Идват ли американците?

| от |

След 1945 г. румънците все се надяваха, че американците ще дойдат, за да ги освободят от комунизма. Днес, близо 70 г. по-късно, тази надежда е отново актуална – този път заради страха от Русия. Коментар на Роберт Шварц от Дойче веле.

След края на Втората световна война голяма част от румънците се надяваха, че американците ще дойдат, за да освободят страната им и да донесат на хората демокрация и благосъстояние. Години след 1945-та, когато Съветският съюз наложи комунизма, румънците продължиха да чакат американските самолети и с поглед, вперен в небето, шептяха: „Американците идат“. Ако някой ги беше чул, щяха да попаднат в комунистическите трудови лагери. Но никой не ги чу, включително и американците, които така и не дойдоха.

След падането на комунистическата диктатура през декември 1989 година, румънците отново се вкопчиха в надеждата, че Западът и преди всичко американците този път няма да ги оставят на произвола на съдбата. Демокрацията, благосъстоянието и върховенството на закона изглеждаха на една ръка разстояние. Мина обаче доста време, докато НАТО и ЕС приеха страната в структурите си – Румъния влезе в Алианса през 2004 година, а три години по-късно и в ЕС.

Светът днес

Днес, през 2014 година, старата мечта на румънците може и да се сбъдне – този път американците май наистина ще дойдат. Виновни за това са руснаците – заради подхода им спрямо Украйна. Румъния, подобно на Полша и балтийските държави, ще се сдобие с военна база на НАТО, което е част от стратегията за подсилване на източната граница на Алианса. Руската агресия в Молдова през 90-те години и по-късно в Грузия не успя да накара навремето наивния Запад да предприеме защитни мерки. Едва след анексията на Крим и нахлуването в Източна Украйна, западните съюзници загърбиха помирителната си политика спрямо „руската мечка“ и най-сетне се вслушаха в източните си партньори, които отдавна бяха прозрели опасната двойна игра на руския президент.

И в Германия мнозина трябваше да бъдат „събудени“ от президента си, за да разберат най-сетне, че Путин не е онзи „good guy“, за когото се представя. Германският президент Йоахим Гаук избра най-подходящото място и най-подходящия момент за историческата си изява – на 1 септември в Гданск по повод годишнината от нападението на хитлеристка Германия срещу съседна Полша. Един смел президент, който намери точните думи – за яд на всички, които все проявяват разбиране към Русия и нейната завоевателна политика.

И в Румъния президентът е този, който не спира да предупреждава за заплахата от Москва. На срещата на НАТО в Уелс британците и американците взеха насериозно тези предупреждения и подкрепиха позицията на румънския президент Бъсеску: време е Алиансът да демонстрира сила и да спре руската експанзия.

Триглавият „Троянски кон“

Румънците би трябвало да са доволни от своя президент. Защото малко преди да изтече вторият му и последен мандат, той написа история. През ноември в Румъния предстоят президентски избори, а най-големи шансове за успех има кандидатът на Социалдемократическата партия – премиерът Виктор Понта. Неговата външна политика е изцяло ориентирана към Москва и Пекин, въпреки прозападните му декларации. И тя няма да се промени, дори и американците най-сетне да дойдат. Заедно с България и Унгария, които също залитат на Изток, Румъния ще сформира новия проруски триумвират в европейския Запад. Един триглав Троянски кон, който ще отслаби и без това разклатения от вътрешни борби западноевропейски съюз.

Съмнително е дали американците ще се противопоставят на това развитие. Постът на американския посланик в Букурещ е вакантен от две години насам – напълно неразбираемо с оглед на случващото се по източния фланг на НАТО. Означава ли това, че и този път американците няма да дойдат? Засега този въпрос е без ясен отговор. Ясно е обаче друго: половинчатите обещания и уверения на Запада – и преди всичко на американците, са възможно най-лошият сигнал за новите съюзници в контекста на тази най-тежка криза от края на Студената война насам. Подобно поведение само подсилва руските стремежи за възстановяване на стария световен ред отпреди падането на Берлинската стена. За западните демокрации това би било равносилно на пълен провал. В същото време обаче подобен сценарий сигурно би зарадвал онези в „стара Европа“, които и без друго не знаят как да общуват с толкова различните си съседи от Изтока.

 
 

„Т2 Трейнспотинг“: 8 момента в качествени дози

| от |

„Т2 Трейнспотинг“ удря кината с хероиновия си юмрук и 20 годишна пауза, която е натрупала сладко-горчива носталгия и дори малко романтичен поглед към този чудесен наркотичен епос.

Рентън, Sick boy, Спъд и Франк Бегби се завръщат на голям екран, за да продължат историята там, където тя е спряла преди много време. Все едно си натиснал пауза и си превъртял времето. Усещането от „Т2 Трейнспотинг“ е именно такова.

Епичен, сюрреалистичен, дълбокомислен, унищожителен… „Трейнспотинг“ като цяло е филм, който е оформил самосъзнанието на безброй хора у нас и по света. Монолози, тоалетни, псувни, наркотици, фантазии и тотално обмисленото унищожаване на живота, като такъв, са онези неща, които придават своята уникална краска на този величествен филм и го държат високо горе вече толкова време.

20 години са дълъг период за появата на едно продължение, но както казват американците: but here we are! Точно както е планирано в главата на откачалника Ървин Уелш в романа продължение на „Трейнспотинг“ – „Порно“. 20 години по-късно четирима уникално прападнали младежи се събират отново в Единбург, за да разкажат своята простичка философия за живота.

