Интересите – вечни, приятелите – до време

| от |

„Няма вечни приятели, има вечни интереси“ – тази максима на Чърчил днес добре приляга към новата тактика на Ангела Меркел, която се опитва да намери решения на европейските проблеми с помощта на нови съюзи и партньори, пише Дойче веле.

merkel

Когато миналата година Германия и Франция отбелязаха 50-та годишнина от Елисейския договор, федералният президент Йоахим Гаук изтъкна, че „не познава други две страни, свързани толкова дълбоко и трайно в отношенията си“. Красивите думи обаче не могат да прикрият факта, че отношенията на правителствено ниво са хладни от години. Както заяви в интервю за Дойче веле през 2013 бившият френски премиер Ален Жупе: „Пътят на френско-германското сътрудничество не винаги е постлан с рози. Мужду нас има и конфликти“.

Федералната канцлерка Ангела Меркел и френският президент Франсоа Оланд имат различен, почти коренно противоположен подход най-вече по въпросите на икономическата и бюджетната политика: Меркел залага на конкурентоспособността и глобализацията, а Оланд разчита предимно на капсулирането и на държавните програми за стимулиране на конюнктурата. Германия обаче само укрепи позициите си по време на кризата, а Франция продължи да запада. Едва в средата на януари Оланд обяви, че рязко сменя курса предвиждайки облекчения за икономиката и съкращения в обществения сектор.

Германското правителство със сигурност ще следи внимателно дали думите ще бъдат последвани от дела, тъй като икономическата слабост на Франция е проблем и за Германия – на Берлин му липсва силен партньор в Европа. И колкото повече расте водещата роля на Германия във времената на криза, толкова по-интензивни стават и упреците към Германия за нейната прекомерна самостоятелност и независимост.

merkeltusk

Нови позиции за Полша?

Отдавна вече има белези за това, че Меркел е склонна да се ориентира към по-широк кръг от европейски партньори. Тя например търси тесни контакти с полското правителство и би могла да осигури на премиера Доналд Туск някой от водещите европейски постове. Наблюдатели смятат, че влошените в момента германско-френски отношения карат Германия да се преориентира към други партньори в рамките на Европейския съюз, а Полша пасва много добре в тази схема. Между Туск и Меркел съществува и лична, и политическа близост.

Полша се отвърди и като важна страна в Централна Европа, която освен всичко друго успя да се справи доста добре и с кризата. В полските допитвания Меркел от години насам заема водещо място сред чуждестранните политици. Въпреки това би било пресилено да се смята, че Полша ще измести Франция като основен европейски партньор на Германия, казва политологът Янис Емануелидис. „Френско-германският съюз на може да бъде заместен с друг. Става дума за установяването на допълнителни стратегически партньорства.“

David-Cameron

Привилегированият Камерън

Извън фокуса на общественото внимание остават усилията на Меркел да сондира почвата за съвместни действия и с британския премиер и консерватор Дейвид Камерън. На Камерън дори бе оказана честта да прекара един уикенд с цялото си семейство в замъка Мезеберг край Берлин, където бе поканен от Меркел и нейния съпруг. Оланд и до момента напразно се надява на подобна покана…

Според евродепутата от британската консервативна партия Мартин Каланън поканата е била съвсем логична: „Меркел и Камерън имат сходни мнения по много от политическите въпроси, което има съответните последствия за Европа. Обединеното кралство и Германия поемат все повече съвместното ръководство на Северна Европа, докато Франция се превръща в духовен водач на Южна Европа. И макар Франция и Германия да са съседи в географски план, между тях липсва идеологическа близост“, казва Каланън.

Политологът Янис Емануилидис обаче отбелязва, че сътрудничеството между Берлин и Лондон си има граници: „Проблемът е, че Лондон успя в значителна степен да се самоизолира. Затова – Лондон е важен, но отношенията с Париж са по-важни, и ако трябва да се постигне напредък на европейско равнище и занапред ще са нужни компромиси, постигнати от Геррмания и Франция.“

Противопоставянето на Севера и Юга не би било конструктивно

При всички случаи е ясно, че в Европа Меркел вече не залага изключително и безусловно на Франция, както правеха някои от нейните предшественици. А от избухването на кризата насам новост е и неформалния алианс между финансово солидните държави в северната част на Европейския съюз. Независимо дали става дума за Финландия, Швеция, Холандия или Австрия – всички те искат оказваните от тях помощи на задлъжнелите държави на юг да не отидат напразно. Затова и съвместно оказват натиск за извършването на реформи и икономии. За незапознатите наблюдатели обаче нещата изглеждат така, като че ли само Германия настоява за такива мерки в Европа.

