Хърватското отрезвяване

| от |

Хърватия се присъедини към Европейския съюз и в Загреб се породиха обичайните очаквания за благодатен дъжд от европейски инвестиции и субсидии. Реалността обаче се оказа по-друга. Страната си остава в трудно положение, пише Дойче веле.

0628-ocroatia_full_600

Хърватите не биха могли да бъдат обвинени, че са възлагали прекомерни надежди на европейското си членство – когато страната се присъедини към ЕС през юли миналата година, настроението бе по-скоро сдържано, посочва „Нойе цюрихер цайтунг“. Никой не очакваше, че членството ще отстрани икономическите проблеми със замах. Но колкото и скромни да са били очакванията, равносметката до момента изглежда разочароваща за много от хърватите – няма и следа от икономическо оживление, а краят на рецесията, започнала през 2009, изобщо не се вижда – фирми и работни места се закриват ежедневно.

Условията на живот в страната, чийто брутен вътрешен продукт съставлява 59% от средния за ЕС, са се утежнили още повече след присъединяването ѝ към Общността. Оптимизмът и енергията са се изгубили, констатира наскоро президентът Иво Йосипович в неочаквано откровена реч, с която се постара да назове нещата с истинските им имена. Икономиката не само е в стагнация, но и върви назад; администрацията е твърде раздута и неефективна и от години има по-големи разходи, отколкото приходи; социалната държава изнемогва под бремето на бедността. Накратко – държавата е застрашена да изпадне тотално.

Мрачни перспективи

Анализът на президента бе еднозначен – той не само отразява душевното състояние на много от хърватите, но и мрачните икономически перспективи. Правителството се надява, че все пак тази година ще може да бъде отбелязан минимален растеж от 0,2 процента, но както сочи опитът от миналото – прогнозите редовно са се оказвали твърде розови и най-вероятно 2014-та ще бъде вече шестата година, в която Хърватия не постига растеж. Безработицата, която през 2013 г. достигна 20,3 процента, най-вероятно ще продължи да расте, макар и с малко.

Обрат и до момента не е настъпил. А на държавата ѝ липсват средствата, с които би могла да го предизвика. Едва влязла в Европейския съюз, на Хърватия бяха наложени строги мерки от Брюксел с цел ограничаване на бюджетния дефицит. През 2013 той възлизаше на 5,5 процента от брутния вътрешен продукт, а ицелта е той да слезе до определеното от маастрихтските критерии ниво от три процента.

Правителството разполага само с времето до края на април, за да предприеме мерки за консолидирането на бюджета. Предвидено е например въвеждането на нови данъци върху недвижимите имоти и хазартните игри. За запълване на пробойните се предвижда да се използват временно и средства от пенсионната каса, което обаче прилича повече на трик, отколкото на консолидация.

Всъщност правителството разчита в най-голяма степен на държавните фирми, част от чиито печалби /отново уж само временно/ също ще се влеят в бюджета. Така държавата от една страна изнудва фирмите, като им отнема принудително 2/3 от печалбите, а в същото време ги кара да инвестират повече за оживяването на икономиката.

Държавните фирми се доят безпощадно

Въвеждане на нови данъци, насочване на пенсиите към бюджета и превръщане на държавните фирми в „дойна крава“ – всичко това би трябвало да даде бърз ефект, а и да бъде относително безболезнено. Но терапията, която би довела до трайно оздравяване на пациента, в никакъв случай не изглежда по този начин. Тя би трябвало – и в Хърватия – да засегне разходите. Правителството принципно предвижда тяхното намаляване, но липсва яснота за това как ще бъде осъществено то преди 2015, когато предстоят избори. Но доминираното от социалдемократите правителство, също както и предишните, се колебаят да съкратят държавните разходи. И то при положение, че разходите за издръжката на държавния апарат възлизат на 25 процента от брутния вътрешен продукт – печален рекорд в рамките на ЕС.

Дисбалансите на бюджета в Хърватия явно остават непокътнати. А субсидиите от Брюксел не могат да преодолеят нуждата от пари и недоимъка. Включително и поради това, че Европейският съюз отпуска структурни помощи само ако и самата Хърватия участва във финансирането на проектите със собствени средства. Докато обаче страната не е овладяла разходите си, подобно финансиране остава трудно.

