Хенри Кисинджър: Как да конструираме Новия световен ред

| от |

Либия е в гражданска война, фундаменталистки армии изграждат самообявил се халифат в Сирия и Ирак, а младата демокрация в Афганистан е на ръба на парализата.

Към тези проблеми се прибавя нарастването на напрежението с Русия и отношенията с Китай, разделени между обещания за сътрудничество и публични взаимни обвинения. Концепцията за реда, която определяше съвременната ера, е в криза.

Търсенето на световен ред дълго време беше определяно почти изключително от концепциите на западните общества. В десетилетията след Втората световна война САЩ, със засилена икономика и национална увереност, поеха факела на международното лидерство и прибавиха ново измерение. САЩ, които са страна, основана изключително на идеята за свободно и представително управление, установиха собственото си издигане с разпространение на свобода и демокрация и увеличиха тези сили със способност да постигат справедлив и траен мир.

Традиционният европейски подход към реда разглеждаше народи и държави като вродено конкурентни. За да ограничи последствията от противоречивите им амбиции, той разчиташе на баланс на силите и концепция за просветени държавници. В преобладаващата американска гледна точка народите са присъщо разумни и склонни към мирен компромис и здрав разум. Поради това разпространението на демокрация беше основната цел за международния ред. Свободните пазари ще издигнат хора, ще обогатят общества и ще заменят традиционните международни вражди с икономическа взаимозависимост.

Тези усилия за установяване на световен ред в много отношения се осъществиха. Множество независими суверенни държави управляват голяма част от територията на света. Разпространението на демокрация и представителното управление станаха споделен стремеж и дори универсална реалност, глобални комуникации и финансови мрежи работят в реално време.

Годините от може би 1948 до края на миналия век белязаха кратък момент в човешката история, когато можеше да се говори за зараждащ се глобален световен ред, състоящ се от амалгама от американски идеализъм и традиционни европейски концепции за държавничеството и баланса на силите. Но големи региони от света никога не са споделяли и само се примиряваха със западната концепция за ред. Тези резерви сега стават явни. Например в украинската криза и в Южнокитайско море. Установеният и прогласен ред от Запада е на повратна точка.

Първо естеството на самата държава, основна формална единица на международния живот, е подложено на множество видове натиск. Европа опитва да надхвърли държавата и да създаде външна политика, основана главно на принципите на меката сила. Но е съмнително, че твърдения за легитимност, разделени от концепцията за стратегия, могат да подкрепят световен ред. Европа още не се е сдобила с атрибути на държавност, което създава властови вакуум във вътрешен план и липса на баланс на силите по границите й. В същото време части от Близкия Изток се разпаднаха на религиозни и етнически съставни части в конфликт помежду си, религиозни милиции и властите, които ги подкрепят, нарушават граници и суверенитет по свое усмотрение, създавайки феномена на провалени държави, които не контролират собствената си територия.

Предизвикателството в Азия е обратното на това в Европа – повечето принципи за баланс на силите не са свързани с договорена концепция за легитимност, което води до известни разногласия, почти до конфронтация.

Конфронтацията между международната икономика и политическите институции, която привидно управлява световния ред, отслабва необходимото му усещане за световен ред. Икономическата система стана глобална, а политическата структура на света остава основана на националната държава. Икономическата глобализация по своята същност не зачита национални граници. Външната политика ги утвърждава, дори когато се стреми да помири противоречиви национални цели или идеали на световния ред.

Тази динамика породи десетилетия на траен икономически растеж, прекъсван от периодични финансови кризи с привидно ескалираща интензивност – в Латинска Америка през 80-те години, в Азия през 1997 г., в Русия през 1998 г., в САЩ през 2001 г. и отново през 2007 г., в Европа след 2010 г. Печелившите имат известни резервации относно системата. Но загубилите търсят изход чрез решения, които отричат или поне се противопоставят на функционирането на глобалната икономическа система.

