Информационният парадокс с ебола

| от |

Стивън Джонсън, в. „Ню Йорк таймс“

На 28 август 1854 г. 6-месечно момиченце, останало известно в историята като бебето Луис, се разболява от холера в лондонския квартал Сохо. По онова време той е един от най-гъстонаселените и един от най-бедните квартали на града. Изпражненията на детето попадат в кладенец на улица „Броуд стрийт“ и бактерията в тях зарази водата в него. За броени дни избухва най-ужасяващата в историята на Лондон епидемия от холера. Докато тя приключва няколко седмици по-късно, една десета от населението на Сохо вече е починало.

Историята на епидемията на улица „Броуд стрийт“ е може би най-известният анализиран случай в общественото здравеопазване и епидемиологията, до голяма степен защото той води до едно революционно проникновение, а именно че холерата е болест, която се предава чрез водата, а не по въздуха, както се е смятало по онова време. Епидемията на улица „Броуд стрийт“ обаче има и друг елемент, който заслужава внимание днес, когато общественото безпокойство в САЩ по повод ебола нараства в медиите, метрото и вечер около масата. И този елемент е разпространението не на болестта сама по себе си, а на информацията за нея.

През 1854 г. изминават цели седем дни след като бебето Луиз се разболява от холера и четири дни след като жителите на Сохо започват да измират масово, преди в лондонските вестници да се появят незначителни дописки за епидемията, няколко кратки реда, информиращи, че седем души са починали в квартала. Необходими са цели две седмици преди печатът да определи епидемията като голямо новинарско събитие в Лондон.

В самия Сохо информационните канали също били ненадеждни. Из квартала се разпространяват слухове, че целия град измира със същите темпове и че Лондон се сблъсква с катастрофа с мащабите на Големия пожар от 1666 г. Но това се оказа само слух. Тъй като кризата в Сохо тръгва от един единствен източник – онзи отровен кладенец – обхватът й е ограничен в сравнение с нейната интензивност. Естествено, че живеещите близо до улица „Броуд стрийт“ са били в голяма опасност. Но е било малко вероятно онези, които не са живеели там, да се заразят.

Сравнете тогавашния модел на информационен поток с начина, по който новините се разпространяват днес. В четвъртък Крейг Спенсър, лекар от Ню Йорк, беше диагностициран се ебола, след като вдигна висока температура, и целият свят научи резултатите от изследванията му, броени часове след като пациентът сам ги беше научил. Новината се разпространи със същата скорост и няколко седмици по-рано във връзка с жертвата на ебола в Далас Томас Дънкан. През 1854 г. беше необходима една седмица преди новината за епидемията от холера да пропътува двайсет пресечки от Сохо до улица „Флийт стрийт“. Днес новината пътува почти със скоростта на светлината, тъй като данните се пренасят по фиброоптични кабели. Благодарение на тази технология новинарските канали бдят постоянно за новини за ебола вече седмици наред, въпреки факта че, както се казва в майтап, разпространен в Туитър, повече американци са били женени за Ким Кардашиян, отколкото са хората починали от ебола в САЩ.

С развитието на обществата и технологиите се променя и скоростта на разпространение на болестите и на информациите. Огромната гъстота на населението на Лондон през 19-и век позволява на бактерията на холерата да се разпространява в един квартал с ужасяваща скорост, а информацията за този ужас – по-бавно. Това пък е било добра новина за душевното благосъстояние на широката английска общественост, която е била пощадена от ужаса да следи и брои смъртните случаи сякаш следи и отчита котировките на борсата. Но това е било ужасно от  гледна точка на общественото здравеопазване. Епидемията вече е поотслабнала, преди официалните здравни институции да успеят да си дадат сметка за нейния мащаб.

