Хьопфнер пред Дойче веле: “Чувствах се добре дошъл в България“

| от |

След няколко седмици германският посланик Матиас Хьопфнер ще се раздели с България, предава Дойче веле. Каква е равносметката му след петте години, прекарани в София, и с какво ще запомни България?

11-10-01-31345_2

Преди да отпътува от София, посланик Хьопфнер даде ексклузивно интервю за Дойче Веле:

ДВ: Г-н Хьопфнер, тръгвате си от България, след като пет години бяхте германски посланик в страната. Кои са най-силните впечатления, които ще отнесете у дома?

Хьопфнер: Особено вълнуващи бяха топлината и приятелството, които изпитах тук – като посланик, но и като човек. И аз, и цялото ми семейство се чувствахме добре дошли в България. Българите ни посрещнаха с такова гостоприемство, каквото не се среща често.

Силно впечатление ми направи копнежът на хората по едно общество на равните шансове, за повече свобода и участие в демократичния градеж – копнеж, който се прояви най-вече по време на последните протести по улиците на София. Наблюдавам пробуждането на българското гражданско общество и нарастващото съзнание за важната роля, която играят политически активните граждани в едно демократично общество. Това е чудесно.

През свободното си време често карам ски в планината или плавам с платноходка в Черно море. България е страна, благословена с прекрасна природа и богата култура, която често ме докарва до възторг – и това положително няма да се промени.

ДВ: България е член на ЕС и на НАТО. Означава ли това, че двустранните отношения с Германия са изгубили тежест? Кои, според Вас, бяха най-важните моменти в тези отношения през последните пет години? С кои свои индивидуални качества двете страни са интересни една на друга?

Хьопфнер: Според мен приемането на България в ЕС и в НАТО не само не лиши от тежест двустранните отношения, а напротив – направи ги дори по-интензивни. Нашите две страни традиционно поддържат тесни политически и икономически връзки, които политиците от двете страни продължиха да развиват и задълбочават, често пъти в неформални разговори и без предварителна подготовка в рамките на многобройните срещи между държавите от ЕС и НАТО.

Икономическите връзки между двете страни особено се разшириха след приемането на България в ЕС и в обединения европейски пазар. Отразява го високият ръст на двустранния стокообмен. Това, според мен, е една от най-важните позиции в двустранните ни отношения през последните пет години: въпреки някои трудности, икономическото сътрудничество непрекъснато се развива. В момента за България търговският баланс дори е положителен, тоест – страната изнася за Германия повече стоки и услуги, отколкото внася от Германия. А това гарантира многобройни работни места в България.

Лично аз стигнах до извода, че на човешко равнище германци и българи общуват много хармонично. Съществуват много допирни точки на културно равнище, но и някои различия, а това придава жизненост на нашите отношения и ни прави интересни едни за други. И двете страни не са особено богати на суровини. Нашата „суровина” са образованието и човешкият потенциал. В това отношение ние гледаме в една посока. Особено многозначителен е фактът, че в България съществуват толкова много немски езикови гимназии и немскоезични факултети в университетите, в резултат от което и броят на българските студенти в Германия е изключително висок.

Кадър от ноември 2009 година, когато пред посолството на Германия в София бе отбелязана 20-годишнината от падането на Берлинската стена

Кадър от ноември 2009 година, когато пред посолството на Германия в София бе отбелязана 20-годишнината от падането на Берлинската стена

ДВ: През последните години на дневен ред излязоха и два проблема в двустранните отношения: трудностите на германските инвеститори в България и оживената дискусия около българските емигранти в Германия. Как стоят нещата в момента?

Хьопфнер: Германските инвеститори често се оплакват от липсата на надеждна правна рамка. Отнемат им, например, лиценз за добив на суровини чрез някакви юридически непрозрачни маневри, лишават ги от участие в конкурс за обществена поръчка или пък просто променят правилата и объркват целия им бизнесплан. Колкото до българските емигранти в Германия, ще кажа едно: свободното придвижване и мобилността вътре в ЕС са не само нещо нормално, но и едно от най-важните достижения на европейската интеграция. Няколко града в Германия обаче са изправени пред сериозно предизвикателство поради високата концентрация на пришълци от България и от други европейски страни. В същото време в Германия работят много високо квалифицирани българи. Мнозина работодатели използват възможността и назначават добре квалифицирани български специалисти.

ДВ: Има ли двустранни консултации във връзка с украинската криза? И разбирате ли аргументите на онези хора в България, които проявяват разбиране към Путин?

