И още опорни точки от 2013

| от | | |

Продължаваме с опорните точки за 2013. Много приятели, много опорни точки, но истински :)

Юлия Кошаревска 

2013 за мен започна с медийна истерия и обаждане от баба с думите: “Ама по телевизията казаха, че детето ще спира да учи!” Детето въобще не беше решило нещо подобно, просто някъде там някой превел, случайно или не, нещо грешно. Това беше един добър урок в каква среда съм решила да работя и как в бъдеще не трябва да се опитвам да всявам паника само за да привличам публика. През цялата година критичния поглед и към българските и към британските медии заемаше голяма част от денонощията ми и генералният извод беше, че спасение не дебне отвсякъде. През 2013 имаше и нови “случайни” запознанства, нови приятелства, ново бебе в семейството и нови проекти със страхотни мотивирани млади хора. Още милион пъти се уверих, че нещата в България могат да се променят към по-добро, ако този чист младежки ентусиазъм не бъде покварен. А запазените стари приятелства, завършените проекти и преоткритите стари книги пък дават смисъл и сили за всичко ново.

Росен Цветков (БНТ)

1546437_10202634153433430_1262833726_n

Наричам я РАЗЛИЧНАТА, защото ми поднесе неочаквани обрати и непланирани предизвикателства. А и себе си днес усещам по-различен. Дългата година. Която все не свършваше…
2013-та ме изпрати до много нови хора, съдби и места, от които се учех.
Докоснах развълнувано края на света. На финала на път, който си мислех, че ще извървя още тази година. Часове по-късно бях отново в България, за да „договарям“ избори в ромска махала.
Често влизах в роли под прикритие. Само професионално. Станах протестиращ атакист – за 30 лева и парче пица. Когато политически лидери се криеха под маси.
Получих невероятно силна подкрепа – от хората до мен, но и от много непознати. ВИНАГИ ще я помня!
Разбрах какво е да живееш с охрана, почти като в затвор. Научих се да зачерквам с лекота анонимни заплахи. И да гледам по-внимателно в тъмното.
Нахлувах в бежански лагери, държани умишлено далеч от медиите. Предупреждаван, че там мога да се заразя с тежки болести.
Внезапно преоткрих ранните утрини, изоставяйки любимите нощи. На 27 започнах да пия кафе и да имам следобедни сънища.
Бях директен както винаги. Затова губех. Но и печелех.
Паднах на важно събитие, но бързо се изправих  Убедих се, че случайните стъпки водят до големи успехи.
Обиколих частици от Италия и Франция с ужасни болки в краката. Пеша. За да не пропусна нищо от преоткриването на нови светове.
Точно един миг закъснение ме спаси от фатален сблъсък с кола – заради шофьор, неспазващ правилата. И оцених живота. Отново.
Ден преди края на годината за първи път заседнах в асансьор. За час. Намалих скоростта на ежедневието насила, за да осмисля пътя назад. Между 2 етажа. На ръба между старото и новото.
Благодаря на всички, които променяха към добро моята 2013! Много сте и ще се опитвам и догодина да ви доказвам, че ви обичам и ценя! Без вас не мога!
Силна 2014-та на всички! Пак различна да е, но с повече нормалност!

Ангел Бончев (Тв Европа)

603947_4931073719294_1344779470_n

Лето 2013-то. То бе бурно, не само за мен, а и за целия свят. То бе най-натоварено за мен и колегите ми. Главно с 3 неща свързвам 2013-та година- Протестите, които са справедливи. Лятото, което аз наричам перфектното лято, защото почти целия сезон го прекарах на брега, редувайки няколко дни работа с престой в морето до припадък. Третата опорна точка за мен бе доста неприятна. Заразих се с шарка и тя ме остави близо 50 дни на легло. Бяха много тежки дни, но най-важното е, че от тях остана само неприятният спомен. Човекът, който бе неотлъчно до мен, ден и нощ, бе моята баба Елена Стоянова. Едва ли без нея щях да се справя. Благодарен съм и на всички лекари, които се погрижиха, но най-вече на доктор Нели Киразян. Дотук с болестите. Лятото и протестите са по-интересни. Тази година горещият сезон ми предложи интересна комбинация от преживявания, нови срещи с приятни и свежи хора, редуване на много работа с много почивка след това. Протестите срещу властта допълнително покачиха градусите,напрежението и часовете работно време за всички журналисти. Съжалявам, че не успяха, защото това щеше да бъде един нов път за България и най-добрия урок за политиците. Знаем мисълта „Ако искаш мир, приготви се за война“. Жалко е, че младите и умни хора в страната ни, които са по площадите не осъзнаха на време, че с песни , танци , призиви и лозунги не става. Мракът е по-силен от светлината и лошото е по-силно от доброто…..засега. Нека новата 2014-та година бъде наистина НОВА.

