Гърция загърбва кризата?

| от |

Гръцкото правителство залага на оптимизма. То смята, че съвсем скоро икономиката ще отбележи възход. Дали Гърция наистина загърбва кризата? Обикновените гърци са по-скоро скептично настроени, пише Дойче веле.

grexit_euro_c

Недалеч от Атинското летище се провежда Международно изложение на хранителни стоки и напитки. Редица фирми от Гърция и чужбина представят там най-новите си продукти. Щандовете са добре посетени. Къде е тогава кризата, която държи Гърция в рецесия от 2008 година насам? Производителят на бира Атанасиос Сирянос предполага, че страната му постепенно се оттласква от дъното. Той обаче гледа скептично на уверенията на гръцкото правителство за предстоящ икономически възход. „Положението няма да се подобри бързо, но няма да става и по-лошо“, казва той.

Неговата пивоварна се справя с кризата сравнително добре, защото гърците постепенно се отказват от чуждестранните марки бира. „Потребителите са засегнати от кризата и предпочитат нашите продукти. През миналата година ние увеличихме оборота с 22 процента“, казва Сирянос. Той очаква увеличение на оборота и през тази година.

Дълговото бреме и безработицата

Атанасиос Сирянос е и вицепрезидент на Германско-гръцката търговска камара в Атина. Той съзира два големи проблема пред гръцките предприемачи: от една страна данъчното бреме е нараснало значително, защото държавата трябва да увеличава приходите си по време на криза, а от друга страна банките отпускат твърде малко кредити за икономиката. „Най-големият и централен проблем е нефункциониращата банкова система. Ние не получаваме финансиране за нови инвестиции“, казва той. Въпреки добрите икономически показатели на пивоварната, Сирянос не получава пари от гръцките банки. Затова и му се наложило да вземе заем от банка в Люксембург.

Не само Сирянос е скептично настроен към уверенията на гръцкото правителство за предстоящ икономически възход. На тези уверения не вярват и обикновените гърци. Икономическата криза засегна особено силно гръцките семейства. Безработицата достигна 27 процента. Днес в Атина има много повече бездомници, отколкото преди. Дори и в някои от престижните квартали вече са създадени обществени кухни за бедните.

Семействата обедняват

„Установяваме нарастващо обедняване на обществото. Особено силно са засегнати гръцките семейства“, казва Христос Кациулис, шеф на бюрото на германската фондация „Фридрих Еберт“ в Атина. Той разказва, че правителството спира помощите за безработни и здравната осигуровка след една година. „Така бедните семейства стават зависими от помощта на близки и роднини. Тази тенденция засилва още повече вече съществуващото разделение на обществото на бедни и богати“, казва Кациулис.

Настроението сред населението е песимистично. Никой вече не вярва в предстоящия подем, така силно прокламиран от правителството и медиите в началото на ротационното председателство на ЕС. Предприемачът Атанасиос Сирянос смята, че най-важното сега е да бъдат създадени нови работни места. „Безработицата е най-сериозният проблем пред гръцката икономика“, казва той.

Вярно, че гръцката държава иска да инициира нова програма за заетост с помощта на ЕС и да създаде няколкостотин хиляди нови работни места, само че реформите се влачат и програмата все още не дава почти никакви резултати. „Законовите рамки за много неща в Гърция се променят толкова бързо, че администрацията не успява да напасва предписанията към съответната ситуация. Това коства време, отнема много сили и администрацията не може да работи за икономиката и гражданите“, казва Христос Кациулис.

„Данъчната администрация например е пълна катастрофа“, казва един застрахователен агент, който иска да остане анонимен. Подкупите са нещо обичайно, когато хората искат да намалят данъчното си бреме или да предотвратят данъчна проверка. Самият гръцки министър на административната реформа Кириакос Мицотакис откровено призна на една пресконференция, че корупцията и данъчните измами са ежедневие в Гърция.

Провалът на европейските „спасители“

Предприемачът Атанасиос Сирянос е твърдо убеден, че Тройката (ЕС, ЕЦБ и МВФ) е подценила истинските проблеми на Гърция. „Препоръките ѝ само засилиха рецесията и масовата безработица. Много по-рано Тройката трябваше да настоява за съкращения в огромния държавен апарат“, смята Сирянос.

„Бих казал, че първите три години бяха пропилени. И това не се дължи само на „пациента“ в лицето на гръцката икономика и гръцката политика, но и на „доктора“. На всички доктори, дошли отвън“, казва Сирянос. Същевременно той е убеден, че човек не бива да разчита само на помощ отвън, както и че страната му има достатъчно собствен потенциал.

