Гуруто на психотропните и халюциногенните вещества
Преди няколко седмици – 02 юни, в обкръжението на близките, в дома си в Калифорния е починал американският биохимик от руски произход, гуруто на около 230 психотропни вещества (включително и MDMA – Екстази) Александър Шулгин.
Ученият, популярен със завидните си познания за недрата на човешкия мозък и експериментатора на психотропни и всякакви лекарствени средства, е роден на 17 юни 1925 година в Бъркли, Калифорния. От 16 годишен Александър е изучавал органична химия в Харвардския Университет, но през 1943 г. е зарязал следването и е постъпил на военна служба като доброволец в ВМС на САЩ. Точно в тази среда и в този период, бъдещият учен е направил едно от най-големите си открития, а именно: ефекта на „плацебо“-то от който особено се е впечатлил. До този извод е стигнал самостоятелно, след като преди една неизбежна хирургическа операция е изпил чаша портокалов сок, в който според думите на главната медицинска сестра е имало обезболяващо. По време на операцията Шулгин не е почувствал абсолютно никаква болка, спал е спокойно, и чак след пробуждането си е разбрал, че не е имало дори и малка доза приспивателно или елементарно обезболяващо средство в предложената от медицинския екип чаша. Това е един случаен експеримент, но по-късно младият учен е започнал задължително да изпробва синтезираните в лабораторията биохимични вещества първо върху собствената си персона, за да може точно и в подробни детайли да придобие впечатления и познания за влиянието на експериментите си в откритията си.
След Втората Световна Война, Александър е продължил университетското си обучение в Калифорнийския университет Бъркли, където през 1954 година е защитил Докторска степен по Биохимия. От началото на 50-те години е работил в Калифорнийския Университет в Сан-Франциско, като се е увличал и се занимавал предимно с психиатрия и психофармакология. Нататък кариерата на Шулгин се е развивала като главен химик в компанията „Dow Chemical“, където младия учен активно е експериментирал с всякакви психотропни и лекарствени вещества: „Именно тогава разбрах, че абсолютно цялата Вселена се съдържа в човешкия Ум и Душа. Ние можем да се откажем от достъп към нея, можем да отричаме нейното съществуване, но все едно – тя си е вътре в нас и има химически вещества, които могат да облекчат достъпността й!“.
Работейки за корпорацията „Dow Chemical“, Александър Шулгин е синтезирал един от най-сполучливите и досега пестициди (Zectran) и благодарение на получените от продажбата на патента средства, е могъл да отдели повече внимание на собствените си био-лабораторни изследвания. Като резултат от цялата тази творческа работа се е получило изобретяването на цял ред от нови психо активни препарати, повечето от които учения е изпробвал първо върху себе си.
Малко по-натам във времето, през 60-те години, Шулгин събира група ентусиасти. Експериментаторите доброволци са някъде в порядъка на 30-на човека, използувани за провеждане на стотици бъдещи тестове за наблюдение и изучаване на ефекта от въздействието на специализирани психотропни вещества върху човешкото съзнание. През този именно период се изучава и експериментира влиянието на фенилетиламините към които се отнася „MDMA“- мескалина, триптамините (DMT – псилоцибин) и халюциногените като Лизергиновата киселина, известна и популяризирана под името „ЛСД“.
През 1991 година Александър Шулгин в съавторство със съпругата си (Анн Шулгин – известна като привърженик на психотропните вещества и хипнозата с лечебни цели) издават знаменитата си книга „PiHKAL – Phenethylamines I Have Known And Loved: A Chemical Love Story“ (Фенилитиламините, които знаех и обичах. История на химичната любов“. Книгата се състои от две части: в първата е описана историята на личните отношения между съпрузите, а във втората – научните опити по получаването на повече от 200 психотропни вещества от групата на фенилетиламините, експерименти с дозировките, както и описанията на ефектите от приемането на предозиране с хапчета.
MDMA (метилендиоксиметамфетамин – екстази) е химично съединение, чийто ефект се характеризира с повишена еуфория, едновременно с понижаване на чувството за страх, увеличаване на откритостта във взаимоотношенията. Всичкото това го прави много полезно и напълно приложимо средство що се отнася до лечебната психиатрия. Понастоящем, химикала „екстази“ във всичките му форми е абсолютно забранен в болшинство от държавите в света, въпреки че съвременните изследвания показват, че вредата от алкохола и тютюнопушенето е многократно повече, отколкото от приемането на стандартна доза MDMA (75 до 125 милиграма).
Що се отнася до продаваните на черния пазар халюциногенни препарати, то вредата естествено е от добавените в тях допълнителните наркотични химикали, които играят роля за бързо асимилиране и засилване на ефекта след приемането на таблетките екстази (MDMA)- Но, не трябва да се забравя и факта, че такива препарати са синтезирани в нелегални химични лаборатории и са забранени от закона за наркотичните вещества.
Все пак, работата и заслугата на Александър Шулгин като учен-химик в сферата на психофармакологията е огромна. Затова, повечето негови колеги и някои изследователи го наричат с право „Кръстникът“ или „Бащата на психофармакологията“.
