Иън Бремер: Студена война няма и няма да има, но това не е добре

| от | |

130205_ian_bremmer

Иън Бремер, президент на Eurasia Group и професор по глобални изследвания в Нюйоркския университет. Списание „Тайм“

Съществуват цели четири причини, поради които украинската криза не отговаря на определението за Студена война. Но това означава, че положението ще продължи да се влошава.

Откакто започна украинската криза, много западни политолози започнаха да твърдят, че ние се движим към нова Студена война. Преди няколко дни руският министър-председател Дмитрий Медведев изрази сходни опасения, заявявайки: „Ние бавно, но твърдо се движим към втора Студена война, която не е нужна на никого“.

Но аз съм готов да заявя напълно отговорно: случващото се не е Студена война и никога няма да прерасне в нея.

Студената война подразбира наличието на два блока, които със зъби и нокти се борят за нещо наистина значимо. Тази борба може да има само два изхода – без алтернативни варианти. Съществуват цели четири очевидни причини, по които украинската криза не отговаря и няма да отговаря на това определение.

Първо, европейците не подкрепят напълно американците. Те естествено ще се радват, ако Украйна се ориентира към Европа, но не са готови да воюват затова. Германците даже не поискаха да изгонят руснаците от като цяло символичната Г-8. Ако говорим за наистина значими неща, то Русия може да предложи търговия, банков сектор, индустрия, недвижимост, природен газ. Европейците за нищо на света няма да подкрепят сериозни санкции, защото не желаят да рискуват отношенията си с руснаците. Полша и Прибалтийските републики могат колкото си искат да призовават НАТО към по-решителни действия, но те са малцинство. Ако положението се влоши още повече, на САЩ ще им бъде трудно да получат европейска подкрепа.

Второ, китайците не подкрепят чак толкова много руснаците. Да, Путин по-миналата седмица тържествено подписа в Шанхай газов договор на стойност 400 милиарда долара. Но това не прави Русия и Китай политически съюзници. Китайците не подкрепиха руснаците в Съвета за сигурност на ООН за Украйна: те се въздържаха, което беше откровен шамар за Москва. Газовата сделка, над която се работеше в продължение на 10 години, беше сключена най-накрая, защото руснаците, отчайвайки се, се съгласиха на отстъпки. Китайците правят бизнес с всички и не отхвърлят никакви идеи. Украинската криза е много изгодна за тях, докато те стоят настрана – и именно така смятат да се държат и занапред.

Трето, руснаците не са чак толкова силни. През последните 25 години Русия беше в упадък – демографски, икономически, дипломатически, географски и военен. Темповете на икономически растеж остават ниски, а през тази година ще настъпи рецесия. Установяването на контрол над голяма част от украинската територия щеше да им струва скъпо. Трябва да добавим, че ако се огледаме и си зададем въпроса: какви съюзници има Русия, списъкът ще изглежда несериозно: съседи като Беларус, държави парии като Венецуела и отделни личности като Башар Асад и Едуард Сноудън. По-добре да не разчиташ на такива приятели. Следователно, ситуацията днес съвсем не е такава, каквато беше по време на Студената война. Русия може да мъти водата около себе си – в Украйна и Молдова, но това не означава, че тя е готова да нахлуе в страните-членки на НАТО /например, в Полша/. Сравненията с Хитлер и Судетите, което направиха Хилари Клинтън и принц Чарлз, са просто нелепи. Да, Путин може да не ни е приятен и да не харесваме какво прави. Вероятно, той не уважава човешките права. Но той не може да стане Хитлер – просто не му достига икономически потенциал.