Международният ред е изправен пред парадокс. Неговият успех зависи от успеха на глобализацията, но процесът произвежда политическа реакция, която често работи против неговите стремежи.

Трети провал на настоящия световен ред, такъв какъвто е в момента, е отсъствието на ефективен механизъм за великите сили да се консултират и евентуално да сътрудничат по най-важните проблеми. Това може да изглежда като странна критика във връзка с множеството съществуващи многостранни форуми, много повече отколкото в други времена в историята. Но естеството и честотата на тези срещи работи срещу създаването на стратегия с широк обхват. Този процес не позволява много повече в най-добрия случай дискусия по тактически проблеми, а в най-добрия случай – нова форма на срещи на високо равнище като събитие на „социалните медии“. Съвременна структура на международни правила и норми, ако иска да бъде релевантна, не може да бъде заявена само със съвместни декларации, тя трябва да бъде насърчена като съвместно убеждение.

Наказанието за провала ще бъде не толкова голяма война между държавите (въпреки че в някои региони това остава възможно), а еволюция в сфери на влияние, установени със специфични вътрешни структури и форми на управление. В своите краища всяка сфера ще бъде изкушена да изпробва силата си срещу образувания, които са смятани за нелегитимни.

Съвременното търсене на световен ред ще изисква последователна стратегия за установяване на концепция за ред в рамките на различни региони и за свързване на тези регионални редове един с друг. Тези цели не са непременно само помиряващи се. Триумфът на радикално движение може да внесе ред в един регион и да създаде основата за безредици в и с всички други. Доминацията на една страна във военно отношение в даден регион, дори да изглежда като внасяне на ред, може да предизвика криза в останалата част от света.

Световен ред от държави, заявяващи индивидуално достойнство и представително управление и сътрудничещи в международен план в съответствие с договорени правила може да бъде нашата надежда и трябва да бъде нашето вдъхновение. Но напредъкът към него ще трябва да бъде подкрепен от редица междинни етапи.

За да играят отговорна роля в развитието на световния ред през 21-и век, САЩ трябва да бъдат готови да си отговорят на редица въпроси. Какво искаме да предотвратим, независимо как се случва това, и ако е необходимо сами? Какво се стремим да постигнем, дори ако не сме подкрепени от никакви многостранни усилия? Какво искаме да постигнем или предотвратим, само ако сме подкрепени от съюз? В какво не трябва да се замесваме, дори ако сме призовани за това от многостранна група или съюз? Какво е естеството на ценностите, които искаме да издигнем? И доколко прилагането на тези ценности зависи от обстоятелствата?

САЩ ще трябва да мислят по две на вид противоречиви нива. Тържеството на универсалните принципи трябва да бъде съчетано с признаване на реалността на историята, културата и гледните точки за сигурността им на други региони. Макар че уроците от трудните десетилетия са изследвани, заявяването на изключителността на Америка трябва да бъде подкрепена. Историята не дава почивка на страни, които се отказват от чувството си за идентичност в замяна на привидно по-лек курс. Но и не гарантира успех дори за най-благородните убеждения в отсъствието на подробна геополитическа стратегия. /БГНЕС

––––

Д-р Хенри Кисинджър е съветник по националната сигурност и държавен секретар по времето на президентите Ричард Никсън и Джералд Форд. Статията му в „Уолстрийт джърнъл“ се основава на книгата му „Световен ред“, публикувана на 9 септември.

 
 

Почина майстер Емон от Game of Thrones

| от chronicle.bg, по BBC |

На 93-годишна възраст почина британският актьор Питър Воън. Последната му известна роля е тази на майстер Емон в култовия сериал на HBO Game of Thrones.

Той е носител на БАФТА за най-добър актьор в главна роля.

Агентът му Сали Лонг-Инес обяви: „Потвърждавам това, че за голямо съжаление Питър Воън си отиде в около 10.30 ч. тази сутрин. Той почина в мир, заобиколен от семейството си“.

