Градът на липите събира кинозвезди от цяла Европа

| от |

За втора поредна година община Стара Загора подкрепя европейското кино. Градът е домакин на престижния международен форум за съвременно и качествено европейско филмово изкуство „Златната липа“. След като дебютното издание на фестивала пожъна невероятен успех и привлече вниманието на критичната филмова гилдия и взискателната кино публика не само у нас, но и в чужбина, „Златната липа“2014 вдига летвата още по-високо и обещава много вълнуващи изживявания на големия екран и незабравими срещи със звездите от европейското филмово изкуство.

Mixodown

Очаквано събитието ще събере в града на липите популярни и любими актьори и режисьори от България и цяла Европа. VIP гостът и голямата изненада за почитателите на европейското кино и гостите на фестивала тази година е големият италиански актьори и режисьор Джанкарло Джанини. Директорът на кино форума „Златната липа“ Магдалена Ралчева ще му връчи награда „Златна липа“ за цялостен принос, а самият Джанкарло Джанини по традиция ще засади липа в звездната алеята на липите, която община Стара Загора любезно предостави и определи да бъде на специално място в града – пред Операта. В деня на откриването на кино форума, на 31 май 2014 г. ще бъде излъчен най-новият филм на Джанкарло Джанини „Комарджията, който няма да умре“, заснет през миналата година от него като режисьор на лентата.

За престижа, амбицията и духа на международния филмов фестивал „Златната липа“2014 красноречиво говорят деветте филма, избрани да участват в конкурсната програма на тазгодишното му издание. Всички заглавия са умело подбрани, а лентите са заснети през последните 2 години.

Режисьорът Петър Попзлатев показва най-високо оценения български филм „Аз съм ти“ по „Роман без заглавие“ на Димитър Димов и „Адриана“ на дъщеря му Теодора Димова. На екрана са само звезди – Жанет Спасова, Михаил Билалов, Владимир Пенев, Ирмена Чичикова, Захари Бахаров, Деян Донков, Владо Карамазов. Това ще бъде и официалната предпремиера на филма „Аз съм ти“, която ще се състои по време на фестивала „Златната липа“.

Небезизвестният руски режисьор Константин Лопушански влиза в надпреварата с „Ролята“. Внимание заслужават още лентите на полския режисьор Мачей Папшица „Искам да живея“, на австрийката Катарина Мюкщайн – „Талеа“, както и на гръка Янис Сакаридис – „Дива патица“. Струва си да видите още филма на шотландеца Греъм Хюз „Практическо ръководство за едно грандиозно самоубийство“ и на белгийката Вивиан Гоффет  – „Ям Дам“. За най-добър филм на второто издание на международния кино фестивал „Златната липа“ ще се борят и лентите „Керту“ на естонския режисьор Илмар Рааг  и „Божествена смяна“ на унгареца Марк Боджар.

В афиша извън състезанието ценителите на седмото изкуство ще видят още осемнайсет забележителни филмови заглавия от Италия, Германия, Белгия, Дания, Норвегия, Чехия, Полша, Русия и Естония.

Не по-малко впечатляващо е и българското игрално и документално присъствие в рамките на „Златната липа“2014. Младият и талантлив актьор и режисьор Ники Илиев ще представи пред публиката в Стара Загора новия си филм „Живи легенди“. В него участват все известни имена като: Орлин Павлов, Димо Алексиев, Стефан Щерев, Саня Борисова-Илиева, Любомир Ковачев. Не остава незабелязано и присъствието на големия италиански актьор Микеле Плачидо.

Още един нов български игрален филм ще бъде излъчен по време на кино форума в Стара Загора. Това е лентата на режисьора Емил Христов „Цветът на хамелеона“, която също събира популярни родни артисти. Сред тях са: Руси Чанев, Христо Гърбов, Деян Донков, Руши Видинлиев, Ирена Милянкова, Самуел Финци, Светлана Янчева.

Филмовият фестивал „Златната липа“ дава тласък за завръщане на документалното българско кино. Неговите почитатели ще имат уникалната възможност да се срещнат с четири изключителни документални филма, заснети през 2013 г. – „Вапцаров. Пет разказа за един разстрел“ на режисьора Костадин Бонев, „Живот почти прекрасен“ на Светослав Драганов, Ром Кихит на Петя Накова и Нина Пехливанова, както и „Последните черноморски пирати“ на Светослав Стоянов.

