Хемингуей е бил агент на КГБ с псевдоним „Арго”

| от | |

Бележки от ерата на Сталин и неговата разузнавателна служба открити в руските архиви казват, че агент „Арго“ (Ърнест Хемингуей ) е произволен новобранец през 1941 година.

1

До днес животът на Ърнест Хемингуей, един от най-четените писатели на 20-ти век, е обвит в тайни. Но някои данни показват, че Ърнест Хемингуей, в чиито книги често присъства войната, битки и социални проблеми, лично се е срещнал с оръжията и войната през живота си. Той бил „Арго“, агент, който служи на руската КГБ.

LITERATURE-HEMINGWAY-466431

В издадена от Йелският университет книга „Шпиони: Възход и падение на КГБ в Америка” е публикувано заключението, че Ърнест Хемингуей през 40-те години на миналия век е фигурирал в списъците на КГБ за съветските агенти в САЩ. Авторите на книгата Джон Хейнсъм, Харви Клер и Александър Василиев, който сам е бивш КГБ офицер, разкриват пред света, че Хемингуей е лицето, криещо се зад кодовото име „Арго”.

Тази информация се основава на факта, че журналистът и бивш офицер от разузнаването Василиев през 90-години е имал достъп до архивите на КГБ. На неговите открития в следствие на това са базирани голяма част от разкритията в книгата. За обществеността става ясно, че носителят на Нобелова награда бил вербуван през 1941 малко преди да замине за Китай. Връзката с него е прекратена в края на 40-те след края на Втората световна война.

„Арго постоянно изразявал волята да помогне“, когато се запознал със съветски агенти в Хавана и Лондон.

Въпреки това , той не е успял да предложи „всяка политическа информация“ и никога не е бил „одобрен да работи на терен“, така че контактите с Арго били прекъснати в края на десетилетието. Мистерията е дали Хемингуей е бил шпионин, или просто искал да получи вдъхновение и материал за нова книга?

4

Материалът забелязан в аривите на КГБ се се припокривал с факта, че Хемигуей се опитвал да асистира на кубинците по време на Втората световна война с неговата риболовна лодка Ел Пилар, патрулирайки във водите северно от Куба в търсене на подводници, като се предполага, че е изпращал кодирани съобщения когато забележи нещо необичайно.

На 2 юли 1961 Хемигуей отнема живота си, а този негов акт е наречен от съпругата му инцидент по време на лов. Хемингуей сам слага край на живота си както баща му и няколко от най-близките му роднини. Именно заради този акт се разкрива лесно ранимата душа на един от титаните в литературата на 20 век.
Един от неговите литературни герой казва: „Светът пречупва всеки…и убива онези, които не искат да бъдат пречупени”. На 61 години той посреща смъртта с помощта на любимата си пушка.5

По това време е имало много предположения за неговото самоубийство: имал рак или финансови проблеми, било нещастен случай, скарал се с Мери. Нито едно от тях не е било точно. Според негови близки приятели, той страдал от депресия и параноя в последната година от живота си.

Той бил дълбоко убеден, че е следен и подслушван от ФБР заради съмнителното му сътрудничество с с КГБ. Неговите най-близки приятели и семейството му твърдят, че през последната година от живота си той се е опитал да се самоубие няколко пъти, бил напълно зашеметен от идеята, че е следен и дори лежал в психиатрична клиника.
2

Десетилетия по-късно след искане на достъп до засекретена информация, ФБР публикували досието Хемингуей. В него пишело, че през 1940 г. Дж. Едгар Хувър наредил постоянно наблюдение на Хемингуей, защото им бил подозрителен още от дейностите в Куба. През следващите години, агенти изпращали доклади за него, като съвсем нормално, подслушвали и телефона му и това продължило и в клиниката Сейнт Мери. Там е бил подслушван телефона , който е бил поставен пред вратата на стаята му.

Според близките, Хемингуей е бил наясно, че е наблюдаван постоянно и този непрекъснат стрес е спомогнал за неговите психични  проблеми, параноя, депресия, творческата блокада , и в крайна сметка – неговото самоубийство.

 
 

23 филма, обвинени в расизъм заради кастинга

| от |

Холивуд се побърква по какво ли не. Но един от най-големите проблеми е предимството на белите актьори пред останалите – дори когато ролята не е на бял човек.

През 1965 година легендата Лорънс Оливие се боядисва в черно, за да играе в „Отело“. Джон Уейн пък, който е по-американец от Белия дом, играе монголеца Чингис Хан. Днес имаме Скарлет Йохансон в „Дух в броня“, както и доста други – Мат Деймън и целия каст на „Изход: Богове и Царе“.Официалният термин е „whitewashing“ и буквално се превежда като „промиване“.

Режисьорите твърдят, че не могат да намерят актьори със съответния произход и цвят на кожата, които да успеят да изнесат целия филм. Казват, че всичко е измислица и затова няма значение кой какъв човек играе или пък просто се примиряват с това, че имат някой да играе ролята там.

В зенита на политическата коректнос, ще ви покажем 23 филма, в които актьорите играят освен роля, и раса. Прощавайте, но Ема Стоун играе полуазиатка!

 
 

Холокостът през погледа на седмото изкуство

| от Дилян Ценов |

 Един милион дрехи, 45 000 чифта обувки и седем тона човешка коса – това заварват съветските войски, когато освобождават най-големия нацистки концентрационен лагер – Аушвиц-Биркенау. Това се случва на 27 януари 1945 г. Поне 1 милион души намират смъртта си там.

