Има ли смисъл от санкции срещу Русия?

| от |

Дали Путин би се стреснал, ако Европа наложи санкции на Русия? Мненията по този въпрос се разминават. А някои наблюдатели дори твърдят, че заплахите биха могли да предизвикат точно обратния ефект, пише Дойче веле. Прави ли са?

_73400853_obama_phone

На последната си извънредна среща на върха европейските лидери решиха да замразят преговорите с Русия за облекчаване на визовия режим. Обсъждат се и други превантивни мерки. А в случай, че Москва продължи да не проявява готовност за компромиси, Брюксел е готов да ѝ наложи и икономически санкции. Отговорът на Москва не закъсня: Кремъл обяви, че обмисля ответни мерки срещу Европа. А в отговор на предприетите от САЩ мерки – визови ограничения и замразяване на определени банкови сметки, Русия обяви, че обмисля да прекрати двустранните оръжейни инспекции.

През последните дни се полагат всевъзможни усилия за намиране на мирно решение на кризата около Украйна. Американският президент Обама и европейските му партньори трескаво търсят отговор на въпроса как Путин да бъде склонен да се съгласи на международна контактна група за Украйна.

Германската канцлерка Ангела Меркел е решила да обвърже участието си в срещата на Г-8 в Сочи с актуалните развития в Крим, съобщава списание „Шпигел“. Ако на 16 март в Крим действително се проведе референдум за бъдещето на украинския полуостров, Меркел ще бойкотира насрочената за началото на юни среща на Г-8. Михаел Фукс, зам.-председател на фракцията на Християндемократическия съюз (ХДС), предлага друго: да се постави под въпрос руското домакинство на световното първенство по футбол през 2018 година. Представители на Социалдемократическата партия и на Левицата нарекоха тази мярка „футболна дипломация“ и се обявиха категорично против нея.

Дебатът за санкциите срещу Русия върви с пълна сила. И вече се надигат все повече гласове, които поставят под въпрос смисъла от подобни мерки. Дори председателят на Европейския парламент, германският социалдемократ Мартин Шулц, не е убеден, че санкциите ще накарат руския президент да седне на масата за преговори.

_73490452_de25-1

„Не санкции, а санкцийки!“

И още нещо: мнозина наблюдатели застъпват позицията, че приетите дотук мерки срещу Русия били не санкции, а „санкцийки“, които нямало как да се тълкуват като сериозно предупреждение към Москва. В тази връзка „Нюйе Цюрхер Цайтунг“ написа, че санкциите срещу Русия били дори по-безобидни от тези срещу Швейцария, наложени заради проведения там референдум за ограничаване на имиграцията.

Други наблюдатели пък се опасяват, че санкциите могат да доведат до опасно втвърдяване на фронтовете. Шефът на лявата фракция в Бундестага Грегор Гизи заяви в тази връзка следното: „Със санкции можеш да уплашиш някой по-слаб партньор, но не и Русия. Да не забравяме, че Китай стои зад нея“, каза Гизи, като не пропусна да припомни колко зависим е ЕС от руските газови доставки.

В същото време представители на германския бизнес приветстват предпазливото поведение на ЕС спрямо Русия. Шефът на Германската промишлено-търговска камара Мартин Ванслебен заяви пред „Дойчландфунк“ следното: „Европа постъпва мъдро – тя припомня на Русия, че е в състояние да предприеме мерки срещу нея, но с поведението си показва, че все пак предпочита да ѝ подаде ръка за постигане на разбирателство“, казва Ванслебен и посочва, че някои от предприетите мерки вече дават резултат: рублата се обезценява, а на Московската борса курсовете падат.

