Гуруто на психотропните и халюциногенните вещества

| от |

Преди няколко седмици – 02 юни, в обкръжението на близките, в дома си в Калифорния е починал американският биохимик от руски произход, гуруто на около 230 психотропни вещества (включително и MDMA – Екстази) Александър Шулгин.


1

Ученият, популярен със завидните си познания за недрата на човешкия мозък и експериментатора на психотропни и всякакви лекарствени средства, е роден на 17 юни 1925 година в Бъркли, Калифорния. От 16 годишен Александър е изучавал органична химия в Харвардския Университет, но през 1943 г. е зарязал следването и е постъпил на военна служба като доброволец в ВМС на САЩ. Точно в тази среда и в този период, бъдещият учен е направил едно от най-големите си открития, а именно: ефекта на „плацебо“-то от който особено се е впечатлил. До този извод е стигнал самостоятелно, след като преди една неизбежна хирургическа операция е изпил чаша портокалов сок, в който според думите на главната медицинска сестра е имало обезболяващо. По време на операцията Шулгин не е почувствал абсолютно никаква болка, спал е спокойно, и чак след пробуждането си е разбрал, че не е имало дори и малка доза приспивателно или елементарно обезболяващо средство в предложената от медицинския екип чаша. Това е един случаен експеримент, но по-късно младият учен е започнал задължително да изпробва синтезираните в лабораторията биохимични вещества първо върху собствената си персона, за да може точно и в подробни детайли да придобие впечатления и познания за влиянието на експериментите си в откритията си.

След Втората Световна Война, Александър е продължил университетското си обучение в Калифорнийския университет Бъркли, където през 1954 година е защитил Докторска степен по Биохимия. От началото на 50-те години е работил в Калифорнийския Университет в Сан-Франциско, като се е увличал и се занимавал предимно с психиатрия и психофармакология. Нататък кариерата на Шулгин се е развивала като главен химик в компанията „Dow Chemical“, където младия учен активно е експериментирал с всякакви психотропни и лекарствени вещества: „Именно тогава разбрах, че абсолютно цялата Вселена се съдържа в човешкия Ум и Душа. Ние можем да се откажем от достъп към нея, можем да отричаме нейното съществуване, но все едно – тя си е вътре в нас и има химически вещества, които могат да облекчат достъпността й!“.

Работейки за корпорацията „Dow Chemical“, Александър Шулгин е синтезирал един от най-сполучливите и досега пестициди (Zectran) и благодарение на получените от продажбата на патента средства, е могъл да отдели повече внимание на собствените си био-лабораторни изследвания. Като резултат от цялата тази творческа работа се е получило изобретяването на цял ред от нови психо активни препарати, повечето от които учения е изпробвал първо върху себе си.

Малко по-натам във времето, през 60-те години, Шулгин събира група ентусиасти. Експериментаторите доброволци са някъде в порядъка на 30-на човека, използувани за провеждане на стотици бъдещи тестове за наблюдение и изучаване на ефекта от въздействието на специализирани психотропни вещества върху човешкото съзнание. През този именно период се изучава и експериментира влиянието на фенилетиламините към които се отнася „MDMA“- мескалина, триптамините (DMT – псилоцибин) и халюциногените като Лизергиновата киселина, известна и популяризирана под името „ЛСД“.

През 1991 година Александър Шулгин в съавторство със съпругата си (Анн Шулгин – известна като привърженик на психотропните вещества и хипнозата с лечебни цели) издават знаменитата си книга „PiHKAL – Phenethylamines I Have Known And Loved: A Chemical Love Story“ (Фенилитиламините, които знаех и обичах. История на химичната любов“. Книгата се състои от две части: в първата е описана историята на личните отношения между съпрузите, а във втората – научните опити по получаването на повече от 200 психотропни вещества от групата на фенилетиламините, експерименти с дозировките, както и описанията на ефектите от приемането на предозиране с хапчета.

MDMA (метилендиоксиметамфетамин – екстази) е химично съединение, чийто ефект се характеризира с повишена еуфория, едновременно с понижаване на чувството за страх, увеличаване на откритостта във взаимоотношенията. Всичкото това го прави много полезно и напълно приложимо средство що се отнася до лечебната психиатрия. Понастоящем, химикала „екстази“ във всичките му форми е абсолютно забранен в болшинство от държавите в света, въпреки че съвременните изследвания показват, че вредата от алкохола и тютюнопушенето е многократно повече, отколкото от приемането на стандартна доза MDMA (75 до 125 милиграма).

Що се отнася до продаваните на черния пазар халюциногенни препарати, то вредата естествено е от добавените в тях допълнителните наркотични химикали, които играят роля за бързо асимилиране и засилване на ефекта след приемането на таблетките екстази (MDMA)- Но, не трябва да се забравя и факта, че такива препарати са синтезирани в нелегални химични лаборатории и са забранени от закона за наркотичните вещества.

Все пак, работата и заслугата на Александър Шулгин като учен-химик в сферата на психофармакологията е огромна. Затова, повечето негови колеги и някои изследователи го наричат с право „Кръстникът“ или „Бащата на психофармакологията“.