Хьопфнер: Естествено, темата присъства в двустранните разговори. Българският външен министър Вигенин посети Берлин през март тази година, малко след като приключи посещението му в Украйна. Той се срещна с германския си колега Щайнмайер и обсъди с него включително и кризата в Украйна.

Според мен и в Германия, и в България съществува широк консенсус за това, че анексирането на Крим нарушава международното право. Сега обаче най-важното е да се успокоят духовете. В това отношение важна роля играе ОССЕ.

ДВ: Вие активно се ангажирахте в сътрудничеството между двете страни в областтта на образованието. Както казахте, образованието е най-важната „суровина” на двете страни. Какво успяхте да постигнете?

Хьопфнер: Немското училище в София например, което е подслонено на територията на посолството, се развива много успешно. То беше открито година преди да дойда в България. А през март тази година вече получи сертификат като „Отлично немско училище в чужбина”. След няколко седмици от него ще излезе и първият випуск абитуриенти. Започнахме да работим над плановете за разширяване на училището с ново крило. Според мен това е един истински успех – не само за училището, но и за германо-българските отношения.

Ние си сътрудничим много активно и с другите партньорски училища в България. Гимназията „Константин Гълъбов” и другите 23 училища, които предлагат немски езиков сертификат, работят на изключително високо равнище. Ежегодните оценки за работата им го потвърждават по един забележителен начин. Нашето желание е да укрепим позицията на немския като важен чужд език в България. И водени от това желание, заедно с други партньори тази година за втори път много успешно проведохме училищен театрален фестивал на немски език. Преди няколко седмици в двора на посолството организирахме образователна борса, на която представихме многобройни възможности за образование, насочени към младите хора в България. И това са само няколко примера. Както вече казах, почти нищо друго не свързва нашите две страни толкова тясно, колкото образованието.

ДВ: Българската общественост добре познава и високо цени Вашия ангажимент за свободата на медиите. Какви са резултатите от него? Къде виждате напредък и къде – слабости? Защо България падна толкова ниско в класацията за медийна свобода на „Репортери без граници”? И смятате ли, че вече има по-голяма прозрачност по отношение на медийната собственост?

Хьопфнер: Важен напредък за последните години е фактът, ча за медийната свобода се говори повече и по-открито. Ясно е, че импулсът за един такъв дебат в крайна сметка трябва да дойде не отвън, а от самото българско общество. Ако съм съумял да подкрепя този импулс, значи усилията ми не са отишли напразно.

Свободата на медиите е основна предпоставка за едно свободно и демократично общество. В това отношение в България има още какво да се направи.

ДВ: Открай време се застъпвате и за правата на малцинствата. Кои малцинства в България са, според Вас, особено застрашени?

Хьопфнер: Важна тема е проблемът със социалната интеграция на ромите. България има традиции в толерантността и мирното съвместно съществуване на различните етноси. Напоследък имаше опити да се разклати този мир. Да си припомним, например, изстъпленията край Джумая джамия в Пловдив. За щастие българското гражданско общество последователно и категорично отхвърля такива опити.

ДВ: В кампанията преди изборите за Европейски парламент няколко български партии и независими кандидати заложиха на ксенофобията. Как оценявате тази тенденция в общоевропейски контекст?

Хьопфнер: Тревожат ме популистките тенденции в цяла Европа. В предизборната кампания редица кандидати за Европарламента – не само в България, се опитват да печелят гласове с ксенофобски лозунги. Всички ние сме длъжни на висок глас да се противопоставим на това явление. Основните ценности на ЕС не бива да се поставят под въпрос.

ДВ: В България се усеща някаква умора, дори разочарование от ЕС – въпреки че българите все още дават най-голяма подкрепа за ЕС в сравнение с останалите европейски граждани. Какво, според Вас, спечели България от членството си в ЕС? И изгуби ли нещо?

Хьопфнер: Смятам, че по принцип и до днес повечето българи имат положителна нагласа към ЕС. Ако в страната действително има някаква „умора от ЕС”, тя навярно се дължи на факта, че очакванията преди приемането бяха твърде високи и сега може би е настъпило известно разочарование.

