Хронология на сблъсъка между Израел и палестинците

| от |

Актуалният сблъсък между Израел и палестинците заплашва да прерасне в нова кървава война. Как се стигна дотук и какво стои в основата на този конфликт? Дойче веле ни представя хронологията на събитията от последните няколко седмици:

647835-israel-palestinian-conflict-gaza

Всичко започва с едно сензационно помирение, което обаче води до нов раздор. Представители на двете големи палестински организации Хамас и Фатах се срещат през април за преговори в Газа – с намерението да сложат край на дългогодишния конфликт помежду си.

През юни 2007 година Хамас завзема властта в ивицата Газа и сформира там свое правителство, докато на Западния бряг на река Йордан продължава да управлява Фатах. Израел приема за партньор в преговорите единствено организацията Фатах на палестинския президент Махмуд Абас. Не и Хамас, която израелците определят като терористична организация. Междувременно обаче договорената през април цел за създаване на единно правителство на Фатах и Хамас започва до придобива конкретни форми. Ето хронологията на събитията:

2 юни

Хамас и Фатах сформират в Рамала съвместно правителство. В новия кабинет влизат 15 безпартийни експерти, на които се разчита да управляват до предсрочните избори за парламент и президент. Обединението на Хамас и Фатах предизвиква разнопосочни реакции – израелското правителство прекратява мирните преговори, водени с посредничеството на САЩ, докато Европа и американците посрещат вестта по-скоро положително.

8 юни

Папа Франциск приема палестинския президент Махмуд Абас и израелския държавен ръководител Шимон Перес за съвместна молитва в градините на Ватикана. По време на срещата двамата лидери демонстрират единодушие – и Абас, и Перес искат мир. Перес говори дори за мир между равноправни партньори. Но вече е в самия край на своя мандат.

10 юни

Реувен Ривлин е избран от Кнесета за наследник на Шимон Перес на президентския пост. Ривлин, който ще встъпи официално в длъжност на 24 юли, е смятан е за противник на идеята за Израел и Палестина като две самостоятелни и независими държави.

12 юни

Трима еврейски младежи са отвлечени късно вечерта на връщане от училище. Единият успява да изпрати зов за помощ по мобилния си телефон.

14 юни

Израелският премиер Бенямин Нетаняху прави изявление за медиите, в което казва следното: „Тези наши деца са отвлечени от терористи – това е вън от съмнение“. По думите на Нетаняху, вина за изчезването на младежите носи и палестинското ръководство начело с президента Абас. Включването на Хамас в новото правителството било довело до ескалация на терора.

15 юни

Израелската армия блокира южната част на Западния бряг и разполага допълнителни части в района между Витлеем и Хеброн. Вместо да предприемат целенасочени разследвания, израелските войници започват да претърсват стотици домове на палестинското население. Само за няколко часа са арестувани 150 палестинци. Този вид акции не са новост – израелската армия редовно претърсва палестински домове.

19 юни

Говорител на Хамас заявява, че с офанзивата си на Западния бряг Израел е отворил „портите към ада“. Нетаняху на свой ред призовава Абас да скъса с Хамас. Междувременно израелската армия е арестувала почти 300 палестинци, предимно привърженици на Хамас. В ивицата Газа започват първите въздушни удари.

30 юни

Труповете на тримата отвлечени младежи са намерени под купчина камъни в едно поле край Хеброн. Стотици демонстранти в Ерусалим настояват за отмъщение. През нощта военната авиация атакува ивицата Газа. Същевременно Израел е обект на ракетен обстрел откъм Газа.

2 юли

Трупът на едно отвлечено 16-годишно палестинско момче е открит в гора край Ерусалим. Семейството му твърди, че убийството е извършено от еврейски заселници. В арабската част на Ерусалим се стига до тежки сблъсъци.

3 юли

След продължителен ракетен обстрел от ивицата Газа, израелската армия изпраща допълнителни войски на границата с палестинските територии. В същото време говорител на армията подчертава, че Израел не цели да извършва мащабна офанзива.

6 юли

Израел арестува шестима заподозряни в убийството на 16-годишното палестинско момче. По данни на палестинските власти момчето било изгорено живо.

