„Икономист“: Световната икономика има нужда от нова енергия

| от |

Как икономическото възстановяване на богатия свят да стане по-силно и сигурно?


newego_LARGE_t_1101_45411549

Икономистите очакваха 2014 да бъде годината, в която глобалният икономически растеж да започне да набира скорост. Вместо това, близо пет години след началото на възстановяването си от дълбока рецесия, икономиката на богатия свят все още изглежда разочароващо слаба. Брутният вътрешен продукт (БВП) на САЩ нарасна с едва 0,1% на годишна основа през първото тримесечие на годината. Икономическият растеж на еврозоната от 0,8% бе само наполовина на очакваните темпове. Слабостта отчасти е временна (лошото време в САЩ не бе от полза) и не е повсеместна: във Великобритания и Германия, например, икономическият растеж се ускори, а Япония преживя кратък бум. Повечето анализатори все още очакват икономическото възстановяване да набере скорост през годината.

Има обаче причини за безпокойство. Стагнацията в няколко големи европейски страни, по-специално в Италия и Франция, започва да се превръща в правило. Поради повишаването на данъка върху потреблението през април, икономическият растеж на Япония е предопределен да спадне рязко, поне временно. Съживяването на жилищния сектор в САЩ зацикли. Навсякъде в богатия свят освен това доходността на дългосрочните държавни облигации, своеобразен барометър за очакванията на инвеститорите за икономическия растеж и лихвените проценти, намаля рязко. Лихвата по американските държавни облигации с падеж след 10 години е 2,5%, с половин процент по-ниска в сравнение с края на 2013 година. И тъй като се наблюдава тенденция, при която циклите на икономически растеж в САЩ продължават около пет години, страната може да изпадне в следващата си рецесия без изобщо да е постигнала приличен растеж.

Какво трябва да бъде направено, за да бъде предотвратен такъв резултат? Стандартният отговор е, че централните банки трябва да разхлабят още повече паричната си политика и да запазят условията смекчени по-дълъг период от време. На някои места това е съвършено вярно. Слабостта на еврозоната е свързана в голяма степен с консерватизма на Европейската централна банка (ЕЦБ), която отдавна отказва да прибегне до неконвенционални мерки, за да смекчи паричната си политика, въпреки че еврозоната се приближи още към дефлацията. За щастие ЕЦБ даде сигнал, че ще реши да действа на следващата си среща през юни.

Ако смекчените парични условия обаче са необходима предпоставка за едно по-силно икономическо възстановяване, то тогава става все по-ясно, че сами по себе си те не са достатъчни. В действителност, прекомерното разчитане на централните банки може да е основна причина за сегашния застой. През последните години паричната политика бе главният, а често и единственият инструмент на богатия свят за поддържане на растежа. Фискалната политика работеше в обратна посока: на практика правителствата на всички богати страни съкращават дефицита си често с бързи темпове. Малко от тях показаха силен апетит за амбициозни реформи за благоприятстване на икономическите дейности, които могат да повишат производителността и да стимулират фирмите да инвестират. Споразуменията за свободна търговия събират прах.

Толкова обещаваното задълбочаване на общия европейски пазар, било то в дигиталната търговия или услуги, остава само на думи. На фона на тази неблагоприятна конюнктура централните банки се представят изключително успешно. Растежът е толкова стабилен, че някои икономисти започват да говорят, до известна степен зловещо, за завръщане на „Голямата умереност“, периодът на макроикономическа стабилност, предшествал глобалната финансова криза. За жалост при такава стабилност в условия на недостатъчно високи темпове на растеж, ниските лихвени проценти имат по-силно влияние върху цените на активите, отколкото върху реалните инвестиции, и пораждат риск от надуване на финансови балони дълго преди съответната икономика да е постигнала пълна заетост.

Инвестиции и реформи Един начин за справяне с този риск е централните банкери да използват регулаторни инструменти за предотвратяване на натрупването на прекомерно високи цени на активи. Това е особено належащо във Великобритания, където жилищният пазар показва ясни признаци за надуване на балон. Истината е обаче Онова, че трябва да има по-балансиран растеж, който разчита в по-малка степен само на централните банки.

