Григор: След такъв мач боли

| от |

Григор Димитров изигра силен мач в двубоя му с Рафаел Надал на четвъртфиналите на Australian Open. Ето и какво каза Гришо на последвалата пресконференция, преводът е на TennisKafe:

- Как гледаш на този мач – като пропусната възможност или стъпка напред?
– В момента изпитвам смесени чувства. Тежко е да загубиш подобен мач, първият ми четвъртфинал. Излязох на корта с мисълта единствено за победа. Поздрави за Рафа, той е изключителен боец, а извън корта е страхотен човек. В последните няколко години направихме оспорвани битки, сега отново и се надявам, че в бъдеще ще има още от тях. В момента съм развълнуван при мисълта да се завърна на корта и да започна да тренирам, да достигна пак до същата фаза на турнира и да опитам отново.

Разбира се, силно съм разочарован, няма какво да ви лъжа, но в крайна сметка трябва да си взема поуки както от негативните, така и от позитивните неща и да продължа напред. Отново – поздравления за Рафа, мисля, че той направи много силен мач. Той не е просто един от най-добрите, в момента той е най-добрият. Надявам се в бъдеще да имаме още подобни битки.

- На мрежата си разменихте няколко думи. Какво ти каза той?
– Не искам да ви казвам какво точно ми каза. Двамата изпитваме огромно уважение един към друг както на корта, така и извън него. Той просто ми пожела късмет и неща от този род. С него често си разменяме шеги. Поздравявам го, поздравявам и екипа му. Той е добър човек.

- Как ще се отразят тези две седмици на увереността ти?
– Увереността, да, в известна степен тя винаги ще присъства в мен. Добре е усилията ти да бъдат в известна степен възнаградени, а самото достигане до четвъртфинал за мен е нещо голямо. Но имах очаквания към себе си и те не бяха просто да изляза на корта и да играя. Загубата за мен бе най-голямото разочарование, но в крайна сметка човек иска да се постави именно в такава позиция – четвъртфинали, полуфинали и финали на големите турнири. Това е целта ми и именно това е причината да имам голямо желание да се завърна на корта. Разбира се, имаше и малко сълзи, но така трябва да е. Трябва да боли. И боли.

- Колко тежко ти бе, започвайки четвъртия сет, след като преди това бе загубил два толкова осповани тайбрека?
– Не беше лесно, никак не беше лесно. Имах усещането, че той всъщност повиши малко нивото си, а и физически ме превъзхождаше. Въпреки че на моменти имах своите шансове, той така и не ми даде възможност да поема контрол в неговите сервис геймове. Всъщност в този четвърти сет той сервира много добре. И двамата имахме трудности в определени моменти, но така е в тениса. Различно е, когато играеш срещу Рафа в сравнение с мачовете срещу другите тенисисти. В известна степен знаеш какво да очакваш, но въпреки това понякога нещата пак се развиват по неговия начин. Четвъртият сет можеше да се развие и по друг начин в зависимост от старта му, но в крайна сметка изходът не беше много положителен за мен.

- След края на мача Рафа сподели, че имаш всички качества да се превърнеш в страхотен шампион. Подобни думи означават ли нещо за теб?
- Хубаво е да чуеш подобно нещо за себе си и съм поласкан от думите му, но докато това не се случи, дори и вие да го казвате, все още не е реалност. Двамата се познаваме много добре и изпитваме голямо уважение помежду си. Разбира се, че oценявам казаното от него, но все още ми предстои много дълъг път на развитие. Въпреки че не винаги показвах най-добрия си тенис през тези две седмици, чувствам, че съм подобрил играта си. Работата, която свърших през последните месеци, започва да се отплаща, а на този етап това е най-важното нещо за мен.

- Спомена физическата му издръжливост в четвъртия сет. Смяташ ли, че това е част от твоята игра, в която все още има върху какво да работиш?
- Да, донякъде е така. Всеки тенисист трябва да е изключително издръжлив, особено в краката. Тенисът се превърна в много физически изискващ спорт през последните години и единствено най-силните играчи оцеляват. Ако погледнем към тенисистите от Топ 8, повечето от тях са печелили титли от Големия шлем, много са силни и притежават огромен опит. Наясно съм, че има елементи от играта ми, които определено мога да продължавам да развивам. Когато изляза на корта или вляза във фитнеса всеки ден, аз не работя за следващия ден, а гледам напред към бъдещето. В крайна сметка тенисът не е спринт, а по-скоро маратон. Винаги е хубаво да видиш на какво ниво си, играейки във формат 3 от 5 сета на турнири като този.

- Ако можеше отново да изиграеш този форхенд при сетбола, щеше ли да подходиш по същия начин? Беше ли притеснен при изпълнението му?
- При кой от всичките?

