Христо Иванов: Трябва да мислим за евродоклада като дъното, от което трябва да отскочим

| от |

Христо Иванов за случайното разпределение на делата: При поредица Висши съдебни съвети става дума за верижна, щафетна, колективна безотговорност, предава БНР.

“Трябва да мислим за доклада като дъното, от което трябва да отскочим и да мислим за след него. Има някои неща, на които трябва да реагираме в момента и трябва да е адекватно, но не заради доклада, а защото е въпрос на елементарно държавно самоуважение“. Това заяви в предаването „Преди всички“ министърът на правосъдието Христо Иванов. Той подчерта, че мониторинговият доклад е огледало и за да го променим, е необходимо ние да се променим.

“Важно е да направим всичко възможно, за да предотвратим оставяне на България извън Шенген, ако Румъния бъде приета. Това ще бъде много голям проблем за страната ни. Ние трябва да си свършим работата. Нерешените проблеми ежедневно дават нови къси съединения. Когато започнем да реагираме добре и адекватно, нашите партньори от ЕС ще го забележат.“

Ситуацията със случайното разпределение на делата е кризисна, подчерта Христо Иванов в коментар за готвени промени в Закона за съдебната власт и добави: “Фактът, че ВСС толкова време не може да формира адекватна реакция, не знам дали е въпрос на искане или на можене, но не виждаме реакция. Плаши ме осъзнаването, че зад това вероятно не се крие основният мотив, не е корупция. Корупцията създава рационалност, създава ясна цел на действията. Когато имаш поредица от Висши съдебни съвети, които си затварят очите за тази ситуация, става дума за верижна, щафетна, колективна безотговорност. Това е по-страшно и от корупцията. Да, ще се налага да търсим спешни решения. “

Позицията на Франция, чийто посланик протестира срещу действията на съдията от Софийския градски съд Румяна Ченалова по дело за несъстоятелност срещу френска фирма у нас, ще бъде решаваща за падането на шенгенските граници за България, изтъкна министърът.

“Искам да напомня, че ВСС сега се разбърза да отвори дисциплинарно производство, но то няма да е първото. Ако съдим по досегашните прецеденти, предишното дисциплинарно производство срещу съдия Ченалова му отнема мисля повече от година изобщо, да видим дали ще стигне до някакъв край.“

За стратегията за продължаване на реформата в съдебната система Иванов коментира: България наистина трябва да мръдне от тази мъртва точка, в която се намира с години вече. Мисля, че достатъчно хора разбират, че не е добра идея да се окажеш опонентът и главната пречка за това помръдване. Предполагам, че не малко хора се надяват, че тези промени могат да станат само с промени в Конституцията и то не от обикновено НС, а от Велико народно събрание, и то не от ВНС, ако може с чисто нова Конституция. Така или иначе – продължаваме играта.

“Положението трябва да е тревожно. Даже не съм сигурен дали изглежда толкова разтревожено, колкото би трябвало да е. България наистина не изглежда добре, България не изглежда да има ясна посока. България в елементарни ситуации, пълни с очевидности, институциите й не могат да реагират адекватно и бързо и това прави много лошо впечатление. При цялата добронамереност, която срещаме в Брюксел, която се видя и при изказванията на Юнкер и в реакцията на френския посланик, който в крайна сметка, чувствайки се като в една приятелска държава от семейството, излезе и каза нещата както си говорят хората в семейството, а не на дипломатически език – зад всичко това се крие едно огромно желание България най-сетне да излезе от това безвремие, в което се намира. На този фон нашата неспособност да реагираме адекватно изглежда още по-лошо.“

Цялото интервю на Силвия Великова и Веселина Миланова с Христо Иванов можете да чуете тук.

 
 

Новият ни любим сериал: „Големите малки лъжи“

| от |

Известният слоган, превърнал се в нарицателно и съответно лека форма на клише, на един от най-големите тв канали в момента, гласи, че „това не е телевизия, това е НВО“. Много самодоволно биха казали някои и може би щяха да са прави, ако не бяха гледали нищо от това, което каналът е произвел в последните години.

Да, това не е телевизия. Поне не в смисъла, в който повечето хора, включително и у нас, възприемат малката синя кутия, излъчваща съдържание 24/7. HBO правят нещо тотално различно и най-новото им амбициозно шоу, натъпкано до горе със звезди, красиви гледки и адаптиращо модерен криминален, но – О, ужас – женски роман, е поредното доказателство за това.

„Големите малки лъжи“ е онова, което ще ви държи влажно тази пролет. Едносезонният сериал е скъпа, красива и рискова продукция, която заради лъскавата пудра, която си е сложила, под формата на много звезди и комерсиално успешна книга, може да се провали с гръм и трясък.

Но не го прави, спокойно. Защото това не е телевизия, това е… сещате се.

„Големите малки лъжи“ е предпоследен роман в кариерата на австралийката Лиан Мориарти. Той излиза през 2014-а и става хит на родния й континент, а впоследствие и по света. Самата Мориарти специализира в писането на така наречените „женски кримки“. Основните й персонажи винаги са семейни двойки или хора с деца, като действието се върти предимно около жените, които често се забъркват в интриги, лъжи и строго пазени тайни. Защото всички имаме такива и в повече случаи те са доста срамни.

Лиан Мориарти е специалист във „ваденето на мръсно бельо“ ала модерна сапунена сага на хартия. Преди „Големите малки лъжи“ тя има още 5 романа, като най-известният сред тях е „Тайната на моя съпруг“.

„Лъжите“ обаче са онова, което я изстрелва към Холивуд и привлича вниманието на Рийз Уидърспуун.

