Хьопфнер пред Дойче веле: “Чувствах се добре дошъл в България“

| от |

След няколко седмици германският посланик Матиас Хьопфнер ще се раздели с България, предава Дойче веле. Каква е равносметката му след петте години, прекарани в София, и с какво ще запомни България?

11-10-01-31345_2

Преди да отпътува от София, посланик Хьопфнер даде ексклузивно интервю за Дойче Веле:

ДВ: Г-н Хьопфнер, тръгвате си от България, след като пет години бяхте германски посланик в страната. Кои са най-силните впечатления, които ще отнесете у дома?

Хьопфнер: Особено вълнуващи бяха топлината и приятелството, които изпитах тук – като посланик, но и като човек. И аз, и цялото ми семейство се чувствахме добре дошли в България. Българите ни посрещнаха с такова гостоприемство, каквото не се среща често.

Силно впечатление ми направи копнежът на хората по едно общество на равните шансове, за повече свобода и участие в демократичния градеж – копнеж, който се прояви най-вече по време на последните протести по улиците на София. Наблюдавам пробуждането на българското гражданско общество и нарастващото съзнание за важната роля, която играят политически активните граждани в едно демократично общество. Това е чудесно.

През свободното си време често карам ски в планината или плавам с платноходка в Черно море. България е страна, благословена с прекрасна природа и богата култура, която често ме докарва до възторг – и това положително няма да се промени.

ДВ: България е член на ЕС и на НАТО. Означава ли това, че двустранните отношения с Германия са изгубили тежест? Кои, според Вас, бяха най-важните моменти в тези отношения през последните пет години? С кои свои индивидуални качества двете страни са интересни една на друга?

Хьопфнер: Според мен приемането на България в ЕС и в НАТО не само не лиши от тежест двустранните отношения, а напротив – направи ги дори по-интензивни. Нашите две страни традиционно поддържат тесни политически и икономически връзки, които политиците от двете страни продължиха да развиват и задълбочават, често пъти в неформални разговори и без предварителна подготовка в рамките на многобройните срещи между държавите от ЕС и НАТО.

Икономическите връзки между двете страни особено се разшириха след приемането на България в ЕС и в обединения европейски пазар. Отразява го високият ръст на двустранния стокообмен. Това, според мен, е една от най-важните позиции в двустранните ни отношения през последните пет години: въпреки някои трудности, икономическото сътрудничество непрекъснато се развива. В момента за България търговският баланс дори е положителен, тоест – страната изнася за Германия повече стоки и услуги, отколкото внася от Германия. А това гарантира многобройни работни места в България.

Лично аз стигнах до извода, че на човешко равнище германци и българи общуват много хармонично. Съществуват много допирни точки на културно равнище, но и някои различия, а това придава жизненост на нашите отношения и ни прави интересни едни за други. И двете страни не са особено богати на суровини. Нашата „суровина” са образованието и човешкият потенциал. В това отношение ние гледаме в една посока. Особено многозначителен е фактът, че в България съществуват толкова много немски езикови гимназии и немскоезични факултети в университетите, в резултат от което и броят на българските студенти в Германия е изключително висок.

Кадър от ноември 2009 година, когато пред посолството на Германия в София бе отбелязана 20-годишнината от падането на Берлинската стена

Кадър от ноември 2009 година, когато пред посолството на Германия в София бе отбелязана 20-годишнината от падането на Берлинската стена

ДВ: През последните години на дневен ред излязоха и два проблема в двустранните отношения: трудностите на германските инвеститори в България и оживената дискусия около българските емигранти в Германия. Как стоят нещата в момента?

Хьопфнер: Германските инвеститори често се оплакват от липсата на надеждна правна рамка. Отнемат им, например, лиценз за добив на суровини чрез някакви юридически непрозрачни маневри, лишават ги от участие в конкурс за обществена поръчка или пък просто променят правилата и объркват целия им бизнесплан. Колкото до българските емигранти в Германия, ще кажа едно: свободното придвижване и мобилността вътре в ЕС са не само нещо нормално, но и едно от най-важните достижения на европейската интеграция. Няколко града в Германия обаче са изправени пред сериозно предизвикателство поради високата концентрация на пришълци от България и от други европейски страни. В същото време в Германия работят много високо квалифицирани българи. Мнозина работодатели използват възможността и назначават добре квалифицирани български специалисти.