- В третия сет.
– Ами този в първия? Аз съм по-ядосан заради него. Какво мога да кажа? Разочароващо е, но все пак съм щастлив, че поех инициативата. Веднъж направиш ли го, никога не поглеждаш назад. В живота е същото – правиш няколко грешки, но те остават в миналото. Определено трябва да забравя този удар. Сигурен съм, че можеше да направя нещо по-различно, но на корта всичко се решава в рамките на една секунда.

TennisKafe.com

 
 

Новият ни любим сериал: „Големите малки лъжи“

| от |

Известният слоган, превърнал се в нарицателно и съответно лека форма на клише, на един от най-големите тв канали в момента, гласи, че „това не е телевизия, това е НВО“. Много самодоволно биха казали някои и може би щяха да са прави, ако не бяха гледали нищо от това, което каналът е произвел в последните години.

Да, това не е телевизия. Поне не в смисъла, в който повечето хора, включително и у нас, възприемат малката синя кутия, излъчваща съдържание 24/7. HBO правят нещо тотално различно и най-новото им амбициозно шоу, натъпкано до горе със звезди, красиви гледки и адаптиращо модерен криминален, но – О, ужас – женски роман, е поредното доказателство за това.

„Големите малки лъжи“ е онова, което ще ви държи влажно тази пролет. Едносезонният сериал е скъпа, красива и рискова продукция, която заради лъскавата пудра, която си е сложила, под формата на много звезди и комерсиално успешна книга, може да се провали с гръм и трясък.

Но не го прави, спокойно. Защото това не е телевизия, това е… сещате се.

„Големите малки лъжи“ е предпоследен роман в кариерата на австралийката Лиан Мориарти. Той излиза през 2014-а и става хит на родния й континент, а впоследствие и по света. Самата Мориарти специализира в писането на така наречените „женски кримки“. Основните й персонажи винаги са семейни двойки или хора с деца, като действието се върти предимно около жените, които често се забъркват в интриги, лъжи и строго пазени тайни. Защото всички имаме такива и в повече случаи те са доста срамни.

Лиан Мориарти е специалист във „ваденето на мръсно бельо“ ала модерна сапунена сага на хартия. Преди „Големите малки лъжи“ тя има още 5 романа, като най-известният сред тях е „Тайната на моя съпруг“.

„Лъжите“ обаче са онова, което я изстрелва към Холивуд и привлича вниманието на Рийз Уидърспуун.

Актрисата решава, че иска да адаптира книгата първо на филм, впоследствие на сериал и кани Никол Кидман да се присъедини. Двете стават продуценти на проекта, заедно със самата Мориарти, а Дейвид Е. Кели – сценаристът и създател на „Али Макбийл“ – се връща в редиците на телевизията, за да адаптира романа за екран.

Комбинацията между всички тези свръхсили дава желания резултат – „Големите малки лъжи“ е доза качествена телевизия, която всеки заслужава да си причини от време на време, за да си почине от плетките и уринотерапията сутрин, обед и вечер.

Към суперотбора на Кидман и Уидърспуун, които правят тв шоу за първи път в кариерата си, се присъединяват Александър Скарсгард, Шайлийн Удли, Лора Дърн и екзотичната, като екстравагантна русалка, Зоуи Кравиц. Към групата на тези толкова различни жени и един изключително здрав, сексапилен и разгонен през повечето време мъж, се присъединяват и още куп великолепни актьори, залези с цвят на мед и няколко деца, точно толкова уникални, колкото и техните родители.

Разбъркан, като приятна модерна гурме кухня, „Големите малки лъжи“ има всичко, което искате да чуете и видите от едно, на пръв поглед, мирно и красиво общество. Перфектните двойки се пребиват, децата се хапят, мирните жени са в покой с природата, но са жестоки с близките си, тихите брюнетки носят пистолети в чантата си, а добрите и верни мъже не могат да го вдигнат.

И в периферията на всичко това, като набъбващ балон, който ще се спука всеки момент, стои едно убийство. Кой е убит и защо, никой не казва, но всички малки катастрофи, които се разтилят пред очите на зрителя в рамките на 7 епизода, водят към финалното гръмване на пушката, след което връщане няма.

Сериалът скача назад и напред във времето – преди и след убийството – за да те кара да си гризеш ноктите в чудене на „какво, по дяволите, се случва“. А каймакът на Уидърспуун, Кидман, Удли, Скарскгард, Кравиц и Дърн само допринасят за по-добрия вкус на този телевизионен бонбон и води след себе си нуждата да искаш да поглъщаш епизод след епизод.

Маскировката от лъскаво женско шоу е само привидна. Животът е еднакво скапан за всички ни понякога, като и полът, и възрастта не променят отношението ни към фунтаменталните неща в живота. Напротив, само го обострят.

„Големите малки лъжи“ е телевизионен свят, в който може да се потопите с удоволствие, дори и само за да се уверите, че нито един от нас не е това, което показва на света. А е чудовището, което умело крие под пластове от хубави костюми, красиви снимки и добри дела.  

 
 

Да се обличаш като The Weeknd

| от Спонсорирано съдържание |

Един от най-известните музиканти в момента – The Weeknd, представя своята представа за завършен мъжки гардероб с най-важните от сезона модели. Те са част от кампанията Spring Icons на H&M. 

