Идеология или обективност: кое прави медиите популярни

| от | | |

14-3-24-21836potd-nyt_2861317k

Автори на изследването са Матю Гетцков и Джес Шапиро от Чикагския университет.

И обективността, и силната идеологическа насоченост помагат на интернет медиите да спечелят аудиторията, но тези аудитории ще бъдат различни.

Интернет преобърна съвременната журналистика и медиен бизнес с хастара нагоре: абонаментът, който до преди 20 години се смяташе за анахронизъм, днес храни големите редакции, а рекламата точно обратното – вече почти никого не може да издържа. Измениха се и професионалните стандарти: американската консервативна „Фокс Нюз“ и либералната „Ню Йорк Таймс“ повече не крият своята идеологическа ангажираност, напротив те са я превърнали в печеливш бизнес.

Кое е по-изгодно за интернет медиите: ясната идеологическа рамка или претенцията за обективност и неангажираност? Отговорът на този въпрос е следният: и обективността, и идеологизацията като цяло помагат добре на медиите да станат популярни. Медиите с идеи бързо привличат ядро от предани читатели, които са по-малко при обективните медии, затова пък като цяло аудиторията на обективните медии е по-голяма, отколкото на тези с идеологическа ангажираност.

Търсене и предлагане на новини

Създадохме модел на търсене и предлагане на пазара на новинарските сайтове, определяща роля, в който играе идеологията. За целта използвахме данните за потреблението на новини в интернет от comScore, която извършва регулярен мониторинг на 199 национални сайтове за политически новини и мнения, изчислявайки размера на тяхната аудитория и техните идеологически предпочитания.

За основа взехме данните за средния брой уникални посетители на всеки сайт дневно. Идеологическите особености на читателите на сайта са определени с помощта на допитване на comScore, в което са участвали 12 000 потребители. Всеки от тях трябваше да отговори на въпроса, дали е консерватор или либерал.

Също така проучихме поведението в мрежата на хората, които са се съгласили да инсталират на своите компютри шпионски програми. Ежегодно comScore предоставя данните за активността в интернет на 50-100 хиляди потребители. Особено внимателно изучихме поведението на петте най-популярни новинарски сайта: foxnews.com, nytimes.com, huffingtonpost.com, drudgereport.com и cnn.com.

В интернет идеологията е по-важна, отколкото по телевизията

Читателите на всяко издание разделихме на „либерали“ и „консерватори“ – по време на анкетата те сами са се определили към едната или другата група. След това за всеки читател установихме неговата зависимост от мнението на референтната група. Например, ако консерватор посещава само сайта на „Ню Йорк Таймс“, тогава за него референтна група е всички консервативни читатели на този сайт. Ако той избере още някой сайт, тогава негова референтна група ще бъдат читателите-консерватори на този сайт и „Ню Йорк Таймс“. Този показател условно нарекохме „индекс за приобщаване към консерваторите“.

Също така изчислихме и „индекса на изолацията“: това е разликата между средният индекс на приобщаване към консерваторите и същият показател за либералите. Ако либералите посещават само сайта на „Ню Йорк Таймс“, а консерваторите – само на сайта на „Фокс Нюз“, тогава индексът ще бъде равен на 100 п.п. Ако двете групи посещават сайта на Си Ен Ен, тогава индексът ще бъде равен на 0.

Четенето на новини онлайн се оказва не чак толкова зависимо от идеологическата насоченост на медиите. Либералите и консерваторите използват едни и същи новинарски ресурси.

Около 57% от хората, които използват интернет, за да научават новини, се определят за консерватори. Средният „индекс на приобщаване към консерваторите“ достига 60,6% в САЩ. Приблизително такъв е и индексът при мнозинството читатели на консервативния „Юс Ес Ей Тудей“.

Средният индекс на приобщаване към либералите достига 53,1%. Такъв е индексът при хората, които се информират предимно от сайта на Си Ен Ен.

Индексът на изолация достига 7,5 п.п. Много рядко американците използват само един новинарски ресурс, имащ силна идеологическа насоченост. Индексът на изолация за интернет медиите е по-голям, отколкото при телевизията, списанията и местните вестници. Ако премахнем интернет, тогава идеологическата сегрегация на новините в САЩ ще намалее.