7 юли

Израелският външен министър Авигдор Либерман обявява края на съюза между неговата крайнодясна партия „Наш дом Израел“ и партията „Ликуд“ на премиера Нетаняху. Но не изтегля фракцията си от правителството. Основната причина за раздора е спорът за бъдещия подход спрямо екстремистите в палестинските територии.

8 юли

Конфликтът между Израел и палестинците ескалира. В рамките на няколко часа от ивицата Газа към Израел са изстреляни десетки ракети. Ранени няма, тъй като голяма част от ракетите са прихванати още във въздуха.

При израелските нападения срещу Газа са убити над 20 души, стотици са ранени. Израелският министър-председател Нетаняху разпорежда на армията да се подготви за сухопътна офанзива в ивицата Газа. Мобилизирани са 40 хиляди запасняци.

9 юли

Въздушните атаки в ивицата Газа и ракетните нападения срещу Израел продължават с пълна сила. Палестинският президент Махмуд Абас обвинява Израел в геноцид, а израелският премиер Нетаняху оповестява разрастване на атаките срещу Газа. И отправя следното предупреждение: „Хамас ще плати висока цена за това, че обстрелва с ракети цивилни израелци“.

Близкият изток и спиралата на насилието

Израел струпва военна сила край ивицата Газа, палестинците обещават актове на отмъщение, а ООН призовава за спиране на насилието. Докъде може да доведе ескалацията на напрежението и от какво е породено то?

На 12 юни в близост до град Хеброн бяха отвлечени трима израелски младежи. За последен път те са били забелязани в близост до автобусна спирка в еврейското селище Гуш Ецион, недалеч от Витлеем. Младежите искали да се приберат на стоп и се качили се в автомобил с израелска регистрация. Така били отвлечени, а впоследствие и убити. Осемнайсет дни по-късно, след масирана издирвателна операция, при която бяха убити шестима палестинци, израелски войници откриха телата на тримата тийнейджъри под купчина камъни край Хеброн.

Престъплението става на фона на силно обтегнатите в момента отношения между израелското и палестинското правителство. В края на април Фатах и Хамас изненадващо обявиха, че се помиряват и ще управляват заедно палестинските територии, а на 2 юни тяхното правителство на националното единство положи клетва пред президента Махмуд Абас. В него влизат 17 експерти, които не принадлежат нито към умерената организация Фатах на президента Абас, нито към радикалната групировка Хамас. Междувременно палестинският президент увери, че новото правителство ще признае съществуващите мирни споразумения с Израел, който осъди остро съставянето на новото палестинско правителство. Премиерът Нетаняху заяви, че Абас не може да сключи мир едновременно с Израел и с групировката Хамас, чиято цел е да унищожи Израел, и която той сравни с терористичната мрежа Ал Кайда.

Кои са извършителите?

Отцепила се от Ал Кайда групичка разпространи листовки, в които уверява, че е отвлякла тримата израелски младежи като отмъщение за убийството на трима палестински бойци от израелската армия по-рано тази година. След това отговорността за нападението беше поета от бригадите Ал Кудс. Израел хвърли отговорността за убийството на тримата младежи върху Хамас, чието ръководство нито потвърди, нито обаче и опроверга обвинението. Наблюдатели предполагат, че престъплението е било извършено от малка групичка от бойци на Хамас, които не са съгласували действията си с ръководството на групировката. Израелското вътрешно разузнаване Шин Бет съобщи, че е идентифицирало двама членове на Хамас от Хеброн като извършители на престъплението. Оттогава заподозрените са в нелегалност.

Тримата убити израелски младежи са живеели в три различни еврейски селища на Западния бряг. Израел изгражда тези селища на територия, окупирана от него след шестдневната война с Йордания през 1967 година. Те са извън т.нар. „зелена линия“, която след войната от 1949 г. маркира израелската територия. По данни на израелска правозащитна организация, в края на 2012 година на Западния бряг е имало 125 признати от израелското правителство еврейски селища и още около стотина непризнати, тъй като са изградени предимно от радикално-религиозни и националистически заселници. Общо 515 хиляди израелци живеят в селищата на Западния бряг на река Йордан.

Законни ли са тези селища?

