Хронология на хаоса в Украйна

| от |

В началото бе протестът срещу бившия украински президент Виктор Янукович. Междувременно кризата в Украйна се превърна в конфликт от международно политическо значение. Какво се случи от ноември 2013 до днес? Обзор на Дойче веле.

Ноември 2013: Бившият украински президент Виктор Янукович неочаквано се отказва да подпише договора за асоцииране с ЕС, преговорите за който се водят още от 2007 година. Янукович се обръща към Русия. Решението му предизвиква протести в цялата страна.

Декември 2013: Протестите срещу правителството се разрастват. Площад „Независимост“ в Киев се превръща в централно средище на бунта срещу президента Янукович. Противниците на правителството окупират кметството и централата на синдикатите в столицата. При демонстрациите много хора са ранени от полицаи.

Януари 2014: Украинският парламент приема редица закони за ограничаване правото на демонстрации. Предвидени са и по-строги наказания за окупация и блокади на правителствени сгради, както и за „екстремистки призиви“ в интернет. Решенията предизвикват нови протести. Стига се до тежки сблъсъци между опозицията и полицията. В края на януари, след разговори с опозицията, правителството заявява готовност за отменяне на новоприетите закони. Парламентът обявява амнистия за задържаните противници на правителство, но същевременно настоява за разчистване на уличните блокади и окупирани правителствени сгради.

Февруари 2014: Мерките на силите за сигурност срещу демонстрантите стават все по-брутални. Ситуацията се изостря.

20 февруари: Насилието в Киев ескалира. Полицията открива огън по демонстрантите. 80 души биват убити. Външните министри на Германия, Франция и Полша започват посредническа мисия.

21 февруари: С посредничеството на ЕС и Русия правителството и опозицията в Украйна водят преговори. Президентът Янукович обявява нови избори и се обявява за връщане на конституцията от 2004 година, която предвижда по-малко правомощия за президента. Редица противници на правителството отхвърлят предложението. Мнозина продължават да настояват за незабавната оставка на Янукович. Постепенно става ясно, че протестното движение се състои от множество различни групи, сред които и ултранационалистки сили. Опозиционните политици Виталий Кличко, Олег Тягнибок и Арсений Яценюк подписват договорения компромис с Виктор Янукович. Въпреки това протестите на Майдана в Киев продължават.

22 февруари: Украинският парламент гласува с мнозинство за свалянето на Виктор Янукович от президентския пост. Той е обвинен в противозаконно присвояване на пълномощия. Насрочени са предсрочни президентски избори за 25 май. Янукович потъва в нелегалност. Същевременно Юлия Тимошенко е освободена – след две години и половина, прекарани в затвора. На следващия ден украинският парламент определя Александър Турчинов за временно изпълняващ длъжността президент на Украйна. Той обявява, че приоритетът му е връщането на Украйна към курса на евроинтеграция. Укрилият се в Русия Янукович е издирван по обвинения за „масово убийство“.

27 февруари: Проевропейският политик Арсений Яценюк е назначен за министър-председател на преходното правителство. Руският президент Путин издава заповед за голяма военна маневра на границата с Украйна. След сблъсъци между привърженици и противници на новото правителство в Киев, членове на проруски милиции окупират правителственото седалище и парламент в столицата на Крим. Хиляди кримски татари протестират срещу евентуалното отцепване на автономната република от Украйна. Проруски демонстранти пък настояват за по-силно обвързване с Москва.

Началото на март: Униформени без отличителни знаци вземат контрол над редица важни пунктове на Крим. Според сведения на Киев, Русия е разположила няколко хиляди войници на полуострова. Решено е, че референдумът за евентуалното отцепване на Крим от Украйна ще бъде преместен на по-предна дата – 30 март. Въпреки западните протести, Русия продължава да разполага военни части на Крим. ЕС и САЩ оповестяват санкции. Датата на референдума отново е изтеглена напред – 16 март.

16 март: Резултатът от оспорвания референдум сочи явно мнозинство за отделянето на Крим от Украйна. Скоро след това Владимир Путин ратифицира договор за присъединяването на Крим към Руската федерация.

24 март: Заради анексирането на Крим, Русия е изключена от Г-8, а планираната за юни среща на групата в Сочи е официално отменена. ООН осъжда анексирането на Крим. НАТО спира сътрудничеството си с Русия.

Началото на април: Проруски активисти окупират областни административни сгради в Харков и Донецк в Южна Украйна и настояват за референдуми за отделяне от Киев. Според оценки на НАТО, близо 40 000 руски войници са разположени по границата с Украйна. Русия отрича тези данни.

12 април: Въоръжени проруски лица в маскировъчни костюми завземат полицейски участък и сградата на разузнавателната служба в Славянск. В Краматорск и Донецк сепаратисти окупират главните квартири на полицията. Ден по-късно украински войници започват „антитерористична акция“ срещу сепаратистите в Славянск. Има ранени и убити. Акцията приключва бързо. Сепаратистите в Донецк окупират кметството.

