Хронология на сблъсъка между Израел и палестинците

| от |

Актуалният сблъсък между Израел и палестинците заплашва да прерасне в нова кървава война. Как се стигна дотук и какво стои в основата на този конфликт? Дойче веле ни представя хронологията на събитията от последните няколко седмици:

647835-israel-palestinian-conflict-gaza

Всичко започва с едно сензационно помирение, което обаче води до нов раздор. Представители на двете големи палестински организации Хамас и Фатах се срещат през април за преговори в Газа – с намерението да сложат край на дългогодишния конфликт помежду си.

През юни 2007 година Хамас завзема властта в ивицата Газа и сформира там свое правителство, докато на Западния бряг на река Йордан продължава да управлява Фатах. Израел приема за партньор в преговорите единствено организацията Фатах на палестинския президент Махмуд Абас. Не и Хамас, която израелците определят като терористична организация. Междувременно обаче договорената през април цел за създаване на единно правителство на Фатах и Хамас започва до придобива конкретни форми. Ето хронологията на събитията:

2 юни

Хамас и Фатах сформират в Рамала съвместно правителство. В новия кабинет влизат 15 безпартийни експерти, на които се разчита да управляват до предсрочните избори за парламент и президент. Обединението на Хамас и Фатах предизвиква разнопосочни реакции – израелското правителство прекратява мирните преговори, водени с посредничеството на САЩ, докато Европа и американците посрещат вестта по-скоро положително.

8 юни

Папа Франциск приема палестинския президент Махмуд Абас и израелския държавен ръководител Шимон Перес за съвместна молитва в градините на Ватикана. По време на срещата двамата лидери демонстрират единодушие – и Абас, и Перес искат мир. Перес говори дори за мир между равноправни партньори. Но вече е в самия край на своя мандат.

10 юни

Реувен Ривлин е избран от Кнесета за наследник на Шимон Перес на президентския пост. Ривлин, който ще встъпи официално в длъжност на 24 юли, е смятан е за противник на идеята за Израел и Палестина като две самостоятелни и независими държави.

12 юни

Трима еврейски младежи са отвлечени късно вечерта на връщане от училище. Единият успява да изпрати зов за помощ по мобилния си телефон.

14 юни

Израелският премиер Бенямин Нетаняху прави изявление за медиите, в което казва следното: „Тези наши деца са отвлечени от терористи – това е вън от съмнение“. По думите на Нетаняху, вина за изчезването на младежите носи и палестинското ръководство начело с президента Абас. Включването на Хамас в новото правителството било довело до ескалация на терора.

15 юни

Израелската армия блокира южната част на Западния бряг и разполага допълнителни части в района между Витлеем и Хеброн. Вместо да предприемат целенасочени разследвания, израелските войници започват да претърсват стотици домове на палестинското население. Само за няколко часа са арестувани 150 палестинци. Този вид акции не са новост – израелската армия редовно претърсва палестински домове.

19 юни

Говорител на Хамас заявява, че с офанзивата си на Западния бряг Израел е отворил „портите към ада“. Нетаняху на свой ред призовава Абас да скъса с Хамас. Междувременно израелската армия е арестувала почти 300 палестинци, предимно привърженици на Хамас. В ивицата Газа започват първите въздушни удари.

30 юни

Труповете на тримата отвлечени младежи са намерени под купчина камъни в едно поле край Хеброн. Стотици демонстранти в Ерусалим настояват за отмъщение. През нощта военната авиация атакува ивицата Газа. Същевременно Израел е обект на ракетен обстрел откъм Газа.

2 юли

Трупът на едно отвлечено 16-годишно палестинско момче е открит в гора край Ерусалим. Семейството му твърди, че убийството е извършено от еврейски заселници. В арабската част на Ерусалим се стига до тежки сблъсъци.

3 юли

След продължителен ракетен обстрел от ивицата Газа, израелската армия изпраща допълнителни войски на границата с палестинските територии. В същото време говорител на армията подчертава, че Израел не цели да извършва мащабна офанзива.

6 юли

Израел арестува шестима заподозряни в убийството на 16-годишното палестинско момче. По данни на палестинските власти момчето било изгорено живо.

7 юли

Израелският външен министър Авигдор Либерман обявява края на съюза между неговата крайнодясна партия „Наш дом Израел“ и партията „Ликуд“ на премиера Нетаняху. Но не изтегля фракцията си от правителството. Основната причина за раздора е спорът за бъдещия подход спрямо екстремистите в палестинските територии.