Една такава стратегия би имала два елемента. Първият е да бъдат увеличени държавните инвестиции в инфраструктурата. От летищата в САЩ до разпространението на широколентовия интернет в Германия, голяма част от инфраструктурата в богатия свят е на незадоволително равнище. Взимането на кредити при лихви, близки до нулата, с цел инфраструктурата да бъде подобрена, ще подкрепи икономическия растеж днес, ще го повиши утре и ще направи възстановяването по-малко зависимо от частните дългове. Вторият елемент трябва да бъдат бързи реформи за благоприятстване на икономическите дейности. Освен очевидните ползи от една по-свободна търговия, всяка богата страна разполага с изобилие от възможности за вътрешни реформи – от основен ремонт на регулаторния режим, който възпрепятства строителството на жилища във Великобритания, до обновяване на неефективната система в САЩ за професионална подготовка на работниците.

Напредъкът на тези фронтове ще доведе до един по-голям и по-стабилен растеж и ще намали шансовете следващата рецесия да започне при лихвени проценти, клонящи към нулата (което би направило борбата с нея изключително трудна). Той обаче изисква политици, които могат да правят разлика между бюджетното разточителство и благоразумното взимане на кредити и имат смелостта да прокарат непопулярни реформи. Богатият свят се нуждае от такива политици, за да набере скорост.

 
 

Рецепта за никулденски шаран

| от Chronicle.bg, по Webcafe.bg |

Днес празнуваме Никулден, празникът на свети Никола Мирликийски, покровител на моряците, рибарите и банкерите. По традиция на този ден се яде риба, имен ден празнуват Николай, Никола, Николина, Нина, Никол, Николинка, Кольо, Николета, Колю, Ненка, Ненко.

Свети Николай е един от светците на ранната християнска църква, живял през трети век в Патара, днешна Мала Азия. Той е почитан и от православни, и от католици. Мощите му се пазят в италианския град Бари.

През целия си живот Свети Никола помагал на страдащите, защитавал невинните, укрепвал слабите със словото на истината и вярата.

Яденето на риба на празника е свързано с Коледните пости, които забраняват ядене на месо, но разрешават рибата на празници и в някои по-леки дни от поста, както и заради връзката на свети Никола с морето и рибарите.

Според традицията се яде шаран във вид на рибник, но много хора предпочитат други риби, които да сложат на трапезата на празника.

По-случай празника ви предлагаме рецепта за приготвянето на шаран.

Необходими продукти:

1 шаран
200 гр. домати

За плънката:

2 глави лук
1 морков
1 целина
2 скилидки чесън
1/2 чаша ориз
150 грама стафиди, орехи
Девесил, розмарин, мащерка
Сол, черен пипер

Шаранът се почиства, измива и осолява.

Лукът и морковите се нарязват на ситно и се запържват до златисто, прибавя се почистеният ориз и подправките. Сместа се задушава с малко гореща вода. Шаранът се пълни с нея и се прихваща с клечки за зъби или се зашива с конец по стар тертип. Около рибата в тавата се поставят нарязаните на кубчета или смлени домати, овкусени със сол.

Поставете няколко резена лимон върху пълнения шаран и запечатайте с фолио. Пече се 2 часа във фурна на температура от 180 градуса.

Приятен апетит.

 
 

„Смъртоносен улов“ се завръща по Discovery Channel

| от chronicle.bg |

Популярната поредица на Discovery Channel – „Смъртоносен улов“ – се завръща с нови истории. Новият 15-и сезон на отличената с награда „Еми“ продукция е озаглавен „Дънджън Коув“, и можем да гледаме премиерата му на 13-и декември, вторник, от 20:00 ч.

Новите серии представят живота в Нюпорт, Орегон – едно от последните рибарски селища на ръба на опасното „Гробище на Пасифика“, разпростиращо се от Орегон до Британска Колумбия. Тук поколения ловци на раци и техните семейства рискуват всичко, за да изтръгнат прехраната си от морето. Хиляди плавателни съдове и животи са били изгубени в битка с морето, което го определя като мястото за най-смъртоносен комерсиален риболов в света. Орегонското крайбрежие гъмжи с морски обитатели, но и изненадва с лабиринт от плитчини и подводни течения.