Всички филмови прожекции по време на международния филмов фестивал „Златната липа“ ще бъдат в Операта и в Библиотеката, а входът отново е свободен.

 Конкурсна програма:

Аз съм ти – България, 2012, реж. Петър Попзлатев

Искам да живея – Полша, 2013, реж. Мачей Пепшица

Талеа – Австрия, 2013, реж. Катарина Мюкщайн

Ям Дам – Белгия, 2013, реж. Вивиан Гюффетт

Керту – Естония, 2013, реж. Илмар Рааг

Практическо ръководство за едно грандиозно самоубийство – Шотландия, 2014, реж. Греъм Хюз

Дива патица – Гърция, 2013, реж. Янис Сакаридис

Божествена смяна – Унгария, 2013, реж. Марк Боджар

Ролята – Русия, 2013, Константин Лопушански

Извънконкурсна програма: 

Комарджията, който няма да умре – Италия, 2013, реж.  Джанкарло Джанини

Пак съм тук – Италия, 2013, реж. Серджо Рубини

Ида – Полша, 2013, реж. Павел Павликовски

Почти напълно измислен филм – Чехия, 2013, реж. Тереза Коваржова

Метро – Русия, 2013, реж. Антон Мегердичев

Живи картини – Естония, 2013, реж. Харди Волмер

Ловът – Дания, 2013, реж. Томас Винтерберг

Отвличането – Дания, 2012, реж. Тобиас Линдхолм

Берлинска телеграма – Белгия, 2012, реж. Лейла Албаяти

Хазяите – Италия, 2012, реж. Едуардо Габриелини

Моят велосипед – Полша, 2012, реж. Пьотр Тшаскалски

Разкази – Русия, 2012, реж. Михаил Сегал

Демони – Естония, 2012, реж. Ейн Меос

Моята съкровена мечта – Германия, 2011, реж. Зибастиан Гроблер

Дъщеря на зимата – Германия/Полша, 2011, реж. Йоханес Шмид

Последният крал – Италия, 2010, реж. Аурелио Грималди

Лимбо – Норвегия, 2010, реж. Мария Содал

Пещернякът от севера – Норвегия, 2010, реж. Фридгьоф Кеяеренг

 

Българско кино:

Живи легенди – 2014 (игрален), реж. Ники Илиев

Участват: Орлин Павлов, Ники Илиев, Саня Борисова-Илиева, Димо Алексиев, Любомир Ковачев, Стефан Щерев, Микеле Плачидо

 

Цветът на хамелеона – 2012 (игрален), реж. Емил Христов

Участват: Руши Видинлиев, Ирена Милянкова, Руси Чанев, Самуел Финци, Светлана Янчева, Деян Донков, Христо Гърбов

 

Вапцаров. Пет разказа за един разстрел – 2013 (документален), реж. Костадин Бонев

Живот почти прекрасен – 2013 (документален), реж. Светослав Драганов

Ром Кихит – 2013, (документален), реж. Петя Накова, Нина Пехливанова

Последните черноморски пирати – 2013, (документален), реж. Светослав Стоянов

 

Съпътстваща програма:

31 май 2014 г.

- Откриваща пресконференция

- Посрещане на гостите на червения килим

- Официална церемония по откриване на второто издание на Международния филмов фестивал „Златната липа“ – Стара Загора, 2014

- Прожекция на филма на VIP госта на фестивала Джанкарло Джанини – „Комарджията, който няма да умре“

1 юни 2014 г.

- Алея на липата – засаждане на липа от тазгодишния носител на приза „Златна липа“ за цялостен принос към киното – Джанкарло Джанини – Операта

- Изложба на Иван Андонов – Художествената  галерия

2 юни 2014 г.

- Фото изложба на актьора Симеон Лютаков – Операта

- Представяне на книгата на проф. д.н. Вера Найденова „Българското кино. По следите на личния опит“ – Исторически музей – Лапидариум

3 юни 2014 г.

