Хаос в Бразилия: Строителството на стадиони закъснява, загиват работници, протести, няма хотелски стаи!

| от |

Кран падна на строителната площадка на стадиона в Сао Пауло и уби двама  работници.

1

Когато Сеп Блатер, преди няколко месеца заяви, че решението Световното първенство през 2014-та година да се проведе в Бразилия „може би е било грешка“, за домакините това беше сигнал, че трябва да се побърза. Президентът на ФИФА няколко пъти предупреди бразилците , че изграждането на инфраструктурата върви твърде бавно.

Първо страната домакин закъсня за Купата на конфедерациите и в последния момент частично завърши стадионие, за да не се превърне целият турнир в провал, а сега вече е ясно, че всички стадиони няма да бъдат готови до края на годината. Въпреки че Международната футболна федерация определи 31 декември за краен срок, изглежда той няма да бъде спазен.

Най-много проблеми има в Куяба, столицата на щата Мато Гросо в Западна Бразилия, чиято арена Пантана с капацитет 43.500 зрители, все още е в начален етап на строителство. Все още няма покрив, трибуни и тревата, а ръководителят на проекта Маурицио Гимараеш най-накрая призна, че са в надпревара с времето.

„До края на годината със сигурност няма да бъдем готови, а в момента изглежда, че строителството може да приключи някъде около 20 януари. Но по-голям проблем е, че в нашия град по време на световното първенство със сигурност няма да има достатъчно хотелски стаи за всички фенове“, казва Гимараеш .

Бразилия изгуби най-много време при избора на градовете, които ще бъдат домакини на първенството. На сранаа й бяха необходими цели 2 години да се изберат 12 града.

2

Въпреки че интересът е огромен, очевидно е, че организаторите на XX Мондиал не са пресметнали правилно своите възможности, а ФИФА се отказа да си играе в избира 12те града, в които ще се играят мачовете. Минимумът беше осем. Освен Арена Пантанал в момента се строят още 5 стадиона – в Куритиба, Натал, Манаус, Порто Алегри и Сао Пауло.

Разходите за подготовката на 12-те стадиона, които трябва да домакинстват мачове от световното първенство, са се увеличили с около 320 милиона евро, съобщи правителството. Увеличението беше очаквано заради закъснението в ремонтите и строителните работи, както и преразхода на бюджетите на няколко стадиона.

3

Стадионите сега ще струват почти 8 милиарда реала (2.55 милиарда евро), сочи информацията на правителствената интернет страница.

В надпревара с времето, за съжаление, падат и човешки жертви. В сряда при падане на кран на строителната площадка на арената в Сао Пауло, загинаха двама работници, няколко са били ранени, срутила се е и новопостроената част от трибуната. От пожарнаата обявиха, че техни екипи са били извикани на стадион Итакерао след сигнали за паднал кран.

Стадионът трябваше да бъде завършен в края на декември, за да спази крайния срок на ФИФА. Бразилия призна, че среща трудности да подготви всичките 12 стадиона за Мондиала. На Итакерао трябва да се проведат още три мача освен този, с който ще се открие световното.

Никой не се съмнява, че до началото на Световното първенство стадионите ще бъдат завършени, но Бразилия си спечели призванието „най-тромав“ организатор в историята, както и че концепцията на ФИФА за въртене на Световните първенства по континенти се оказа грешка.

5

„Забавянето е наш културен проблем. Имахме 7 години да се подготвим, но ние трябваше да чакаме до последния час. Затова сега сме под натиск“, казва бившата футболна звезда Роналдо, който е член на Организационния комитет.

Работата по стадионите е допълнително усложнена от високите разходи за подготовката на Световното първенство. В някои градове митингите дори са прекратили строителството. Въпреки, че след безредиците по време на Купата на конфедерациите се затвърди впечатлението, че в една и съща атмосфера ще се проведе и най-гледаното спортно събитие в света, ФИФА вече не се тревожи за този проблем. В последната година Бразилия е залята от протестиращи срещу високите разходи за домакинството на световното първенство и олимпийските игри в Рио де Жанейро на фона на проблемите със здравеопазването и образованието.