Членството в ЕС донесе на България много предимства, категоричен е посланик Хьопфнер

Членството в ЕС донесе на България много предимства, категоричен е посланик Хьопфнер

На вътрешния европейски пазар българската икономика е изложена на една много остра конкуренция и всекидневно трябва да доказва, че може да участва в съревнованието. Тъкмо това обстоятелство доведе в много кратък период до огромни структурни промени, които продължават и днес. Но трудната пренагласа не бива да измества на заден план многобройните предимства, които донесе на България членството в ЕС. Част от тези предимства вече са осезаеми. Снабдяването със стоки никога не е било толкова добро, колкото днес, а и средните доходи сериозно се повишиха, в сравнение с годините преди приемането в ЕС. Благодарение на европейските средства, инфраструктурата в България също осезаемо се подобри.

ДВ: Вие често говорите в прав текст, а това си позволяват само малцина дипломати. Някои български медии Ви критикуват заради откритото говорене. Не можехте ли да си го спестите?

Хьопфнер: Честно казано, във въпросните епизодични случаи повечето отзиви бяха изключително положителни. Това се отнася както до гражданското общество, така и до правителствената администрация, а също и до част от медиите.

ДВ: След пет години в България говорите ли вече български, можете ли да се разбирате, да четете? И смятате ли и занапред да следите какво става в страната?

Хьопфнер: След тези пет години аз ценя България особено високо и, естествено, ще продължа и занапред внимателно да следя какво се случва в страната. Вярвам в българското бъдеще.

Колкото до познанията ми по български, вече разбирам доста. В същото време обаче трябва да си призная, че активният ми български в разговор не е сред моите най-силни качества.

ДВ: Знаете ли кое ще е следващото Ви работно място?

Хьопфнер: Вероятно ще стана посланик в друга държава от ЕС, но в момента не мога да кажа нищо по-конкретно.

 
 

Хайде да идва новият „Шерлок“!

| от |

След няма и година и един месец, минали в тегаво чакане, на малкия екран ще се появи новият, четвърти поред сезон на, нека си признаем честно, един от най-добрите сериали за последните години – „Шерлок“.

Шоуто, което направи Бенедикт Къмбърбач мега звезда, при това за няма и месец, се завръща за четвърти и засега, последен път на екран.

„Кометата на ВВС“, както феновете иронично наричат най-смелия проект на канала, стартира през 2010 година. По онова време модерна версия на най-известния книжен детектив, създаван някога, звучи като лоша научна-фантастика. Та какво може да прави Шерлок Холмс в XXI век и да е все така уникален, като мъжа създаден преди близо два века от сър Артър Конан Дойл? Хората са скептични и по-скоро негативно настроени към проекта, но накрая се оказва, че не са прави.

„Шерлок“ е шоу, в което или се влюбваш веднага или започваш да не понасяш още от първия му епизод. „Study in Pink“, базиран на един от кратките разкази на Дойл, излиза официално на 25 юли 2010 година. Месец по-рано ВВС пускат първата версия на същия епизод онлайн. Гледанията и свалянията са в хиляди. Епизодът по-късно е леко редактиран, променен и премонтиран и излиза официално на екран.

Взависимост от това коя версия сте гледали, може и да не сте харесали сериала още от първите му минути. Неофициалната версия, каквато се води неизлъчения епизод, е по-дълга, по-бавна и да, една идея по-различна.

Ще се учудите, но има хора, които рязко намразват сериала именно заради този епизод и така и не му дават повече шанс. Тяхна грешка. „Шерлок“ е поп-културно явление за телевизионния бизнес и е новаторство във времето, в което зрителят трудно успява да бъде изненадан.

Модерният „Шерлок“ няма време за губене. Сериалът базира първите си два сезона, излезли в рамките на шест месеца един от друг, на най-известните произведения на Конан Дойл и набързо вкарва вътре най-известните персонажи от света на детектива – Айрийн Адлър, професор Мориарти, инспектор Лестрейд, Майкрофт Холмс и разбира се, доктор Уотсън. Ще се учудите, но дори и второстепенните персонажи в сериала са базирани на такива, измислени от британеца и присъстващи в оригиналните му истории.

„Шерлок“ е феномен. На пръв поглед в него няма нищо уникално – та той адаптира произведия написани през 1800 година, не измисля нито един нов случай или персонаж за своя герой – и същевременно е най-новаторското хрумване на модерния развлекателен бизнес. Пълен е със случки и неща, които телевизията сякаш открива чак сега. И най-важното, успява да запали искрата по известния детектив отново.