ДВ: Има ли двустранни консултации във връзка с украинската криза? И разбирате ли аргументите на онези хора в България, които проявяват разбиране към Путин?

Хьопфнер: Естествено, темата присъства в двустранните разговори. Българският външен министър Вигенин посети Берлин през март тази година, малко след като приключи посещението му в Украйна. Той се срещна с германския си колега Щайнмайер и обсъди с него включително и кризата в Украйна.

Според мен и в Германия, и в България съществува широк консенсус за това, че анексирането на Крим нарушава международното право. Сега обаче най-важното е да се успокоят духовете. В това отношение важна роля играе ОССЕ.

ДВ: Вие активно се ангажирахте в сътрудничеството между двете страни в областтта на образованието. Както казахте, образованието е най-важната „суровина” на двете страни. Какво успяхте да постигнете?

Хьопфнер: Немското училище в София например, което е подслонено на територията на посолството, се развива много успешно. То беше открито година преди да дойда в България. А през март тази година вече получи сертификат като „Отлично немско училище в чужбина”. След няколко седмици от него ще излезе и първият випуск абитуриенти. Започнахме да работим над плановете за разширяване на училището с ново крило. Според мен това е един истински успех – не само за училището, но и за германо-българските отношения.

Ние си сътрудничим много активно и с другите партньорски училища в България. Гимназията „Константин Гълъбов” и другите 23 училища, които предлагат немски езиков сертификат, работят на изключително високо равнище. Ежегодните оценки за работата им го потвърждават по един забележителен начин. Нашето желание е да укрепим позицията на немския като важен чужд език в България. И водени от това желание, заедно с други партньори тази година за втори път много успешно проведохме училищен театрален фестивал на немски език. Преди няколко седмици в двора на посолството организирахме образователна борса, на която представихме многобройни възможности за образование, насочени към младите хора в България. И това са само няколко примера. Както вече казах, почти нищо друго не свързва нашите две страни толкова тясно, колкото образованието.

ДВ: Българската общественост добре познава и високо цени Вашия ангажимент за свободата на медиите. Какви са резултатите от него? Къде виждате напредък и къде – слабости? Защо България падна толкова ниско в класацията за медийна свобода на „Репортери без граници”? И смятате ли, че вече има по-голяма прозрачност по отношение на медийната собственост?

Хьопфнер: Важен напредък за последните години е фактът, ча за медийната свобода се говори повече и по-открито. Ясно е, че импулсът за един такъв дебат в крайна сметка трябва да дойде не отвън, а от самото българско общество. Ако съм съумял да подкрепя този импулс, значи усилията ми не са отишли напразно.

Свободата на медиите е основна предпоставка за едно свободно и демократично общество. В това отношение в България има още какво да се направи.

ДВ: Открай време се застъпвате и за правата на малцинствата. Кои малцинства в България са, според Вас, особено застрашени?

Хьопфнер: Важна тема е проблемът със социалната интеграция на ромите. България има традиции в толерантността и мирното съвместно съществуване на различните етноси. Напоследък имаше опити да се разклати този мир. Да си припомним, например, изстъпленията край Джумая джамия в Пловдив. За щастие българското гражданско общество последователно и категорично отхвърля такива опити.

ДВ: В кампанията преди изборите за Европейски парламент няколко български партии и независими кандидати заложиха на ксенофобията. Как оценявате тази тенденция в общоевропейски контекст?

Хьопфнер: Тревожат ме популистките тенденции в цяла Европа. В предизборната кампания редица кандидати за Европарламента – не само в България, се опитват да печелят гласове с ксенофобски лозунги. Всички ние сме длъжни на висок глас да се противопоставим на това явление. Основните ценности на ЕС не бива да се поставят под въпрос.

