И започнаха да пристигат сивите автобуси…

| от |

През януари 1941 Йозеф Гьобелс педантично записва в дневника си: „40 000 бяха очистени. Още 60 000 ще изчезнат“. С тези безстрастни изречения министърът на пропагандата говори за целенасоченото ликвидиране на болни хора, припомня Дойче веле.

0,,16936235_303,00

От началото на 1940 година в германските болници, старчески домове и психиатрии систематично се умъртвяват хора, обявени за непълноценни. Сред тях има и десетки хиляди деца. Сивите автобуси, с които били събирани и откарвани жертвите, са увековечени с мемориали в редица германски градове като Берлин и Равенсбрюк.

Безпомощните хора са изпращани на смърт в газовите камери, умъртвявани са с медикаменти или просто са оставени да умрат от глад. Нацистката идеология смята психично болните и инвалидите за ненужен „баласт“, от който Германия е длъжна да се отърве.

„Добрата смърт“

„От 1939 година нататък, националсоциалистите подлагат на евтаназия около 300 000 души“, казва историкът Герит Хоендорф от Института за история и етика на медицината към Техническия университет в Мюнхен. Наскоро той публикува книгата си „Смъртта като избавление от страданията. История и етика на евтаназията в Германия от края на 19-и век насам“.

Националсоциалистическите убийства на болни хора, станали печално известни под кодовото име „Акция Т4″, са били безмилостна и безогледна форма на евтаназия. Нейни жертви стават хора от народностни групи, смятани от нацистите за „безполезни“ или „непълноценни“, както и нелечимо болни – хора с физически или психически увреждания, както и хора с отклонения в социалното поведение. А в последните години на войната се евтаназират и онези работници от принудителните трудови лагери, които са станали нетрудоспособни.

„Разрешение за унищожаване на малоценния живот“

Публикуваната през 1920 година книга „Разрешение за унищожаване на непълноценния живот“ подготвя идеологическата почва за по-сетнешните масови убийства. Нейни автори са психиатърът Алфред Хохе и юристът Карл Биндинг. Карл Биндинг развива теорията за „ненаказуемия акт на състрадание“. Според него този „акт на милосърдие“ е можел да се прилага към нелечимо болни, които са в съзнание и молят да бъдат отървани от страданията си, както и към онези болни, които не са в състояние да изразят волята си.

Основният въпрос обаче гласи: има ли право някой да решава дали един живот е пълноценен и нужен? По времето на националсоциализма някои лекари си присвояват това право и го упражняват стотици хиляди пъти. С ужасяващи последици.

Историческата отговорност

Герит Хоендорф смята, че това ужасяващо минало не бива да се забравя и днес, когато в съвременните общества отново се води дебат за евтаназията на тежко болни хора. Стотиците хиляди хора, избити под маската на милосърдието напомнят, че към темата трябва да се подхожда извънредно чувствително и отговорно.

 
 

10 страхотни роли на Ейми Адамс

| от chronicle.bg |

Покрай не безпричинната шумотевица около филмите „Първи контакт“ и „Хищници в мрака“, името на Ейми Адамс започна често да се върти в устата на критици и фенове.

Адамс определено е една от отличните актриси на Холивуд и прецизните й изпълнения със замах я вадят от клишето, че красивите жени не са добри актриси и обратното. Тя е носителка на награда „Сатурн“ , награда на „Гилдията на актьорите“ и две награди „Златен глобус“, номинирана е по пет пъти за награда на „БАФТА“  и награда „Оскар“  и шест пъти за „Сателит“.

Ако не сте гледали „Първи контакт“ и „Хищници в мрака“, ви препоръчваме максимално скоро да наваксате. През това време, вижте в галерията 10 роли на Ейми, които доказват, че освен красавица, е силна актриса.

 
 

Тейлър Суифт и Зейн Малик с общо парче за „50 нюанса по-тъмно“

| от chronicle.bg |

Изпълнителите Тейлър Суифт и Зейн Малик изненадаха феновете си с ново парче към саундтрака на „50 нюанса по-тъмно“. Песента появи към полунощ в САЩ (т.е. тази сутрин българско време).

Песента е първата от саундтрака на предстоящия филм по втората книга на Е.Л. Джеймс.

Суифт съобщи за песента в Twitter с мистериозният туит „Z | T | 50“. Той беше споделен близо 15 000 пъти само за час.

Само час след пускането си в iTunes, „I don’t wanna live forever“ стигна номер 1 в класацията на iTunes за САЩ. За момента парчето е достъпно само в iTunes срещу 1.29 долара. Не е ясно кога ще може да бъде слушано на други места по света. Може да чуете откъс от него, публикувано в профила на Тейлър Суифт.

„Петдесет нюанса по-тъмно“ ще се появи на екран в началото на следвата година.

 
 

Apple Music вече има повече от 20 млн. абонати

| от chronicle.bg |

Няма и две години от дебюта на музикалната стрийминг услуга Apple Music, а тя вече има повече от 20 милиона абонати. За сравнение, достигането на същия брой абонати отнема на Spotify седем години.

Информацията е потвърдена пред Music Business Worldwide. През април абонатите бяха 13 млн., през юни – 15 млн., а през септември – 17 млн.

Най-големият конкурент на Apple Music – Spotify, обяви, че към септември тази година платените абонати на услугата са 40 млн. От компанията очакват броят им да нарасне до 50 млн. в началото на 2017.

Източник: Apple Insider

 
 

Първи кадър на Том Холанд като Спайдърмен

| от chronicle.bg |

Колкото и филми да сме гледали за Спайдърмен досега, напът сме да видим първия за Питър Паркър. В новия филм за супергероя с Том Холанд в главната роля ще проследим историята на Питър – момчето, което се превръща в Спайдърмен, докато живее обичайния си тийн живот.

За Холанд това не е екшън филм, а по-скоро история за момче, което се бори за това, да успее да заговори момиче, докато се опитва междувременно и да спаси града.

„Спайдърмен: Завръщане у дома“ ще се появи на екран през лятото на 2017-а.