Идва ли краят на „пътуващия цирк“?

| от |

12 пъти в годината Европейският парламент се събира за 4-дневни парламентарни сесии в Страсбург и 6 пъти за допълнителни 2-дневни в Брюксел. Приблизително 114 милиона евро се отделят всяка година, за да се мести Европарламентът между Брюксел и Страсбург всеки месец. Това гласи нова оценка на Европейския съд на одиторите, оповестена от EurActiv Германия.

Защо е нужно Европарламентът да се мести? Ето какво показва бърза справка на сайта му. През 1992 г. националните правителства на ЕС единодушно решиха да установят за постоянно седалищата на институциите на ЕС. Това решение касаеше и работата на парламента, а именно: че неговото официално седалище и място на провеждане на по-голямата част от пленарните сесии ще бъде в Страсбург, че парламентарните комисии ще заседават в Брюксел и секретариатът на парламента (неговият персонал) ще бъде разположен в Люксембург. През 1997 г. тази схема на работа беше включена в Договора за ЕС.
Всяка промяна в настоящата система ще трябва да е част от нов договор, приет от всичките 28 държави членки и ратифициран от всеки от техните национални парламенти.

Евродепутатът от Зелените Гералд Хьофнер и британският консерватор Ашли Фокс през ноември 2013 г. инициираха гласуването на резолюция по този въпрос. Докладът на Хьофнер бе посрещнат със 73% подкрепа в пленарната зала, а евродепутатите дадоха ясно да се разбере, че искат да се сложи край на това главоболие.

С резолюцията от ноември 2013 г. членовете на ЕП призоваха за промяна в договора, за да позволи на парламента да реши къде да се намира. Парламентът заяви, че ще започне процедура за преразглеждане на договора на ЕС, за да предложи необходимите промени, които да позволят парламентът да вземе сам решение относно местоположението на седалището си и вътрешната си организация. Той ще бъде „по-ефективен, по-евтин и отговарящ на по-високи екологични критерии, ако се намира на едно място“, заявиха евродепутатите.
„Непрекъснатата ежемесечна миграция между Брюксел и Страсбург се превърна за повечето граждани на ЕС в негативен символ (…), особено в момент, когато финансовата криза доведе до сериозни и болезнени съкращения на разходите в държавите членки“, се подчертава в резолюцията.

Емисиите на въглероден диоксид, свързани с придвижването от и до трите работни места се оценяват на между 11 000 и 19 000 тона.
Резолюцията отбелязва, че допълнителните годишни разходи, произтичащи от географската разпръснатост на Европарламента (между Брюксел, Люксембург и Страсбург), варират между 156 милиона евро и 204 милиона евро Ц това включва допълнителните разходи за Страсбург, които възлизат на 103 милиона евро. Общата стойност на трите работни места представлява около 10% от годишния бюджет, се казва още в текста.

Работата при сегашните условия налага допълнителни разходи за пътуването до другите институции на ЕС, включително и за журналистите, заявиха евродепутатите.

Ето сега по искане на ЕП одиторите направиха тези изчисления, според които преместването от Люксембруг в Брюксел ще спести 80 милиона евро за 50 години. Преместването от Страсбург в Брюксел пък ще съкрати разходите още повече, спестявайки приблизително 2,5 милиарда евро през следващите 50 години. Това възлиза на 113,8 милиона на година, изчисляват одиторите.

Веднъж месечно ЕП е на път вече десетилетия наред. Между 3000 и 4000 души, сред тях около 800 евродепутати, техните сътрудници, служители и преводачи пътуват 400 км от Брюксел до Страсбург. Техните работни места са празни за 317 дни на година. В продължение на години критици се оплакват, че т. нар. пътуващ цирк отнема много време, а и струва скъпо.

Но Съветът на министрите едва ли скоро ще бъде убеден в това, най-вече Франция. „Франция няма просто така да се откаже от Страсбург като втори дом на ЕП“, казва Елмар Брок от ЕНП, подчертавайки важността на икономическия фактор. Като компенсация на Франция Брок предлага европейските институции, например Икономическият и социален комитет или Комитетът на регионите да се преместят в района на Елзас.

Йенс Гайер, член на комисията по бюджетен контрол, иска повече. „Почти 114 милиона евро спестявания на година са почти 6% от административния бюджет, което не е без значение. Естествено е допълнителните разходи, създаващи неколкото местоположения на ЕП, да подхранват още повече липсата на разбиране на ЕС от страна на европейските граждани“, твърди Гайер и добавя, че гражданите активно трябва да се включат в този процес, така че правителствата да се откажат от Страсбург.

