Христос пристига с атеве

| от | |

SANYO DIGITAL CAMERA

Най-сетне Патрисио Арагонес щеше да разбере защо Генерала каза, че не той самият, а лидерът на управляващата партия е спасил Макондо от банковата криза.

Патрисио е толкова съвършен двойник, че като го водят при Генерала, му нахлузват полицейска качулка на главата, за да не вземе охраната да ги обърка. А обърка ли ги веднъж, ще стане като в онази лудница, в която затворили в изолатора току-що дипломиран доктор. Но аз съм новият лекар, от сърце и душа ги молел той да го пуснат. Те всички така казват, отговарял невъзмутимо персоналът и го държал в клетката. Докато професор от университета се сетил да звънне и да попита как е възпитаникът му. И едва тогава се чукнали по главата, че затвореният може и да не си измисля.

Само че за Генерала нямаше кой да звънне. Дори майка му Бендисион Алварадо, ако беше още жива, нямаше да познае кой от двамата е истинският. Откакто беше направил Патрисио свой заместник, Генерала беше доволен – оставаше му повече време за някое мачле, пък и си спестяваше ходенето по места, където може да му посегнат. От друга страна обаче, двойникът толкова сполучливо усвои начина му на общуване, че в един момент можеше да се представи за оригинала и тогава да стане страшно. Генерала нямаше как да докаже, че не той, а другият е фалшификат. Ето защо разчиташе не толкова на качулката, колкото на онова лъкатушене в говоренето – така неподражаемо, че не можеха да го имитират не само най-добрите актьори в шоу програмите, но дори и съвършеният му двойник.

Когато Генерала се провъзгласи за спасител на Макондо от банковата криза, Патрисио си каза, че нещата са наред. Беше му свикнал да представя събитията така, сякаш всичко хубаво на този свят се дължи на него. Не си беше приписал заслугата единствено за изгрева на слънцето, но не защото не се беше сетил, а тъй като смяташе себе си за слънце. Затова когато само ден по-късно направи завой и посочи шефа на управляващата партия за спасител, Патрисио подскочи от изненада. Защото знаеше, че Генерала може на мига да се извърти по всички въпроси, но не и по отношение на собствените си заслуги.

А Генерала тъкмо на това разчиташе. Неудобно му беше да признае дори пред своето второ „аз“, че не му е уютно по магистралите, които понаправи. Но не защото бързо се напукаха и набраздиха, тъкмо обратното. Той беше като атеве, което се измъчва, когато асфалтът е равен като езеро. И беше в стихията си по пресечените терени, където се пропада в дупки и се прескача от камък на камък. Навярно защото там се кара с пълна газ, с много дим и яко бръмчене. И публиката изпада във възторг, въпреки че километрите, които се преодоляват в такава шумотевица, са пренебрежимо малко.

Когато пое управлението, Генерала наследи огромен фискален резерв, висок растеж, многомилиардни преки чуждестранни инвестиции. И само за няколко години похарчи спестеното, изтегли нови кредити, принуди се да посегне дори на здравните вноски, като извади милиард и половина от касата. И то без да вдигне дори със стотинка доходите. Не успя даже да довърши мандата си – прогониха го с бунтове.

Оттогава неистово искаше да се върне във властта, но вече имаше не едно, а много на ум. Спокойният преход към ново управление е гибелен за него. Нужна му е криза, дори катастрофа, в която да бръмчи като атеве, да вдига пушек и шум, а хората да си мислят, че ги спасява. Идеалният момент беше в края на юни, когато трябваше да се въведе банкова ваканция. Тя щеше да хвърли фирмите в паника, да натрупа гражданите пред банките и да потопи страната в хаос. Тогава вече новото управление, дори да беше най-некадърното, щеше да бъде посрещнато като спасител. А  избирателите щяха да посочат пак Генерала, защото ако сега идеята за банковата ваканция беше осуетена, ваканцията в мисленето на достатъчен брой хора тепърва предстоеше.

Това Патрисио Арагонес някак си не го разбираше. Синдикатите и работодателите обаче го прозряха. И обявиха Генерала за виновен, че говори за фалит на държавата и че заради него хората правеха опашки пред банките. За пръв път му казаха това, което мислят, а не онова, което той искаше да чуе. А Генерала ги предупреди да се държат прилично. Защото беше сигурен, че немислещите в крайна сметка ще го послушат и катастрофата ще се случи. А той ще дойде като спасител, но не на бял кон, както го подиграха синдикатите, а с атевето. И ще им даде да разберат, и не само на тях.

