Храмът на всичките 16 религии

| от |

Да, има такъв храм. На пръв поглед е приказно причудлив, но своевременно е красив и доста идеен. Това е „Храмът на всички религии“ и той се намира в покрайнините на гр.Казан, в Старо Аракчино.

BsvIjsQsalg
Храмът е създаден от художника и архитект Илдар Ханов, заслужен деятел на изкуствата на република Татарстан. Художника-монументалист е създал един вид Вселенски Събор, или може би Храм на Бъдещето обединяващ 16 религии: християнство, ислям, будизъм, зороастризъм, хиндуизъм, Култа на Древния Египет и други учения. Художникът е построил своя храм на парцела, останал от родителите му в наследство, намиращ се на лявия бряг на река Волга. Строежът започва през недалечната 1994 година първоначално със собствени пари, а след време и с много пожертвования от страна на любопитни туристи и местни жители. В края на краищата за двадесет години архитектът успява да сътвори живописен архитектурен ансамбъл от ярки, разноцветни здания и изложбени зали. Както и на снимката, от много далече се виждат очертанията на кубетата на православната църква, на мюсюлманската джамия, вижда се будисткия храм, мярка се кубето на синагогата, както и камбаната на католическата църква.

130376353_opt-300x227
В необичайния храм са разположени залите на Исус Христос, залата на Буда, залата на Майка Тереза. Храмът на Бъдещето, или както го е нарекъл самия автор – „Единство на душата“, играе единствено роля на архитектурен символ на евентуалното единство между религиите, културата и цивилизациите.
Храмът все още не е довършен, а през февруари миналата 2013 година, Илдар Ханов умира след тежко заболяване и така и не успява да построи планираната египетска пирамида в задния двор на храма. Пред „Единство на душата“ обаче е застинала във вечната си молитва статуя на Буда направена от пясъчен камък, досущ като хилядите подобни традиционни статуи в Индия. Египетския символ Ангх който е изписан от разноцветни плочки на оградата на храма, е съсед на разноцветната мозайка с изображенията на православните светци. Всичките са заедно и с имената на пророците на исляма.
Разбира се, никакви религиозни служби и обреди в този храм никога не е и имало и едва ли в бъдеще ще е позволено да има. Как да се направи така, че да се обединят на едно място и в едно и също време Божествената Христова литургия и например езическото поклонение към огъня?
Няма как. Всички местни представители на действащите религии са се обединили в осъждането, проклинането и анатемосването на строителството на този интересен храм и дружно са обвинили художника приживе в религиозно кощунство.

„Вселенския Храм“ или „Единство на душата“ не е замислен от мен като място, в което вярващите в разните религии да могат да се молят един до друг. Това е защото хората все още не са стигнали до Единобожието. Храмът който строя е архитектурен ансамбъл и символ на всички религии, музей на религиите. Той е международен духовен център на духовното единение“

 
 

Избери порно, избери живота, избери T2

| от Зорница Аспарухова |

Избери живота, като преебеш своя. Избери порно, за да не правиш секс. Избери да си сексист, егоманиак, циничен гадняр. Избери онези, които ти го вдигат, пред онези, които обичаш. Избери истерията пред срама, избери да се друсаш качествено с реални неща, които харесваш и да дозираш социалните мрежи. Избери живота!

Също така избери „Трейнспотинг“ – на екран и на хартия. После и „Порно“ – само на хартия. Като цяло се довери на Дани Бойл и Ървин Уелш, те си знаят работата. Това важи и за последната им колаборация заедно на екран.

Да избереш „Т2 Трейнспотинг“ пред останалите заглавия в киносалона този месец е като да избереш добрата кока пред скапаната трева. По-силно е, по-смело е, по-скъпо е, вдига ти го по-добре.

Същото важи и за филма на Дани Бойл и сценариста Джон Ходж. Те го правят за пореден път и го правят добре. Избери тях и им се довери, за да те заведат на приключение в мръснишкия свят на Рентън, Sick boy, Спъд и Франк Бегби.

Точно 20 години минаха, откакто хероиновата истерия на триото Бойл-Ходж-Уелш нанесе мощното си кроше в киносалоните и оформи част от иронично-циничното поколение на 80-те и 90-те години.

Припознаването с хистеричния живот и изборите на основните персонажи не е онова, което прави „Трейнспотинг“ толкова специален, както някои от вас биха си помислили. Обратният характер на всичко онова, което този филм разказва, е циничната нотка, която ние толкова харесваме.