Четвърто, – и това може би е най-важното – американците не се интересуват от тази криза. Украйна не ни вълнува. Президентът Барак Обама неотдавна каза, че Афганистан не е идеалната страна и ние не възнамеряваме да я правим такава. В това изречение „Афганистан“ спокойно може да бъде заменен с „Украйна“. Ние сме сърдити на руснаците и смятаме да усилим санкциите. Въпросът е в това, колко далеч сме готови да отидем? Казваме, че, според нас, украинските избори са преминали добре. При това в Крим нямаше никакви избори, а по-голямата част от избирателните секции в Донецк и Луганск бяха затворени заради руските опълченци. Лично аз не бих определил подобни избори като успешни – разбира се, ако вас ви вълнува териториалната цялост на Украйна. Ако тя не ви вълнува и вие просто искате да дадете отпор на руснаците, тогава има смисъл да хвалите подобно гласуване. Украйна не ни е съюзник и ние не сме готови сериозно да се застъпим за нея.

Следователно това, което виждаме, не е Студена война. Но това далеч не означава, че всичко е добре.

Същите тези характерни черти на положението, които правят невъзможна Студената война, означават, че обстановката ще се изостря. Кризи, като украинската и конфликтът в Сирия, не могат да се разрешат бързо. Трябва да добавим, че едни страни извличат от тях изгоди, оставайки настрана, а другите не смятат опасността за достатъчно сериозна, за да вземат мерки. В свят, в който няма глобален лидер и дори двама съперничещи си лидери в лицето на САЩ и Русия – подобни конфликти ще се разрастват по-силно и ще тлеят по-дълго, отколкото преди. Освен това, те ще продължат да се множат, защото много малко страни са готови да им се противопоставят.

 
 

Илон Мъск основа нова компания, която ще сближава човешкия мозък с компютрите

| от chronicle.bg |

Очевидно на Илон Мъск му остава твърде много време покрай Tesla, SpaceX и Hyperloop, защото основа още една компания.

Според информация на The Wall Street Journal (WSJ) новият проект на Мъск се казва Neuralink и целта му е да създаде технология, която може да направи пряка връзка между човешкия мозък и компютрите.

Neuralink цели създаването на чипове, които могат да се имплантират в мозъка. Идеята е да се лекуват заболявания, а може би и да се създаде  по-силна връзка между човек и компютър. Така може да се стигне до директна комуникация между нас и компютрите, а командите ще стават само чрез мисълта ни.

Neuralink е регистрирана в Калифорния като медицинска изследователска компания и според слухове вече е наела няколко академици с висок профил в областта на неврологията и гъвкави електроди, сред които експерта по нано технологии д-р Венеса Толоса, професора от UCSF Филип Сабес и професора от Бостънския университет Тимъти Гарднър, който изучава невронните пътеки и мозъците на пойните птици.

Прототипът вероятно ще бъде под формата на мозъчен имплант, който ще може да лекува заболявания като епилепсия, Паркинсон или депресия.

 
 

Помните ли тези сериали? А бихте ли ги гледали пак?

| от chronicle.bg |

В последните години телевизията направи бум в създаването на сериали.

Епизодите не отстъпват по качество на многомилиардни холивудски продукции, а зрителите им се умножават.

Имаше обаче и друго време в телевизионната история – времето на ситкомите.

Не че сега няма комедийни сериали като The Big Bang Theory („Теория за Големия взрив“). Преди 10-20 години обаче всички теми можеха да бъдат поставени на малкия екран през епизоди.

Повечето от тях днес изглеждат архаични и малко странни. Макар че наскоро стана ясно, че ще има нови епизоди от „Уил и Грейс“, колко от вас биха седнали да гледат сериала днес и то – след „Как се запознах с майка ви“ и „Модерно семейство“, които по съвсем различен начин гледат и на странните семейства, и на приятелствата.

Предлагаме ви в галерията списък със ситкоми, които може би не бихте гледали днес. Все пак обаче се надяваме, че помните поне най-знаковите от тях.

 
 

Най-добрите корици на албуми на Марая Кери

| от chronicle.bg |

Днес една от емблематичните певици на нашето време, Марая Кери, навършва 47 години – достойна възраст, зад която стоят много неща.

След дебюта си през 1990г Марая Кери става първата певица, която оглавява американската класация Billboard Hot 100 със своите сингли пет поредни пъти.

