Гришо на осминафинал в Австралия след 156-минутен тенис трилър

| от |

Такива бяха първите коментари в австралийските медии, след като Григор Димитров победи и 11-я в схемата Милош Раонич и за първи път стига до третия кръг на Australian Open.

grigordimitrovhighs_72anycp9cbwh16dirunkxg0v3

Григор спечели първия сет с 6-3, Раонич успя да изравни и играта вървеше гейм за гейм в третия до 4-4, след което българинът „влезе в серия“ и спечели гейма с 6-4. В четвъртият се стигна тежък и зрелищен тайбрек, в който Гришо се наложи с 12-10 под оглушителните аплодисменти на публиката и сериозната българска агитка, която скандираше името му!

Такива бяха първите коментари в австралийските медии, след като Григор Димитров победи и 11-я в схемата Милош Раонич и за първи път стига до третия кръг на Australian Open. Григор спечели първия сет с 6-3, Раонич успя да изравни и играта вървеше гейм за гейм в третия до 4-4, след което българинът „влезе в серия“ и спечели гейма с 6-4. В четвъртият се стигна тежък и зрелищен тайбрек, в който Гришо се наложи с 12-10 под оглушителните аплодисменти на публиката и сериозната българска агитка, която скандираше името му!

Така Григор Димитров стана първият българин, достигнал 1/8 финал на турнир от Големия шлем. В интервюто на корта веднага след победата, репортерът си беше подготвил въпрос и за България и явно впечатлен от виковете „Григор!“ попита нашето момче колко внимание получава в родината си, което даде възможност на Гришо да благодари на верните си български фенове. Другият въпрос беше за евентуалната възможност, ако победи и в следващия кръг, след това да се изправи срещу Надал – тук Григор се позасмя към публиката (много добре му се удава „флирта“ със зрителите) и отговори, че с неговия щаб мислят „мач за мач“, така че сега е наред едноднвената почивка. „За първи път оставам за втората седмица на Australian Open и ми се иска да се възползвам максимално от това!“ – добави той.

А в понеделник го чака Роберто Батиста Агут, който може и да по-назад от Григор (Агут е 62-ри в ранглистата), но явно е в страхотна форма, за да успее да победи дел Потро, а днес и Беноа Пер. Това ще е четвърти двубой между Григор и Агут, като в трите мача досега, българинът има само една, при това много драматична победа. Но … на война като на война. А войни се печелят само с битки срещу големите.

 

А тази съботна утрин ще остане паметна за тези, които успяха да се събудят, защото победата на Григор срещу 11-ят в ранглистата и „натоварен“ със сходни очаквания за голямо бъдеще Раонич е знакова. Тя не само донесе 135 000 долара и 180 точки на Гришо, не само го класира на 1/8 финал, но и му дава шанс да влезе в Топ 20 на големите тенисисти – за да се случи това, Бердих и Лопес не трябва да побеждават много-много… но пък и пътят на Григор в Мелбърн може би не спира дотук.

Но… малко статистика. Най-голямо предимство българинът имаше във факта, че направи много по-малко непредизвикани грешки от Раонич, уинърите бяха почти равни, малко повече асове за канадеца и по-висок процент успеваемост на Гришо при мрежата, макар и при доста по-малко опити от неговия противник. Но имаше няколко уникални разигравания, няколко минаващи удари от друго измерение, няколко почти невероятни топки – от онези, които карат коментаторите да сравняват Григор а най-„извънземните“ мигове на Федерер.

Многов емоция и хъс вложи Григор, много добре използва правото си на „ястребово око“, особено в един от ключовите моменти на тайбрека… Изобщо мач, който ще се помни… и който ни кара да мечтаем и за повече… както, предполагам, и Григор!

Но имаше няколко уникални разигравания, няколко минаващи удари от друго измерение, няколко почти невероятни топки – от онези, които карат коментаторите да сравняват Григор а най-„извънземните“ мигове на Федерер. Многов емоция и хъс вложи Григор, много добре използва правото си на „ястребово око“, особено в един от ключовите моменти на тайбрека… Изобщо мач, който ще се помни… и който ни кара да мечтаем и за повече… както, предполагам, и Григор!

С класирането си за осминафиналите Димитров си осигури чек за $135,000 и 180 точки, които към днешна дата го изкачват под №20 в света, а до края на турнира само двама тенисисти имат реален шанс да го изместят – Андерсън при победа над Бердих в следващия кръг и Лопес при полуфинал.

Лили Големинова

 

 
 

Apple започва производство в Индия с iPhone SE

| от chronicle.bg |

В следващите няколко месеца Apple ще започне слобяването на iPhone SE смартфони в Индия чрез контрактор в Бангалор, съобщи Reuters.

Това е поредният ход на компанията за намаляване на цените на производството на iPhone. Идеята на преместването е да се намалят разходите и да се увеличи пазарният дял на телефоните, които са скъпи за стандартите в Индия. И въпреки това, почти половината от телефоните на индийците са на Apple.

