Идва ли краят на „пътуващия цирк“?

| от |

12 пъти в годината Европейският парламент се събира за 4-дневни парламентарни сесии в Страсбург и 6 пъти за допълнителни 2-дневни в Брюксел. Приблизително 114 милиона евро се отделят всяка година, за да се мести Европарламентът между Брюксел и Страсбург всеки месец. Това гласи нова оценка на Европейския съд на одиторите, оповестена от EurActiv Германия.

Защо е нужно Европарламентът да се мести? Ето какво показва бърза справка на сайта му. През 1992 г. националните правителства на ЕС единодушно решиха да установят за постоянно седалищата на институциите на ЕС. Това решение касаеше и работата на парламента, а именно: че неговото официално седалище и място на провеждане на по-голямата част от пленарните сесии ще бъде в Страсбург, че парламентарните комисии ще заседават в Брюксел и секретариатът на парламента (неговият персонал) ще бъде разположен в Люксембург. През 1997 г. тази схема на работа беше включена в Договора за ЕС.
Всяка промяна в настоящата система ще трябва да е част от нов договор, приет от всичките 28 държави членки и ратифициран от всеки от техните национални парламенти.

Евродепутатът от Зелените Гералд Хьофнер и британският консерватор Ашли Фокс през ноември 2013 г. инициираха гласуването на резолюция по този въпрос. Докладът на Хьофнер бе посрещнат със 73% подкрепа в пленарната зала, а евродепутатите дадоха ясно да се разбере, че искат да се сложи край на това главоболие.

С резолюцията от ноември 2013 г. членовете на ЕП призоваха за промяна в договора, за да позволи на парламента да реши къде да се намира. Парламентът заяви, че ще започне процедура за преразглеждане на договора на ЕС, за да предложи необходимите промени, които да позволят парламентът да вземе сам решение относно местоположението на седалището си и вътрешната си организация. Той ще бъде „по-ефективен, по-евтин и отговарящ на по-високи екологични критерии, ако се намира на едно място“, заявиха евродепутатите.
„Непрекъснатата ежемесечна миграция между Брюксел и Страсбург се превърна за повечето граждани на ЕС в негативен символ (…), особено в момент, когато финансовата криза доведе до сериозни и болезнени съкращения на разходите в държавите членки“, се подчертава в резолюцията.

Емисиите на въглероден диоксид, свързани с придвижването от и до трите работни места се оценяват на между 11 000 и 19 000 тона.
Резолюцията отбелязва, че допълнителните годишни разходи, произтичащи от географската разпръснатост на Европарламента (между Брюксел, Люксембург и Страсбург), варират между 156 милиона евро и 204 милиона евро Ц това включва допълнителните разходи за Страсбург, които възлизат на 103 милиона евро. Общата стойност на трите работни места представлява около 10% от годишния бюджет, се казва още в текста.

Работата при сегашните условия налага допълнителни разходи за пътуването до другите институции на ЕС, включително и за журналистите, заявиха евродепутатите.

Ето сега по искане на ЕП одиторите направиха тези изчисления, според които преместването от Люксембруг в Брюксел ще спести 80 милиона евро за 50 години. Преместването от Страсбург в Брюксел пък ще съкрати разходите още повече, спестявайки приблизително 2,5 милиарда евро през следващите 50 години. Това възлиза на 113,8 милиона на година, изчисляват одиторите.

Веднъж месечно ЕП е на път вече десетилетия наред. Между 3000 и 4000 души, сред тях около 800 евродепутати, техните сътрудници, служители и преводачи пътуват 400 км от Брюксел до Страсбург. Техните работни места са празни за 317 дни на година. В продължение на години критици се оплакват, че т. нар. пътуващ цирк отнема много време, а и струва скъпо.

Но Съветът на министрите едва ли скоро ще бъде убеден в това, най-вече Франция. „Франция няма просто така да се откаже от Страсбург като втори дом на ЕП“, казва Елмар Брок от ЕНП, подчертавайки важността на икономическия фактор. Като компенсация на Франция Брок предлага европейските институции, например Икономическият и социален комитет или Комитетът на регионите да се преместят в района на Елзас.

Йенс Гайер, член на комисията по бюджетен контрол, иска повече. „Почти 114 милиона евро спестявания на година са почти 6% от административния бюджет, което не е без значение. Естествено е допълнителните разходи, създаващи неколкото местоположения на ЕП, да подхранват още повече липсата на разбиране на ЕС от страна на европейските граждани“, твърди Гайер и добавя, че гражданите активно трябва да се включат в този процес, така че правителствата да се откажат от Страсбург.

Зелените виждат също необходимост от съкращаване на разходите и в други сфери, като отказването от пътуване в бизнес класа при къси разстояния.

Колко ни струват пътуванията на Барозу?

Разходите на служебните пътувания зад граница на председателя на Европейската комисия Жозе Мануел Барозу за 2012 г. са почти три пъти по-високи от тези на върховния представител на ЕС за външна политика Катрин Аштън. Това става ясно от публикуваните данни от електронното издание EUobserver, което ги е изискало от Еврокомисията на основание на действащите норми за достъп до информация.

