Инфлацията – отрова или панацея?

| от |

Новата управителка на Централната банка на САЩ Джанет Йелън декларира, че ще продължи политиката на своя предшественик Бен Бърнанке, пише Дойче веле. В случая обаче малко повече инфлация не би навредила, смята Ролф Венкел.

На Джанет Йелън определено може да се разчита. В първата си реч пред американския Конгрес след поемането на новия пост тя направи точно това, което очакваха от нея пазарите: постара се да внесе успокоение. Обеща спокойствие и последователност в паричната политика, както и никакви изненади. А както е добре известно пазарите изобщо не обичат изненадите.

0,,17344581_401,00

Затова пък финансовите пазари могат да очакват, че Управлението за федерален резерв (УФР = американската Централна банка) ще продължи политиката си на нулеви лихви. В същото време програмата за изкупуване на държавни облигации постепенно ще бъде намалена, но без излишно бързане, както се подразбра от думите на новата управителка на банката. Очевидно е, че бившата професорка от Харвард и експертка по трудовия пазар не е особено доволна от случващото се в момента на пазара на труда.

Безработицата в САЩ напоследък спада – достигнала е 6,6 процента, но за решително възстановяване не може да става и дума, тъй като броят на трайно безработните е твърде висок, а и мнозина вече са се отказали да си търсят работа. Ако Йелън бе начело на Европейската централна банка (ЕЦБ), тя изобщо не би следвало да се занимава с този вид проблеми, тъй като ЕЦБ е длъжна само да се бори с инфлацията, докато мандатът на УФР включва и поддържането на ценова стабилност и заетост.

Новата управителка няма причини да е доволна и от ценовата стабилност, понеже очевидно смята инфлацията за твърде ниска – точно както в еврозоната поскъпването е трайно под два процента. Това изправя държавите от двете страни на Атлантика пред невъзможността да намалят размера на задълженията си.

Табу ли е инфлацията?

За германците инфлацията е табу, не обаче и за американците или южноевропейците. Това произтича оттам, че трайно ниските лихви при относително висока инфлация се отразяват благоприятно на задлъжнялите държави: дълговете им се обезценяват. За това има и исторически примери: през 1945 натрупаните по време на войната задължения на САЩ съставляват 120 процента от брутния национален продукт, но благодарение на ниските лихви и умерената инфлация този дефицит спада в средата на 70-те години до 35 процента от БВП.

Нещо повече: негативните реални лихви могат да изиграят ролята на малка /и напълно безплатна за правителството/ програма за развитие на конюнктурата. Тъй като ако вложителите забележат, че получават по-ниски лихви от това, което им изяжда инфлацията, ще се окажат по-склонни да харчат – да се сдобият с нова кухня, нова баня или да направят отдавна планираната топлоизолация на жилището.

„Германците не разбират“

Германците обаче трудно биха повярвали в ефективността на този вид рецепти. „Германците не разбират колко са били зависими от лекия бум на инфлацията в Южна Европа, за да успеят да преодолеят борсовите сривове от 90-те години. Затова и не разбират какви щети нанася Германия със своя отпор срещу повишаването на инфлацията в еврозоната“, написа икономистът Пол Кругман миналия ноември в икономически блог на „Ню Йорк таймс“.

Това мнение не е задължително да се споделя, но е показателно за начина на мислене на американските, а и на голяма част от европейските икономисти: умерената инфлация не вреди, ако в същото време не забравяш, че това е игра с огъня. И може би е дошъл моментът германските икономисти също да преосмислят позициите си.

 

 
 

Съседите, които всеки познава

| от Калин Василев |

1.Винаги има една възрастна баба, която е информирана за всичко

Когато се нанасяш ще ти нахвърля устно кой кой е в блока, кое ти е мазето, кога е ремонтиран апартамента ти от предишните му собственици. С голяма вероятност познава баба ти, тъй като през 1968 г. са били в съседни квартири. Тя се движи бавно и регистрира всичко и всеки. Информацията споделя охотно, но на уше. Ако си мекушав може да те хване за слушател и да ти предизвика суицидни мисли от досадни подробности;

Плюсове: винаги може да я попиташ за рецепта против разстройство или баница. Или кой е бил партийния секретар на града преди 40 години;

Минуси: да знаеш, че те разнася кой влиза и излиза у вас. Ако те спре на вратата с ново гадже ще пита дали тя е сестричка на онова момиче;