ДВ: В България се усеща някаква умора, дори разочарование от ЕС – въпреки че българите все още дават най-голяма подкрепа за ЕС в сравнение с останалите европейски граждани. Какво, според Вас, спечели България от членството си в ЕС? И изгуби ли нещо?

Хьопфнер: Смятам, че по принцип и до днес повечето българи имат положителна нагласа към ЕС. Ако в страната действително има някаква „умора от ЕС”, тя навярно се дължи на факта, че очакванията преди приемането бяха твърде високи и сега може би е настъпило известно разочарование.

Членството в ЕС донесе на България много предимства, категоричен е посланик Хьопфнер

Членството в ЕС донесе на България много предимства, категоричен е посланик Хьопфнер

На вътрешния европейски пазар българската икономика е изложена на една много остра конкуренция и всекидневно трябва да доказва, че може да участва в съревнованието. Тъкмо това обстоятелство доведе в много кратък период до огромни структурни промени, които продължават и днес. Но трудната пренагласа не бива да измества на заден план многобройните предимства, които донесе на България членството в ЕС. Част от тези предимства вече са осезаеми. Снабдяването със стоки никога не е било толкова добро, колкото днес, а и средните доходи сериозно се повишиха, в сравнение с годините преди приемането в ЕС. Благодарение на европейските средства, инфраструктурата в България също осезаемо се подобри.

ДВ: Вие често говорите в прав текст, а това си позволяват само малцина дипломати. Някои български медии Ви критикуват заради откритото говорене. Не можехте ли да си го спестите?

Хьопфнер: Честно казано, във въпросните епизодични случаи повечето отзиви бяха изключително положителни. Това се отнася както до гражданското общество, така и до правителствената администрация, а също и до част от медиите.

ДВ: След пет години в България говорите ли вече български, можете ли да се разбирате, да четете? И смятате ли и занапред да следите какво става в страната?

Хьопфнер: След тези пет години аз ценя България особено високо и, естествено, ще продължа и занапред внимателно да следя какво се случва в страната. Вярвам в българското бъдеще.

Колкото до познанията ми по български, вече разбирам доста. В същото време обаче трябва да си призная, че активният ми български в разговор не е сред моите най-силни качества.

ДВ: Знаете ли кое ще е следващото Ви работно място?

Хьопфнер: Вероятно ще стана посланик в друга държава от ЕС, но в момента не мога да кажа нищо по-конкретно.

 
 

Facebook тества инструмент за изобличаване на фалшиви новини

| от chronicle.bg |

След новината, че Германия има намерения да глобява Facebook за всяка фалшива новина, която се завърти в мрежата, от компанията явно са решили да се справят с проблема и в момента тестват филтър за фалшиви новини в Германия.

Политиците в Германия се опасяват, че разпространението на фалшиви новини може да се отрази на предстоящите наесен федерални избори.

Немците планират пътя, по който да вървят фалшивите новини така: когато системата за проверка на фактите на Facebook отчете една новина като фалшива, потребителите ще бъдат изпратени на Correctiv, неправителствена новинарска организация със седалище в Берлин. Ако даден елемент се счете за неверен, той ще бъде маркиран като „оспорван“, придружен от обосновка, а сайтът ще предупреждава потребителите, преди те да го споделят в социалната мрежа.

Освен това, т.нар. спорни елементи ще се показват по-малко в новинарския поток на социалната мрежа.

Източник: Financial Times

 
 

Колко струва откраднатата ви самоличност в интернет

| от chronicle.bg |

Към 20 долара. Десетки милиони хора губят личната си информация през последните години. Но какво се случва след това? Голяма част от тази информация излиза за продан по тъмните кътчета на интернет, по-известни като dark web.

Според това дали към информацията за човека има и данни за кредитната му карта, цените могат да варират от под 1 долар до около 459 долара. Средната цена е 21,35 долара. Както и в стандартния легален интернет пазар, цената на стоката зависи от фактори като качество, надеждност и репутацията на продавача.