Всеки век има свой Шерлок, казват различни експерти. Толкова уникално е творението на Артър Конан Дойл. За XXI век този Шерлок се нарича Бенедикт Къмбърбач. Независимо доколко това се харесва на някои или не. Независимо колко пълнометражни филма се направят за този детектив. Независимо колко нови книги излязат, се напишат, адаптират и прочие.

„Шерлок“ изстрелва Къмбърбач и Фрийман в стратосферата на мега-звездите. До момента, близо 40-годишните британци, са играли в телевизията, киното, при това във висококласни продукции, театъра и грандиозният успех все някак им се изплъзва. „Шерлок“ е game changer за тях. Той дава ударен ход на кариерите им и влива свежа кръв в леко скучния пейзаж на новите имена и еднотипни актьори, които се появяват ежегодно в Холивуд.

След грандиозния успех на първите си два сезона „Шерлок“ си взима почивка от цели 2 години. В днешно време, пък и в което и да е време, няма телевизионна продукция, която може да си позволи такава пауза. Това е лукс. Но ето, че „Шерлок“ го прави и това по никакъв начин не намалява фен-базата му. На 24 декември 2013 година, когато Шерлок Холмс трябва да се завърне от мъртвите, Twitter прегрява от тагове, хаштагове и прочие модерни версии на онлайн ентусиазма, заради старта на шоуто. Страницата на ВВС блокира от фенове, решени да гледат новия епизод онлайн.

Сезон 3 минава точно като комета – веднъж на 100 години – и отново отива в почивка, за да се завърне на 1 януари 2015-а (времевите паузи в „Шерлок“ са толкова огромни и различни, че могат да се мерят само с начина, по който Градска мобилност отчита времето между отделните трамваи – тоест, то граничи от сега до плюс безкрайност).

Стивън Мофат и Марк Гатис – сценарист и актьор по професия и създатели на сериала, в едно свое интервю казват, че когато им хрумнала идеята за модерен Шерлок, просто се молели ВВС да кажат „да“ на проекта. Защото телевизията се дърпа в продължение на няколко години. А какво и как ще правят те, за да го осъществят, си е тяхна работа.

В момента екипът на „Шерлок“ – от актьорите през режисьорите и сценаристите – е толкова зает с ангажименти по други проекти, че нямат време да направят нови епизоди за продукта, който ги направи толкова известни и желани. И това е жалко. Защото „Шерлок“ заслужава много сезони.

Сезон 4 обаче е на път. Той вече е изсниман, под строги мерки за сигурност и зоркия поглед на телевизията, в студения Кардиф. „Шерлок“ отдавна не се снима в Лондон. Всъщност от първия си епизод насам, защото вероятността там нещо да остане в тайна и някой да не види някоя сцена, е абсолютно невъзможно.

Ето ви един любопитен факт: първи епизод е сниман на реалната „Бейкър Стрийт“ 221В. Това не се е случвало никога след това. По онова време улицата е затворена и снимките текат, начело с Бенедикт Къмбърбач и Мартин Фрийман на сета, и никой не забелязва или дори и да го прави, не го вълнува какво се случва. Днес този вариант е мираж.

Сезон 4 на „Шерлок“, след един тотално страничен епизод, тръгва на 1 януари 2017 година. След него, в три поредни седмици, следват още 3 епизода. The Six Thatchers, The Lying Detective и The Final Problem, чиято първа снимка показва завръщането на Мориарти, ще бъдат излъчени съответно на 1-ви, 8-ми и 15-ти януари. И оттам-нататък не се знае накъде.

Sherlock Шерлок

Засега „Шерлок“ е в пауза. Но пък е като оргазъм или комета… зависи от гледната точка. Случва се рядко, но пък как!        

 
 

Диагноза „кучкар“

| от |

На пръв поглед кучкарите изглеждат като другите хора: имат очи, уши, носове, носят дрехи, ядат сандвичи и празнуват Коледа. При по-внимателно вглеждане, може да установите някои белези, които не са характерни за нормалните хора: топки косми в различни цветове, залепнали по палтата, топки, изскачащи от джобовете, свински уши за дъвчене в чантите, и най-очевидното: четириноги животни, влачещи се на каишка или тичащи свободно зад тях.

