„Гравитация“ и драмата „12 години в робство“ триумфираха на наградите БАФТА

| от |

Драмата „12 години в робство“ спечели топ отличието за най-добър филм на британските „Оскар“-и – наградите БАФТА, но лъвският пай от призовете обра космическият трилър „Гравитация“.

1

С наградата за най-добър филм драмата „12 години в робство“ на режисьора Стив Маккуин циментира статута си на фаворит за „Оскар“ преди церемонията за отличията на Американската академия за кинематографично изкуство и наука след две седмици.

4

Освен приза за най-добър филм, лентата на Маккуин донесе наградата за най-добър актьор на британеца Чиуетел Еджиофор, превъплътил се в главната роля на измамен и продаден в робство
музикант. „Тази награда е твоя. Ще я задържа, защото съм такъв човек, но тя е твоя“, с тези думи Еджиофор се обърна към режисьора Стив Маккуин.

2

На церемонията в лондонската Кралска опера режисьорът напомни, че робството все още съществува в някои части от света. „Докато ние седим тук, в света има 21 милиона хора в робство. Надявам се, че след 150 години друг режисьор няма да направи такъв филм“, сподели 44-годишният Стив Маккуин.  Продуцентът на „12 години в робство“ Брад Пит, придружен на  церемонията от половинката си Анджелина Джоли, облечена като него със смокинг, заяви, че се гордее с филма, базиран по истинската история на Соломон Нортъп.

„Тази история ни учи, че всички сме еднакви и че свободата и достойнството ни са всичко, за което се борим“, каза Пит. Лъвският пай от шест награди БАФТА обаче обра космическият трилър „Гравитация“ на мексиканския режисьор Алфонсо Куарон и с участието на холивудските звезди Сандра Бълок и Джордж Клуни. Въпреки „смесеното си потекло“, лентата грабна приза за най-добър британски филм и донесе режисьорското отличие на Куарон.

3

„Гравитация“ спечели награди и в категориите за звук, музика, визуални ефекти и операторско майсторство. Носителят на приза за най-добър режисьор Алфонсо Куарон почете водещата звезда на „Гравитация“ Сандра Бълок. „Без нейното изпълнение тази история щеше да е безсмислена“, заяви мексиканецът. С три награди се окичи филмът „Американска схема“ – за най-добра актриса в поддържаща роля (Дженифър Лорънс), най-добър оригинален сценарий и грим. 

 

Призът за най-добра актриса спечели австралийката Кейт Бланшет за ролята на обедняла богаташка в лентата „Син жасмин“ на Уди Алън. Бланшет посвети наградата си на своя приятел и колега Филип Сиймор Хофман, починал в началото на месеца. В категорията за най-добър актьор в поддържаща роля беше отличен Баркхад Абди за превъплъщението си в образа на сомалийски пират в лентата „Капитан Филипс“. 28-годишният сомалиец нарече „нереалистичен“ възхода си от никому неизвестен актьор от Минесота до върховете на славата. „Ние дойдохме от нищото, но вижте какво получихме“, сподели Абди, говорейки за себе си и за останалите сомалийски актьори във филма. За ролята си сомалиецът е номиниран и за „Оскар“. Филмът „Филомена“ спечели приза за най-добър адаптиран сценарий.

Наградата за най-добра анимация получи „Замръзналото кралство“. Призовете за най-добър чуждоезичен и документален филм бяха присъдени съответно на италианската лента „Великата красота“ и „Законът на убийството“.

В категориите за сценография и костюми призовете бяха  присъдени на лентата „Великият Гетсби“. С наградата „Изгряваща звезда“ за обещаващи таланти – единственото отличие на Британската академия за кино и телевизия, носителят на което се определя от публиката, беше удостоен Уил Поултър. Голямата звезда на британските кино, театър и телевизия Хелън Мирън стана почетен член на БАФТА. Почетното членство е най-високото отличие, присъждано от Британската академия за кино и телевизия. Сред предишните му носители са Чарли Чаплин, Алфред Хичкок, Стивън Спилбърг, Шон Конъри, Елизабет Тейлър, Джули Кристи, Ванеса Редгрейв, Кристофър Лий, Мартин Скорсезе, Алън Паркър. Отличието й беше връчено лично от принц Уилям.

 

Почетен приз за изключителен принос към британското кино получи режисьорът Питър Грийнауей.
За много холивудски звезди наградите БАФТА, присъждани от Британската академия за кино и телевизия, са ключова спирка по пътя към „Оскар“-ите две седмици по-късно. И макар температурите
в Лондон далече да не бяха холивудски, слънцето се оказа благосклонно към звездите от Меката на киното и техните британски колеги и озари преминаването им по червения килим преди наградното шоу. По него преминаха Леонардо ди Каприо, Ейми Адамс в черна рокля на британската дизайнерка Виктория Бекъм, Том Ханкс и съпругата му Рита Уилсън, Опра Уинфри, и техни британски колеги като Джуди Денч и Ема Томпсън. Кенийската актриса Лупита Нионго блесна в зелена рокля на „Диор“.

