Идва ред на N° 29

| от |

Сърбия може да стане 29-та страна-членка на Европейския съюз. Присъединителните преговори започват на 21 януари. Пътят, който балканската страна обаче трябва да измине, няма да бъде никак лесен, пише Дойче веле.

serbia-eu-candidate-1p.photoblog600

За Белград началото на присъединителните преговори с ЕС е историческа стъпка. Еврокомисарят по разширяването Щефан Фюле обяви, че на 21 януари ще се състои първото заседание на правителствено равнище между Брюксел и Белград. „Така ще започне фактическата работа между членките на Общността и Сърбия, естествено с подкрепата на Европейската комисия“, уточни Фюле пред Дойче Веле.

От 1 март 2012 Сърбия официално има статута на страна-кандидатка за европейско членство. Никой обаче не може да каже с точност колко време ще продължат преговорите. Експертите предполагат, че те ще траят поне шест години – колкото отнеха и преговорите с Хърватия. „Сърбия е по-сложен кандидат. Не само заради историята и неуредените конфликти с Косово, но и заради тежката икономическа ситуация и все още съществуващите слабости в политическите институции и сферата на правовата държавност“, казва политологът Душан Релич.

kosovo3

Сложните отношения с Косово

Освен изпълнението на Копенхагенските критерии, които са задължителни за всяка новоприсъединяваща се към Общността държава и засягат демокрацията, правовата държавност и икономическата конкурентоспособност, към кандидатките за членство в ЕС има и други специфични изисквания, произтичащи от конкретната ситуация. За Сърбия това бе на първо място сътрудничеството с Хагския трибунал – изискване, което Белград изпълни със задържането и предаването на предполагаемите военнопрестъпници Ратко Младич и Радован Караджич.

Сега една от основните задачи, по които Белград трябва да работи, е отношението към Косово. През 2008 бившата южна сръбска провинция обяви независимост, която Сърбия и до днес отказва да признае. Все пак сръбското правителство подписа споразумение с правителството в Прищина, което предвижда широка автономия за сръбската общност в Косово, но същевременно ограничава прякото влияние на Белград върху тези общини.

По време на преговорите Брюксел ще наблюдава най-внимателно отношението на Сърбия към Косово. Според ЕС, в края на този процес би трябвало да се постигне обвързваща в правен план договореност за нормализирането на отношенията между Белград и Прищина. Белград обаче не е длъжен официално да признае Косово като независима държава, за да може да се присъедини към Общността. И други пет държави-членки на ЕС не са го направили – Испания, Гърция, Кипър, Румъния и Словакия.

„Повечето сърби поддържат европейското членство“

В Белград днес управляват бившите националисти, които междувременно са се превърнали в убедени проевропейци. Но ако в началото на 21 век сърбите, привърженици на европейското членство бяха 80 процента, сега те са само 50 на сто. Дистанцираната позиция към Европа се дължи на няколко различни фактора: бързото признаване на независимостта на Косово от страна на много държави-членки на ЕС, засилващото се усещане, че ЕС вече е уморен от разширяването, но и някои присъди на Хагския трибунал, които в Сърбия се възприемат като несправедливи – например тази за оневиняването на хърватския генерал Анте Готовина.

Въпреки това сдържано отношение към Европа, Иван Кнежевич от сръбската неправителствена организация „Европейско движение в Сърбия“ е убеден, че ако се проведе референдум за европейското бъдеще на страната, мнозинството ще гласува „за“. „Що се отнася до конкретните стъпки, от които зависи напредъкът на преговорите, те би трябвало да бъдат в сферата на хармонизирането на сръбското законодателство с европейското и приложението на европейските стандарти в практиката“, казва Кнежевич. Впрочем – сърбите вече усещат някои от предимствата от сближаването с Европа: от 2009 насам могат да пътуват без визи из държавите от Шенгенското пространство.

Корупция и висока инфлация

Докато обаче стигне до ЕС, Белград има да решава немалко проблеми. Един от тях е широко разпространената корупция. В корупционния индекс на „Трансперънси интернешънъл“ Сърбия заема 72 място, след Намибия. Освен това инфлацията в страната е 8,5 процента, а според експертите новите задължения могат да се окажат най-високите в региона – 7 на сто.

А кога точно Сърбия ще стане 29-та членка на ЕС? Отговор на този въпрос не може да даде дори и еврокомисарят по разширяването Щефан Фюле. „В областта на разширяването на ЕС автоматизъм няма“, заявява той. „Не само Европейската комисия трябва да убеди страните-членки, че в края на преговорите Сърбия е напълно готова за членството, но и правителствата на отделните държави трябва да убедят в това своите граждани“, допълва Фюле.

Междувременно в Белград множество политици подчертаха, че датата на присъединяването не е толкова важна. На първо място е модернизацията на Сърбия.

