Интервю с Мартин Шулц: как Европа да стане по-близка за хората

| от |

„Не е ли по-скоро вярно, че Европа обръща гръб на хората?“ – този въпрос на една датчанка по време на дебат за това защо хората се дистанцират от Европа остава в съзнанието на Мартин Шулц в продължение на месеци. „Това изречение наистина ме развълнува“, заяви преизбраният председател на ЕП в интервю. „Може би не е вярно, но трябва да го приемем сериозно, иначе Европейският съюз ще се провали.“

20140709PHT51969_original

Мартин Шулц е първият председател на ЕП, който получава втори мандат на поста, и той е решен да го използва, за да приближи Европа до гражданите. За него същността на ЕС не е изграждането на най-големия единен пазар в света, а осъществяването на положителни промени в ежедневието на обикновените хора. ЕС трябва да обърне внимание на страховете на хората, за да даде отговор на евроскептицизма и екстремизма.

Социална справедливост

„Разделението между богатите и бедните в Европа се увеличава“, заявява г-н Шулц. „Все повече хора работят в несигурни условия, а в същото време свръх богатите продължават да трупат благосъстояние. Хората не смятат това за обосновано и това е нещо, на което трябва да обърнем внимание“. Според него високата безработица сред младите хора е особено тревожна. „Ние можем да реформираме пазара на труда, колкото си искаме, но докато няма икономически растеж, тези хора няма да получат шанс и едно цяло поколение ще обърне гръб на Европа. Рискуваме да загубим цяло поколение.“

Европейско измерение за политиката

Председателят на Парламента смята, че проблемите на хората да разберат Европа не са свързани с липсата на информация. „Разбира се, че можем да направим Парламента още по-прозрачен, можем да открием още повече информационни бюра, но докато обсъждането на европейската политика преминава през филтъра на националните интереси, ще бъде трудно тя да достигне до хората. Затова националната политика трябва да придобие европейски измерения“.

Гласът на хората трябва да има тежест

По време на европейските избори за пръв път няколко големи политически партии предложиха свои кандидати за председател на Комисията. Европейската народна партия (ЕНП) спечели най-много места в Парламента и политическите групи приканиха кандидата на ЕНП Жан-Клод Юнкер да се опита да намери мнозинство за своята кандидатура. По-късно Съветът официално номинира г-н Юнкер за председател на Комисията.

За г-н Шулц, който беше кандидат на Партията на европейските социалисти (ПЕС), номинацията на Юнкер беше повратна точка: „Ако Съветът не бе приел Юнкер, следващите европейски избори щяха да бъдат забравени. Сега изяснихме едно нещо за следващите избори: гласуването има тежест. Ако организираме всичко правилно, ще сме отворили нова глава в европейския парламентаризъм“.

Изяснихме едно нещо за следващите избори: гласуването има тежест.

По-силен Парламент

Решението на Съвета в полза на Юнкер утвърждава позициите на Парламента, посочва г-н Шулц. „Юнкер беше кандидатът на Парламента и номинирането му означава огромен ръст на влиянието на ЕП. През миналия мандат като председател моята цел беше да направя Европейския парламент толкова влиятелна институция, колкото Комисията и Съвета. Това ще бъде моя цел и през втория мандат.“

По-близко сътрудничество с Комисията

Резултатите от изборите имаха влияние и върху решението на Мартин Шулц да се кандидатира отново за председател на ЕП: „Първоначално исках да стана председател на Комисията, но избирателите решиха друго. За двете най-големи политически семейства (ЕНП и ПЕС – бел. ред.) беше нужно да си взаимодействат, за да позволят на Парламента и на Комисията да работят съвместно. Затова беше логично единият (от кандидатите – бел. ред.) да застане начело на Комисията, а другият да оглави Парламента. Комисията ще стане по-близка до Парламента и като резултат ще добие допълнителна легитимност.“

Предстоящите предизвикателства

За новия мандат г-н Шулц има амбициозни планове. „Искам да засиля институционалната роля на Парламента. Смятам, че ЕП трябва да се съсредоточи върху главните въпроси като банките, младежката безработица и безработицата като цяло, промените в климата, енергийната политика“, посочи той и заключи: „Парламентът става по-силен, по-видим“.

 
 

Избери порно, избери живота, избери T2

| от Зорница Аспарухова |

Избери живота, като преебеш своя. Избери порно, за да не правиш секс. Избери да си сексист, егоманиак, циничен гадняр. Избери онези, които ти го вдигат, пред онези, които обичаш. Избери истерията пред срама, избери да се друсаш качествено с реални неща, които харесваш и да дозираш социалните мрежи. Избери живота!