2. Домоуправителят

След трийсет безуспешни събрания на входа, на които присъствате между 6-8 души, никой не иска да стане домоуправител /макар и платен/. Инцидентно през входа по време на събрание преминава най-младият съсед – див купонджия. Той поздравява вяло и пита защо е тоя митинг /като на ум мисли дали не се наговаряте да го изхвърлите от блока/. Когато разбира причината без запъване предлага той да кара влака. На всички пада камък от сърцето, че гордиевият възел е разсечен и най-сетне има домоуправител. Първите две седмици той не ебава нищо и никого. След това забелязвате как е докарал машинка и коси тревата отпред, инициативно събира пари за ремонт на фоаето, сменя пощенските кутии, появяват се картини от левчето по стените на първия етаж и входа става „цице“ /бижу/. Внезапно обаче асансьорът е спрян, а същата вечер се провежда полицейска екшън акция и прибират домоуправителя в патрулка. След два дни е пуснат от ареста – не било екстази това в дома му, а обикновен парацетамол и не било трева, а чай от лайка. Всички прозорци от 1-ия до 8-ия етаж ги измива лично. Слага се стенен часовник на партера. И така до следващата спецакция;

Плюсове: човекът е пич и винаги можеш да си намериш чрез него разни неща– леки наркотици /с отстъпката по комшийски/, момичета /за компания/, момичета /за консумация/, момчета /за к‘вот ти трябват, включително и да ти нацепят дървата или да ти изперат килимите/, разни крадени вещи /акумулатори, касетофони, кожени якета, турски дънки/, човешки органи /донори на органи/, пари на заем /срещу хубава лихва/;

Минуси: ако си му съсед на етажа ще се принудиш да си продадеш жилището или да си прережеш вените Глобите на полицията за нарушаване на обществения ред не го плашат.

3. Вечният критик

Във всеки блок има една жена около 50-те, която е яростен критик на всичко – защо входната врата се отваря навътре, а не навън, защо на шестия етаж крушката е от 60 вата, а не от 75 /тя живее на втори/, защо на бай Пешо изтривалката пред вратата е кафява, след като на едно събрание през 92-а се решило да са черни, защо някаква котка й била влязла в мазето, защо не се раждат деца в блока, защо не се въведат чипове на асансьора /услугата струва 640 лв., а тя отказва да плаща променената от 1,90 лв. на 2,20 лв. такса за осветление с мотива, че на референдума преди три години е гласува „за“ атомната централа в Белене/. Тя е готова да спори с всекиго, дори и със себе си, стига да намери съмишленици на първото си аз. Тя идва и се кара с теб с 6:30 ч. в събота сутрин понеже някакъв гълъб ти кацнал на ламарината на кухнята и „ти не знаеш, колко са токсични техните изпражнения, разяждат желязо и ще скапят сглобките на блока и канализацията, и затова тече покрива“. След което те плаши със съд – „Съдебен спор“ по „Нова“.

Плюсове: понякога нейната упоритост и склонност за кавги успяват да накарат и най-големите „мърди“ да свършат нещо. Макар и безполезно – например да се преместят пощенските кутии от дясната стена на лявата. „Аз съм левичарка, как не го запомнихте, от кога повтарям, от жанвиденово-време“.

Минуси: изпитваш бурно желание да я удариш почти всеки път, когато се разминаваш с нея. Дори си мислил как може да направиш шашма с асансьора и да я метнеш в шахтата.

4. Две палави наемателки

Едната версия за тях е, че разработват бардак и съответно укриват данъци от стопанска дейност, а другата е, че интензивно се радват на младостта си. Хубавото е, че на никого не правят лошо, напротив. Сега имало някакви вопли и стенания, които съседът им чувал, но се предполага, че неговото е жалба по младост. По-големият проблем е, че регулярно от тяхната тераса се изхвърлят кондоми и падат в градинката, а деца играят вън. След като съседката, която е кожен и венерически лекар, невинно остави едни специални брошури пред вратата им кондомите изчезнаха. Запуши се канализацията, но следите водят в различни посоки.

Плюсове: едно ергенче от входа заяви от собствен опит, че им е гостувал и си прекарал много добре. Сиреч, добър лек срещу самотата са.

Минуси: няма.

5. Скандалджиите

Има едно семейство, което правят великолепни скандали през два-три дни. По традиция жената започва дълъг монолог, в който на висок тон описва кусурите на мъжа си. Монологът си тече много гладко и спокойно до момента в който вербално не бъде засегната свекървата. В този момент се отваря кухненския прозорец и полита някаква вещ, която се стоварва пред входа – саксия, микровълнова, тиган, леген с пране, кутия за гримове, табуретка, затварачка за буркани. Чест прави на мъжа, че той не отговаря на обидите, а само разчиства през прозореца ненужните вещи. Част от тях стават неизползваеми, поради гравитацията от шестия етаж до долу. Чест прави на жената, че не е вещоманка, а продължава бурно, почти истерично, да излага мотивите от неудовлетворителното си съжителстване и продължава да реди обиди. Добре, че във входа кипи сътрудничество и в пика на скандала техният съсед – домоуправителят, пуска мощна уредба, с която заглушава жената, което е знак за почти глухата чистачка от третия етаж да излезе навън и да събере разни вещи, които на следващия ден да предаде на въпросното семейство.