 
 

„Бързи и яростни“ с възможен спиноф

| от chronicle.bg |

Universal празнува още един успех с „Бързи и яростни 8″. Франчайзът обаче е толкова налят с силни актьори, че става задушно. Усещайки възможност за печалба, студиото може би ще пусне Люк Хобс (Дуейн Джонсън) и Декард Шоу (Джейсън Стейтъм) по собствен филмов път. Героите на Скалата и Стейтъм станаха доста популярни, дори се конкурират с Дом (Вин Дизел) и останалите от семейството.

Феновете искат подобен спиноф още от „Бързи и яростни 5″, но след последния филм тази вероятност сякаш намаля. Очертаваше се Хобс да стане баща и да си остане вкъщи. Плановете обаче се чертаят в посока филм.

Всъщност, и трети доста изненадващ герой от поредица може да участва в спинофа: самата Сайфър, Шарлиз Терон.

Чарлийз Терон, Шарлиз Терон

Химията между Джонсън и Стейтъм е невероятна. Голям плюс е, че двамата могат да преминат от екшън роля към комедия рязко, неочаквано и доста успешно. Тази комбинация, заедно със студената сериозност на Терон, може да донесе сериозно вълнение.

Има няколко неща, които трябва да се. Евентуалния филм ще отвори пространство за един милион въпроси. Ще участват ли в „Бързи и яростни 9″? Ще има ли нещо общо с действието на поредицата или ще си е отделен, самостоятелен филм? Сега ли ще бъде пуснат или когато серията свърши с „Бързи и яростни 10″? Сайфър ли ще е лошият герой или тримата заедно ще се борят срещу по-голямо зло? Ще видим.

Трйлър на „Бързи и яростни 8″:

 

 
 

#Bookclub: Непокорният Недим Гюрсел и „Мехмед Завоевателя“

| от Спонсорирано съдържание |

В интервю за „Пари Мач” от 2015 г. турският писател Недим Гюрсел заяви: „Ердоган не харесва карикатуристи”.

Известен застъпник на светската държава, заклеймяващ намесата на армията в политиката, сега той пристига в България по повод премиерата на „Мехмед Завоевателя” и е повече от любопитно как ще се произнесе за актуалната обстановка в родната си страна.

Но да започнем от книгата. „Мехмед Завоевателя” е виртуозно построен роман в романа, избуял от плодородното въображение на своя автор. Някои от сцените в него са така майсторски обрисувани, че блестят като самородни късове художествена проза от най-висока проба. Сюжетните линии са две.

Разказвачът Фатих Хазнедар се уединява в стара вила на брега на Босфора (точно срещу крепостта Боазкесен, построена от Мехмед II), за да напише исторически роман за превземането на Константинопол от Завоевателя, когато в живота му нахлува млада жена, жертва на преследванията след военния преврат през 1980 година. В паралелната сюжетна линия оживяват войнственият Султан, неговият антураж, придворните сановници, дервиши, евнуси, еничари, защитниците и разрушителите на великия град.

Романът възкресява епопеята по превземането на Константинопол от султан Мехмед II през май 1453 година, променило завинаги хода на европейската история. Битките са ожесточени, начинът, по който разказвачът ги пресъздава – смайващ. На страниците оживяват важни фигури от епохата – султан Мехмед ІІ, великият му везир Чандърлъ Халил паша, редица учени от епохата, духовни наставници, дервиши, философи; унгарецът Урбан, изработил най-мощния топ на своето време; защитниците на Константинопол като император Константин ХІ Палеолог, историка Георгий Сфрандзис, генуезеца Джовани Джустиниани, учения Теодор Каристин, германеца Йоханес Грант…

„Защо наистина, защо героите на този роман са били убити, преди да им дойде времето? Всеки човек в себе си носи смъртта, собствената си смърт. По-точно собствената си гибел. Носи я още преди да се е ​​родил, свит в корема на майка си, с огромна глава, със сбръчкано личице, с блеснали от любопитство, невиждащи нищо наоколо очета. Не след дълго той започва да се върти в своето топло убежище, в което живее, храни се и расте, после пожелава да се измъкне навън с малките си длани, с тъничките си като клонки ръчички, с кривите си крачета, да стигне до светлина, да се появи на света. Щастливото рождение е първата крачка към смъртта.”

Cover-Mehmed-Zavoevatelya

Гюрсел освежава подхода към темата за военните подвизи, като съчетава наситеното със събития повествование с отношението на днешния човек.