Ирен Филева (БНР)

13-05-27-90405_1

Започнах годината с неравновесие заради реакционните и политически съображения по ядрен повод.
После неразборията се усложни заради фенриалитито, което започнаха да излъчват от всички политически централи. След няколко неуспешни опита за „укротяване на виртула”  чрез ограничителна правила, политическа класа заля със спам  социалните мрежи.
Не, че някой им пречеше на политиците, да си купят акции, обаче пазаруването не им беше по вкуса.
Защото е на пода на борсата. А на пода не върви да си сложат масички, за да си крият търговията под тях.
Сетне опора търсехме в битовите сметки и продоволствените кошници. И защото Конституцията трудно се чете, а по-лесно се гори, набързо бяха организирани опорни масови клади.
Резултатите Пиза доста по-късно опровергаха напълно образователната полза от горенето, което може и натрупан опит от емпирични грешки е. Дано поне от грешките си се научим как да не сме функционално неграмотни. Защото образователните реформи доведоха до по-пълната и всеобхватна функционална неграмотност на децата.

Със съдействието на просветното министерство, което ту вади класиката, ту въдворява чалгата в учебниците, ту „услугва” на тоя и оня да бъде в учебниците. Последва експериментът с техническия пипер. Странно защо аз дълго го наричах червен, докато не приех за по-състоятелно занимание да предпочета лечението на американския блогър, да се разтуша от депресията чрез танцуващо куче със сомбреро.

Подир, посетих едни места с Георги Тонев Колев, но не и касовия хит питомци от Фермата в защита на властта.

Което не ми спести изслушването на доста диалози, заради вирусното им разпространение по медиен път. Не мога да си спомня септември ли стана май или обратното, но на изборния фронт вече имаше ново – Костинброд.
Със специалното участие на прокуратурата и лично на новоизбрания главен прокурор.
Малко по-късно и на Делян Пеевски в главната роля, която се оказа главна, но под прикритие, а епизодична, като живо присъствие. Това е своеобразен ноар – черен филм по отношение на публичното участие във властта …чрез отсъствие.
Повлияни от Втората световна война и немският експресионизъм ноарите от този период са черно-бели и изпълнени с песимизъм.
Eдинственото цветно бяха националните знамена по площадите и самиздат плакатите.
А, ако някой познава човека, който прави катарзиси по домовете, непременно да ми пише на лични.
Сетне… я докарахме я до състояние, в което политиците се правят на луди, а овластените институции вдигат рамене с недомлъвки – няма доказателства.
Доказателства, че към малоумни и легитимиращи свои комерсиални политически и бизнес интереси институциите се отнасят като към свещени крави има.
Хората ги виждат.
И водят и децата си да ги видят.
И децата ги виждат и казват, че не само са голи, но и много мръсни и грозни.
После опознахме отблизо културата на задния изход.
Не изневерихме на традицията за Левски. Докато отбелязваме обесването му и само понякога се сещаме за рождението му, никога няма да го разберем.
После броихме похарченото за контра на протеста и подкрепа на правителството в пари и хора. Малко по-късно и в опорни точки.
Междувременно как се събуждахме?
С продажбата на деца.
С непродажбата на земя.
И коментирайки Хубавата Елена от НЕК.
Безценно събуждане…
Единственият сюжет, по който няма тълпи от желаещи да коментират е…прекратеното разследване за липса на престъпление за Пламен Горанов.
А липсата на желаещи да коментират са „дежурните“ по-горе цитирани сюжети.
Има неща, които са невидими, но…съществуват.
От години се продават и деца и земя. Продават се и индулгенции за невинност, защото животът бил за живите.
Вземете та го прочетете този Елин Пелин!!!
За какво говорим?!
В това време министри направих опит да не подведат под отговорност заради целия преход.
После се боядисваха паметници…и така до ден днешен.
Минаха Великден, Рождество…
Сега остава да си пожелаем 2014 да не бъде нулева година!
Загубена някъде между дим да ме няма и а, дано ама надали.
Защото 7 милиона мишлета вече са с кредитни досиета. Или трудови, каква значение има всъщност…