Но „Т2 Трейнспотинг“ не е „Порно“, макар да има всички нужни опорни точки в себе си. Все пак той е изменил леко на Уелшовата идея за продължение и е направил своя версия на събитията с единбургската четворка. Тя не е по-лоша, просто е по-различна.

Истерията, наркотиците и абстракното виждане, са примесени с една лека нотка на носталгичност по отминалото време и отминалите грехове. Но не се безпокойте, Рентън, Sick Boy, Спъд и Бегби са ги заместили с нови.

„Т2 Трейнспотинг“ е достойно продължение на своята първа част.

Макар това да е филм, който да няма нужда от продължение, защото е казал достатъчно на онези, които са успели да го чуят, той получава такова. И ние го препоръчваме за гледане.

Междувременно ви предлагаме осем от най-добрите, надрусани, сантиментални и насищащи момента от втория филм. Без спойлери. Приятно гмуркане в най-добрата кинотоалента този месец. В галерията горе.   

 
 

Мат Дилън: Носталгия по 90-те

| от |

В средата на 90-те години седмото изкуство показва на света един от любимите си за онова време секс символи. Висок близо 2 метра, със специфично лице и плътен глас Мат Дилън е всичко онова, от което може да те е страх и същевременно да искаш да гледаш на голям екран. Той е харизматичен, талантлив и по един грубоват начин секси.

Най-големият си удар Дилън прави с тийн-класиката „Лудории“, която излиза през 1998 година. Той е на върха на славата в този момент. А там играе сексапилен учител, замесен в афера с млада, секси ученичка, която решава да го съди за изнасилване. Нищо в „Лудории“ не е такова, каквото изглежда. Филмът е чувствено лятно удоволствие, с привкус на мистерия, секс и топло време. А към Мат Дилън добавяме сексапилната компания на Денис Ричардс и Нев Кембъл. „Лудории“ също така може да се похвали и с една от най-приятните голи сцени, включващи гол мъжки член. И той принадлежи на Кевин Бейкън.

Година преди това излиза комедията „Няма скрито покрито“, в която Дилън има по-малка, но доста приятна роля. А година след това го гледаме в чудесната комедия „Ах, тази Мери“ на братята Фарели.

Чак през новото хилядолетие Мат Дилън прави и ролята, която се смята за най-добра в неговата кариера до момента – тази в „Сблъсъци“. Полицай Райън му носи номинация за „Оскар“, „Златен глобус“ и награда на БАФТА. Не пелечи нито една от тях, но нарежда името си до най-добрите за 2004 година.

Междувременно Дилън снима първия си режисьорски проект – Ghost Town, държи личния си живот настрана и леко се оттегля от киното. Мат се заравя в малки роли в сериали и по-треторазрядни продукции, докато брат му – Кевин Дилън започва да изпъква в ролята на Драма в продукцията на НВО „Антураж“.

Кевин замества Мат в светлината на прожекторите, но не може да го бие нито по осанка, нито по сексапил.

2015-а е годината, в която Дилън се завръща към комерсиалното и успешно седмо изкуство, но с телевизионен сериал. „Уейуърд Пайнс“ и неговият първи сезон бяха едно от добрите неща, които можеше да гледате на малък екран в тв сезона преди две години и Мат Дилън е една от причините това да е така.

Догодина този снажен мъж прави една от най-амбициозните си роли. Той ще е Джак Изкормвача. Но режисиран от датчанина Ларс фон Триер. Нищо, което Триер е направил не е оставило зрителите безразлични, а проектът The House That Jack Built е едно от заглавията, които е редно да очаквате през 2018-а. Дотогава, ви предлагаме приятна доза Мат Дилън, който вчера направи 53 години и е все така секси. В галерията горе.  

 
 

Вижте първия трейлър на „Възвишение“ по романа на Милен Русков

| от chronicle.bg |

Ако не сте чели романа на Милен Русков „Възвишение“, сте пропуснали едно от събитията в съвременната българска литература и е добре да поправите пропуска.

През 2012г. писателят е отличен с награда „Златен век“ на Министерството на културата и с Национала награда за литература „Христо Г. Данов“.

Творбата проследява съдбата на един български националреволюционер от Котел в авантюрите му с четата на Димитър Общи преди и след обира в Арабаконак, който води до провала на Вътрешната революционна организация. Романът представя разказ в първо лице ед.ч. и обединява житейска изповед, вътрешен монолог и потока на съзнанието на главния герой Гичо.

По филма има театрална постановка, режисирана от Иван Добчев, в която играят Бойко Кръстанов, Асен Блатечки, Красимир Василев, Ивайло Христов др.

А скоро ще можем да гледаме и кино версията на „Възвишение“ с Александър Алексиев ( „Откраднат живот“), и кукления актьор Стоян Дойчев  в главните роли.

От днес вече има и трейлър. Вижте го:

 
 

Toyota вече има над 10 милиона продажби на хибридни автомобили

| от chronicle.bg |

Автомобилният гигант Toyota официално съобщи, че към 31 януари е продала над 10 милиона хибридни автомобила.

„Когато представихме Prius, никой нямаше представа какво е това хибрид”, каза Такеши Учимада, председател на Съвета на директорите на Toyota.

„Тези, които го караха, бяха наричани гийкове и как ли не още. Днес, благодарение онези, които дадоха шанс на Prius, хибридните автомобили имат все по-нарастваща популярност, яхнали са вълната на успеха и вървят към установяването им като стандартна технология.”

Припомняме, че Toyota Prius е първата масово произвеждана хибридна електрическа кола, която се появи през 1997 година. Хибридът вече е на цели 20 години.