Последен пристигна принц Уилям, който е президент на БАФТА.

 

Outstanding British Film: Gravity

Original Music: Gravity

Outstanding Debut: Kieran Evans, Kelly + Victor

Supporting Actor: Barkhad Adbi

Cinematography: Gravity

Supporting Actress: Jennifer Lawrence, American Hustle

Original Screenplay: American Hustle

Adapted Screenplay: Philomena

EE Rising Star: Will Poulter

Special Visual Effects: Gravity

Film Not In The English Language: The Great Beauty

Leading Actor: Chiwetel Ejiofor, 12 Years a Slave

Director: Alfonso Cuaron

Leading Actress: Cate Blanchett, Blue Jasmine

Best Film: 12 Years a Slave

 
 

Рецепта за кокосови гофрети

| от Росица Гърджелийска |

Роси успява да осъществи мечтата на мнозина, които страдат от различни алергии – тя успява да създаде гофрети без глутен, без лактоза и без ядки. Тайната – банани.

Росица Гърджелийска работи във филмовата индустрия, но обича да готви и да пътува. Живее няколко години във Великобритания, преди да се завърне в България. Обича да посещава интересни места по света. В блога на Роси www.primalyum.co.uk може да намерите рецепти за интересна и здравословна храна, както и истории за пътешествия.

Ето и нейната рецепта за кокосови гофрети.

 

Нужни продукти:

3 банана;
4 яйца;
1/3 ч.ч. кокосово брашно;
2 щипки бакпулвер;
олио за гофретника.

Начин на приготвяне:

Загрейте гофретника.
Блиндирайте бананите, яйцата и кокосовото брашно.
Оставете на престои 10 мин. и блиндирайте пак.
Добавете бакпулвера и разбъркайте добре.
Намазнете добре гофретника, изсипете черпак от сместа в него и го затворете.
Гответе няколко минутки и след това бавно започнете да отваряте гофретника. Ако гофретата е готова, би трябвало да се отвори лесно и да не залепне.

Прекрасни са сервирани с вишни и кокосови стърготини.

гофрети роси

 
 

Анимираната симфония на живота

| от chronicle.bg |

Кратката форма в киното е обект на внимание от хиляди режисьори и аниматори по света.

Днес пък е петък – ден като никой друг. Затова ще ви покажем „Symphony no. 42″ – една късометражка, която ни представя 47 нерационални сцени за връзката между човек и природа.

 

Symphony no. 42 from Reka Bucsi on Vimeo.

 
 

„La La Land”, Мерил Стрийп и още 7 интересни факта преди „Оскар”-ите

| от chronicle.bg |

Освен към изравнения с „Титаник“ и „Всичко за Ева“ рекорд на мюзикъла „La La Land“ с 14 номинации и рекордната 20-а актьорска номинация за Мерил Стрийп, ви предлагаме поглед към още няколко любопитни факта за тазгодишните участници в надпреварата за „Оскар“:

Мат Деймън, номиниран в качеството си на продуцент на „Манчестър до морето“, е едва третият след Уорън Бийти и Джордж Клуни, получавал номинации в категориите за актьор, сценарист и филм.

Дензъл Уошингтън, който изпълнява главната роля и е режисьор и съпродуцент на лентата „Огради“ („Fences“), е едва седмият след Уорън Бийти, Кевин Костнър, Клинт Истууд, Брад Пит, Леонардо ди Каприо и Брадли Купър с актьорска номинация и номинация за най-добър филм за една и съща продукция.

– С времетраене от 7 часа и 47 минути документалната лента „О Джей: Произведено в Америка“ е най-дългият номиниран филм в историята на наградите „Оскар“.

Кевин О’Конъл („Възражение по съвест“) и Анди Нелсън („La La Land“) си поделят рекорда с по 21 номинации за звуков мишунг, откакто от 1961 г. в категорията се обявяват индивидуални претенденти. Кевин О’Конъл е човекът с най-много номинации за „Оскар“, без нито една спечелена награда на Академията. Анди Нелсън е печелил два пъти награда „Оскар“.

– Тази година за първи път в историята на наградите има номирирани чернокожи изпълнители във всички актьорски категории. Рекордните четирима чернокожи режисьори са номинирани в категорията за пълнометражен документален филм. За 84-и път в историята на наградите няма номинирана жена в категорията за най-добър режисьор.

– На номинация в категорията за най-добър филм са имали право 336 игрални филма в сравнение с 305 миналата година. Предложение за категорията най-добър чуждоезичен филм са изпратили 85 държави.