Общите интереси обаче не бива да водят до противопоставяния в Европа, препоръчва Янис Емануилидис: „Сигурен съм, че такова противопоставяне няма да е от полза за никого. И най-вече Берлин би трябвало да се стреми да го избегне“. От казаното дотук личи, че водената от Меркел европейска политика е станала по-комплексна и диверсифицирана, а партньорите й се променят в зависимост от ситуацията.

 
 

SASA Asian Pub: Преобръща представи!

| от Спонсорирано съдържание |

На 7 декември представите за  ресторант, забавление, вкусна храна и цени буквално ще се преобърнат!

2000 кв. метра площ, 7 метра височина, 700 седящи места, ресторант и бар, обединени от обща сцена, на която постоянно нещо се случва.

Витоша “нахлува” през огромните остъклени витрини, създавайки усещане за полет над града, а огромният аквариум “потапя” посетителите в тайнството на подводния свят.

Най-доброто от 7 световни кухни с превес върху азиатската

Знаковите блюда на Китай, Япония, Тайланд, Монголия и  Сингапур, приготвени специално за SASA Asian Pub от световни шеф-готвачи.
Всички вкусове са адаптирани към българския, като запазват здравословните съставки и начин на обработка, характерни за азиатската кухня. Ястията едновременно засищат и оставят чувство за лекота и прилив на енергия.

В SASA Asian Pub, освен азиатска кухня, се предлагат автентични американски барбекю специалитети, италиански брускети, френски десерти, средиземноморски деликатеси…

Барът е „въоръжен“ със сто различни вида напитки от цял свят, сред които авторски азиатски коктейли и разнообразие от кафе специалитети.

SASA не е просто ресторант, а азиатски пъб, където забавлението е целодневно и гарантирано.

На сцената, обединяваща ресторанта с бара и кафето, се редува жива музика с DJ сетове и шоу програми.

В SASA Asian Pub денят започва със сутрешно кафе, преминава в обяд с колеги, неусетно се удължава до следобеден коктейл или десерт, за да да стигне до вечеря с приятели и танци до късните часове с питие в ръка.

SASA Asian Pub е целодневно заведение, където независимо сам или с компания, всеки се чувства на мястото си.

SASA Asian Pub преобръща представите за ресторант!

Не на последно място SASA Asian Pub ще преобрне и представите за достъпност.

“Преживяването”, наречено SASA Asian Pub е напълно възможно да се превърне в ежедневие, без това да обърка месечния бюджет.

Достъпността е в основата на концепцията на веригата, за да може иновативната идея на SASA Asian Pub да бъде възприета от най-широк кръг хора и да се превърне в начин на живот.

Sasa Asian Pub в Парадайз център отваря на 7-ми декември.
Заповядайте да ви се представим!

 
 

„Смъртоносен улов“ се завръща по Discovery Channel

| от chronicle.bg |

Популярната поредица на Discovery Channel – „Смъртоносен улов“ – се завръща с нови истории. Новият 15-и сезон на отличената с награда „Еми“ продукция е озаглавен „Дънджън Коув“, и можем да гледаме премиерата му на 13-и декември, вторник, от 20:00 ч.

Новите серии представят живота в Нюпорт, Орегон – едно от последните рибарски селища на ръба на опасното „Гробище на Пасифика“, разпростиращо се от Орегон до Британска Колумбия. Тук поколения ловци на раци и техните семейства рискуват всичко, за да изтръгнат прехраната си от морето. Хиляди плавателни съдове и животи са били изгубени в битка с морето, което го определя като мястото за най-смъртоносен комерсиален риболов в света. Орегонското крайбрежие гъмжи с морски обитатели, но и изненадва с лабиринт от плитчини и подводни течения.

Discovery Channel

„Смъртоносен улов: Дънджън Коув“ се качва на борда на корабите, които навигират сред бурните вълни и непредсказуеми условия в този участък на океана. Но какво означава това за онези, които остават на сушата? Поредицата показва живота на семействата, много от които живеят на това място от поколения. Всяка година има рибари, изгубени в коварните води, но семействата в Нюпорт понасят мъката, борейки се да запазят живо наследството на своя град.

