Имат ли нужда медиите от психиатър?

| от | | |

Ирен Филева

Новините са това, което консенсусът от журналисти реши да бъдат.

Това е по Андрю Мар.
Ако приемем конструкцията за реална в нашите телевизори и в интернет, то вчерашният ден е оставил дълбоки меломански следи и една по-дълбока, на стаен срам.

Срамът, заради объркването, което настъпи заради Лидия, която посегна върху живота си пред президентството.
Това е едно тежко дежавю, което се стовари със страшна сила върху екипите, които подготвиха за излъчване неочакваните кадри, които заснеха. И върху зрителите им.

Реакцията на Асоциацията на европейските журналисти в България беше незабавна, обаче късно прочетена.

Във връзка с инцидента, при който жена се самозапали пред президентството днес (03/11/2014) бихме искали да припомним за огромната отговорност, която носим като журналисти при отразяването на подобни събития.
Самоцелното излъчване на кадри и снимки от инцидента засилва болката и страданието на близките на пострадалата и очевидците на нещастието. В същото време сензационното и подробно отразяване на подобни инциденти въздейства негативно на цялото общество и стимулира тяхното повтаряне.

Уви, за някои „отговорни“ медии всеки ден е ХУлоуин. И те мигом се втурнаха да търсят какво пише на кибрита. Нещо повече, веднага откриха #КОЙ е извършителят.
Тази „журналистическа” дейност мигом събуди спящите клетки на анархисти и други `исти и те наводниха анонимно със събития, посветени на Лидия.
Има поне три организирани събития от спящи клетки. Последното за сведение на съответните власти.
И разбира се медиите няма как да не кажат, че има такива събития и да ги отразят…
Дали няма как?!
Дали не е редно да се проверява!?

Социалните мрежи този път реагираха по-грамотно, като се изпълниха с призиви за бойкот на медиите от типа Хулоуин. Но това едва ли е достатъчно.
За медиите, които нямат желание с редакционната си политика да подпомагат крайно маргинални и тайно назначени реакционни групи от подсъзнанието към съзнанието заблужда идеята как ако имаше етичен кодекс, как ако се спазваше този етичен кодекс, нямаше да се връщат към учебниците по журналистика, които са чели някога.

Да снимам или не…
Да публикувам или не…
Това е въпросът.

И отговорът е уточнен дори Наказателния кодекс, написа веднага един колега, когото не цитирам само защото е затворил статуса си в социалната мрежа.

Чл. 139. Който при непосредствена опасност за живота на другиго не се притече на помощ, която е могъл да му даде без опасност за себе си или за другиго, се наказва с пробация до шест месеца или с глоба от сто до триста лева.

Един обикновен човек реши спора какво е „опасност за живота си”, като просто си свали якето и опита да помогне. И сега е редно на този въпрос всеки да си отговори сам.
И дали показването дори на „обработени” кадри обяснява по някакъв начин случилото се.

Е днес консенсусът на телевизорите днес реши да покаже по-безопасна територия.
Партийни функционери от „Глас народен” напоително коментира по два национални телевизора какво са искали да кажат политиците, пускащи си песни в социалната мрежа Фейсбук.
Лошото е, че клишето -с каквото с бориш, такъв ставаш в крайна сметка. Работи.
На пълни обороти от безсилие.
Каквото се внушава директно върху всички, които преживяха самозапалванията преди години и сега ги върнаха със страшна сила пак там.

И да не си помислите, че в Етичния кодекс няма текстове. Но той не работи, защото не е сигурно #КОЙ ще го прилага. Затова и т.н. издатели написаха друг.
А в действащия формално, но обезсилен пише ясно.

1.1.1. Ще предоставяме на обществото точна и проверена информация и няма преднамерено да скриваме или изопачаваме факти.

1.1.2. Няма да публикуваме информация, за която знаем, че е невярна.

….

2.3.3. Няма да засилваме мъката на хората, попаднали в беда или пострадали от престъпление, и ще съобщаваме такива информации със съчувствие и сдържаност.

2.3.4. Ще уважаваме желанието на хората да не бъдат безпокоени в скръбта си.

 
 

15 модела, които са доста…грозни

| от chronicle.bg |

Всички знаем какво се изисква, за да бъдеш модел. Трябва да си кльощав и красив.

Поне така беше доскоро. По подиумите и на кориците на списанията обаче вече дефилират закръглени модели със секси извивки и хората свикнаха с това, че моделите на 21 век не са като деветдесетарските модели. Напоследък се забелязва и нов тренд в избора на манекенки: далеч не всички от тях са брилянтно красиви. Някои от тях дори не са хубави.

Вижте в галерията 15 момичета, които работят като модели и не пасват на общоприетите стандарти за красота. Някои от тях не са грозни, а имат някакъв дефект, а други…е, кои пък сме ние, че да съдим. Вижте ги.

 

 
 

София Вергара – съдена от ембрионите си

| от chronicle.bg |

Звездата от „Модерно семейство“ София Вергара е съдена от…два замразени ембриона, които е заплодила заедно с бившия си партньор. 

Зародишите, наречени Ема и Исабела, са вписани в документите по съдебното дело.

Вергара се раздели с Ник Лоб през 2014 година, след като той вече веднъж се опита безуспешно да я съди за попечителството над ембрионите. Според новото дело обаче самите ембриони са били лишени от наследството, което им се полага според тръста, основан на тяхно име, защото Вергара отказва да им позволи да се развият и да бъдат родени, както първоначално е предвидено. Тръстът е създаден за тях в Луизиана, въпреки че ембрионите се намират в Калифорния. Лузиана е „пролайф“ щат и според законите му оплодена яйцеклетка е виждана като „юридическо лице“. В документите по делото фигурират имената на оплодените яйцеклетки, но не и на самия Лоб. Делото иска попечителството на зародишите да бъде дадено на Ник Лоб, който да им осигури раждане и живот.