Теодор Спасов (Актуално)

7dace47b261c648848edd576dbdb6804

2013-та беше наистина много яка година. Винаги съм приемал обществените проблеми за лични, но никога не си бях представял, че толкова ще се ядосам, че ще изляза на протест. Имам над 50 дни, в които всяка вечер бях на жълтите павета. Загубих им бройката към 15-тия ден. Скъсах два чифта обувки от ходене и свалих 4-ри килограма. През останалото време ми се случваха много хубави неща, които обаче по нищо не могат да се сравняват с щастието да видя българския народ събуден.

За мен това беше най-успешната от началото на Прехода година, защото мисленето на много хора вече се промени. Моралът, който през всичките тези години липсваше, отново се превърна в ценност. Вярвам в това.

Ако хората не се събудиха, решени да поемат бъдещето в собствените си ръце, ако нямаше протести, ако политическите кукли на конци не ги беше хванало шубе, сега „българският Марк Зукърбърг“, озлобен и самозабравил се, щеше да бъде председател на ДАНС. На съвременната Държавна сигурност, да си го кажем направо.

Мирните антиправителствени демонстрации, които продължават вече повече от 6 месеца, не само, че върнаха живеца у много българи. Въпреки че до този момент оставката на Орешарски не е постигната, факт е, че моралът започна да се вясва и в политиката, макар и само от време на време. А именно той е основната цел и на протестите на улицата, както и на окупацията на Софийския университет.

Мога да посоча поне три конкретни примера, в които развръзката щеше да е коренно различна, ако нямаше протести – напускането на Искра Фидосова, мишешкото изнизване на Христо Бисеров и извинението за Възродителния процес, което лидерът на наследницата на БКП отправи към българските турци.

Тези три случая са сред най-очевидните доказателства, че протестите и окупацията на студентите наистина имат смисъл. Нещо, в което не съм се съмнявал нито за миг. На фона на целия политически цинизъм, тези три развръзки са само капки в морето, да. Но капка по капка, става вир.

Благодаря на всичките прекрасни хора, които отделяха от времето си за почивка, за да протестират, не се страхуват да отстояват свободата си и съвършено добре разбират смисъла на думата „човек“ – да приемаш всеки проблем за личен.

Жюстин Томс 

2013-та беше … година, която ще помня дълго! Бях на много нови места. Срещнах много нови приятели. Разбрах, че не съм сама в искането си България да е по-нормална страна. Вероятно това е годината, в която съм се разхождала най-много из жълтите павета. И съм викала най-много – пак там. Година с една основна дума – ОСТАВКА, допълнена от задни входове, задкулисие, лицемерие, измами и безпрецедентно дебелокожие. Оставям всичко това в 2013-та. И гледам с надежда 2014-та – ще е наистина по-добра за всички ни!

