Хронология на хаоса в Украйна

| от |

В началото бе протестът срещу бившия украински президент Виктор Янукович. Междувременно кризата в Украйна се превърна в конфликт от международно политическо значение. Какво се случи от ноември 2013 до днес? Обзор на Дойче веле.

Ноември 2013: Бившият украински президент Виктор Янукович неочаквано се отказва да подпише договора за асоцииране с ЕС, преговорите за който се водят още от 2007 година. Янукович се обръща към Русия. Решението му предизвиква протести в цялата страна.

Декември 2013: Протестите срещу правителството се разрастват. Площад „Независимост“ в Киев се превръща в централно средище на бунта срещу президента Янукович. Противниците на правителството окупират кметството и централата на синдикатите в столицата. При демонстрациите много хора са ранени от полицаи.

Януари 2014: Украинският парламент приема редица закони за ограничаване правото на демонстрации. Предвидени са и по-строги наказания за окупация и блокади на правителствени сгради, както и за „екстремистки призиви“ в интернет. Решенията предизвикват нови протести. Стига се до тежки сблъсъци между опозицията и полицията. В края на януари, след разговори с опозицията, правителството заявява готовност за отменяне на новоприетите закони. Парламентът обявява амнистия за задържаните противници на правителство, но същевременно настоява за разчистване на уличните блокади и окупирани правителствени сгради.

Февруари 2014: Мерките на силите за сигурност срещу демонстрантите стават все по-брутални. Ситуацията се изостря.

20 февруари: Насилието в Киев ескалира. Полицията открива огън по демонстрантите. 80 души биват убити. Външните министри на Германия, Франция и Полша започват посредническа мисия.

21 февруари: С посредничеството на ЕС и Русия правителството и опозицията в Украйна водят преговори. Президентът Янукович обявява нови избори и се обявява за връщане на конституцията от 2004 година, която предвижда по-малко правомощия за президента. Редица противници на правителството отхвърлят предложението. Мнозина продължават да настояват за незабавната оставка на Янукович. Постепенно става ясно, че протестното движение се състои от множество различни групи, сред които и ултранационалистки сили. Опозиционните политици Виталий Кличко, Олег Тягнибок и Арсений Яценюк подписват договорения компромис с Виктор Янукович. Въпреки това протестите на Майдана в Киев продължават.

22 февруари: Украинският парламент гласува с мнозинство за свалянето на Виктор Янукович от президентския пост. Той е обвинен в противозаконно присвояване на пълномощия. Насрочени са предсрочни президентски избори за 25 май. Янукович потъва в нелегалност. Същевременно Юлия Тимошенко е освободена – след две години и половина, прекарани в затвора. На следващия ден украинският парламент определя Александър Турчинов за временно изпълняващ длъжността президент на Украйна. Той обявява, че приоритетът му е връщането на Украйна към курса на евроинтеграция. Укрилият се в Русия Янукович е издирван по обвинения за „масово убийство“.

27 февруари: Проевропейският политик Арсений Яценюк е назначен за министър-председател на преходното правителство. Руският президент Путин издава заповед за голяма военна маневра на границата с Украйна. След сблъсъци между привърженици и противници на новото правителство в Киев, членове на проруски милиции окупират правителственото седалище и парламент в столицата на Крим. Хиляди кримски татари протестират срещу евентуалното отцепване на автономната република от Украйна. Проруски демонстранти пък настояват за по-силно обвързване с Москва.

Началото на март: Униформени без отличителни знаци вземат контрол над редица важни пунктове на Крим. Според сведения на Киев, Русия е разположила няколко хиляди войници на полуострова. Решено е, че референдумът за евентуалното отцепване на Крим от Украйна ще бъде преместен на по-предна дата – 30 март. Въпреки западните протести, Русия продължава да разполага военни части на Крим. ЕС и САЩ оповестяват санкции. Датата на референдума отново е изтеглена напред – 16 март.

16 март: Резултатът от оспорвания референдум сочи явно мнозинство за отделянето на Крим от Украйна. Скоро след това Владимир Путин ратифицира договор за присъединяването на Крим към Руската федерация.

24 март: Заради анексирането на Крим, Русия е изключена от Г-8, а планираната за юни среща на групата в Сочи е официално отменена. ООН осъжда анексирането на Крим. НАТО спира сътрудничеството си с Русия.