Зелените виждат също необходимост от съкращаване на разходите и в други сфери, като отказването от пътуване в бизнес класа при къси разстояния.

Колко ни струват пътуванията на Барозу?

Разходите на служебните пътувания зад граница на председателя на Европейската комисия Жозе Мануел Барозу за 2012 г. са почти три пъти по-високи от тези на върховния представител на ЕС за външна политика Катрин Аштън. Това става ясно от публикуваните данни от електронното издание EUobserver, което ги е изискало от Еврокомисията на основание на действащите норми за достъп до информация.

Според данните, оповестени от генералния секретар на Еврокомисията Катрин Дей, пътните разходи на Барозу за 2012 г. възлизат на 649,336.72 евро, което е над два пъти повече от тези през 2013 г. Барозу е следван от Аштън с 280,962.69 евро и комисарят по развитието Андрис Пиебалгс с 202,406.94 евро. За същия период командировките на българския еврокомисар Кристалина Георгиева са били на стойност близо 197 хил. евро.

През 2013 г. Аштън се нарежда на първо място с 468.728,77 евро, следвана от Барозу с 262.058,89 евро и Пиебалгс с 235.343,42 евро. Друг комисар с разходи над 100 хил. евро на година е икономическият еврокомисар Оли Рен, който през 2012 г. и 2013 г. все още се бореше с еврокризата и пътуваше до европейските столици, за да осигурява плащанията на заемите за закъсалите страни.

Италианският комисар за индустрията Антонио Таяни също е пътувал за повече от 100 хил. евро на година, както и комисарите за енергетиката, търговията, хуманитранта помощ, за съседство и разширяване, регионална политика и климатични промени.

В другия край на скалата е заместник-председателят на ЕК и транспортен еврокомисар Сиим Калас, който е похарчил само 40,364.01 евро през 2012-а, и хърватският еврокомисар Невен Мимица, който се присъедини към Комисията през юли миналата година, е похарчил 27.695,89 евро до края на 2013-а.

Общите командировъчни разходи на комисарите през 2012 г. са били 3.4 милиона евро и 3.3 милиона през 2013-а.
Говорителят на Барозу заяви, че 2012 г. е била особено натоварена и интензивна за председателя на ЕК, споменавайки срещата на Г8 и съвета на НАТО в САЩ, пътуването за които е било съчетано, за да се спестят разходи. Въпреки че на всички международни срещи ЕС се представя и от Барозу, и от Ромпой – президентът на Европейския съвет, говорителят заяви, че Барозу пътува с търговски полети.

Освен международните срещи, Барозу е пътувал и до други дестинации през 2012 г. – Израел и Палестина, въпреки че Аштън е била там 2 пъти през същата година, съпроводил е Пиебалгс до Танзания, „за да засили политическия диалог и да стартира програми за намаляване на бедността“.

Дълги уикенди в Португалия – родната страна на Барозу, също фигурират в седмичния дневен ред на Комисията като служебни пътувания.
С аргумент, че това може да наруши защитата на лични данни и че е свързано с необосновано тежка административна процедура, от Европейската комисия са отказали да предоставят на EUobserver данните за броя и стойността на всяко отделно пътуване на различните комисари.

От своя страна Аштън е била на 31 мисии в чужбина през 2012 г. и 35 през 2013 г. За разлика от Барозу, Аштън пътува и със самолета на Ромпой, когато е възможно.

А какви са представителните разходи на всички еврокомисари за 2012 и 2013 г. – т.е. разходи, свързани с гости, поканени в офисите на комисарите, или колегията на комисарите като цяло. Колегиумът на ЕК е похарчил за обеди с други правителства, които са посетили Еврокомисията, 39,790.49 евро през 2012 г. и 98,837.21 евро през 2013-а.

Индивидуално Барозу отново се нарежда на първо място по разходи за срещи – 70,647.96 евро през 2012 г., почти двойно колкото са разходите за 2013-а.

За 2012 г. енергийният комисар Гюнтер Йотингер се нарежда на второ място с 23,742.25 евро, следван от естонския транспортен комисар Калас с 23,027.22 евро и Таяни с 22,295.57 евро. Всички те са пред Аштън, чиито разходи възлизат на 21,021.96 евро. През 2013 г. тя е била още „по-спестовна“ – само 6,446.61 са представителните й разходи.

По материали от EUobserver и Euractiv

 
 

Новият Jaguar XF Sportbrake загатва за себе си

| от chronicle.bg |

Jaguar повдигна завесата новия XF Sportbrake от централния корт на Уимбълдън.