А и европейското членство не се оказа достатъчен стимул за привличането на мащабни чуждестранни инвестиции, отбелязва още „Нойе цюрихер цайтунг“. За тази цел би трябвало да се промени икономическата среда като цяло, която в момента е белязана от високи данъци, корупция, сложни разрешителни процедури и недостатъчна правна сигурност.

„Нойес Дойчланд“ също отбелязва, че инвестиционен бум, какъвто е бил регистриран в Словакия или Полша след първата вълна на разширяване на ЕС, в Хърватия не се е състоял. Според това издание причините са от една страна в това, че присъединяването на Хърватия се е случило точно по време на финансовата криза, а от друга – че инвеститорите, които са се интересували от тази страна, на практика са били там още преди тя да стане член на ЕС. Не на последно място чуждите инвеститори остават отблъснати поради значителната корупция и прекомерната бюрокрация.

 
 

Как се разказва за живота на Румена Воевода

| от chronicle.bg |

Все по-малко време остава до премиерата на новия филм на Зорница-София „Воевода“ за живота на жената-хайдутин Румена Воевода.

Филмът ще се появи по кината през януари, а дотогава от екипа на „Воевода“ продължават да разпространяват видеа за „мейкинга“ на тази сложна историческа продукция.

Представяме ви видео „зад кулисите“, което показва как актьорите от филма се подготвят за епичните битки на хълмовете над Жеравна.

Независимо дали става дума за боравене със сабя или за стрелба („Нека куршумът бъде продължение на окото“), всички актьори трябва да са в перфектна форма и да знаят техниките и похватите на боя и оръжията, за да се справят с предизвикателствата, които ги очакват.

Вижте видеото, което ще ви разкаже за подготовката на актьорите, включително чрез психо-драма, за доверието, за битките в гората, за глада за другите репетиции:

 
 

Рецепта за магическо греяно вино

| от Росица Гърджелийска |

Краят на годината наближава, а в студеното време има една напитка, която може и да те сгрее, и да те отпусне – греяното вино. То може да се приготвя по различни начини, но  задължителните му съставки включват освен, разбира се, виното, още черен пипер, карамфил и мед.

Представяме ви рецепта на Росица Гърджелийска, която работи във филмовата индустрия, но обича да готви и да пътува. Живее няколко години във Великобритания, преди да се завърне в България. Обича да посещава интересни места по света. В блога на Росица www.primalyum.co.uk може да намерите рецепти за интересна и здравословна храна, както и истории за пътешествия.

Роси е създала тази рецепта, докато работи в един пъб в Англия, където на посетителите толкова им харесва, че прекарва цели дни в кухнята, забърквайки тази отвара от чудни аромати и коледно настроение. Ето какво ви трябва за нея:

Нужни продукти:

1 бутилка вино
50 мл бренди
2 ч.ч. силен черен чай
2 ч.ч. портокалов сок
2 портокала
2 ябълки
боровинки
2 канелени пръчки
6 карамфила
няколко резенчета джинджифил
3 дафинови листа
1/3 ч.л. индийско орехче
5 зърна черен пипер
5 с.л. мед
ванилия

Начин на приготвяне:

В тенджера сипете чая и го загрейте заедно с меда за 5 мин. Дръжте котлона на слаб огън през цялото време, не позволявайте на течността да загрее, но и не го изключвайте.

Добавете плодовете, портокаловия сок и подправките и оставете да се грее 15 минути.

Добавете виното и брендито и го оставете на котлона за още 10 мин.

Опитайте виното и при нужда добавете още мед. Греяното вино трябва да е леко сладко.

И не забравяйте – за греяно вино няма неподходящо време.

 
 

Най-надценените актьори на 2016 г.

| от chronicle.bg |

2016 година беше година, пълна с филми, продължения, римейк версии. Как се отрази обаче тя на актьорите? Истината е, че мнозина от тях получават повече, отколкото са си изработили. Е, това със сигурност се дължи на дългогодишния им труд в предходните десетилетия.