Discovery Channel

„Смъртоносен улов: Дънджън Коув“ се качва на борда на корабите, които навигират сред бурните вълни и непредсказуеми условия в този участък на океана. Но какво означава това за онези, които остават на сушата? Поредицата показва живота на семействата, много от които живеят на това място от поколения. Всяка година има рибари, изгубени в коварните води, но семействата в Нюпорт понасят мъката, борейки се да запазят живо наследството на своя град.

Discovery Channel

Голяма част от героите, които ще видим в новия сезон, идват именно от семейства, в които поколения наред риболовът е служил за прехрана на фамилията и се е превърнал в традиция. Именно такава е историята на семейството на капитан Мики Редерфорд. Подобно на стотици рибари, Мики прави своите първи стъпки в занаята още като дете. Едва на 6 години той се сблъсква с рибарството, а на 21 вече управлява собствена лодка. 4 години след като напуска семейния бизнес поради несъгласия с баща си, Кени Рипка размисля и се връща обратно с ясната цел да докаже, че притежава необходимите качества, за да бъде част от семейния бизнес.

Ще успее ли новото поколение капитани да овладее морето въпреки проблемите, разяждащи флота му? Ще успеят ли героите на поредицата да съберат куража, който се изисква, за да станат легенди? Предстои да видим в новите епизоди.

 
 

Опитайте вкусове от четирите краища на света

| от chronicle.bg |

Празниците и добрата храна събират хора около масата. Именно затова в навечерието на коледните празници, ИКЕА предлага на посетителите си да опитат традиционни храни от Ирак, Непал, Сърбия и Ливан. На 10 декември Мулти Култи колектив гостува в магазина със специално кулинарно шоу.

Участници в събитието са четирима готвачи – емблематични представители на софийската гастрономична сцена, които ще представят кулинарното богатство на родните си страни.

Кулинарни умения ще демонстрира Фреди Бениамин от знаменития ресторант Ашурбанипал, който ще покаже магията на традиционната иракска кухня с топлото предястие самбусак – малки банички с вегетариански пълнеж, поднесени с ароматен черен чай.

Носителят на медал от прочутия конкурс „Скариада” в Лесковац – Майстор Даци от ресторант „Котилото“, ще демонстрира умения в приготвяне на традиционната сръбска скара, която ще допълни с любимата си разрядка урбанес.

Ливанецът с френско сладкарско образование Хани Таук от сладкарница Карамел.бг, ще демонстрира как се правят най-добрите в България хрупкави френски кроасани.

Главният шеф-готвач на ресторант Гуркха Гунджа Б. Чокхал ще ни пренесе в Непал с вкусна зеленчуковата хангама – парченца от ситно нарязани и запържени в дълбок тиган зеленчуци, овкусени с ароматни индийски подправки.

 
 

Къде отиват мазнините, когато сваляме килограми

| от chronicle.bg, по iflscience.com |

Диетите и хранителните режими често са в устите на хората. Оказва се обаче, че има много митове за свалянето на килограми. Някои хора смятат, че мазнините се превръщат в енергия или топлина. Други пък твърдят, че се секретират или направо, че се превръщат в мускули.

Всъщност това съвсем не е така. Андрю Браун от Университетът на Ню Саут Уейлс и австралийският физик и тв водещ Рубен Мийрман откриват, че когато губим мазнини, всъщност ги издишваме.

„Царува стряскащо незнание около метаболичните процеси при отслабване“, казва Браун. Мийрман добавя: „Правилният отговор е, че по-голямата част от подкожната мазнина се издишва под формата на въглероден диоксид. Отива във въздуха.“

Те са изчислили, че за да загубим 10 килограма мазнини, ще ни трябват 29 килограма кислород, а ще произведем 28 килограма въглероден диоксид и 11 килограма вода.

Това, разбира се, не означава, че ако дишаме повече, ще отслабнем по-бързо. Означава само, че ще ни стане лошо и можем да загубим съзнание.