Неговите персонажи избират живота, отнемайки го. От себе си и от другите. Да възхвалиш живота, чрез неговото тотално унищожаване и незачитане, разбиването му на дребни парчета, ето това прави този филм това, което е. И така вече 20 години.

Рентън, Sick Boy – Саймън, Спъд или Компира и Франк Бегби, преследват съзнанието на хиляди фенове по света с реплики, сцени, крайности, гнусотии и изборите си. Отварящият монолог на Марк Рентън, който ти казва да „избереш живота“ и досега остава епопея, на която се оповава почти всеки средностатистически циник с повече акъл.

20 години по-късно нещата са се променили. „Т2 Трейнспотинг“ удря кината като наркотична доза качествено бяло, която е редно да си причиниш. Той носи духа на първата киноистерия, но има повече сантимент в себе си.

Trainspotting трейнспотинг

Старите персонажи са тук, пръснати в различни точки на красивия и тучен Единбург, за да се съберат отново в носталгия по миналите дни, добрите наркотици, голите жени, порното, съжаленията, угризенията, изборите, умиленията и новите схеми и измами. Като последното едва ли има кой знае какво значение.

Китната предрусала четворка на Единбург винаги ще намери нещо, с което да се забавлява. В „Т2 Трейнспотинг“ изборът пада върху минали измами и нови такива, включващи порно с мъже, които обичат да им го слагат отзад и една българка. Това обаче се случва само на повърхността. Като повечето неща, които са потенциално добри и този филм има няколко нива. Дали всички ще ги видят и усетят, това вече си е тяхна работа.

Тези, които са прочели „Порно“ на Ървин Уелш във влажно очакване на този филм, нека да бъдат предупредени – „Т2 Трейнспотинг“ не е „Порно“. Бойл и Ходж използват различни отправни точки и основи на романа, които заковават в сюжета, но филмът не е директна адаптация на втория роман на Уелш. Той е много различен от хероиновите истории на лудия шотландец.

Сюжетът на „Т2 Трейнспотинг“ в случая не е важен. Важни са Юън Макгрегър, Юън Бремнър, Джони Лий Милър, Робърт Карлайл, химията – тази на екрана и тази в лъжички и линийки, монолозите, музиката и за някои от нашите сънародници – и участието на Анжела Недялкова и появата на гара Подуяне.

Всичко това го има и е поднесено с показателната си хаотичност, точно като първата част, но с повече носталгия.

Кенефи, Иги Поп, псувни, дрога, измами, пари, изкуствени мъжки членове, циците на Анжела, буркан с шипков мармалад, Ървин Уелш в кадър, Рентън, който пее, Бегби социопатът, монолог за консуматорския живот и лайковете във фейсбук, кратката поява на Даян, първата сцена с купчина задъхани фитнес маниаци…

Всички тези неща обагрят света на „Т2 Трейнспотинг“ в приятни наркотични краски. Носят доволна наслада на онези, които са гледали първия филм и очакват втория. Дори и на онези, които не го очакват.

Дани Бойл знае как да прави кино и майсторски се справя с объркания свят на Ървин Уелш за втори път. Малко биха успели и почти никой не би се пробвал. Освен Бойл, който е диригент от класа и го доказва отново.

T2: TRAINSPOTTING Трейнспотинг

Нуждата от продължения на филми се е превърнала в същото, в което и нуждата да пускаш песни и статуси за живота си всеки ден във фейсбук. Безмислие. Безвремие. Тотална жалкост. Малка нужда, която се е превърнала в голяма нужда. Като тази, която правиш насаме.

„Трейнспотинг“ няма нужда от продължение и все пак получава такова. То, за разлика от повечето комерсиални заглавия, които са се окичили с втори, трети и пети части, е негов достоен събрат. Поостарял и прашасал. Но изтупан и лъснал косъма, за да покаже, че още го бива. И е така. Бива го повече от другите.

От първата сцена с роботизираните healthy идиоти, през задължителния монолог на Рентън, до разбитото с кенеф лице на Франк Бегби, всеки момент е премерен и идва в перфекни цветни дози. Облечен в добър диалог, актьорска игра, музика и цветове като дъга през погледа на весел наркоман, носещ цветни очила и яздещ пони.

„Т2 Трейнспотинг“ е пътуване към миналото на едно по-добро кино, което някак сме забравили как се прави и как се гледа. От време на време обаче някой ни го напомня. Този месец това е Дани Бойл и неговият коктейл от шотландска кръв, примесена с качествена дрога и достойно друсане за всеки киноман.