8 юли

Конфликтът между Израел и палестинците ескалира. В рамките на няколко часа от ивицата Газа към Израел са изстреляни десетки ракети. Ранени няма, тъй като голяма част от ракетите са прихванати още във въздуха.

При израелските нападения срещу Газа са убити над 20 души, стотици са ранени. Израелският министър-председател Нетаняху разпорежда на армията да се подготви за сухопътна офанзива в ивицата Газа. Мобилизирани са 40 хиляди запасняци.

9 юли

Въздушните атаки в ивицата Газа и ракетните нападения срещу Израел продължават с пълна сила. Палестинският президент Махмуд Абас обвинява Израел в геноцид, а израелският премиер Нетаняху оповестява разрастване на атаките срещу Газа. И отправя следното предупреждение: „Хамас ще плати висока цена за това, че обстрелва с ракети цивилни израелци“.

Близкият изток и спиралата на насилието

Израел струпва военна сила край ивицата Газа, палестинците обещават актове на отмъщение, а ООН призовава за спиране на насилието. Докъде може да доведе ескалацията на напрежението и от какво е породено то?

На 12 юни в близост до град Хеброн бяха отвлечени трима израелски младежи. За последен път те са били забелязани в близост до автобусна спирка в еврейското селище Гуш Ецион, недалеч от Витлеем. Младежите искали да се приберат на стоп и се качили се в автомобил с израелска регистрация. Така били отвлечени, а впоследствие и убити. Осемнайсет дни по-късно, след масирана издирвателна операция, при която бяха убити шестима палестинци, израелски войници откриха телата на тримата тийнейджъри под купчина камъни край Хеброн.

Престъплението става на фона на силно обтегнатите в момента отношения между израелското и палестинското правителство. В края на април Фатах и Хамас изненадващо обявиха, че се помиряват и ще управляват заедно палестинските територии, а на 2 юни тяхното правителство на националното единство положи клетва пред президента Махмуд Абас. В него влизат 17 експерти, които не принадлежат нито към умерената организация Фатах на президента Абас, нито към радикалната групировка Хамас. Междувременно палестинският президент увери, че новото правителство ще признае съществуващите мирни споразумения с Израел, който осъди остро съставянето на новото палестинско правителство. Премиерът Нетаняху заяви, че Абас не може да сключи мир едновременно с Израел и с групировката Хамас, чиято цел е да унищожи Израел, и която той сравни с терористичната мрежа Ал Кайда.

Кои са извършителите?

Отцепила се от Ал Кайда групичка разпространи листовки, в които уверява, че е отвлякла тримата израелски младежи като отмъщение за убийството на трима палестински бойци от израелската армия по-рано тази година. След това отговорността за нападението беше поета от бригадите Ал Кудс. Израел хвърли отговорността за убийството на тримата младежи върху Хамас, чието ръководство нито потвърди, нито обаче и опроверга обвинението. Наблюдатели предполагат, че престъплението е било извършено от малка групичка от бойци на Хамас, които не са съгласували действията си с ръководството на групировката. Израелското вътрешно разузнаване Шин Бет съобщи, че е идентифицирало двама членове на Хамас от Хеброн като извършители на престъплението. Оттогава заподозрените са в нелегалност.

Тримата убити израелски младежи са живеели в три различни еврейски селища на Западния бряг. Израел изгражда тези селища на територия, окупирана от него след шестдневната война с Йордания през 1967 година. Те са извън т.нар. „зелена линия“, която след войната от 1949 г. маркира израелската територия. По данни на израелска правозащитна организация, в края на 2012 година на Западния бряг е имало 125 признати от израелското правителство еврейски селища и още около стотина непризнати, тъй като са изградени предимно от радикално-религиозни и националистически заселници. Общо 515 хиляди израелци живеят в селищата на Западния бряг на река Йордан.

Законни ли са тези селища?

Техният юридически статут е спорен. ООН ги смята за незаконни. В резолюция 66/78 от 12 януари 2012 година се казва, че селищата са изградени в нарушение на международното право и съществуването им в палестинските територии, включително в Източен Ерусалим и окупираните Голански възвишения, е неправомерно. Освен това те са „пречка за мира и икономическото и социално развитие“, се казва в резолюцията. Документът се базира на параграф 49 от Четвъртата Женевска конвенция от 1949 година, която забранява насилственото преселване на цивилни граждани в други държави. Израел оспорва това становище. Според Тел Авив след края на османското господство Западният бряг и ивицата Газа никога не са били части от една суверенна държава. Също и анексирането на Западния бряг от Йордания не е признато от международната общност. Затова и дефинициите на Женевската конвенция не засягат тези области, твърди Израел.

