И финландците се питат заплаха ли е Путин

| от |

Финландия има традиционно добри отношения с Русия. Все повече финландци обаче гледат на Москва като на заплаха. А от това страдат двустранните връзки и рускоезичното малцинство в страната, предава Дойче веле.

В Хелзинки се издига построената от руския цар Александър II „Успенска катедрала“. През 19-и век Финландия все още е част от Руската империя. От обявяването на независимостта през 1917 година „Успенската катедрала“ вече не е руска, а финландска православна черква, а богослуженията се извършват на фински език. Йонас Пасанен добре познава историята на катедралата. Заедно с приятели той се наслаждава на есенното слънце в подножието на катедралата. Те обсъждат ролята на Русия в украинския конфликт и непредвидимостта на Владимир Путин. Йонас Пасанен обаче не смята, че съществува опасност Русия отново да предяви претенции към Финландия както преди 200 години.

„Не вярвам, че руснаците представляват заплаха за Финландия. През последните седмици хората често дискутират по този въпрос. Но темата е изфабрикувана от медиите. Трябва да правим разграничение между руснаците и официалната политика. Факт е обаче, че Финландия не може да функционира без работниците от Русия, Естония и други държави“, казва той.

1 300 километра обща граница

Финландия и до днес поддържа тесни връзки с източния си съсед. Общата граница между двете държави е дълга 1 300 километра, а бързият влак взима разстоянието от Хелзинки до Санкт Петербург за три часа. Досега членството на Финландия в НАТО се възпрепятстваше от специфичното географско положение на страната. Но украинската криза и мечтите на Путин за „Новорусия“ поставиха темата за членство в НАТО отново на дневен ред.

Повечето финландци не гледат така спокойно на събитията като Йонас Пасанен. Неговата приятелка Марил например е сериозно загрижена. „Човек не знае какво ще му хрумне на Путин в другиден“, казва тя. Мненията на младите хора съответстват на общите настроения в цяла Финландия. Според данните от анкета, публикувана през септември, 43 процента от финландците са на мнение, че Русия представлява реална заплаха за страната им. През месец март само една четвърт от финландските граждани са смятали така.

Поведението на Русия в украинската криза хвърля светлина върху отношението на финландците към собственото рускоезично малцинство. И обратно. Журналистката Еилина Гусатинская все по-често установява, че са настъпили промени в съвместното съжителство между финското мнозинство и рускоезичното малцинство. Тя е родена в Москва, но от най-ранно детство живее във Финландия. Сега е главен редактор на месечното списание „Спектр“, издавано в Хелзинки на руски език.

„Финландия има 100 000 души рускоговорящо население, но е много важно да се знае, че тук няма рускоезично малцинство. Ако погледнем постингите в социалните мрежи ще видим, че 20 процента от тях се на страната на Киев, а други 20 на сто – на страната на Путин. 60 процента обаче не изказват предпочитанията си, за разлика от Естония, където повечето рускоговорящи са проруски настроени. Безпокои ме фактът, че отношението на финландското общество към нас се промени. Не бих го нарекла отчуждаване, но в такава кризисна ситуация всичко руско бива сравнявано с Путин. Човек не може да се освободи от усещането, че вече не принадлежи към това общество“, казва тя.

Връзката с Русия е скъсана

Еилина Гусатинская се чувства като дърво без корен. С властовата си политика Путин е прекъснал емоционалната връзка със старата ѝ родина Русия. „Голямата опасност в тази криза произтича от значителна част от руското население, а не от Путин. След разпадането на Съветския съюз, тези хора се чувстват унижени и обидени. Сега те съзират шанс да си го изкарат на Запада. Затова, за съжаление, не мога да кажа стопроцентово, че Русия не е заплаха за страни като Естония и Финландия“, заключава Еилина Гусатинская.

 
 

10-те най-богати, здрави, щастливи и модерни държави

| от chronicle.bg |

Или къде да отидем, когато (ако) Тръмп и Великобритания заключат вратите.

Лондонският институт Legatum пусна десетия си годишен „Индекс на благополучието“ – глобално изследване, което прави класация на най-просперитетните държави в света. То изследва 104 елемента – от стандартните БВП и процент безработица до по-интересни като колко са защитените интернет сървърa в държавата и колко отпочинали се чувстват хората ежедневно.

Тези елементи след това се разделят в 9 графи: качество на икономиката, бизнес среда, политика, образование, здраве, безопасност, лична свобода, социален капитал и околна среда.

Норвегия беше начело на класацията 7 години поред. През 2016 година обаче имаме нов лидер.

 
 

Усмихващите инструкции за безопасен полет – Част 1: Qantas

| от chronicle.bg |

Инструктажът за безопасност преди полет често е досаден за пътниците. Много авиокомпании се опитват да разчупят рутинната процедура със свежи включвания и различни идеи, за да задържат вниманието на пътниците. Такова е и видеото на австралийците от Qantas.

Превозвачът пуска клипа през февруари 2016 г. и представя далечна Австралия като едно уникално място за посещение.

