И финландците се питат заплаха ли е Путин

| от |

Финландия има традиционно добри отношения с Русия. Все повече финландци обаче гледат на Москва като на заплаха. А от това страдат двустранните връзки и рускоезичното малцинство в страната, предава Дойче веле.

В Хелзинки се издига построената от руския цар Александър II „Успенска катедрала“. През 19-и век Финландия все още е част от Руската империя. От обявяването на независимостта през 1917 година „Успенската катедрала“ вече не е руска, а финландска православна черква, а богослуженията се извършват на фински език. Йонас Пасанен добре познава историята на катедралата. Заедно с приятели той се наслаждава на есенното слънце в подножието на катедралата. Те обсъждат ролята на Русия в украинския конфликт и непредвидимостта на Владимир Путин. Йонас Пасанен обаче не смята, че съществува опасност Русия отново да предяви претенции към Финландия както преди 200 години.

„Не вярвам, че руснаците представляват заплаха за Финландия. През последните седмици хората често дискутират по този въпрос. Но темата е изфабрикувана от медиите. Трябва да правим разграничение между руснаците и официалната политика. Факт е обаче, че Финландия не може да функционира без работниците от Русия, Естония и други държави“, казва той.

1 300 километра обща граница

Финландия и до днес поддържа тесни връзки с източния си съсед. Общата граница между двете държави е дълга 1 300 километра, а бързият влак взима разстоянието от Хелзинки до Санкт Петербург за три часа. Досега членството на Финландия в НАТО се възпрепятстваше от специфичното географско положение на страната. Но украинската криза и мечтите на Путин за „Новорусия“ поставиха темата за членство в НАТО отново на дневен ред.

Повечето финландци не гледат така спокойно на събитията като Йонас Пасанен. Неговата приятелка Марил например е сериозно загрижена. „Човек не знае какво ще му хрумне на Путин в другиден“, казва тя. Мненията на младите хора съответстват на общите настроения в цяла Финландия. Според данните от анкета, публикувана през септември, 43 процента от финландците са на мнение, че Русия представлява реална заплаха за страната им. През месец март само една четвърт от финландските граждани са смятали така.

Поведението на Русия в украинската криза хвърля светлина върху отношението на финландците към собственото рускоезично малцинство. И обратно. Журналистката Еилина Гусатинская все по-често установява, че са настъпили промени в съвместното съжителство между финското мнозинство и рускоезичното малцинство. Тя е родена в Москва, но от най-ранно детство живее във Финландия. Сега е главен редактор на месечното списание „Спектр“, издавано в Хелзинки на руски език.

„Финландия има 100 000 души рускоговорящо население, но е много важно да се знае, че тук няма рускоезично малцинство. Ако погледнем постингите в социалните мрежи ще видим, че 20 процента от тях се на страната на Киев, а други 20 на сто – на страната на Путин. 60 процента обаче не изказват предпочитанията си, за разлика от Естония, където повечето рускоговорящи са проруски настроени. Безпокои ме фактът, че отношението на финландското общество към нас се промени. Не бих го нарекла отчуждаване, но в такава кризисна ситуация всичко руско бива сравнявано с Путин. Човек не може да се освободи от усещането, че вече не принадлежи към това общество“, казва тя.

Връзката с Русия е скъсана

Еилина Гусатинская се чувства като дърво без корен. С властовата си политика Путин е прекъснал емоционалната връзка със старата ѝ родина Русия. „Голямата опасност в тази криза произтича от значителна част от руското население, а не от Путин. След разпадането на Съветския съюз, тези хора се чувстват унижени и обидени. Сега те съзират шанс да си го изкарат на Запада. Затова, за съжаление, не мога да кажа стопроцентово, че Русия не е заплаха за страни като Естония и Финландия“, заключава Еилина Гусатинская.

 
 

Как може да изглежда новата Nokia 3310

| от chronicle.bg |

Nokia 3310 е вечен. Буквално!

Днес ако си изпуснеш телефона на земята, трябва да отидеш на църква и да запалиш свещ преди да го вдигнеш, да не би да му е станало нещо невъзможно за преживяване и скъпо за ремонт. Всеки човек иска поне малко сигурно, а в случая с мобилните телефони, тази сигурност да не отнема от социалния статус.

Както вече ви съобщихме, Nokia 3310 отново ще бъде пуснат в производство, като очакваме оредставянето му на Световния мобилен конгрес.

Най-вероятно той ще бъде много подобен на оригиналния, плюс няколко модернизации. В интернет се появи клипче, което показва евентуален възможен облик на телефона.

 

 

Телефона ще бъде малко едричък – 14мм или два пъри по-дебел от iPhone 7 – с цветен дисплей, микро USB слот, 8GB памет, 1650mAH батерия и камера. Дано Snake II и Space Impact са си същите.

 
 

Кейт Ъптън на корицата на „Sports Illustrated“

| от chronicle.bg |

Броевете с бански на списание „Sports Illustrated“ са легендарни.

Тази година от корицата ни гледа Кейт Ъптън. За нея обаче една корица е малко, затова списанието прави цели три, който може да видите в галерията ни. Темата на броя е „многообразието на човешкото тяло и възраст“.

Други известни личности в броя са тенис легендата Серена Уилямс

 

A post shared by Serena Williams (@serenawilliams) на

 

Ашли Греъм  

A post shared by A S H L E Y G R A H A M (@theashleygraham) на

 

Кристи Бринкли

A post shared by Christie Brinkley (@christiebrinkley) на

 

Хънтър Макгрейди  

A post shared by Hunter McGrady (@huntermcgrady) на

 
 

Излиза римейк на „Цар Лъв“

| от chronicle.bg |

Дисни реши – Доналд Глъвър ще играе Симба в римейка на великия „Цар Лъв“. Джеймс Ърл Джоунс пък се завръща в иконичната си роля на Муфаса.

