Грузинците залагат на ЕС

| от |

Грузия се стреми към сближаване с ЕС и членство в НАТО – все повече грузинци желаят интеграцията със Запада, включително защото кризата в Украйна и присъствието на руски войници в Южна Осетия и Абхазия буди страхове, разказва Дойче веле.

Преди година и половина, когато прозападният президент Михаил Саакашвили изгуби властта в Грузия, мнозина смятаха, че страната ще се обърне отново към Русия. Та нали новоизбраният държавен глава Бидзина Иванишвили е живял дълго в Русия и именно там е натрупал милиарди. Предполагаемият външнополитически обрат обаче не се състоя – и новото ръководство на страната се обявява твърдо за Европейския съюз и НАТО.

Решението ще е суверенно

Министърът по европейската и евроатлантическата интеграция Алекси Петриашвили нарича избора исторически: „Руския иска да установи сфери на влияние, да сложи край на нежеланото от нея източни партньорства на Европейския съюз и да зачеркне нашите интеграционни усилия. Но аз мисля, че е твърде късно – 85 процента от грузинците искат страната им да се присъедини към Европейския съюз, а над 80 поддържат членството в НАТО“.

Досега нито Европейският съюз, нито НАТО са отправили към Грузия покана за членство, но пък през юни предстои сключването на споразумение за асооцииране на Грузия с Евросъюза. Както заявява по този повод Петриашвили: „След подписването сме готови да обсъдим с Русия въпроса как тя би могла да спечели от асоциирането на Грузия с Европейския съюз. Отворени сме към подобна възможност, само че не и преди подписването. Става дума за наше суверенно решение, това е двустранен въпрос между Европейския съюз и Грузия“.

Опозиционният лидер Давит Дартиашвили споделя тази позиция: „Европейският съюз и особено Германия изразходваха изключително много енергия, за да обяснят на руснаците, че нищо във външната политика на Европейския съюз не е насочено срещу Русия или срещу интересите на Русия. Но полза от това нямаше“.

Заплашителната Русия

Много грузинци смятат, че европейската подкрепа за Грузия не е достатъчно решителна. От войната със съседна Русия не са минали и шест години, но оттогава и до ден-днешен в отцепническите региони на Грузия се намират руски войници. Те са най-малко 5 000 души и Грузия определено се чувства под заплаха от тяхното присъствие.

Марина Лапаши, която живее в малкото градче Гори, бомбардирано през 2008 от руските самолети, казва: „Харесвах много Русия, но сега ме е страх от нея“. Жената е учителка, но вече от години е безработна. Надява се най-вече на нещо, което да подобри живота ѝ, надява се на работа. Изпитва носталгия по предишните времена и тайно се пита дали в крайна сметка с Русия не би било по-добре. „Ако Русия се отнесе към нас цивилизовано, би могло да се помисли по въпроса. Детството ми в Съветския съюз беше много щастливо. Имахме вила, ходила съм в Москва, в Петербург, във Вилнюс, през ваканциите – в Сочи. Децата ми не могат да се похвалят с нищо подобно.“

Някои наблюдатели смятат, че най-вече консервативно-религиозните кръгове в Русия биха могли да насочат настроенията срещу Европейския съюз и в полза на Русия. Подобно на руснаците, грузинците са православни християни. Както сочат допитванията, грузинският патриарх Илия се ползва с най-голямо доверие: 90 процента. Но и Илия е поддръжник на Европейския съюз. По време на посещението на еврокомисаря по разширяването Щефан Фюле в Тбилиси в началото на март, патриархът заяви, че грузинската църква ще стори всичко възможно, за да може Гурзия да се присъедини към Европейския съюз.

 
 

Киното на Уди Алън: крачка в друга реалност

| от chronicle.bg |

На днешния ден е роден един от гениите на съвременното кино – Уди Алън. И днес той навършва 81г. Трудно за вярване, но факт.

Уди Алън е от онези имена, които след проверка в Wikipedia, установявате, че се свързват с 10 професии накуп. Някои от нас едва успяват да се закрепят на острието на една професия, а Алън е режисьор, актьор, сценарист, драматург и музикант. Това е положението. Някои могат повече от други и Уди Алън е от можещите.

След 50 години в киното, творческата енергия на Алън не дава симптоми на затихване, както става ясно от последния му филм Cafe society. Нито грандиозният жълт скандал около раздялата му с Миа Фароу (1992 г.), нито недоказаните обвинения в педофилия, нито критиките спряха Алън да прави изкуството си, така както го разбира.

Филмите му са доказателството, че чувството за хумор е основната черта, която разделя интелигентния от неинтелигентния човек, широко скроения от тесногръдия.

Подбрали сме в галерия 15 любими наши филми на Уди Алън. Искате ли да добавите нещо?

 
 

Първият старт на ракетата Falcon 9 след аварията е предвиден за 16 декември

| от chronicle.bg |

Първият старт на тежката ракета-носител „Фалкон-9″ на американската компания SpaceX след септемврийската авария, е предвиден за 16 декември, предаде ТАСС.