След брака си с президента на Колумбия Рекърдс Томи Мотола през 1993.  тя утвърждава позициите си на най-успешната певица на компанията. Според списание Billboard  тя е най-успешният изпълнител на десетилетието в САЩ.

След развода си с Томи Мотола тя решава сама да поеме контрол върху имиджа и музиката си, включвайки елементи на хип хоп в песните си. Популярността ѝ спада, а по-късно напуска Колумбия Рекърдс.

Марая изживява тежко тези събития емоционално и физически. Друг удар за певицата е неуспехът на филма и новия ѝ албум, носещи името Glitter. През 2002г. тя подписва договор с Айлънд Рекърдс и през 2005г. отново си възвръща челните места в поп музиката.

През 2000г. на церемонията по връчването на Световните музикални награди Марая Кери е обявена за певицата с най-много музикални продажби за хилядолетието. Тя има най-много сингли, оглавили първите места на класациите – 18. Тя е носител на 5 награди Грами, освен това е единственият изпълнител с шестнадесет статуетки от Световните музикални награди.

Марая Кери притежава петоктавен диапазон.

И независимо от приказките, които се говорят по адрес на визията и личния й живот, тя е събитие в историята на музиката.

И ви черпим с 10 нейни корици, в които си заслужава да изплакнете понеделнишките си очи.

 
 

Suzuki Ignis: от града, през неолита, до Възраждането

| от |

На пръв поглед Suzuki Ignis попада в спорно добрата категория „симпатичен автомобил“.

Това може да не звучи обидно, но представете си цял живот да ви наричат „симпатичен“. Нито един път „красив“, нито един път „уникален“, нито един път „превъзходен“. Самочувствието ви едва ли ще хвърчи в облаците.

Затова подхождам към Suzuki Ignis с амбицията да видя този автомобил отвъд симпатичното. Персоналната ми симпатия се ражда от визуалната му прилика с първия ми автомобил, ексцентрична Mazda Demio, и от особено приплеснатата задница. Само японци могат да създадат такава задница, в това няма съмнение.

Докато се отправям към центъра на София, веднага става ясно, че шофирам един много сгоден градски автомобил.

Градското шофиране е удоволствие – нещо, което редовните шофьори знаем, че в последно време е сериозно предизвикателство. Задръстванията и малоумните шофьори са си факт, но когато човек се сблъсква с тях зад стъклото на един приятен, елегантен интериор, всичко се понася по-лесно.

интериор, кола

 Другото градско достойнство на Ignis е паркирането.

Едно време се чудех как така 10-годишни деца шофират гаргантюански пикапи в американските филми, докато не установих, че в Щатите почти всички коли са автоматик. По същия начин смятам, че и второкласник може ловко да маневрира с Ignis, заради добрата задна камера за ясна видимост и габаритите, които позволяват вмъкване на изключително тесни места. Дължината му е 3,7 метра, а радиусът на завиване е само 4,7 м, което го прави изключително маневрен.

Ловко вкарвам Игнасио между два спрели гиганта на улица „Париж“. След час в офиса се връщам в него, за да потегля към избраната дестинация.

Необходимо е да спомена, че въпросната дестинация е малко особена. Тръгваме към неолитно селище „Тополница“, което се намира до известното с европейския си вид село Чавдар. По пътя става ясно, че управлението на Игнасио се случва с лекота – както на пътя, така и извън него. За това ще стане дума по-късно.

Поведението му на асфалта е достатъчно стабилно и сигурно, за да го класира като удачен избор за дълго извънградско пътуване.

Много полезно допълнение са системата за предупреждение за напускане на лентата и класическия автопилот. Завоите на Гълъбец, които обичайно предизвикват стомаха ми да се свие като ощипан таралеж, се понасят доста прилично. Пъргаво, с изобилие от пасивни и активни елементи за сигурност, шофирането на Ignis става все по-увличащо.

