Идва ли краят на търпимостта в Германия?

| от |

Редакционен материал на сп. Шпигел / Източник БГНЕС

Феликс Менцел седи в кабинета на елегантната си вила в Дрезден. Той е на 29 години, носи кадифени панталони и очила без рамки. Старае се да изглежда като интелектуалец, избягвайки опасна реторика като „Чужденците вън!“.

Той предпочита да говори за „Европа на западните души“, която според него включва християнството и наследството на древността, но не и ислямът. Менцел вижда опасност в „свръхпопулацията на Азия и Африка“ и смята, че случващото се в Ирак и Сирия е „предвестник на първата глобална гражданска война“.

Менцел изучава медии и е автор на консервативното десноцентристко списание „Син нарцис“ (Blaue Narzisse), което е насочено към ученици и студенти. Неговото издание не се е радвало на особена популярност през 10-те години, в които се издава, но това е на път да се промени.

В Дрезден през последните седмици възгледите и чувствата изразени в списанието стават все по осезателни.

Все по-многолюдни стават понеделнишките протести в Дрезден на организирани от групата, наричаща себе си „Патриотични европейци срещу ислямизацията на Запада“ (известна със своето съкращение на немски PEGIDA). Ако първоначално те са успявали да съберат десетки или стотици, то сега техният брой достига над 10 000 души. PEGIDA демонстрират срещу икономическите мигранти и предвещават „културна превъзходство на чужденците“ в родината им.

Какво се случва в Германия, втората най-популярна дестинация за мигранти? Дали не е свършила нейната търпимост, за която винаги е била хвалена? Вижда ли се завръщането на страха от пренаселването с имигранти, който завладя страната през 90-те и стана причина за подпалването на хостел с имигранти? Колко мащабно е станало крайнодясното движение в страната и ще се ограничи ли с Дрезден или ще стане национално?

Вярата в германската ислямизация

И въпреки че на много места в страната PEGIDA има ограничен брой симпатизанти, голям е броят германците, които споделят нейните възгледи. Според скорошно проучване на германското издание „Шпигел“ 34% от анкетираните се съгласяват с организацията, че страната им застрашително се ислямизира.

Още преди появяването на PEGIDA броят на десноцентристки протести бележи ръст в национален мащаб.

Насилието все по-често избухва по протести, а крайнодесни хулигани продължават да нападат жилища на имигранти. На 11 декември три сгради, които са били превърнати във временни домове на чужденци, но все още не е имало настанени в тях, са били изрисувани със свастики и запалени. Други подобни атаки включват и нанасяне на тежки телесни повреди, палежи и влизане с взлом.

Омразата обаче не е само по улиците. Онлайн пространството е изпълнено с безброй десни сайтове и Фейсбук групи.

Все повече и различни радикални организации се обединяват в нова вълна от протести. Безпокойството на гражданите за крайната десница намалява, а екстремистките и ксенофобски идеи стават все по социално приемливи. Това паралелно съществуване на различни движения и идеи прави трудно справянето със самопровъзгласилите се спасители на Запада.

Предупреждение към германските власт

По-голямата част от демонстрантите обаче, които излизат на улиците, отказват да бъдат прикрепвани към крайнодесните екстремисти. Но за тях не е проблем да излизат седмици наред на демонстрации заедно с хора със здрави вратове и бръснати глави, които скандират „Ние сме народа!“.

Крайнодесни групи като ксенофобската Национал демократическа партия (NPD) виждат в последните събития чудесна възможност да отправят своите виждания директно към средната класа. Популистки движения, които досега са привличали малко интерес, изведнъж се озовават под прожекторите на обществото.

Особено внимание германските сили за сигурност отделят на случай от 26 октомври, когато най-малко 400 десноцентристки екстремисти предизвикаха безредици в центъра на град Кьолн по време на демонстрация, организирана от групата „Хулигани срещу салафистите“ (HoGeSa).

Според говорител на федералния прокурор на Германия в страната се водят повече от 100 „процедури по наблюдение и разследване, свързани с крайнодясна екстремистка дейност“.

Разпалване на страхове и предразсъдъци

За властите става все по-трудно да се справят с проблема с продължаващите протести в Дрезден. „Не можем просто да сложим етикети на 10 000 души, че са крайнодесни екстремисти. Това би създало повече проблеми, отколкото ще реши“, коментира Маркус Улбих вътрешен министър на провинция Саксония, в която се намира и самият Дрезден. Според него на протестите идват много граждани от средната класа и те не могат да бъдат хвърлени в „същия неонацистки кюп“.

Въпреки това границата между свободата на изразяване и правото за протест, от една страна, и речта на омраза и ксенофобията, от друга, стават все по-размити. Резултатът от това е, че последните протести стриктно се наблюдават от Федералната служба за защита на Конституцията, вътрешната разузнавателна агенция на Германия, и полицията.