Най-скъп е стадионът в столицата Бразилия – „Естадио насионал“ за 71 хиляди зрители струва 450 милиона евро. Той беше изграден изцяло с обществени средства, а бъдещето му е неясно, тъй като в града не играе нито един от големите отбори.

7

Важно е да идентифицираме грешките, които са се случили по време на Купата на конфедерациите и да ги поправим. Вярвам, че следващата година всичко ще бъде „наред“ , казва специалният съветник на ФИФА , Карлос Кардио.

В Бразилия нищо не се е провело безпроблемно, а част от гражданите вече са нервни, защото някой ще трябва да плати новите стадиони и хотели Според последните оценки Световното първенство ще струва на данъкоплатците не  около 14 милиарда долара.

Какво ще стане със стадионите чиито клубове са посетени от 3000 фенове средно?

Такива въпроси в този момент не стоят на дневен ред. За домакините е важно само футболът този месец да се върне в страната си. След това ще има достатъчно време да се мисли за Блатеровото изречение: „Може би това все пак беше грешка“.

 
 

Кой е Алекс Клер и какви ги свърши в България

| от chronicle.bg |

Алекс Клер – това име говори на мнозина в България нещо, единствено ако към него добавим и „Too Close“. Извън хитовото си парче обаче рижият британец, приел юдаизма, има три албума, страхотен плътен глас и невероятно поведение на сцената. Всичко това могат да потвърдят онези, успели да го видят на живо в Sofia Live Club на 24 април.

Алекс Клер е  роден в лондонския район Саутуорк. Израства, слушайки джаз записите на баща си и отрано бива привлечен към блуса и соул музиката. Като дете взима уроци по тромпет и китара, но с времето поставя основен акцент върху свиренето на китара. Постепенно проявява интерес и към стилове като дръм-енд-бейс и дъпстеп.

Всичко това се усеща в музиката, която прави – на сцената застава с шапка и микрофон в ръка, а от двете му страни има барабанист и басист. Музиката, която се получава в комбинация с мощния му, плътен глас, е смес между всички стилове, които са го вдъхновявали.

В свое интервю казва, че е разбрал, че трябва да се занимава с музика, когато бил на 17 години. Тогава свирел на барабани в група, но гласът му като беквокал заглушавал всички. „Не че имам по-добър глас, а че е по-силен“, казва Алекс Клер.

Ако го слушате на живо, ще разберете, че е взел правилното решение за бъдещето си. Мощният му глас преминава като ударна вълна из цялата зала.

Изненадващо, на живо звучи дори по-добре, отколкото на запис. Ако на моменти вокалът оставя баса и барабаните да водят, то в следващите силният глас на Алекс Клер се откроява ярко. През цялото време, докато е на сцената, той общува с публиката. Алекс Клер е от онези изпълнители, които не просто гледат, но и виждат различните лица пред себе си и сякаш това ни най-малко не го притеснява, точно напротив. В края на концерта вече се чувстваш свързан с изпълнителя на сцената, сякаш преживяването заедно е било сближаващо – като начало на приятелство.

Преди да изпълни хита си Too Close, Алекс Клер моли всеки от публиката да остави телефона си и да изслуша парчето, без да снима. Всички без двама-трима се подчиняват. Изпълнението кара цялата публика да пее и да се движи като общ организъм.

След като басистът, барабанистът и Алекс напускат сцената, всичко утихва. След това на бис излиза само Алекс с китара и започва акустична игра с публиката, която се превръща в негов беквокал и му помага с припевите. Казва, че от години не е имал толкова шумен концерт и на няколко пъти повтаря, че би се върнал отново с концерт тук. Затова и след като сцената угасва зад гърба му, всички са спокойни, че тази среща не е била последна.

За съжаление, няма видео, което да улови онова, което се случи на сцената на Sofia Live Club – непрофесионалната техника не може да се справи с магията на това изпълнение. Вижте няколко снимки от концерта в галерията.