Какви са последствията от престъплението?

След отвличането и убийството на тримата израелски младежи насилието ескалира. По време на издирвателните операции на израелската армия бяха убити шестима палестинци. Армията арестува около 450 палестинци – повечето членове на организацията Хамас. Един палестински коментатор обвини Израел, че наказвал „колективно“ всички палестинци. След погребението на тримата младежи израелската армия извърши редица нападения в ивицата Газа. Израел ги оправда с аргумента, че е длъжен да се защитава от палестинските ракетни нападения. По-рано тази седмица само за един ден палестинци изстреляха 20 ракети срещу Израел. Междувременно израелската армия изпрати подкрепления по границата с ивицата Газа. Ситуацията в Израел също е обтегната – в сряда в Ерусалим неизвестни убиха 19-годишен палестинец. Израелският премиер Бенямин Нетаняху призова и двете страни да избягват саморазправата. Полицията трябва бързо да разследва това „отвратително убийство“ и да изясни мотивите, заяви Нетаняху. Същевременно Хамас обяви, че ще си отмъсти за него.

 Срам, че това се е случило сред нас

Младият палестинец явно е бил изгорен още жив. Шестима израелци бяха задържани след това. Много хора в Израел реагираха с ужас на престъплението. Някои поставят под въпрос моралната самопредстава на израелците.

„Срам – това беше чувството в неделя вечер, когато се установи идентичността на убиеца на младия Мохамед Абу Хдейр“, писа една колумнистка на израелския ежедневник „Йедиот Ахронот“ в понеделник(07.07) и добави: “ Това е огромният срам, че подобно нещо е станало сред нас – та нали тъкмо ние бяхме толкова сигурни, че подобни престъпления при нас не се случват, и че само арабите могат да са толкова жестоки“.

А вестник „Аарец“ отбеляза, че и сред израелците се срещат явления като расизъм и подстрекателство към насилия: „Концепцията за моралното превъзходство на израелците, според която палестинците са единствените, които са способни да възхваляват убийството на деца и да празнуват извършването на самоубийствени атентати, би следвало да бъде подложена на преоценка“, коментира изданието.

Новината за задържането на шестима млади израелци шокира и ужаси цял Израел. Медиите твърдят, че трима от тях са признали участието си в жестокото убийство на 16-годишния Мохамед Абу Хдейр. Главният палестински прокурор съобщи, че според първите данни от аутопсията, момчето е било изгорено живо. Все още обаче подробностите от израелското разследване са засекретени.

Представители на целия политически спектър осъдиха остро убийството. Вече и в самия Израел са убедени, че убийството е било акт на отмъщение за отвличането и умъртвяването на трима израелски тийнейджъри. Труповете им бяха открити на Западния бряг на река Йордан. Израелското правителство обвинява групировката Хамас, която обаче не е поела отговорност за деянието. Оттогава градусът на напрежението в региона е повишен.

Едно дълбоко разединено общество

Още на уикенда пред резиденцията на премиера Нетаняху протестираха десетки дясноориентирани израелци. „Срамно е това, което се случва в Израел“, казва един от участниците в този протест и обяснява: „Трима израелски тийнейджъри бяха отвлечени и убити, а израелското правителство не предприема нищо. Всички говорят само за убития палестинец. Тези араби просто не си знаят границите – убиват децата ни, а ние стоим със скръстени ръце. Това е истинският срам“, добавя демонстрантът.

Той е член на крайнодясна групировка, която е против всякаква форма на мирно съвместно съществуване с арабите. „Стигнахме дотук, защото правителството не прави нищо. Искаме смъртно наказание за терористите“, добавя друг демонстрант, размахвайки израелското знаме. По думите му всеки ден на израелска територия падат по 30 палестински ракети, изстреляни от ивицата Газа. „Просто бих желал да видя, какво ли щеше да се случи с Канада, ако тя изстреля дори само една ракета към САЩ? Страната вече нямаше да я има“, си отговаря сам демонстрантът. Останалите споделят мнението, че трябва да се действа с твърда ръка, докато Хамас не бъде разбит.