Режисьор ще е Джон Фавро. Миналата година той направи римейка на „Книга за джунглата“. Решено е „Цар Лъв“ да бъде микс от жива игра и 3D анимация.

Доналд Глъвър има много нови проекти през тази година. Той трябва да разработи няколко телевизионни продукции за САЩ, както и да играе Ландо Калрисиан във филма за младия Хан Соло, който в момента се снима. През декември той издаде и третия си албум под псевдонима Чайлдиш Гамбино.

Повече информация за римейка на „Цар Лъв“ предстои.

 
 

„Лъв: Стъпки към дома“: Едно истинско приключение

| от |

„Лъв“ или Lion е едва вторият филм от официалната листа с номинирани за 89-тите награди „Оскар“, който излиза по кината у нас. Първият беше „Първи контакт“ и както се случва с повечето Оскарови филми, не получи най-големия отзвук на света. Което е жалко, разбира се. Има смисъл някои филми да са номинирани за едни от най-престижните и бляскави статуетки в света на седмото изкуство, а други не.

И „Лъв“ е един такъв филм.

Това е първият пълнометражен проект на режисьора Гард Дейвис – един от режисьорите на чудесния сериал Top of the Lake – и е адаптация по книгата на Сару Бриърли A Long Way Home.

Самият Сару има уникална история – роден и расъл до петата си годишнина в един от най-бедните индийски райони, без да може да чете и да пише, една вечер малкият Сару се губи в многолюдна Индия и по стечение на обстоятелствата попада в системата за сираци. А оттам при семейството на Сю и Джон Бриърли, австралийска двойка, която го осиновява. Така от бедно и мърляво индийче Сару порасва в приятен млад мъж, който говори английски, носи отговорност за делата си и учи в университет.

Някъде там в главата на младия мъж се загнездва идеята, че трябва да потърси изгубеното си семейство – майка, по-голям брат и сестра. Идеята прераства в план, благодарение на появилата се по онова време Google Earth, която по-късно се превръща в обсесия. В продължение на няколко години Сару не мисли за нищо друго, освен за това. Денонощно. Непрекъснато. Идеята за Индия, майка му и брат му го преследва в сънища и будни състояния, превръща се в определяща за ежедневните му нужди, става неговата сянка, надвиснала тежко над ума му. Ум, който няма покой.

Да бъдеш обсебен от идеята за някой или нещо, е най-лошото лекарство, което може да дадеш сам на себе си. То ти носи непоносима вреда, лашка те в състояния на еуфория и депресия, кара те да имаш очаквания и неизменно да бъдеш разочарован от тях впоследствие.

„Лъв“ обаче е от тези амбициозни и красиви филми, които ти казват, че понякога, само понякога, мечтите в действително се сбъдват. Те не идват така, както ние си представяме, че ще се случат, нито са опаковани в нашите илюзии, но когато най-после пристигнат, знаем, че са се случили.

Първата част на „Лъв“ се случва в екзотична Индия. Безкрайните кадри и истинските емоции, които играта на малкия Съни Пауар и младия Абхишек Барате ти носят, те карат да помиришеш и да докоснеш мръсотията и красотата на тази толкова различна страна.

Съни Пауар е момчето, което открадва шоуто в „Лъв“ безспорно. Той и Абхишек правят дебют на голям екран и са големите звезди на тази продукция. Нешлифовани, чувствени, естествени, чудесни… Мръсните им крака, дивите им погледи, диалозите им на хинди са онова вкусно усещане, което „Лъв“ оставя след себе си в зрителите.

Втората част е запазена за Никол Кидман и Дев Пател. И малко от Руни Мара, която винаги е чудесна на голям екран, но тук е отстъпила мястото в светлините на прожекторите на другите. Дев Пател от друга страна е един от младите британски актьори, които заслужават внимание и адмирации. Кариерата му стартира от дивия тийн-сериал Skins и стига до работа с Дани Бойл в „Беднякът милионер“, който му носи първа номинация за БАФТА. Днес, няколко години по-късно, пораснал и възмъжал Дев Пател в крайна сметка получава и първата си номинация за „Оскар“ за „Лъв“ и прибира тазгодишната БАФТА за поддържаща мъжка роля в джоба си. Дев Пател е чудесен. Винаги, когато някой има възможност да го гледа, нека да го прави.

Същото важи и за Никол Кидман. Макар темата с осиновяването да й близка, в крайна сметката първите й деца с Том Круз са именно осиновени, в живия живот Кидман е някак затворен и студен човек. Но пък е прекрасна на кино. Тази порцеланова, висока жена успява да изкара на голям екран емоции, каквито в живота някак не може, и да ги пресъздаде с малко думи и повече мимики, отколкото лицето й, минало през няколко разкрасителни процедури, иначе би позволило.

Към всичко това добавяме чудесна музика, великолепни кадри и една сантиментална история, която може и да ви накара да си поплачете.

В „Лъв“ всеки може да открие по нещо за себе си. Дали това ще е екзотиката на толкова различната от нас Индия, дали ще е тематиката, дали ще е красотата на Австралия, дали ще е епичната музика на Дъстин О`Халоран и Волкер Белтерман или нещо съвсем различно, което ние не сме видели, няма значение. Но си го причинете на кино. Не случайно някои филми са номинирани за „Оскар“, а други не са, както казахме в началото.