Модел: как да се изгради търсенето и предлагането на новинарския пазар

Всички новинарски издания се различават едно от друго по две скали: по вертикалната /качеството на материалите/ и по хоризонталната /идеологията/. Популярността на една или друга политическа медия най-често се определя от качеството на изданието. На 20-те най-популярни сайта се падат около 80% от ежедневните посещения на читателите на новинарски медии.

Идеологията влияе и върху броя на потребителите, и върху техния състав. 78% от посетителите на сайта drudgereport.com са консерватори срещу 22% сред читателите на huffingtonpost.com. Тези два показателя фактически определят популярността на изданието. От броя на читателите зависи обема на рекламата и съответно доходите. Изданието може да привлече нова аудитория или като повиши качеството на материалите, или за сметка на по-ярката идеологическа окраска. Първото, изисква далеч повече ресурси, отколкото второто.

Модел на търсенето

Във всеки един момент потребителите могат да изберат един новинарски сайт. Например, за една минута човек едва ли може да посети повече от една страница. Всеки потребител има своите вкусови и идеологически предпочитания. Читателите избират сайтовете, които увеличават тяхната полезност.

Вероятността, че едно домакинство с определена идеология ще посещава сайт с друга варира в зависимост от редица параметри. Ако идеологията на сайта е противоположна на идеологията на домакинството, то вероятността е много голяма то да се откаже да посещава такъв сайт.

Модел на предлагането

Издателствата, както и всяка търговска фирма имат своите разходи и приходи. Приходите зависят от доходите от реклама. Те на свой ред зависят от аудиторията на медиите.

Баланс

Новинарските издания са взаимозаменяеми. Ако тяхното количество расте, тогава печалбите на всички тях взети заедно намаляват. На такъв пазар броят на фирмите ще расте, докато разходите за излизане на пазара ще бъдат по-ниски, отколкото потенциалната печалба.

За интернет медиите е най-изгодно да бъдат центристи

Моделът и поведението на читателите се потвърждава от реалните данни. Най-популярен от петте сайта е този на Си Ен Ен, следван от „Ню Йорк Таймс“ и едва на трето място се нарежда рупорът на консерваторите „Фокс Нюз“.

Сред консерваторите най-популярни са „Дръдж рипорт“ и „Фокс Нюз“, едва след тях се нарежда Си Ен Ен. И консерваторите, и либералите посещават няколко новинарски сайта. Тези сайтове не е задължително да отразяват техните политически виждания.

За да разширят аудиторията си и да увеличат броя на посетителите, най-изгодно за сайтовете е да заемат центристка позиция. Така те ще бъдат използвани като резервни или първични източници на информация. Ако новинарският сайт иска да има читатели, които не се нуждаят от други източници на информация, тогава е по-добре да се откаже от обективността. /БГНЕС

 
 

„Воевода“: Кино и патриотизъм

| от Мария Тодорова |

Най-новият филм на Зорница София тръгна по кината с апломб. „Воевода“ е най-гледаната премиера у нас за втора поредна седмица и няма супергерои или екшъни, които да я свалят от върха на боксофиса.

Много хора се чудят на какво се дължи това. 

„Воевода“ експлоатира най-любимата тема на родната общност – патриотизма. Българското кино, подобно на българското съзнание, трудно успява да се отърве от далечното си минало. Турското владичество и бойният дух владеят ума на родните зрители години наред и това, предвид тенденциите, които наблюдаваме напоследък, особено в седмото ни изкуство, няма да приключи скоро. Но както е приказката – предлагането се определя според търсенето.

Историята, по която Зорница София работи дълго, а още по-дълго търси финансиране за проекта си, е вдъхновена от разказ на Николай Хайтов. В него той описва героичната съдба на Румена войвода – най-известната жена войвода, която оставя мъжа и детето си, за да поведе чета срещу османското поробителство.

Самата Зорница играе Румена, а компания й правят актьорите Владимир Зомбори, Алек Алексиев и Валери Йорданов. Крум Родригез отговаря за операторското майсторство. Кадрите са красиви, дълги и визуално издържани.

На моменти обаче „Воевода“ леко изпуска плавността на разказа си. На места той е разпокъсан и ако човек не се концентрира повече, може и да изпусне важна част от сюжета. За сметка на това родните актьори стоят добре на екран и си личи, че след всяка изминала година стават все по-обиграни, стане ли дума за камерата. Това облекчение за зрителя, който често се плашеше от пламенните вопли на някой, викащ от екрана насреща, все едно е на театрална сцена.