 
 

Страх ни е повече от змии, отколкото от катастрофи

| от Спонсорирано съдържание |

Кампанията „Алкохолът е лош шофьор” е част от дългосрочната корпоративна политика на „Каменица” АД, която има за цел създаването на положителна промяна в поведението на пътя и безопасното шофиране. Деветото издание на кампанията протича под посланието „Петък вечер. Има само едно правило, което важи за всички – не карай пил!“, като призовава към разумно поведение и отговорност да не сядаме зад волана след употреба на алкохол.

Всяка година, като част от активностите по кампанията, „Каменица“ АД провежда национално представително проучване за навиците и нагласите на българските шофьори. Проучването тази година е реализирано през октомври с подкрепата на Gemius.

Основен фокус тазгодишната кампания „Алкохолът е лош шофьор“ поставя върху отношението на околните към водачите, които се качват в колата след употреба на алкохол. Близо 80% от българите приемат шофирането в нетрезво състояние за недопустимо, но въпреки това повечето участници в проучването биха запазили известен неутралитет, ако техен познат иска да кара, след като е консумирал алкохол.

Резултатите от проучването и нагласите на хората към употребата на алкохол и шофирането коментира Росен Йорданов, психолог и консултант на кампанията.

ABD2016_Poster

1. Всички знаем че не трябва да се качваме на колата след употреба на алкохол. Осъзнаваме рисковете, всеки ден слушаме за новите жертви на пътя и въпреки това много хора продължават да го правят. Резултатите са категорични. Защо според Вас се случва това?

Причините са много, ако щете дори еволюционни. Може да ви се стори странно, но ако направим анкетно проучване за най-силните страхове сред хора, които живеят в градовете, ще видите, убеден съм, че много повече от тях ще отговорят, че се страхуват повече от змии или паяци например, отколкото от катастрофи и пътни произшествия, а още по-малко от ПТП-та свързани с употреба на алкохол. Парадоксално, но факт е, че ние, въпреки вековете социализация и урбанизация, не сме развили достатъчно инстинктите си за градската „джунгла“. От друга страна осъзнатостта не е достатъчна, за съжаление. За да работи осъзнатостта, за да има онова необходимо възпиращо въздействие, тя трябва да се интегрира в психиката на човека в онези най-ранни години, които не помним, или да почерпим от личен горчив опит. Вие обаче виждате, че в днешни дни възрастните отделяме много повече време на образованието на децата ни и много по-малко на възпитанието им, включително и на културата на поведение на пътя.

2. Вие имате поглед върху кампанията „Алкохолът е лош шофьор“ и от предишни години. Може ли най-общо да споделите своите впечатления от тазгодишните резултати от проучването – наблюдавате ли някакви значими промени в нагласите към хората шофирането в нетрезво състояние? Какви са вашите ключови изводи?

Тазгодишното изследване дава някои поводи за оптимизъм, особено когато бъдат сравнени данните с данните от предходни кампании. Видно е, че в осезаемо по-висока степен хората показват по-добра осведоменост за законовите ограничения, свързани с шофиране след употреба на алкохол, както и за влиянието на алкохола върху преценките и реакциите на шофьорите. Също така нараства категоричността на нетърпимост към този проблем. Това показва безспорно, че кампаниите имат смисъл и си струват усилията. Въпреки че много от анкетираните вероятно имат „едно наум“ в провеждането на подобни кампании, отчитайки корпоративния елемент, бих казал, че промяната дори на 1 човек към това да бъде по-отговорен и като шофьор и като спътник, си струва.

3. Имайки предвид резултатите от проучването, според Вас коя е по-рисковата група шофьори – младите, които са безразсъдни и самоуверени или по-опитните, които се осланят на опита си зад волана и смятат, че могат да се справят с всяка ситуация на пътя? Коя от двете групи е по-склонна да шофира след употребата на алкохол?

