Грижите на Косово

Макар Путин да харесва този паралел, независимостта на Косово и актуалните грижи на бившата сръбска провинция не са сравними с положението в Крим и Източна Украйна. Въпреки това развитието в новата държава е показателно, пише Дойче веле.

Както подчертава министър-председателят на Косово Хашим Тачи, бивш командир от Косовската освободителна армия, историческото споразумение със Сърбия – сключено с посредничеството на Европейския съюз – представлява решителна крачки към териториалната интеграция на Косово. По-далечната цел на малката държава, която има само 1,8 милиона население, е присъединяването към Европейския съюз.

Но пътят дотам е дълъг, признава външният министър Енвер Ходжай: „Сега сме в първата фаза. Смятам, че цялостна нормализация на отношенията между Косово и Сърбия може да настъпи едва тогава, когато република Косово и република Сърбия се признаят взаимно“.

Разцеплението на Косово

В миналото Косово бе част от Югославия, след което стана автономна провинция на Сърбия. През 1999-та, по време на косовската война, се стигна до интервенция на НАТО, след като Съветът за сигурност на ООН установи извършването на най-тежки престъпления срещу човечеството от страна на сръбските войски. Преценката на ООН бе, че съществува опасност от геноцид срещу преобладаващото албанско население.

Интервенцията на НАТО бе извършена без мандат от Съвета за сигурност – заради блокадата на Русия. Но специалистите по международно право подчертават наличието на значителна разлика спрямо положението в Крим и населяваната предимно от руснаци източна част на Украйна: там никога не е съществувала опасност за населението да стане жертва на престъпни украински действия. Мисията на НАТО срещу Сърбия бе подчинена на хуманитарни цели – и когато в крайна сметка контролът над Косово бе поет от ООН, и Русия даде гласа си в Съвета за сигурност.

Въпреки това Косово продължава да има големи проблеми, особено на север, където е концентрирано сръбското малцинство. Повечето сърби в страната отказват да признаят авторитета на доминираното от албанците централно правителство в Прищина. В Косово все още има части на КейФОР, а европейската мисия ЕУЛЕКС продължава да полага сериозни усилия за изграждането на функционираща полицейска и правна система.

Предсрочните избори са на 8 юни

Факт е и поредният /последен засега/ пример за недостатъчния авторитет на правителството на Тачи: сръбското малцинство, което разполага със значително влияние в парламента благодарение на защитните клаузи, бойкотира сформирането на собствена косовска армия от 5000 души, планирано за 2019 г. Преди десет дни парламентът бе разпуснат, на 8 юни предстоят предсрочни избори.

А и въпреки сближаването със Сърбия, на Косово продължава да му липсва признаването от страна на още пет държави-членки на ЕС – Испания, Румъния, Гърция, Кипър и Словакия. Все пак, както подчертава външният министър Енвер Ходжай, в дългосрочен план Европейският съюз трябва да интегрира всички страни от Западните Балкани, включително Косово: „В политически план Европа ще стане единна тогава, когато и останалата част от Западните Балкани се присъедини към нея. Европейският съюз трябва да мисли дългосрочно – как ще изглежда общността след 10 или 20 години“.

А шефът на европейската мисия ЕУЛЕКС Бернд Борхард подчертава: „Ако не окажем подкрепа на тези страни в тяхното по-нататъшно развитие, особено в правен план, неизбежно ще усетим последствията, особено що се отнася до трансграничната престъпност“.