Техният юридически статут е спорен. ООН ги смята за незаконни. В резолюция 66/78 от 12 януари 2012 година се казва, че селищата са изградени в нарушение на международното право и съществуването им в палестинските територии, включително в Източен Ерусалим и окупираните Голански възвишения, е неправомерно. Освен това те са „пречка за мира и икономическото и социално развитие“, се казва в резолюцията. Документът се базира на параграф 49 от Четвъртата Женевска конвенция от 1949 година, която забранява насилственото преселване на цивилни граждани в други държави. Израел оспорва това становище. Според Тел Авив след края на османското господство Западният бряг и ивицата Газа никога не са били части от една суверенна държава. Също и анексирането на Западния бряг от Йордания не е признато от международната общност. Затова и дефинициите на Женевската конвенция не засягат тези области, твърди Израел.

Какви са последствията от престъплението?

След отвличането и убийството на тримата израелски младежи насилието ескалира. По време на издирвателните операции на израелската армия бяха убити шестима палестинци. Армията арестува около 450 палестинци – повечето членове на организацията Хамас. Един палестински коментатор обвини Израел, че наказвал „колективно“ всички палестинци. След погребението на тримата младежи израелската армия извърши редица нападения в ивицата Газа. Израел ги оправда с аргумента, че е длъжен да се защитава от палестинските ракетни нападения. По-рано тази седмица само за един ден палестинци изстреляха 20 ракети срещу Израел. Междувременно израелската армия изпрати подкрепления по границата с ивицата Газа. Ситуацията в Израел също е обтегната – в сряда в Ерусалим неизвестни убиха 19-годишен палестинец. Израелският премиер Бенямин Нетаняху призова и двете страни да избягват саморазправата. Полицията трябва бързо да разследва това „отвратително убийство“ и да изясни мотивите, заяви Нетаняху. Същевременно Хамас обяви, че ще си отмъсти за него.

 Срам, че това се е случило сред нас

Младият палестинец явно е бил изгорен още жив. Шестима израелци бяха задържани след това. Много хора в Израел реагираха с ужас на престъплението. Някои поставят под въпрос моралната самопредстава на израелците.

„Срам – това беше чувството в неделя вечер, когато се установи идентичността на убиеца на младия Мохамед Абу Хдейр“, писа една колумнистка на израелския ежедневник „Йедиот Ахронот“ в понеделник(07.07) и добави: “ Това е огромният срам, че подобно нещо е станало сред нас – та нали тъкмо ние бяхме толкова сигурни, че подобни престъпления при нас не се случват, и че само арабите могат да са толкова жестоки“.

А вестник „Аарец“ отбеляза, че и сред израелците се срещат явления като расизъм и подстрекателство към насилия: „Концепцията за моралното превъзходство на израелците, според която палестинците са единствените, които са способни да възхваляват убийството на деца и да празнуват извършването на самоубийствени атентати, би следвало да бъде подложена на преоценка“, коментира изданието.

Новината за задържането на шестима млади израелци шокира и ужаси цял Израел. Медиите твърдят, че трима от тях са признали участието си в жестокото убийство на 16-годишния Мохамед Абу Хдейр. Главният палестински прокурор съобщи, че според първите данни от аутопсията, момчето е било изгорено живо. Все още обаче подробностите от израелското разследване са засекретени.

Представители на целия политически спектър осъдиха остро убийството. Вече и в самия Израел са убедени, че убийството е било акт на отмъщение за отвличането и умъртвяването на трима израелски тийнейджъри. Труповете им бяха открити на Западния бряг на река Йордан. Израелското правителство обвинява групировката Хамас, която обаче не е поела отговорност за деянието. Оттогава градусът на напрежението в региона е повишен.

Едно дълбоко разединено общество

Още на уикенда пред резиденцията на премиера Нетаняху протестираха десетки дясноориентирани израелци. „Срамно е това, което се случва в Израел“, казва един от участниците в този протест и обяснява: „Трима израелски тийнейджъри бяха отвлечени и убити, а израелското правителство не предприема нищо. Всички говорят само за убития палестинец. Тези араби просто не си знаят границите – убиват децата ни, а ние стоим със скръстени ръце. Това е истинският срам“, добавя демонстрантът.

