Хронология на хаоса в Украйна

| от |

В началото бе протестът срещу бившия украински президент Виктор Янукович. Междувременно кризата в Украйна се превърна в конфликт от международно политическо значение. Какво се случи от ноември 2013 до днес? Обзор на Дойче веле.

Ноември 2013: Бившият украински президент Виктор Янукович неочаквано се отказва да подпише договора за асоцииране с ЕС, преговорите за който се водят още от 2007 година. Янукович се обръща към Русия. Решението му предизвиква протести в цялата страна.

Декември 2013: Протестите срещу правителството се разрастват. Площад „Независимост“ в Киев се превръща в централно средище на бунта срещу президента Янукович. Противниците на правителството окупират кметството и централата на синдикатите в столицата. При демонстрациите много хора са ранени от полицаи.

Януари 2014: Украинският парламент приема редица закони за ограничаване правото на демонстрации. Предвидени са и по-строги наказания за окупация и блокади на правителствени сгради, както и за „екстремистки призиви“ в интернет. Решенията предизвикват нови протести. Стига се до тежки сблъсъци между опозицията и полицията. В края на януари, след разговори с опозицията, правителството заявява готовност за отменяне на новоприетите закони. Парламентът обявява амнистия за задържаните противници на правителство, но същевременно настоява за разчистване на уличните блокади и окупирани правителствени сгради.

Февруари 2014: Мерките на силите за сигурност срещу демонстрантите стават все по-брутални. Ситуацията се изостря.

20 февруари: Насилието в Киев ескалира. Полицията открива огън по демонстрантите. 80 души биват убити. Външните министри на Германия, Франция и Полша започват посредническа мисия.

21 февруари: С посредничеството на ЕС и Русия правителството и опозицията в Украйна водят преговори. Президентът Янукович обявява нови избори и се обявява за връщане на конституцията от 2004 година, която предвижда по-малко правомощия за президента. Редица противници на правителството отхвърлят предложението. Мнозина продължават да настояват за незабавната оставка на Янукович. Постепенно става ясно, че протестното движение се състои от множество различни групи, сред които и ултранационалистки сили. Опозиционните политици Виталий Кличко, Олег Тягнибок и Арсений Яценюк подписват договорения компромис с Виктор Янукович. Въпреки това протестите на Майдана в Киев продължават.

22 февруари: Украинският парламент гласува с мнозинство за свалянето на Виктор Янукович от президентския пост. Той е обвинен в противозаконно присвояване на пълномощия. Насрочени са предсрочни президентски избори за 25 май. Янукович потъва в нелегалност. Същевременно Юлия Тимошенко е освободена – след две години и половина, прекарани в затвора. На следващия ден украинският парламент определя Александър Турчинов за временно изпълняващ длъжността президент на Украйна. Той обявява, че приоритетът му е връщането на Украйна към курса на евроинтеграция. Укрилият се в Русия Янукович е издирван по обвинения за „масово убийство“.

27 февруари: Проевропейският политик Арсений Яценюк е назначен за министър-председател на преходното правителство. Руският президент Путин издава заповед за голяма военна маневра на границата с Украйна. След сблъсъци между привърженици и противници на новото правителство в Киев, членове на проруски милиции окупират правителственото седалище и парламент в столицата на Крим. Хиляди кримски татари протестират срещу евентуалното отцепване на автономната република от Украйна. Проруски демонстранти пък настояват за по-силно обвързване с Москва.

Началото на март: Униформени без отличителни знаци вземат контрол над редица важни пунктове на Крим. Според сведения на Киев, Русия е разположила няколко хиляди войници на полуострова. Решено е, че референдумът за евентуалното отцепване на Крим от Украйна ще бъде преместен на по-предна дата – 30 март. Въпреки западните протести, Русия продължава да разполага военни части на Крим. ЕС и САЩ оповестяват санкции. Датата на референдума отново е изтеглена напред – 16 март.

16 март: Резултатът от оспорвания референдум сочи явно мнозинство за отделянето на Крим от Украйна. Скоро след това Владимир Путин ратифицира договор за присъединяването на Крим към Руската федерация.