кола, сузуки

Когато стигаме до мястото, където ще спим, изживявам лек шок. Подготвена съм за неолитните условия, но съм пропуснала, че колибата ни има един метър свободно преминаващ вятър между покрива и наровете, одрани котки по столчетата и тоалетна – клекало на километър и половина. Оставяме Игнасио да червенее красиво на хълма на неолитното селище, малко под параклиса, и се опитваме да се приспособим към къщата ни за вечерта. Пропуснах да спомена, че денят е рожденият ден на съпруга ми и съм решила, че ще му спретна хипервълнуваща изненада, за която той по пътя закачливо пита да не би да съм решила да спим в някоя плевня. Е, да. Понякога шегата е вярна.

IMG_5994

Към 11 ч. вечерта установяваме, че единственото живо същество в радиус от 10 км, е автомобилът, а когато лягаме на наровете, романтиката бързо бива поставена под въпрос заради ураганния вятър, който блъска главите ни в сламата.

След бърза преценка на ситуацията с огромно облекчение и с обещание, че ще се върнем в „Тополница“ през лятото с компания, потегляме към Копривщица. Тук трябва да споменем, че на вратите на Ignis гордо стои надписа Made in Japan – гарант за високо качество, а моделът има 5 звезди за безопасност от Euro NCAP. Таблото е изключително опростено, което ми харесва, тъй като се изпотявам от вида на твърде много копчета, а големият сензорен дисплей по средата е доста приятен.

Докато се движим към Копривщица по тъмно, слушаме саундтрака на „Twin Peaks“.

Леко се вкарваме във филма, очаквайки вместо надписа „Копривщица“ някак да видим табелата от шапката на сериала.

Докато луната се показва иззад облак на Audrey`s Dance, стигаме до меката на българското гостоприемство в най-чистия му вид, паркираме (разбира се, безпроблемно) Игнасио на една от тесните улички и отиваме да празнуваме рожден ден в „Дедо Либен“, където местни хора пеят народни песни и танцуват хора, демонстрирайки толкова естествен патриотизъм, че биха засрамили всеки наричащ себе си „патриот“ в политиката и извън нея.

сузуки

Нощта преваля и слънцето се хързулва над Копривщенските поляни, в двора на хазяите ни тича пекинез, спали сме на вятър под 120м/сек и светът е чудесен. Предимно защото днес ще тестваме офроуд възможностите на Ignis. Казват, че са подходящи за лека разходка „по нивата“ и за живущи в ниско-планински квартали през зимата, но някак имам чувството, че малкият може повече.

Изкарвам го на въпросните поляни.

Оказва се, че благодарение на високия просвет, Игнасио може почти безпроблемно да се придвижва по леко пресечен терен, включително пасбищна нива.

сузуки

Асистентът при спускане и потегляне при наклон помага за офроуд частта и с ръка на сърцето мога да кажа, че Ignis може да накара повече от половината кросоувъри, които са два сегмента над него да се червят от срам.

сузуки

Кросоувър дизайн, дръзки дизайнерски решения (ама наистина, погледнете тази задница) и ниско тегло, Ignis е завидно добър градски автомобил с „още нещо“. Той не претендира за някакви изключително-невероятно-мега-гига-хипер качества, но е чаровен и комфортен градски пичага с опция да отведе неговия шофьор – вероятно също градски пичага, извън града и извън пътя.

IMG_6012

Когато го връщам в шоурума на Сузуки, се случва немислимото – изгубвам се в София.

Все пак съм жена. Навигацията, която до този момент винаги съм възприемала като най-ненужната джаджа, която може да съществува под слънцето, се оказва спасителен инструмент, който ме отвежда до желаната дестинация, и то през място, до което не бих отишла по друг повод – столичният квартал „Христо Ботев“, където по стените на постройките има надписи като „Мангал рапер“, а аз шофирам по улица „Мими Балканска“.

сузуки

Връщам Ignis с кал по стените и гумите и леко погалвам трите дизайнерски резки до страничното огледало, които ми напомнят за началото на „Джурасик парк“ . Ще се видим отново.