътищата са задръстени, природата се разрушава, социалната система е претоварена, а работните места на швейцарците са заплашени.

Първите три аргумента са доста спорни, а колкото до работните места – според съюзите на предприемачите (които влагат милиони, за да осуетят инициативата) страната се нуждае от квалифицирана работна ръка, каквато предлага трудовият пазар в ЕС. Тук трябва да се уточни, че от 1999 година Швейцария има споразумение с Евросъюза за свободно придвижване на хора. Това споразумение е част от пакет с други договорки, и ако Швейцария едностранно ограничи достъпа на европейски граждани, както предлагат консерваторите, останалите споразумения с ЕС също автоматично ще се прекратят. Председателят на Еврокомисията Барозу вече предупреди, че тъкмо благодарение на тези споразумения Швейцария има свободен достъп до 500-милионния европейски пазар и че всяко трето работно място в страната зависи от търговията с ЕС.

Дискусии за българите и румънците (Съвместно с предаването „Светът е седем“ на БНТ)

Тук става дума отново за свободата на придвижване за гражданите на Евросъюза, за правото им да работят в други страни, включително и в Швейцария. Има обаче една разлика. Граждани от ЕС могат да се заселват където си искат на неговата територия, в Швейцария обаче – само ако имат работа. В крайна сметка работата опира до социалните помощи. Дискусията в Швейцария набра скорост тъкмо покрай споровете най-вече в Германия и Великобритания около правото за свободно придвижване на българи и румънци. В Германия и Великобритания от месеци се води истинска политическа и медийна битка на гърба на българите и румънците.

Британският премиер Камерън и най-вече популистката Британска партия на свободата /ЮКИП/ искат да ограничат достъпа им до социалната система в страната. На сходна позиция са и политици от Християнсоциалния съюз на Германия /ХСС/, който участва в правителството. Главният въпрос гласи: имат ли право тези пришълци на помощи за безработни, ако не са работили нито ден в страната? Опасението зад този въпрос е, че десетки хиляди бедни хора от България и Румъния ще нахлуят в страните от ЕС само заради детските надбавки (на които имат право) и помощите за безработни, около които в момента се спори. Отделните държави в ЕС засега решават този въпрос „на парче“, окончателна яснота може да даде само Европейският съд, защото в случая общоевропейските разпоредби са по-силни от националните.

В този смисъл проблемът с имигрантите излиза на преден план най-вече покрай евроизборите през май. Той се превръща в централна предизборна тема както в Германия, така и във Великобритания. Според допитванията в редица европейски страни, в бъдещия Европейски парламент ще влязат над 20% депутати от антиевропейски партии, които паразитират тъкмо върху страховете на хората за работните им места и за социалните им системи. Това принуждава и проевропейските партии, каквито например са управляващите в Германия ХДС и ХСС, да се съобразяват с тези страхове и предразсъдъци, ако искат да запазят досегашното си присъствие в Европарламента. С две думи, в цялата работа има много повече политически сметки, отколкото реална оценка на ситуацията. Същото, впрочем, важи и за референдума в Швейцария, където Народната партия видимо игнорира реалните факти и обслужва смътните интуиции на част от избирателите.

 
 

Първи поглед към Game of Thrones 7

| от chronicle.bg |

Зимата дойде, но Game of Thrones 7 – не. Новият сезон на култовото шоу ще се появи на малкия екран отново едва през лятото на 2017 г,. Ако дотогава има половин година, то това не значи, че по сериала не се работи. Вече може да видите и първи кадри от онова, което ни очаква.

Те се появяват в кратко видео на HBO за онова, което да очакваме от канала през 2017 година. Въпреки че виждаме само няколко кадъра от сериала по книгите на Джордж Р.Р. Мартин, те ни дават яснота за едно – зимата идва и тя е сезонът на Старките.

Вижте видеото за сериалите, които ще гледаме през 2017 година, в галерията – кадри от GoT7. Кога последно сте виждали Аря на кон?

 
 

Дарете близките си за Коледа с орангутан

| от chronicle.bg, по theorangutanproject.eu |

Често подаръците за Коледа са силно ненужни. Сега обаче това може рязко да се промени. Орангутаните няма да събират прах по рафтовете в секцията.

Интернет сайт предлага да осиновите орангутанче вместо да купувате на близките си подарък за Коледа. Това става с дарение, а след като то е направено, можете да пратите по имейл сертификата до „жертвата“ на подаръка ви или да го изпратите до себе си, да го принтиранет и да го подарите лично.

Даренията са в размер на 20 и 35 евро. За 20 евро вие ще уредите на животинката един месец свежа и питателна храна от плодове и зеленчуци. За 35 евро осигурявате същото плюс пъзел, който орангутанчето трябва да реши, за да получи храната. Пъзелите развиват мозъка на животните и правят ежедневието им в приюта по-приятно.