Плюсове: въпреки особеностите си, това са най-гостоприемните и услужливи хора във входа – ако се наложи, ще ти загледат малко дете, за да четеш за изпити, ще ти помогнат да си събереш въглищата, ще помогнат за ремонта и т.н.;

Минуси: пази се от падащи предмети;

6. Във всеки блок по статистическа логика се пада по един (не)официален луд

Проблемът е при малките кооперации, където математиката малко куца и се налага хората да се редуват в тази част. Всъщност лудият се разминава с теб и най-невинно така те удря по гърба, че едва не се разплескваш на стълбите. Не можеш да му търсиш никаква отговорност, защото „е освободен от данъци“, няма места по лудниците, а и отделно е як за трима. Леките телесни повреди се търпят, обаче лятно време го ударя сачмата и тръгва гол навън, което често се явява отправна точка за ориентир в обикновени разговори „значи, това се намира на двеста метра от блока на Гоше Лудия, дето се съблича“.

Плюсове: всички лесно се ориентират къде живееш. Понякога и на него му писва от скандалджиите, затова се качва при тях, първо „респектира“ жената, сетне сяда да кърка с мъжа. Очаква се в скоро време жената да вдигне такъв скандал, че мъжът й да изхвърли лудия през прозореца;

Минуси: множество животозастрашаващи ситуации. Оплакванията при кварталния не вършат работа. Отговорът е – не му обръщайте внимание, момчето не си е добре.

 
 

Ери де Лука спечели антинаградата за най-лошо описание на секс

| от chronicle.bg, БТА |

Известният италианският писател Ери де Лука добави съмнително отличие към колекцията си с награди – приза за най-лошо описание на секс в литературно произведение, съобщи АP.

Романът, който донесе на Де Лука наградата, е „Денят преди щастието“. В него се разказва историята на един неаполитански сирак след Втората световна война.

Членовете на журито казаха, че решаващо за присъждането на наградата е било описанието на двама любовници „като балерини, носещи се на палци“. Те допълниха, че победата на Де Лука „напомня, че дори във времето на Брекзит няма граници за лошото описание на секс“.

Ери де Лука е 24-ият лауреат на антинаградата. Тя се присъжда от сп. Literary Review от 1993 г., за да отличи „грубото, безвкусно и често небрежно“ описание на секса в съвременните романи и така да обезкуражи тази практика.

Сред досегашните й лауреати са Норман Мейлър, Том Улф, Себастиан Фолкс. Покойният Джон Ъпдайк е единственият писател, удостоен с „награда за цялостни постижения“.

Наградата не обхваща порнографски романи.

 
 

„Can`t stop the feeling“ на Джъстин Тимбърлейк е най-лошата песен на 2016

| от chronicle.bg, БТА |

Летният хит „Can’t Stop The Feeling“ на Джъстин Тимбърлейк изненадващо оглави класацията на сп. „Тайм“ за най-лошите песни на 2016 г., съобщи Контактмюзик.

Денс парчето на Тимбърлейк от анимацията „Тролчета“ покори върховете на музикалните чартове по света. Песента обаче явно не допада на всеки вкус, след като съставителите на класацията не са се поколебали да й отредят първенството сред най-лошите записи на годината.

В черния списък попада и друг хит, представил се добре в музикалните чартове – „7 years“ на датската група „Лукас Греъм“.

Топ 10 на сп. „Тайм“ за най-лошите песни на 2016 г. включва:

1. Can’t Stop The Feeling на Джъстин Тимбърлейк
2. „Mom“ на Меган Трейнър
3. „Team“ на Иги Азалия
4. „Ghostbusters (I’m Not Afraid)“ на „Фол аут бой“ и Миси Елиът 5. „Bad Things“ на Машин Гън Кели
6. „I Took a Pill in Ibiza“ на Майк Поснър
7. „i hate u, i love u“ на gnash
8. „NO“ на Меган Трейнър
9. „Private Show“ на Бритни Спиърс
10. „7 Years“ на „Лукас Греъм“

 
 

Първият старт на ракетата Falcon 9 след аварията е предвиден за 16 декември

| от chronicle.bg |

Първият старт на тежката ракета-носител „Фалкон-9″ на американската компания SpaceX след септемврийската авария, е предвиден за 16 декември, предаде ТАСС.

Агенцията цитира съобщение на телекомуникационната компания „Иридиум комюникейшънс“, която възнамерява да изведе с ракетата десет съобщителни спътници от ново поколение.

Ракетата ще бъде изстреляна от базата на ВВС Вандерберг в щата Калифорния в 12:36 часа по времето на Западното крайбрежие на САЩ /22:36 ч. българско време/.

„Фалкон-9″ трябва да достави спътниците на ниска околоземна орбита.