Също така избери „Трейнспотинг“ – на екран и на хартия. После и „Порно“ – само на хартия. Като цяло се довери на Дани Бойл и Ървин Уелш, те си знаят работата. Това важи и за последната им колаборация заедно на екран.

Да избереш „Т2 Трейнспотинг“ пред останалите заглавия в киносалона този месец е като да избереш добрата кока пред скапаната трева. По-силно е, по-смело е, по-скъпо е, вдига ти го по-добре.

Същото важи и за филма на Дани Бойл и сценариста Джон Ходж. Те го правят за пореден път и го правят добре. Избери тях и им се довери, за да те заведат на приключение в мръснишкия свят на Рентън, Sick boy, Спъд и Франк Бегби.

Точно 20 години минаха, откакто хероиновата истерия на триото Бойл-Ходж-Уелш нанесе мощното си кроше в киносалоните и оформи част от иронично-циничното поколение на 80-те и 90-те години.

Припознаването с хистеричния живот и изборите на основните персонажи не е онова, което прави „Трейнспотинг“ толкова специален, както някои от вас биха си помислили. Обратният характер на всичко онова, което този филм разказва, е циничната нотка, която ние толкова харесваме.

Неговите персонажи избират живота, отнемайки го. От себе си и от другите. Да възхвалиш живота, чрез неговото тотално унищожаване и незачитане, разбиването му на дребни парчета, ето това прави този филм това, което е. И така вече 20 години.

Рентън, Sick Boy – Саймън, Спъд или Компира и Франк Бегби, преследват съзнанието на хиляди фенове по света с реплики, сцени, крайности, гнусотии и изборите си. Отварящият монолог на Марк Рентън, който ти казва да „избереш живота“ и досега остава епопея, на която се оповава почти всеки средностатистически циник с повече акъл.

20 години по-късно нещата са се променили. „Т2 Трейнспотинг“ удря кината като наркотична доза качествено бяло, която е редно да си причиниш. Той носи духа на първата киноистерия, но има повече сантимент в себе си.

Trainspotting трейнспотинг

Старите персонажи са тук, пръснати в различни точки на красивия и тучен Единбург, за да се съберат отново в носталгия по миналите дни, добрите наркотици, голите жени, порното, съжаленията, угризенията, изборите, умиленията и новите схеми и измами. Като последното едва ли има кой знае какво значение.

Китната предрусала четворка на Единбург винаги ще намери нещо, с което да се забавлява. В „Т2 Трейнспотинг“ изборът пада върху минали измами и нови такива, включващи порно с мъже, които обичат да им го слагат отзад и една българка. Това обаче се случва само на повърхността. Като повечето неща, които са потенциално добри и този филм има няколко нива. Дали всички ще ги видят и усетят, това вече си е тяхна работа.

Тези, които са прочели „Порно“ на Ървин Уелш във влажно очакване на този филм, нека да бъдат предупредени – „Т2 Трейнспотинг“ не е „Порно“. Бойл и Ходж използват различни отправни точки и основи на романа, които заковават в сюжета, но филмът не е директна адаптация на втория роман на Уелш. Той е много различен от хероиновите истории на лудия шотландец.

Сюжетът на „Т2 Трейнспотинг“ в случая не е важен. Важни са Юън Макгрегър, Юън Бремнър, Джони Лий Милър, Робърт Карлайл, химията – тази на екрана и тази в лъжички и линийки, монолозите, музиката и за някои от нашите сънародници – и участието на Анжела Недялкова и появата на гара Подуяне.

Всичко това го има и е поднесено с показателната си хаотичност, точно като първата част, но с повече носталгия.

Кенефи, Иги Поп, псувни, дрога, измами, пари, изкуствени мъжки членове, циците на Анжела, буркан с шипков мармалад, Ървин Уелш в кадър, Рентън, който пее, Бегби социопатът, монолог за консуматорския живот и лайковете във фейсбук, кратката поява на Даян, първата сцена с купчина задъхани фитнес маниаци…

Всички тези неща обагрят света на „Т2 Трейнспотинг“ в приятни наркотични краски. Носят доволна наслада на онези, които са гледали първия филм и очакват втория. Дори и на онези, които не го очакват.

Дани Бойл знае как да прави кино и майсторски се справя с объркания свят на Ървин Уелш за втори път. Малко биха успели и почти никой не би се пробвал. Освен Бойл, който е диригент от класа и го доказва отново.

T2: TRAINSPOTTING Трейнспотинг

Нуждата от продължения на филми се е превърнала в същото, в което и нуждата да пускаш песни и статуси за живота си всеки ден във фейсбук. Безмислие. Безвремие. Тотална жалкост. Малка нужда, която се е превърнала в голяма нужда. Като тази, която правиш насаме.