 
 

Идеалното тяло за зимата

| от |

През лятото всеки иска плочки, буци по ръцете и нисък процент телесни мазнини. Зимно време хората искат чай, одеяло и да си пуснат нещо да мърмори по телевизията. Това е така, защото вън e майка си и баща си – поледици, виелици, студ. Земята толкова се е стегнала, че е време да сменят метрото с теснолинейка. За да сме резистентни на студа, трябва да имаме подходящо тяло – тяло, за което никой не говори. Зимно тяло. Това става по един-единствен начин – с диета.

Всякакви видове месо. Имам един приятел, който има един приятел, който казва, че не яде брано, а яде драно. Месото е основната суровина на живота. Ако сте веган – не знам. Веганите не отлитате ли на юг през зимата?

Картофи и тесто. Въглехидратите трябва да са като студентите – да влизат лесно и да излизат трудно.

Риба. В главите на хората рибата не е нито месо, нито картоф. Тя се сервира в два случая. Единият е, когато е празник, другият е, когато жена ви е решила, че вече няма място за нея в сърцето ви, защото то е затлачено от правилните ви кулинарни решения.

Подправки. Ползва се основно червен пипер. Начинът на прилагане е извънредно прост – взимате червен пипер и с него поръсвате едно парче сланина. По-късно нарежете сланината и наръсете обилно което и да е от предходните блюда със сланина.

Ако прекалите с подправките, блюдото ви може да стане разпадащо се, „рошаво“ и трудно за обхождане – като подхвърлян дюнер. Това, разбира се, не означава да не прекалявате, а да чукнете на всичко по 2-3 яйца за спойка. Белтъкът на яйцата дава протеините, необходими за оцеляване при лунарните условия на живот по спирките сутрин. Жълтъкът пък осигурява необходимия холестерол за онова сигнално червено лице и стягане в гърдите.

Зеле от типа „кисело“. Чувате ли от съседите нехарактерна дандания? Появяват ли им се неотложни ангажименти, когато искате да им отидете на гости? Шумът е заради такането на зелето, а неотложните ангажименти са, за да не отидете у тях да им изядете зелето.

Чесън. Познавам хора, които си купиха кола, за да могат да ядат чесън, без да пречат на тези в градския транспорт. Благородни хора. Благородни и здрави. Благородни, здрави и низвергнати от обществото.

Плодове и зеленчуци. Човек трябва не само да се храни добре, но и да бъде в красива обстановка. Ябълки, пиперки, гъби, орехи… Това са все неща, които изглеждат добре изсушени на масата. Все пак цяла зима ще седят на тая масата.

Течности

Не искам да говоря като реклама в интернет, но с помощта на тази диета ще постигнете желаното и нужно тяло. Грижете се за себе си, защото животът е кратък, особено ако не се грижите за себе си.

 
 

Книга на седмицата: „Другият сън” от Владимир Полеганов

| от chronicle.bg |

Ученият Стивън Хокинг предупреди преди дни, че живеем в най-опасното време за планетата. Какво обаче ще се случи след това? В близкото бъдеще, когато технологиите са заели още по-голяма част от живота ни, работата се върши единствено на екрани, малки роботчета почистват домовете ни, а природата се е оттеглила от света наоколо?

Действието в „Другият сън” на Владимир Полеганов се развива именно в близкото бъдеще, когато все повече разчитаме на технологиите за всичко в живота си. След странен телефонен разговор млад мъж се озовава в непознат свят, в който постепенно се появяват странни предмети и хора. Непознатият свят не е приказен, той е чужд и различен. Героят се опитва да вкара в познатите форми всичко, което вижда, въпреки че то не напомня на някоя от тях.

Разказът се води така, сякаш четящият е наясно с начина, по който се развива всекидневието в този нов свят и всичко се подрежда като пъзел – парче по парче, което читателят трябва да прецени къде да сложи.

Специфична характеристика на романа на Владимир Полеганов е липсата на абзаци – читателят потъва в потока от мислите на героя, като постепенно навлиза в неговия странен свят, проследява лутанията на паметта му и опитите да конструира от хаоса реалност.

„Другият сън” е определян като психологически роман, маскиран като фантастичен. Той предлага невероятно пътешествие навътре във въображението и си играе със способността на читателя да отговаря на въпроси, които никога не си е задавал.

Владимир Полеганов е завършил клинична психология и творческо писане в СУ „Св. Климент Охридски”. Носител е на наградата за къс разказ „Рашко Сугарев”. През 2015 година разказът му „Птиците” е включен в антологията Best European Fiction на издеателство Dalkey Archive Press. Негови творби са публикувани в престижни български и чуждестранни издания. Автор е на сборника с разкази „”Деконструкцията на Томас С.”