Хронология на хаоса в Украйна

| от |

В началото бе протестът срещу бившия украински президент Виктор Янукович. Междувременно кризата в Украйна се превърна в конфликт от международно политическо значение. Какво се случи от ноември 2013 до днес? Обзор на Дойче веле.

Ноември 2013: Бившият украински президент Виктор Янукович неочаквано се отказва да подпише договора за асоцииране с ЕС, преговорите за който се водят още от 2007 година. Янукович се обръща към Русия. Решението му предизвиква протести в цялата страна.

Декември 2013: Протестите срещу правителството се разрастват. Площад „Независимост“ в Киев се превръща в централно средище на бунта срещу президента Янукович. Противниците на правителството окупират кметството и централата на синдикатите в столицата. При демонстрациите много хора са ранени от полицаи.

Януари 2014: Украинският парламент приема редица закони за ограничаване правото на демонстрации. Предвидени са и по-строги наказания за окупация и блокади на правителствени сгради, както и за „екстремистки призиви“ в интернет. Решенията предизвикват нови протести. Стига се до тежки сблъсъци между опозицията и полицията. В края на януари, след разговори с опозицията, правителството заявява готовност за отменяне на новоприетите закони. Парламентът обявява амнистия за задържаните противници на правителство, но същевременно настоява за разчистване на уличните блокади и окупирани правителствени сгради.

Февруари 2014: Мерките на силите за сигурност срещу демонстрантите стават все по-брутални. Ситуацията се изостря.

20 февруари: Насилието в Киев ескалира. Полицията открива огън по демонстрантите. 80 души биват убити. Външните министри на Германия, Франция и Полша започват посредническа мисия.

21 февруари: С посредничеството на ЕС и Русия правителството и опозицията в Украйна водят преговори. Президентът Янукович обявява нови избори и се обявява за връщане на конституцията от 2004 година, която предвижда по-малко правомощия за президента. Редица противници на правителството отхвърлят предложението. Мнозина продължават да настояват за незабавната оставка на Янукович. Постепенно става ясно, че протестното движение се състои от множество различни групи, сред които и ултранационалистки сили. Опозиционните политици Виталий Кличко, Олег Тягнибок и Арсений Яценюк подписват договорения компромис с Виктор Янукович. Въпреки това протестите на Майдана в Киев продължават.

22 февруари: Украинският парламент гласува с мнозинство за свалянето на Виктор Янукович от президентския пост. Той е обвинен в противозаконно присвояване на пълномощия. Насрочени са предсрочни президентски избори за 25 май. Янукович потъва в нелегалност. Същевременно Юлия Тимошенко е освободена – след две години и половина, прекарани в затвора. На следващия ден украинският парламент определя Александър Турчинов за временно изпълняващ длъжността президент на Украйна. Той обявява, че приоритетът му е връщането на Украйна към курса на евроинтеграция. Укрилият се в Русия Янукович е издирван по обвинения за „масово убийство“.

27 февруари: Проевропейският политик Арсений Яценюк е назначен за министър-председател на преходното правителство. Руският президент Путин издава заповед за голяма военна маневра на границата с Украйна. След сблъсъци между привърженици и противници на новото правителство в Киев, членове на проруски милиции окупират правителственото седалище и парламент в столицата на Крим. Хиляди кримски татари протестират срещу евентуалното отцепване на автономната република от Украйна. Проруски демонстранти пък настояват за по-силно обвързване с Москва.

Началото на март: Униформени без отличителни знаци вземат контрол над редица важни пунктове на Крим. Според сведения на Киев, Русия е разположила няколко хиляди войници на полуострова. Решено е, че референдумът за евентуалното отцепване на Крим от Украйна ще бъде преместен на по-предна дата – 30 март. Въпреки западните протести, Русия продължава да разполага военни части на Крим. ЕС и САЩ оповестяват санкции. Датата на референдума отново е изтеглена напред – 16 март.

16 март: Резултатът от оспорвания референдум сочи явно мнозинство за отделянето на Крим от Украйна. Скоро след това Владимир Путин ратифицира договор за присъединяването на Крим към Руската федерация.