 

 

 
 

Книга на седмицата: „Дайни“ от Калоян Праматаров

| от chronicle.bg |

Калоян Праматаров е едно от ненатрапващите се имена в съвременната българска литература. Носител на редица литературни награди, а текстовете му са публикувани в литературни издания и сайтове.

Той е от авторите, които рядко ще видите по литературни четения и премиери на книги. Не изпълва със себе си и социалните мрежи. Въпреки това (а може би точно по тази причина) текстовете му заслужават внимание.

Първата му стихосбирка „Асфодел” излиза през 2012 година и е пропита с мрачно настроение. По първото стихотворение от нея  – „Страната на няма“ е създаден и късометражен филм със същото име.

На 15 декември поетът ще представи и новата си стихосбирка – „Дайни”.

„Тази книга е в равноправен диалог с модерната литература на европейския север и особено с метафоричните режими на Балтика”. Така Марин Бодаков описва стихосбирката, на която е редактор.

„Дайни” е вдъхновена от латвийската природа, езическа митология и народен фолклор.

„Обичам местата, породили страховитата понякога образност в поезията на Калоян Праматаров, и уверено твърдя, че той нанася нови нюанси в претворяването на магнетичния и исторически твърде противоречив латвийски пейзаж. Стихосбирката продължава необичайната доскоро северна тема в българската литература, като по дълбок и очарователен начин ни свързва с друга “малка” европейска култура. Нещо повече, тя превежда нейната медитативна сдържаност и драстична чистота на трескавия език на нашето южно всекидневие“, пише Марин Бодаков.

 Предлагаме ви да прочетете стихотворението „Рига”, част от книгата „Дайни”:

Рига 

залезът – желязна двойна люлка – скършва бедрената кост на хоризонта,

нощта – момиче с патерици – бърза, за да ме догони,

денят обръща гръб, слънцето го няма – пречупен кръст, потънал в Даугава,

редом с Красная звезда – помръкнала и вледенена,

 

заличава ме снегът от зимната картинка,

фенери – прозрачни кораби – подпалват я от края,

небето – Бяла планина – искри в жълтата дъга на кея,

вятърът попуква устните по заснежените проспекти,

 

в кристалния юмрук на зимата езикът се сковава,

тук имат дума за залуталия се в гората,

бълнуващ сред дърветата спасителни миражи,

горящи жерави в късен изгрев


Премиерата на „Дайни” ще се състои на 15.12. 2016 от 17.00 часа, на сцената на културната програма на Панаира на книгата в НДК (ет. 3, западно крило). В представянето на стихосбирката участие ще вземат  Светлана Стойчева, Ани Бурова и  поетът Марин Бодаков.

На 17 декември ще се състои и разговор за стихосбирката с участието на поета Стефан Иванов, заедно с Радослав Чичев, автор на „5.6“, и Камелия Спасова, авторка на „Кеносис“.

дайни калоян праматаров

 
 

„Смелата Ваяна“ продължава да е най-гледаният филм у нас

| от |

Анимацията „Смелата Ваяна“ е най-гледаният филм у нас, сочат обобщените данни от киносалоните. Приключението на дъщерята на вожда Туи в търсене на неоткритото в океана е гледано от вече 36 712 зрители и има 334 466 лева за десетте дни на екраните.

На втора позиция е първата премиера от миналата седмица – петият по ред „Подземен свят: Кървави войни“. Новите приключения на вампира Селин в търсенето на примирие с върколаците са гледани от 10 238 зрители и имат 107 433 лева приходи за първите три дни у нас.

Трети по ред сред най-гледаните филми е втората премиера от миналия петък – екшънът на Робърт Земекис с Брад Пит и Марион Котияр „Съюзени“. Шпионската афера, започнала през 1942 година в Казабланка и продължила в Лондон с изпитанията на размирното време, е гледана от вече 14 117 зрители и има 129 660 лева приходи от билетите им.

Четвърта позиция е за филма по книгата на Дж. К. Роулинг отпреди 15 години – „Фантастични животни и къде да ги намерим“. Приключението на героя на Еди Редмейн в общността на вещици и магьосници в Ню Йорк през 20-те години на миналия век е гледано от вече 61 105 зрители и има 634 898 лева приходи за 17-те дни на екраните у нас.

Пето място е за анимацията „Тролчета“. Историята за пътя към щастието и за готовността да стигнеш много далеч, за да го постигнеш, е гледана от 102 55 зрители и има 890 163 лева приходи за месец и половина на екраните у нас.
Шеста позиция е за третата премиера от миналия уикенд – комедията на Уди Алън „Cafe Society“. Случващото се през 30-те години на миналия век в Холивуд и Ню Йорк с Боби Дорфман е гледано от 2 879 зрители и има 28 044 лева приходи от тях за първите три дни на екран у нас.