 
 

Имат ли значение килограмите за външния вид?

| от chronicle.bg |

Когато стане дума за отслабване, повече хора разчитат на кантара да измерва резултатите им. Но тази майка и фитнес блогър доказва в Instagram профила си, че килограмите са просто цифра.

Ейдриън Осун споделя с последователите си „преди и след“ снимки на нейната драматична трансформация, която се случва благодарение на вдигане на тежести и пост. Въпреки огромната разлика в тялото й, Ейдриън губи точно 1 килограм.

„Кантарът не мери мазнините и мускулите, а показва общото тегло“, пише тя.

Тя топи мазнини и трупа мускули, а резултатите, които постига са супер впечатляващи. Разлика в теглото: точно един килограм. Може да я следвате в Instagram профила й тук.

А в галерията погледнете за каква разлика става въпрос.

 

 
 

България е на 25-о място в света по скорост на мобилния интернет

| от chronicle.bg |

Страната с най-бърз мобилен интернет в света е Южна Корея, сочат данни на Open Signal. С близка скорост са Норвегия и Унгария. Докато в Южна Корея можете да ползвате интернет със скорост 37.5 мегабита в секунда, в Норвегия – 34.8, то в Унгария скоростта е 31 мегабита в секунда.

Open Signal са изчислили данните за 87 държави. Средната скорост за 4G връзка е 17.4 mbps, което означава, че трите топ държави скоростта е почти два пъти по-висока. Въпреки това обаче количеството време, което хората прекарват свързани с wifi мрежи не намалява, а точно обратното. Например в Южна Корея потребителите прекарват 50% от времето си с wifi връзка.
Това значи, че мобилната връзка се използва не за да замени wifi мрежите, а за да ги допълни.

България е на 25-о място по скорост на мобилния интернет и изпреварва страни като Великобритания, Италия, Германия и Франция.

 
 

Как да не бъдем идиоти, когато ходим на лекар

| от |

След като великите мислители от Националната здравно-осигурителна каса заложиха в проекта за Националния рамков договор за 2017 г. идеята лекарите да бъдат глобявани, в случай че 6 месеца след изписване на лечение, пациентът не е постигнал идеалните стойности в изследванията си, концепцията за това що е то лекар и има ли почва у нас, тотално помътня.

Бруталните неуредици в здравната реформа, започнала през 2000 г., доведоха до масово стопяване на доверието между пациенти и лекари и до заклеймяване на лекарското съсловие като черната овца на обществото. Участие в тази упорита деградация взеха и политиците, докоснали се до здравната реформа, и недобросъвестните и некомпетентни лекари, и процъфтяването на самодиагностиката и самолечението, и други неща.

Резултатът в крайна сметка е ясен: много недоволни лекари, много млади медици, заминаващи зад граница и много разочаровани пациенти.

За да подпомогнем поне леко изтупването на мръсотията от лекарската професия, ви предлагаме кратък наръчник за нормално поведение при посещение на лекар. В случая ще говорим за семейните лекари или т.нар. джипита, но повечето правила се отнасят със същата сила и до специалистите.

Не вдигаме скандали пред кабинета

Някои лекари приемат със записани часове, други – не. Във всички случаи е възможно да почакате малко пред лекарския кабинет. Да, наясно сме, че си имате друга работа – трябва да подписвате договори, да пишете проекти, да спите, да гледате в една точка или да управлявате японските финансови пазари. Но каквато и да е работата ви, вие сте там, защото имате нужда. И както са открили учени от Занзибар, никой за нищо не ви е длъжен. Ако се появи спешен случай, той ще влезе преди вас, дори да сте с час. Ако се появи лекар – колега на вашия лекар – също. Ако дъщерята или майката на вашия лекар намине за „здрасти“, тя вероятно също ще се вмъкне преди вас. Не правете от това грандиозен проблем, а се възползвайте от времето да си поцъкате малко на телефона.

Не нахълтваме в кабинета с искания

Сега, това трябва да е ясно. Ако имате симптом, да кажем гадене, и сте проверили в Google на какво може да се дължи този симптом, след което сте решили, че имате нужда от ядрено-магнитен резонанс, то е препоръчително да пропуснете личния си лекар и да отидете в някоя частна болница. Там срещу необходимата сума, ще ви направят ЯМР. Вие не казвате на лекаря си от какви изследвания и от какви медикаменти имате нужда. Той преценява това и назначава изследвания или предписва лекарства, ако сметне, че е необходимо. Ако желаете да разчитате на самодиагностика и самолечение, никой не може да ви спре, но и никой не е задължен да удовлетворява исканията ви и да поема отговорност за решенията ви. Особено когато става дума за отговорност за живота и здравето ви. Искате доплерово изследване, защото имате обрив на петата? ОК. Намерете медицинско лице, което да ви го направи, платете си и си го разчитайте. В противен случай се доверете на лекаря си и неговата преценка.