Началото на април: Проруски активисти окупират областни административни сгради в Харков и Донецк в Южна Украйна и настояват за референдуми за отделяне от Киев. Според оценки на НАТО, близо 40 000 руски войници са разположени по границата с Украйна. Русия отрича тези данни.

12 април: Въоръжени проруски лица в маскировъчни костюми завземат полицейски участък и сградата на разузнавателната служба в Славянск. В Краматорск и Донецк сепаратисти окупират главните квартири на полицията. Ден по-късно украински войници започват „антитерористична акция“ срещу сепаратистите в Славянск. Има ранени и убити. Акцията приключва бързо. Сепаратистите в Донецк окупират кметството.

25 април: Близо до Славянск осем военни наблюдатели от ОССЕ, сред които четирима германци, са отвлечени от проруски милиции. Похитителите ги окачествяват за „шпиони“ и военнопленници, които могат да бъдат освободени само срещу освообождаването на задържани проруски активисти. ЕС и САЩ налагат нови санкции срещу Русия, Москва заплашва с „болезнени последици“, но уверява, че не предвижда военна намеса в Украйна.

17 април: На среща в Женева Русия и Украйна сключват споразумение по време на преговори с ЕС и САЩ за разоръжаване на всички сепратисти и незаконно въоръжени групировки в Украйна, както и за прекратяване на незаконната окупация на админстративни сгради в Източна и Южна Украйна.

1 май: Сепаратисти превземат сградата на прокуратурата в Донецк. Стига се до тежки сблъсъци с полицията.

2 май: Това е най-кървавият ден от промените в Киев в края на февруари. В нова военна офанзива срещу сепаритисти в Славянск са убити девет души. Проруски активисти свалят два украински военни хеликоптера. При улични сблъсъци и пожар в синдикална сграда Одеса загиват над 40 души.

3 май: След намесата на руски пратеници сепаратистите освобождават военните наблюдатели от ОССЕ. Военната офанзива в Славянск и Крематорск продължава.

4 май: Украински правителствени войски продължават акцията срещу сепаратистите в източната част на страната. Възвърнат е контролът върху много градове, има убити и ранени. По-голямата част от проруските активисти междувременно се е укрепила в Славянск. Украински войници започват да обкръжават града.

5 май: В Славянск се стига се до тежки сблъсъци. Украински военен хеликоптер е свален над града. Данните за жертвите и ранените са противоречиви. Докато руската агенция ИТАР-ТАСС съобщава за общо десетима убити сепаратисти и цивилни граждани, украинският вътрешен министър Арсен Аваков говори за 30 убити „терористи“, както и за четирима убити и 30 ранени украински войници.

 
 

Най-вероятният ден да бъдете зарязани от партньора наближава

| от chronicle.bg, по БТА |

Най-вероятният ден, в който може да бъдете зарязани от партньора наближава и той е 11 декември.

Тази неделя е набедена за най-фатална от статистиците, които внимателно анализирали думата „раздяла“ в постовете и статусите във Фейсбук. Съществуват различни теории относно това на какво се дължат тези разлъки.

По-стиснатите люде си дават сметка, че не си заслужава да се хвърлят пари на вятъра за подаръци за човека, с когото не са сигурни, че ще продължат. Други пък предпочитат скъсването на отношенията пред това да представят човека до себе си на семейството. Но не трябва да изключваме и влиянието на стреса – периодът около коледните и новогодишните празници е особено напрегнат и на мнозина не им издържат нервите.

Много тлеещи конфликти излизат наяве и от това страда любовната връзка. Ако все пак двойките преодолеят фаталния 11 декември, да не мислят, че всичко им се е разминало. Разлъките на Коледа и на Нова година намаляват, но рязко скачат през пролетта, предупреждава таблоидът.

 
 

Господин Брана, черпим те!

| от |

Известен като един от най-големите почитатели на Шекспир в наши дни, като един от мъжете, които могат да играят еднакво добре на сцена, на екран и в живота, Кенет Брана е много неща.

Роден в студена Ирландия, този прекрасен представител на седмото изкуство, има пет номинации за „Оскар“, включително по една за режисура и сценарий, пет за „Златен глобус“ и има в джоба си едно Еми и цели 4 награди БАФТА.

Когато е на 23 години, подобно на много хора на Острова, влюбени в Шекспир, Брана се присъединява към Royal Shakespeare Company, където участва в първата си главна роля – тази на Хенри V. А после прави и класиката – „Ромео и Жулиета“.