Мира Баджева

527462_10150731664969869_1633659593_n

„Снощи писах късмети за новогодишната баница – без кой знае какво оригиналничене, с намигане за ретро. И си заплюх “учение“-то. Малко е странно на 42, но аз сякаш никога не съм напускала вътрешната си класна стая. Все искам да уча, да изпробвам, да опознавам – и си го получавам. Не претеглям годините – те са такива, каквито са: нито хубави, нито лоши. Защото са си мои и защото вярвам, че всеки подарък от съдбата, всеки урок, всяка загуба имат точно определен смисъл. Така, както са пристигнали, те са единствено възможните тухли в градежа на живота ми. А иначе 2013-а беше тиха и благодарна година – дойде като край на 10-годишен цикъл и като зачатие. Ако трябва да я обобщя в едно изречение: не спечелих нови приятели (или поне не съм забелязала), но съхраних всичките си стари приятелства, което в днешно време го смятам за постижение. Сигурно се случи, защото следвам принципа “Ако наистина харесваш някого, не бързай да се разочароваш от него.” И защото свято вярвам в прошката. Наздраве!“

Мария Цънцарова (bTV)

1508174_10152050213077284_1675377168_n

2013-та. Годината, в която най-често не знаех „кой ден станахме“. Работих много, почивах малко. Но как почивах! През първата почивка аз и моите две приятелки се изгубихме в търсене на гръцки остров! Когато го открихме – охо, бяхме в Рая! Тогава Пеевки стана шеф на ДАНС и взриви България. И се върнахме от острова, и пак работих много. През тази година прекарах най-много нощи в различни монтажни. И с различни монтажисти направихме важни репортажи. Това е годината, в която най-много ядосани политици от всякакви цветове ми се обаждаха с обвинения, че ми плащали други политици, от други цветове. А аз през цялата година питах и разказвах абсолютно безплатно и безпристрастно. Само срещу заплатата си, разбира се. След лятото взех важно решение – смених канала. И сега работя в БТВ. Така се сдобих с нови колеги и нови предизвикателства. Само собствено бюро си нямам все още. За 2014-та си пожелавам бюро и пак свободата да питам и разказвам. А най-добрата новина е от последните дни на 2013-та: момичето, което познавам откакто се помня, ще бъде булка! А аз, нейната приятелка от детството, ще бъда до нея – за да доведа стриптизьор на моминското й парти, за да съм сигурна, че ще каже ДА, за да й напомня да настъпи младоженеца. През пролетта на 2014-та ще бъда кума!

Марина Стоименова (Нова тв)

321381_10200575647787985_355203390_n

1 януари 2013. Гледах на нея скептично. Нещо й нямах вяра. Предните две-три не бяха много добри. И тази щеше да ме предаде…хич не исках да я пускам! А тя какво направи – разхвърля всичко с един замах! Страхотна година! Изрита всички неприятни, абсолютно ненужни и натрупани чувства, ей така… за един миг! Буквално. Стари приятели…имам най-страхотните приятели! Велико лято! Велико! От онези, в които не мислиш, просто решаваш и тръгваш. А после се чудиш – по дяволите, как напъхах целия този багаж в тази кола?! Нови, за мен, ценни хора. От онези, които ти помагат да се изправиш, без да си го очаквал от тях. Ей така – идват, разбутват всичко, за да стане по-добре, докато ти още се чудиш – откъде се взехте?! Езда! Ама редовно, не като преди. Най-после! От 20 години се каня (Леле! Как звучи!), а толкова малко ми трябваше! Решения. Мои. И на приятели. Правилни, вярвам. Професионално – изтощителна година. То какво ли не се случи?! Тръгна от януари…и не спря до края! Но темпото развива и те прави по-добър! Безобразно интересна! Луда година! От онези, в края на които си даваш сметка, че си…адски доволен! От себе си, от работата си, от личния си живот. 1 януари 2014…малко съм скептична. Не ми се иска да свършва нещо, което е било хубаво. А, да, годината промени и друго – очакванията! Очаквам положително! Ще е още по-хубаво!