Все пак Forbes събира на едно място звездите, които са получили през последната година колосални суми, за участието си в незначителни роли или в слаби филми, в които се появяват в по-малко от 2000 кадъра. А

ко се съотнесе това към боксофис успеха на филма, може да се сметне колко са получили тези звезди спрямо финансовите приходи на продукцията. Сметките включват последните три роли на актьорите от до средата на тази година.

Ето и тези, които са „най-надценени“ по отношение на заплащане.

 
 

Страх ни е повече от змии, отколкото от катастрофи

| от Спонсорирано съдържание |

Кампанията „Алкохолът е лош шофьор” е част от дългосрочната корпоративна политика на „Каменица” АД, която има за цел създаването на положителна промяна в поведението на пътя и безопасното шофиране. Деветото издание на кампанията протича под посланието „Петък вечер. Има само едно правило, което важи за всички – не карай пил!“, като призовава към разумно поведение и отговорност да не сядаме зад волана след употреба на алкохол.

Всяка година, като част от активностите по кампанията, „Каменица“ АД провежда национално представително проучване за навиците и нагласите на българските шофьори. Проучването тази година е реализирано през октомври с подкрепата на Gemius.

Основен фокус тазгодишната кампания „Алкохолът е лош шофьор“ поставя върху отношението на околните към водачите, които се качват в колата след употреба на алкохол. Близо 80% от българите приемат шофирането в нетрезво състояние за недопустимо, но въпреки това повечето участници в проучването биха запазили известен неутралитет, ако техен познат иска да кара, след като е консумирал алкохол.

Резултатите от проучването и нагласите на хората към употребата на алкохол и шофирането коментира Росен Йорданов, психолог и консултант на кампанията.

ABD2016_Poster

1. Всички знаем че не трябва да се качваме на колата след употреба на алкохол. Осъзнаваме рисковете, всеки ден слушаме за новите жертви на пътя и въпреки това много хора продължават да го правят. Резултатите са категорични. Защо според Вас се случва това?

Причините са много, ако щете дори еволюционни. Може да ви се стори странно, но ако направим анкетно проучване за най-силните страхове сред хора, които живеят в градовете, ще видите, убеден съм, че много повече от тях ще отговорят, че се страхуват повече от змии или паяци например, отколкото от катастрофи и пътни произшествия, а още по-малко от ПТП-та свързани с употреба на алкохол. Парадоксално, но факт е, че ние, въпреки вековете социализация и урбанизация, не сме развили достатъчно инстинктите си за градската „джунгла“. От друга страна осъзнатостта не е достатъчна, за съжаление. За да работи осъзнатостта, за да има онова необходимо възпиращо въздействие, тя трябва да се интегрира в психиката на човека в онези най-ранни години, които не помним, или да почерпим от личен горчив опит. Вие обаче виждате, че в днешни дни възрастните отделяме много повече време на образованието на децата ни и много по-малко на възпитанието им, включително и на културата на поведение на пътя.

2. Вие имате поглед върху кампанията „Алкохолът е лош шофьор“ и от предишни години. Може ли най-общо да споделите своите впечатления от тазгодишните резултати от проучването – наблюдавате ли някакви значими промени в нагласите към хората шофирането в нетрезво състояние? Какви са вашите ключови изводи?

Тазгодишното изследване дава някои поводи за оптимизъм, особено когато бъдат сравнени данните с данните от предходни кампании. Видно е, че в осезаемо по-висока степен хората показват по-добра осведоменост за законовите ограничения, свързани с шофиране след употреба на алкохол, както и за влиянието на алкохола върху преценките и реакциите на шофьорите. Също така нараства категоричността на нетърпимост към този проблем. Това показва безспорно, че кампаниите имат смисъл и си струват усилията. Въпреки че много от анкетираните вероятно имат „едно наум“ в провеждането на подобни кампании, отчитайки корпоративния елемент, бих казал, че промяната дори на 1 човек към това да бъде по-отговорен и като шофьор и като спътник, си струва.

3. Имайки предвид резултатите от проучването, според Вас коя е по-рисковата група шофьори – младите, които са безразсъдни и самоуверени или по-опитните, които се осланят на опита си зад волана и смятат, че могат да се справят с всяка ситуация на пътя? Коя от двете групи е по-склонна да шофира след употребата на алкохол?