Дори когато тези знаци са налице, все още не е сигурно, че имате пред себе си истински кучкар. Винаги съществува възможността да се натъкнете на нормален собственик на куче, който не е обсебен от животното си, но трябва да сте наясно, че шансовете за това са много малки. Кучкарите са хора, които може да изглеждат като скучни членове на обществото, до момента, в който по улицата не мине бебе ши тцу, облечено в коледно елече. В този момент тези иначе примерни служители, свестни работодатели, добри родители и верни приятели, изпадат в амок и започват да подпискват и да издават нечленоразделни звуци на умиление и възхита. Кучкарите са хората, които пазаруват в HIT с отегчени физиономии до мига, в който не минат покрай зоомагазина, зад чиято витрина тримесечна болонка бори петмесечна немска овчарка, при която гледка тези странни хора се разтичат като локви върху количката с покупките. Кучкарите приличат на онези плюшени играчки, които изглеждат безопасно безмълвни и симпатични, докато не натиснете скритото в шкембето им копче, при което играчката започва да пее фалшива мелодия, мигновено пресъздаваща атмосферата на филм по роман на Стивън Кинг. Тези хора имат интегрирани бутони, които се активират при определени думи като „куче“, „кученце“, „любимец“, „разходка“, „зоомагазин“ , „играчка“ др. Изпуснете ли се да изречете на глас някоя от тези думи или лексеми, рискът кучкарят да ви припознае за „свой човек“ е огромен. И от този момент нататък започвате да се плъзгате стремглаво по наклонената плоскост на безкраен и безумен разговор, в който единствен герой е някой на име „Джако“ или „Сара“. Герой, който очевидно е обладал съзнанието на стопанина си и той несъмнено ще се опита да ви вкара в неговата матрица.

Вижте кои са петте абсолютно непогрешими признака, които трябва задействат пожарната аларма в главата ви, защото ако някой от тях е налице, си имате работа с кучкар:

1. Винаги, навсякъде, по всяко време, има космарлак

Повечето хора се борят с присъствието на косми в дома и по дрехите си, но не и кучкарите. Те не могат да заспят, ако във възглавницата им поне един час не се е валяло куче и не пият кафето си, ако в него не плуват поне три кучешки косъма. Лепките за изчистване на козина могат да срещнат в дома им, в колата им, в чантите им и в офиса им, но въпреки тях, космите са тяхна втора кожа. И те нямат против. Ако питате някой заклет кучкар, той ще ви каже, че ако се озове някъде далеч от кучето си за седмица, започва да страда от остра абстиненция от кучешка козина и започва да гали всякакви космати неща, само и само да се почувства по-близо до любимеца си. Ако видите мъж, който с психопатско изражение тайно гали косматото палто на някаква дама в трамвая или жена, която с налудничав поглед се хвърля да гали всеки пекинез, с който се размине по улицата – това са кучкари.

2. „Виж как гледа тук, докато й говоря за влиянието на червеевите дупки върху ръста на икономиката в Боливия, всичко разбира!“

Кучкарите придават на кучетата интелигентност, която би сложила Стивън Хокинг в малкия си джоб. Една позната, например, твърди, че нейното куче обича да гледа исторически филми и се разстройва от тъпи американски екшъни. Друг приятел пък е убеден, че кучето му разбира кога звъни синът му, защото вибрациите в тона на лаенето са различни, когато се обажда той, и когато звъни някой друг.

3. „Тук не е излязъл много добре, по принцип е по-фотогеничен“

Единствените хора, които могат да съперничат на кучкарите по досада, са майките на малки деца. Нищо не може да се сравни с упоритостта на млада майка или запален кучкар (от двата пола), когато трябва да ви покажат снимките на своите най-големи любови. Подобно на майката, кучкарят ще ви преследва като хрътка, за да ви покаже видео, в което дакелът му за първи път се среща с този необичаен по нашите ширини през зимата феномен – снегът. Той ще ви показва обширни галерии на смартфона си, в които померанът Тоби е заснет на маса, на стол, под маса, под стол, на диван, под диван, в парка, в планината, на тревичка върху покривка, на тревичка върху шал, че и директно върху тревичката, без нищо друго под себе си. Ще ви обяснява надълго и нашироко как Тоби има снимки пред катедралата във Варна, пред НДК, на Мадарския конник, Рилските езера, Царевец, Перперикон и къде ли още не. И няма да ви остави на мира, докато не се възторгнете на ръба на патологичния екстаз от нещата, които прави кучето му.