Капка Тодорова (24 часа)

Правя си равносметки винаги, но не смятам, че те са предназначени и за други очи и уши. За изминалата 2013 година мога да кажа, че при всички горчилки и разочарования, които донесе тя на България, видя се и че промените са необратими. Порасанли са едни нови хора, които са по-свободни, по-смели и по-информирани от нас. А след тях идват още по-свободни, по-информирани и по-смели. Мисля, че младите са по-грамотни от старите, каквото и да говорят старите. Мисля, че те са с по-голямо чувство за хумор, което ще им помогне да не гледат на живота си като на шекспирова трагедия – о, колко типично за нас, по-старите. Част от тях вероятно ще си тръгнат от България, но да има българи навсякъде по света е ценност, а не загуба. През изминалата година се отказах публично от левиет си идеи заради наглостта на ПЕС да си решава вътрешните проблеми за сметката на цели поколения в Източна Европа. И затова спокойно мога да кажа – парите са готино нещо. Не само в личния живот. Просто хора, които искат да живеят добре, следват прагматични и лишени от идеологии житейски правила. Пожелавам на младите след нас да гонят мечтата за хубав дом, хубава почивка и хубаво уиски, а не за „светлината в края на тунела“. Знам за какво говоря. Пожелавам им, докато гонят тези прагматични мечти, да вярват в бога, в науката и в децата, така, както вярвам аз.Мисля че тези три морални коректива стигат, за да имаш горе-долу почтен живот И също така си пожелавам българите да се върнат към четенето, защото в този сложен, бърз, непрекъснато променящ се свят, единственият начин винаги да си в крачка с времето е четенето. На вестници, разбира се! И на книги.

 
 

Супер балон събира информация от близкия космос

| от |

НАСА пусна балон със свръхналягане с размерите на стадион от новозеландския Южен остров, за да събира информация от близкия космос.

Той ще пътешества 100 дни. Седем други опита за пускането на балона бяха осуетени от бури и циклони.
Летателният апарат е специално проектиран от НАСА, за да открива космически частици със свръхвисока енергия, навлизащи в атмосферата на Земята. Той ще обиколи планетата два или три пъти.

„Произходът на тези частици е голяма загадка, която ние искаме да разбулим. Дали те идват от големи черни дупки в центъра на галактиките? Дали са малки, бързо-движещи се звезди, или нещо друго?“, каза проф. Анджела Олинто от университета в Чикаго, която е главен изследовател по проекта.

Следенето на летателния апарат, изстрелян от Уанака, е само началото на дълго проучване, което включва на следващ етап и космическа мисия, подготвяна от НАСА.

Балонът ще събере данни от 34 километра над земната повърхност. Настоящият рекорд за продължителност на полет на балон със свръхналягане е 54 дни. През март миналата година НАСА осъществи изпитание на подобен летателен апарат, изстрелян от Уанака. Полетът му продължи 32 дни, 5 часа и 51 минути.

 
 

RIP, авторско право

| от |

Днес е Световният ден на авторското право. Ура! По принцип, на световния ден на СПИН раздават презервативи. На Св. Валентин се раздават презервативи. На световния ден на авторското право съответно трябва да се раздават авторски договори. Искаме авторски договори. Презервативите не са като бананите по комунизма – има ги целогодишно. Тоест са като бананите по демокрацията. Авторското право обаче не е.

Скоро ми подариха грамофон. Лошото на грамофона е, че не можеш да дърпаш нелегално плочи. Можеш да дърпаш нелегално чанти и да си купуваш плочи, но това не е елегантно. Тоест, в последно време плащам за музика. Хубаво ли ми е? Не. Ще отида ли тази събота на битака на лов за грамофонни плочи? Да. Хайде, съдете ме!

Чувството отново да се допреш до този най-екзотичен елемент в света на музиката – авторското право, е приятно. Дали заради ретро тръпката, която някои хора, най-често млади, наивни момичета, изпитват, когато вдишат завладяващия аромат на плесента в старите книги. Или заради латентна хипстърия. Няма значение – кеф цена няма, нали? Затова ставаме рано-рано сутрин за работа. Със сигурност не се чувствам по-добре, когато плащам за музика, все едно съм спасил дърво или съм бил веган 10 минути, пощадявайки половин кокошка, или съм изключил водата, докато си мия зъбите, за да не вземе да остане планетата без вода, не. Просто има нещо приключенско в самия процес на търсене, а и звукът е готин. Нали знаете приказката „Ако отидете в дома на някого и там няма книги, не правете секс с него“. Позволете да парафразирам: „Ако отидете в дома на някого и там има грамофон, вижте за книги и ако няма книги, подхвърлете му няколко и след това правете секс“. Разбира се, това не означава, че всичко, което слушам, е от грамофон. Къде ще намеря плоча на Ку-ку бенд и Слави Трифонов?

