Хемингуей е бил агент на КГБ с псевдоним „Арго”

| от | |

Бележки от ерата на Сталин и неговата разузнавателна служба открити в руските архиви казват, че агент „Арго“ (Ърнест Хемингуей ) е произволен новобранец през 1941 година.

1

До днес животът на Ърнест Хемингуей, един от най-четените писатели на 20-ти век, е обвит в тайни. Но някои данни показват, че Ърнест Хемингуей, в чиито книги често присъства войната, битки и социални проблеми, лично се е срещнал с оръжията и войната през живота си. Той бил „Арго“, агент, който служи на руската КГБ.

LITERATURE-HEMINGWAY-466431

В издадена от Йелският университет книга „Шпиони: Възход и падение на КГБ в Америка” е публикувано заключението, че Ърнест Хемингуей през 40-те години на миналия век е фигурирал в списъците на КГБ за съветските агенти в САЩ. Авторите на книгата Джон Хейнсъм, Харви Клер и Александър Василиев, който сам е бивш КГБ офицер, разкриват пред света, че Хемингуей е лицето, криещо се зад кодовото име „Арго”.

Тази информация се основава на факта, че журналистът и бивш офицер от разузнаването Василиев през 90-години е имал достъп до архивите на КГБ. На неговите открития в следствие на това са базирани голяма част от разкритията в книгата. За обществеността става ясно, че носителят на Нобелова награда бил вербуван през 1941 малко преди да замине за Китай. Връзката с него е прекратена в края на 40-те след края на Втората световна война.

„Арго постоянно изразявал волята да помогне“, когато се запознал със съветски агенти в Хавана и Лондон.

Въпреки това , той не е успял да предложи „всяка политическа информация“ и никога не е бил „одобрен да работи на терен“, така че контактите с Арго били прекъснати в края на десетилетието. Мистерията е дали Хемингуей е бил шпионин, или просто искал да получи вдъхновение и материал за нова книга?

4

Материалът забелязан в аривите на КГБ се се припокривал с факта, че Хемигуей се опитвал да асистира на кубинците по време на Втората световна война с неговата риболовна лодка Ел Пилар, патрулирайки във водите северно от Куба в търсене на подводници, като се предполага, че е изпращал кодирани съобщения когато забележи нещо необичайно.

На 2 юли 1961 Хемигуей отнема живота си, а този негов акт е наречен от съпругата му инцидент по време на лов. Хемингуей сам слага край на живота си както баща му и няколко от най-близките му роднини. Именно заради този акт се разкрива лесно ранимата душа на един от титаните в литературата на 20 век.
Един от неговите литературни герой казва: „Светът пречупва всеки…и убива онези, които не искат да бъдат пречупени”. На 61 години той посреща смъртта с помощта на любимата си пушка.5

По това време е имало много предположения за неговото самоубийство: имал рак или финансови проблеми, било нещастен случай, скарал се с Мери. Нито едно от тях не е било точно. Според негови близки приятели, той страдал от депресия и параноя в последната година от живота си.

Той бил дълбоко убеден, че е следен и подслушван от ФБР заради съмнителното му сътрудничество с с КГБ. Неговите най-близки приятели и семейството му твърдят, че през последната година от живота си той се е опитал да се самоубие няколко пъти, бил напълно зашеметен от идеята, че е следен и дори лежал в психиатрична клиника.
2

Десетилетия по-късно след искане на достъп до засекретена информация, ФБР публикували досието Хемингуей. В него пишело, че през 1940 г. Дж. Едгар Хувър наредил постоянно наблюдение на Хемингуей, защото им бил подозрителен още от дейностите в Куба. През следващите години, агенти изпращали доклади за него, като съвсем нормално, подслушвали и телефона му и това продължило и в клиниката Сейнт Мери. Там е бил подслушван телефона , който е бил поставен пред вратата на стаята му.

Според близките, Хемингуей е бил наясно, че е наблюдаван постоянно и този непрекъснат стрес е спомогнал за неговите психични  проблеми, параноя, депресия, творческата блокада , и в крайна сметка – неговото самоубийство.