В специално видео The Weeknd говори за това кои модели се превръщат в емблематични, като той изразява вижданията си и по отношение на нещата, които го вдъхновяват, креативния процес и Лос Анджелис като източник на вдъхновение.

Селекцията съчетава заемки от спортното и работно мъжко облекло с елегантните линии на класическия мъжки гардероб, за да изведе на преден план съвременен прочит на актуалните за пролетта модели. Колекцията ще бъде достъпна във всички магазини на H&M, които разполагат с мъжки асортимент, както и онлайн, от 2 март.

 

 
 

Матю Макконъхи: Златното момче от Тексас

| от |

Повечето хора откриват магията на Матю Макконъхи едва когато го открива и Академията и му връчва заслужен „Оскар“ за безспорно най-доброто му изпълнение до момента в „Клубът на купувачите от Далас“.

Възходът на Макконъхи обаче започва малко по-рано. Дори още преди „Истински детектив“, където той печели адмирации и фенове.

Още преди да се впусне в аферата на „Клубът на купувачите от Далас“, която му отнема години, заради намирането на финанси и свалянето на безброй килограми, Макконъхи вече се е заявил като мъж, който може да играе почти всичко, в продукциите „Адвокатът с Линкълна“, „Кал“ и „Весникарчето“.

Този тексаски рейнджър сменя рязко кино имижда си някъде през 2009-а, когато прави и последната романтична комедия във филмографията си до момента. И това са „Призраци на бивши гаджета“. Но ако сте почитатели на захаросания жанр, ще успеете да оцените чудесния Макконъхи и химията му с Дженифър Гарднър и Ема Стоун в този guilty pleasure филм, който може да ви донесе удоволствие, ако се освободите от предразсъдъците си.

През 2010-а Макконъхи поема към света на сериозното кино, като първо влиза в ролята на Мик Халър, персонаж написан и измислен от писателя Майкъл Конъли, който го поставя в центъра на своята книжна спин-офф поредица, която да подкрепи най-известните му книги – тези за детектив Хари Бош. Почитателите на Конъли харесват Макконъхи в ролята на адвоката аутсайдер и така възходът на чудото, което днес познаваме като Матю Макконъхи „един от любимите ми актьори“, започва.

Следват независимите „Кал“, „Вестникарчето“ и сериалът Eastbound & Down. Във всички тях тексасецът е различен и адски добър, което по някакъв необясним начин учудва публиката. Може би не са го очаквали от мъж, наречен „мистър тяло“ преди няколко години.

И да, Матю Макконъхи е и „мистър тяло“ и безобразен актьор с потенциал на лъв на голям екран. Той смело поема роли и се гмурка в тях с ожесточеност на олимпийски шампион. И това му носи само положителни неща.

Краткото му появяване във „Вълкът от Уолстрийт“ остава един от многото адски добри моменти във филма. Разбира се, че шоуто там принадлежи на Ди Каприо, но Макконъхи е мини бог в своята мини пет минутна вселена, дадена му от Скорсезе.

Оттам насетне следват „Интерстелар“ и „Истински детектив“, а от другата седмица ще може да го гледате и в чудесния Gold, който някак минава незабелязано от повечето хора. А не трябва. Матю Макконъхи е титаничен в него.

След рязката промяна в актьорския си имидж и кариерното си развитие, Макконъхи става малко по-избирателен в ролите си. Той подбира внимателно сценариите, които да чете и режисьорите, с които да снима. Затова някак нямаме търпение да го гледаме в „Тъмната кула“ по Стивън Кинг, където това златно момче играе Мъжът в черно. Иначе ви го препоръчваме в Gold, от другата седмица обаче.

Междувременно ви черпим с най-добрите му роли. Някои сте гледали, а някои сигурно сте пропуснали, но ние сме тук за да ви ги покажем. В галерията горе. 

 
 

Ед Шийрън остава номер 1

| от chronicle.bg |

Британският изпълнител Ед Шийран продължава да доминира в британската класация за сингли, като зае първото място за седма седмица с „Shape of You“, съобщи БТА.

Певецът заемаше двете първи места в класацията за сингли пет седмици, но през миналия уикенд песента „Castle on the Hill“ слезе от второ на трето място. Сега той си върна второто място с „How Would You Feel“, измествайки „Human“ на Раг ен Боун Ман на трето място. „Castle on the Hill“ вече е на четвърто място.
„Chained to the Rhythm“ на Кейти Пери е на пето място.

В класацията за сингли певецът Раг ен Боун Ман е на първо място втора седмица след двойната си победа на наградите БРИТ, на които той спечели отличията за пробив и „Изборът на критиците“. На второ място е Ейми Макдоналд с „Under Stars“. Трети е Райън Адамс с „Prisoner“.

Челната петица в британската класация за албуми се допълва от „Divide“ Ед Шийран и „25“ на Адел.