Хората с недъзи – едни от нас?

| от |

Нацистите някога избиваха хората с увреждания, защото били „непълноценни“. За тези жертви напомня нов мемориал в Берлин. Но темата е по-сложна и не може да бъде „отметната“ само с паметна плоча, твърди Феликс Щайнер от Дойче веле.

Ето че вече има и паметник за хората с увреждания, които нацистите са избивали систематично. С този паметник за съжаление продължаваме традицията да категоризираме жертвите, която започна с изграждането на паметник, посветен единствено на загиналите по времето на Холокоста европейски евреи. Но онези, които се интересуват от история и искат да опознаят низостта на националсоциалистическия светоглед, са принудени да обикалят поне четири различни места в Берлин. На хвърлей камък от мемориала за жертвите на Холокоста е разположен мемориал за бруталното преследване на хомосексуалните. Някостотин метра по-нататък пък е паметникът на избитите синти и роми, а още малко по-нататък – и мемориалът за умъртвяването на хора с увреждания.

Твърде е възможно хората и да посещават всичките тези отделни места – какъвто е бил първоначалният замисъл по създаването им, за да отдадат почит на жертвите на една човеконенавистна идеология. Неволно обаче възниква неприятното подозрение, че издигането на паметници по същество е резултат от работата на политически лобисти, които определят кои жертви, кога и по какъв начин да бъдат възпоменавани. Самото съществуване на един паметник не казва впрочем нищо за това, как днешното германско общество гледа на съответните групи хора, нито пък какво е отношението му към тях в ежедневието. Спрямо хората „извън нормата“, съществуват две противоречиви тенденции.

Оптимално насърчаване на хората с недъзи

Днес Германия разполага с превъзходна и широкообхватна мрежа от училища, домове и работилници за професионално обучение на хората с увреждания. Те получават оптимални грижи и стимули за развитие, съответстващи на степента и вида на уврежданията им, но към тях се поставят и изисквания. Защото за всеки човек е важно да усети, че е нужен, че има някаква задача. Тези институции отдавна вече нямат нищо общо с приютите, в които едно време поставяха под ключ пациентите с психически или физически недъзи – практика, която и до днес съществува в редица държави от Източна и Югоизточна Европа. Нито един родител в днешна Германия не е принуден да крие от света детето си с увреждания поради срам или страх от подигравки. В този смисъл Германия днес е станала образец за подражание.

Има обаче и предостатъчно белези за това, че далеч не всички членове на обществото са готови да приемат хората с увреждания без предразсъдъци. Първата ключова дума в това отношение е „включване“ /Inklusion/. Германия се присъедини към Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания. В нея се препоръчва децата с увреждания да се учат заедно с останалите деца в редовни общообразователни училища. В страна като Германия, където има широка палитра от специални училища с висококвалифицирани педагози, родителите имат право да определят къде именно децата им биха се чувствали най-добре. Смущаващо е обаче, че много родители на здрави деца силно протестират срещу „смесените класове“, защото се опасяват, че ще се понижи образователното равнище. Родителите на деца с увреждания пък се оплакват когато добри специализирани училища затварят врати поради липса на достатъчно ученици. Дори и в наши дни толерантността спрямо хората с увреждания нерядко се среща само сред онези, които не са непосредствено засегнати.

Искаме ли деца с увреждания?

Другите две ключови понятия в тази дискусия са „пренатална диагностика“ и „късен аборт“. Пренаталаната диагностика дава възможност за установяване на все по-голям брой аномалии в още нероденото дете. Много от бъдещите майки на деца, за които се установи, че ще се родят със заболявания като например Синдрома на Даун биват съветвани да направят аборт, който в подобен случай е разрешен от закона до 22-та седмица от бременността. И независимо от това, че броят на абортите в Германия като цяло е намалял през последните години, прекъсванията на бременността по подобни съображения стават все повече. Още по-показателно е какво споделят родителите, които все пак раждат деца с аномалии: „Днес вече не е необходимо човек да износва подобни деца“ – ги съветвали приятели, роднини или съседи.

Според студия, проведена преди няколко години, 100 процента от бащите и 72 процента от майките споделят подобни разбирания. Този начин на мислене обаче силно напомня за националсоциалистическата идеология за „непълноценния живот“. Дано един или друг посетител на мемориала в Берлин намери време, спокойствие и възможност да поразмисли и над това.

