И още опорни точки от 2013

| от | | |

Продължаваме с опорните точки за 2013. Много приятели, много опорни точки, но истински :)

Юлия Кошаревска 

2013 за мен започна с медийна истерия и обаждане от баба с думите: “Ама по телевизията казаха, че детето ще спира да учи!” Детето въобще не беше решило нещо подобно, просто някъде там някой превел, случайно или не, нещо грешно. Това беше един добър урок в каква среда съм решила да работя и как в бъдеще не трябва да се опитвам да всявам паника само за да привличам публика. През цялата година критичния поглед и към българските и към британските медии заемаше голяма част от денонощията ми и генералният извод беше, че спасение не дебне отвсякъде. През 2013 имаше и нови “случайни” запознанства, нови приятелства, ново бебе в семейството и нови проекти със страхотни мотивирани млади хора. Още милион пъти се уверих, че нещата в България могат да се променят към по-добро, ако този чист младежки ентусиазъм не бъде покварен. А запазените стари приятелства, завършените проекти и преоткритите стари книги пък дават смисъл и сили за всичко ново.

Росен Цветков (БНТ)

1546437_10202634153433430_1262833726_n

Наричам я РАЗЛИЧНАТА, защото ми поднесе неочаквани обрати и непланирани предизвикателства. А и себе си днес усещам по-различен. Дългата година. Която все не свършваше…
2013-та ме изпрати до много нови хора, съдби и места, от които се учех.
Докоснах развълнувано края на света. На финала на път, който си мислех, че ще извървя още тази година. Часове по-късно бях отново в България, за да „договарям“ избори в ромска махала.
Често влизах в роли под прикритие. Само професионално. Станах протестиращ атакист – за 30 лева и парче пица. Когато политически лидери се криеха под маси.
Получих невероятно силна подкрепа – от хората до мен, но и от много непознати. ВИНАГИ ще я помня!
Разбрах какво е да живееш с охрана, почти като в затвор. Научих се да зачерквам с лекота анонимни заплахи. И да гледам по-внимателно в тъмното.
Нахлувах в бежански лагери, държани умишлено далеч от медиите. Предупреждаван, че там мога да се заразя с тежки болести.
Внезапно преоткрих ранните утрини, изоставяйки любимите нощи. На 27 започнах да пия кафе и да имам следобедни сънища.
Бях директен както винаги. Затова губех. Но и печелех.
Паднах на важно събитие, но бързо се изправих  Убедих се, че случайните стъпки водят до големи успехи.
Обиколих частици от Италия и Франция с ужасни болки в краката. Пеша. За да не пропусна нищо от преоткриването на нови светове.
Точно един миг закъснение ме спаси от фатален сблъсък с кола – заради шофьор, неспазващ правилата. И оцених живота. Отново.
Ден преди края на годината за първи път заседнах в асансьор. За час. Намалих скоростта на ежедневието насила, за да осмисля пътя назад. Между 2 етажа. На ръба между старото и новото.
Благодаря на всички, които променяха към добро моята 2013! Много сте и ще се опитвам и догодина да ви доказвам, че ви обичам и ценя! Без вас не мога!
Силна 2014-та на всички! Пак различна да е, но с повече нормалност!

Ангел Бончев (Тв Европа)

603947_4931073719294_1344779470_n

Лето 2013-то. То бе бурно, не само за мен, а и за целия свят. То бе най-натоварено за мен и колегите ми. Главно с 3 неща свързвам 2013-та година- Протестите, които са справедливи. Лятото, което аз наричам перфектното лято, защото почти целия сезон го прекарах на брега, редувайки няколко дни работа с престой в морето до припадък. Третата опорна точка за мен бе доста неприятна. Заразих се с шарка и тя ме остави близо 50 дни на легло. Бяха много тежки дни, но най-важното е, че от тях остана само неприятният спомен. Човекът, който бе неотлъчно до мен, ден и нощ, бе моята баба Елена Стоянова. Едва ли без нея щях да се справя. Благодарен съм и на всички лекари, които се погрижиха, но най-вече на доктор Нели Киразян. Дотук с болестите. Лятото и протестите са по-интересни. Тази година горещият сезон ми предложи интересна комбинация от преживявания, нови срещи с приятни и свежи хора, редуване на много работа с много почивка след това. Протестите срещу властта допълнително покачиха градусите,напрежението и часовете работно време за всички журналисти. Съжалявам, че не успяха, защото това щеше да бъде един нов път за България и най-добрия урок за политиците. Знаем мисълта „Ако искаш мир, приготви се за война“. Жалко е, че младите и умни хора в страната ни, които са по площадите не осъзнаха на време, че с песни , танци , призиви и лозунги не става. Мракът е по-силен от светлината и лошото е по-силно от доброто…..засега. Нека новата 2014-та година бъде наистина НОВА.