24 март: Заради анексирането на Крим, Русия е изключена от Г-8, а планираната за юни среща на групата в Сочи е официално отменена. ООН осъжда анексирането на Крим. НАТО спира сътрудничеството си с Русия.

Началото на април: Проруски активисти окупират областни административни сгради в Харков и Донецк в Южна Украйна и настояват за референдуми за отделяне от Киев. Според оценки на НАТО, близо 40 000 руски войници са разположени по границата с Украйна. Русия отрича тези данни.

12 април: Въоръжени проруски лица в маскировъчни костюми завземат полицейски участък и сградата на разузнавателната служба в Славянск. В Краматорск и Донецк сепаратисти окупират главните квартири на полицията. Ден по-късно украински войници започват „антитерористична акция“ срещу сепаратистите в Славянск. Има ранени и убити. Акцията приключва бързо. Сепаратистите в Донецк окупират кметството.

25 април: Близо до Славянск осем военни наблюдатели от ОССЕ, сред които четирима германци, са отвлечени от проруски милиции. Похитителите ги окачествяват за „шпиони“ и военнопленници, които могат да бъдат освободени само срещу освообождаването на задържани проруски активисти. ЕС и САЩ налагат нови санкции срещу Русия, Москва заплашва с „болезнени последици“, но уверява, че не предвижда военна намеса в Украйна.

17 април: На среща в Женева Русия и Украйна сключват споразумение по време на преговори с ЕС и САЩ за разоръжаване на всички сепратисти и незаконно въоръжени групировки в Украйна, както и за прекратяване на незаконната окупация на админстративни сгради в Източна и Южна Украйна.

1 май: Сепаратисти превземат сградата на прокуратурата в Донецк. Стига се до тежки сблъсъци с полицията.

2 май: Това е най-кървавият ден от промените в Киев в края на февруари. В нова военна офанзива срещу сепаритисти в Славянск са убити девет души. Проруски активисти свалят два украински военни хеликоптера. При улични сблъсъци и пожар в синдикална сграда Одеса загиват над 40 души.

3 май: След намесата на руски пратеници сепаратистите освобождават военните наблюдатели от ОССЕ. Военната офанзива в Славянск и Крематорск продължава.

4 май: Украински правителствени войски продължават акцията срещу сепаратистите в източната част на страната. Възвърнат е контролът върху много градове, има убити и ранени. По-голямата част от проруските активисти междувременно се е укрепила в Славянск. Украински войници започват да обкръжават града.

5 май: В Славянск се стига се до тежки сблъсъци. Украински военен хеликоптер е свален над града. Данните за жертвите и ранените са противоречиви. Докато руската агенция ИТАР-ТАСС съобщава за общо десетима убити сепаратисти и цивилни граждани, украинският вътрешен министър Арсен Аваков говори за 30 убити „терористи“, както и за четирима убити и 30 ранени украински войници.

 
 

Deadpool 2 по кината на 1 юни 2018

| от chronicle.bg |

FOX обяви своята програма за филмите по комикси на Marvel, предвидени за 2018 г.

Киностудиото започва през април, когато очакваме нов филм от поредицата X-Men, базиран на сюжетната линия New Mutants. Той ще се пови по кината на 13-ти април 2018 г., а няколко месеца по-късно ще видим и дългоочакваното продължение на Deadpool.

Засега то носи името Deadpool 2 и премиерата е предвидена за 1-ви юни 2018 г.

В края на следващата година ни очаква още една комикс-лента, която отново е вдъховена от X-Men. Той се нарича X-Men: Dark Phoenix и ще дебютира на 2-ри ноември 2018 г.

 
 

Алкохолизмът засяга по-сериозно жените, отколкото мъжете

| от chronicle.bg, по БТА |

Американски учени откриха доказателство, че алкохолизмът засяга по-сериозно системата за възнаграждение в мозъка на жените, отколкото на мъжете.

Системата за възнаграждение в мозъка се състои от амигдала и хипокампус, които утвърждават полезния опит и взимат участие в създаването на спомени и вземането на решения.