Така че, избери живота навън и около себе си. Избери по-доброто кино. И не забравяй да си поемеш дълбоко дъх в началото. После се гмурни в кенефа на „Т2 Трейнспотинг“ и се наслаждавай! Мърляво е, но ще ти хареса.

Източник: Webcafe.bg

 
 

България е на 25-о място в света по скорост на мобилния интернет

| от chronicle.bg |

Страната с най-бърз мобилен интернет в света е Южна Корея, сочат данни на Open Signal. С близка скорост са Норвегия и Унгария. Докато в Южна Корея можете да ползвате интернет със скорост 37.5 мегабита в секунда, в Норвегия – 34.8, то в Унгария скоростта е 31 мегабита в секунда.

Open Signal са изчислили данните за 87 държави. Средната скорост за 4G връзка е 17.4 mbps, което означава, че трите топ държави скоростта е почти два пъти по-висока. Въпреки това обаче количеството време, което хората прекарват свързани с wifi мрежи не намалява, а точно обратното. Например в Южна Корея потребителите прекарват 50% от времето си с wifi връзка.
Това значи, че мобилната връзка се използва не за да замени wifi мрежите, а за да ги допълни.

България е на 25-о място по скорост на мобилния интернет и изпреварва страни като Великобритания, Италия, Германия и Франция.

 
 

Ще вземе ли „La La Land“ 11 награди „Оскар“?

| от chronicle.bg |

Мюзикълът „La La Land“ ще вземе 11 награди „Оскар“ на предстоящата церемония за най-престижните киноотличия, сочат прогнозите на специализирания сайт ГолдДерби, съобщава БТА.

Очаква се филмът на Деймиън Шазел да спечели почти всички призове, за които е номиниран. Мюзикълът е с 14 номинации за „Оскар“ в 13 категории – две от номинациите са в категорията за песен от филм. Според прогнозите на ГолдДерби филмът ще грабне 11 отличия.

Експертите и феновете очакват „La La Land“ да получи наградите за най-добър филм, режисьор (Деймиън Шазел), актриса (Eма Стоун), оригинален сценарий, сценография, операторско майсторство, костюми, монтаж, звуков мишунг, оригинална музика и песен от филм („City of Stars“).

Според прогнозите мюзикълът ще се размине с отличията за най-добър актьор (Райън Гослинг) и монтаж на звукови ефекти. В категорията за най-добър актьор ще бъде предпочетен Кейси Афлек за „Манчестър до морето“, а в тази за монтаж на звукови ефекти се очаква да надделее военната драма „Възражение по съвест“.

Експертите на сайта отчитат и минимална възможност мюзикълът да не получи наградата и за оригинален сценарий, която да бъде присъдена на „Манчестър до морето“.

Деймиън Шазел е фаворит за режисьорския приз, следван от Бари Дженкинс за „Лунна светлина“. Ема Стоун е основна претендентка за отличието за най-добра актриса, следвана от Изабел Юпер за „Тя“.

Сред вероятните победители на наградите „Оскар“ сайтът ГолдДерби откроява и номинираните в поддържащите актьорски категории Махершала Али за „Лунна светлина“ и Вайола Дейвис за „Огради“ („Fences).

 
 

Ще пращаме пари през Facebook

| от chronicle.bg |

Компанията за трансфер на пари TransferWise ще пусне нова услуга, която позволява потребителите на Facebook да изпращат пари през Messenger.

Лондонският стартъп заяви, че програмата вече е готова и че тя ще позволи по-лесна комуникация с бизнеса, както и по-лесно пазаруване.

За сега услугата работи в САЩ, Великобритания, Канада, Австралия и Европа. Facebook има такава опция, но тя работи само в САЩ. TransferWise ще разшири тази възможност за цялото земно кълбо.

Социалната мрежа „отвори“ Messenger за външни програмисти, които да правят т. нар. чатботове (каквато е и въпросната услуга) с идеята да достигне до още повече хора по света. С напредъка на изкуствения интелект много фирми, включително и банки, се надяват скоро да подобрят обслужването на клиенти именно по този начин.

TransferWise е основана през 2011 година от двама приятели естонци Таавет Хинрикус и Кристо Каарман (Taavet Hinrikus и Kristo Käärmann), на които им писнало от високите такси, които искали банките, за финансови трансфери. Днес компанията е оценена на над 1 милиард долара и е подкрепена от няколко огромни инвеститори от Силиконовата долина.