Ирен Филева (БНР)

13-05-27-90405_1

Започнах годината с неравновесие заради реакционните и политически съображения по ядрен повод.
После неразборията се усложни заради фенриалитито, което започнаха да излъчват от всички политически централи. След няколко неуспешни опита за „укротяване на виртула”  чрез ограничителна правила, политическа класа заля със спам  социалните мрежи.
Не, че някой им пречеше на политиците, да си купят акции, обаче пазаруването не им беше по вкуса.
Защото е на пода на борсата. А на пода не върви да си сложат масички, за да си крият търговията под тях.
Сетне опора търсехме в битовите сметки и продоволствените кошници. И защото Конституцията трудно се чете, а по-лесно се гори, набързо бяха организирани опорни масови клади.
Резултатите Пиза доста по-късно опровергаха напълно образователната полза от горенето, което може и натрупан опит от емпирични грешки е. Дано поне от грешките си се научим как да не сме функционално неграмотни. Защото образователните реформи доведоха до по-пълната и всеобхватна функционална неграмотност на децата.

Със съдействието на просветното министерство, което ту вади класиката, ту въдворява чалгата в учебниците, ту „услугва” на тоя и оня да бъде в учебниците. Последва експериментът с техническия пипер. Странно защо аз дълго го наричах червен, докато не приех за по-състоятелно занимание да предпочета лечението на американския блогър, да се разтуша от депресията чрез танцуващо куче със сомбреро.

Подир, посетих едни места с Георги Тонев Колев, но не и касовия хит питомци от Фермата в защита на властта.

Което не ми спести изслушването на доста диалози, заради вирусното им разпространение по медиен път. Не мога да си спомня септември ли стана май или обратното, но на изборния фронт вече имаше ново – Костинброд.
Със специалното участие на прокуратурата и лично на новоизбрания главен прокурор.
Малко по-късно и на Делян Пеевски в главната роля, която се оказа главна, но под прикритие, а епизодична, като живо присъствие. Това е своеобразен ноар – черен филм по отношение на публичното участие във властта …чрез отсъствие.
Повлияни от Втората световна война и немският експресионизъм ноарите от този период са черно-бели и изпълнени с песимизъм.
Eдинственото цветно бяха националните знамена по площадите и самиздат плакатите.
А, ако някой познава човека, който прави катарзиси по домовете, непременно да ми пише на лични.
Сетне… я докарахме я до състояние, в което политиците се правят на луди, а овластените институции вдигат рамене с недомлъвки – няма доказателства.
Доказателства, че към малоумни и легитимиращи свои комерсиални политически и бизнес интереси институциите се отнасят като към свещени крави има.
Хората ги виждат.
И водят и децата си да ги видят.
И децата ги виждат и казват, че не само са голи, но и много мръсни и грозни.
После опознахме отблизо културата на задния изход.
Не изневерихме на традицията за Левски. Докато отбелязваме обесването му и само понякога се сещаме за рождението му, никога няма да го разберем.
После броихме похарченото за контра на протеста и подкрепа на правителството в пари и хора. Малко по-късно и в опорни точки.
Междувременно как се събуждахме?
С продажбата на деца.
С непродажбата на земя.
И коментирайки Хубавата Елена от НЕК.
Безценно събуждане…
Единственият сюжет, по който няма тълпи от желаещи да коментират е…прекратеното разследване за липса на престъпление за Пламен Горанов.
А липсата на желаещи да коментират са „дежурните“ по-горе цитирани сюжети.
Има неща, които са невидими, но…съществуват.
От години се продават и деца и земя. Продават се и индулгенции за невинност, защото животът бил за живите.
Вземете та го прочетете този Елин Пелин!!!
За какво говорим?!
В това време министри направих опит да не подведат под отговорност заради целия преход.
После се боядисваха паметници…и така до ден днешен.
Минаха Великден, Рождество…
Сега остава да си пожелаем 2014 да не бъде нулева година!
Загубена някъде между дим да ме няма и а, дано ама надали.
Защото 7 милиона мишлета вече са с кредитни досиета. Или трудови, каква значение има всъщност…