4. „I love dogs, because people suck“, „There are no ugly dogs, only ugly people“ и други афоризми

Въпреки че в обществото твърде рядко може да се намери ситуация, която да изисква реално избиране на куче пред човек или на човек пред куче, кучкарите често демонстрират, че кучетата са по-добри от хората. По-сърдечни, по-добри, безкористни в обичта си и винаги красиви. Тяхната кучелюбяща житейска философия често се бърка от другите хора с човеконенавистна, което поражда серии от спорове и злокобни вражди. Когато куче ухапе човек, те са убедени, че е било предизвикано. Когато куче се сбие с куче, те са сигурни, че стопанинът поне на едното, не го е възпитал достатъчно добре и това е причината животните да се сбият. Освен това, тяхното верую, заключаващо се във вездесъща обич към кучето, обикновено се изтипосва във формата на различни слогани, които красят чашите им за чай и тениските им.

5. „Не е достатъчно моето куче да е щастливо, трябва всички кучета да са щастливи“

Наскоро бях на бизнес среща с колежка, която водеше тежки финансови преговори с бъдещи клиенти. Във върховия момент на своя устрем да договори перфектната цена, тя чу кучешки лай, долитащ през прозореца. Преговорите бяха мигновено прекъснати, тъй като колежката изтича през прозореца и видя на улицата куче, което изглежда нещастно. Веднага се започна операция по спасяване: прибиране, пускане на обяви, организиране на група за намиране на собствениците във Facebook. Горките клиенти останаха да висят на масата с глупавите си бизнес предложения, а малкият кучо, набързо наречен „Топчо“, беше прибран на топло, закаран до ветеринарна клиника за преглед и обгрижен. Мечтата на кучкарите е 80% от държавния бюджет да бъдат отделени за построяване на приюти за бездомни кучета, с условия, които биха накарали мениджърите на Hilton да се срамуват в ъгъла. И не се съмнявайте, ако имат възможност да строят приюти с всеки излишен лев, те ще го направят.

Текста писа Цветелина Вътева. Кака на две красиви, фотогенични, ужасяващо интелигентни кучета. И един котарак. Собственик на много окосмени дрехи. Почитател на чая с козина. Досаден събеседник, тормозещ околните със снимки на кучетата си. Горд притежател на чаша с надпис „DOGS. Because people suck“. Мечтаеща за кучешки приюти с пет звезди и за продължителност на кучешкия живот поне колкото човешкия. И привърженик на идеята, че всички кучета заслужават да бъдат щастливи.

 
 

Киното на Уди Алън: крачка в друга реалност

| от chronicle.bg |

На днешния ден е роден един от гениите на съвременното кино – Уди Алън. И днес той навършва 81г. Трудно за вярване, но факт.

Уди Алън е от онези имена, които след проверка в Wikipedia, установявате, че се свързват с 10 професии накуп. Някои от нас едва успяват да се закрепят на острието на една професия, а Алън е режисьор, актьор, сценарист, драматург и музикант. Това е положението. Някои могат повече от други и Уди Алън е от можещите.

След 50 години в киното, творческата енергия на Алън не дава симптоми на затихване, както става ясно от последния му филм Cafe society. Нито грандиозният жълт скандал около раздялата му с Миа Фароу (1992 г.), нито недоказаните обвинения в педофилия, нито критиките спряха Алън да прави изкуството си, така както го разбира.

Филмите му са доказателството, че чувството за хумор е основната черта, която разделя интелигентния от неинтелигентния човек, широко скроения от тесногръдия.

Подбрали сме в галерия 15 любими наши филми на Уди Алън. Искате ли да добавите нещо?

 
 

Ери де Лука спечели антинаградата за най-лошо описание на секс

| от chronicle.bg, БТА |

Известният италианският писател Ери де Лука добави съмнително отличие към колекцията си с награди – приза за най-лошо описание на секс в литературно произведение, съобщи АP.

Романът, който донесе на Де Лука наградата, е „Денят преди щастието“. В него се разказва историята на един неаполитански сирак след Втората световна война.

Членовете на журито казаха, че решаващо за присъждането на наградата е било описанието на двама любовници „като балерини, носещи се на палци“. Те допълниха, че победата на Де Лука „напомня, че дори във времето на Брекзит няма граници за лошото описание на секс“.

Ери де Лука е 24-ият лауреат на антинаградата. Тя се присъжда от сп. Literary Review от 1993 г., за да отличи „грубото, безвкусно и често небрежно“ описание на секса в съвременните романи и така да обезкуражи тази практика.

Сред досегашните й лауреати са Норман Мейлър, Том Улф, Себастиан Фолкс. Покойният Джон Ъпдайк е единственият писател, удостоен с „награда за цялостни постижения“.

Наградата не обхваща порнографски романи.