„Holidays After the Fall – крайбрежна архитектура и урбанизъм в България и Хърватия“

| от | | |

Изложба с фотографии на Никола Михов „Ваканция след края на сезона“ ще се проведе от 7 до 30 май в Червената къща на ул. Любен Каравелов №15 в София.  Откриването е на 7 май (сряда) от 18.00ч. 

 

На 7 май от 19:00 ще се състои и After the Fall – дискусия и представяне на книгата: Holidays Аfter the Fall – Крайбрежна архитектура и урбанизъм в България и Хърватия“ с участието на културните антрополози Елке Байер, Анке Хагеман и Михаел Зинганел (Берлин, Виена), фотографа Никола Михов (София/Париж), и доц. Елена Димитрова, представител на ИКОМОС България. Входът е свободен.

Центърът за култура и дебат Червената къща има удоволствието да ви покани на откриването на изложбата „Ваканция след края на сезона“, в сряда, 7 май от 18.00 ч. Откриването ще бъде последвано от дискусия на тема: Наследството на модернизма в крайбрежната архитектура в България и Хърватия и представяне на книгата „Holidays after the Fall – Seaside Architecture and Urbanism in Bulgaria and Croatia”с участието на авторите: Елке Байер, Анке Хагеман и Михаел Зинганел (Берлин, Виена). Дискусията ще се проведе на английски и на български език.

Изложбата „Ваканция след края на сезона“ включва различни снимки и архивни от емблематични морски курорти в България и Хърватия, както и серия на фотографа Никола Михов, заснета специално за книгата „Holidays after the Fall – Seaside Architecture and Urbanism in Bulgaria and Croatia”.

10151194_509343502502866_6683320863668792770_n

Книгата „Holidays after the Fall“ (изд. къща Jovis,Берлин 2013 http://www.jovis.de/index.php?idcatside=3961&lang=2 ) проследява съдбата на морските курорти от времето на социализма в две от най-популярните ваканционни дестинации в бившия Източен блок — България и Хърватия. В продължение на десетилетия техните слънчеви брегове се превръщат в гъсто населени, горещи точки на туристическата индустрия. Различни архитектурни и урбанистични стратегии бележат развитието на курортите от средата на 50-те години на ХХ век. В продължение на няколко десетилетия те са основа на социалния туризъм в социалистическата държава. Днес повечето от тях са преустроени до неузнаваемост или са превърнати в руини. Всичко това се случва в обстановката на мощни протести срещу прекомерното застрояване на крайбрежието.

 
 

Как изглеждат днес звездите, по които си падахме едно време

| от chronicle.bg |

Обичахте ги, желаехте ги, искахте да сте като тях, дори изрязвахте снимките им от списания! Носталгията е едно от най-силните и сладки човешки чувства.

Родените през 2000 догодина стават пълнолетни. Някои от тях може би са чували за тези звезди от нашето поколение. Но най-вероятно ги свързват с нафталин и изобретяването на печатната машина.

Днес някои от тези звезди греят още по-ярко. Други греят само в спомените ни. В галерията ни днес сме събрали някои от най-иконичните лица, по които лелеехме като малки.

 
 

Първи снимки на Алисия Викандер като Лара Крофт

| от chronicle.bg |

Животът в Tomb Raider е прашен, но под прахоляка на снимачната площадка изплува едно скандинавско видение – Алисия Викандер в ролята на Лара Крофт. 

Шведската носителка на „Оскар“ стъпва в обувките на Анджелина Джоли, за да влезе в кожата на известната героиня от видеоигрите.

Викандер описва Лара Крофт като „истински иконичен характер“, който е „модел за много млади жени“.

Във филма виждаме Лара като млада жена, умна и способна, но пилееща енергията си. Проследяваме нейното опасно пътешествие, което ще я накара да тества границите си във всеки един смисъл.

През 2001 и 2003 година в ролята на героинята беше актрисата Анджелина Джоли.

алисия викандер

 
 

Илон Мъск основа нова компания, която ще сближава човешкия мозък с компютрите

| от chronicle.bg |

Очевидно на Илон Мъск му остава твърде много време покрай Tesla, SpaceX и Hyperloop, защото основа още една компания.

Според информация на The Wall Street Journal (WSJ) новият проект на Мъск се казва Neuralink и целта му е да създаде технология, която може да направи пряка връзка между човешкия мозък и компютрите.

Neuralink цели създаването на чипове, които могат да се имплантират в мозъка. Идеята е да се лекуват заболявания, а може би и да се създаде  по-силна връзка между човек и компютър. Така може да се стигне до директна комуникация между нас и компютрите, а командите ще стават само чрез мисълта ни.

Neuralink е регистрирана в Калифорния като медицинска изследователска компания и според слухове вече е наела няколко академици с висок профил в областта на неврологията и гъвкави електроди, сред които експерта по нано технологии д-р Венеса Толоса, професора от UCSF Филип Сабес и професора от Бостънския университет Тимъти Гарднър, който изучава невронните пътеки и мозъците на пойните птици.

Прототипът вероятно ще бъде под формата на мозъчен имплант, който ще може да лекува заболявания като епилепсия, Паркинсон или депресия.

 
 

Ако изневери веднъж, ще изневери и втори път

| от chronicle.bg |

Ако партньорът ви е изневерил веднъж, най-вероятно няма да е за последно.

Това сочи ново проучване, проведено от Лондонски университетски колеж.

То сочи, че неверните половинки са склонни да правят едно и също повече от веднъж и да лъжат партньора си. Проучването открива, че с всяка лъжа, която човек казва, той се чувства по-малко зле да повтаря прегрешението си впоследствие.

Причината за това се корени в сегмент от мозъка, наречен амигдала, който ни кара да се чувстваме зле, когато лъжем. Всеки път, когато лъжете, реакцията на амигдала отслабва, съответно – чувствате се по-малко виновни.

Изследването не цели да тества изневярата, а способността на хората да лъжат.

На участниците са показвани буркани с монети и от тях се иска да покажат на друг човек, който получава размазано изображение на буркана, да познае колко монети има в него.

Когато разберат, че ще получат пари, ако партньорът им предположи по-висока цифра, те стават по-склонни да излъжат.

Въпреки че изследването не е фокусирано върху изневярата в частност, авторите му предполагат, че механизмът е сходен.

Идеята е, че когато изневерите за първи път, се чувствате зле. Следващия път се чувствате по-малко зле и т.н.

Това означава, че колкото повече лъжем, толкова по-склонни сме да лъжем.