 
 

Новата песен на Лана дел Рей е това, от което имаме нужда днес

| от chronicle.bg |

Минаха цели две години, откакто Лана дел Рей представи последния си албум Honeymoon. Сега обаче певицата се завръща със съвсем нова музика.

От няколко дни по улиците на Лос Анджелис могат да се видят промоционални пана с нейния образ, напомнящи на филмови постери, върху които стои заглавието на новата й песен – „Love“.

Днес парчето вече беше официално представено – меланхолична любовна песен с винтидж звучене и красивите емблематични вокали на Лана.

„Love“ може да се слуша както през YouTube, така и през Apple Music. До момента няма информация за евентуален нов албум, но Rolling Stone съобщава, че парчето ще се сдобие с клип под режисурата на Ричард Лий.

Дотогава – можете да се насладите на любовно послание на Лана дел Рей.

 
 

Избери порно, избери живота, избери T2

| от Зорница Аспарухова |

Избери живота, като преебеш своя. Избери порно, за да не правиш секс. Избери да си сексист, егоманиак, циничен гадняр. Избери онези, които ти го вдигат, пред онези, които обичаш. Избери истерията пред срама, избери да се друсаш качествено с реални неща, които харесваш и да дозираш социалните мрежи. Избери живота!

Също така избери „Трейнспотинг“ – на екран и на хартия. После и „Порно“ – само на хартия. Като цяло се довери на Дани Бойл и Ървин Уелш, те си знаят работата. Това важи и за последната им колаборация заедно на екран.

Да избереш „Т2 Трейнспотинг“ пред останалите заглавия в киносалона този месец е като да избереш добрата кока пред скапаната трева. По-силно е, по-смело е, по-скъпо е, вдига ти го по-добре.

Същото важи и за филма на Дани Бойл и сценариста Джон Ходж. Те го правят за пореден път и го правят добре. Избери тях и им се довери, за да те заведат на приключение в мръснишкия свят на Рентън, Sick boy, Спъд и Франк Бегби.

Точно 20 години минаха, откакто хероиновата истерия на триото Бойл-Ходж-Уелш нанесе мощното си кроше в киносалоните и оформи част от иронично-циничното поколение на 80-те и 90-те години.

Припознаването с хистеричния живот и изборите на основните персонажи не е онова, което прави „Трейнспотинг“ толкова специален, както някои от вас биха си помислили. Обратният характер на всичко онова, което този филм разказва, е циничната нотка, която ние толкова харесваме.

Неговите персонажи избират живота, отнемайки го. От себе си и от другите. Да възхвалиш живота, чрез неговото тотално унищожаване и незачитане, разбиването му на дребни парчета, ето това прави този филм това, което е. И така вече 20 години.

Рентън, Sick Boy – Саймън, Спъд или Компира и Франк Бегби, преследват съзнанието на хиляди фенове по света с реплики, сцени, крайности, гнусотии и изборите си. Отварящият монолог на Марк Рентън, който ти казва да „избереш живота“ и досега остава епопея, на която се оповава почти всеки средностатистически циник с повече акъл.

20 години по-късно нещата са се променили. „Т2 Трейнспотинг“ удря кината като наркотична доза качествено бяло, която е редно да си причиниш. Той носи духа на първата киноистерия, но има повече сантимент в себе си.

Trainspotting трейнспотинг

Старите персонажи са тук, пръснати в различни точки на красивия и тучен Единбург, за да се съберат отново в носталгия по миналите дни, добрите наркотици, голите жени, порното, съжаленията, угризенията, изборите, умиленията и новите схеми и измами. Като последното едва ли има кой знае какво значение.

Китната предрусала четворка на Единбург винаги ще намери нещо, с което да се забавлява. В „Т2 Трейнспотинг“ изборът пада върху минали измами и нови такива, включващи порно с мъже, които обичат да им го слагат отзад и една българка. Това обаче се случва само на повърхността. Като повечето неща, които са потенциално добри и този филм има няколко нива. Дали всички ще ги видят и усетят, това вече си е тяхна работа.

Тези, които са прочели „Порно“ на Ървин Уелш във влажно очакване на този филм, нека да бъдат предупредени – „Т2 Трейнспотинг“ не е „Порно“. Бойл и Ходж използват различни отправни точки и основи на романа, които заковават в сюжета, но филмът не е директна адаптация на втория роман на Уелш. Той е много различен от хероиновите истории на лудия шотландец.

Сюжетът на „Т2 Трейнспотинг“ в случая не е важен. Важни са Юън Макгрегър, Юън Бремнър, Джони Лий Милър, Робърт Карлайл, химията – тази на екрана и тази в лъжички и линийки, монолозите, музиката и за някои от нашите сънародници – и участието на Анжела Недялкова и появата на гара Подуяне.

Всичко това го има и е поднесено с показателната си хаотичност, точно като първата част, но с повече носталгия.