Съдбата на Румена не е сред най-популярните у нас, може би защото българското образование я е пропуснало в един етап от учебния план по история. Хубаво е, че съществуват литературата и киното, за да чуем  за нея.

„Воевода“ работи на нива, които българинът обича. Патриотизмът у нас е като екшънът в чужбина – той винаги продава билети.

Все пак никога не забравяйте, че киното, подобно на повечето неща в живота, е въпрос на избор и на решения. Патриотизмът също. Най-важното за двете е да са с мярка. Ако те в своята премереност успеят да се срещнат някъде по средата при вас, то може да изберете „Воевода“ като своя филм този уикенд.      

 
 

„The OA“ е sci-fi приказка. А вие гледате ли го?

| от |

На 16 декември, докато хората са в трескава подготовка на истерията покрай предстоящите коледни празници и само чакат, за да изпратят 2016-а година на майната й, Netfix – новатори в правенето и пускането на добре телевизия – бълват цял сезон на най-новото си шоу – The OA.

The OA минава някак незабелязано за много хора. Дали е от идването на Коледа, или от голямата истерия, която другото шоу на канала Stranger Things предизвика, не е ясно. Но The OA остава леко в сянка. По-умните телевизионни маниаци обаче надушват като хрътки, когато нещо ще бъде добро, не просто защото е гледаемо, а защото съдържа в себе си онези бисери на телевизионния разказ, които някои сериали и поредици могат да донесат, и съответно The OA започва да набира своята малка, но вярна аудитория.

Близо месец след премиерата си шоуто, дело на Netflix и американската кукувица Брит Марлинг, която е създател, продуцент и основна актриса в него, бива подновено за втори сезон. Продължение, което всеки, който веднъж е дал шанс на The OA очаква с леко нетърпение, равносилно на сърбеж там, където не можеш да се почешеш в момента.

Историята в шоуто проследява младата откачалка Прери, която се завръща като някакво ненормално чудо в родния си дом, от който е изчезнала преди точно 7 години. При завръщането й се променят две неща – от сляпо момиче, тя се е превърнала напълно зряща жена и ако преди е изглеждала просто затворена в себе си, то сега е леко луда девойка, бълваща небивалици и сентенеции, която няма търпение да се освободи от емоционалната и физическа обвързаност към семейството, което не е виждала отдавна, но което си я иска обратно.

Така започва историята на Прери, която малко след като се прибира на мястото, което чувства като чуждо тяло, удобно наместило се в нея, събира група от аутсайдери и откачалки, на които да разкаже историята си и съответно те да й помогнат да се върне там, откъдето е дошла, за да намери единственото нещо, което я интересува – нейният приятел Хоумър.

Епизод след епизод, подредени в строг, динамичен и ярък разказ, зрителят започва да се запознава с историята на Прери. Нейната вярна секта, изградена от счупени франкенщайнове, всеки със своите проблеми, и да потъва бавно, но сигурно в полу-фантазната вселена на The OA. Тя пък, от своя страна, е като лудост, пълна с капани и женска хистерия, каквито рядко се появяват по телевизията. Да не кажем никога.

Самата Брит Марлинг е известна с това, че конвенционалните неща не й пасват добре. При нея всяко нещо трябва да е обърнато наопаки, добре изтупано и превърнато в нещо друго. Такова е и киното, което прави – за справка вижте „Другата Земя“ – както и телевизията.

The OA е първият телевизионен проект на Марлинг в компанията на верния й приятел и партньор Зал Батманглидж, който режисира много голяма част от сценариите й. Музиката в сериала също е дело на член на тяхната малка група – братът на Зал – Ростам Батманглидж, който в ежедневието си е и част от бандата Vampire Weekend, пише мелодиите.

The OA е сериал, който напомня на сън. И подобно на сънуването е пълен с хиперболи, неща, които изглеждат нелогични, но намират своя път постепенно, с тъмни кътчета, задъхващи моменти и един Торбалан, който се крие в мрака.

Хубаво е, че и гледането му е подобно на сънуване, „бързо постепенно, а после изведнъж“, както пише Джон Грийн. Така и The OA те хваща за гушата и не те пуска. Цели 8 епизода.