Един от продавачите, който предлага открадната информация за 454,05 долара, обяснява цената с думите: „Това са данни изключително на личности с добро кредитно досие (над 720 точки). Можете да ги ползвате, за да си купите кола, къща или каквото си искате. Профилите идват с пълно име, адрес, цялата информация за кредитната карта. Можете да ги ползвате за колкото си време искате.“ Друга скъпа информация (248, 22 долара) е на карта с 10 000 долара лимит.

Евтини карти (2 долара) се продават, когато информацията им може да е оскъдна или невалидна по някакъв начин. „Те са за хора, които имат допълнителен вътрешен достъп до банкова информация“, споделя един от продавачите.

Сайтовете за продажба на самоличности си имат система за навигация и опции като нормален сайт. Трудно е обаче да се прецени качеството на стоката. Понякога продавачите казват откъде са вземи акаунтите, на коя банка са и т.н. Това в никакъв случай не означава, че няма да ви измамят с невалидна или измислена информация.

„Бизнесът с откраднати самоличности може да е много печеливш“, казва Хю Мин Го от Виетнам, който беше осъден през 2015 година на 13 години затвор за подобна измама с 200 милиона открадната профила. Обвинението твърди, че така той е спечелил над 1 900 000 долара.

Дори когато сайтовете за продажба на подобна информация се закрият, на тяхно място се появяват нови.

 

 
 

2 CELLOS готвят грандиозно шоу в Арена Армеец

| от chronicle.bg |

Супер доброто инструментално дуо 2CELLOS са готови с новия си албум SCORE, който е посветен на филмовата музика. С иновативния си звук и някои от най-популярните мелодии, създавани за класически и съвременни филми, албумът ще е подкрепен с грандиозно шоу и със световно турне, което ще стартира през лятото на 2017.

В България, талантливите музиканти ще видим на 4 декември в зала Арена Армеец с концерт, разделен на две части. В първата 2 Cellos ще бъдат на сцената със струнен оркестър, заедно с който ще ни поведат на пътешествие из филми и сериали като Gladiator, Lord of the Rings, Game of Thrones, The Godfather, Titanic и др. Във втората част компания на сцената ще им прави известен барабанист, заедно с който ще изпълнят всички хитове, с които 2 Cellos станаха популярни у нас – Thunderstruck на AC/DC, Smooth Criminal на Michael Jackson и др.

robe_2cellos_verona_2016_photo_by_sven_kucinic_21

Капацитетът на зала Арена Армеец ще бъде ограничен за това шоу, заради спецификата на продукцията. Всички категории ще предлагат запазено седящо място, а първите 300 билета от най-скъпите две категории, закупени от мрежата на EVENTIM, ще гарантират и запазено място на паркинга на Арена Армеец до 20 минути преди старта на концерта, който е с начален час 20:00 часа.

Продажбата на билети за България стартира на 20 януари 2017 г. на цени от 50 до 110 лева. От 17 януари ще е активна специална предварителна продажба на билети на сайта 2Cellos.com

2 Cellos са сензация още от създаването на видео версията на Smooth Criminal от Michael Jackson, която имаше милиони гледания в YouTube през 2011 г. Хърватските челисти Luka Sulic и Stjepan Hauser са създали общо три високо енергични албума за Sony Music Masterworks. Новият албум ги представя в една различна и по-традиционна светлина. За да е осигурен идеалният звуков фон за тяхната виртуозност, към тях се присъединява и Лондонският симфоничен оркестър с диригент Робин Смит.

Албумът започва с аранжимент от мелодии на Ramin Djawadi, представяйки „Игра на Тронове“, чията кулминация е дръзката и героична главна тема на сериала – https://www.youtube.com/watch?v=DcFpvolRN3w

Темите, които звучат по време на някои от най-епичните моменти във филмовата история също са включени в нови преработки. Някои от тях са: „Титаник“ от Джеймс Хорнър („My hearth will go on“); темата от „Списъкът на Шиндлер“ на Джон Уилямс, както и тази от „Огнените Колесници“, написана от Вангелис; „За любовта на една принцеса“ от „Смело Сърце“, отново на Джеймс Хорнър; „May it be“ от „Властелинът на пръстените: Задругата на пръстена“, както и „Now we are free“ от филма Гладиатор, композирана от Ханс Цимер.