Чуваме да се повтаря непрекъснато, че модерното общество е безпрецедентно уязвимо за заплахи от пандемия, поради това, че целият свят е свързан чрез самолети по въздуха. Но рядко обръщаме внимание на другата страна на тази глобална свързаност – разпространението на информацията, което става с много по-бързи темпове в последните няколко десетилетия в сравнение със скоростта на самолетите. Да вземем за пример случая с пандемията от Ейч 1 Ен 1 (H1N1) през 2009 г. Тогава мощен нов щам на вируса беше идентифициран в мексиканско село и след няколко дни здравните организации по света бяха информирани и бяха обучени да го разпознават.

Благодарение едновременно на технологиите и на изключително важната работа, свършена от институции като Световната здравна организация и Центровете за контрол и превенция на заболяванията на САЩ, ние можем да предупреждаваме света за потенциални заплахи от един-единствен смартфон. Това е особено важно в страни като Съединените щати, където има добре развити институции за обществено здравеопазване, но е в сила и за страни като Нигерия, които са способни да действат бързо въз основа на ранни предупреждения за жертвите на ебола и да овладеят епидемията в рамките само на няколко седмици.

Така че това е странният парадокс на съвременната епидемия – скоростта на информацията едновременно е най-голямата наша защита срещу една истинска епидемия в град като Ню Йорк и е източник на непрестанно и постоянно глождещо ни безпокойство, което поражда – напълно неправилно – чувството, че ние живеем в необичайно опасни времена. Много по-малко вероятно е един нюйоркчанин или лондончанин днес да почине от епидемия в сравнение с преди 150 години. Ние сме много по-малко изложени на риск и в същото време сме много по-притеснени по същата причина.

Информацията сега пътува по-бързо от вирусите. Ето защо ние сме изплашени. Но и сме в безопасност /БТА/

 
 

Пенелопе Крус ще играе Донатела Версаче в тв сериал

| от chronicle.bg, по БТА |

Холивудската прима и носителка на „Оскар“ Пенелопе Крус ще се превъплъти в Донатела Версаче. Можем да я видим в новия сезон на популярния сериал „Американска криминална история“.

Телевизионният сериал ще бъде посветен на загадъчното убийство на брата на Донатела Версаче. Джани Версаче е и основател на легендарната модна къща . Той ще бъде озаглавен „Версаче: Американска криминална история“.

Десет серийната поредица под режисурата на Райън Мърфи ще излезе на екран през следващата година. Мърфи вече засне един сезон на сериала, посветен на спортиста О’ Джей Симпсън. Тази продукция беше удостоена с награда „Еми“ в категорията най-добър мини-сериал.

 
 

Ето го първия трейлър на „Churchill“ с Брайън Кокс

| от chronicle.bg |

Новият Чърчил ще бъде Брайън Кокс във филма„Churchill” на Джонатан Теплицки.

Действието на филма се развива непосредствено преди D-Day през 1944 година, когато едно от най-големите предизвикателства пред силите на Съюзниците е самият Чърчил, който се страхува, че катастрофалните събития от Галиполи през 1915-та, когато загиват над 500 хил. войници, могат да се случат отново.

Лентата е по сценарий на британската историчка Алекс фон Тънзелман, която прави своя дебют в киното.

Премиерата е на 2 юни в Съединените щати и на 6 юни във Великобритания.

А ето го и трейлъра:

 
 

Професия „ловец на любовници“

| от chronicle.bg |

Когато предсказвачката на бъдещето Минг Ли казва на своя клиентка, че знае за аферата й с женен мъж, жената е смаяна.

Без да трепне, Минг убеждава клиентката да прекрати връзката, което тя прави и то бързо. Но откъде всъщност Минг Ли е знаела за тази афера? Нека не се преструваме, че наистина е имала силата да чете мисли, защото самата тя казва пред South China Morning Post, че в действителност не предсказва бъдещето.

Минг работи за Weiqing Network Technology в Шангхай. Звучи като технологична фирма, но всъщност е агенция за ловци на любовници.

