И вие ли сте приятели на Путин и Ердоган?

| от |

Едно ново поколение консервативно настроени хора търси своите теми и говорители. И все по-често ги намира с помощта на политици като Путин, Ердоган и Орбан, пише в коментара си Александър Андреев от Дойче веле.

Политическата конфронтация по оста „ляво-дясно”, която беляза целия ХХ-ти век, се разтопи пред очите ни – изобщо без да забележим. Вече от години в целия индустриален свят двата враждуващи лагера носят костюмите от една по-отдавнашна, дълголетна идеологическа битка: между либерали и консерватори. Неслучайно унгарският премиер Виктор Орбан току-що се отрече от либералната демокрация и обяви, че неговата страна смята да следва примера на държави като Русия, Китай и Турция: „Политически системи, които не са западни, не са либерални, понякога дори не са демократични, но носят успех на нацията” – така го формулира Орбан.

Кремълският консерватизъм

Путинова Русия нагледно демонстрира за какво става дума. Класическите консервативни ценности се налагат отгоре на цялото общество: православието, лицемерният сексуален морал и агресията срещу „отклоняващо се сексуално поведение”, патриотизмът и историческият детерминизъм – и още, и още. Официална Русия обръща гръб на всякакъв либерализъм, релативизъм и постмодернизъм и патетично разделя човечеството на „чужди” и „свои”, на „врагове” и „приятели”, на „сфери на влияние”, на „християни” и „мюсюлмани”, на „Европа” и „Евразия”.

Цензурата захапва всичко отклоняващо се, в публичното пространство се насажда някаква нелепа благочестивост, забранени са вече ругатните, голотиите, еротичното бельо, дори високите токчета ще бъдат подкъсени… Изброяването може да продължи още дълго, но едва ли има нужда. Изводът просто се натрапва: Путин не е нито ляв, нито десен, той е консерватор. Същото важи и за Ердоган, чийто предизборен щаб стигна до зашеметяващото антилиберално предложение: да се забрани на жените да се смеят на обществени места, защото това било неблагочестиво.

Класически сблъсък

Да, Русия и Турция са гранични европейски страни, да, Унгария е изключение в Европа, а китайският комунистически консерватизъм не казва нищо за манталитета на хората на Стария континент. В самата Европа обаче (а и в САЩ) сблъсъкът между либерали и консерватори очевидно доминира в политическия дебат. Вижте споровете за климата, например – там се карат не леви и десни, а либерали и консерватори, като консерваторите очевидно защитават едно от най-старите и трайни неща на света, природата. Ами хомофобията и сблъсъците на тема „еднополови бракове”? Нима някой се съмнява, че и тук става дума за класически сблъсък между либерали и консерватори.

Пришълците, мигрантите, мюсюлманите: още едно полесражение за европейските либерали и европейските консерватори. Равноправието между жените и мъжете, данъчната политика, защитата на личната сфера, икономическият либерализъм, евтаназията, абортите – която и дискусионна тема да изберем от това съвсем произволно европейско изброяване, веднага ще установим, че шпаги кръстосват не някогашните леви и десни, а новите-стари либерали и консерватори.

„Новата сериозност“

В политическия дебат вече почти никой не говори за правата на трудещите се, за синдикалната самоорганизация, за социалната държава, за справедливостта. Тези ляво-десни теми отпаднаха от дневния ред не поради друго, а поради това, че самите леви и десни партии вече почти не се различават в своите политики за опазване на хомогенното общество, за преразпределение и социална стабилност.

В Германия „най-десните реформи” проведе „лявото” правителство на Герхард Шрьодер, същото се случва в момента и във Франция. А „дясната” канцлерка Ангела Меркел води такава трудова и социална политика, че наблюдателите вече се шегуват така: „В Германия има четири социалдемократически партии – ХДС/ХСС, ГСДП, Зелените и Левите.”