Благодарение на многообразните вариации и интерпретации на шекспировото творчество Кенет Брана е обявен за патрон на театъра от принц Чарлз, а няколко години по-късно пренася любовта си към британския драматург и на голям екран, като прави киноадаптация на „Много шум за нищо“. Което пък му носи първа номинация за „Златен глобус“, макар и не лична и поименна, в категория „най-добър комедия и мюзикъл“.

Оттам насетне Брана сигурно е един от малкото британски актьори и режисьори, които могат да се похвалят, че са адаптирали огромна част от творчеството на Шекспир, както на сцената, така и на екран. От „Хенри V“, през „Макбет“, до „Както ви харесва“, в богата му биография ще откриете почти всяко известно заглавие на драматурга, направено по различен начин на екран или сцена.

Кенет Брана работи в киното от 1981 година, като режисьорския си дебют прави 8 години по-късно и оттогава не се спира. Освен любимия му Шекспир е правил както комерсиални, така и по-бутикови филми. Някои добри, други лоши, но всички с отличителен белег на лека мелодраматичност, каквато всеки почитател на класическия театър носи в себе си.

Последно гледахме Кенет Брана в „Джак Райън: Теория на хаоса“, където освен, че играе основния злодей и режисира. А скоро очакваме и негова адаптация на „Убийство в Ориент Експрес“ по творба на друго известно британско бижу – мадам Агата Кристи. Там Брана режисира и играе основната роля – тази на известния Еркюл Поаро.

Кенет Брана е един от актьорите, които могат да правят еднакво добре кино, телевизия и театър и затова говорят част от последните му роли – в „Моята седмица с Мерилин“, „Операция Валкирия“ и „Рок радио“, както и режисьорските му неща – като последната „Пепеляшка“. В телевизията може да видите Брана в една доста различна светлина – като нещастния, затворен и тъжен инспектор Валандър в британската адаптация на шведското шоу. Там ви го препоръчваме горещо.

Както казахме в началото Кенет Брана е много неща. Освен това днес е рожденик, защото прави 56 години. А ние се черпим в негова чест с част от прекрасните му роли. Те са в галерията горе.  

 
 

Кърк Дългас – една легенда на 100 години

| от chronicle.bg |

На 100 години американският актьор Кърк Дъглас е живата история на киното. Роден като Исур Даниелович Демски на 9 декември 1916 година, днес той празнува един век живот. 

Актьорът има три номинации за „Оскар“, първата от които е през 1950 година. Получава статуетката за цялостната си кариера. Днес Дъглас ще празнува в Калифорния на тържество, организирано от сина му Майкъл Дъглас и снаха му Катрин Зита Джоунс. Очаква се да присъстват около 200 приятели и членове на семейството му.

Кърк Дъглас се пенсионира като актьор през 1996 година след прекаран инсулт. Преди настоящия си рожден ден, той е посещавал терапевт, за да може да произнесе кратко слово на рождения си ден.

„Хора често искат от мен съвети как да доживеят до преклонна възраст и да водят здравословен живот. Нямам подобни съвети. Смятам обаче, че всички ние имаме причини да сме тук. Оцелях след инцидент с хеликоптер и инсулт, за да направя още добри неща в света, преди да го напусна.“  – казва той в есе, публикувано от списанието за знаменитости Closer по повод рождения му ден.

Кърк приписва до голяма степен продължителността на живота си на голямата си любов, втората си съпруга Ан, която е на 97 години. „Имах шанса да срещна жената на живота си преди 63 години – поясни той. – Смятам, че прекрасният ни брак и обсъжданията ни нощем ми помогнаха да оцелея след какви ли не предизвикателства.“

Кърк Дъглас, който е син на руски имигранти, се е превъплътил в образите на някои най-митичните персонажи в историята на седмото изкуство, от художника Винсент Ван Гог до точния стрелец Док Холидей. Снимал се е в около 80 филма, сред които „Одисей“, „Викингите“, „20 000 левги под водата“, „Гори ли Париж?“, „Престрелка в О.К. Корал“, „Седем дни през май“.

 
 

Най-лошите филми на 2016

| от chronicle.bg, по businessinsider.com |

Холивуд отново е пред раздаване на награди на най-заслужилите.

Като контрапункт на това в галерията ще ви покажем най-лошите филми на годината. От  разбитата надежда „Алиса в Огледалния свят“ до разочарования като „Warcraft: Началото“.

Класацията ни е придружена с мнение на критици за всяка лента. Понякога, повечето пъти честно казано, тези реплики са по-оригинални от филма, който критикуват.