Той е член на крайнодясна групировка, която е против всякаква форма на мирно съвместно съществуване с арабите. „Стигнахме дотук, защото правителството не прави нищо. Искаме смъртно наказание за терористите“, добавя друг демонстрант, размахвайки израелското знаме. По думите му всеки ден на израелска територия падат по 30 палестински ракети, изстреляни от ивицата Газа. „Просто бих желал да видя, какво ли щеше да се случи с Канада, ако тя изстреля дори само една ракета към САЩ? Страната вече нямаше да я има“, си отговаря сам демонстрантът. Останалите споделят мнението, че трябва да се действа с твърда ръка, докато Хамас не бъде разбит.

Само няколко улици по-нататък настроенията отново се сменят. На площад Цион няколко десетки души демонстрират срещу ескалацията на насилието. „Насилието рязко се повиши в Ерусалим и е редно да бъде чут и гласът на нормалните хора, които са против насилието и омразата“, казва Орон Елиор от „Борци за мир“. От години организацията се застъпва за мирно съвместно съществуване между палестинци и израелци. „В такава обстановка човек не може да бъде пасивен. Иначе нищо няма да се промени“, добавя той. И други от присъстващите са на мнение, че във вакуума на прекъснатите мирни преговори напрежението може само да ескалира. „Не съм изненадан от разрастването на насилието – то тръгва от държавата, от окупацията на палестинските територии. Да не забравяме, че при офанзивата на израелските военни на Западния бряг загинаха и много палестинци“, добавя Елиор.

Омразата разрушава доверието

На още няколкостотин метра по-нататък Матан Израели следи новините по телевизията. Младият художник живее в Западен Ерусалим и участва в съвместен художествен проект с негови палестински колеги. С изкуството си младите хора се опитват да хвърлят мостове между предимно арабския Източен Ерусалим и еврейския Западен Ерусалим – едно нелеко начинание в сегашната сложна обстановка в района. Израели признава, че вече не разпознава родината си: „Цялата тази омраза, появата на маршируващи униформени хора по улиците – всичко това е ужасно. Изпитвам страх“, казва той и добавя: „Сега между двата народа се отвори толкова дълбока пропаст, че ще трябва да минат години, докато доверието бъде възстановено“.

Религията като оръжие

Екстремистките израелски заселници представляват сериозна заплаха – те постоянно нападат палестниците и така органичават възможността за действия на израелското правителство, предупреждават експертите.

Изгорени и изсечени маслинови дървета, изпотрошени палестински автомобили, нападения над минувачи. На Западния бряг на река Йордан все повече зачестяват случаите на екстремистко насилие от страна на радикалните израелски заселници. Само през 2013 г. ООН е регистрирала 399 нападения срещу палестинци.

Групировката „Еврейски нелегални“ извършва атентати срещу палестински кметове още в началото на 80-те години. Днес една от най-известните и брутални групи е „Младежта от хълмовете“. Тя изгражда нелегални външни постове по хълмовете на Западния бряг, от които може да наблюдава целия регион и да извършва нападения над палестинците. Най-известният еврейски екстремист е Барух Голдщайн, който през февруари 1994 година разстреля 29 мюсюлмани в джамията Авраам в Хеброн по време на сутрешната им молитва. Впоследствие бе убит от оцелелите.

Насилие има и срещу израелците

Групата на екстремистките еврейски заселници, която обхваща няколко хиляди души, е много силна. Във времето, в което утвърдените религиозни доктрини губят значението си, и в юдейството се разпространяват екстремистки тълкувания на религията. Голяма част от израелските заселници се радикализираха през 2005 година, когато израелското правителство взе решение за изтегляне от ивицата Газа и опразни тамошните израелски селища. „Тези хора израснаха в атмосфера, която им позволи да мислят, че могат да правят каквото поискат. Това стана възможно и благодарение на защитата от страна на израелските сили за сигурност. Важна роля за радикализирането изиграха и някои равини, които публикуваха екстремистки текстове“, казва равинът Арик Ашерман в разговор с Дойче Веле.