24 март: Заради анексирането на Крим, Русия е изключена от Г-8, а планираната за юни среща на групата в Сочи е официално отменена. ООН осъжда анексирането на Крим. НАТО спира сътрудничеството си с Русия.

Началото на април: Проруски активисти окупират областни административни сгради в Харков и Донецк в Южна Украйна и настояват за референдуми за отделяне от Киев. Според оценки на НАТО, близо 40 000 руски войници са разположени по границата с Украйна. Русия отрича тези данни.

12 април: Въоръжени проруски лица в маскировъчни костюми завземат полицейски участък и сградата на разузнавателната служба в Славянск. В Краматорск и Донецк сепаратисти окупират главните квартири на полицията. Ден по-късно украински войници започват „антитерористична акция“ срещу сепаратистите в Славянск. Има ранени и убити. Акцията приключва бързо. Сепаратистите в Донецк окупират кметството.

25 април: Близо до Славянск осем военни наблюдатели от ОССЕ, сред които четирима германци, са отвлечени от проруски милиции. Похитителите ги окачествяват за „шпиони“ и военнопленници, които могат да бъдат освободени само срещу освообождаването на задържани проруски активисти. ЕС и САЩ налагат нови санкции срещу Русия, Москва заплашва с „болезнени последици“, но уверява, че не предвижда военна намеса в Украйна.

17 април: На среща в Женева Русия и Украйна сключват споразумение по време на преговори с ЕС и САЩ за разоръжаване на всички сепратисти и незаконно въоръжени групировки в Украйна, както и за прекратяване на незаконната окупация на админстративни сгради в Източна и Южна Украйна.

1 май: Сепаратисти превземат сградата на прокуратурата в Донецк. Стига се до тежки сблъсъци с полицията.

2 май: Това е най-кървавият ден от промените в Киев в края на февруари. В нова военна офанзива срещу сепаритисти в Славянск са убити девет души. Проруски активисти свалят два украински военни хеликоптера. При улични сблъсъци и пожар в синдикална сграда Одеса загиват над 40 души.

3 май: След намесата на руски пратеници сепаратистите освобождават военните наблюдатели от ОССЕ. Военната офанзива в Славянск и Крематорск продължава.

4 май: Украински правителствени войски продължават акцията срещу сепаратистите в източната част на страната. Възвърнат е контролът върху много градове, има убити и ранени. По-голямата част от проруските активисти междувременно се е укрепила в Славянск. Украински войници започват да обкръжават града.

5 май: В Славянск се стига се до тежки сблъсъци. Украински военен хеликоптер е свален над града. Данните за жертвите и ранените са противоречиви. Докато руската агенция ИТАР-ТАСС съобщава за общо десетима убити сепаратисти и цивилни граждани, украинският вътрешен министър Арсен Аваков говори за 30 убити „терористи“, както и за четирима убити и 30 ранени украински войници.

 
 

Рецепта за кокосови гофрети

| от Росица Гърджелийска |

Роси успява да осъществи мечтата на мнозина, които страдат от различни алергии – тя успява да създаде гофрети без глутен, без лактоза и без ядки. Тайната – банани.

Росица Гърджелийска работи във филмовата индустрия, но обича да готви и да пътува. Живее няколко години във Великобритания, преди да се завърне в България. Обича да посещава интересни места по света. В блога на Роси www.primalyum.co.uk може да намерите рецепти за интересна и здравословна храна, както и истории за пътешествия.

Ето и нейната рецепта за кокосови гофрети.

 

Нужни продукти:

3 банана;
4 яйца;
1/3 ч.ч. кокосово брашно;
2 щипки бакпулвер;
олио за гофретника.

Начин на приготвяне:

Загрейте гофретника.
Блиндирайте бананите, яйцата и кокосовото брашно.
Оставете на престои 10 мин. и блиндирайте пак.
Добавете бакпулвера и разбъркайте добре.
Намазнете добре гофретника, изсипете черпак от сместа в него и го затворете.
Гответе няколко минутки и след това бавно започнете да отваряте гофретника. Ако гофретата е готова, би трябвало да се отвори лесно и да не залепне.

Прекрасни са сервирани с вишни и кокосови стърготини.