Влезте в дискусионните форуми в интернет и се ослушайте: навсякъде в Европа едно ново поколение консервативно мислещи хора търси своите теми и своите говорители. Тези хора не се притесняват да се идентифицират като християни и умерени расисти, като горещи патриоти и убедени антилиберали. Тяхната ценностна ориентация в повечето случаи върви доста успоредно с новия кремълски консерватизъм: силна и хомогенна нация със здрави религиозни устои и стабилно традиционно семейство; отхвърляне на всякакви „перверзии”, отклонения, толерантности, мултукултурализми; въвеждане на забрани и ограничения, насилствена асимилация или „освобождаване” от „чуждите тела”; една „нова сериозност”, която възмутено се разграничава от „постмодерното лигавене” и от „Anything goes” на Паул Файерабенд. Ще спра дотук, защото темата очевидно се нуждае от задълбочено изследване. Само ще припомня още веднъж историческото ѝ измерение с един цитат от живелия в далечния XIX-ти век либерален философ Джон Стюарт Мил: „Не всички консерватори задължително са глупави хора. Но глупавите хора задължително са консервативни.”

 
 

Градът на слънцето е само на 3 часа от София

| от chronicle.bg |

Първите слънчеви лъчи вече се прокрадват, температурите се покачват и все повече започваме да мислим с какви приключения да се захванем.

Екзотичният град Аликанте (или още наричан „градът на слънцето“) е едно от най-предпочитаните и привлекателни места за екскурзии или почивки в Испания през миналата година, показват данните на „България Ер“. Той се намира само на 3 часа и 10 минути (толкова трае полетът), а забележителностите там спират дъха. През 2016 година националният превозвач откри първата си сезонна линия до средиземноморския град, като от април до октомври м.г. близо 6000 пътници са летели до там със самолет на националния превозвач.

Тази година полетите на „България Ер“ до Аликанте започват от 25 април, а при ранни резервации пътуването излиза доста изгодно.

castillo-de-santa-bárbara-2016-Alicante-ERN_6938-9

Двупосочните самолетни билети са на крайна цена от 156 евро и в тях се включват всички летищни такси, превоз на ръчен багаж до 10 кг и чекиран до 23 кг., кетъринг, безплатен чек-ин, както и избор на място на борда. Самолетите на националния превозвач ще пътуват до испанския град два пъти в седмицата – всеки вторник и събота. Те кацат на летището в Аликанте, което е в непосредствена близост до града.

palm-grove-elche

Ето  няколко съвета към всички, които пътуват до Аликанте през летния сезон:

1. Задължително се разходете до плажа

Дори и да не сте любители на морето, когато пристигнете в Аликанте, задължително се разходете до някой от плажовете. В самия град има два плажа със златист пясък – Постиге и Урбанова, а на 6 км северно е разположен и един от най-впечатляващите – Сан Хуан. До него може да стигнете с автобус от града. Плажната ивица е дълга около 3 км, а по нея има десетки барове, ресторанти и места за практикуване на водни спортове.

2. Разгледайте една от най-големите палмови гори в света

На около 20 км от Аликанте – в градчето Елче, се намира и една от най-големите палмови гори в света. Тя е включена в списъка на културното и световно наследство на ЮНЕСКО и е единствената по рода си в Европа. Гората е разположена върху площ от 3,5 кв. км и в нея има над 75 000 палми. Може да стинете до нея с автобус от летището на Аликанте или с кола под наем.

3. Посетете двореца „Санта Барбара“

Една от големите туристически забележителности на Аликанте е дворецът „Санта Барбара“. Той е построен през 10 век и се намира на върха на хълм – на 166 метра височина, откъдето може да видите спиращи дъха гледки на града и на плажната ивица. Входът за туристи е свободен.

4. Must-see: Фестивалът на огньовете

Ако планирате да посетите Аликанте между 21 и 24 юни, то неизменно ще станете свидетели на фестивала на огньовете на свети Йоан. Това е зрелищно събитие, с което всяка година местните отбелязват настъпването на лятото. В рамките на няколко дни заря от фойерверки осветява небето над Аликанте, а хиляди хора танцуват и пеят по улиците на града в цветна фиеста. Част от традицията е да се издигат в небето из целия град скулптури от папие маше и в последния ден на празника да се изгарят зрелищно по време на шоу със заря.