Седма позиция е за комиксовия екшън „Доктор Стрейндж“. Филмът за неврохирурга д-р Стрейндж, който след автомобилна катастрофа става свръхмагьосник, е гледан вече от 91 869 зрители и има 968 004 лева приходи за месец на екраните у нас.

Осма позиция е за премиерната от миналия петък биографична драма „Флорънс“. Разказът за богатата нюйоркска светска дама Флорънс Дженкинс, която има желание да бъде оперна звезда, въпреки фалшивото си пеене, е гледан от 2 023 зрители и има 28 044 лева приходи за първите три дни на екраните у нас.

На девета позиция сред най-гледаните филми е „Първи контакт“, създаден по разказа на Тед Чианг от 1998 година. Срещата на д-р Луиз Банкс с извънземните екипи, за да се разбере дали идват с мир или са заплаха, е с 26 969 зрители и има 224 241 лева приходи за месец на екраните у нас.

Десета позиция е за петата премиера от миналия уикенд – филмът на Мел Гибсън „Възражение по съвест“. Нетипичната военна история на редник Дос, превърнал се в легенда сред другарите си, е гледана от 1 456 зрители и има 12 824 лева за трите дни на екраните у нас.

 

 
 

Господин Брана, черпим те!

| от |

Известен като един от най-големите почитатели на Шекспир в наши дни, като един от мъжете, които могат да играят еднакво добре на сцена, на екран и в живота, Кенет Брана е много неща.

Роден в студена Ирландия, този прекрасен представител на седмото изкуство, има пет номинации за „Оскар“, включително по една за режисура и сценарий, пет за „Златен глобус“ и има в джоба си едно Еми и цели 4 награди БАФТА.

Когато е на 23 години, подобно на много хора на Острова, влюбени в Шекспир, Брана се присъединява към Royal Shakespeare Company, където участва в първата си главна роля – тази на Хенри V. А после прави и класиката – „Ромео и Жулиета“.

Благодарение на многообразните вариации и интерпретации на шекспировото творчество Кенет Брана е обявен за патрон на театъра от принц Чарлз, а няколко години по-късно пренася любовта си към британския драматург и на голям екран, като прави киноадаптация на „Много шум за нищо“. Което пък му носи първа номинация за „Златен глобус“, макар и не лична и поименна, в категория „най-добър комедия и мюзикъл“.

Оттам насетне Брана сигурно е един от малкото британски актьори и режисьори, които могат да се похвалят, че са адаптирали огромна част от творчеството на Шекспир, както на сцената, така и на екран. От „Хенри V“, през „Макбет“, до „Както ви харесва“, в богата му биография ще откриете почти всяко известно заглавие на драматурга, направено по различен начин на екран или сцена.

Кенет Брана работи в киното от 1981 година, като режисьорския си дебют прави 8 години по-късно и оттогава не се спира. Освен любимия му Шекспир е правил както комерсиални, така и по-бутикови филми. Някои добри, други лоши, но всички с отличителен белег на лека мелодраматичност, каквато всеки почитател на класическия театър носи в себе си.

Последно гледахме Кенет Брана в „Джак Райън: Теория на хаоса“, където освен, че играе основния злодей и режисира. А скоро очакваме и негова адаптация на „Убийство в Ориент Експрес“ по творба на друго известно британско бижу – мадам Агата Кристи. Там Брана режисира и играе основната роля – тази на известния Еркюл Поаро.

Кенет Брана е един от актьорите, които могат да правят еднакво добре кино, телевизия и театър и затова говорят част от последните му роли – в „Моята седмица с Мерилин“, „Операция Валкирия“ и „Рок радио“, както и режисьорските му неща – като последната „Пепеляшка“. В телевизията може да видите Брана в една доста различна светлина – като нещастния, затворен и тъжен инспектор Валандър в британската адаптация на шведското шоу. Там ви го препоръчваме горещо.

Както казахме в началото Кенет Брана е много неща. Освен това днес е рожденик, защото прави 56 години. А ние се черпим в негова чест с част от прекрасните му роли. Те са в галерията горе.  

 
 

Боб Дилън тръгва на турне през пролетта

| от chronicle.bg |

Музикантът Боб Дилън няма да присъства на церемония по връчване на Нобеловите награди, която се състои днес в Стоххолм. Той обаче ще се завърне в Европа през 2017-а година за турне.

Музикантът ще посети Великобритания заедно с групата си през пролетта на следващата година. Шестневното му турне през май ще започне в Кардиф и ще продължи в Борнемут, Нотингам, Глазгоу, Ливърпул и Лондон.

Дилън издаде 27-ия си албум „Fallen Angels“ през май тази година.  Публикувани бяха също книгата му „Утъпканата пътека“ и книга с негови текстове на песни, озаглавена „Текстове на песни: 1961 – 2012″.