 
 

Холокостът през погледа на седмото изкуство

| от Дилян Ценов |

 Един милион дрехи, 45 000 чифта обувки и седем тона човешка коса – това заварват съветските войски, когато освобождават най-големия нацистки концентрационен лагер – Аушвиц-Биркенау. Това се случва на 27 януари 1945 г. Поне 1 милион души намират смъртта си там.

Общо 6 милиона убити евреи – това е равносметката за Холокоста, която става ясна едва след края на Втората световна война, когато се разбира за действията на нацистите през изминалите години.

Холокостът – геноцидът над различните, онези, които са родени на неправилното място в неправилното време. На 24 април Израел почита паметта на 6-те милиона еврей, цигани, комунисти, хомосексуални и други, които стават жертви на най-голямото зверство, което съвременната ни история познава.

Не е учудващо, че изкуството и до днес обръща поглед към тези събития, за да напомни за ужаса под една или друга форма. Нито е странно как киното успява да създаде шедьоври в тази посока. Невинаги е ясно каква е причината филмите, в чийто сюжет присъства Холокоста, да са толкова добри. Може би една от причините е в мащаба на самата трагедия – тя може  да накара човешката природа да пробие познатите граници.

Именно тези филми ни доближават до истината, която се е случила там – във всички онези „бани“, във всички онези места, „където отиваме да работим“…

Отричан или не, преувеличен (както някои противници го описват) или истински, този геноцид съществува. Съществува и то по начин, който никога няма да избледнее и да се забрави. И макар някои да казват, че темата е преекспонирана в света на киното, то Холокостът продължава да вълнува.

Има ли значение дали са засегнати шест милиона души или един единствен пианист, майка с две деца, момче с раирана пижама, или семейство с малко момче, което има рожден ден? Кое определя едно действие като недопустимо – мащабът или самата природа на действието? 

Може би денят  е подходящ да си припомним как Холокостът е представен в киното. Вижте едни от най-въздействащите заглавия по тази тема в галерията горе.

 
 

Филмите, селектирани в „Петнайсетдневката на режисьорите“ в Кан

| от chronicle.bg, по БТА |

В паралелната секция „Петнайсетдневката на режисьорите“ на кинофестивала в Кан бяха селектирани 19 филма от 1649 предложени пълнометражни ленти.

Сред финалистите фигурират „Un beau soleil interieur“ на френската режисьорка Клер Дени с участието на Жерар Депардийо и Жулиет Бинош, музикалната комедия на Брюно Дюмон „Jeannette, l’enfance de Jeanne d’Arc“ и „Alive in Paris“ на Абел Ферара.

„Тази година постъпиха с 67 кинотворби повече от миналата 2016-а в паралелната секция „Петнайсетдневка на режисьорите“. Сред тях фигурират пет филмови дебюта и пет френски, пет американски, три италиански и седем ленти на жени-режисьорки“, заяви директорът на програмата Едуард Уайнтроп.

„Петнайсетдневката“ ще бъде открита с прожекцията на комедията „Un beau soleil interieur“. „Харесваме кинотворците, които изпробват нови неща, така че и ние се опитваме да дадем своя принос, като ще стартираме паралелната секция с комедия“, коментира Уайнтроп.

Сред другите включени заглавия фигурират лентите на Шон Бейкър „The Florida Project“, „The Rider“ на Клои Жао, „Patty Cakes“ на Кери Мърниън, „West of the Jordan River“ на Амос Гитай и др.

 
 

Deadpool 2 по кината на 1 юни 2018

| от chronicle.bg |

FOX обяви своята програма за филмите по комикси на Marvel, предвидени за 2018 г.

Киностудиото започва през април, когато очакваме нов филм от поредицата X-Men, базиран на сюжетната линия New Mutants. Той ще се пови по кината на 13-ти април 2018 г., а няколко месеца по-късно ще видим и дългоочакваното продължение на Deadpool.

Засега то носи името Deadpool 2 и премиерата е предвидена за 1-ви юни 2018 г.

В края на следващата година ни очаква още една комикс-лента, която отново е вдъховена от X-Men. Той се нарича X-Men: Dark Phoenix и ще дебютира на 2-ри ноември 2018 г.