Приятелски настроени жители на Долната Земя и зашеметяващи гледки са част от демонстарациите за безопасност:

 
 

Двойката не е за Радев

| от Радостина Хлебарова |

Речта пред парламента по случай встъпването в длъжност бе първото сериозно политическо изпитание за г-н Радев.

Преди да поставяме оценки обаче, трябва да си зададем въпроса какво прави неговият екип през трите месеца между изборите и встъпването в длъжност. За самия Радев знаем – отиде на пленум на БСП, на опера и се разходи до Хитрино. Толкова.

Три месеца са достатъчно време за него и екипа му, за да напишат една смислена реч и той да я репетира, за да не остави впечатление за неувереност.

Това време бе достатъчно и да се прочете и осмисли конституцията и правомощията на президента, което очевидно не е направено, щом г-н Радев остави впечатлението, че не е съвсем наясно със собствените си, вече влезли в сила, правомощия, както и със съдържанието на Конституцията.

В допълнение, непознаването на политическия етикет и протокол, що се отнася до най-елементарните му аспекти – обръщението към патриарха и пропуска да поздрави мюфтията, са очевидни гафове. Те лесно могат да бъдат избегнати на цената на малко усилия, в името на онези 2,5 милиона гласоподаватели, които делегираха доверие на г-н Радев. Как да се обърнеш към някого е един от на-лесните въпроси, не е от онези сложните като например кой трябва да излезе пръв – кралицата или министър-председателя. Това са по-сложни въпроси, но г-н Радев ще се сблъска и с тях в най-скоро време. Какъв ще бъде резултатът, ако екипът му продължава да не си върши добре работата, е ясно.

Да сгрешиш не е порок, неговата грешка лесно може да бъде отдадена на напрежение, липса на опит в публичните изяви и пр. и лесно можеше да бъде подмината, ако бе последвала адекватна реакция.

Но реакцията на г-н Радев бе меко казано смехотворна. Той си изпусна нервите и показа неувереност и тревожност. Не гафът сам по себе си е проблема, а реакцията, с която той не заслужава уважение.

Какво са правили г-н Радев и екипа му през последните 3 месеца, не е много ясно, но това, което е съвсем очевидно, е какво не са правили. Не са се подготвили. А това време беше за това. Да се надяваме, че ще извадят поука и че насочат усилията си в подготовка, макар и закъсняла. Иначе лошо, ще се смеем, ама с криви усмивки.

Заслужава висока оценка фактът, че г-жа Радева е работила усилено по въпроса за стайлинга си и нейните усилия са се увенчали с успех.

Шестица за стилиста й и за това, че е следвала неговите/нейните съвети. Сега остава и някой да обясни на тази дама, че не тя е избрана за президент, а съпруга й. И да престане да го води под ръка като някое 6-годишно синче, което властната му майка го побутва в стаята за изпит със заплахата „Ще влезеш в това училище – иначе пердах и никакво колело!“

Госпожа Радева е добре да озаптява поривите си за собственическо и покровителствено поведение.

Поне в публичните прояви, пък какво прави тя по домашному с президента си е тяхна работа. Госпожата, макар и самозвано да се смята за PR, като такъв беше редно не само да коригира собственото си поведение (което в някаква степен направи като изтри фейсбук профила си с грубите си махленски изказвания), но и да помогне на съпруга си в подготовката за президентския пост. Нещо, което не се случи.

Засега оценката на работата на екипа на г-н Радев е двойка.

Можем да се надяваме и да бъдем оптимисти, че ще има прогрес. Иначе все едно сме избрали продавачка за министър. Възможно е да бъде добър министър, но е малко вероятно.

 
 

Рецепта за Агнес хапки

| от Росица Гърджелийска |

Росица работи във филмовата индустрия, но обича да готви и да пътува. Живее няколко години във Великобритания, преди да се завърне в България. Обича да посещава интересни места по света. В блога на Роси www.primalyum.co.uk може да намерите рецепти за интересна и здравословна храна, както и истории за пътешествия.

Днес ви предлагаме рецептата й за Агнес хапки.

Нужни продукти:

за блата:

100 гр масло – на стайна температура
100 гр кокосова/кафява захар
50 гр смлени лешници
50 гр смлени бадеми
50 гр оризово брашно
3 белтъка
ванилия

за глазурата:

3 жълтъка
80гр кокосова/кафява захар
ванилия

За тази рецепта може да пробвате кокосовата захар, тъй като тя се разтваря по-бързо от кафявата.

Начин на приготвяне:

Разбивате маслото и захарта, докато получите пухкав, светъл на цвят крем.

Прибавяте към него ядките и брашното и разбърквате. Ще стане много гъсто.

В друг съд, с чисти и подсушени бъркалки на миксер, започвате да разбивате белтъците на сняг.

Бавно прибавете белтъците към тестото и разбъркайте внимателно.

Изсипете в намазнена силиконова форма и печете около 25 мин на 170 градуса.

Оставете да изстине и през това време направете глазурата.

Разбийте жълтъците със захарта и ванилията до получаване на много гъста и лепкава смес.

Изсипете върху блата и печете още около 5-10 мин на 150 градуса.

Оставете да изстине напълно и след това нарежете на малки квадратчета.

рецепти, агнес хапки