Discovery Channel

Голяма част от героите, които ще видим в новия сезон, идват именно от семейства, в които поколения наред риболовът е служил за прехрана на фамилията и се е превърнал в традиция. Именно такава е историята на семейството на капитан Мики Редерфорд. Подобно на стотици рибари, Мики прави своите първи стъпки в занаята още като дете. Едва на 6 години той се сблъсква с рибарството, а на 21 вече управлява собствена лодка. 4 години след като напуска семейния бизнес поради несъгласия с баща си, Кени Рипка размисля и се връща обратно с ясната цел да докаже, че притежава необходимите качества, за да бъде част от семейния бизнес.

Ще успее ли новото поколение капитани да овладее морето въпреки проблемите, разяждащи флота му? Ще успеят ли героите на поредицата да съберат куража, който се изисква, за да станат легенди? Предстои да видим в новите епизоди.

 
 

И ний сме естети, и ний сме гледали на Ким Кардашиян дупарата!

| от в. "Сега" |

През последната седмица новостите в света на българската песенна култура бият като барабанен огън.

Социалните мрежи се възпалиха и кипнаха първо на почва Издислав и Фики Стораро, сега естетите и меломаниаците анализират Гери-Никол и новата й песен. Стръвта, на която кълват възмутените и вдъхновените, е рефренът: „яката дупара – кой ще я бара?“

Общо взето на Шопенхауер му е все тая, ама само Шопенхауер ли е естет на тоя свят? Едно магаре ли се казва Марко? И ний сме естети, и ний сме гледали на Ким Кардашиян дупарата!

***

Неслучайно на български основният офис на една компания се нарича седалище; и по-рядко – главен офис. У нас е по-важно да имаш дупара, нежели глава. Това е видимо и при други идиоми. На английски се казва – „трябва да имаш черва за еди-какво си“ (to have guts); на български за същото казваме – „трябва да имаш дупе“ (или евентуално топки). В дупарата сме куражлии!

***

Българо-македонският фолклор пази различни бивалици и небивалици с такава постройка: една работа се върши или с пари, или с дупара; пари нема – действайте.

***

В днешно време обаче има лидери едновременно с голяма и щедра дупара, но и приказно богати. От двете страни на един шпигел имаме две прекрасни корпулентни дупари. И не са стиснати – особено едната! Много обича да дава. На народа дава, но и на заслужили дупари дава – предимно обществени поръчки.

***

Благоразумието и прагматизмът ни учат: ако искаш мира, стой си на дупарата и кротувай! Но един неблагодарен дупарин пиян на мотика изрече непристойни и клеветнически думи за приключенията на Голямата дупара в Симитли.

***

Напънала се планината и родила мишка. Напънала се дупарата…

***

Дянков щеше да пляска дупарата на руската мечка. В действителност отиде и целуна пръстена, с извинение – влезе в управлението на голяма руска банка и икономически институт. На това му се вика дупара с две лица, казано на изящен език – това е стилът на Двуликия Анус.

***

И Христо Ботев е писал за Musculus gluteus maximus, но с ето такива възрожденски думи:

„Отзад кир Михалаки беше някак по-деликатен: вратът му – като талията на свинята, гърбът – като табашки кош, а под гърба – кръгла манастирска трапеза.“

Текстът е публикуван във в. „Сега“. 

 
 

Къде отиват мазнините, когато сваляме килограми

| от chronicle.bg, по iflscience.com |

Диетите и хранителните режими често са в устите на хората. Оказва се обаче, че има много митове за свалянето на килограми. Някои хора смятат, че мазнините се превръщат в енергия или топлина. Други пък твърдят, че се секретират или направо, че се превръщат в мускули.

Всъщност това съвсем не е така. Андрю Браун от Университетът на Ню Саут Уейлс и австралийският физик и тв водещ Рубен Мийрман откриват, че когато губим мазнини, всъщност ги издишваме.

„Царува стряскащо незнание около метаболичните процеси при отслабване“, казва Браун. Мийрман добавя: „Правилният отговор е, че по-голямата част от подкожната мазнина се издишва под формата на въглероден диоксид. Отива във въздуха.“

Те са изчислили, че за да загубим 10 килограма мазнини, ще ни трябват 29 килограма кислород, а ще произведем 28 килограма въглероден диоксид и 11 килограма вода.

Това, разбира се, не означава, че ако дишаме повече, ще отслабнем по-бързо. Означава само, че ще ни стане лошо и можем да загубим съзнание.