Икономическите санкции срещу Русия са лош сценарий за Германия, изтъкват и други представители на германския бизнес. Опасенията им са, че евентуални санкции биха могли да застрашат инвестиции за милиарди евро. През миналата година търговският обмен между Германия и Русия е достигнал сумата от 76 милиарда евро. Близо 6 хиляди германски фирми развиват дейност с Русия, от която зависят 300 хиляди работни места. Към това трябва да прибавим и сътрудничеството във финансовия сектор: европейски банки участват в Русия със сумата от 180 милиарда евро.

Обикновените германци са изглежда раздвоени по въпроса дали Западът трябва да наказва Русия със санкции. Актуално социологическо изследване показва, че 45% от анкетираните одобряват този подход, докато 44 на сто са против. Ако обаче санкциите биха станали причина за поскъпване на горивата, тогава 54% от запитаните казват, че в този случай биха се обявили срещу помощта, която се оказва сега на Украйна.

 
 

Hills of Rock 2017 с още две сцени

| от chronicle.bg |

Фестивалът в Пловдив с участието на EVANESCENCE и GUANO APES става все по-голям, нови 12 групи бяха потвърдени за първото издание на HILLS OF ROCK, който ще се проведе на 30.06 и 01.07 на Гребния канал в Пловдив.

Фестивалът ще се реализира ежегодно и е част от програмата на Пловдив – Европейска столица на културата 2019.

Френската хеви метъл банда EXISTANCE, румънците BASSKA, гърците FOLK & ROLL, CONQUERING LION от Македония, SHAZALAKAZOO от Сърбия, наред с българските PARAPLANNER, BLOODRUSH, HAYES & Y, PLASTIC BO, LIEVEIL, МЕРУДИЯ и УИКЕДА ще забият на две допълнителни сцени, които ще бъдат изградени на територията на фестивала. Освен тях е потвърдена и още една група за главната сцена, която ще бъде обявена в началото на месец април.

Poster NEW-Announcement

Билетите на цена от 80 лв. за двата фестивални дни са на изчерпване, а последни бройки ще намерите в OMV, The Mall, билетен център НДК, билетната каса пред община Пловдив, магазини “НА ТЪМНО”, както и онлайн на Eventim.bg и TicketPro.bg

Обявени до момента за HILLS OF ROCK 2017:

EVANESCENCE, GUANO APES, RAVENEYE, IMMINENCE, EXISTANCE (FRA), BASSKA (RO), FOLK & ROLL (GR), CONQUERING LION (MK), SHAZALAKAZOO (SR), SEVI, SILUET, KROSSFIRE, DREAM SKILLER, PARAPLANNER, BLOODRUSH, HAYES & Y, PLASTIC BO, LIEVEIL, МЕРУДИЯ и УИКЕДА.

 
 

Suzuki Ignis: от града, през неолита, до Възраждането

| от |

На пръв поглед Suzuki Ignis попада в спорно добрата категория „симпатичен автомобил“.

Това може да не звучи обидно, но представете си цял живот да ви наричат „симпатичен“. Нито един път „красив“, нито един път „уникален“, нито един път „превъзходен“. Самочувствието ви едва ли ще хвърчи в облаците.

Затова подхождам към Suzuki Ignis с амбицията да видя този автомобил отвъд симпатичното. Персоналната ми симпатия се ражда от визуалната му прилика с първия ми автомобил, ексцентрична Mazda Demio, и от особено приплеснатата задница. Само японци могат да създадат такава задница, в това няма съмнение.

Докато се отправям към центъра на София, веднага става ясно, че шофирам един много сгоден градски автомобил.

Градското шофиране е удоволствие – нещо, което редовните шофьори знаем, че в последно време е сериозно предизвикателство. Задръстванията и малоумните шофьори са си факт, но когато човек се сблъсква с тях зад стъклото на един приятен, елегантен интериор, всичко се понася по-лесно.

интериор, кола

 Другото градско достойнство на Ignis е паркирането.