Теодор Спасов (Актуално)

7dace47b261c648848edd576dbdb6804

2013-та беше наистина много яка година. Винаги съм приемал обществените проблеми за лични, но никога не си бях представял, че толкова ще се ядосам, че ще изляза на протест. Имам над 50 дни, в които всяка вечер бях на жълтите павета. Загубих им бройката към 15-тия ден. Скъсах два чифта обувки от ходене и свалих 4-ри килограма. През останалото време ми се случваха много хубави неща, които обаче по нищо не могат да се сравняват с щастието да видя българския народ събуден.

За мен това беше най-успешната от началото на Прехода година, защото мисленето на много хора вече се промени. Моралът, който през всичките тези години липсваше, отново се превърна в ценност. Вярвам в това.

Ако хората не се събудиха, решени да поемат бъдещето в собствените си ръце, ако нямаше протести, ако политическите кукли на конци не ги беше хванало шубе, сега „българският Марк Зукърбърг“, озлобен и самозабравил се, щеше да бъде председател на ДАНС. На съвременната Държавна сигурност, да си го кажем направо.

Мирните антиправителствени демонстрации, които продължават вече повече от 6 месеца, не само, че върнаха живеца у много българи. Въпреки че до този момент оставката на Орешарски не е постигната, факт е, че моралът започна да се вясва и в политиката, макар и само от време на време. А именно той е основната цел и на протестите на улицата, както и на окупацията на Софийския университет.

Мога да посоча поне три конкретни примера, в които развръзката щеше да е коренно различна, ако нямаше протести – напускането на Искра Фидосова, мишешкото изнизване на Христо Бисеров и извинението за Възродителния процес, което лидерът на наследницата на БКП отправи към българските турци.

Тези три случая са сред най-очевидните доказателства, че протестите и окупацията на студентите наистина имат смисъл. Нещо, в което не съм се съмнявал нито за миг. На фона на целия политически цинизъм, тези три развръзки са само капки в морето, да. Но капка по капка, става вир.

Благодаря на всичките прекрасни хора, които отделяха от времето си за почивка, за да протестират, не се страхуват да отстояват свободата си и съвършено добре разбират смисъла на думата „човек“ – да приемаш всеки проблем за личен.

Жюстин Томс 

2013-та беше … година, която ще помня дълго! Бях на много нови места. Срещнах много нови приятели. Разбрах, че не съм сама в искането си България да е по-нормална страна. Вероятно това е годината, в която съм се разхождала най-много из жълтите павета. И съм викала най-много – пак там. Година с една основна дума – ОСТАВКА, допълнена от задни входове, задкулисие, лицемерие, измами и безпрецедентно дебелокожие. Оставям всичко това в 2013-та. И гледам с надежда 2014-та – ще е наистина по-добра за всички ни!

Мира Баджева

527462_10150731664969869_1633659593_n

„Снощи писах късмети за новогодишната баница – без кой знае какво оригиналничене, с намигане за ретро. И си заплюх “учение“-то. Малко е странно на 42, но аз сякаш никога не съм напускала вътрешната си класна стая. Все искам да уча, да изпробвам, да опознавам – и си го получавам. Не претеглям годините – те са такива, каквито са: нито хубави, нито лоши. Защото са си мои и защото вярвам, че всеки подарък от съдбата, всеки урок, всяка загуба имат точно определен смисъл. Така, както са пристигнали, те са единствено възможните тухли в градежа на живота ми. А иначе 2013-а беше тиха и благодарна година – дойде като край на 10-годишен цикъл и като зачатие. Ако трябва да я обобщя в едно изречение: не спечелих нови приятели (или поне не съм забелязала), но съхраних всичките си стари приятелства, което в днешно време го смятам за постижение. Сигурно се случи, защото следвам принципа “Ако наистина харесваш някого, не бързай да се разочароваш от него.” И защото свято вярвам в прошката. Наздраве!“

Мария Цънцарова (bTV)