Според данните, оповестени от генералния секретар на Еврокомисията Катрин Дей, пътните разходи на Барозу за 2012 г. възлизат на 649,336.72 евро, което е над два пъти повече от тези през 2013 г. Барозу е следван от Аштън с 280,962.69 евро и комисарят по развитието Андрис Пиебалгс с 202,406.94 евро. За същия период командировките на българския еврокомисар Кристалина Георгиева са били на стойност близо 197 хил. евро.

През 2013 г. Аштън се нарежда на първо място с 468.728,77 евро, следвана от Барозу с 262.058,89 евро и Пиебалгс с 235.343,42 евро. Друг комисар с разходи над 100 хил. евро на година е икономическият еврокомисар Оли Рен, който през 2012 г. и 2013 г. все още се бореше с еврокризата и пътуваше до европейските столици, за да осигурява плащанията на заемите за закъсалите страни.

Италианският комисар за индустрията Антонио Таяни също е пътувал за повече от 100 хил. евро на година, както и комисарите за енергетиката, търговията, хуманитранта помощ, за съседство и разширяване, регионална политика и климатични промени.

В другия край на скалата е заместник-председателят на ЕК и транспортен еврокомисар Сиим Калас, който е похарчил само 40,364.01 евро през 2012-а, и хърватският еврокомисар Невен Мимица, който се присъедини към Комисията през юли миналата година, е похарчил 27.695,89 евро до края на 2013-а.

Общите командировъчни разходи на комисарите през 2012 г. са били 3.4 милиона евро и 3.3 милиона през 2013-а.
Говорителят на Барозу заяви, че 2012 г. е била особено натоварена и интензивна за председателя на ЕК, споменавайки срещата на Г8 и съвета на НАТО в САЩ, пътуването за които е било съчетано, за да се спестят разходи. Въпреки че на всички международни срещи ЕС се представя и от Барозу, и от Ромпой – президентът на Европейския съвет, говорителят заяви, че Барозу пътува с търговски полети.

Освен международните срещи, Барозу е пътувал и до други дестинации през 2012 г. – Израел и Палестина, въпреки че Аштън е била там 2 пъти през същата година, съпроводил е Пиебалгс до Танзания, „за да засили политическия диалог и да стартира програми за намаляване на бедността“.

Дълги уикенди в Португалия – родната страна на Барозу, също фигурират в седмичния дневен ред на Комисията като служебни пътувания.
С аргумент, че това може да наруши защитата на лични данни и че е свързано с необосновано тежка административна процедура, от Европейската комисия са отказали да предоставят на EUobserver данните за броя и стойността на всяко отделно пътуване на различните комисари.

От своя страна Аштън е била на 31 мисии в чужбина през 2012 г. и 35 през 2013 г. За разлика от Барозу, Аштън пътува и със самолета на Ромпой, когато е възможно.

А какви са представителните разходи на всички еврокомисари за 2012 и 2013 г. – т.е. разходи, свързани с гости, поканени в офисите на комисарите, или колегията на комисарите като цяло. Колегиумът на ЕК е похарчил за обеди с други правителства, които са посетили Еврокомисията, 39,790.49 евро през 2012 г. и 98,837.21 евро през 2013-а.

Индивидуално Барозу отново се нарежда на първо място по разходи за срещи – 70,647.96 евро през 2012 г., почти двойно колкото са разходите за 2013-а.

За 2012 г. енергийният комисар Гюнтер Йотингер се нарежда на второ място с 23,742.25 евро, следван от естонския транспортен комисар Калас с 23,027.22 евро и Таяни с 22,295.57 евро. Всички те са пред Аштън, чиито разходи възлизат на 21,021.96 евро. През 2013 г. тя е била още „по-спестовна“ – само 6,446.61 са представителните й разходи.

По материали от EUobserver и Euractiv

 
 

Всички обичат Дакота

| от chronicle.bg |

Хана Дакота Фанинг е едно от златните деца на Холивуд, на чието израстване е станал свидетел целият кино свят.

Дакота, която навършва 23 днес, е родена в семейството на Стивън Фанинг – бивш бейзболист и Джой Фанинг, професионална тенинстка. Майка й искала да я кръстят Хана, а баща й държал на Дакота. Така на бял свят се появява Хана Дакота, наричана от приятелите си и известна в киното като Дакота.

Фанинг става актриса на петгодишна възраст, когато се появява в телевизионна реклама на лотарията в щата Джорджия, заедно със знаменития музикант Рей Чарлс. След това е избрана за реклама на прах за пране.

Следва участие в касови фирми като „Мъж под прицел“ с Дензъл Уошингтън, „Криеница“ с Робърт де Ниро, „Война на световете“ с Том Круз, тийн вамп сагата „Здрач“ др.

Фанинг е една от най-богатите тийнейджърки и една от най-добре облечените звезди на червения килим.

Черпим ви с ултра доза сладост и красота в галерията, показваща различни моменти от кариерата й.

 
 

Ед Шийрън остава номер 1

| от chronicle.bg |

Британският изпълнител Ед Шийран продължава да доминира в британската класация за сингли, като зае първото място за седма седмица с „Shape of You“, съобщи БТА.