Категорично и двете групи, но с различни мотиви. При младите „обичайният заподозрян“ е надценяването на възможностите и безразсъдството, при опитните – надценяването на опита. Аз обаче бих бил по-критичен към групата на по-опитните водачи, защото освен лична отговорност, те носят и отговорността на стожери на културата на безопасно шофиране. В много случаи именно техните погрешни действия дават „заразния“ пример, който има по-широки последствия. Както и изследването показа децата са силен възпиращ фактор срещу безумието на пийналите водачи. Трябва ли обаче техните бащи, майки, батковци и т.н да прехвърлят тежестта на тази отговорност върху техните „рамене“?!

4.    Тази година кампанията на „Каменица“ АД поставя акцент върху солидарната отговорност на спътниците на шофьори употребили алкохол – склонни ли сме да се качим при такъв водач, защо, намесваме ли се да го спрем и т.н. Резултатите показват, че едва 24% твърдят, че биха направили всичко възможно да спрат шофьора, като по-голямата част от хората заявяват, че избягват да се намесват в личния му избор. Защо, според Вас, хората не са склонни да се намесват в такава ситуация?

Резултатите дават повод за тревога, защото, виждаме немалък процент на пасивност и неангажираност в поведението на хората, когато става дума за разубеждаване на шофьори, които са консумирали алкохол. Още повече водещите причини за пасивното поведение на хората в ситуациите с нетрезви водачи, независимо дали са прикрито или директно афиширани, в отговорите са свързани с личната воля. т.е дължащи се на себесъхранителни мотиви, а не толкова на незнание за проблемите и тежките последствия, които шофирането в нетрезво състояние може да причини. С други думи въпрос на отговорна солидарност към човека до теб, независимо от цената на личния дискомфорт, особено когато става дума за здравето и живота.

А иначе, половината анкетирани са убедени, че усилията да се разубеди водач, понечил да кара пил, биха спестили 2/3 от произшествията, свързани с употреба на алкохол. Простата аритметика показва, че ако хората са по-съпричастни към проблема, би могло всяка година да се спасяват около 100 човешки живота, да не говорим за физическите травми, ако съпоставим тези резултати със статистиката на КАТ.

5. Какво бихте посъветвали хората – как да реагираме, за да спрем наш близък, приятел познат, ако реши да шофира след употребата на алкохол?

Както се казва, човешкото поведение (вкл. и шофирането след употреба на алкохол) може и да е резултат от борбата на много и различни мотиви и преценки, но то винаги се разиграва на „шахматната дъска“ на възможностите и ограниченията, определени от действията на околните. Нека не пропускаме тези „шахматни“ партии, когато нашите близки и приятели искат да шофират нетрезви! Цената на нашето участие е живот! Не играйте хазарт с живота!

6. А какво можем да направим, ако е непознат? Вариант ли е директно да се обадим в полицията или по-добре да поговорим с него?

Според мен е силно препоръчително! Условности разбира се има и то главно да не се злоупотребява с тези сигнали. Да го правим от загриженост, а не от други користни мотиви. Въпросът е жизненоважен, защото ако допуснем един човек в нетрезво състояние да шофира, ние ставаме безмълвни съучастници в ситуация с възможни непоправими последствия.

7. С оглед на предстоящите празници, в които хората ще пътуват и определено ще употребяват алкохол, какво бихте посъветвали и шофьорите и техните близки и приятели?

За шофьорите мога да кажа простичко – не се качвайте зад волана, ако сте пили дори и по-малко. Накратко „Не карай пил“.
За спътниците посланието ми е следното: нека се замислят дали попадайки пред избора – да се намеся или не – когато видят техни близки да се качват в колата с намерение да шофират след като са консумирали алкохол, дали трябва ли да се дистанцират, измисляйки си лицемерни обяснения за личната отговорност, дали си струва да мълчат, „за да не си развалят кефа“ или обратно – да се ангажират, да положат усилие, да бъдат неотстъпчиви в разубеждаването на тези хора ако трябва, но да запазим здравето и/или живота на нашите приятели и близки?