– Церемонията за наградите „Оскар“ се излъчва по телевизията по целия свят. Американската киноакадемия е издала повече от 1600 акредитации на журналисти за тазгодишната 89-а церемония. Звездите ще позират на червения килим пред повече от 70 фотографи.

 
 

Новият ни любим сериал: „Големите малки лъжи“

| от |

Известният слоган, превърнал се в нарицателно и съответно лека форма на клише, на един от най-големите тв канали в момента, гласи, че „това не е телевизия, това е НВО“. Много самодоволно биха казали някои и може би щяха да са прави, ако не бяха гледали нищо от това, което каналът е произвел в последните години.

Да, това не е телевизия. Поне не в смисъла, в който повечето хора, включително и у нас, възприемат малката синя кутия, излъчваща съдържание 24/7. HBO правят нещо тотално различно и най-новото им амбициозно шоу, натъпкано до горе със звезди, красиви гледки и адаптиращо модерен криминален, но – О, ужас – женски роман, е поредното доказателство за това.

„Големите малки лъжи“ е онова, което ще ви държи влажно тази пролет. Едносезонният сериал е скъпа, красива и рискова продукция, която заради лъскавата пудра, която си е сложила, под формата на много звезди и комерсиално успешна книга, може да се провали с гръм и трясък.

Но не го прави, спокойно. Защото това не е телевизия, това е… сещате се.

„Големите малки лъжи“ е предпоследен роман в кариерата на австралийката Лиан Мориарти. Той излиза през 2014-а и става хит на родния й континент, а впоследствие и по света. Самата Мориарти специализира в писането на така наречените „женски кримки“. Основните й персонажи винаги са семейни двойки или хора с деца, като действието се върти предимно около жените, които често се забъркват в интриги, лъжи и строго пазени тайни. Защото всички имаме такива и в повече случаи те са доста срамни.

Лиан Мориарти е специалист във „ваденето на мръсно бельо“ ала модерна сапунена сага на хартия. Преди „Големите малки лъжи“ тя има още 5 романа, като най-известният сред тях е „Тайната на моя съпруг“.

„Лъжите“ обаче са онова, което я изстрелва към Холивуд и привлича вниманието на Рийз Уидърспуун.

Актрисата решава, че иска да адаптира книгата първо на филм, впоследствие на сериал и кани Никол Кидман да се присъедини. Двете стават продуценти на проекта, заедно със самата Мориарти, а Дейвид Е. Кели – сценаристът и създател на „Али Макбийл“ – се връща в редиците на телевизията, за да адаптира романа за екран.

Комбинацията между всички тези свръхсили дава желания резултат – „Големите малки лъжи“ е доза качествена телевизия, която всеки заслужава да си причини от време на време, за да си почине от плетките и уринотерапията сутрин, обед и вечер.

Към суперотбора на Кидман и Уидърспуун, които правят тв шоу за първи път в кариерата си, се присъединяват Александър Скарсгард, Шайлийн Удли, Лора Дърн и екзотичната, като екстравагантна русалка, Зоуи Кравиц. Към групата на тези толкова различни жени и един изключително здрав, сексапилен и разгонен през повечето време мъж, се присъединяват и още куп великолепни актьори, залези с цвят на мед и няколко деца, точно толкова уникални, колкото и техните родители.

Разбъркан, като приятна модерна гурме кухня, „Големите малки лъжи“ има всичко, което искате да чуете и видите от едно, на пръв поглед, мирно и красиво общество. Перфектните двойки се пребиват, децата се хапят, мирните жени са в покой с природата, но са жестоки с близките си, тихите брюнетки носят пистолети в чантата си, а добрите и верни мъже не могат да го вдигнат.

И в периферията на всичко това, като набъбващ балон, който ще се спука всеки момент, стои едно убийство. Кой е убит и защо, никой не казва, но всички малки катастрофи, които се разтилят пред очите на зрителя в рамките на 7 епизода, водят към финалното гръмване на пушката, след което връщане няма.

Сериалът скача назад и напред във времето – преди и след убийството – за да те кара да си гризеш ноктите в чудене на „какво, по дяволите, се случва“. А каймакът на Уидърспуун, Кидман, Удли, Скарскгард, Кравиц и Дърн само допринасят за по-добрия вкус на този телевизионен бонбон и води след себе си нуждата да искаш да поглъщаш епизод след епизод.

Маскировката от лъскаво женско шоу е само привидна. Животът е еднакво скапан за всички ни понякога, като и полът, и възрастта не променят отношението ни към фунтаменталните неща в живота. Напротив, само го обострят.

„Големите малки лъжи“ е телевизионен свят, в който може да се потопите с удоволствие, дори и само за да се уверите, че нито един от нас не е това, което показва на света. А е чудовището, което умело крие под пластове от хубави костюми, красиви снимки и добри дела.