„Трейнспотинг“ няма нужда от продължение и все пак получава такова. То, за разлика от повечето комерсиални заглавия, които са се окичили с втори, трети и пети части, е негов достоен събрат. Поостарял и прашасал. Но изтупан и лъснал косъма, за да покаже, че още го бива. И е така. Бива го повече от другите.

От първата сцена с роботизираните healthy идиоти, през задължителния монолог на Рентън, до разбитото с кенеф лице на Франк Бегби, всеки момент е премерен и идва в перфекни цветни дози. Облечен в добър диалог, актьорска игра, музика и цветове като дъга през погледа на весел наркоман, носещ цветни очила и яздещ пони.

„Т2 Трейнспотинг“ е пътуване към миналото на едно по-добро кино, което някак сме забравили как се прави и как се гледа. От време на време обаче някой ни го напомня. Този месец това е Дани Бойл и неговият коктейл от шотландска кръв, примесена с качествена дрога и достойно друсане за всеки киноман.

Така че, избери живота навън и около себе си. Избери по-доброто кино. И не забравяй да си поемеш дълбоко дъх в началото. После се гмурни в кенефа на „Т2 Трейнспотинг“ и се наслаждавай! Мърляво е, но ще ти хареса.

Източник: Webcafe.bg

 
 

Саундтракът към „Петдесет нюанса по-тъмно“ оглави Топ 200 на „Билборд“

| от chronicle.bg |

Саундтракът към квазиеротичната лента „Петдесет нюанса по-тъмно“ оглави престижната класация Топ 200 на „Билборд“ за албуми, съобщи сайтът на изданието.

По данни на Нилсен Мюзик от тавата, включваща изпълнения на Тейлър Суифт и Зейн Малик, Сия, Холзи, Ник Джонас и Ники Минаж, през първата седмица от излизането й на музикалния пазар са продадени 123 000 албумни единици.

Саундтрак не е оглавявал класацията на „Билборд“ за албуми от август миналата година, когато музиката към комиксовата лента „Отряд самоубийци“ се позиционира на върха и запази първенството в продължение на две седмици, припомня изданието.

Второ място в албумния чарт на „Билборд“ заема певецът Бруно Марс с 66 000 продадени единици от тавата „24K Magic“. Първенецът от миналата седмица, рапърът Биг Шон, е отстъпил на трета позиция с 62 000 продадени единици от албума „I Decided“.

Челната петица в класацията Топ 200 на „Билборд“ за албуми се допълва от хип-хоп триото „Мигос“ с тавата „Culture“ и ритъм енд блус певеца Уикенд със „Starboy“.

Източник: БТА

 
 

Как може да изглежда новата Nokia 3310

| от chronicle.bg |

Nokia 3310 е вечен. Буквално!

Днес ако си изпуснеш телефона на земята, трябва да отидеш на църква и да запалиш свещ преди да го вдигнеш, да не би да му е станало нещо невъзможно за преживяване и скъпо за ремонт. Всеки човек иска поне малко сигурно, а в случая с мобилните телефони, тази сигурност да не отнема от социалния статус.

Както вече ви съобщихме, Nokia 3310 отново ще бъде пуснат в производство, като очакваме оредставянето му на Световния мобилен конгрес.

Най-вероятно той ще бъде много подобен на оригиналния, плюс няколко модернизации. В интернет се появи клипче, което показва евентуален възможен облик на телефона.

 

 

Телефона ще бъде малко едричък – 14мм или два пъри по-дебел от iPhone 7 – с цветен дисплей, микро USB слот, 8GB памет, 1650mAH батерия и камера. Дано Snake II и Space Impact са си същите.

 
 

Емили Ратайковски беше похитена от хакери

| от chronicle.bg |

Твърди се, че моделът Емили Ратайковски е похитена от хакер отново и нейни голи снимки са предложени за продажба, съобщава БТА, цитирайки в. „Дейли мирър“.

Бившата победителка в шоуто „Биг Брадър“ Хелън Удс твърди, че са й изпратени над 200 снимки на модела в Туитър и е помолена да ги публикува в онлайн рубриката си в „Дейли стар“.

„Оказа се, че в съобщението имаше линк към фотосите на Емили Ратайковски в iCloud (Айклауд). Този клоун ми предложи да ги покажа в моята рубрика“, каза Хелън Удс.

За първи път Емили каза, че е станала жертва на хакерска атака през 2015 г. Тя защити хората, които са видели снимките в интернет и обвини онези, „които са ги откраднали“.

„Мисля, че веднъж излезли, те са достъпни и не съм сигурна, че е задължително всеки, който ги търси в Гугъл, да бъде определен като престъпник. Хората, които са откраднали снимките, са престъпниците“, каза тя.