Междувременно някои екстремисти вече нападат и израелски войници. А насилието вече прехвърли границите на Западния бряг и обхвана и израелската територия. Радикалните израелски заселници разрушават жилищата на палестинците с аргумента, че това е „цената“, която трябва да платят палестинците за присъствието си на израелска територия. Израелските екстремисти извършват нападения и срещу леви израелски активисти и християнски общности. Най-известната жертва на религиозно мотивирано насилие е бившият израелски премиер Ицхак Рабин, убит от еврейския екстремист Игал Амир през 1995 година.

Голяма част от израелските граждани осъждат остро екстремистките изстъпления. Критиката обаче идва твърде късно, казва равинът Арик Ашерман. „Израелците станаха бдителни едва когато екстремисткото движение започна да напада и израелски войници. По този повод един равин казва: не вярвай, че ръката, която удря някой неевреин, няма да удари и евреин. Точно това става сега“, посочва Ашерман.

Израелското правителство вече също осъзнава проблема и в отговор на екстремистките нападения увеличава числеността на силите за сигурност. Властите арестуваха няколко израелски екстремисти, но до процеси все още не се е стигнало. „Израелското правителство трябва да обяви насилниците за терористи и да обуздае техните активисти. Силите за сигурност трябва да прилагат израелските закони и да преследват като терористи склонните към насилие. Независимо дали става дума за палестници или израелци“, написа още през есента на 2012 година списание „Foreign Affairs“.

Екстремизъм= тероризъм?

Израел все още не е квалифицирал радикалните заселници като терористи, но Държавният департамент на САЩ ги включи в доклада си за тероризма по света. Говорителят на израелската полиция Мики Розенфелд възрази веднага. „Не може да се прави никакво сравнение между криминалните случаи с националистически мотиви и проявите на тероризъм“, заяви той.

Списание „Foreign Affairs“ дефинира тероризма не само според избора на средства, но и според преследваната цел, а именно „психологическия ефект, който преследва терорът, за да прокара политическите си планове“. В този смисъл насилствените действия на еврейските екстремисти могат да бъдат определени именно като терор, твърди „Foreign Affairs“.

Това развитие на нещата буди сериозна загриженост, защото оказва влияние и върху умерените палестинци. „Докато те не могат да накарат Израел да прекрати нападенията над палестници, ще се чувстват в позицията на слабия“, коментира „Foreign Affairs“. Все по-малко палестинци вярват, че правителството им може да постигне мирен договор с Израел. Ако пък Израел се подчини на исканията на радикалните заселници, правителството в Тел Авив няма да има достатъчно пространство за действие. „Екстремистките заселници са не само етично, но и политическо предизвикателство“, пише „Foreign Affairs“.

 
 

Най-доброто от Мартин Скорсезе

| от |

Мартин Скорсезе е един от най-великите живи режисьори на нашето време. За своите 74 години този дребен американец от италиански произход е променил основните правила на седмото изкуство повече пъти, отколкото всеки друг режисьор.

С над 50 заглавия във филмовата си кариера, един спечелен „Оскар“ и близо 60 продуцентски проекта Мартин Скорсезе прави от киното онова, заради което хората го наричат „изкуство“. Остри кадри, близки планове, тишината в сцените, динамичният разказ, неконвенционалните персонажи са онези неща, които правят Скорсезе отличителен, запомнящ се, забележителен. Гледате ли негов филм, дори само един, няма връщане назад и така трябва да бъде.

Скорсезе прави кино в чист вид. Епични шедьоври, удоволствие за сетивата за всеки киноман, които ще останат в историята на седмото изкуство, много след като нас и него няма да ни има. И отново – така трябва да бъде.

Мартин Скорсезе е един от най-великите режисьори покорили Холивуд и всеки, който мисли различно е или голям глупак или не разбира от кино. Толкова е просто.

След две години тишина Скорсезе се завръща на голям екран с „Мълчание“ – един проект, който иска да направи от много години. История за безпрецедентната, безкористна вяра и религията, както той я разбира. Защото религията и вярата имат много малко общо. И „Мълчание“ е тук, за да разкаже това.

Адаптация по романа на японеца Шюсако Ендо „Мълчание“ е трудна, бавна, тъжна и мълчалива история. Тя подлага на съмнение и дълги и мъчителни изпитания най-фундаменталните въпроси и чувства заложени в човека.