Което ни довежда до: Денят на влюбените си има Св. Валентин, а денят на авторското право си има Св. Сиромахов. Да, ще засегнем и това, няма как. Нека разясним с две думи казуса „Народа срещу Иво Сиромахов“ – нашата теза е, че той ни краде статусите, неговата теза е, че веднъж щом си изложил нещо в социалната мрежа, то става народно творчество и е свободно от права.

И все пак… Когато някой напише например шега във фейсбук, отгоре седи името му, отдолу шегата му. Когато Иво вземе тази шега – отгоре седи името, отдолу шегата на човека. Едно е да препечаташ „Дракула“ от Брам Стокър, която няма авторски, и да я продаваш в книжарниците си. Съвсем друго е да я препечаташ и вместо Брам Стокър да пише „Автор: Сиромаха“. Иначе всички мебели, които имам от Икеа, ще са марка „Мартин“.

Не ви карам, очевидно, да спазвате на хората авторското право. Ако бях взел някакви пари по някаква програма – да, но иначе би било глупаво и наивно. Но това, което бих поискал от вас е: идете днес след работа в някой бар, поръчайте си едно уиски и го ударете на екс за правото хората да защитават интелектуалния си труд. После идете в друг бар, където уискито е менте, ударете отново едно на екс и избягайте. Така пазите алкохола оригинален и подпомагате творците по най-добрия начин.

 
 

Дъщерята на Еминем порасна

| от chronicle.bg |

За първи път чухме за Хейли Скот през 2002 година, когато татко й пусна „Hailie’s Song“. В нея Еминем обяснява как тя е дала смисъл и стойност на живота му и колко се гордее, че е неин баща. Тогава тя беше едва на 7.

В песента осен любовта към дъщеря си, Еминем изразява и омразата към майка й – Кимбърли Ан Скот или накратко Ким.

Въпреки, че знаем за Хейли още от началото на рап кариерата на баща й, тя води изключително личен живот. До скоро – когато реши да се появи в социалните мрежи.

Еминем и майката на Хейли – Ким, се запознават в гимназията. През 1999 година се женят, 4 години след като се ражда дъщеричката им. През 2001 обаче семейството се развежда. Горе-долу по това време Маршал получава обвинения, че текстовете на песните му са агресивни към жените, и в частност към Ким, която той твърди, че ще убие. Да не говорим, че по същото време рапърът трябва да се справя и със зависимостта си.

През 2006 година Еминем и Ким се женят отново, но и се развеждат отново само след няколко месеца. До 2010 година успяват да се помирят, а 4 години по-късно в песента си „Headlights“ той й се извинява публично и казва, че я обича. В момента двамата продължават да са разделени.

Това идва да ни покаже колко трудно детство е имала Хейли. Днес тя е на 21 години и най-накрая е смятана за възрастен от законите на САЩ. Акаунтът й в Instagram е на около 6 месеца, но напоследък тя започна да поства в него все повече и повече снимки.

Какво знаем за нея можете да видите в галерията ни.

 
 

Новият Jaguar XF Sportbrake загатва за себе си

| от chronicle.bg |

Jaguar повдигна завесата новия XF Sportbrake от централния корт на Уимбълдън.

По-малко от 70 дни преди началото на световния тенис турнир Уимбълдън 2017, тревната площ на комплекса All England Tennis Club се превърна в платно за очертанията на динамичната спортна комби версия на Jaguar XF. Прочутите бели линии на игрището се трансформираха пред експертните погледи на Иън Калъм, директор по дизайна в Jaguar, и на ландшафт мениджъра на Уимбълдън Нийл Стъбли.

XF Sportbrake ще се присъедини към редиците на носителите на награди XF автомобили в спортните салони на Jaguar след премиерата му през лятото.

Jaguar е официален партньор на турнира Уимбълдън 2017, който ще се проведе от 3-и до 16-и юли 2017 г.