От друга страна, вокалната красота от звука на челата, пасва идеално на романтични теми като “Лунна река“ от „Закуска в Тифани“; красиви теми от филми като „Кино Парадисо“ и „Малена“; любовната тема на Нино Рота от „Кръстникът“, спечелилата Оскар тема от филма „Любовна история“ от Франсис Ле, завладяващата песен „Каватина“, която може да бъде чута в „Ловецът на елени“.

Билети за 2CELLOS @ ARENA ARMEEC ще намерите в бензиностанции OMV, The Mall, билетен център НДК, мрежата на Ивентим в цялата страна и онлайн на Eventim.bg

 
 

Bookclub: Откъс от новата книга на Фредерик Бакман

| от chronicle.bg |

Нова книга от шведския писател Фредерик Бакман излиза на българския пазар. Бакман е познат в България с „Човек на име Уве“, „Баба праща поздрави и се извинява“ и „Брит-Мари беше тук“. Броени дни след Коледа на български излезе и новелата „Всяка сутрин пътят към дома става все по-дълъг”.

Смъртта е единственото нещо, което е сигурно в нашия живот. Въпреки това обикновено за нас е трудно, често дори изглежда невъзможно, да си представим живота след като близък човек си отиде. Загубата на роднина или приятел може да бъде непосилно тежка, особено ако той си отиде внезапно. А колко по-тежка може да бъде, ако знаем, че времето на човека  изтича и обратното броене вече е започнало? Колко воля е нужна, за да запазиш самообладание, когато виждаш как близък човек чезне пред очите ти? Колко сила изисква да сдържаш сълзите си пред този, за когото знаеш, че си отива бавно, но сигурно?

В търсене на отговорите на тези въпроси добре познатият Фредрик Бакман, който се радва на нечуван читателски интерес по целия свят, написва новелата „Всяка сутрин пътят към дома става все по-дълъг”.

vsqka_sutrin_putqt_kum_doma_cover

Предлагаме ви откъс от новелата:

В края на един живот има болница, в която някой е опънал зелена палатка насред стаята.

В нея се събужда човек. Задъхан и изплашен е, не знае къде се намира. До него седи млад мъж, който прошепва:

– Не се страхувай.

И това ако не е най-хубавата възраст, мисли си стар мъж, щом поглежда внука си. Тогава, когато едно момче е достатъчно голямо, че да разбира как работи светът, но и достатъчно младо, че да отказва да го приеме. Стъпалата на Ноа не докосват земята, когато провесва крака от ръба на пейката, но главата му достига космоса, защото още не е живял толкова дълго, че да позволи на хората да закотвят мислите му за земята. До него седи дядо му, който е нечувано, нечувано стар, разбира се. Толкова стар, че хората вече са се отказали да му натякват да се държи като възрастен. Толкова стар, че вече е твърде късно да порасне.

Тази възраст също не е толкова лоша.

Ноа примигва тежко и сънено към изгрева отвъд площада, където се намира пейката. Не иска да признае пред дядо, че не знае къде са, защото това е тяхната игра: Ноа затваря очи, а дядо го отвежда някъде, където никога не са ходили. Понякога момчето трябва здраво, здраво да стиска очи, докато с дядо сменят четири автобуса в града. Друг път пък дядо го отвежда право в гората зад къщата до езерото. Понякога излизат с лодката и често плават толкова дълго, че Ноа заспива, а когато се отдалечат достатъчно, дядо прошепва „отвори очи“ и Ноа получава карта, компас и задачата да изчисли как да се върнат обратно. Дядо винаги е сигурен, че той ще се справи, защото има две неща, в които вярва непоклатимо: математиката и Ноа.