Агенцията цитира съобщение на телекомуникационната компания „Иридиум комюникейшънс“, която възнамерява да изведе с ракетата десет съобщителни спътници от ново поколение.

Ракетата ще бъде изстреляна от базата на ВВС Вандерберг в щата Калифорния в 12:36 часа по времето на Западното крайбрежие на САЩ /22:36 ч. българско време/.

„Фалкон-9″ трябва да достави спътниците на ниска околоземна орбита.

 
 

Coolpad представи смартфона Cool Changer 1C

| от chronicle.bg |

Coolpad  официално представи втория смартфон от серията Cool, разработен съвместно с LeEco. Името на новия телефон е Cool Changer 1C.

Cool Changer 1C идва при потребителите с 5.5-инчов дисплей с 1080p резолюция, Snapdragon 652 процесор, 3 GB оперативна (RAM) памет, 32 GB вградена, 13-мегапикселова основна и 8-мегапикселова предна камера, скенер за пръстови отпечатъци и капацитет на батерията от 4060 mAh.

Устройството работи с LeEco eUI потребителски интерфейс.

Цената на телефона в Китай ще е 899 юана (130 щатски долара), а продажбите започват на 5 декември.

Източник: GSM Arena

 
 

Какво ли би написал Андерсен днес?

| от |

На днешната дата Ханс Кристиан е издал първата си книга с приказки. Той е роден през 1800 и някоя година, няма значение, никой не го интересува. Живял е в Дания преди времето на фейсбук и дори преди Дания да е в Европейския съюз, това също не е интересно. Интересно е обаче какво би написал днес Андерсен. И дали въобще би станал писател.

Някои хора биха казали, че да си писател е призвание и мисия. Това са същите хора, които започват текстове за историческа личност с дата на раждане и местожителство. Днес Андерсен сигурно би броил кликове. В днешно време кой не брои кликове. Също така може би би се занимавал с реклама – копирайтър или някакъв криейтив. Както всички знаем, какво ти пише в длъжностната характеристика в договора не е от някакво ангажиращо значение. По-важно е какъв е продуктът на работата ти, всъщност най-важно. Та какво би написал? Кой би посмял да предположи? Ми ние.

Имало едно време, разбира се, една риба. Тя се казвала Малката руса. Малката руса много искала да отиде на земята и да стане човек. Върху коралите по тротоарите в морето често имало залепени обяви за бърз кредит. Обявите представлявали номер на телефон и надпис над него „Бърз кредит“. Тайно от баща си – царят на морето, тя взела такъв бърз кредит и си купила крака, защото искала да е себе си и да се развива. Краката били пластмасови, направени от пластмасата, която човеците изхвърляли в морето, макар че нямало нужда, защото човеците често изхвърляли и направо готови протези. Една вечер Малката руса се направила, че й е лошо и повръща, тайно се натокала, оваляла се в галета, сложила краката и отишла сред хората. Слязла до центъра на града, където били питейните заведения и локали. Там намерила особено примамливо място и влезнала да види тука как е. Заозъртала се и погледът й спрял на едно сепаре. Там седели храбрият напомпан войник и грозното бате. Тя отишла при тях, разбира се.

– Седай – казал й войникът, докато гасял цигарата у пластмасова чаша с вода.

– Оууу… – и седнала, няма да стои права – И сега? Какъв е планът, войниче?

Храбрият напомпан войник й начертал един план и тя се съгласила. После двамата какво да правят – заживели заедно.

Не щеш ли, а тя много не щяла, ония от морето тръгнали да си търсят парите. Семейството й се опитвало да върне каквото може, но те постоянно си измисляли някакви задължения. Накрая семейството й фалирало. Царят бил гол. Когато се научил на тази новина, войникът бързо инструктирал своите две леви ръце – грозното бате, да види да оправи нещата. Решението било фирмата да се срине и да спрат да се искат заеми от нея. Батето се обадило на малката хибридопродавачка там да уреди нещата, тя уредила нещата и нещата вече били уредени.

Междувременно, за да има хепи енд и за да укроти децибелените мъки от злощастието на другарката си, войникът реши да я заведе на хирург да я пооправят. И отишли на хирург.

– Докторе, имам трето зърно. Искам да ми го махнете.

– Дайте да видя, госпожа.

– Госпожица съм. Вижте.

– Ама, госпожице… Това зърно е грахово.

Резил за Малката руса. Както и да е, де. Докторът я разпорил като риба и махнал гарнитурата.  Накрая храбрият напомпан войник я зарязал и тръгнал с някаква Малечка Палечка. Малката руса нямало какво да прави без образование и работен стаж и се върнала се при техните в морето. Край.

Така, всякаква прилика с реални неща е абсолютно нарочна, разбира се. Използвани са най-клишираните образи от средата ни, именно защото са клиширани – а клишетата са клишета с причина.