По-малко от 70 дни преди началото на световния тенис турнир Уимбълдън 2017, тревната площ на комплекса All England Tennis Club се превърна в платно за очертанията на динамичната спортна комби версия на Jaguar XF. Прочутите бели линии на игрището се трансформираха пред експертните погледи на Иън Калъм, директор по дизайна в Jaguar, и на ландшафт мениджъра на Уимбълдън Нийл Стъбли.

XF Sportbrake ще се присъедини към редиците на носителите на награди XF автомобили в спортните салони на Jaguar след премиерата му през лятото.

Jaguar е официален партньор на турнира Уимбълдън 2017, който ще се проведе от 3-и до 16-и юли 2017 г.

 
 

#Bookclub: Непокорният Недим Гюрсел и „Мехмед Завоевателя“

| от Спонсорирано съдържание |

В интервю за „Пари Мач” от 2015 г. турският писател Недим Гюрсел заяви: „Ердоган не харесва карикатуристи”.

Известен застъпник на светската държава, заклеймяващ намесата на армията в политиката, сега той пристига в България по повод премиерата на „Мехмед Завоевателя” и е повече от любопитно как ще се произнесе за актуалната обстановка в родната си страна.

Но да започнем от книгата. „Мехмед Завоевателя” е виртуозно построен роман в романа, избуял от плодородното въображение на своя автор. Някои от сцените в него са така майсторски обрисувани, че блестят като самородни късове художествена проза от най-висока проба. Сюжетните линии са две.

Разказвачът Фатих Хазнедар се уединява в стара вила на брега на Босфора (точно срещу крепостта Боазкесен, построена от Мехмед II), за да напише исторически роман за превземането на Константинопол от Завоевателя, когато в живота му нахлува млада жена, жертва на преследванията след военния преврат през 1980 година. В паралелната сюжетна линия оживяват войнственият Султан, неговият антураж, придворните сановници, дервиши, евнуси, еничари, защитниците и разрушителите на великия град.

Романът възкресява епопеята по превземането на Константинопол от султан Мехмед II през май 1453 година, променило завинаги хода на европейската история. Битките са ожесточени, начинът, по който разказвачът ги пресъздава – смайващ. На страниците оживяват важни фигури от епохата – султан Мехмед ІІ, великият му везир Чандърлъ Халил паша, редица учени от епохата, духовни наставници, дервиши, философи; унгарецът Урбан, изработил най-мощния топ на своето време; защитниците на Константинопол като император Константин ХІ Палеолог, историка Георгий Сфрандзис, генуезеца Джовани Джустиниани, учения Теодор Каристин, германеца Йоханес Грант…

„Защо наистина, защо героите на този роман са били убити, преди да им дойде времето? Всеки човек в себе си носи смъртта, собствената си смърт. По-точно собствената си гибел. Носи я още преди да се е ​​родил, свит в корема на майка си, с огромна глава, със сбръчкано личице, с блеснали от любопитство, невиждащи нищо наоколо очета. Не след дълго той започва да се върти в своето топло убежище, в което живее, храни се и расте, после пожелава да се измъкне навън с малките си длани, с тъничките си като клонки ръчички, с кривите си крачета, да стигне до светлина, да се появи на света. Щастливото рождение е първата крачка към смъртта.”

Cover-Mehmed-Zavoevatelya

Гюрсел освежава подхода към темата за военните подвизи, като съчетава наситеното със събития повествование с отношението на днешния човек.

След дълга и кръвопролитна схватка между османци и византийци, Мехмед II завладява този митичен град, където от векове се кръстосват пътищата и където Азия и Европа, Изтокът и Западът, мюсюлмани и християни влизат в стълкновение. Авторът неслучайно избира за мото на книгата цитат от „По следите на изгубеното време“ на Пруст, защото разказвачът е разпънат на кръст между родилните мъки на творчеството и ласките на любимата жена, а изборът се оказва невъзможен…

Недим Гюрсел е добре известен в средите на френските литератори и интелектуалци и сред ценителите на съвременна европейска проза. Тук ще възкликнете: турски писател с такова влияние във Франция? Да, това е безспорен факт, и не само защото преподава турска литература в Сорбоната. Когато фактите говорят, даже и религиозните фанатици мълчат. (Или поне така ни се иска.) След преврата през 1980 г. Гюрсел емигрира във Франция, където живее и твори и досега. Автор е на 30 книги, в това число романи, новели, пътеписи и есета. Носител е на множество турски и международни литературни отличия. Една от любимите му теми е Истанбул, столица на две велики империи: Византийската и Османската.