Категорично и двете групи, но с различни мотиви. При младите „обичайният заподозрян“ е надценяването на възможностите и безразсъдството, при опитните – надценяването на опита. Аз обаче бих бил по-критичен към групата на по-опитните водачи, защото освен лична отговорност, те носят и отговорността на стожери на културата на безопасно шофиране. В много случаи именно техните погрешни действия дават „заразния“ пример, който има по-широки последствия. Както и изследването показа децата са силен възпиращ фактор срещу безумието на пийналите водачи. Трябва ли обаче техните бащи, майки, батковци и т.н да прехвърлят тежестта на тази отговорност върху техните „рамене“?!

4.    Тази година кампанията на „Каменица“ АД поставя акцент върху солидарната отговорност на спътниците на шофьори употребили алкохол – склонни ли сме да се качим при такъв водач, защо, намесваме ли се да го спрем и т.н. Резултатите показват, че едва 24% твърдят, че биха направили всичко възможно да спрат шофьора, като по-голямата част от хората заявяват, че избягват да се намесват в личния му избор. Защо, според Вас, хората не са склонни да се намесват в такава ситуация?

Резултатите дават повод за тревога, защото, виждаме немалък процент на пасивност и неангажираност в поведението на хората, когато става дума за разубеждаване на шофьори, които са консумирали алкохол. Още повече водещите причини за пасивното поведение на хората в ситуациите с нетрезви водачи, независимо дали са прикрито или директно афиширани, в отговорите са свързани с личната воля. т.е дължащи се на себесъхранителни мотиви, а не толкова на незнание за проблемите и тежките последствия, които шофирането в нетрезво състояние може да причини. С други думи въпрос на отговорна солидарност към човека до теб, независимо от цената на личния дискомфорт, особено когато става дума за здравето и живота.

А иначе, половината анкетирани са убедени, че усилията да се разубеди водач, понечил да кара пил, биха спестили 2/3 от произшествията, свързани с употреба на алкохол. Простата аритметика показва, че ако хората са по-съпричастни към проблема, би могло всяка година да се спасяват около 100 човешки живота, да не говорим за физическите травми, ако съпоставим тези резултати със статистиката на КАТ.

5. Какво бихте посъветвали хората – как да реагираме, за да спрем наш близък, приятел познат, ако реши да шофира след употребата на алкохол?

Както се казва, човешкото поведение (вкл. и шофирането след употреба на алкохол) може и да е резултат от борбата на много и различни мотиви и преценки, но то винаги се разиграва на „шахматната дъска“ на възможностите и ограниченията, определени от действията на околните. Нека не пропускаме тези „шахматни“ партии, когато нашите близки и приятели искат да шофират нетрезви! Цената на нашето участие е живот! Не играйте хазарт с живота!

6. А какво можем да направим, ако е непознат? Вариант ли е директно да се обадим в полицията или по-добре да поговорим с него?

Според мен е силно препоръчително! Условности разбира се има и то главно да не се злоупотребява с тези сигнали. Да го правим от загриженост, а не от други користни мотиви. Въпросът е жизненоважен, защото ако допуснем един човек в нетрезво състояние да шофира, ние ставаме безмълвни съучастници в ситуация с възможни непоправими последствия.

7. С оглед на предстоящите празници, в които хората ще пътуват и определено ще употребяват алкохол, какво бихте посъветвали и шофьорите и техните близки и приятели?

За шофьорите мога да кажа простичко – не се качвайте зад волана, ако сте пили дори и по-малко. Накратко „Не карай пил“.
За спътниците посланието ми е следното: нека се замислят дали попадайки пред избора – да се намеся или не – когато видят техни близки да се качват в колата с намерение да шофират след като са консумирали алкохол, дали трябва ли да се дистанцират, измисляйки си лицемерни обяснения за личната отговорност, дали си струва да мълчат, „за да не си развалят кефа“ или обратно – да се ангажират, да положат усилие, да бъдат неотстъпчиви в разубеждаването на тези хора ако трябва, но да запазим здравето и/или живота на нашите приятели и близки?