- Дискусия на тема „Киното в европейската култура“ – хотел „Верея“

- Среща с актьори и гости на фестивала – Mall Galleria

4 юни 2014 г.

-  Закриваща пресконференция

- Официална церемония по закриване на второто издание на Международния филмов фестивал „Златната липа“ – Стара Загора, 2014

- Прожекция на наградения за най-добър филм на фестивала 

 
 

„Историята на прислужницата“: какво трябва да знаете за сериала

| от chronicle.bg |

Когато през 1985 година канадската писателка Маргарет Атууд издава книгата си „Историята на прислужницата“ (The Handmaid’s Tale), светът е много различен. Романът е написан върху пожълтели листа и напечатан на германска пишеща машина, наета от Атууд, докато живее в Западен Берлин.

По това време Стената все още разделя обществото на две, а въздухът е наситен с усещането за Големия брат. Навсякъде цари чувство на недоверие.

В тази атмосфера се раждат светът на Гилаед и прислужницата Офред. В годините след създаването на романа, награждаван с редица престижни награди за литература,  Атууд винаги е казвала, че всичко, което се случва в нейната награждавана книга, е изградено по образ и подобие на неща от света около нас – от прислужниците на Яков в Библията до увеличаващите се нива на безплодие по света.

Това обаче не е спирало мнозина да се чудят дали Атууд всъщност не е пророк, особено като се има предвид как сериалът „Историята на прислужницата“ с участието на Елизабет Мос в ролята на Офред, се ситуира в 2017 година.

Действието в епизодите, създадени по романа, се развива в Гилаед – дистопично общество в близко бъдеще, в което темата за безплодието е водеща, а правата на жените са изпратени в миналото. За да гарантират приръста на населението си, властите в тоталитарната общност пращат млади и плодовити момичета в сексуално робство, за да помагат на заможните семейства да създават поколение.

Още преди премиерата на първия епизод от сериала, поддръжниците на Тръмп обвиниха шоуто в явен упрек към правителството му. Жени, облечени в костюми на прислужници, протестираха в Тексас срещу закон за абортите, а по време на женския марш през март имаше постери с известен цитат от книгата – „nolite te bastardes carborundorum“ („не позволявай на копелетата да те съсипят“).

Изглежда така, сякаш книгата е мрачно предсказание, в което Hulu са разпознали днешна Америка и затова са купили правата за създаване на сериала. Историята обаче е по-различна. Телевизията се заема със сериала през април 2016 година, когато Доналд Тръмп е кандидат за президент с малки шансове, а предизборната кампания тепърва се разгръща. Снимките на първи сезон са приключени около деня, в който новият американски президент полага клетва.

Това превръща „Историята на прислужницата“ в един от най-непреднамерено релевантните сериали в последните години.

Създателят на шоуто Брус Милър посочва, че ако сериалът по книгата на Маргарет Атууд звучи като анти-Тръмп изпълнение, то тогава авторката би трябвало да има умения за пътуване във времето. По думите му Гилеад има своя собствена политическа структура и тя е установена много отдавна.

Самира Уайли, една от звездите на шоуто и известен ЛГБТ активист, прочела книгата едва след като й дали ролята на Мойра – най-добрата приятелка на Офред. „Не бях запозната с „Историята на прислужницата“ на Маргарет Атууд, преди да прочета сценария. Невежо си мислех: О, виж, те са написали тази история за това време…точно сега, това е невероятно. След това да разбера, че е писана преди повече от 30 години, за мен беше ненормално“.

За Елизабет Мос, която е и изпълнителен продуцент на сериала, той е станал още по-тежък след изборите през ноември, след които епизодите изглеждат малко по-близки до реалността.

Мос и Милър са категорични, че някои сюжетни линии могат да напомнят за САЩ днес, но всъщност сериалът се занимава с много по-универсален свят и разглежда оригиналните теми, заложени в книгата на Атууд.

Сериалът по книгата на Маргарет Атууд може да се гледа в България по HBO.  Вижте в галерията жените в основните роли. 

 
 

„Давай пари за бакшиша, отрепко!“: 25 години „Глутница кучета“

| от |

Нека ви разкажа за „Like A Virgin“. Това е за девойка, която иска момче с голяма патка. Цялата песен е метафора за големи патки.