След дълга и кръвопролитна схватка между османци и византийци, Мехмед II завладява този митичен град, където от векове се кръстосват пътищата и където Азия и Европа, Изтокът и Западът, мюсюлмани и християни влизат в стълкновение. Авторът неслучайно избира за мото на книгата цитат от „По следите на изгубеното време“ на Пруст, защото разказвачът е разпънат на кръст между родилните мъки на творчеството и ласките на любимата жена, а изборът се оказва невъзможен…

Недим Гюрсел е добре известен в средите на френските литератори и интелектуалци и сред ценителите на съвременна европейска проза. Тук ще възкликнете: турски писател с такова влияние във Франция? Да, това е безспорен факт, и не само защото преподава турска литература в Сорбоната. Когато фактите говорят, даже и религиозните фанатици мълчат. (Или поне така ни се иска.) След преврата през 1980 г. Гюрсел емигрира във Франция, където живее и твори и досега. Автор е на 30 книги, в това число романи, новели, пътеписи и есета. Носител е на множество турски и международни литературни отличия. Една от любимите му теми е Истанбул, столица на две велики империи: Византийската и Османската.

На български език е излизала скандалната „Едно тъй дълго лято”, която е била забранена в Турция, заради съпротивата на писателя срещу тиранията на армията. Делото срещу него се води от военен съд и продължава няколко години. Подобна е съдбата на „Дъщерите на Аллах” – обвиняват Гюрсел в обида към религията, процесът трае една година. Обвиненията произтичат от опита на автора да очовечи образа на пророка Мохамед. По-важното е, че в резултат на скандала книгата е преведена на десетки езици.

През 2012 г. авторът гостува в България и му е присъдена наградата на Фондация „Балканика“.

В едно свое интервю тогава той казва: „Войните от миналия век са белязали и литературите на балканските държави. Затова писателите от тези територии днес трябва да се изразяват свободно и открито и преди всичко да избягват национализма, който продължава да прави поразии. Важно е как се интерпретира темата за завоевателя. Дълг на писателя е да покаже какво се случва в главата на победения.”

Недим Гюрсел обича да назовава нещата с истинските им имена. Счита за пагубна тенденцията идеологиите да се заместват с псевдодуховни течения.

За съжаление, религиите вървят ръка за ръка с религиозния фанатизъм, а там където се шири религиозен произвол, изкуството се задушава.

Срещата с Недим Гюрсел е на 26 април от 19:00 ч. в литературен клуб „Перото”. Вход свободен.

 
 

5 сериала за телевизията, които да гледате по телевизията

| от |

Телевизията е велика магия. Можеш да покажеш всичко, да излъжеш, да пускаш глупости с часове, да се правиш на маймуна и винаги ще има поне един човек, който ще те гледа и дори ще те хареса. Телевизията е медията с най-силно влияние в модерния свят и нито интернет, нито онлайн стриймовете могат да я победят.

Телевизията е истинска магия. Там може да си на места, без реално да бъдеш на тях, може да си тъп, но да изглеждаш умен, можеш да си забавен без да имаш и един грам чувство за хумор. Телевизията придава онзи дребен блясък върху хората, след който всеки се чувства с 10 см по висок.

Негово величество малкият екран! Той ти дава толкова много и те мами по онзи приятно сладък начин. Той може да е мелодраматичен в тежките моменти и силно захаросан в сладките. И ти нямаш нищо против. От „Малката булка“ да майстори-готвачи, телевизията предлага всичко. Там има всичко. От експерти, които говорят мъдро по всякакви въпроси до маймуни, които правят фокуси.

Телевизията е сладкото изкушение и понякога се прави трудно. Особено, когато се стремиш към добра телевизия. Дали такава е останала, някои хора се съмняват, но ние не. Затова и имаме една селекция от пет адски добри сериала, правени за телевизия, в които се разкава за правенето на телевизия. Приятно четене.  

 
 

От ходене се поумнява

| от chronicle.bg, по БТА |

Учени от университета Ню Мексико Хайлендс в Лас Вегас откриха, че ходенето подобрява притока на кръв към главния мозък и засилва паметта и познавателните способности на хората, съобщи изданието „ЮрикАлърт!“.

Ефектът е по-слабо изразен в сравнение с бягането, но е значително по-голям, отколкото при карането на велосипед. До изводите си авторите на изследването стигнаха по време на наблюдения върху 12 младежи в добро здраве.

Доброволците се придвижваха с постоянна скорост около един метър в секунда. Кръвоснабдяването на главния мозък се измерваше с ултразвук.

През 2015 г. австралийски учени доказаха, че когато става дума за общото здравословно състояние, сърдечно-съдовата система и намаляването на риска от преждевременна смърт, ходенето е по-полезно от бягането, припомня в. „Дейли мейл“. Експертите установиха, че хората, които първоначално правели по 1000 крачки на ден, а постепенно стигнали до 10 000 дневно, намалили наполовина риска от преждевременна смърт. Дори тези, които увеличават крачките си от 1000 до 3000 на ден, намаляват риска с 12 %.