Само няколко улици по-нататък настроенията отново се сменят. На площад Цион няколко десетки души демонстрират срещу ескалацията на насилието. „Насилието рязко се повиши в Ерусалим и е редно да бъде чут и гласът на нормалните хора, които са против насилието и омразата“, казва Орон Елиор от „Борци за мир“. От години организацията се застъпва за мирно съвместно съществуване между палестинци и израелци. „В такава обстановка човек не може да бъде пасивен. Иначе нищо няма да се промени“, добавя той. И други от присъстващите са на мнение, че във вакуума на прекъснатите мирни преговори напрежението може само да ескалира. „Не съм изненадан от разрастването на насилието – то тръгва от държавата, от окупацията на палестинските територии. Да не забравяме, че при офанзивата на израелските военни на Западния бряг загинаха и много палестинци“, добавя Елиор.

Омразата разрушава доверието

На още няколкостотин метра по-нататък Матан Израели следи новините по телевизията. Младият художник живее в Западен Ерусалим и участва в съвместен художествен проект с негови палестински колеги. С изкуството си младите хора се опитват да хвърлят мостове между предимно арабския Източен Ерусалим и еврейския Западен Ерусалим – едно нелеко начинание в сегашната сложна обстановка в района. Израели признава, че вече не разпознава родината си: „Цялата тази омраза, появата на маршируващи униформени хора по улиците – всичко това е ужасно. Изпитвам страх“, казва той и добавя: „Сега между двата народа се отвори толкова дълбока пропаст, че ще трябва да минат години, докато доверието бъде възстановено“.

Религията като оръжие

Екстремистките израелски заселници представляват сериозна заплаха – те постоянно нападат палестниците и така органичават възможността за действия на израелското правителство, предупреждават експертите.

Изгорени и изсечени маслинови дървета, изпотрошени палестински автомобили, нападения над минувачи. На Западния бряг на река Йордан все повече зачестяват случаите на екстремистко насилие от страна на радикалните израелски заселници. Само през 2013 г. ООН е регистрирала 399 нападения срещу палестинци.

Групировката „Еврейски нелегални“ извършва атентати срещу палестински кметове още в началото на 80-те години. Днес една от най-известните и брутални групи е „Младежта от хълмовете“. Тя изгражда нелегални външни постове по хълмовете на Западния бряг, от които може да наблюдава целия регион и да извършва нападения над палестинците. Най-известният еврейски екстремист е Барух Голдщайн, който през февруари 1994 година разстреля 29 мюсюлмани в джамията Авраам в Хеброн по време на сутрешната им молитва. Впоследствие бе убит от оцелелите.

Насилие има и срещу израелците

Групата на екстремистките еврейски заселници, която обхваща няколко хиляди души, е много силна. Във времето, в което утвърдените религиозни доктрини губят значението си, и в юдейството се разпространяват екстремистки тълкувания на религията. Голяма част от израелските заселници се радикализираха през 2005 година, когато израелското правителство взе решение за изтегляне от ивицата Газа и опразни тамошните израелски селища. „Тези хора израснаха в атмосфера, която им позволи да мислят, че могат да правят каквото поискат. Това стана възможно и благодарение на защитата от страна на израелските сили за сигурност. Важна роля за радикализирането изиграха и някои равини, които публикуваха екстремистки текстове“, казва равинът Арик Ашерман в разговор с Дойче Веле.

Междувременно някои екстремисти вече нападат и израелски войници. А насилието вече прехвърли границите на Западния бряг и обхвана и израелската територия. Радикалните израелски заселници разрушават жилищата на палестинците с аргумента, че това е „цената“, която трябва да платят палестинците за присъствието си на израелска територия. Израелските екстремисти извършват нападения и срещу леви израелски активисти и християнски общности. Най-известната жертва на религиозно мотивирано насилие е бившият израелски премиер Ицхак Рабин, убит от еврейския екстремист Игал Амир през 1995 година.

Голяма част от израелските граждани осъждат остро екстремистките изстъпления. Критиката обаче идва твърде късно, казва равинът Арик Ашерман. „Израелците станаха бдителни едва когато екстремисткото движение започна да напада и израелски войници. По този повод един равин казва: не вярвай, че ръката, която удря някой неевреин, няма да удари и евреин. Точно това става сега“, посочва Ашерман.