На български език е излизала скандалната „Едно тъй дълго лято”, която е била забранена в Турция, заради съпротивата на писателя срещу тиранията на армията. Делото срещу него се води от военен съд и продължава няколко години. Подобна е съдбата на „Дъщерите на Аллах” – обвиняват Гюрсел в обида към религията, процесът трае една година. Обвиненията произтичат от опита на автора да очовечи образа на пророка Мохамед. По-важното е, че в резултат на скандала книгата е преведена на десетки езици.

През 2012 г. авторът гостува в България и му е присъдена наградата на Фондация „Балканика“.

В едно свое интервю тогава той казва: „Войните от миналия век са белязали и литературите на балканските държави. Затова писателите от тези територии днес трябва да се изразяват свободно и открито и преди всичко да избягват национализма, който продължава да прави поразии. Важно е как се интерпретира темата за завоевателя. Дълг на писателя е да покаже какво се случва в главата на победения.”

Недим Гюрсел обича да назовава нещата с истинските им имена. Счита за пагубна тенденцията идеологиите да се заместват с псевдодуховни течения.

За съжаление, религиите вървят ръка за ръка с религиозния фанатизъм, а там където се шири религиозен произвол, изкуството се задушава.

Срещата с Недим Гюрсел е на 26 април от 19:00 ч. в литературен клуб „Перото”. Вход свободен.

 
 

Принц Джофри предизвиква Фотошоп битка

| от chronicle.bg |

Какво получаваш при кръстоска между принц Джофри от „Игра на тронове“ и сладко, но леко разтревожено куче мопс? Получава епична Фотошоп битка! Епична!

Оригиналната снимка се появи в сайта Reddit и не отне много време преди да се появят колажи със страхливия син на Робърт Баратеон и Церсей Ланистър. В ролята, разбира се, е очарователният Джак Глийсън.

Трябва ви специфично чувство за хумор, за да се насладите на галерията. Въпреки това ето едни от най-забавните и сполучливи колажи.

 
 

Sofia Restaurant Week се завръща с ново пролетно издание

| от Спонсорирано съдържание |

София отново ще потопи сетивата си в море от кулинарни преживявания – от 7 до 13 май Sofia Restaurant Week ще ви накара да откриете вкусните тайни на 25 от най-добрите столични ресторанта.

След изключително успешното първо издание на Фестивала през септември 2016 г., пролетната Седмица на софийските ресторанти ще ви предложи нови локации, менюта и кулинарни изкушения.

В пролетното издание има 17 нови ресторанти, които заедно с останалите 8, предлагат две различни менюта по избор. Всеки един от ресторантите притежава уникална атмосфера, и е подбран след внимателна селекция от организаторите.

В рамките на седем дни може да опитате невероятна храна, резервирайки своите места в предпочитаните ресторанти, които предлагат няколко степенно меню на стойност 25 лв., без включени напитки.

Единствено по време на Sofia Restaurant Week ще може да обиколите със своето семейство и приятели максимален брой от модерните кулинарни локации в града, без да се притеснявате за семейния бюджет или за времето.

GIP_Morino

Kohinoor, SASA, Wagamama са само част от екзотичните места, които може да посетите. Ресторантите са избрани според качеството на храната и обслужването, интериора и наличието на приятна градина, както и заради изключителното кулинарно преживяване, което предлагат.

В зависимост от настроението и придружителите, може да избирате между малки семейни ресторанти като Vino&Tapas и Багри, авторска кухня в Nico’las, 33 Гастронавта и Вакуум, както и висок клас заведения като Talents или Клуб Пушкинъ. Почитателите на живата джаз музика ще могат да посетят Egur, Egur и Morino Urban Wine & Dine. Petrus е подходящ и за семейства с деца, и ще изненада всички с новото меню, което шеф Петър Янков е подготвил. За любителите на steakhouse grill заведенията, организаторите са избрали Roadhouse Grill, където ще могат да опитат месо от висок клас, доставено от САЩ и Италия.

IMG_33Gaustauts

За любителите на вкусната чуждестранна кухня Sofia Restaurant Week предлага азиатска, индийска, средиземноморска, френска, италианска, арменска и гръцка кулинария. Сред предложените ресторанти ще намерите както модернистична, така и традиционна кухня, а някои от местата ще ви изненадат и с иновативни предложения.

Пролетната тема ще бъде застъпена в менютата на ресторантите с присъствието на специалитети с агнешко месо и свежи сезонни зеленчуци.
Sofia Restaurant Week се организира от водещи онлайн и офлайн пътеводители за заведения и туризъм на български и английски език – Zavedenia.bg и Sofia In Your Pocket.

Всички ресторанти, както и менютата, които предлагат, можете да видите на официалния сайт на Sofia Restaurant Week.

Резервации за Sofia Restaurant Week ще могат да бъдат направени от 26 април 2017 г. чрез интернет страницата на Фестивала.