Внимаваме с думата „направление“

Е, да. Лекарите са твърде чувствителни, когато опре до направления. Знаете ли защо? Направленията за специалисти са чекове на стойност 15 лв. И са лимитирани от НЗОК. Когато личният лекар надвиши лимита, го глобяват. И това се случва често, тъй като понякога много пациенти наистина се нуждаят от направления, а те не стигат. А човеколюбието и професионалното отношение, присъщи на добрите лекари, не им позволяват да отказват направление на хора, които действително имат нужда от тях. Това е причината лекарите да реагират малко агресивно на изказването „Искам направление“. Особено когато не е придружено от оплакване и обяснение.

Не спорим с лекаря на медицинска тематика

Ако обичате да водите спорове на разнородна тематика – имате Facebook и кварталната кръчма. В лекарския кабинет може да се водят спорове (стига случайно „джипито“ да има време да си говори с вас за предстоящите избори, Григор Димитров, нивото на телевизионната журналистика и у нас и каквото друго ви вълнува), но не и на медицинска тематика. Ако вие разчитате на „интуиция“, „познаване на собствения организъм“, „Google“, „група във Facebook“, статия в „Трета възраст“ и „вуйна ми е имала същото и каза…“, човекът срещу вас разчита на 7+ години медицинско образование, тежки колоквиуми и зубрене на учебници, с тежестта на хипопотам единия и пълни с думи, които вероятно не можете да произнесете, камо ли да разберете. Затова по-добре стойте спокойно и слушайте. Ако нещо ви притеснява в преценката на лекаря, винаги може да потърсите второ мнение при друг медицински специалист. И това е съвсем в реда на нещата.

Не занимаваме лекаря със странични неща

Със сигурност имате и други проблеми, освен здравословните. Всички имаме. И искате да ги споделите. Почти всички искаме. Възможно е близките да не ви обръщат внимание, колегите да пренебрегват страданията ви, а психотерапевтът ви да е в отпуск. Уви, лекарят не е човекът, който трябва да изслуша скръбната ви тирада за това как дъщерята от Щатите не се обажда, бащата е започнал да изкуфява, гаджето се държи кофти, шефът пак не е вдигнал заплата (скапан задник) т.н. Не е честно да превръщате лекаря си в психотерапевт или приятел. Дори той да е така добър да ви изчака „да си кажете“, пропиляването на времето му не е справедливо към онези, които висят пред кабинета и също чакат за неговото внимание. Ако толкова искате да говорите точно на този човек за живота си, поканете го на кафе.

Не задаваме въпроса „Ама ти как никога не се разболяваш, някаква тайна ли имаш?“

В този въпрос има зловредна завист, която дразни. Освен това, съдържа невярно твърдение. Лекарите не само че се разболяват, но и умират. И поради високо стресовото естество на работата им, всъщност смъртността при тях е на много високо ниво. Ако се удивлявате на това, че при лекарите непрекъснато ходят болни хора, някои от тях заразноболни, а те си стоят все здрави, успокойте се. Това може да се дължи на имунитет или на ползване на маска, но със сигурност не е вследствие на някакво тайно хапче, което всички медици пият всяка сутрин, за да пребъдат, докато пациентите им тънат в болести и дезинформация.

Не навираме здравното си осигуряване в лицето на лекаря

Това, че сте здравно осигурени, не е похвално, а нормално. Някакви ваши пари всеки месец отиват някъде, за да имате спокойствието, че ако/когато ви се наложи да ползвате медицински услуги, няма да се налага да теглите бърз кредит. Здравното осигуряване обаче не покрива всичко. НЗОК отпуска определени пари за определени неща и лекарят ви е безсилен пред системата, която е дефинирала какво ви се полага срещу сумата, която внасяте. Затова не се дръжте надменно и изискващо поради факта, че си плащате здравните осигуровки. Когато сте в лекарския кабинет, вие не сте клиент, а пациент. Клиент сте във фризьорския салон. Нали? Има разлика.

 
 

Всички обичат Дакота

| от chronicle.bg |

Хана Дакота Фанинг е едно от златните деца на Холивуд, на чието израстване е станал свидетел целият кино свят.

Дакота, която навършва 23 днес, е родена в семейството на Стивън Фанинг – бивш бейзболист и Джой Фанинг, професионална тенинстка. Майка й искала да я кръстят Хана, а баща й държал на Дакота. Така на бял свят се появява Хана Дакота, наричана от приятелите си и известна в киното като Дакота.

Фанинг става актриса на петгодишна възраст, когато се появява в телевизионна реклама на лотарията в щата Джорджия, заедно със знаменития музикант Рей Чарлс. След това е избрана за реклама на прах за пране.

Следва участие в касови фирми като „Мъж под прицел“ с Дензъл Уошингтън, „Криеница“ с Робърт де Ниро, „Война на световете“ с Том Круз, тийн вамп сагата „Здрач“ др.

Фанинг е една от най-богатите тийнейджърки и една от най-добре облечените звезди на червения килим.

Черпим ви с ултра доза сладост и красота в галерията, показваща различни моменти от кариерата й.