1508174_10152050213077284_1675377168_n

2013-та. Годината, в която най-често не знаех „кой ден станахме“. Работих много, почивах малко. Но как почивах! През първата почивка аз и моите две приятелки се изгубихме в търсене на гръцки остров! Когато го открихме – охо, бяхме в Рая! Тогава Пеевки стана шеф на ДАНС и взриви България. И се върнахме от острова, и пак работих много. През тази година прекарах най-много нощи в различни монтажни. И с различни монтажисти направихме важни репортажи. Това е годината, в която най-много ядосани политици от всякакви цветове ми се обаждаха с обвинения, че ми плащали други политици, от други цветове. А аз през цялата година питах и разказвах абсолютно безплатно и безпристрастно. Само срещу заплатата си, разбира се. След лятото взех важно решение – смених канала. И сега работя в БТВ. Така се сдобих с нови колеги и нови предизвикателства. Само собствено бюро си нямам все още. За 2014-та си пожелавам бюро и пак свободата да питам и разказвам. А най-добрата новина е от последните дни на 2013-та: момичето, което познавам откакто се помня, ще бъде булка! А аз, нейната приятелка от детството, ще бъда до нея – за да доведа стриптизьор на моминското й парти, за да съм сигурна, че ще каже ДА, за да й напомня да настъпи младоженеца. През пролетта на 2014-та ще бъда кума!

Марина Стоименова (Нова тв)

321381_10200575647787985_355203390_n

1 януари 2013. Гледах на нея скептично. Нещо й нямах вяра. Предните две-три не бяха много добри. И тази щеше да ме предаде…хич не исках да я пускам! А тя какво направи – разхвърля всичко с един замах! Страхотна година! Изрита всички неприятни, абсолютно ненужни и натрупани чувства, ей така… за един миг! Буквално. Стари приятели…имам най-страхотните приятели! Велико лято! Велико! От онези, в които не мислиш, просто решаваш и тръгваш. А после се чудиш – по дяволите, как напъхах целия този багаж в тази кола?! Нови, за мен, ценни хора. От онези, които ти помагат да се изправиш, без да си го очаквал от тях. Ей така – идват, разбутват всичко, за да стане по-добре, докато ти още се чудиш – откъде се взехте?! Езда! Ама редовно, не като преди. Най-после! От 20 години се каня (Леле! Как звучи!), а толкова малко ми трябваше! Решения. Мои. И на приятели. Правилни, вярвам. Професионално – изтощителна година. То какво ли не се случи?! Тръгна от януари…и не спря до края! Но темпото развива и те прави по-добър! Безобразно интересна! Луда година! От онези, в края на които си даваш сметка, че си…адски доволен! От себе си, от работата си, от личния си живот. 1 януари 2014…малко съм скептична. Не ми се иска да свършва нещо, което е било хубаво. А, да, годината промени и друго – очакванията! Очаквам положително! Ще е още по-хубаво!

Капка Тодорова (24 часа)

Правя си равносметки винаги, но не смятам, че те са предназначени и за други очи и уши. За изминалата 2013 година мога да кажа, че при всички горчилки и разочарования, които донесе тя на България, видя се и че промените са необратими. Порасанли са едни нови хора, които са по-свободни, по-смели и по-информирани от нас. А след тях идват още по-свободни, по-информирани и по-смели. Мисля, че младите са по-грамотни от старите, каквото и да говорят старите. Мисля, че те са с по-голямо чувство за хумор, което ще им помогне да не гледат на живота си като на шекспирова трагедия – о, колко типично за нас, по-старите. Част от тях вероятно ще си тръгнат от България, но да има българи навсякъде по света е ценност, а не загуба. През изминалата година се отказах публично от левиет си идеи заради наглостта на ПЕС да си решава вътрешните проблеми за сметката на цели поколения в Източна Европа. И затова спокойно мога да кажа – парите са готино нещо. Не само в личния живот. Просто хора, които искат да живеят добре, следват прагматични и лишени от идеологии житейски правила. Пожелавам на младите след нас да гонят мечтата за хубав дом, хубава почивка и хубаво уиски, а не за „светлината в края на тунела“. Знам за какво говоря. Пожелавам им, докато гонят тези прагматични мечти, да вярват в бога, в науката и в децата, така, както вярвам аз.Мисля че тези три морални коректива стигат, за да имаш горе-долу почтен живот И също така си пожелавам българите да се върнат към четенето, защото в този сложен, бърз, непрекъснато променящ се свят, единственият начин винаги да си в крачка с времето е четенето. На вестници, разбира се! И на книги.

