Христос пристига с атеве

| от | |

SANYO DIGITAL CAMERA

Най-сетне Патрисио Арагонес щеше да разбере защо Генерала каза, че не той самият, а лидерът на управляващата партия е спасил Макондо от банковата криза.

Патрисио е толкова съвършен двойник, че като го водят при Генерала, му нахлузват полицейска качулка на главата, за да не вземе охраната да ги обърка. А обърка ли ги веднъж, ще стане като в онази лудница, в която затворили в изолатора току-що дипломиран доктор. Но аз съм новият лекар, от сърце и душа ги молел той да го пуснат. Те всички така казват, отговарял невъзмутимо персоналът и го държал в клетката. Докато професор от университета се сетил да звънне и да попита как е възпитаникът му. И едва тогава се чукнали по главата, че затвореният може и да не си измисля.

Само че за Генерала нямаше кой да звънне. Дори майка му Бендисион Алварадо, ако беше още жива, нямаше да познае кой от двамата е истинският. Откакто беше направил Патрисио свой заместник, Генерала беше доволен – оставаше му повече време за някое мачле, пък и си спестяваше ходенето по места, където може да му посегнат. От друга страна обаче, двойникът толкова сполучливо усвои начина му на общуване, че в един момент можеше да се представи за оригинала и тогава да стане страшно. Генерала нямаше как да докаже, че не той, а другият е фалшификат. Ето защо разчиташе не толкова на качулката, колкото на онова лъкатушене в говоренето – така неподражаемо, че не можеха да го имитират не само най-добрите актьори в шоу програмите, но дори и съвършеният му двойник.

Когато Генерала се провъзгласи за спасител на Макондо от банковата криза, Патрисио си каза, че нещата са наред. Беше му свикнал да представя събитията така, сякаш всичко хубаво на този свят се дължи на него. Не си беше приписал заслугата единствено за изгрева на слънцето, но не защото не се беше сетил, а тъй като смяташе себе си за слънце. Затова когато само ден по-късно направи завой и посочи шефа на управляващата партия за спасител, Патрисио подскочи от изненада. Защото знаеше, че Генерала може на мига да се извърти по всички въпроси, но не и по отношение на собствените си заслуги.

А Генерала тъкмо на това разчиташе. Неудобно му беше да признае дори пред своето второ „аз“, че не му е уютно по магистралите, които понаправи. Но не защото бързо се напукаха и набраздиха, тъкмо обратното. Той беше като атеве, което се измъчва, когато асфалтът е равен като езеро. И беше в стихията си по пресечените терени, където се пропада в дупки и се прескача от камък на камък. Навярно защото там се кара с пълна газ, с много дим и яко бръмчене. И публиката изпада във възторг, въпреки че километрите, които се преодоляват в такава шумотевица, са пренебрежимо малко.

Когато пое управлението, Генерала наследи огромен фискален резерв, висок растеж, многомилиардни преки чуждестранни инвестиции. И само за няколко години похарчи спестеното, изтегли нови кредити, принуди се да посегне дори на здравните вноски, като извади милиард и половина от касата. И то без да вдигне дори със стотинка доходите. Не успя даже да довърши мандата си – прогониха го с бунтове.

Оттогава неистово искаше да се върне във властта, но вече имаше не едно, а много на ум. Спокойният преход към ново управление е гибелен за него. Нужна му е криза, дори катастрофа, в която да бръмчи като атеве, да вдига пушек и шум, а хората да си мислят, че ги спасява. Идеалният момент беше в края на юни, когато трябваше да се въведе банкова ваканция. Тя щеше да хвърли фирмите в паника, да натрупа гражданите пред банките и да потопи страната в хаос. Тогава вече новото управление, дори да беше най-некадърното, щеше да бъде посрещнато като спасител. А  избирателите щяха да посочат пак Генерала, защото ако сега идеята за банковата ваканция беше осуетена, ваканцията в мисленето на достатъчен брой хора тепърва предстоеше.

Това Патрисио Арагонес някак си не го разбираше. Синдикатите и работодателите обаче го прозряха. И обявиха Генерала за виновен, че говори за фалит на държавата и че заради него хората правеха опашки пред банките. За пръв път му казаха това, което мислят, а не онова, което той искаше да чуе. А Генерала ги предупреди да се държат прилично. Защото беше сигурен, че немислещите в крайна сметка ще го послушат и катастрофата ще се случи. А той ще дойде като спасител, но не на бял кон, както го подиграха синдикатите, а с атевето. И ще им даде да разберат, и не само на тях.

Тогава и Патрисио ще се сети защо заслугата за укротяването на напрежението в банковия сектор бе подарена на лидера на управляващата партия. На такава криза по документи всеки може да бъде спасител. Генерала не ламти за лесна слава. Но утре, като успее да изкара хората на улицата, всички ще обърнат очи към него като туристи в Рио към Корковадо. И може и да не запомнят кой ще спечели Мондиала, но никога няма да забравят кой е Спасителя. Не просто истинският, а единственият.

От „Дума“.

 
 

София Вергара – съдена от ембрионите си

| от chronicle.bg |

Звездата от „Модерно семейство“ София Вергара е съдена от…два замразени ембриона, които е заплодила заедно с бившия си партньор. 