За изследването учените събраха 60 човека, възстановили се след дългогодишна алкохолна зависимост, като ги разделиха в групи по равно – 30 жени и 30 мъже. Те събраха и равна по численост група от доброволци без проблеми с алкохола. Участниците бивши алкохолици са спазвали режим на въздържание от 4 седмици до 38 години. Всички преминаха невропсихологични оценки и ядрено-магнитен резонанс, за да се отчетат промените в мозъчната структура.

Изследванията проведоха учените от болницата в Масачузетс и училището по медицина към Бостънския университет. Те установиха, че структурата на системата за възнаграждение в мозъка на жените алкохолички е по-голяма, отколкото при тези, които не страдат от зависимостта. В същото време същите структури са по-малки в главния мозък на мъжете алкохолици, в сравнение с тези, които не са алкохолно зависими.

Всяка година трезвеност се свързва с 1,8 % намаляване на размера на мозъчните вентрикули, което показва, че възстановяването на мозъка от вредите от алкохолизма е възможно.

„Откритията ни подсказват, че може да е полезно да вземем предвид половите различия при лечението на алкохолизма“, каза експертът Гордън Харис.

 
 

Амбър Хърд замени Джони Деп с Илън Мъск

| от chronicle.bg |

Бившата съпруга на Джони Деп вече е продължила напред след развода им. Поне така изглежда от снимка, публикувана в профила на Амбър Хърд в Инстаграм, на която тя седи до създателя на Tesla Илън Мъск.

 

Cheeky

Публикация, споделена от Amber Heard (@amberheard) на

Двамата бяха забелязани заедно в Австралия, където Хърд снима филма „Аквамен“. Слуховете, че двамата имат връзка, се появиха още около развода й с Джони Деп през 2016 година. Първоначално списание Е! съобщи, че двамата са засечени заедно в Маями.

В неделя и двамата качиха в Инстаграм общата си снимка, на която червилото на Хърд се вижда отбелязано върху бузата на Илън Мъск.

Коментарите в профила на Хърд обаче не са особено положителни. „Най-важното нещо в живота е любовта, не са парите“, пише потребител, възмутен от новата връзка на Хърд. „Златотърсачка“, гласи друг коментар. „Пари, пари, пари“, пише трети. Покрай скоростния им развод с Джони Деп след кратък и интензивен брак, актрисата беше обвинявана, че просто иска да вземе парите му. Хърд обвини Джони Деп в побой, като дори се появи с насинено лице. Бившата му съпруга Ванеса Паради и дъщеря му Лили-Роуз излязоха в защита на актьора, настоявайки, че той не би ударил жена.

 
 

Филмите, селектирани в „Петнайсетдневката на режисьорите“ в Кан

| от chronicle.bg, по БТА |

В паралелната секция „Петнайсетдневката на режисьорите“ на кинофестивала в Кан бяха селектирани 19 филма от 1649 предложени пълнометражни ленти.

Сред финалистите фигурират „Un beau soleil interieur“ на френската режисьорка Клер Дени с участието на Жерар Депардийо и Жулиет Бинош, музикалната комедия на Брюно Дюмон „Jeannette, l’enfance de Jeanne d’Arc“ и „Alive in Paris“ на Абел Ферара.

„Тази година постъпиха с 67 кинотворби повече от миналата 2016-а в паралелната секция „Петнайсетдневка на режисьорите“. Сред тях фигурират пет филмови дебюта и пет френски, пет американски, три италиански и седем ленти на жени-режисьорки“, заяви директорът на програмата Едуард Уайнтроп.

„Петнайсетдневката“ ще бъде открита с прожекцията на комедията „Un beau soleil interieur“. „Харесваме кинотворците, които изпробват нови неща, така че и ние се опитваме да дадем своя принос, като ще стартираме паралелната секция с комедия“, коментира Уайнтроп.

Сред другите включени заглавия фигурират лентите на Шон Бейкър „The Florida Project“, „The Rider“ на Клои Жао, „Patty Cakes“ на Кери Мърниън, „West of the Jordan River“ на Амос Гитай и др.