„Икономист“: Световната икономика има нужда от нова енергия

| от |

Как икономическото възстановяване на богатия свят да стане по-силно и сигурно?


newego_LARGE_t_1101_45411549

Икономистите очакваха 2014 да бъде годината, в която глобалният икономически растеж да започне да набира скорост. Вместо това, близо пет години след началото на възстановяването си от дълбока рецесия, икономиката на богатия свят все още изглежда разочароващо слаба. Брутният вътрешен продукт (БВП) на САЩ нарасна с едва 0,1% на годишна основа през първото тримесечие на годината. Икономическият растеж на еврозоната от 0,8% бе само наполовина на очакваните темпове. Слабостта отчасти е временна (лошото време в САЩ не бе от полза) и не е повсеместна: във Великобритания и Германия, например, икономическият растеж се ускори, а Япония преживя кратък бум. Повечето анализатори все още очакват икономическото възстановяване да набере скорост през годината.

Има обаче причини за безпокойство. Стагнацията в няколко големи европейски страни, по-специално в Италия и Франция, започва да се превръща в правило. Поради повишаването на данъка върху потреблението през април, икономическият растеж на Япония е предопределен да спадне рязко, поне временно. Съживяването на жилищния сектор в САЩ зацикли. Навсякъде в богатия свят освен това доходността на дългосрочните държавни облигации, своеобразен барометър за очакванията на инвеститорите за икономическия растеж и лихвените проценти, намаля рязко. Лихвата по американските държавни облигации с падеж след 10 години е 2,5%, с половин процент по-ниска в сравнение с края на 2013 година. И тъй като се наблюдава тенденция, при която циклите на икономически растеж в САЩ продължават около пет години, страната може да изпадне в следващата си рецесия без изобщо да е постигнала приличен растеж.

Какво трябва да бъде направено, за да бъде предотвратен такъв резултат? Стандартният отговор е, че централните банки трябва да разхлабят още повече паричната си политика и да запазят условията смекчени по-дълъг период от време. На някои места това е съвършено вярно. Слабостта на еврозоната е свързана в голяма степен с консерватизма на Европейската централна банка (ЕЦБ), която отдавна отказва да прибегне до неконвенционални мерки, за да смекчи паричната си политика, въпреки че еврозоната се приближи още към дефлацията. За щастие ЕЦБ даде сигнал, че ще реши да действа на следващата си среща през юни.

Ако смекчените парични условия обаче са необходима предпоставка за едно по-силно икономическо възстановяване, то тогава става все по-ясно, че сами по себе си те не са достатъчни. В действителност, прекомерното разчитане на централните банки може да е основна причина за сегашния застой. През последните години паричната политика бе главният, а често и единственият инструмент на богатия свят за поддържане на растежа. Фискалната политика работеше в обратна посока: на практика правителствата на всички богати страни съкращават дефицита си често с бързи темпове. Малко от тях показаха силен апетит за амбициозни реформи за благоприятстване на икономическите дейности, които могат да повишат производителността и да стимулират фирмите да инвестират. Споразуменията за свободна търговия събират прах.

Толкова обещаваното задълбочаване на общия европейски пазар, било то в дигиталната търговия или услуги, остава само на думи. На фона на тази неблагоприятна конюнктура централните банки се представят изключително успешно. Растежът е толкова стабилен, че някои икономисти започват да говорят, до известна степен зловещо, за завръщане на „Голямата умереност“, периодът на макроикономическа стабилност, предшествал глобалната финансова криза. За жалост при такава стабилност в условия на недостатъчно високи темпове на растеж, ниските лихвени проценти имат по-силно влияние върху цените на активите, отколкото върху реалните инвестиции, и пораждат риск от надуване на финансови балони дълго преди съответната икономика да е постигнала пълна заетост.

Инвестиции и реформи Един начин за справяне с този риск е централните банкери да използват регулаторни инструменти за предотвратяване на натрупването на прекомерно високи цени на активи. Това е особено належащо във Великобритания, където жилищният пазар показва ясни признаци за надуване на балон. Истината е обаче Онова, че трябва да има по-балансиран растеж, който разчита в по-малка степен само на централните банки.

Една такава стратегия би имала два елемента. Първият е да бъдат увеличени държавните инвестиции в инфраструктурата. От летищата в САЩ до разпространението на широколентовия интернет в Германия, голяма част от инфраструктурата в богатия свят е на незадоволително равнище. Взимането на кредити при лихви, близки до нулата, с цел инфраструктурата да бъде подобрена, ще подкрепи икономическия растеж днес, ще го повиши утре и ще направи възстановяването по-малко зависимо от частните дългове. Вторият елемент трябва да бъдат бързи реформи за благоприятстване на икономическите дейности. Освен очевидните ползи от една по-свободна търговия, всяка богата страна разполага с изобилие от възможности за вътрешни реформи – от основен ремонт на регулаторния режим, който възпрепятства строителството на жилища във Великобритания, до обновяване на неефективната система в САЩ за професионална подготовка на работниците.

Напредъкът на тези фронтове ще доведе до един по-голям и по-стабилен растеж и ще намали шансовете следващата рецесия да започне при лихвени проценти, клонящи към нулата (което би направило борбата с нея изключително трудна). Той обаче изисква политици, които могат да правят разлика между бюджетното разточителство и благоразумното взимане на кредити и имат смелостта да прокарат непопулярни реформи. Богатият свят се нуждае от такива политици, за да набере скорост.

 
 

BBC разследва изтеклия финал на новия сезон на Sherlock

| от chronicle.bg |

BBC разследва източника, който е разпространил нелегално финалния епизод от четвъртия сезон на хитовия сериал Sherlock.

Миналата събота, четвъртият епизод от последния сезон на сериала, озаглавен „His Final Problem“, изтече онлайн с руско аудио. От BBC са започнали пълно разследване по отношение на източника, който е разпространил серията.

“ВВС молят феновете на поредицата да останат верни на продукцията и да не свалят епизода ”, споделя в Twitter продуцента на сериала Сю Върчу.

След като разследването приключи, от ВВС смятат да издадат пълен отчет по отношение на това дали руският телевизионен оператор, Пeрвый канал, който се бе сдобил с първото копие на епизода, е виновен за ситуацията.

 
 

Samsung Galaxy S8 за селфи маниаци

| от chronicle.bg |

Вероятно знаете, особено ако сте селфи маниаци, че Samsung A серия има подобрена предна камера, а сега слуховете твърдят, че Samsung планира да продължи да подобрява селфи камерата в някои свои модели.

Следващата голяма премиера, която предстои на компанията, е на флагмана Galaxy S8 и се говори, че предната камера ще има по-добър автофокус и модул за разпознаване на зениците.

Samsung ще аутсорсне дейността по подобряване на предната камера, възлагайки изработката й на външна компания, чието име все още не е известно.

 
 

Най-добрите корици на една легенда

| от chronicle.bg |

Тя не е просто модел, а същинска икона на тази професия. Тя е изпълзяла от провинциално градче до Лондон и е покорила най-грандиозните модни сцени в света. Тя е имала ниско самочувствие в училище.

Тя е известна и с дивия си начин на живот – алкохол, наркотици, партита. Тя получава 4 млн. долара за фотосесия с Calvin Klein. Тя влиза да се лекува от депресия в психиатрична клиника след раздялата си с Джони Деп. И все пак, продължава да обича лошите момчера, втурвайки се във връзка с Пийт Дохърти.

Тя е забъркана в един от най-шумните кокаинови скандали, които историята познава.

Тя е Кейт Мос и днес навършва 44 години.

Вижте в галерията най-добрите снимки от кариерата й.