 
 

Какво става, когато свалиш 50 килограма

| от chronicle.bg |

Да свалиш килограми не е никак лесно. Да успееш да смъкнеш 50 кг е истинско постижение. Преди да тръгнете на дългото пътешествие към красивото тяло обаче, трябва да знаете какво правите – увиснала кожа и различни здравословни проблеми са само част от рисковете, за които е добре да бъдете подготвени. Независимо дали искате да свалите 10 килограма или 100, трябва да сте наясно, че това ще промени целия ви живот.

Предлагаме ви историите на няколко жени пред „Today“. Те са свалили много килограми и разказват за нещата, които биха предпочели да знаеха, преди да започнат.

 
 

Рецепта за кокосови гофрети

| от Росица Гърджелийска |

Роси успява да осъществи мечтата на мнозина, които страдат от различни алергии – тя успява да създаде гофрети без глутен, без лактоза и без ядки. Тайната – банани.

Росица Гърджелийска работи във филмовата индустрия, но обича да готви и да пътува. Живее няколко години във Великобритания, преди да се завърне в България. Обича да посещава интересни места по света. В блога на Роси www.primalyum.co.uk може да намерите рецепти за интересна и здравословна храна, както и истории за пътешествия.

Ето и нейната рецепта за кокосови гофрети.

 

Нужни продукти:

3 банана;
4 яйца;
1/3 ч.ч. кокосово брашно;
2 щипки бакпулвер;
олио за гофретника.

Начин на приготвяне:

Загрейте гофретника.
Блиндирайте бананите, яйцата и кокосовото брашно.
Оставете на престои 10 мин. и блиндирайте пак.
Добавете бакпулвера и разбъркайте добре.
Намазнете добре гофретника, изсипете черпак от сместа в него и го затворете.
Гответе няколко минутки и след това бавно започнете да отваряте гофретника. Ако гофретата е готова, би трябвало да се отвори лесно и да не залепне.

Прекрасни са сервирани с вишни и кокосови стърготини.

гофрети роси

 
 

CHR хороскоп: Избягвайте Риби, Стрелец, Близнаци и Дева в началото на седмицата

| от Селена Астро |

В понеделник Луната ще се намира в знака Риби. Много вероятно е през деня все още да усещаме действието на слънчевото затъмнение от предния ден и да сме доста разсеяни и разконцентрирани. Не е изключено нещата, с които се захващаме да се объркват, размиват и протакат и заради това е важно да сме внимателни с решенията, които вземаме и действията, които предприемаме през периода.

Най-много трябва да внимават подвижните знаци Риби, Стрелец, Близнаци и Дева, както и хората с лични планети или Асцендент в тези знаци. Те ще са с изострена чувствителност и емоциите силно ще влияят на преценките им. Ще са склонни да приемат приказките и действията на околните лично и дълго ще ги обмислят и преживяват, ако не са в синхрон с техните. Добре е да намерят време за разпускане и отделяне от стреса, най-добре чрез творчески занимания, плуване или йога.

Вторник и сряда Луната ще преминава през знака Овен и поради тази причина тези два дни ще бъдат изключително подходящи за спортни активности, авантюризъм и отстояване на позициите.

През тях най-комфортно ще се чувстват огнените знаци Овен, Стрелец и Лъв, както и хората с лични планети или Асцендент в тези знаци. Те ще успеят да постигнат значителни личностни успехи и ще направят пробив за нещо, за което отдавна са имали желание.

Четвъртък, петък и събота Луната ще преминава през знака на Телеца, което й разположение ще направи тези три дни подходящи за печелене и харчене на пари, разпределение на бюджета и установяване на бъдещи цели и планове.

Периодът е идеален за обръщане внимание на здравето и тялото ни, здравословно хранене, практикуване на любим спорт, спа- или козметични процедури.

През тези дни най-добре ще се чувстват земните знаци Телец, Козирог и Дева, както и хората с лични планети или Асцендент в тези знаци. При тях е възможен значителен пробив във важна за тях сфера, както и постигане на признание от околните, за изминали усилия и постижения.

В неделя Луната ще преминава през знака Близнаци. Много е вероятно, заради това й разположение да станем доста по-любопитни, приказливи и общителни. Вторият почивен ден е подходящ за кратки пътувания, спортни занимания, провеждане на важни разговори, впускане във флиртове и любовни закачки.

Периодът ще е най-успешен за въздушните знаци Водолей, Везни и Близнаци. Голяма част от тях ще успеят да отмятат задачите и ангажиментите си с лекота и ще трупат симпатиите на околните.