Израелското правителство вече също осъзнава проблема и в отговор на екстремистките нападения увеличава числеността на силите за сигурност. Властите арестуваха няколко израелски екстремисти, но до процеси все още не се е стигнало. „Израелското правителство трябва да обяви насилниците за терористи и да обуздае техните активисти. Силите за сигурност трябва да прилагат израелските закони и да преследват като терористи склонните към насилие. Независимо дали става дума за палестници или израелци“, написа още през есента на 2012 година списание „Foreign Affairs“.

Екстремизъм= тероризъм?

Израел все още не е квалифицирал радикалните заселници като терористи, но Държавният департамент на САЩ ги включи в доклада си за тероризма по света. Говорителят на израелската полиция Мики Розенфелд възрази веднага. „Не може да се прави никакво сравнение между криминалните случаи с националистически мотиви и проявите на тероризъм“, заяви той.

Списание „Foreign Affairs“ дефинира тероризма не само според избора на средства, но и според преследваната цел, а именно „психологическия ефект, който преследва терорът, за да прокара политическите си планове“. В този смисъл насилствените действия на еврейските екстремисти могат да бъдат определени именно като терор, твърди „Foreign Affairs“.

Това развитие на нещата буди сериозна загриженост, защото оказва влияние и върху умерените палестинци. „Докато те не могат да накарат Израел да прекрати нападенията над палестници, ще се чувстват в позицията на слабия“, коментира „Foreign Affairs“. Все по-малко палестинци вярват, че правителството им може да постигне мирен договор с Израел. Ако пък Израел се подчини на исканията на радикалните заселници, правителството в Тел Авив няма да има достатъчно пространство за действие. „Екстремистките заселници са не само етично, но и политическо предизвикателство“, пише „Foreign Affairs“.

 
 

Страх ни е повече от змии, отколкото от катастрофи

| от Спонсорирано съдържание |

Кампанията „Алкохолът е лош шофьор” е част от дългосрочната корпоративна политика на „Каменица” АД, която има за цел създаването на положителна промяна в поведението на пътя и безопасното шофиране. Деветото издание на кампанията протича под посланието „Петък вечер. Има само едно правило, което важи за всички – не карай пил!“, като призовава към разумно поведение и отговорност да не сядаме зад волана след употреба на алкохол.

Всяка година, като част от активностите по кампанията, „Каменица“ АД провежда национално представително проучване за навиците и нагласите на българските шофьори. Проучването тази година е реализирано през октомври с подкрепата на Gemius.

Основен фокус тазгодишната кампания „Алкохолът е лош шофьор“ поставя върху отношението на околните към водачите, които се качват в колата след употреба на алкохол. Близо 80% от българите приемат шофирането в нетрезво състояние за недопустимо, но въпреки това повечето участници в проучването биха запазили известен неутралитет, ако техен познат иска да кара, след като е консумирал алкохол.

Резултатите от проучването и нагласите на хората към употребата на алкохол и шофирането коментира Росен Йорданов, психолог и консултант на кампанията.

ABD2016_Poster

1. Всички знаем че не трябва да се качваме на колата след употреба на алкохол. Осъзнаваме рисковете, всеки ден слушаме за новите жертви на пътя и въпреки това много хора продължават да го правят. Резултатите са категорични. Защо според Вас се случва това?

Причините са много, ако щете дори еволюционни. Може да ви се стори странно, но ако направим анкетно проучване за най-силните страхове сред хора, които живеят в градовете, ще видите, убеден съм, че много повече от тях ще отговорят, че се страхуват повече от змии или паяци например, отколкото от катастрофи и пътни произшествия, а още по-малко от ПТП-та свързани с употреба на алкохол. Парадоксално, но факт е, че ние, въпреки вековете социализация и урбанизация, не сме развили достатъчно инстинктите си за градската „джунгла“. От друга страна осъзнатостта не е достатъчна, за съжаление. За да работи осъзнатостта, за да има онова необходимо възпиращо въздействие, тя трябва да се интегрира в психиката на човека в онези най-ранни години, които не помним, или да почерпим от личен горчив опит. Вие обаче виждате, че в днешни дни възрастните отделяме много повече време на образованието на децата ни и много по-малко на възпитанието им, включително и на културата на поведение на пътя.

2. Вие имате поглед върху кампанията „Алкохолът е лош шофьор“ и от предишни години. Може ли най-общо да споделите своите впечатления от тазгодишните резултати от проучването – наблюдавате ли някакви значими промени в нагласите към хората шофирането в нетрезво състояние? Какви са вашите ключови изводи?