Тишина ли е Бог? Ако Него изобщо го има. Защо остава мълчалив, дори когато ти говориш с него? Трябва ли да продължиш да го търсиш и да вярваш, дори когато той не ти отговаря със същото? „Am I just praying to silence?“ е основният мотив загнезден в тази тъжна приказка за божественото и отвъд него. И отговорът на всички тези въпроси е „да“.

Религията, вярата и изпитанията, които идват след като се отдадеш на тях, са теми, които вълнуват Скорсезе и той често ги прокарва по един или друг начин във филмите си. Понякога го прави директно, взима религията, чопли я, унищожава я, показва най-лошото й, най-хубавото й и накрая оставя зрителят да реши сам за себе си. Като в „Последното изкушение на Христос“.

Религията според Скорсезе е много по-многопластова и интересна, отколкото според църквата, която винаги се опитва да ни я пробуда с една по-ведра, но някак назидателна страна. Вярата от друга страна е нещо, което всички ние носим в себе си. Тя е заложена в ДНК-то ни и само ние можем да изберем как и накъде да я насочим. Да вярваме или не изобщо не е въпросът! Въпросът е „в какво“?

В този ред на мисли „Мълчание“ е някак задължителен за гледане, защото е кино в чист вид, защото е по една от любимите теми на своя режисьор и защото ще подложи на изпитание и вас, като зрители.

По повод премиерата на „Мълчание“, която е на 14.01. в зала 1 на НДК, като част от програмата на „Киномания“, ние се обръщаме към Мартин Скорсезе и аплодираме неговото величие на голям екран. Защото този дребен мъж с проблемен, странен и динамичен живот е създал повече кино, отколкото някои хора ще успеят да видят в живота си.

Вие се подгответе за „Мълчание“, а дотогава 10 от най-добрите заглавия на маестро Скорсезе са от нас за вас. В галерията горе. Наздраве!

 
 

50 нюанса сиво за всеки от вас

| от chronicle.bg |

Съвсем скоро, на 9 февруари, ще можем да се изсипем в киносалоните, за да се насладим на втората част на любовната BDSM сага „Петдесет нюанса по-тъмно“.

Някои хора може и да се подиграват с предстоящото значимо киносъбитие, но истината е, че милиони романтични сърца и жадуващи за палави изживявания тела ще трептят с еротична честота по седалките на салоните, поглъщайки лакомо всяка капка сексуални гледки, които ни осигурят Джейми Дорнан, Дакота Джонсън и авторката на популярния роман – Е.Л.Джеймс.

Вместо само да гледаме обаче, можем и да действаме. Откакто съмнителната с литературните си заложби авторка откри пред света тъмните перспективи на BDSM секса, по-смелите се окрилиха да извадят под слънцето (нощната лампа, офис лампата, луната или друго) своите отколешни стремежи към съвкупление с елемент на насилие. И в това няма нищо лошо. Стига да имате брак и да не го правите в грях.

Ако се чудите обаче как точно да посегнете към забранения залък на различните полови отношения, ние ще ви помогнем. Със съвети за оригинален, възбуждащ и страстен SM секс, според вашата личност, наклонности и типаж.

Интелектуалци

Ако гледате само независимо кино и презирате Паулу Коелю, но искате да пробвате да адаптирате романа на Джеймс у дома, за вас няма нищо по-лесно. Не е нужно да предупреждавате партньора си, че имате намерение да правите нещо извън обичайния ви сексуален стереотип: изчакайте момента, в който той/тя започне да забелва очи в приятно усещане за предстоящия край на акта, вземете една книга с твърди корици и започнете да го налагате по главата. Изчакайте да колабира, след което влезте в ролята на добрия/добрата господар/господарка и положете на челото му/й влажна кърпа с отвара от ментово етерично масло и чай от коледна звезда. Като му размине, ще ви бъде благодарен/благодарна.

Коледно-новогодишни махмурлии

Вече е средата на януари, но още ви държи новогодишната искра, а алкохолните изпарения все още карат събеседниците ви деликатно да се извръщат настрана, когато им говорите. Не е късно да си спретнете New Year SM party: кажете на партньора, че ще го сурвакате и замрежете поглед закачливо (така че сякаш сте на ръба на епилептичен припадък, но всъщност е секси). Вземете предварително накичен с пуканки камшик и го накарайте да легне върху раздробени коледни играчки, за да го сурвакате. Забавлението е гарантирано.