Едно време се чудех как така 10-годишни деца шофират гаргантюански пикапи в американските филми, докато не установих, че в Щатите почти всички коли са автоматик. По същия начин смятам, че и второкласник може ловко да маневрира с Ignis, заради добрата задна камера за ясна видимост и габаритите, които позволяват вмъкване на изключително тесни места. Дължината му е 3,7 метра, а радиусът на завиване е само 4,7 м, което го прави изключително маневрен.

Ловко вкарвам Игнасио между два спрели гиганта на улица „Париж“. След час в офиса се връщам в него, за да потегля към избраната дестинация.

Необходимо е да спомена, че въпросната дестинация е малко особена. Тръгваме към неолитно селище „Тополница“, което се намира до известното с европейския си вид село Чавдар. По пътя става ясно, че управлението на Игнасио се случва с лекота – както на пътя, така и извън него. За това ще стане дума по-късно.

Поведението му на асфалта е достатъчно стабилно и сигурно, за да го класира като удачен избор за дълго извънградско пътуване.

Много полезно допълнение са системата за предупреждение за напускане на лентата и класическия автопилот. Завоите на Гълъбец, които обичайно предизвикват стомаха ми да се свие като ощипан таралеж, се понасят доста прилично. Пъргаво, с изобилие от пасивни и активни елементи за сигурност, шофирането на Ignis става все по-увличащо.

кола, сузуки

Когато стигаме до мястото, където ще спим, изживявам лек шок. Подготвена съм за неолитните условия, но съм пропуснала, че колибата ни има един метър свободно преминаващ вятър между покрива и наровете, одрани котки по столчетата и тоалетна – клекало на километър и половина. Оставяме Игнасио да червенее красиво на хълма на неолитното селище, малко под параклиса, и се опитваме да се приспособим към къщата ни за вечерта. Пропуснах да спомена, че денят е рожденият ден на съпруга ми и съм решила, че ще му спретна хипервълнуваща изненада, за която той по пътя закачливо пита да не би да съм решила да спим в някоя плевня. Е, да. Понякога шегата е вярна.

IMG_5994

Към 11 ч. вечерта установяваме, че единственото живо същество в радиус от 10 км, е автомобилът, а когато лягаме на наровете, романтиката бързо бива поставена под въпрос заради ураганния вятър, който блъска главите ни в сламата.

След бърза преценка на ситуацията с огромно облекчение и с обещание, че ще се върнем в „Тополница“ през лятото с компания, потегляме към Копривщица. Тук трябва да споменем, че на вратите на Ignis гордо стои надписа Made in Japan – гарант за високо качество, а моделът има 5 звезди за безопасност от Euro NCAP. Таблото е изключително опростено, което ми харесва, тъй като се изпотявам от вида на твърде много копчета, а големият сензорен дисплей по средата е доста приятен.

Докато се движим към Копривщица по тъмно, слушаме саундтрака на „Twin Peaks“.

Леко се вкарваме във филма, очаквайки вместо надписа „Копривщица“ някак да видим табелата от шапката на сериала.

Докато луната се показва иззад облак на Audrey`s Dance, стигаме до меката на българското гостоприемство в най-чистия му вид, паркираме (разбира се, безпроблемно) Игнасио на една от тесните улички и отиваме да празнуваме рожден ден в „Дедо Либен“, където местни хора пеят народни песни и танцуват хора, демонстрирайки толкова естествен патриотизъм, че биха засрамили всеки наричащ себе си „патриот“ в политиката и извън нея.

сузуки

Нощта преваля и слънцето се хързулва над Копривщенските поляни, в двора на хазяите ни тича пекинез, спали сме на вятър под 120м/сек и светът е чудесен. Предимно защото днес ще тестваме офроуд възможностите на Ignis. Казват, че са подходящи за лека разходка „по нивата“ и за живущи в ниско-планински квартали през зимата, но някак имам чувството, че малкият може повече.

Изкарвам го на въпросните поляни.

Оказва се, че благодарение на високия просвет, Игнасио може почти безпроблемно да се придвижва по леко пресечен терен, включително пасбищна нива.