 
 

Новият ни любим сериал: „Големите малки лъжи“

| от |

Известният слоган, превърнал се в нарицателно и съответно лека форма на клише, на един от най-големите тв канали в момента, гласи, че „това не е телевизия, това е НВО“. Много самодоволно биха казали някои и може би щяха да са прави, ако не бяха гледали нищо от това, което каналът е произвел в последните години.

Да, това не е телевизия. Поне не в смисъла, в който повечето хора, включително и у нас, възприемат малката синя кутия, излъчваща съдържание 24/7. HBO правят нещо тотално различно и най-новото им амбициозно шоу, натъпкано до горе със звезди, красиви гледки и адаптиращо модерен криминален, но – О, ужас – женски роман, е поредното доказателство за това.

„Големите малки лъжи“ е онова, което ще ви държи влажно тази пролет. Едносезонният сериал е скъпа, красива и рискова продукция, която заради лъскавата пудра, която си е сложила, под формата на много звезди и комерсиално успешна книга, може да се провали с гръм и трясък.

Но не го прави, спокойно. Защото това не е телевизия, това е… сещате се.

„Големите малки лъжи“ е предпоследен роман в кариерата на австралийката Лиан Мориарти. Той излиза през 2014-а и става хит на родния й континент, а впоследствие и по света. Самата Мориарти специализира в писането на така наречените „женски кримки“. Основните й персонажи винаги са семейни двойки или хора с деца, като действието се върти предимно около жените, които често се забъркват в интриги, лъжи и строго пазени тайни. Защото всички имаме такива и в повече случаи те са доста срамни.

Лиан Мориарти е специалист във „ваденето на мръсно бельо“ ала модерна сапунена сага на хартия. Преди „Големите малки лъжи“ тя има още 5 романа, като най-известният сред тях е „Тайната на моя съпруг“.

„Лъжите“ обаче са онова, което я изстрелва към Холивуд и привлича вниманието на Рийз Уидърспуун.

Актрисата решава, че иска да адаптира книгата първо на филм, впоследствие на сериал и кани Никол Кидман да се присъедини. Двете стават продуценти на проекта, заедно със самата Мориарти, а Дейвид Е. Кели – сценаристът и създател на „Али Макбийл“ – се връща в редиците на телевизията, за да адаптира романа за екран.

Комбинацията между всички тези свръхсили дава желания резултат – „Големите малки лъжи“ е доза качествена телевизия, която всеки заслужава да си причини от време на време, за да си почине от плетките и уринотерапията сутрин, обед и вечер.

Към суперотбора на Кидман и Уидърспуун, които правят тв шоу за първи път в кариерата си, се присъединяват Александър Скарсгард, Шайлийн Удли, Лора Дърн и екзотичната, като екстравагантна русалка, Зоуи Кравиц. Към групата на тези толкова различни жени и един изключително здрав, сексапилен и разгонен през повечето време мъж, се присъединяват и още куп великолепни актьори, залези с цвят на мед и няколко деца, точно толкова уникални, колкото и техните родители.

Разбъркан, като приятна модерна гурме кухня, „Големите малки лъжи“ има всичко, което искате да чуете и видите от едно, на пръв поглед, мирно и красиво общество. Перфектните двойки се пребиват, децата се хапят, мирните жени са в покой с природата, но са жестоки с близките си, тихите брюнетки носят пистолети в чантата си, а добрите и верни мъже не могат да го вдигнат.

И в периферията на всичко това, като набъбващ балон, който ще се спука всеки момент, стои едно убийство. Кой е убит и защо, никой не казва, но всички малки катастрофи, които се разтилят пред очите на зрителя в рамките на 7 епизода, водят към финалното гръмване на пушката, след което връщане няма.

Сериалът скача назад и напред във времето – преди и след убийството – за да те кара да си гризеш ноктите в чудене на „какво, по дяволите, се случва“. А каймакът на Уидърспуун, Кидман, Удли, Скарскгард, Кравиц и Дърн само допринасят за по-добрия вкус на този телевизионен бонбон и води след себе си нуждата да искаш да поглъщаш епизод след епизод.