Bonfires_of_san_juan

 
 

Здравословни плодове и зеленчуци, от които се пълнее

| от chronicle.bg, по БТА |

Всеизвестно е, че плодовете и зеленчуците осигуряват редица ползи за здравето – от стимулиране на имунната система до намаляване на апетита за мазни храни. Сред полезните продукти обаче има и „вълци в овча кожа“ – такива, от които се дебелее. Именно тях разобличава мащабно американско проучване, цитирано от в. „Сънди експрес“.

За целите му специалисти от Колежа по обществено здравеопазване към Харвардския университет са анализирали данни за над 130 000 американци, чиито хранителни навици са изследвани в продължение на повече от две десетилетия.

Изследователите са установили, че въпреки здравословните й качества, почитателите на сладката царевица, които редовно я похапват, са най-застрашени да се сдобият с някой и друг килограм излишно тегло.

В списъка следва „малкият зелен вредител“ – грахът. Всекидневната му консумация е свързана с нежелан „бонус“ – половин наднормен килограм.

Сред плодовете и зеленчуците, които, колкото и да са полезни, застрашават стройните форми на почитателите си, са също картофите, зелето, лукът и прасковите.

На другия полюс са плодовете и зеленчуците, помагащи на любителите си да отслабнат. Първенец в това отношение са боровинките. Хората, които редовно ги похапват, могат да разчитат на успешно преборване с един излишен килограм. Като продукти с подобни качества специалистите възхваляват още карфиола, сливите и крушите.

 
 

Зелда Сейър: Великата жена зад Скот Фицджералд

| от chronicle.bg |

Тя е твърде модерна, твърде смела и твърде остроумна, за да живее затворена в малкото градче Монгомъри в Алабама, където всеки ден прилича на предишния, а на разкрепостеното поведение не се гледа с добро око. Зелда Сейър е емблема на джаз епохата, която превръща всичко около себе си в ураган от чувства и събития. Заедно с Ф. Скот Фицджералд се оказват една от най-великите двойки в историята, чиято връзка е изпълнена със страст, недоверие, изневери, пиянство и психични проблеми.

Именно тази история се захващат да разкажат авторите на сериала на Amazon „Z: The Beginning of Everything“, който показва всичко през погледа на Зелда. На 17 тя среща бъдещия си съпруг и 30 години по-късно загива ужасяващо при пожар в санаториума, в който е настанена за лечение. Сериалът показва трудността на два силни характера със собствени мечти и амбиции да обитават едновременно тялото на една връзка, а Кристина Ричи успява да улови с невероятна точност смесицата между енергия и меланхолия, които въплъщава Зелда Фицджералд.

Продукцията е базирана на книгата на Терез Ан Фаулър – „Романът на Зелда Фицджералд“ (изд. „Обсидиан“, 2013), в който се проследява историята през погледа на Зелда – запознанството с автора на „Великият Гетсби“, връзката им, лудостта.

z: the beginning of everything

Времето, в което няма правилник за движение по пътищата

Действието се развива в една специфична епоха, в която момичетата не трябва да обличат твърде къси поли, да остават до късно с мъже, а автомобилите са без гюрук и освен това се движат, където им падне. Това е време, в което е логично навсякъде да звучи джаз, цигарите да се палят една от друга, а алкохолът е верен спътник на всяко изживяване.

На този фон едно 17-годишно момиче се опитва да пасне в свят, твърде тесен за духа й. Монгомъри, щата Алабама е родното място на Зелда Фицджералд. Именно там тя среща бъдещия си съпруг Скот, но решава да се омъжи за него едва след като стане известен и успял писател. Погледнато от този ъгъл, решението й не изглежда никак романтично. За щастие, сериалът гледа от друг ъгъл, за да оцени отношенията им – той разкрива мотивацията за всяко действие на своята главна героиня.

Момичето, за което няма граници

Кристина Ричи влиза в ролята на Зелда, след като е прочела романа за живота й. Тя е впечатлена до такава степен, че се превръща в един от продуцентите на сериала и се бори да го реализира. Самата Ричи разказва, че за нея е било трудно да бъде актриса и продуцент едновременно, защото ако играейки излиза напълно от реалността, то продуцентската позиция е изисквала да бъде здраво стъпила на земята и да преценява внимателно всяко действие.