Хипстъри

Вероятно е да сте хипстър, без да знаете това. Ако не харесвате секса като цяло, това е симптом. Сексът от „Петдесет нюанса“ обаче не е точно секс и може и да се окаже достоен за вас. Първо, намерете с кого да го реализирате. Ако сте мъж, гледайте жената да няма брада. Ако сте жена, гледайте да нямате брада, но мъжът да има. Много е важно да свалите жилетките. Желателно е дори в даден момент да останете голи. След това правете, каквото правите, но не забравяйте да го постнете в Instagram с филтър.

Работохолици

На вас се крепи светът. Ако не работехме по 28 часа в денонощието, глобалното затопляне досега да е унищожило планетата. Но дори и вие трябва да намирате време за любов. Искате любов ала Крисчън и Анастейжа? Просто правете секс, докато и двамата бачкате с лаптопите си. От това по-ефективно насилие, няма накъде.

Романтични души

Досега сте правили секс единствено на мека, лунна светлина или на запалена свещи с аромат на пачули и ванилия. Искате да направите нещо различно? Начини има. Камшиците и аналните топчета не са за вас, но може да се забавлявате посредством галене с паунови пера и китайски мъчения с капки сметана. Вземете от магазина бита сметана на Danone, шепа ягоди и дразнете любовния си партньор, тичайки из стаите с ягодите, докато той се опитва да ви настигне, за да ги изяде. Ако не може да намерите ягоди и сметана, може да процедирате по идентичен начин с тенджера с гювеч.

 
 

8 филма, които да гледате преди “Ла ла ленд”

| от chronicle.bg |

“Ла ла ленд” безспорно е много добър и безспорно ще го гледате.

Но така както “Междузвездни войни” взима от много митологии, така и мюзикълът е голям, защото стъпва на раменете на гиганти.

Преди да заснеме филма си, Деймиън Чазел гледа някои от класиките на музикалното кино и прави референции към любимите си произведения във своето. Това са някои от ранните мюзикъли, на които Чазел отдава почит.

 
 

Рецепта за гъбено ризото

| от Росица Гърджелийска |

Росица работи във филмовата индустрия, но обича да готви и да пътува. Живее няколко години във Великобритания, преди да се завърне в България. Обича да посещава интересни места по света. В блога на Роси www.primalyum.co.uk може да намерите рецепти за интересна и здравословна храна, както и истории за пътешествия. Днес ви предлагаме рецептата й за гъбено ризото. 

След всичките пържоли, мезета, ядки, баклави, баници имам нужда да хапна нещо топло и семпло. Деликатният вкус на гъбеното ризото винаги ми напомня, че пролетта ще се завърне бързо и слънцето отново ще изгрее. И запомнете – бялото вино в рецептата е за готвене, а не за пиене.
Нужни съставки:

1 литър пилешки или зеленчуков бульон

1 голяма глава лук

2 глави чесън – накълцани на дребно

1 тиквичка

400 гр гъби – нарязани

90 гр пармезан – настърган

2 с.л. зехтин или олио

1 с.л. масло

400 гр ориз за ризото

2 ч.ч. бяло сухо вино

пресен копър за сервиране

Начин на приготвяне:

Загрейте 1 с.л. зехтин в дълбок тиган. Добавете гъбите и чесъна и гответе докато гъбите омекнат – около 15 мин. Прехвърлете в друг съд гъбите и соковете от тях.

Добавете към същия тиган 1 с.л. зехтин и добавете нарязаната на много дребно тиквичка и лук. Гответе 10 минути.

Добавете ориза към лука и тиквичката и разбъркайте, за да се овъргаля ориза в мазнината. Когато оризът стане златист и леко прозрачен започнете да добавяте вино до пълното му абсорбиране в ориза. Започнете да добавяте постепенно бульона по същия начин, малко по малко докато, оризът напълно поеме цялата течност и омекне до степен „ал денте“, не прекалено твърд, но не и прекалено сварен.

Махнете ориза от котлона, добавете към него гъбите, заедно с техните сокове, маслото, пресен лук (чайвс) и малко пресен копър за украса.

DSCN7507