През цялата седмица Слънцето, Светилото, което отговаря за нашите съзнателни нужди, Его, таланти и начини за изява ще се движи в синхрон с Нептун, небесното тяло, олицетворяващо размиването на границите на егото и жертването му в името на по-голяма цялост и смисъл, за състрадателността.

Заради този аспект се очаква голяма част от нас да имат проблем с отстояването на себе си. Някои ще срещат трудности и дълго ще събират смелост да кажат нещата, които искат, други ще имат проблем да предприемат стъпките, които са намислили и смятат за неотложни.

Ще има хора, на които ще се наложи да жертват себе си за друг, други може сами да изискат такава жертва.
Най-силно ще повлияе планетната конфигурация на подвижните знаци Близнаци, Риби, Стрелец и Дева, както и на хората с лични планети или Асцендент в тези знаци. При тях може да се очаква прекалена агресивност в постигане на намисленото и не особено зачитане на чуждото мнение през периода. За това е важно да се стараят да са по-деликатни и да внимават кого засягат по пътя си. Добре е да си мерят приказките, за да не кажат нещо, което може да остане във времето и с което да имат проблем в последствие.

 
 

Матю Макконъхи: Златното момче от Тексас

| от |

Повечето хора откриват магията на Матю Макконъхи едва когато го открива и Академията и му връчва заслужен „Оскар“ за безспорно най-доброто му изпълнение до момента в „Клубът на купувачите от Далас“.

Възходът на Макконъхи обаче започва малко по-рано. Дори още преди „Истински детектив“, където той печели адмирации и фенове.

Още преди да се впусне в аферата на „Клубът на купувачите от Далас“, която му отнема години, заради намирането на финанси и свалянето на безброй килограми, Макконъхи вече се е заявил като мъж, който може да играе почти всичко, в продукциите „Адвокатът с Линкълна“, „Кал“ и „Весникарчето“.

Този тексаски рейнджър сменя рязко кино имижда си някъде през 2009-а, когато прави и последната романтична комедия във филмографията си до момента. И това са „Призраци на бивши гаджета“. Но ако сте почитатели на захаросания жанр, ще успеете да оцените чудесния Макконъхи и химията му с Дженифър Гарднър и Ема Стоун в този guilty pleasure филм, който може да ви донесе удоволствие, ако се освободите от предразсъдъците си.

През 2010-а Макконъхи поема към света на сериозното кино, като първо влиза в ролята на Мик Халър, персонаж написан и измислен от писателя Майкъл Конъли, който го поставя в центъра на своята книжна спин-офф поредица, която да подкрепи най-известните му книги – тези за детектив Хари Бош. Почитателите на Конъли харесват Макконъхи в ролята на адвоката аутсайдер и така възходът на чудото, което днес познаваме като Матю Макконъхи „един от любимите ми актьори“, започва.

Следват независимите „Кал“, „Вестникарчето“ и сериалът Eastbound & Down. Във всички тях тексасецът е различен и адски добър, което по някакъв необясним начин учудва публиката. Може би не са го очаквали от мъж, наречен „мистър тяло“ преди няколко години.

И да, Матю Макконъхи е и „мистър тяло“ и безобразен актьор с потенциал на лъв на голям екран. Той смело поема роли и се гмурка в тях с ожесточеност на олимпийски шампион. И това му носи само положителни неща.

Краткото му появяване във „Вълкът от Уолстрийт“ остава един от многото адски добри моменти във филма. Разбира се, че шоуто там принадлежи на Ди Каприо, но Макконъхи е мини бог в своята мини пет минутна вселена, дадена му от Скорсезе.

Оттам насетне следват „Интерстелар“ и „Истински детектив“, а от другата седмица ще може да го гледате и в чудесния Gold, който някак минава незабелязано от повечето хора. А не трябва. Матю Макконъхи е титаничен в него.

След рязката промяна в актьорския си имидж и кариерното си развитие, Макконъхи става малко по-избирателен в ролите си. Той подбира внимателно сценариите, които да чете и режисьорите, с които да снима. Затова някак нямаме търпение да го гледаме в „Тъмната кула“ по Стивън Кинг, където това златно момче играе Мъжът в черно. Иначе ви го препоръчваме в Gold, от другата седмица обаче.

Междувременно ви черпим с най-добрите му роли. Някои сте гледали, а някои сигурно сте пропуснали, но ние сме тук за да ви ги покажем. В галерията горе.