Интервю с Мартин Шулц: как Европа да стане по-близка за хората

| от |

„Не е ли по-скоро вярно, че Европа обръща гръб на хората?“ – този въпрос на една датчанка по време на дебат за това защо хората се дистанцират от Европа остава в съзнанието на Мартин Шулц в продължение на месеци. „Това изречение наистина ме развълнува“, заяви преизбраният председател на ЕП в интервю. „Може би не е вярно, но трябва да го приемем сериозно, иначе Европейският съюз ще се провали.“

20140709PHT51969_original

Мартин Шулц е първият председател на ЕП, който получава втори мандат на поста, и той е решен да го използва, за да приближи Европа до гражданите. За него същността на ЕС не е изграждането на най-големия единен пазар в света, а осъществяването на положителни промени в ежедневието на обикновените хора. ЕС трябва да обърне внимание на страховете на хората, за да даде отговор на евроскептицизма и екстремизма.

Социална справедливост

„Разделението между богатите и бедните в Европа се увеличава“, заявява г-н Шулц. „Все повече хора работят в несигурни условия, а в същото време свръх богатите продължават да трупат благосъстояние. Хората не смятат това за обосновано и това е нещо, на което трябва да обърнем внимание“. Според него високата безработица сред младите хора е особено тревожна. „Ние можем да реформираме пазара на труда, колкото си искаме, но докато няма икономически растеж, тези хора няма да получат шанс и едно цяло поколение ще обърне гръб на Европа. Рискуваме да загубим цяло поколение.“

Европейско измерение за политиката

Председателят на Парламента смята, че проблемите на хората да разберат Европа не са свързани с липсата на информация. „Разбира се, че можем да направим Парламента още по-прозрачен, можем да открием още повече информационни бюра, но докато обсъждането на европейската политика преминава през филтъра на националните интереси, ще бъде трудно тя да достигне до хората. Затова националната политика трябва да придобие европейски измерения“.

Гласът на хората трябва да има тежест

По време на европейските избори за пръв път няколко големи политически партии предложиха свои кандидати за председател на Комисията. Европейската народна партия (ЕНП) спечели най-много места в Парламента и политическите групи приканиха кандидата на ЕНП Жан-Клод Юнкер да се опита да намери мнозинство за своята кандидатура. По-късно Съветът официално номинира г-н Юнкер за председател на Комисията.

За г-н Шулц, който беше кандидат на Партията на европейските социалисти (ПЕС), номинацията на Юнкер беше повратна точка: „Ако Съветът не бе приел Юнкер, следващите европейски избори щяха да бъдат забравени. Сега изяснихме едно нещо за следващите избори: гласуването има тежест. Ако организираме всичко правилно, ще сме отворили нова глава в европейския парламентаризъм“.

Изяснихме едно нещо за следващите избори: гласуването има тежест.

По-силен Парламент

Решението на Съвета в полза на Юнкер утвърждава позициите на Парламента, посочва г-н Шулц. „Юнкер беше кандидатът на Парламента и номинирането му означава огромен ръст на влиянието на ЕП. През миналия мандат като председател моята цел беше да направя Европейския парламент толкова влиятелна институция, колкото Комисията и Съвета. Това ще бъде моя цел и през втория мандат.“

По-близко сътрудничество с Комисията

Резултатите от изборите имаха влияние и върху решението на Мартин Шулц да се кандидатира отново за председател на ЕП: „Първоначално исках да стана председател на Комисията, но избирателите решиха друго. За двете най-големи политически семейства (ЕНП и ПЕС – бел. ред.) беше нужно да си взаимодействат, за да позволят на Парламента и на Комисията да работят съвместно. Затова беше логично единият (от кандидатите – бел. ред.) да застане начело на Комисията, а другият да оглави Парламента. Комисията ще стане по-близка до Парламента и като резултат ще добие допълнителна легитимност.“

Предстоящите предизвикателства

За новия мандат г-н Шулц има амбициозни планове. „Искам да засиля институционалната роля на Парламента. Смятам, че ЕП трябва да се съсредоточи върху главните въпроси като банките, младежката безработица и безработицата като цяло, промените в климата, енергийната политика“, посочи той и заключи: „Парламентът става по-силен, по-видим“.

 
 

Намерената фотография на Жан-Мари Дона пристига в България

| от chronicle.bg |

Френският колекционер, издател и автор на фотокниги с „намерена фотография“ – Жан-Мари Дона, ще бъде специален гост на третата среща на платформата за фотокниги “ПУК!”.

Той ще представи част от колекцията си, наброяваща над 20 000 фотографии, които събира в продължение на близо 30 години, като ги изнамира по архиви, антикварни магазини и битаци по време на своите пътувания. В неговите проекти, тези анонимни наглед обикновени фотографии, придобиват нов артистичен смисъл.

По време на срещата, озаглавена „Photo Vernaculaire”, Жан-Мари Дона ще разкаже повече за намерената фотография, начина си на работа и фотокнигите си, публикувани в лимитиран тираж.

В една от тях озаглавена „Teddybär”, той поглежда към историята на Германия по едновременно особен, смущаващ и закачлив начин. Тя включва над 200 снимки на жени, деца и войници от Вермахта, позиращи до хора облечени като полярни мечки. Друга негова книга „Rorschach”, представя серия от банални природни пейзажи, отразяващи се във вода, обърнати на 90 градуса. Показани по такъв начин, тези кадри, заснети от различни фотографи между 1890 г. и 1950 г., изглеждат като концептуална работа на един и същ автор. Освен тях Жан-Мари Дона ще представи останалите свои книги „Blackface”, „Predator” и „Affreux Noël”.