Зародишите, наречени Ема и Исабела, са вписани в документите по съдебното дело.

Вергара се раздели с Ник Лоб през 2014 година, след като той вече веднъж се опита безуспешно да я съди за попечителството над ембрионите. Според новото дело обаче самите ембриони са били лишени от наследството, което им се полага според тръста, основан на тяхно име, защото Вергара отказва да им позволи да се развият и да бъдат родени, както първоначално е предвидено. Тръстът е създаден за тях в Луизиана, въпреки че ембрионите се намират в Калифорния. Лузиана е „пролайф“ щат и според законите му оплодена яйцеклетка е виждана като „юридическо лице“. В документите по делото фигурират имената на оплодените яйцеклетки, но не и на самия Лоб. Делото иска попечителството на зародишите да бъде дадено на Ник Лоб, който да им осигури раждане и живот.

София Вергара и Лоб преминаха пред инвитро процедура през 2013 година. Договорът, подписан от двамата тогава, постановява, че никой от тях не може да прави каквото и да е с ембрионите без съгласието на другия.

Адвокатите на Вергара подчертават, че тук дори не става дума за ембриони, а за оплодени яйцеклетки и единствената причина да бъде заведено делото е, за да намери как Ник Лоб да свързва името си с това на Вергара.

 
 

Появи се невероятен акустичен кавър на „Издислав“. Чуйте го

| от chronicle.bg |

Първият опит за песен на английски на поп-фолк изпълнителя Фики Стораро предизвика вълна от шеги. Песента му „Is This Love“ беше успешно прекръстена на Издислав и намери специално място дори в новинарския блок на БНТ. Въпреки типичните чалга извивки на парчето, оказва се, че то може и да звучи добре.

Автор на чудесния кавър е Нели, която от 17-годишна поддържа свой YouTube канал, в който публикува видеа на кавъри.

Чуйте я.

 
 

10 страхотни роли на Ейми Адамс

| от chronicle.bg |

Покрай не безпричинната шумотевица около филмите „Първи контакт“ и „Хищници в мрака“, името на Ейми Адамс започна често да се върти в устата на критици и фенове.

Адамс определено е една от отличните актриси на Холивуд и прецизните й изпълнения със замах я вадят от клишето, че красивите жени не са добри актриси и обратното. Тя е носителка на награда „Сатурн“ , награда на „Гилдията на актьорите“ и две награди „Златен глобус“, номинирана е по пет пъти за награда на „БАФТА“  и награда „Оскар“  и шест пъти за „Сателит“.

Ако не сте гледали „Първи контакт“ и „Хищници в мрака“, ви препоръчваме максимално скоро да наваксате. През това време, вижте в галерията 10 роли на Ейми, които доказват, че освен красавица, е силна актриса.

 
 

И ний сме естети, и ний сме гледали на Ким Кардашиян дупарата!

| от в. "Сега" |

През последната седмица новостите в света на българската песенна култура бият като барабанен огън.

Социалните мрежи се възпалиха и кипнаха първо на почва Издислав и Фики Стораро, сега естетите и меломаниаците анализират Гери-Никол и новата й песен. Стръвта, на която кълват възмутените и вдъхновените, е рефренът: „яката дупара – кой ще я бара?“

Общо взето на Шопенхауер му е все тая, ама само Шопенхауер ли е естет на тоя свят? Едно магаре ли се казва Марко? И ний сме естети, и ний сме гледали на Ким Кардашиян дупарата!

***

Неслучайно на български основният офис на една компания се нарича седалище; и по-рядко – главен офис. У нас е по-важно да имаш дупара, нежели глава. Това е видимо и при други идиоми. На английски се казва – „трябва да имаш черва за еди-какво си“ (to have guts); на български за същото казваме – „трябва да имаш дупе“ (или евентуално топки). В дупарата сме куражлии!

***

Българо-македонският фолклор пази различни бивалици и небивалици с такава постройка: една работа се върши или с пари, или с дупара; пари нема – действайте.

***

В днешно време обаче има лидери едновременно с голяма и щедра дупара, но и приказно богати. От двете страни на един шпигел имаме две прекрасни корпулентни дупари. И не са стиснати – особено едната! Много обича да дава. На народа дава, но и на заслужили дупари дава – предимно обществени поръчки.

***

Благоразумието и прагматизмът ни учат: ако искаш мира, стой си на дупарата и кротувай! Но един неблагодарен дупарин пиян на мотика изрече непристойни и клеветнически думи за приключенията на Голямата дупара в Симитли.

***

Напънала се планината и родила мишка. Напънала се дупарата…

***

Дянков щеше да пляска дупарата на руската мечка. В действителност отиде и целуна пръстена, с извинение – влезе в управлението на голяма руска банка и икономически институт. На това му се вика дупара с две лица, казано на изящен език – това е стилът на Двуликия Анус.

***

И Христо Ботев е писал за Musculus gluteus maximus, но с ето такива възрожденски думи:

„Отзад кир Михалаки беше някак по-деликатен: вратът му – като талията на свинята, гърбът – като табашки кош, а под гърба – кръгла манастирска трапеза.“

Текстът е публикуван във в. „Сега“.