Певецът заемаше двете първи места в класацията за сингли пет седмици, но през миналия уикенд песента „Castle on the Hill“ слезе от второ на трето място. Сега той си върна второто място с „How Would You Feel“, измествайки „Human“ на Раг ен Боун Ман на трето място. „Castle on the Hill“ вече е на четвърто място.
„Chained to the Rhythm“ на Кейти Пери е на пето място.

В класацията за сингли певецът Раг ен Боун Ман е на първо място втора седмица след двойната си победа на наградите БРИТ, на които той спечели отличията за пробив и „Изборът на критиците“. На второ място е Ейми Макдоналд с „Under Stars“. Трети е Райън Адамс с „Prisoner“.

Челната петица в британската класация за албуми се допълва от „Divide“ Ед Шийран и „25“ на Адел.

 
 

Изследване: Kои професии са най-склонни да изневеряват?

| от chronicle.bg, по БТА |

Много хора свързват професията на медицинската сестра с дълги работни часове и грижа за пациентите. В мъжките представи униформената дама е обект на сексуални фантазии. Резултатите от ново проучване, направено във Великобритания, показват, че жените с тази професия са сред най-големите кръшкачки сред трудещите се дами, пише в. „Дейли експрес“.

Допитването, обхванало над 5000 потребителки на сайта за извънбрачни запознанства Victoria Milan показва, че жените, упражняващи определени професии, са по-склонни да изневеряват. Най-често рога на съпрузите или приятелите си слагат дамите, заети във финансовата сфера – банкерки, брокерки, анализаторки. На второ място са дамите, изявяващи се в сферата на авиацията – жени пилоти и стюардеси. На трето място са медицинските сестри и останалите професионалистки, работещи в здравеопазването.

В Топ 10 на кръшкачките намират място също служителките в сферите на бизнеса (изпълнителни директорки, мениджърки, секретарки), спорта (атлетки, инструкторки, служебни лица), изкуствата (музикантки, модели, актриси, фотографки), нощния живот (жени диджеи, танцьорки, сервитьорки), правото (адвокатки, секретарки, прокурорки, съдийки), комуникациите (журналистки, пиарки) и в други сектори.

Анкетата показва също, че две трети от неверните дами се възползват от възможностите, които им се предоставят на работното място, за да слагат рога на партньорите си.

 
 

Дейвид Боуи взе посмъртно две награди БРИТ за 2017 г.

| от chronicle.bg |

Британският поп изпълнител Дейвид Боуи спечели посмъртно две от годишните музикални награди БРИТ на церемонията в лондонската концертната зала О2 (Оу ту) Арена снощи, предаде Асошиейтед прес.

Той бе обявен за най-добър британски соло изпълнител за годината, а неговата тава Blackstar, издадена броени дни преди смъртта му от рак през януари м.г., спечели и наградата за британски албум на годината.

Боуи, който си отиде от този свят на 69 г., печели за трети път соло наградата на Британската асоциация на звукозаписната индустрия, учредена през 1977 г. Тя се смята за британски аналог на американската награда „Грами“.

Наградата за най-добър албум снощи вместо него получи синът му – филмовия режисьор Дънкан Джоунс, който отбеляза, че баща му е починал в годината, когато самият Джоунс е станал баща. Посмъртната награда за соло изпълнител на Боуи вместо него получи актьорът Майкъл Хол.

Наградата БРИТ за най-добра соло изпълнителка отиде при Емели Санд, която през годината издаде соло албумa Long Live the Angels, включващ и популярния й сингъл Hurts.

За най-добър британски сингъл за миналата година бе избрана песента Shout Out to My Ex на британската дамска група Little Mix. Това бе групата, която откри снощният спектакъл с феерично изпълнение, включващо танцьори, облети със сребриста боя.

За най-добра британска поп група за годината бе обявена бандата от Манчестър The 1975, чийто последен албум имаше дългото название I Like It When You Sleep, for You Are so Beautiful Yet so Unaware of It, който включваше и популярната им песен Somebody Else.

Наградата за пробив през годината спечели изпълнителят Rag’n’Bone Man, британец с мощен глас, чието истинско име е Рори Греъм. Той е започнал кариерата си с хип-хоп, преди да започне да пее блус и соул. Неговият сингъл Human стана популярен от двете страни на Атлантика.

За най-добра международна изпълнителка бе обявена американската попзвезда Бионсе, която надделя над сестра си Соланж Ноулс, над Риана, Кристин енд дъ Куинс и Сиа. Същата награда при мъжете грабна Дрейк, а за най-добра международна попгрупа бе обявена A Tribe Called West. Нито Бионсе, нито Дрейк обаче не дойдоха, за да получат трофеите си.

Може би най-популярната в момента британска попзвезда Адел, която миналата седмица спечели четири американски награди „Грами“, не бе в категориите на номинациите за тази година, след като последният й популярен албум 25 обра 4 награди БРИТ миналата година. Тя обаче взе тазгодишната обща награда за Глобален успех, връчвана за най-много продадени плочи по света.