гофрети роси

 
 

Продадени са 15 хиляди билета за „Евровизия – 2017″

| от chronicle.bg, по БТА |

Досега са продадени 15 хиляди от общо 70 хиляди билета за телевизионния конкурс „Евровизия – 2017″,, който ще се състои в Киев през месец май, предаде ТАСС.

Агенцията цитира съобщение на вицепремиера на Украйна Вячеслав Кириленко. „На 14 февруари започна официалната продажба на билети, като първият беше закупен от победителката на „Евровизия 2004″, нашата Руслана“, заяви Кириленко. По неговите думи досега са били продадени около 15 хиляди пропуска от 52 страни в света.

Петдесет и два процента от билетите са били пласирани в Украйна, а останилите четиридесет и осем – в чужбина. Най-много продажби са били реализирани във Великобритания, Германия и Русия.

 
 

Дейвид Боуи взе посмъртно две награди БРИТ за 2017 г.

| от chronicle.bg |

Британският поп изпълнител Дейвид Боуи спечели посмъртно две от годишните музикални награди БРИТ на церемонията в лондонската концертната зала О2 (Оу ту) Арена снощи, предаде Асошиейтед прес.

Той бе обявен за най-добър британски соло изпълнител за годината, а неговата тава Blackstar, издадена броени дни преди смъртта му от рак през януари м.г., спечели и наградата за британски албум на годината.

Боуи, който си отиде от този свят на 69 г., печели за трети път соло наградата на Британската асоциация на звукозаписната индустрия, учредена през 1977 г. Тя се смята за британски аналог на американската награда „Грами“.

Наградата за най-добър албум снощи вместо него получи синът му – филмовия режисьор Дънкан Джоунс, който отбеляза, че баща му е починал в годината, когато самият Джоунс е станал баща. Посмъртната награда за соло изпълнител на Боуи вместо него получи актьорът Майкъл Хол.

Наградата БРИТ за най-добра соло изпълнителка отиде при Емели Санд, която през годината издаде соло албумa Long Live the Angels, включващ и популярния й сингъл Hurts.

За най-добър британски сингъл за миналата година бе избрана песента Shout Out to My Ex на британската дамска група Little Mix. Това бе групата, която откри снощният спектакъл с феерично изпълнение, включващо танцьори, облети със сребриста боя.

За най-добра британска поп група за годината бе обявена бандата от Манчестър The 1975, чийто последен албум имаше дългото название I Like It When You Sleep, for You Are so Beautiful Yet so Unaware of It, който включваше и популярната им песен Somebody Else.

Наградата за пробив през годината спечели изпълнителят Rag’n’Bone Man, британец с мощен глас, чието истинско име е Рори Греъм. Той е започнал кариерата си с хип-хоп, преди да започне да пее блус и соул. Неговият сингъл Human стана популярен от двете страни на Атлантика.

За най-добра международна изпълнителка бе обявена американската попзвезда Бионсе, която надделя над сестра си Соланж Ноулс, над Риана, Кристин енд дъ Куинс и Сиа. Същата награда при мъжете грабна Дрейк, а за най-добра международна попгрупа бе обявена A Tribe Called West. Нито Бионсе, нито Дрейк обаче не дойдоха, за да получат трофеите си.

Може би най-популярната в момента британска попзвезда Адел, която миналата седмица спечели четири американски награди „Грами“, не бе в категориите на номинациите за тази година, след като последният й популярен албум 25 обра 4 награди БРИТ миналата година. Тя обаче взе тазгодишната обща награда за Глобален успех, връчвана за най-много продадени плочи по света.

 
 

Четири сериала: гледахме ги вместо вас, ето какво мислим

| от chronicle.bg |

Все повече наградите „Еми“ изглеждат по-интересни от „Оскар“-ите заради множеството добри сериали, които се появяват на малкия екран с качествена режисура, добър сценарий и блестящ актьорски състав.

Затова и мнозина застават все по-често пред екрана, за да следят новите продукции на Netflix, FOX и HBO. Пролетта приближава с няколко нови сериала, за които много се говори – предимно в САЩ и във форумите.

Ние вече се запознахме отблизо с четири от тях и ето какво мислим за тях.