Малко предистория: около един на всеки пет женени мъже (както и жени) в Китай се гмурва в извънбрачна афера, според проучване на сайта за запознанства Baihe.com. След тази статистика може би не е изненада, че официалната цифра на разводите в Китай се е повишила с 60% от 2007 до 2014 г.

Weiqing цели да предотврати тези разводи. Клиентите на агенцията най-често са омъжени жени, които подозират мъжете си във връзка. За китайските съпруги извънбрачната афера е въпрос не само на любовно разочарование, но и на загуба на семейни финанси. Обикновено, когато мъжете им имат любовница, те плащат наема на жилището й, месечни сметки и всякакви глезотии. Така семейният бюджет натежава.

Weiqing има 59 офиса на цялата територия на Китай. Служителите на агенцията са основно два типа – терапевти, които оценяват кризата вътре в един брак и търсят наични да го съживят, както и самите ловци на любовници. Това са най-вече млади хора, следващи психология, социология или право. Те използват психологически методи, за да убедят третата страна в брака да отстъпи и прекрати връзката.

“Ако любовницата отиде на разходка в парка, до супермаркета или на работа, аз случайно я срещам по пътя“, разказва Минг. В случай, че любовницата е домошар, Минг се представя за съседка, която има теч в апартамента си и има нужда от помощ. След това убеждава жената да прекрати аферата. „По-възрастна съм от повечето любовници, така че те ме слушат“, казва 47-годишната Минг.

Докато всичко звучи леко спорно, според китайските закони в ловуването на любовници няма нищо незаконно.

Освен това, бизнесът е много доходоносен. Weiqing е подала молба да бъде вписана в стоковата борса на Китай. Компанията вече има спечелени 2.6 милиона щатски долара за първите 10 месеца на 2016 г. Ловците на любовници вземат по 145 долара на час. Част от тези пари отиват за купуване на бижута и наемане на апартаменти, за да се осигурят фалшиви самоличности за ловците.

Основателят на агенцията, Шу Хин, разказва, че досега компанията му е успяла да раздели 8 552 любовници само за 2014 г.

Ако ловецът не успее да прекрати аферата, всички разходи на клиента се изплащат обратно от Weiqing. Ако пък агенцията се справи, в типичния случай това струва на клиента около 7 200 долара, доста по-малко от един развод.

В много от случаите не се и стига до развод. В крайна сметка името на агенцията – Weiqing, се превежда като „пазител на чувствата“ и „защитаващ любовта“. Основателят Шу казва, че компанията му спасява около 5 000 брака годишно, тоест 350 000 досега.

А какво да кажем за любовниците? Ловецът Минг е благосклонна към тях, ето защо търси решение. „Понякога се опитвам да им намеря гадже“, казва тя с искреното намерение да направи

 
 

Краят на една ера: Аста ла виста, Терминатор

| от chronicle.bg |

 Една ера приключва.

Изглежда, че Paramount се отказва да прави повече филми за Терминатор – екшън героя от 90-те години.

От студиото няма да продължат продукциите след „Терминатор: Генисис“  с Арнолд Шварценегер и Емилия Кларк. Това твърди източник, близък до студиото, пред New York Daily News.

Това става ясно, малко след като студиото премахна от графика си заглавията на продълженията на поредицата. „Генисис” от 2015 година беше тотален провал с едва 90 млн. долара в боксофиса.

Има все пак възможност независима компания да се наеме с реализацията на проекта, но това Шварценегер да бъде убеден да се върне ще е по-скоро трудна задача.

„Терминатор: Генисис“ разочарова много от феновете си с неумелия опит да навърже събитията от първия и втория филм. В ролята на Сара Конър влиза Майката на драконите – Емилия Кларк. В лентата виждаме любимите герои от 90-те – Терминатор, Сара и Джон Конър, дори Кайл Рийс.

Въпреки това и мащабната реклама, филмът не успя да отговори на очакванията на почитателите си.