Връзки с престъпници и хулигани

И докато PEGIDA иска депортирането на криминално проявени имигранти, търсещи убежище, то самите й членове са добре познати на полицията. Основателят на движението Лутц Бахман има досие, което включва кражби и престъпления с наркотици.

Според полицията маршовете на организацията включват и около 250 човека, свързани с футболно хулиганство.

Смътно усещане за заплаха обединява демонстрантите, независимо дали са членове на средната класа, консервативни националисти или крайнодесни екстремисти. Те копнеят за изолация и прости отговори, което обяснява защо термини от времето на нацизма като „народ“ и „родина“ отново са в речниците им.

Последното лято германският флаг беше символ на радост и обединение на мултинационални фенове на футбола. Сега той се развява над главите на последователите на PEGIDA с думите „Германия се събужда“.

Освен протестите и маршовете в страната започва да се поставя началото и на по-агресивни структури. Държавната агенция по сигурност на страната започна разследване срещу група, известна като Германско движение за съпротива (DWB), което има връзки с четири опита за палежи на централния офис на управляващия Християндемократически съюз на канцлерът Ангела Меркел, както и в атаки срещу Райхстага и други сгради.

„Тук в момента се формира радикално, паралелно общество“, коментира Андреас Цик, директор на институт, изучаващ насилието към университета в Билефелд.

Но заедно с разрастването на маршовете на PEGIDA се увеличават и шествията срещу нея в цялата страна. Такива мероприятия се организират в Дрезден, Мюнхен, Вюрцберг и други градове, чийто брой се очаква тепърва да се увеличи.

 
 

Вижте първия трейлър на „Възвишение“ по романа на Милен Русков

| от chronicle.bg |

Ако не сте чели романа на Милен Русков „Възвишение“, сте пропуснали едно от събитията в съвременната българска литература и е добре да поправите пропуска.

През 2012г. писателят е отличен с награда „Златен век“ на Министерството на културата и с Национала награда за литература „Христо Г. Данов“.

Творбата проследява съдбата на един български националреволюционер от Котел в авантюрите му с четата на Димитър Общи преди и след обира в Арабаконак, който води до провала на Вътрешната революционна организация. Романът представя разказ в първо лице ед.ч. и обединява житейска изповед, вътрешен монолог и потока на съзнанието на главния герой Гичо.

По филма има театрална постановка, режисирана от Иван Добчев, в която играят Бойко Кръстанов, Асен Блатечки, Красимир Василев, Ивайло Христов др.

А скоро ще можем да гледаме и кино версията на „Възвишение“ с Александър Алексиев ( „Откраднат живот“), и кукления актьор Стоян Дойчев  в главните роли.

От днес вече има и трейлър. Вижте го:

 
 

Марая Кери излиза с танцьора Брайън Танака

| от chronicle.bg |

Марая Кери може да е с разбито сърце след проваления си годеж с милиардера Джеймс Пакър, но се е отърсила от това неприятно премеждие и вече излиза с танцьора Брайън Танака, съобщи Асошиейтед прес.

Кери постна в Инстаграм снимка, на която се вижда, че тя и Танака пият шампанско във вана в Деня на Св. Валентин. Сега Марая потвърди любовната си връзка, но отказа да даде повече подробности.

„Не обичам да говоря за личния си живот – каза тя. – Не се чувствам удобно, когато се споменава за личния ми живот.“

Нежеланието на Кери да говори за личния си живот е разбираемо, като се има предвид драмата, свързана с раздялата й с Пакър миналата година. Раздялата им не бе като между приятели и попадна в центъра на вниманието на таблоидите.
Изглежда обаче, че това е вдъхновило Марая да напише нова песен. В новия й сингъл „I Don’t“, записан съвместно с рапъра Уай Джи, се говори за раздялата й.

Кери се готви да тръгне на турне заедно с Лайънъл Ричи през март. Тя ще вземе със себе си 5-годишните си близнаци Марокан и Монро.

 
 

Новата песен на Лана дел Рей е това, от което имаме нужда днес

| от chronicle.bg |

Минаха цели две години, откакто Лана дел Рей представи последния си албум Honeymoon. Сега обаче певицата се завръща със съвсем нова музика.

От няколко дни по улиците на Лос Анджелис могат да се видят промоционални пана с нейния образ, напомнящи на филмови постери, върху които стои заглавието на новата й песен – „Love“.

Днес парчето вече беше официално представено – меланхолична любовна песен с винтидж звучене и красивите емблематични вокали на Лана.

„Love“ може да се слуша както през YouTube, така и през Apple Music. До момента няма информация за евентуален нов албум, но Rolling Stone съобщава, че парчето ще се сдобие с клип под режисурата на Ричард Лий.

Дотогава – можете да се насладите на любовно послание на Лана дел Рей.