Актрисата решава, че иска да адаптира книгата първо на филм, впоследствие на сериал и кани Никол Кидман да се присъедини. Двете стават продуценти на проекта, заедно със самата Мориарти, а Дейвид Е. Кели – сценаристът и създател на „Али Макбийл“ – се връща в редиците на телевизията, за да адаптира романа за екран.

Комбинацията между всички тези свръхсили дава желания резултат – „Големите малки лъжи“ е доза качествена телевизия, която всеки заслужава да си причини от време на време, за да си почине от плетките и уринотерапията сутрин, обед и вечер.

Към суперотбора на Кидман и Уидърспуун, които правят тв шоу за първи път в кариерата си, се присъединяват Александър Скарсгард, Шайлийн Удли, Лора Дърн и екзотичната, като екстравагантна русалка, Зоуи Кравиц. Към групата на тези толкова различни жени и един изключително здрав, сексапилен и разгонен през повечето време мъж, се присъединяват и още куп великолепни актьори, залези с цвят на мед и няколко деца, точно толкова уникални, колкото и техните родители.

Разбъркан, като приятна модерна гурме кухня, „Големите малки лъжи“ има всичко, което искате да чуете и видите от едно, на пръв поглед, мирно и красиво общество. Перфектните двойки се пребиват, децата се хапят, мирните жени са в покой с природата, но са жестоки с близките си, тихите брюнетки носят пистолети в чантата си, а добрите и верни мъже не могат да го вдигнат.

И в периферията на всичко това, като набъбващ балон, който ще се спука всеки момент, стои едно убийство. Кой е убит и защо, никой не казва, но всички малки катастрофи, които се разтилят пред очите на зрителя в рамките на 7 епизода, водят към финалното гръмване на пушката, след което връщане няма.

Сериалът скача назад и напред във времето – преди и след убийството – за да те кара да си гризеш ноктите в чудене на „какво, по дяволите, се случва“. А каймакът на Уидърспуун, Кидман, Удли, Скарскгард, Кравиц и Дърн само допринасят за по-добрия вкус на този телевизионен бонбон и води след себе си нуждата да искаш да поглъщаш епизод след епизод.

Маскировката от лъскаво женско шоу е само привидна. Животът е еднакво скапан за всички ни понякога, като и полът, и възрастта не променят отношението ни към фунтаменталните неща в живота. Напротив, само го обострят.

„Големите малки лъжи“ е телевизионен свят, в който може да се потопите с удоволствие, дори и само за да се уверите, че нито един от нас не е това, което показва на света. А е чудовището, което умело крие под пластове от хубави костюми, красиви снимки и добри дела.  

 
 

Оскари 2017: Филм на Pixar – предпочетен пред „Сляпата Вайша“ на Тео Ушев

| от chronicle.bg |

Теодор Ушев не беше избран да получи „Оскар“ за късометражния си анимационен филм „Сляпата Вайша“.

Работещият в Канада български аниматор се състезаваше с още 4 заглавия за престижното отличие, но на церемонията тази нощ беше награден Piper на хитовото студио Pixar.

„Сляпата Вайша“, разказващ за момиче, което нe може да живее в настоящето, защото с едното си око гледа в миналото, а с другото в бъдещето, направи премиерата си на „Берлинале“ през миналата година и вече има над 20 награди – включително на възрастното и детското жури на международния фестивал за анимация в Анеси, „Сребърен Пегас“ от фестивала „Аниматор“ в полския град Познан, и голямата награда за анимация на най-стария щатски фестивал в Чикаго.

„Сляпата Вайша“ е базиран на разказ на Георги Господинов, а Теодор Ушев ще продължи сътрудничеството си с писателя, включително по пълнометражна анимация по романа „Физика на тъгата“.

Вижте и кои са другите победители. 

 
 

Ryanair използва гафа от „Оскар“-ите, за да си направи реклама

| от chronicle.bg |

Нискотарифният превозвач Ryanair използва грешката с обявяването на победителя на „Оскар“-ите в категорията за най-добър филм, за да си направи реклама.

Компанията пусна в Туитър снимка от церемонията с текст:  „Сгрешили сте името? Предлагаме 24-часови гратисни периоди да поправите малки грешки. Така няма да бъдете оставени в La La Land“.

 
 

Най-злите мъже в модерното кино

| от |

Едно клише гласи, че добрите момичета харесват лоши момчета. А лошите момичета… те също харесвали лоши момчета. Ако разгледаме това клише малко по-обширно, можем спокойно да кажем, че антагонизмът като цяло е най-малкото любопитен за хората. И доста харесван.

Тъмните страни от характера привличат хората така, както светлината привлича насекомите. Те се приближават все повече и повече, за да виждат по-добре, докато не се опарят. Или не изгорят.

Седмото изкуство не остава по-назад в тази тенденция. От по-стандартните филми, борещи се с доброто и злото, през задължителните супергерои, до обширните и силно многопластови модерни шедьоври, киното на новия век може да се похвали с антагонисти, за които злото е станало понятие с много по-дълбок смисъл.

В последните години, в голяма част от хубавото кино лошият властва. Антагонизмът е издигнат почти в култ, който привлича многолюдни почитатели от всякакъв пол и възраст. Сложността и харизмата на лошото, облечено и поднесено чрез великолепна актьорска игра от едни от най-големите имена в киното, е едно от нещата, които правят добрите филми, това, което са.

В навечерието на Оскарите ние сме събрали за вас каймака на най-лошите. Онези мъже в модерното кино, от които ни е страх и печелят адмирации, заради това, че ни карат дори да се подмокрим понякога.

В галерията горе.