В първия епизод южняшкия акцент удря неприятно слуха – звучи неестествено в устата на Кристина Ричи, което създава известен дисонанс. Оказва се, че снимайки пилотния епизод, екипът на сериала също е усетил проблем с акцента – много странен за ухото на съвременния зрител. Затова изменят леко говора, за да го вкарат по-позната за модерния човек рамка, в която именно го виждаме. Въпреки това в началото акцентът изважда Кристина Ричи от ролята и я кара да изглежда недостоверна. Впоследствие обаче актьорските й умения успяват напълно да заглуши този недостатък.

z: the beginning of everything

И ако Зелда изглежда пълнокръвна и аргументира действията си само с поглед, то Ф. Скот Фицджералд не е толкова естествен. Това се дължи на по-скованата игра на Дейвид Хофлин. Роденият в Швеция австралийски актьор сякаш е отстранен от ролята си. За да се подготви, Хофлин казва, че е чел книгите на американския писател с цел да вникне по-добре в персонажа му. Посветил е много време на „Отсам рая“ – книгата, която прави Фицджералд известен. Явно обаче това не е било достатъчно.

Въпреки че не писателят е главният герой на тази история, от екрана се усеща липсата на химия между Хофлин и Ричи, докато всъщност логиката изисква цялата история на персонажите им е да изградена върху бурната любов. Първият сезон на сериала не успява да разкаже за страстта в отношенията им и това е големият му недостатък.

Писателят в сянка

Епизодите представят Зелда не просто като муза, а като основен двигател в творчеството на Ф. Скот Фицджералд. Не е изненада и че персонажът на Ричи толкова напомня за Дейзи от „Великият Гетсби“ – тя е важен градивен елемент от всички книги на писателя.

Именно нейният талант е и един от въпросите, върху които набляга сериалът. Тя е добра половинка на съпруга си, склонна да вгради себе си в успеха му, вместо да постигне свои върхове. Това е и един от водещите конфликти, които епизодите успяват да уловят – страстта за живот на Зелда, нейните ум, способности и таланти, потиснати от известността на талантливия й съпруг.

Кристина Ричи прави невероятна роля, чрез която успява да запознае света с невероятната личност на Зелда, която е много повече от съпруга на един от най-големите писатели в света. Тя е звезда със собствен ярък пламък, който с времето не просто не изгасва, а се разгаря по-силно в десетилетията след смъртта й.

Източник: Webcafe.bg

 
 

За да станете бащи, яжте орехи

| от chronicle.bg, по БТА |

Американско изследване доказа, че орехите са полезни за мъжете, които искат да станат бащи, защото подобряват качеството на спермата.

Около 70 грама орехи на ден могат да увеличат шансовете на мъжете за създаване на поколение.

Експертите установиха, че ядките намаляват липидната пероксидация – процес, който уврежда клетките на семенната течност. Той уврежда мембраните на клетките, които са изградени най-вече от полинаситени мастни киселини. Орехите са единствените дървесни ядки, които са съставени предимно от тези мастни киселини, което означава, че те са с уникални способности за попълването на клетките на семенната течност.

Само в 30 грама орехи се съдържат 13 грама полинаситени мастни киселини, от общо 18 грама мазнини.

За целите на изследването, проведено в университета в Делауеър, две групи мишки бяха подложени на богата на орехи диета и на контролна диета за 9 до 11 седмици. Едната група се състоеше от здрави мъжки екземпляри, а другата – от безплодни.

Учените откриха забележителни подобрения в подвижността и морфологията (формата) на спермата при мишките, които консумираха 20 % от дневните си калории с орехи. Това количество е еквивалент на 70 грама при хората. Дори при безплодните мишки се наблюдаваше подобрение при морфологията на спермата и двете групи имаха значително по-малко пероксидативни увреждания.

Подвижността и морфологията на спермата са индикатори за качеството й, което е предпоставка за мъжкия фертилитет.
При една от пет бездетни двойки проблемът е само у мъжа. Един от всеки 20 мъже има проблем с плодовитостта, изразен в малък брой сперматозоиди по време на еякулацията му. А един от 8 представители на силния пол подлежи на лечение, след което може да създаде поколение по естествен път.