Тогава и Патрисио ще се сети защо заслугата за укротяването на напрежението в банковия сектор бе подарена на лидера на управляващата партия. На такава криза по документи всеки може да бъде спасител. Генерала не ламти за лесна слава. Но утре, като успее да изкара хората на улицата, всички ще обърнат очи към него като туристи в Рио към Корковадо. И може и да не запомнят кой ще спечели Мондиала, но никога няма да забравят кой е Спасителя. Не просто истинският, а единственият.

От „Дума“.

 
 

Суетата на Оскарите: снимки от червения килим

| от chronicle.bg |

Тези Оскари вероятно ще останат в историята с небивалия гаф по време на връчването на наградата за най-добър филм.

A може би все пак и с победителите. Тук няма да разсъждаваме по въпросите за изборите на Академията, качеството на воденето на Джими Кемъл и справедливостта на наградите -а ще се фокусираме върху блясъка и външния вид на звездите.

Вижте в галерията най-интересно, стилно или скандално облечените звезди.

 
 

Новата Nokia 3310 не работи

| от chronicle.bg |

Nokia, както знаем, отново пусна в производство легендата 3310. Новият телефон издържа 22 часа на разговори, а оставен така ще изхаби батерията си чак след месец.

И това е чудесно, обаче има един проблем. Телефонът работа с 2G мрежа, а тези мрежи са изключени почти навсякъде. Канада, САЩ, Сингапур, Австралия, Швейцария и Тайван или са изключили 2G мрежите си или ще го направят в съвсем близко бъдеще. Това означава, че телефонът става напълно ненужен.

Въпросните честоти от 900 MHz и 1800 MHZ в момента се използват от повечето страни в Европа, Близкия изток, Африка и Азия. Но Северна, Централна и Южна Америка ползват честоти 850 MHz и 1900 MHz, към които 3310 не може да се свърже.

 
 

Защо лентите на adidas са вертикални на панталоните, а тези на обувките са под ъгъл?

| от chronicle.bg |

Е, ето ви още една разбулена мистерия, благодарение на интернет.

Замисляли ли сте се защо панталоните adidas имат вертикални ленти, а тези на обувките са под ъгъл?

Явно някой го е направил и благодарение на дискусии в социални мрежи като reddit и imgur, една теория изплува като най-често срещаната.

Както може да се види от снимката, когато човек е клекнал, линиите от панталона биват перфектно продължени от тези на обувките.

Но това не е всичко.

Други забелязаха, че долната част на горнищата adidas също имат ленти. Но те са хоризонтални. И точно в тази поза изглеждат като началото на тази изключително интересна конфигурация.

Разбира се, теорията не е официално потвърдена от спортния гигант, но има смисъл, нали?

Имате да допълните нещо? Направете го в секцията за коментари.

 
 

#Bookclub: Да мислиш шантаво като Туве Янсон

| от chronicle.bg |

Кой е измислил мумините?
Една жена – Туве Янсон.
А кой е измислил Филифьонката, Мисата, Малката Мю…? – пръстът се разхожда по листа.
Пак тя.
Е! И аз искам да мисля така шантаво!

Гого тъкмо е прочел комикса „Прислужницата на мама Муминка“. Книжката продължава да ни разкрива фрагменти от живота на мумините, допълнени със страхотните изображения на Туве Янсон. Заглавието звучи странно, защото „прислужница“ някак не се вписва в света на мумините. Това представлява и ситуацията – един неуспешен и не много желан опит за промяна във всекидневието.

Всъщност причината за всичко е новата съседка на мумините – Филифьонката, която е образцова домакиня и майка. Шокирана от състоянието на дома на своите съседи, тя ги засрамва толкова много, че те си наемат домашна помощница. Още с пристигането на Мисата, става ясно, е тя се нуждае от разведряване. Прислужницата е самото олицетворение на тъгата, дълга и страха. Междувременно Филифьонката мистериозно изчезва, а в отсъствието й мумините започват да учат Мисата как да се радва на живота.

Това е четвъртата книжка от поредицата с комикси на Туве Янсон, издавани за първи път в България от издателство „Пурко“. Целта е почитателите на Туве в България да могат да се докоснат и до тази по-малко известна част от творчеството на финландската писателка. Тук можете да видите и как изглежда комиксът.