 
 

„Лъв: Стъпки към дома“: Едно истинско приключение

| от |

„Лъв“ или Lion е едва вторият филм от официалната листа с номинирани за 89-тите награди „Оскар“, който излиза по кината у нас. Първият беше „Първи контакт“ и както се случва с повечето Оскарови филми, не получи най-големия отзвук на света. Което е жалко, разбира се. Има смисъл някои филми да са номинирани за едни от най-престижните и бляскави статуетки в света на седмото изкуство, а други не.

И „Лъв“ е един такъв филм.

Това е първият пълнометражен проект на режисьора Гард Дейвис – един от режисьорите на чудесния сериал Top of the Lake – и е адаптация по книгата на Сару Бриърли A Long Way Home.

Самият Сару има уникална история – роден и расъл до петата си годишнина в един от най-бедните индийски райони, без да може да чете и да пише, една вечер малкият Сару се губи в многолюдна Индия и по стечение на обстоятелствата попада в системата за сираци. А оттам при семейството на Сю и Джон Бриърли, австралийска двойка, която го осиновява. Така от бедно и мърляво индийче Сару порасва в приятен млад мъж, който говори английски, носи отговорност за делата си и учи в университет.

Някъде там в главата на младия мъж се загнездва идеята, че трябва да потърси изгубеното си семейство – майка, по-голям брат и сестра. Идеята прераства в план, благодарение на появилата се по онова време Google Earth, която по-късно се превръща в обсесия. В продължение на няколко години Сару не мисли за нищо друго, освен за това. Денонощно. Непрекъснато. Идеята за Индия, майка му и брат му го преследва в сънища и будни състояния, превръща се в определяща за ежедневните му нужди, става неговата сянка, надвиснала тежко над ума му. Ум, който няма покой.

Да бъдеш обсебен от идеята за някой или нещо, е най-лошото лекарство, което може да дадеш сам на себе си. То ти носи непоносима вреда, лашка те в състояния на еуфория и депресия, кара те да имаш очаквания и неизменно да бъдеш разочарован от тях впоследствие.

„Лъв“ обаче е от тези амбициозни и красиви филми, които ти казват, че понякога, само понякога, мечтите в действително се сбъдват. Те не идват така, както ние си представяме, че ще се случат, нито са опаковани в нашите илюзии, но когато най-после пристигнат, знаем, че са се случили.

Първата част на „Лъв“ се случва в екзотична Индия. Безкрайните кадри и истинските емоции, които играта на малкия Съни Пауар и младия Абхишек Барате ти носят, те карат да помиришеш и да докоснеш мръсотията и красотата на тази толкова различна страна.

Съни Пауар е момчето, което открадва шоуто в „Лъв“ безспорно. Той и Абхишек правят дебют на голям екран и са големите звезди на тази продукция. Нешлифовани, чувствени, естествени, чудесни… Мръсните им крака, дивите им погледи, диалозите им на хинди са онова вкусно усещане, което „Лъв“ оставя след себе си в зрителите.

Втората част е запазена за Никол Кидман и Дев Пател. И малко от Руни Мара, която винаги е чудесна на голям екран, но тук е отстъпила мястото в светлините на прожекторите на другите. Дев Пател от друга страна е един от младите британски актьори, които заслужават внимание и адмирации. Кариерата му стартира от дивия тийн-сериал Skins и стига до работа с Дани Бойл в „Беднякът милионер“, който му носи първа номинация за БАФТА. Днес, няколко години по-късно, пораснал и възмъжал Дев Пател в крайна сметка получава и първата си номинация за „Оскар“ за „Лъв“ и прибира тазгодишната БАФТА за поддържаща мъжка роля в джоба си. Дев Пател е чудесен. Винаги, когато някой има възможност да го гледа, нека да го прави.

Същото важи и за Никол Кидман. Макар темата с осиновяването да й близка, в крайна сметката първите й деца с Том Круз са именно осиновени, в живия живот Кидман е някак затворен и студен човек. Но пък е прекрасна на кино. Тази порцеланова, висока жена успява да изкара на голям екран емоции, каквито в живота някак не може, и да ги пресъздаде с малко думи и повече мимики, отколкото лицето й, минало през няколко разкрасителни процедури, иначе би позволило.

Към всичко това добавяме чудесна музика, великолепни кадри и една сантиментална история, която може и да ви накара да си поплачете.

В „Лъв“ всеки може да открие по нещо за себе си. Дали това ще е екзотиката на толкова различната от нас Индия, дали ще е тематиката, дали ще е красотата на Австралия, дали ще е епичната музика на Дъстин О`Халоран и Волкер Белтерман или нещо съвсем различно, което ние не сме видели, няма значение. Но си го причинете на кино. Не случайно някои филми са номинирани за „Оскар“, а други не са, както казахме в началото.