Втория сезон, начело с Брит Марлинг и групата й от фрикове, може да очаквате в края на тази година. Netflix подновиха The OA в същата седмица, в която направиха същото и със Stranger Things, макар тогава малко хора да го разбраха.

Но е хубаво да го знаете, когато The OA завладее съзнанието ви с плътната си и ненормална атмосфера и се чудите какво ще стане после.

Към вкусната и различна Брит Марлинг и нейната циркова трупа, които са основното звено на сериала, добавяме и Риз Ахмет, Джейсън Айзък и Паз Вега, които участват. В случай, че някой има нужда от още причини, за да види сериала. На нас лично не ни трябваха.

 
 

48 години Range Rover

| от chronicle.bg |

Две минути са кратко, но достатъчно време за Land Rover да чества една автомобилна икона.

Land Rover показват еволюцията на своя луксозен SUV автомобил в рамките на четири поколения чрез анимация с продължителност 120 секунди.

Специално поръчаният клип е създаден, за да отбележи ключови дати в историята на автомобила, тъй като производството на оригиналния модел с две врати бива спряно преди 23 години през този месец (януари), а SVAutobiography Dynamic ще бъде пуснат в продажба из целия свят.

Историята на Range Rover започва с 26-те модела преди масовото производство, които са носели емблемата Velar в опит да скрият идентичността си – „velare“ означава „скривам“ на италиански – направена от букви от емблемата Land Rover, която обикновено стои отпред или отзад на автомобила. Следва  класическия модел Range Rover с две врати, като изображенията показват следващите поколения, завършвайки с най-мощната версия – SVAutobiography Dynamic с 550 к.с., конструирана от отдела Special Vehicle Operations (SVO) на Jaguar Land Rover.

Когато е пуснат за първи път на пазара през 1970 г., Range Rover е един от първите автомобили, осигуряващи постоянно задвижване на всички колела, докато при много други това все още е било избираемо. През 1971 г. оригиналният модел е наречен „образцов продукт на индустриалния дизайн“, когато става първия автомобил, изложен в световноизвестния музей Лувър в Париж, и оттогава е начело на иновациите в дизайна и инженерните решения.

Вариантът с четири врати е представен през 1981 г., последван бързо от първото приложение на автоматична трансмисия в Range Rover през 1982 г. През 1989 г. луксозният SUV е първият автомобил 4х4, оборудван с антиблокираща система на спирачките (ABS), а през 1992 г. става първият в света SUV с електронен контрол на сцеплението и автоматично електронно въздушно окачване.

Пионерните инженерни решения продължават през 2012 г., когато RangeRover става първия в света изцяло алуминиев SUV автомобил. Наскоро, през 2014 г., луксозният SUV стана първият автомобил, използващ усъвършенстваната полуавтоматична технология All-Terrain Progress Control (ATPC) на Land Rover, която в своята същност е офроуд автопилот за автономен контрол на скоростта по всякакъв терен.

Последният модел, включен в анимацията, SVAutobiography Dynamic, споделя двигателя си V8 с високооценения Range Rover Sport SVR и е специално калибриран да осигурява 680 Нм въртящ момент и ускорение от 0 до 100 км/ч само за 5,4 секунди. Подобренията в интериора, включително кожената тапицерия с ромбоидна шарка и контрастни шевове, придават изключителен финес и привлекателност.

 От пускането му на пазара преди 48 години флагманът на LandRover е достигнал над 1 700 000 продажби в цял свят и си е спечелил репутацията на върхов луксозен автомобил за всякакъв терен.

 

 
 

Тези хора на 70+ години ще разбият стереотипите ви за възраст

| от chronicle.bg |

По линията на стереотипите, обхващащи възрастните хора, всички сме виновни.

Повечето от нас са убедени, че веднъж щом човек навърши 70 години, хубавата част от живота му е приключила и това, което предстои, включва единствено болести, декубитални дюшеци и наливане на минерална вода в Княжево.

Разбира се, това далеч не се отнася до всички пенсионери. Фотографът Владимир Яковлев е посветил доста време на проекта си „Age of Happiness“, където снима хора между 70 и 100 години, които все още следват мечтите си, откриват нови неща и живеят на пълни обороти.

Вижте в галерията част от снимките, които е направил той и веднага счупете предразсъдъците.