 
 

Киа Моторс ще строи нов завод в Индия

| от chronicle.bg |

КИА Моторс подписа Меморандум за разбирателство с правителството на Андхра Прадеш, Индия за строителството на нова производствена база в Anantapur.

Споразумението бе подписано на официална церемония в град Виджаявада, част от Андхра Прадеш, югоизточна Индия. Инвестицията за първия завод на КИА в Индия, който се очаква да бъде въведен в експлоатация в края на 2017г., възлиза на 1.1 милиард щатски долара.

Стартът на производство е планиран за втората половина на 2019г., като капацитетът на базата ще бъде 300 000 автомобила годишно.

КИА планира производството на стратегически компактен седан и компактен SUV, специално насочени към индийските потребители. Заводът, разположен на площ от 2.16м2/536 акра, включва 4 основни цеха – щамповане, заваряване, боядисване и сглобяване.

Модерният завод ще предостави възможност на компанията да стартира продажбите си и в Индия, което ще спомогне за устойчивия ръст в продажбите, както на местно, така и на международно ниво. Индия е най-бързо развиващия се пазар на нови автомобили в света и 5-ти по големина в международен мащаб.

През изминалата 2016г. в страната са реализирани над 3.3 милиона автомобила. Експертите прогнозират, че до 2020г. Индия ще се превърне в третия най-голям пазар на автомобили в света.

 
 

Ал Пачино отпразнува рождения си ден с 38-годишната си половинка

| от chronicle.bg |

Възрастта е просто цифра за личности като Ал Пачино. Известният актьор навърши 77 години в началото на седмицата и отпразнува деня със своята половинка  – 28-годишната Лусила Сола.

Двамата бяха забелязани на плаж в Мексико.

Пачино, облечен с тъмна тениска и шорти, се навежда и страстно целува любимата си в един от кадрите, заснети от папараци.

Двамата се срещат от близо десетилетие.

Пачино никога не е сключвал брак. Той обаче има 27-годишна дъщеря от връзката си с Джан Тарант, 16-годишни близнаци – Оливия и Антон, от дългогодишната си партньорка Бевърли Д’анджело.

 

 
 

Смешната история за голия Чанинг и началото на връзката с Джена

| от chronicle.bg |

Чанинг и Джена Тейтъм са една от най-готините светски двойки. Двамата винаги са с огромни усмивки на лицата си и са до болка откровени.

Благодарение на Джена, вече знаем и историята как е пламнала искрата между двамата.

Двамата се запознават на снимачната площадка на Step Up. И двамата тъкмо са приключили връзки и Джена предлага просто да се забавляват, без сериозно обвързване.

Чанинг е съгласен… докато не се напие.

„Беше излязъл в някакъв текила бар с другите танцьори от Step Up, имаше шанса „да бъде свободен”, но не можеш да спре да мисли за мен. И в два посред нощ идва и започва да блъска по вратата ми. Отварям и той е гол – само по сомбреро, бельо и ботуши – и ми каза: „Да го направим!”, каза Джена в шоуто на Елън Дедженерис.

„Но това не е най-интересната част от историята – продължава Джена. – На следващия ден отивам на снимачната площадка и около час ми оправят грима. Всички обаче започват да се притесняват, защото не могат да намерят Чанинг. Дръпнах една от асистентките и й казах: „Той е в стаята ми.” Тя само кимна и тръгна. След това се появи Чанинг и всички аплодираха.”

Няма как да не ги харесвате!

 
 

Сериали, базирани на филми

| от |

Качественото кино има навика да се провира дори и през най-малките пролуки, които комерсиалните бомбастични заглавия му оставят. То намира своите почитатели и оставя приятна следа и послевкус в зрителя.

Доброто кино ще съществува, независимо колко комерсиални екшъна и филми за надяждане с пуканки се направят. Същото важи и за добрата телевизия.

В нашата селекция днес двете се срещат. Някъде по средата, където е най-удобно.

Избрали сме шест сериала, които са базирани на шест качествени филма, които ако не сте гледали, е добре да се засрамите.

За останалите – всичко е горе в галерията.