 
 

Air France приветства първия си Boeing 787

| от CHR Aero |

На 2 декември, в 9 часа сутринта, Air France приветства първия си Boeing 787. По този повод, и според обичая, пожарникарите на летище Париж-Шарл де Гол посрещнаха самолета с традиционен поздрав с вода.

Франк Тернер, изпълнителен директор на Air France, заяви: „Това е голяма гордост и чест за нас, днес да посрещнем в Air France първия Boeing 787 и 9-ти в групата Air France-KLM. Boeing 787 бележи нов етап в модернизацията на флота ни и ще предложим на нашите клиенти най-добрите продукти на Air France „.

Air France предлага най-доброто на борда на Boeing 787:

– Най-новите салони на борда Air France: лукс в бизнес класата (30 места), комфорт за всички в новата Premium икономична (21 места) и в икономичната (225 места) класи;
– Wi-Fi връзка на борда, адаптирана към изискванията и навиците на клиентите (от 20MB до 200MB, на цени от 5 до 30 евро);
– Допълнителен комфорт и пространство с най-новите кресла в Premium икономичната класа;
– 30% по-големи люкове, в сравнение с подобни самолети;
– По-високи нива на влажност по време на полет за по-голям комфорт при пътуване.

Този самолет от ново поколение има и някои много важни преимущества:
– Разходът на гориво е намален с около 20% в сравнение с предходното поколение самолети, което намалява влиянието от поредно увеличение на цената на горивото;
– Значително намаляване на емисиите на CO2 (около 20%), както и емисиите на шум.

Boeing 787 на Air France ще направи първия си търговски полет до Кайро на 9 януари 2017.

Компанията ще посрещне втория си самолет през април 2017 г., който ще лети до Монреал от 1ви май, 2017.

 
 

Влизат трима банкери в един бар…

| от chronicle.bg |

На Никулден освен Никулчовците и Николинчовците празнуват и банкерите. Поднасяме ви тази компилация от вицове за банкери с най-добри чувства към тях и им пожелаваме здраве, щастие и много работни дни!

 

Проблемът с вицовете за банкери е, че банкерите не мислят, че са смешни, а нормалните хора не мислят, че са вицове.

 

***

 

Предприемач отива при финансовия си мениджър и казва:

– Искам да съм собственик на малък бизнес.

– Това е лесно, казал финансовият съветник – купете си голям бизнес и изчакайте малко.

 

***

 

Днес банкоматът ми изписа съобщение „недостатъчна наличност“. Не разбрах дали става въпрос за моята карта или за банката.

 

***

 

Брокер в края на деня: Това е по-лошо и от развод. Изгубих половината си активи, а все още имам съпруга.

 

***

 

В тези бурни дни как можеш да привлечеш вниманието на брокера си? Като извикаш „Ало, келнер! “

 

***

 

Млада жена започва работа в банка. Жената харесвала литература и попитала един от банкерите:

– Знаете ли Уилям Шекспир?

– Не. В кой отдел работи?

 

***

 

– Какъв искаш да станеш, като пораснеш голям?

– Искам да следвам баща си и ще стана полицай.

– Баща ти да не е полицай?

– Не, банков обирджия е.

 

***

 

По време на банков обир полицаят казва на банкер да заключи всички изходи, за да не избягат крадците. 10 минути по-късно обаче крадците успяват да се измъкнат. Полицаят казва:

– Нали ти казах да заключиш всички изходи! Как успяха да избягат!

– Заключих ги, казва банкерът – ама те избягаха през входа.

 

***

 

Ако дължиш на банката 100 лева, това е твой проблем. Ако дължиш на банката 100 000 лева, това е проблем на банката.