25 април: Близо до Славянск осем военни наблюдатели от ОССЕ, сред които четирима германци, са отвлечени от проруски милиции. Похитителите ги окачествяват за „шпиони“ и военнопленници, които могат да бъдат освободени само срещу освообождаването на задържани проруски активисти. ЕС и САЩ налагат нови санкции срещу Русия, Москва заплашва с „болезнени последици“, но уверява, че не предвижда военна намеса в Украйна.

17 април: На среща в Женева Русия и Украйна сключват споразумение по време на преговори с ЕС и САЩ за разоръжаване на всички сепратисти и незаконно въоръжени групировки в Украйна, както и за прекратяване на незаконната окупация на админстративни сгради в Източна и Южна Украйна.

1 май: Сепаратисти превземат сградата на прокуратурата в Донецк. Стига се до тежки сблъсъци с полицията.

2 май: Това е най-кървавият ден от промените в Киев в края на февруари. В нова военна офанзива срещу сепаритисти в Славянск са убити девет души. Проруски активисти свалят два украински военни хеликоптера. При улични сблъсъци и пожар в синдикална сграда Одеса загиват над 40 души.

3 май: След намесата на руски пратеници сепаратистите освобождават военните наблюдатели от ОССЕ. Военната офанзива в Славянск и Крематорск продължава.

4 май: Украински правителствени войски продължават акцията срещу сепаратистите в източната част на страната. Възвърнат е контролът върху много градове, има убити и ранени. По-голямата част от проруските активисти междувременно се е укрепила в Славянск. Украински войници започват да обкръжават града.

5 май: В Славянск се стига се до тежки сблъсъци. Украински военен хеликоптер е свален над града. Данните за жертвите и ранените са противоречиви. Докато руската агенция ИТАР-ТАСС съобщава за общо десетима убити сепаратисти и цивилни граждани, украинският вътрешен министър Арсен Аваков говори за 30 убити „терористи“, както и за четирима убити и 30 ранени украински войници.

 
 

Документален филм разкрива тайни за живота на Хийт Леджър

| от chronicle.bg |

Документален филм за Хийт Леджър ще разкрие неизвестни факти за личния му живот.

Актьорът почина през 2008 година на 28 години.

„I Am: Heath Ledger“ ще разказва за живота на звездата, като ще включва и интервюта на важни за него хора. Ще има нови детайли около кариерата на актьора и личния му живот. Все още не е обявено кои са ключовите лица, интервюирани във филма.

Хийт Леджър спечели сърцата на зрителите с „10 неща, които мразя в теб“, „Планината Броубек“, „Като рицарите“ и други. Превърна се в легенда с ролята си на Жокера в „Черният рицар“, което посмъртно му спечели награда на Академията.

хийт леджър

Филмът ще съдържа информация и за още един въпрос – причината за смъртта му. Официално става дума за инцидентна свръхдоза. Според някои обаче Хийт Леджър е станал жертва на мрачния си персонаж в „Черният рицар“.

Актьорът има дъщеря от актрисата Мишел Уилямс – Матилда. Момичето днес е на 11, но Уилямс много добре пази личния й живот.
„I Am: Heath Ledger“ ще се появи на екран по телевизионната мрежа Spike през май.

 
 

Плажовете, за които си мечтаем

| от chronicle.bg |

Преди няколко дни настъпи астрономическата пролет, а след броени часове ще преминем към лятното часово време. Всичко това просто ни подсказва едно – сезонът „Отслабвам за лятото“ е приключен и отстъпва място на „Отслабвам за Коледа“.

Започваме да броим дните до момента, в който ще легнем на шезлонга с коктейл в ръка, пред нас прозрачно синьото море ще се слива с небето, а горещ бял пясък ще гали стъпалата ни.

Тъй и тъй е ден за размисъл, защо пък да не изберем плажа – мечта за следващата морска ваканция. Нашите предложения – в галерията горе.

 
 

Когато звездите бомбят снимки

| от chronicle.bg |

Фотобомбите представляват накратко следното – когато човек влезе в кадъра при снимката на друг.

Винаги се получава смешно, но е най-забавно, когато фотобомби правят звездите.

Предлагаме ви в галерията списък със снимки на знаменитости, които „случайно“ се приплъзват в кадъра на друг.

Сред тях можете да видите бивш президент, британската кралица и много актьори и актриси.

 

 
 

Gorillaz пускат нов албум през април

| от chronicle.bg |

Виртуалната група Gorillaz обяви, че новият им албум „Humanz“ ще излезе на 28 април, съобщава БТА.

 Те вече пуснаха клип и сингъл към него.

Бандата е експериментален проект на Деймън Олбърн, бивш певец на Blur, един от емблематичните състави на движението „брит поп“. Това ще бъде първи албум на Gorillaz  след 2011 година.

Групата също обяви, че днес ще изнесе концерт в Лондон за всички фенове, които предварително си бяха поръчали новия й албум. Тя направи дарение за „Белите каски“, които провеждат хуманитарни дейности в Сирия.

Gorillaz  представиха „Saturnz Barz“ – новия сингъл от предстоящата тава, в който има микс от рок, хип-хоп и реге. Клипът, както обичайно, бе с характерните им анимационни герои, които се озовават в къща, населена с духове.

В новия албум на Gorillaz са включени 14 парчета.

|

Gorillaz – Andromeda