Годината е 1992-ра и благодарение на фестивала Sundance светът научава за Куентин Тарантино. На 21 януари седмото изкуство се запознава с „Глутница кучета“, чиято първа мощна ударна сцена се открива с тази реплика. Тя принадлежи на самия Тарантино и служи за opening на чудесната мини кървава вселена на този филм. Метафората с музиката, Мадона, патките и закусвалнята, в която се провежда този разговор, е толкова ярка, че е показателна за онова, което следва впоследствие.

В рамките на час и половина Тарантино пълни екрана с кръв, черва и расистки шеги, обиди към жените, псувни и още кръв и черва. Някъде между всички тези неща има и един злощастен обир на диаманти.  

„Глутница кучета“ прави Тарантино рокзвезда. Младият режисьор работи в индустрията и се опитва да пробие, като пише купчини сценарии за кой ли не, с идеята, че един ден ще направи собствен филм. И няколко години преди „Глутница кучета“ да се случат той снима My Best Friend’s Birthday без особен успех.

В едно свое интервю по онова време разказва, че когато дал на свой приятел продуцент и режисьор сценария на криминалната кървава баня, той веднага му предложил режисьор, който може да го направи. Но Тарантино отговорил: „Не, човече, този филм ще го снимам аз.“ Минава известно време, Тарантино едва събира пари, кани Харви Кайтел, който става и ко-продуцент и „Глутница кучета“ поема по дългия път към големия екран.

Хората обичат да използват думата „култов“ за много неща, често не на място и още по-често, за да илюстрират баналната нужда да окачествят нещо като готино. Може би, затова „култов“ е такова клише. В случая с „Глутница кучета“ обаче понятието лепва толкова добре, колкото теорията на относителността на физиката. Ако някой филм може да бъде определен като „култов“, то това е този.

Тарантино има толкова малко пари, които използва за камери, кръв и помещения, че актьорите носят част от домашните си дрехи в повечето сцени. Крис Пен го прави от самото начало до самия финал. Но нито един от актьорския състав обаче и за секунда не съжалява, че се е подписал на сделката. Само Тарантино може да ти направи предложение за малко пари, на което не може да откажеш. Всички ние го знаем сега, но тези момчета са го знаели още тогава.

„Глутница кучета“ обагря в кръв и псувни пътя на Тарантино към Холивуд и бележи яркото начало на чудесното му творчество. Куентин прави много добри филми след това, но „Глутница кучета“ е неговият култов момент. Точното време, точното място, точните хора, точният сценарий.

Група от шест изтупани отрепки, начело с мазен мафиот и неговият още по-мазен син, се събират, за да осъществят обир на диаманти. Те не се познават, затова използват прякори – Mr. Pink, Mr. White, Mr. Brown, Mr. Blond, Mr. Orange и Mr. Blue – влизат в играта, облечени в черни костюми и RayBan-и, придружени от зъл чичко и неговия син по анцунг.

Тим Рот, Стив Бушеми, Харви Кайтел, Майкъл Медсън, Крис Пен, Лорънс Тиърни, Еди Бункър и самият Куентин Тарантино са основното звено на чудната група, допълнени от един полицай, гласът Стивън Райт и озвучени с музика от 70-те.

„Глутница кучета“ прави отварящата си сцена в закусвалня, за която Тарантино казва, че ако слушаш внимателно, може и да схванеш повечето неща. Трите кафета на Стив Бушеми, патки и Мадона, история за китайци и спор за един бакшиш, ти казват всичко, което трябва да знаеш, че следва. Сцената е снимана в рамките на ден, а закусвалнята, като генерално място, се превръща във важен елемент в ранните филми на Тарантино. Може да видите подобни сцени в „Джаки Браун“ и разбира се, в „Криминале“.

Начинът, по който Тарантино решава да разкаже, иначе на пръв поглед тривиалната история на „Глутница кучета“, се превръща в негова отличителна марка. Като печат на задника, който те прави специален. Филмът има едно огромно предимство пред останалите криминални истории, появили се до момента, той не ти показва най-важното в историята – обирът. Ти само слушаш за него. Какво се е объркало, кого са убили, кой се е измъкнал и къде са диамантите. Първо, защото Тарантино няма пари, за да направи пуцане, каквото този обир предогажда и второ, и по-важно, защото не иска. Не обирът е значителен за историята, а онова, което се случва преди и след него. Най-вече след. Именно там се намират кръвта и червата. Частта преди обирът е изобразена с доза силни и качествени псувни и расистки шеги. Четири важни елемента във филмите на Тарантино. Освен закусвалнята.