София Вергара и Лоб преминаха пред инвитро процедура през 2013 година. Договорът, подписан от двамата тогава, постановява, че никой от тях не може да прави каквото и да е с ембрионите без съгласието на другия.

Адвокатите на Вергара подчертават, че тук дори не става дума за ембриони, а за оплодени яйцеклетки и единствената причина да бъде заведено делото е, за да намери как Ник Лоб да свързва името си с това на Вергара.

 
 

Мексиканската Доби покани целия свят на рождения си ден

| от chronicle.bg |

Спомняте ли си рождения ден на Доби от „Дружба” през 2011 година, на който всички бяхме поканени (погрешка) с призив да носим салфетки? Е, и Мексико се сдоби със своята Доби. По тази причина в мексикански град беше осигурено засилено полицейско присъствие, след като 1.2 милиона души потвърдиха присъствието си на партито.

Поканата включва видео, на което бащата на момичето казва, че „всички са добре дошли” на партито, в което е се изявяват местни банди. Въпреки че мъжът е искал да покани приятели и съседи, събитието е било публично, съответно – всеки човек по света може да се чувства поканен. Мъжът обаче заяви, че все пак не би върнал никого.

Видеото показва Крестенцио Ибара, застанал до дъщеря си Руби и съпругата си Анаелда Гарсия.

„Здравейте, как сте? Каним ви на този 26 декември на 15-ия рожден ден на дъщеря ни Руби Ибара Гарсия”, казва той. След това изброява трите групи, които ще свирят на събитието, което ще бъде придружено и от конна надпревара. Победителят е спечели 10 000 песос (490 долара). Клипът завършва с уточнението, че всички са поканени.

15-ият рожден ден на момичето е голямо събитие в Мексико, защото отбелязва превръщането на детето в жена.  Не е необичайно то да бъде съпроводено с голямо шумно парти. Не е ясно обаче защо точно това парти става вайръл и е споделено над 800 000 пъти.

След като разбрал колко е голям интересът към рождения ден на дъщеря му, Ибара се почувствал натъжен за два дни, но днес със семейството му са се примирили с идеята.

Вижте част от шегите, които се появиха по темата:

доби руби гарсия
Руби и семейството й в компанията на Кардашияните.

доби руби гарсия
А вие готови ли сте за рождения ден на Руби?

доби руби гарсия
Качете се на влакчето с гости за рождения ден.

 
 

Ние тая песен сме я слушали

| от |

Стига сме се възмущавали от Гери-Никол и нейните турбохитове. Тая песен сме я слушали и не само сме я слушали, ами и сме й трошили пръсти, пили сме на нея и сме били с юмрук по масата. Гери-Никол повтаря титани на поп-шока. Титани, които не се стесняват. Къде е тръгнала 18-годишната дива с едни задни части само! Това е скромност граничеща с немотия. Отмести се, мила Гери-Никол, и направи място на хората, които откриха топлата вода.

Започваме силно с една песен на 100 кила преди с Криско да запеят че са „на хип хопа дрийм тийма, шмъркаме кока в Джим Бийма“ (Из Криско и 100 Кила – Остани за обяд). Става въпрос за песента П**ки по масата, в която можем да чуем:

„Раста крий се в храс, скришум пишим фас,
с жан тонко фас, п**ката кваз
занимавам се с п**ки мънички,
мажа се с крем против гъбички.
А ти лекувай си трипера шото тука почва припева.“

И след това наистина започва припева, където става познатото и предполагано мазало.

Рапът е ясен, нека заорем надълбоко в грешното творчество. Кой е слушал Изумруд? Емблематични мъже. Веднъж празнуваха рожден ден на своя приятелка в едно караоке в Студентки град и изпяха няколко парчета. Незабравима вечер. Една от техните песни директно минава покрай Гери-Николовата:

„В сладкарница Малинка

с тебе бяхме дваминка,

а навънка дъждът ромоли.

Аз си пия кафето,

тя ме бара за дупето

и се прави на „яж ми гъза“.

Красиво е.


Така нареченият Светльо от Хиподил с така наречените Легенди също имат хубава песен за маса. За маса, а аз бих добавил и за креват. Хайде всички заедно:

„Гъза ме боли,

боли ме гъза.

Повече няма да пия, защото

боли ме гъза.“

 


Няма да има откъс от текста на следващата песен, защото е прекалена. Става въпрос за Стоян, който докарва беля, барайки в стопанството.

 


С какво помним 1998 година? С песента на Румяна – Чук-Чук, нали.

„Чук – чука, чук, чук, чук!

Хайде, скъпи, идвай тук!

Чук – чука, чук, чук, чук!

Да не ида аз при друг!“

Между другото, Гери-Никол е родена през 1998.

 


Дано четете тази статия в прилично време, защото сега ще ви се допие.

„Що не си свалиш фланелката моряшка,

а аз ще ти покажа мойта синя прашка.

Ти и без това със поглед ми събличаш,

но да знаеш, че след мене гол ще тичаш.“

 


Последната песен е логическо продължение на предната. В нея лирическият герой задава въпрос.

 

 

Искате ли бис? Добре – последната песен в плейлиста ни „1000 песни като новата на Гери-Никол“ е авторство на най-добрия аренби изпълнител в България Върбан Тодоров – Бичето. Както би казал Тома Спространов: „Следващата песен е Ай кам фром дъ вилидж, Идем от село“