Тазгодишното изследване дава някои поводи за оптимизъм, особено когато бъдат сравнени данните с данните от предходни кампании. Видно е, че в осезаемо по-висока степен хората показват по-добра осведоменост за законовите ограничения, свързани с шофиране след употреба на алкохол, както и за влиянието на алкохола върху преценките и реакциите на шофьорите. Също така нараства категоричността на нетърпимост към този проблем. Това показва безспорно, че кампаниите имат смисъл и си струват усилията. Въпреки че много от анкетираните вероятно имат „едно наум“ в провеждането на подобни кампании, отчитайки корпоративния елемент, бих казал, че промяната дори на 1 човек към това да бъде по-отговорен и като шофьор и като спътник, си струва.

3. Имайки предвид резултатите от проучването, според Вас коя е по-рисковата група шофьори – младите, които са безразсъдни и самоуверени или по-опитните, които се осланят на опита си зад волана и смятат, че могат да се справят с всяка ситуация на пътя? Коя от двете групи е по-склонна да шофира след употребата на алкохол?

Категорично и двете групи, но с различни мотиви. При младите „обичайният заподозрян“ е надценяването на възможностите и безразсъдството, при опитните – надценяването на опита. Аз обаче бих бил по-критичен към групата на по-опитните водачи, защото освен лична отговорност, те носят и отговорността на стожери на културата на безопасно шофиране. В много случаи именно техните погрешни действия дават „заразния“ пример, който има по-широки последствия. Както и изследването показа децата са силен възпиращ фактор срещу безумието на пийналите водачи. Трябва ли обаче техните бащи, майки, батковци и т.н да прехвърлят тежестта на тази отговорност върху техните „рамене“?!

4.    Тази година кампанията на „Каменица“ АД поставя акцент върху солидарната отговорност на спътниците на шофьори употребили алкохол – склонни ли сме да се качим при такъв водач, защо, намесваме ли се да го спрем и т.н. Резултатите показват, че едва 24% твърдят, че биха направили всичко възможно да спрат шофьора, като по-голямата част от хората заявяват, че избягват да се намесват в личния му избор. Защо, според Вас, хората не са склонни да се намесват в такава ситуация?

Резултатите дават повод за тревога, защото, виждаме немалък процент на пасивност и неангажираност в поведението на хората, когато става дума за разубеждаване на шофьори, които са консумирали алкохол. Още повече водещите причини за пасивното поведение на хората в ситуациите с нетрезви водачи, независимо дали са прикрито или директно афиширани, в отговорите са свързани с личната воля. т.е дължащи се на себесъхранителни мотиви, а не толкова на незнание за проблемите и тежките последствия, които шофирането в нетрезво състояние може да причини. С други думи въпрос на отговорна солидарност към човека до теб, независимо от цената на личния дискомфорт, особено когато става дума за здравето и живота.

А иначе, половината анкетирани са убедени, че усилията да се разубеди водач, понечил да кара пил, биха спестили 2/3 от произшествията, свързани с употреба на алкохол. Простата аритметика показва, че ако хората са по-съпричастни към проблема, би могло всяка година да се спасяват около 100 човешки живота, да не говорим за физическите травми, ако съпоставим тези резултати със статистиката на КАТ.

5. Какво бихте посъветвали хората – как да реагираме, за да спрем наш близък, приятел познат, ако реши да шофира след употребата на алкохол?

Както се казва, човешкото поведение (вкл. и шофирането след употреба на алкохол) може и да е резултат от борбата на много и различни мотиви и преценки, но то винаги се разиграва на „шахматната дъска“ на възможностите и ограниченията, определени от действията на околните. Нека не пропускаме тези „шахматни“ партии, когато нашите близки и приятели искат да шофират нетрезви! Цената на нашето участие е живот! Не играйте хазарт с живота!

6. А какво можем да направим, ако е непознат? Вариант ли е директно да се обадим в полицията или по-добре да поговорим с него?

Според мен е силно препоръчително! Условности разбира се има и то главно да не се злоупотребява с тези сигнали. Да го правим от загриженост, а не от други користни мотиви. Въпросът е жизненоважен, защото ако допуснем един човек в нетрезво състояние да шофира, ние ставаме безмълвни съучастници в ситуация с възможни непоправими последствия.