Жан Мари Дона е роден в Париж през 1962 г. След повече от 30 години в издателския бизнес, през 2005 г. създава „Innocences” – свое издателство за фотокниги (www.innocences.net). Част от неговата колекция с намерена фотография е показвана по време на фестивала Rencontres d’Arles през 2015 и публикувана в някои от най-престижните издания като „The Guardian”, „Der Spiegel”, „Le Monde”, „Huffington Post”, „Vice” и „Vogue”.

„ПУК!“ е платформа за представяне на фотокниги с библиотека и поп-ъп книжарница, основана от Никола Михов, Тихомир Стоянов и Росен Кузманов. Целта на платформата е да създаде среда за популяризиране и издаване на фотокниги в България, като си сътрудничи с автори, издателства и фестивали в областта на фотографските и независимите издания.

Възползвахме се от случая, за да вземем блиц интервю от Жан-Мари Дона. Все пак на хората, които вадят части от миналото и ги показват в светлината на настоящето, създавайки изкуство, трябва да се дава път и гласност.

Ето какво ни разказа той:

За непросветените: що е то „намерена фотография“?

Най-общо казано това са снимки от неизвестни автори. Могат да бъдат семейни, студийни, паспортни и като цяло снимки за спомен. Освен любителски могат да бъдат професионални, които нямат естетически качества и са извадени от оригиналния им контекст. Да речем, аз колекционирам снимки от каталози на фризьорски салони, от застрахователни компании, на частни детективи, също и снимки от полицейски радари.

Къде най-често ги откриваш?

Най-много подобни снимки се намират по битаците и антикварните магазини. Понякога участвам и в търгове, където една фотография може да стигне до хиляди евро, но подобни интересни и скъпи кадри намирам на боклука, където са си безплатни.

Има ли хора, които ти дават свои снимки, за да ги включи във фотокнигите?

Да, изпращали са ми, но по-скоро вече след като хората са видели книгата и тогава ми изпращат подобни фоторафии.

Коя е най-старата фотография от колекцията? 

Най-старата фотография е от 1885 година, снимката е на забулени жени от Египет. А най-новата е панорамна рентгенова снимка на зъбите ми.

Коя ти е любимата фотография от твоята колекция?

Те са две! Първата ми любима снимка е на 6 годишно момче във военноморска униформа от 1920г., а втората е от 1945г. на 6 годишно момиче, която държи в ръка първата снимка.

Колко снимки наброява вашата колекция и колко време ви отне да я съберете?

Започнах колекцията преди 30 години и в момента наброява над 20 000 снимки. От тогава отделям по два часа всеки ден на архива си.

Откъде може да се купят фотокнигите?

Книгите и всичко около работата ми може да бъде открито тук,  а на предстоящата среща този четвъртък във Френски институт от 19:00 часа ще представя 5 от книгите ми и ще имате възможност да ги закупите на място.

В галерията може да видите част от снимките, които колекционира Жан-Мари Дона.

 
 

Няма да повярвате на колко години са!

| от chronicle.bg |

Холивуд винаги е 21 години! Или поне така изглежда – след операции, грим, тренировки и алхимия. Ето няколко звезди с постоянен брой свещи върху тортата.

Но на колко години са всъщност едни от най-големите актриси в света? Не е прилично да се питата такива неща, разбира се. Те обаче вкарват достатъчно усилия, за да не се притесняват, когато ги питат така.

И така – едни от най-младоликите на екрана. Или поне част от тях . Галерията ни съдържа само жени, които ще ви очароват и изненадат. Често това, което ни подмладява най-много, е щастието!

 
 

Помните ли тези сериали? А бихте ли ги гледали пак?

| от chronicle.bg |

В последните години телевизията направи бум в създаването на сериали.

Епизодите не отстъпват по качество на многомилиардни холивудски продукции, а зрителите им се умножават.

Имаше обаче и друго време в телевизионната история – времето на ситкомите.

Не че сега няма комедийни сериали като The Big Bang Theory („Теория за Големия взрив“). Преди 10-20 години обаче всички теми можеха да бъдат поставени на малкия екран през епизоди.

Повечето от тях днес изглеждат архаични и малко странни. Макар че наскоро стана ясно, че ще има нови епизоди от „Уил и Грейс“, колко от вас биха седнали да гледат сериала днес и то – след „Как се запознах с майка ви“ и „Модерно семейство“, които по съвсем различен начин гледат и на странните семейства, и на приятелствата.

Предлагаме ви в галерията списък със ситкоми, които може би не бихте гледали днес. Все пак обаче се надяваме, че помните поне най-знаковите от тях.

 
 

Снимат Peaky Blinders сезон 4

| от chronicle.bg |

Сезон 3 приключи преди 8 месеца. Сега сезон 4 вече се снима, а 5 се пише. Трейлъри, актьори и други детайли ще разгледаме тук.

Последното което знам: сезон 4 се очаква някъде през октомври. Том Харди се завръща. Сезон 5 се пише.

Записите започнаха съвсем скоро и затова все още няма трелър. За една нощ улиците на Ливърпул се състариха с 90 години. Имаме снимки на сета от няколко източника.

 

 

 

 

 

Ще има 6 епизода като във всеки сезон досега. Килиън Мърфи, разбира се, ще играе и в двата предстоящи сезона. Останалите основни герои също се очаква да се завърнат, но това предстои да бъде обявено. Създателят на сериала Стивън Найт потвърди завръшането на Том Харди, с когото работи през януари в „Табу“. „Не можем без Алфи (персонажът на Том). Том Харди е много желан актьор, но се постара да се освободи за снимките на сериала ни.“