Под формата на уж случайно пръснати сцени, Тарантино сглобява през зрителя пъзела, който довежда до кървавата баня, в която Тим Рот има дупка в корема, а Майкъл Медсън реже нечие ухо. Междувременно Стив Бушеми почти се напикава от напрежение, а Харви Кайтел иска да е якият пич, спогоден с всички и може би затова не оцелява. Все тая. В киното на Тарантино някой рядко остава цял и жив, за да разкаже какво точно се е объркало, по дяволите. Не, то е като добър секс – трябва да се преживее, за да се разбере.

Скоците назад-напред във времето – от откриващата сцена, минути преди обира, през резултата, който се разиграва в един склад, до начина, по който всички се събират, за да вземат участие в тази злополучна история – нареждат пред драгия зрител, чудесно замислен, почти мистериозен пъзел, от типа „кой-го-направи“. Верният отговор е даден някъде в средата на историята, а след това гледаш само резултата от него. Но най-важното, филмовият пъзел, който „Глутница кучета“ представлява, е добро кино. Без пренапъване, без престараване, без излишни елементи. Добра драматургия, още по-добър диалог и чудесен актьорски състав.

Тази година, този филм прави 25 години на екран и ако го гледаш днес пак, ще ти се стори, че не е минала и минута от 1992-ра. Той е като застинал във времето. Като важен loop в пронстранствено-времевия континиум, който не може да бъде променен. И не трябва. Той е важен, както за кариерата на Тарантино и половината актьори вътре, така и за седмото изкуство само по себе си.

Пак се връщаме в началото на филма, в закусвалнята. Където група от 8 мъже спорят дали трябва да се дава бакшиш на сервитьорката, половин час преди да бъдат обърнати с червата навън.

Нали знаете какво казват: „Денят е хубав и всичко върви по план, освен когато не върви.“  За Mr. Pink, Mr. White, Mr. Brown, Mr. Blond, Mr. Orange и Mr. Blue всичко се прецаква, за да му провърви на Тарантино.

 
 

Червените коси на Холивуд, които обожаваме

| от chronicle.bg |

Никога не сме крили, че червенокосите жени са ни слабост. Ама никога! То дори не е за криене…

Червеният цвят на косата не само привлича окото по-лесно, но и добавя още няколко дози сексапил. Ако се разминете с такава жена на улицата, няма как да не се обърнете.

Огнени, пленяващи и загатващи като за нещо забранено, червенокосите жени винаги ще заемат специално място в мъжките сърца. Ако и вие сте почитатели, сме сигурни, че ще ни разберете.

Тях може да ги гледаме на малък и на голям екран, на светло и на тъмно.

Затова сме подготвили една пристрастна класация. Пристрастна, защото си е наша. На нашите червенокоски. На нашите и на Холивуд. И на много мъжки фантазии.

Вижте я в галерията.

 
 

Google и Facebook станаха жертва на многомилионна измама

| от |

Google и Facebook потвърдиха, че са станали жертва на измама на стойност 100 милиона долара. През март стана ясно, че
литовец е съден заради „фишинг“ атака срещу две американски интернет компании, без да даде подробности за имената им.

Предполага се, че двете компании са изпратили на банковите сметки на измамника над 100 млн. долара.

На 27 април Fortune съобщи, че жертвите са Facebook и Google. Мъжът, обвинен за измамата, е на 48 години. Евалдас Римасаускас се е представял за азиатски производител и мамел компаниите в периода между 2013 и 2015 година, пращайки мейли на техни служители и агенти. Мейлите били създадени така, че да изглеждат като дошли от азиатската фирма и включвали фалшифицирани имена и фактури, които изглеждали като подписани от шефовете на измамените фирми.

След като компаниите установили измамата, информирали властите. И Google, и Facebook обаче отказват да кажат колко пари са дали на измамника.