Кенефи, Иги Поп, псувни, дрога, измами, пари, изкуствени мъжки членове, циците на Анжела, буркан с шипков мармалад, Ървин Уелш в кадър, Рентън, който пее, Бегби социопатът, монолог за консуматорския живот и лайковете във фейсбук, кратката поява на Даян, първата сцена с купчина задъхани фитнес маниаци…

Всички тези неща обагрят света на „Т2 Трейнспотинг“ в приятни наркотични краски. Носят доволна наслада на онези, които са гледали първия филм и очакват втория. Дори и на онези, които не го очакват.

Дани Бойл знае как да прави кино и майсторски се справя с объркания свят на Ървин Уелш за втори път. Малко биха успели и почти никой не би се пробвал. Освен Бойл, който е диригент от класа и го доказва отново.

T2: TRAINSPOTTING Трейнспотинг

Нуждата от продължения на филми се е превърнала в същото, в което и нуждата да пускаш песни и статуси за живота си всеки ден във фейсбук. Безмислие. Безвремие. Тотална жалкост. Малка нужда, която се е превърнала в голяма нужда. Като тази, която правиш насаме.

„Трейнспотинг“ няма нужда от продължение и все пак получава такова. То, за разлика от повечето комерсиални заглавия, които са се окичили с втори, трети и пети части, е негов достоен събрат. Поостарял и прашасал. Но изтупан и лъснал косъма, за да покаже, че още го бива. И е така. Бива го повече от другите.

От първата сцена с роботизираните healthy идиоти, през задължителния монолог на Рентън, до разбитото с кенеф лице на Франк Бегби, всеки момент е премерен и идва в перфекни цветни дози. Облечен в добър диалог, актьорска игра, музика и цветове като дъга през погледа на весел наркоман, носещ цветни очила и яздещ пони.

„Т2 Трейнспотинг“ е пътуване към миналото на едно по-добро кино, което някак сме забравили как се прави и как се гледа. От време на време обаче някой ни го напомня. Този месец това е Дани Бойл и неговият коктейл от шотландска кръв, примесена с качествена дрога и достойно друсане за всеки киноман.

Така че, избери живота навън и около себе си. Избери по-доброто кино. И не забравяй да си поемеш дълбоко дъх в началото. После се гмурни в кенефа на „Т2 Трейнспотинг“ и се наслаждавай! Мърляво е, но ще ти хареса.

Източник: Webcafe.bg

 
 

Сладкодумният разказвач, който ви къса нервите

| от Констанс Бонасьо |

И вие сте го виждали. Нещо повече – срещате го всеки ден, и още по-лошо – чувате го.

Той няма конкретен образ, претворява се и се видоизменя, сякаш крие магьосническа пръчка в джоба си. В битката за вашия слух и съзнание, той е готов на всичко – да прави циганско колело; да търси на мобилното си приложение сграда, която се вижда, само и само да ви разкаже защо отива до нея; да жонглира с портокали от промоционалната витрина, за да ви разкаже, че цитрус пресата му се е прецакала.

Въобще – където ви свари, там ще ви облъчва с тегавите си безкрайни разкази.

Вече не ни преследват само досадни бабички, за да ни омагьосват с ишиаса си, с темерутщината на зетя си и следването на внучката в Америка. Те разказват надълго и нашироко своето житие-битие, защото сте имали неблагоразумието да ги подкрепите на слизане от трамвая. В отплата на това, че сте прихванали костеливата им ръчица, можете да изслушате какви ли не истории – колко лъжат на Женския пазар; как вече и медът не е истински; как „Топлофикация” казала, че ще ги компенсира, но не ги компенсирала; колко вярвали на Радан Кънев; как такава зима не е имало от 30 години насам…

Сладкодумният разказвач има много лица, а и обхватът на темите му постоянно се разширява.

Той може да е чичката в метрото, който обяснява как е оставил колата на паркинга, за да не се навира в задръстванията. Следват биографични данни на автомобила – година на производство, година на покупка, марка, кубатура на двигателя, цвят, тапицерия…И всичко това, само защото си му казал на коя спирка да слезе.

Друга разновидност на сладкодумния разказвач е съседката – грижовна къщовница и домакиня.

Тя ще ви изпили нервите докрай. Само заради непридвидливостта ви да носите снопче розмарин в ръка, се започва, та не се свършва. И тя готвела – пък как нарязала лука, пък как задушила гъбите, пък изпекла спанак с ориз. И докато готвела, пуснала една пералня и прахосмукачка, извела кучето, изгладила, изплела пуловер с еленче. И всичко това, само защото й казахте, че в магазина има пресни подправки.

За сладкодумния разказвач от социалните мрежи хич няма да отваряме и дума. Той е описван подробно и многократно.
В заключение можем да кажем, че сладкодумният разказвач, не е никакъв разказвач, още по-малко сладкодумен. Той си е една жива досада…

И нашият съвет на патил и препатил човек, магнит за сладкодумния разказвач, е веднага, щом го разпознаете, да побегнете. Друго спасение няма.