Когато дядо бил млад, група учени измислили как да пратят трима души на Луната. Именно математиката ги отвела дотам и обратно. Цифрите винаги помагат на човек да намери обратния път.

Но това място няма координати. Не е отбелязано на картата и оттук не минават пътища.

Ноа помни, че днес дядо го помоли да затвори очи. Помни, че се измъкнаха от дядовата къща, и знае, че отидоха до езерото, защото познава всички шумове и песни на водата, независимо дали е с отворени очи, или не. Спомня си мокрите дъски под краката им, когато влязоха в лодката, но нищо повече. Не знае как двамата с дядо са се озовали тук, на пейка до кръгъл площад. Мястото е ново за него, но всичко тук му е познато. Сякаш някой е откраднал всички вещи, с които е израснал, и ги е наредил в нечий чужд дом. Малко по-нататък има бюро, точно като това в кабинета на дядо, с калкулатор и карирана хартия отгоре. Дядо свири някаква тъжна мелодия с уста. Спира за малко, за да прошепне:

– Площадът пак се е смалил през нощта.

После продължава да свири. Момчето го поглежда въпросително и дядо се изненадва, едва сега осъзнавайки, че е казал думите на глас.

– Извинявай, Ноаноа, забравих, че тук мислите се чуват.

Дядо винаги го нарича Ноаноа, защото харесва името на внука си два пъти повече от всички останали имена. Допира ръка до косата на момчето. Не я разрошва, просто отпуска пръстите си върху нея.

– Няма от какво да се страхуваш, Ноаноа.

Под пейката цъфтят зюмбюли. Милион мънички ръце се протягат над стеблата, за да прегърнат слънцето. Момчето ги разпознава – това се цветята на баба и миришат на Коледа. Други деца може би свързват празника с джинджифилови сладки и гльог, но ако някога си имал баба, която обича растения, то твоята Коледа винаги мирише на зюмбюли. Между цветята проблясват парченца стъкло и ключове, сякаш ги е носил в буркан, но се е спънал и го е изпуснал.

– Закъде са всички ключове? – пита момчето.

– Какви ключове? – пита дядо.

Погледът на стария мъж изглежда странно стъклен. Той почуква объркано слепоочията си. Момчето отваря уста, за да каже нещо, но щом го вижда, се спира. Мълчи и прави това, което дядо му го е научил да прави, когато се изгуби: оглежда околностите и търси следи и ориентири. Пейката е обградена от дървета – дядо ги обича, защото на тях не им пука какво мислят хората. Птичи силуети литват от клоните, разпръскват се по небосвода и се отпускат уверено, носени от ветровете. Дракон, зелен и сънен, прекосява площада. В един ъгъл пък спи пингвин, върху чийто корем има малки отпечатъци от длани с цвят на шоколад. До него седи пухкав бухал само с едно око. Ноа си ги спомня, едно време бяха негови. Дядо му подари дракона, когато Ноа беше още бебе, защото баба каза, че не било уместно да се дават плюшени дракони на новородени, а дядо отвърна, че не искал да има уместен внук.

По площада вървят хора, но фигурите им са размазани. Щом момчето опитва да се съсредоточи върху чертите им, те се изплъзват от погледа му като слънчеви лъчи между щори. Един от тях спира и махва на дядо. Дядо отвръща на поздрава и опитва да изглежда уверено.

– Кой е това? – пита момчето.

– Това е…  аз…  не си спомням, Ноаноа. Беше отдавна… струва ми се…

Той млъква, поколебава се, търси нещо в джобовете си.

– Днес не ми даде карта и компас, нищо, на което да разчитам. Не знам как да открия пътя към вкъщи – прошепва Ноа.

– Боя се, че тези неща няма да са ни от полза тук, Ноаноа.

– Къде сме, дядо?

Дядо заплаква, тихо и без сълзи, така че внукът му да не разбере.

– Трудно е да се обясни, Ноаноа. Много, много трудно е да се обясни.