Маскировката от лъскаво женско шоу е само привидна. Животът е еднакво скапан за всички ни понякога, като и полът, и възрастта не променят отношението ни към фунтаменталните неща в живота. Напротив, само го обострят.

„Големите малки лъжи“ е телевизионен свят, в който може да се потопите с удоволствие, дори и само за да се уверите, че нито един от нас не е това, което показва на света. А е чудовището, което умело крие под пластове от хубави костюми, красиви снимки и добри дела.  

 
 

Какво става, когато свалиш 50 килограма

| от chronicle.bg |

Да свалиш килограми не е никак лесно. Да успееш да смъкнеш 50 кг е истинско постижение. Преди да тръгнете на дългото пътешествие към красивото тяло обаче, трябва да знаете какво правите – увиснала кожа и различни здравословни проблеми са само част от рисковете, за които е добре да бъдете подготвени. Независимо дали искате да свалите 10 килограма или 100, трябва да сте наясно, че това ще промени целия ви живот.

Предлагаме ви историите на няколко жени пред „Today“. Те са свалили много килограми и разказват за нещата, които биха предпочели да знаеха, преди да започнат.

 
 

Рецепта за кокосови гофрети

| от Росица Гърджелийска |

Роси успява да осъществи мечтата на мнозина, които страдат от различни алергии – тя успява да създаде гофрети без глутен, без лактоза и без ядки. Тайната – банани.

Росица Гърджелийска работи във филмовата индустрия, но обича да готви и да пътува. Живее няколко години във Великобритания, преди да се завърне в България. Обича да посещава интересни места по света. В блога на Роси www.primalyum.co.uk може да намерите рецепти за интересна и здравословна храна, както и истории за пътешествия.

Ето и нейната рецепта за кокосови гофрети.

 

Нужни продукти:

3 банана;
4 яйца;
1/3 ч.ч. кокосово брашно;
2 щипки бакпулвер;
олио за гофретника.

Начин на приготвяне:

Загрейте гофретника.
Блиндирайте бананите, яйцата и кокосовото брашно.
Оставете на престои 10 мин. и блиндирайте пак.
Добавете бакпулвера и разбъркайте добре.
Намазнете добре гофретника, изсипете черпак от сместа в него и го затворете.
Гответе няколко минутки и след това бавно започнете да отваряте гофретника. Ако гофретата е готова, би трябвало да се отвори лесно и да не залепне.

Прекрасни са сервирани с вишни и кокосови стърготини.

гофрети роси

 
 

Премиерата на „Красавицата и Звяра“ съвпадна с бурята Дорис

| от chronicle.bg |

Звездите на „Красавицата и Звяра“ понесоха стоически лошото време, предизвикано от бурята Дорис, за да присъстват на състоялата се в Лондон премиера на игралната версия на класическата анимация на „Дисни“ от 1991 г., съобщава БТА.

26-годишната Ема Уотсън приличаше на истинска принцеса, постигната благодарение на приказна сребристосива рокля с пелерина, сътворена от дизайнерката Емилия Уикстед. Актрисата сподели, че „твърде прогресивната“ й героиня Бел е по-различна от останалите принцеси на „Дисни“.

На премиерата на филма присъстваха също Дан Стивънс, който се превъплъщава в образа на Звяра/Принца, Люк Еванс (Гастон, отхвърлен съперник за сърцето на Бел), Ема Томпсън и Иън Маккелън, които озвучават персонажите Мисис Потс и Когсуърт, режисьорът Бил Кондън.

Кондън не скри, че се е чувствал напрегнат заради предизвикателство да създаде игрална версия на класическата анимация. Маккелън сподели, че с известно безпокойство е очаквал моментът, в който ще може да сравни новия филм с оригиналната анимационна лента.
Игралната версия на „Красавицата и Звяра“ излиза на екран във Великобритания, САЩ и България на 17 март.