сузуки

Асистентът при спускане и потегляне при наклон помага за офроуд частта и с ръка на сърцето мога да кажа, че Ignis може да накара повече от половината кросоувъри, които са два сегмента над него да се червят от срам.

сузуки

Кросоувър дизайн, дръзки дизайнерски решения (ама наистина, погледнете тази задница) и ниско тегло, Ignis е завидно добър градски автомобил с „още нещо“. Той не претендира за някакви изключително-невероятно-мега-гига-хипер качества, но е чаровен и комфортен градски пичага с опция да отведе неговия шофьор – вероятно също градски пичага, извън града и извън пътя.

IMG_6012

Когато го връщам в шоурума на Сузуки, се случва немислимото – изгубвам се в София.

Все пак съм жена. Навигацията, която до този момент винаги съм възприемала като най-ненужната джаджа, която може да съществува под слънцето, се оказва спасителен инструмент, който ме отвежда до желаната дестинация, и то през място, до което не бих отишла по друг повод – столичният квартал „Христо Ботев“, където по стените на постройките има надписи като „Мангал рапер“, а аз шофирам по улица „Мими Балканска“.

сузуки

Връщам Ignis с кал по стените и гумите и леко погалвам трите дизайнерски резки до страничното огледало, които ми напомнят за началото на „Джурасик парк“ . Ще се видим отново.

 
 

Мишел Пфайфър се появи на корицата на списание Interview

| от chronicle.bg |

Актрисата Мишел Пфайфър не е позирала за корицата на списание Interview от 1988 година.

Изглежда обаче сякаш изобщо не е минало толкова време, тъй като 58-годишната актриса изглежда прекрасно на априлската корица на списанието. Тя дава и интервю заедно с режисьора Дарън Аронофски, който стои зад филма „Mother!“ с нейно участие.

В интервюто за списанието тя разказва, че мрази да дава интервюта, защото се страхува, че е фалшива, а разговорът ще я разкрие.
Актрисата, номинирана три пъти за Оскар, разказва, че въпреки процъфтяващата си филмова кариера, няма зад гърба си официално обучение. Вместо това се е учила пред очите на целия свят.

„Чувствам се наистина у дома, когато съм на снимачната площадка“, казва актрисата. „По-балансирана съм, когато работя, наистина“, казва още тя.

В момента Пфайфър работи по три филмови проекта – „The Wizard of Lies” на HBO, “Mother!” на Ароновски и римейк на „Убийство в Ориент Експрес“.

 
 

„Бордеят на колела“ в Дания се оказа успешен

| от chronicle.bg, по БТА |

Датският „бордей на колела“ се оказал успешен според нейния инициатор, предприемачът Майкъл Лодберг Олсен, предаде Би Би Си.

Той се състои в това да бъдат използвани стари линейки и те да бъдат предоставени на датските жрици на любовта, за да практикуват най-стария занаят в безопасни условия. Специалните автомобили вече били използвани 45 пъти и местните секс труженички били все по-склонни да прибягват до услугите им. Затова и този вид „бордей“ се смята за успешен.

Линейките са оборудвани с безплатни салфетки, презервативи и лубриканти, като са снабдени и с отопление. Висяща на стената табелка предупреждава, че и при най-малки признаци на насилие ще бъде изпратен сигнал до полицията.

Олсен оправдал преобзавеждането на линейките и превръщането им в „секс-возила“ с проявите на насилие, на които са подложени датските проститутки. Когато те работят по магистралите и на открити места случаите на нападение са 45 на сто, а в публичните домове – само 3 на сто. В „бордеите на колела“ не било регистрирано нито едно оплакване за насилие над жените. Ползването на линейките е безплатно. По датските закони проституцията в страната е разрешена на определените за това места, но проститутките нямат право да наемат стаи, за да практикуват занаята. Именно тук идвали на помощ старите линейки.