7. С оглед на предстоящите празници, в които хората ще пътуват и определено ще употребяват алкохол, какво бихте посъветвали и шофьорите и техните близки и приятели?

За шофьорите мога да кажа простичко – не се качвайте зад волана, ако сте пили дори и по-малко. Накратко „Не карай пил“.
За спътниците посланието ми е следното: нека се замислят дали попадайки пред избора – да се намеся или не – когато видят техни близки да се качват в колата с намерение да шофират след като са консумирали алкохол, дали трябва ли да се дистанцират, измисляйки си лицемерни обяснения за личната отговорност, дали си струва да мълчат, „за да не си развалят кефа“ или обратно – да се ангажират, да положат усилие, да бъдат неотстъпчиви в разубеждаването на тези хора ако трябва, но да запазим здравето и/или живота на нашите приятели и близки?

 
 

Рецепта за никулденски шаран

| от Chronicle.bg, по Webcafe.bg |

Днес празнуваме Никулден, празникът на свети Никола Мирликийски, покровител на моряците, рибарите и банкерите. По традиция на този ден се яде риба, имен ден празнуват Николай, Никола, Николина, Нина, Никол, Николинка, Кольо, Николета, Колю, Ненка, Ненко.

Свети Николай е един от светците на ранната християнска църква, живял през трети век в Патара, днешна Мала Азия. Той е почитан и от православни, и от католици. Мощите му се пазят в италианския град Бари.

През целия си живот Свети Никола помагал на страдащите, защитавал невинните, укрепвал слабите със словото на истината и вярата.

Яденето на риба на празника е свързано с Коледните пости, които забраняват ядене на месо, но разрешават рибата на празници и в някои по-леки дни от поста, както и заради връзката на свети Никола с морето и рибарите.

Според традицията се яде шаран във вид на рибник, но много хора предпочитат други риби, които да сложат на трапезата на празника.

По-случай празника ви предлагаме рецепта за приготвянето на шаран.

Необходими продукти:

1 шаран
200 гр. домати

За плънката:

2 глави лук
1 морков
1 целина
2 скилидки чесън
1/2 чаша ориз
150 грама стафиди, орехи
Девесил, розмарин, мащерка
Сол, черен пипер

Шаранът се почиства, измива и осолява.

Лукът и морковите се нарязват на ситно и се запържват до златисто, прибавя се почистеният ориз и подправките. Сместа се задушава с малко гореща вода. Шаранът се пълни с нея и се прихваща с клечки за зъби или се зашива с конец по стар тертип. Около рибата в тавата се поставят нарязаните на кубчета или смлени домати, овкусени със сол.

Поставете няколко резена лимон върху пълнения шаран и запечатайте с фолио. Пече се 2 часа във фурна на температура от 180 градуса.

Приятен апетит.

 
 

Къде отиват мазнините, когато сваляме килограми

| от chronicle.bg, по iflscience.com |

Диетите и хранителните режими често са в устите на хората. Оказва се обаче, че има много митове за свалянето на килограми. Някои хора смятат, че мазнините се превръщат в енергия или топлина. Други пък твърдят, че се секретират или направо, че се превръщат в мускули.

Всъщност това съвсем не е така. Андрю Браун от Университетът на Ню Саут Уейлс и австралийският физик и тв водещ Рубен Мийрман откриват, че когато губим мазнини, всъщност ги издишваме.

„Царува стряскащо незнание около метаболичните процеси при отслабване“, казва Браун. Мийрман добавя: „Правилният отговор е, че по-голямата част от подкожната мазнина се издишва под формата на въглероден диоксид. Отива във въздуха.“

Те са изчислили, че за да загубим 10 килограма мазнини, ще ни трябват 29 килограма кислород, а ще произведем 28 килограма въглероден диоксид и 11 килограма вода.

Това, разбира се, не означава, че ако дишаме повече, ще отслабнем по-бързо. Означава само, че ще ни стане лошо и можем да загубим съзнание.

 

 
 

Почина майстер Емон от Game of Thrones

| от chronicle.bg, по BBC |

На 93-годишна възраст почина британският актьор Питър Воън. Последната му известна роля е тази на майстер Емон в култовия сериал на HBO Game of Thrones.

Той е носител на БАФТА за най-добър актьор в главна роля.

Агентът му Сали Лонг-Инес обяви: „Потвърждавам това, че за голямо съжаление Питър Воън си отиде в около 10.30 ч. тази сутрин. Той почина в мир, заобиколен от семейството си“.