Общо 6 милиона убити евреи – това е равносметката за Холокоста, която става ясна едва след края на Втората световна война, когато се разбира за действията на нацистите през изминалите години.

Холокостът – геноцидът над различните, онези, които са родени на неправилното място в неправилното време. На 24 април Израел почита паметта на 6-те милиона еврей, цигани, комунисти, хомосексуални и други, които стават жертви на най-голямото зверство, което съвременната ни история познава.

Не е учудващо, че изкуството и до днес обръща поглед към тези събития, за да напомни за ужаса под една или друга форма. Нито е странно как киното успява да създаде шедьоври в тази посока. Невинаги е ясно каква е причината филмите, в чийто сюжет присъства Холокоста, да са толкова добри. Може би една от причините е в мащаба на самата трагедия – тя може  да накара човешката природа да пробие познатите граници.

Именно тези филми ни доближават до истината, която се е случила там – във всички онези „бани“, във всички онези места, „където отиваме да работим“…

Отричан или не, преувеличен (както някои противници го описват) или истински, този геноцид съществува. Съществува и то по начин, който никога няма да избледнее и да се забрави. И макар някои да казват, че темата е преекспонирана в света на киното, то Холокостът продължава да вълнува.

Има ли значение дали са засегнати шест милиона души или един единствен пианист, майка с две деца, момче с раирана пижама, или семейство с малко момче, което има рожден ден? Кое определя едно действие като недопустимо – мащабът или самата природа на действието? 

Може би денят  е подходящ да си припомним как Холокостът е представен в киното. Вижте едни от най-въздействащите заглавия по тази тема в галерията горе.

 
 

„Бързи и яростни“ с възможен спиноф

| от chronicle.bg |

Universal празнува още един успех с „Бързи и яростни 8″. Франчайзът обаче е толкова налят с силни актьори, че става задушно. Усещайки възможност за печалба, студиото може би ще пусне Люк Хобс (Дуейн Джонсън) и Декард Шоу (Джейсън Стейтъм) по собствен филмов път. Героите на Скалата и Стейтъм станаха доста популярни, дори се конкурират с Дом (Вин Дизел) и останалите от семейството.

Феновете искат подобен спиноф още от „Бързи и яростни 5″, но след последния филм тази вероятност сякаш намаля. Очертаваше се Хобс да стане баща и да си остане вкъщи. Плановете обаче се чертаят в посока филм.

Всъщност, и трети доста изненадващ герой от поредица може да участва в спинофа: самата Сайфър, Шарлиз Терон.

Чарлийз Терон, Шарлиз Терон

Химията между Джонсън и Стейтъм е невероятна. Голям плюс е, че двамата могат да преминат от екшън роля към комедия рязко, неочаквано и доста успешно. Тази комбинация, заедно със студената сериозност на Терон, може да донесе сериозно вълнение.

Има няколко неща, които трябва да се. Евентуалния филм ще отвори пространство за един милион въпроси. Ще участват ли в „Бързи и яростни 9″? Ще има ли нещо общо с действието на поредицата или ще си е отделен, самостоятелен филм? Сега ли ще бъде пуснат или когато серията свърши с „Бързи и яростни 10″? Сайфър ли ще е лошият герой или тримата заедно ще се борят срещу по-голямо зло? Ще видим.

Трйлър на „Бързи и яростни 8″:

 

 
 

Късометражна програма за първи път на „София филм фест за учещи“

| от chronicle.bg, По БТА |

Късометражна програма ще има за първи път в Дискусионния клуб за българско и европейско кино „София филм фест за учещи“ – в пролетното издание, което започва днес в Дома на киното и ще продължи до 26 юни, съобщават организаторите.

Прожекциите са всеки понеделник от 18.00 ч. Входът е безплатен за ученици и студенти. Лектори са кинокритикът Антония Ковачева, директор на Филмотеката, и режисьорът проф. Георги Дюлгеров.

Българското кино отново е важен акцент в пролетната селекция. Традиционно ще има срещи с творческите екипи на филмите. Българска е и първата късометражна програма – от три заглавия – носителите на наградата „Джеймисън“ /Jameson/ за най-добър български късометражен филм за 2017 и 2016 г. – „Дрехи“ на Веселин Бойдев и „На червено“ на Тома Вашаров, както и „Любов“ на Боя Харизанова.

Пълнометражните родни продукции са „Пеещите обувки“ на Радослав Спасов, вдъхновен от съдбата на певицата Леа Иванова, предизвикалият огромен зрителски интерес „Воевода“ на Зорница София – по спомени на очевидци и разказа „Румена войвода“ от Николай Хайтов, „Слава“ на Кристина Грозева и Петър Вълчанов – с наградата за най-добър балкански филм и наградата на гилдията на българските кинокритици на 21-вия СФФ и още много отличия, „Семейни реликви“ на Иван Черкелов, интригуваща мозайка от три истории за разрушеното човешко общуване между героите – съпрузи, братя, родители и деца.

Пролетната програма започва с един от най-обсъжданите филми на 2016 г. – носителя на шест „Оскар“-а „La La Land“ на младия режисьор Деймиън Шазел с Райън Гослинг и Ема Стоун. Финалът е с „Т2 Трейнспотинг“ на Дани Бойл, в който рамо до рамо с Юън Макгрегър и Джони Лий Милър блести талантливата млада българска актриса Анжела Недялкова.
Останалите заглавия са „Патерсън“ на Джим Джармуш, номиниран за „Златна палма“, „Хулиета“ на Педро Алмодовар, „Панама“ на младия сръбски режисьор Павле Вучкович, номиниран за „Златна камера“ в Кан.